№ 20972
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20211110172082 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на:
В. К. В., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата 940,89 лева - главница за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 163,62 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
07.04.2021 г., 18,48 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.03.2018 г. до м.03.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,41 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
07.04.2021 г.
и
В. В. К., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата 313,63 лева - главница за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 54,54 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
07.04.2021 г., 6,16 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.03.2018 г. до м.03.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,47лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 3 01.05.2018 г. до
07.04.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са
1
собственици на топлоснабден имот, който са придобили лично за първи ответник и чрез
наследяване на за втората ответница. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена съответно в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава след изтичане на
срока за плащане на сметките. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата
„дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане,
поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника
В. К. В. чрез адв. Л., в който оспорва предявените искове, като оспорва, че е собственик или
вещен ползвател на имота. Оспорва наличието на валиден договор с дружеството за дялово
разпределение за периода. Оспорва въвеждането на абонатната станция в експлоатация и
годността на СТИ. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на
топлинна енергия. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че искането за
лихва за забава се основава на неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, както и че
ответникът не е поставен в забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника
В. В. К.а чрез адв. Б., в който оспорва предявените искове, като оспорва, че е собственик или
вещен ползвател на имота. Оспорва наличието на валиден договор с дружеството за дялово
разпределение за периода. Оспорва въвеждането на абонатната станция в експлоатация и
годността на СТИ. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на
топлинна енергия. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че искането за
лихва за забава се основава на неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, както и че
ответникът не е поставен в забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца поддържа предявените искове и представя
доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД,, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото
основание, че сградата, където е имотът му e топлофициран, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца, с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
потребители на ТЕ на ответниците, е да установи факта на придобиване на правото на
собственост върху имота от първия ответник и приемане на наследството от ответниците
направо или по опис от втората ответница.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
2
лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
По делото е представен нотариален акт за учредяване на право на строеж № 17, том
LIX, дело 11570/95 г., от който се установява, че „Никроуд“ ЕООД е учредило в полза на Д.
Л. В. и В. К. В. право на строеж за ап. № 12, находящ се на ет. 6 на строяща се от
дружеството десететажна сграда. В проведеното на 18.09.2023 г. о.с.з. е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че отреденото право на строеж е
реализирано, като титулярите на правото на строеж са придобили собствеността върху
апартамента. Видно от удостоверение за наследници /л.57/ Д. Л. В. е починала на 06.03.2017
г., като е оставила за свои наследници по закон В. К. В. /съпруг/ и В. В. К. /дъщеря/. С
доклада по делото е отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че
наследниците на Д. Л. В. са приели наследството. С оглед изложеното съдът приема, че
преживелият съпруг, заедно с придобитата на собствено основание част от имота, притежава
3/4 от същия, а другата ответница - ¼. Ето защо, в качеството си на съсобственици на
процесния имот, ответниците имат качеството и на потребители на топлинна енергия за
исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани да
отговарят по предявените искове.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, както и че имотът е
топлофициран и стойността на топлинната енергия и на цената на дяловото разпределение
за процесния период.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и от представените от
третото лице помагач на страната на ищеца главни отчети, автентичността на които не е
оборена в процеса, се установява, че в топоснабдения имот е имало 2 броя отоплителни тела
и 1 водомер за топла вода, като на отоплителните тела са поставени индивидуални
разпределители с дистанционен отчет. Начислявана е топлинна енергия за отопление на
имота, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и доставка на битова гореща вода.
Стойността на доставената ТЕ от 01.05.2017 г. до м. 04.2019 г. вкл. е в размер на 1360,64
лева, от които 941,13 лева по фактури и 419,49 лева за доплащане след изравняване. В СТЕ е
посочено, че отчитането на ТЕ в абонатната станция става по топломер, който е преминал
метрологична проверка и е проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния
период, като е установено, че същият съответства на одобрения тип и отчита вярно. Ето
защо, съдът приема, че за процесния период м.05.2017 г. – м.04.2019 г. ищецът е доставил
ТЕ, чиято стойност възлиза на посочената в СТЕ 1360,64 лева. Ищецът е претендирал
сумата от 1254,50 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало, следва да се присъди
претендираната такава. От посочената сума, ответникът В. К. В. дължи ¾ или сумата от
940,89 лв., а В. В. К. – ¼ или сумата от 313,63 лв.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от Т.С. на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“, което според заключението на СТЕ е извършвано за
процесния период.
Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.03.2019 г.,
е в размер на 24,65 лева, както се установява от представените писмени доказателства, от
3
които В. К. В. дължи ¾ или сумата от 18,48 лв., а В. В. К. – ¼ или сумата от 6,16 лв.
Тъй като съдът приема, че вземания за главница за процесните периоди са възникнали,
дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск
относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая
исковата молба е подадена на 16.12.2021 г., от която дата давността е прекъсната, като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.10.2018 г., са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода м. 05.2017 г. - м. 07.2018 г. включително, тъй като
вземането за м. 07.2018 г. е станало изискуемо на 15.9.2018 г., или непогасени са вземанията
за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2019 г.
Ето защо искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 892,23 лв. и
за периода 01.08.2018 г. – 30.04.2019 г., до който размер следва да бъде уважен искът за
главница за топлинна енергия, като за разликата над 892,23 лева до притиндирания размер
от 1254,50 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2018 г., искът следва да се отхвърли
като погасен по давност. В. К. В. дължи ¾ от така посочената сума или сумата от 669,17 лв.,
а В. В. К. – ¼ или сумата от 223,06 лв..
