№ 14886
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110155600 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 8 245 лева
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 435 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 12.05.2023 год. до 10.10.2023 год.
Ищецът-„ДЗ” АД излага в исковата молба, че на 13.12.2022 год., в гр. София, на
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ е реализирано ПТП между лек автомобил „Пежо
406“ с рег. №////:///, управляван от В. И. З. и други седем автомобила сред които и лек
автомобил „Пежо 301“ с рег. №////////, управляван от П. Й. И.а-Н. Поддържа, че
виновен за настъпилото ПТП е водачът на лек автомобил „Пежо 406”, който удря
последователно лек автомобил „Пежо 301“ и още 6 автомобила. Сочи, че „Пежо 301“ с
рег. №//////// е застрахован при „ДЗ” АД по имуществена застраховка „Пълно Каско”,
със застрахователна полица №///////, валидна към момента на застрахователното
събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е образувана преписка по
щета №*********, установено е, че за отстраняване на щетите по увреденото МПС са
необходими ремонтни дейност на стойност 11 272,76 лева респ., че е налице тотална
щета. Предвид изложеното ищецът твърди, че е платил на собственика на увредения
автомобил обезщетение при условията на тотална щета в размер на 8230 лева
/действителната стойност на МПС намалена с размера на останките от същото/.
Твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на
основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането е встъпил в правата на
1
застрахования. Сочи, че ответникът е застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредите, претърпени при описаното ПТП. Поддържа,
че е поканил ответника да му заплати дължимата сума, но от страна на ответника е
направен отказ от доброволно плащане на претендираната сума. Моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от
8245 лева с вкл. 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху нея
от 10.10.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното
заплащане, както и сумата от 435 лева, представляваща лихва за забава за периода от
12.05.2023 год. /датата, на която е изтекъл срока визиран в чл. 412 от КЗ/ до
предявяване на исковатамолба. Претендира разноски.
Ответникът-„ЛИ” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорва вината на водача на застрахования при него по
застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил и механизма на ПТП.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената
презумпция за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
В производството са обявени за безспорни обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между ответника и соченото
за делинквент лице, между собственика на увредения автомобил и ищеца, както и
плащането на застрахователното обезщетение.
От представената застрахователна полица № ///////1007904 се установява, че
между ищеца и собственика на лек автомобил „Пежо 301“ с рег. №//////// към
процесния период е съществувало валидно договорно правоотношение по договор
„Каско на МПС“ за посоченото МПС. Не се оспорва от ответника, че след ПТП,
станало на 13.12.2022 г. и отразено в констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от №К694 от 13.12.2022 год. на собственика на увредения автомобил е изплатена сума
в размер на 8230 лева, представляваща размера на вредите. Съгласно заключението на
вещото, лице изготвило автотехническата експертиза и при съобразяване с
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К694, се установява механизма на
произшествието, а именно „на 13.12.2022 год., около 16:17 часа, лек автомобил „Пежо
406“ с рег. №////:/// са движи по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с посока от ул.
„Георги С.Раковски“ към ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ и в района на №19, водачът
реализира ПТП като удря последователно лек автомобил „Пежо 301“ с рег. №//////// и
лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. №////////. Вследствие на удара лек автомобил „Хонда
2
Джаз“ отскача напред и удря последователно лек автомобил „Мерцедес Ц 240“ с рег.
//////// и лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. №/////////. От удара лек автомобил
„Мерцедес Ц240“ се измества и настъпва съприкосновение с лек автомобил „Дачия
Сандеро“ и лек автомобил „Опел Астра“, като лек автомобил „Дачия Сандеро“ отскача
и се удря в лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“. Установява се, че всички
увреждания по лек автомобил „Пежо 301“ с рег. №//////// се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие. Установява се, че стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „Пежо 301“ с рег. №////////, изчислена
по средни пазарни цени към момента на настъпване на ПТП са в размер на 13 040,92
лева, а действителната стойност на МПС, към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 9802 лева, респ. стойността необходима за възстановяване
на автомобила надхвърля неговата действителна стойност и е налице тотална щета.
Вещото лице е дало заключение, че стойността на запазените части на лек автомобил
„Пежо 301“ с рег. №////////, представлява 25% от неговата средна пазарна стойност-2451
лева, стойността на уврежданията, определена при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части, в размер на 25% е 7351 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Съдът, след като се съобрази с
приетата автотехническа експертиза приема, че за автомобила застрахован при ищеца
е налице тотална щета. На следващо място от страна на ответника не се оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” между него и деликвента.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 410, ал. 1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че механизмът на ПТП отговаря на отразения в протокола за
ПТП и че причинител на вредите от описаното събитие е водачът на лек автомобил
„Пежо 406“ с рег. № ////:///. Изложеното се потвърждава и от показията на свидетеля П.
Й. И.а-Н, които кореспондират и с посочения в протокола за ПТП механизъм. На
следващо място приетата по делото автотехническа експертиза потвърждава, че
вредите, които са установени по лек автомобил „Пежо 301“ с рег. №//////// съответстват
на описания в протокола за ПТП механизъм. С оглед на изложеното съдът приема, че
вредите са пряка и непосредствена последица от противоправните и виновни действия
на водача на лек автомобил „Пежо 406“.
Предвид изложеното налице са предпоставките за покриване на отговорността
за причинените при ПТП вреди от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на моторното превозно средство, с което е причинена вредата.
Предвид изложеното и след като се съобрази с приетата авто-техническа
експертиза съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата от 7 366 лева с
вкл. ликвидационни разноски в размер на 15 лева, до който следва да се уважи и
3
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 8 245 лева, като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 412, ал.3 от КЗ в срок 30
дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и
изплати размера на своето задължение по предявената претенция респ. да откаже
плащане. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2
от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай по делото не се спори от
ответника, че е бил поканен да плати изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение и с писмо е отказал плащане по претенцията. С оглед на това съдът
счита, че ответникът е изпаднал в забава, а предявения иск е основателен за периода-
12.05.2023 год. до 29.03.2023 год.. Съдът при приложение на правилото на чл. 162 от
ГПК намира, че размерът на обезщетението за забава е 390,65 лева, до който иска
следва да се уважи и отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 435 лева.
По отношение отговорността за разноските съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски, приема, че на
основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК на ищеца се следва сумата от 661,10 лева,
съразмерно с уважената част от претенциите, а на ответника и на основание чл. 78,
ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 15,96 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛИ” АД, ЕИК ////////, с адрес: гр. ////////, да заплати на „ДЗ“ АД, ЕИК
////////, с адрес: гр. ////////, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 411 от КЗ, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 7366 лева /седем хиляди триста шестдесет и шест лева / –
обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Пежо 301“ с рег.
№//////// от ПТП реализирано на 13.12.2022 год., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 10.10.2023 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска
за разликата до пълния предявен размер от 8245 лева, като неоснователен, на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 390,65 лева /триста и деветдесет лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 12.05.2023
год. до 10.10.2023 год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от
435 лева като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от
661,10 лева /шестстотин шестдесет и един лева и десет стотинки/ - разноски,
4
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗ“ АД, ЕИК //////// да заплати на „ЛИ” АД, ЕИК ////////, на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, сумата от 15,96 лева /петнадесет лева и деветдесет и
шест стотинки/, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5