Като законна последица от уважаване на иска, върху главницата следва да се присъди
и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2021 г. до окончателното
плащане.
Върху погасената по давност главница за периода м. 05.2017 г. – м. 07.2018 г. вкл.
лихва не се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
4
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон.
Ето защо за главните вземания за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2019 г., спрямо които
приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза на ищцовото дружество
съществува вземане за мораторна лихва, която обаче следва да се начислява за периода
15.09.2019 г. – 07.04.2021 г. (предвид, че изравнителната сметка е от 31.07.2019 г.) и е в
размер на 141,48 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен
калкулатор, до която сума и период искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия е основателен и следва да бъде уважен, като В. К. В. дължи ¾ от така посочената
сума или сумата от 106,11 лв., а В. В. К. – ¼ или сумата от 35,37 лв..
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, изискуемостта на вземането за дялово
разпределение настъпва с неговото възникване, фактурирано по реда на чл. 22, във вр, с
чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което и първото
непогасено по давност вземане е това за м.октомври 2018 г., което е станало изискуемо на
01.11.2018 г. Вземанията за периода преди м.10.2018 г. са погасени по давност (т.к.
вземането за м.09.2018 г. е станало изискуемо на 01.10.2018 г., а исковата молба е подадена
на 16.12.2021 г.). Непогасените по давност вземания за периода от м.10.2018 г. до м.03.2019
г. (доколкото това е крайният период с оглед заявеното от ищеца) възлизат на сумата от
11,46 лв., до която сума искът следва да се уважи, а за горнциата над него до претендираната
сума от 24,65 лв., и за периода от м. 03 до м. 09. 2018 г., включително, подлежи на
отхвърляне като погасен по давност.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че за определяне размера на цената
за услуга дялово разпределение е използвал представените от ищеца съобщения към
фактури. С оглед изложеното, ответникът В. К. В. дължи ¾ от тази сума или сумата от 8,59
лв., а ответникът В. В. К. – дължи ¼ или сумата от 2,87 лв.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в какъвто смисъл са
и указанията на съда в доклада поделото, поради което претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения
период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 5,89 лева е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските в производството.
В настоящото производство ищецът е платил 100 лв. /л.61 и л.69/ за държавна такса
(лист 48) и 350 лева депозит за експертиза /л.130/. Страната е заявила и претенция за
присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или
5
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от общо 382,42 лева – разноски в исковото производство съобразно уважената част
от исковете, като В. К. В. дължи 285,81 лв., а Валери В. К.а – 96,61 лв.
В полза на процесуалния представител на ответника В. К. В. – адв. М. Л. Л., предвид
представения на гърба на лист 101 договор за правна защита и съдействие от 11.11.2022 г.,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 125,76 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
изчислено върху заявената претенция въз основа на минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на заявяване на претенцията,
което с оглед цената на иска е в размер на 412,74 лева.
В полза на процесуалния представител на ответника Валери В. К.а – адв. К. И. Б.,
настоящият състав намира, че не следва да се присъжда възнаграждение. За да достигне до
този извод, съдът взе предвид, от една страна, че депозираният от адв. Б. отговор на искова
молба е напълно идентичен с отговора, подаден от адв. Л., а от друга страна – адв. Б. не се е
явявала в съдебните заседания, за да осъществява процесуално представителство, а е
преупълномощила адв. Л..
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на Т.С., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление ..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, сумите както следва: 669,17 лв. главница за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 141,48 лв., – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2021 г. и 8,59 лв., - стойността на услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.03.2019 г. г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 669,17 лв. до пълния предявен
размер от 940,89 лв. главница и за периода от м.05.2017 г. до м.07.2018 г., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ...,
6
като погасен по давност, иска за сумата над 141,48 лв. до пълния предявен размер от 163,62
лв. - мораторна лихва върху главницата за ТЕ, като погасен по давност, иска за сумата над
8,59 лв. до пълния предявен размер от 18,48 лв. и за периода от м.03.2018 г. до м.09.2018 г.
стойност на услуга „дялово разпределение“ като погасен по давност и иска за 4,41 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
07.04.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. В. К.а, ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на Т.С., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление ..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, сумите както следва: 223,06 лв. главница за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 35,37 лв., – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2021 г. и 2,87 лв., - стойността на услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.03.2019 г. г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 223,06 лв. до пълния предявен
размер от 313,63 лв. главница и за периода от м.05.2017 г. до м.07.2018 г., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ...,
като погасен по давност, иска за сумата над 35,37 лв. до пълния предявен размер от 54,54 лв.
- мораторна лихва върху главницата за ТЕ, като погасен по давност, иска за сумата над 2,87
лв. до пълния предявен размер от 6,16 лв. и за периода от м.03.2018 г. до м.09.2018 г.
стойност на услуга „дялово разпределение“ като погасен по давност и иска за 1,47 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
07.04.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на Т.С., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 285,81 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА В. В. К.а, ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на Т.С., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 96,61 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Т.С., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на адвокат М. Л.
Л., с адрес на кантората в град: ..., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 125,76 лева - адвокатско възнаграждение в исковото производство.
7
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ..., като трето лице помагач на страната
на Т.С., ЕИК ....
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Софийски градски съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8