Р
Е Ш Е
Н И Е № 147/8.7.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен
съд, пети състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
Секретар: Стела Гюмлиева
Прокурор: Димитринка Г.
разгледа докладваното
от Съдията адм. д № 156 по описа
за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба от М.Г.К. и Г.Д.К., двамата с адрес: ***, чрез адвокат Ж.К. ***,
със съдебен адрес:***, *, против
община Ямбол
с ЕИК *, гр. Ямбол, ул. „Г. С. Раковски“ № 7, представлявана от кмета В.Р., с правно
основание чл. 203 и следващите от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ, с цена на иска 417 332,25 лева - имуществени вреди, резултат от отменената като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт Заповед №ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на кмета на община Ямбол
за премахване на част от
сграда с идентификатор *** по КК на гр. Ямбол –
собственост на ищците. Иска се
да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати претендираните суми за имуществени вреди (претърпени загуби
и пропуснати ползи), ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане
в сила на съдебния акт за отмяна на заповедта като незаконосъобразна до
окончателното им заплащане. Претендират
се и разноски по настоящото дело.
За
обосноваване на претенцията в исковата молба се сочат следните обстоятелства:
Ищците
притежават в режим на СИО недвижим имот – сграда на един етаж за търговски
услуги - магазин за промишлени стоки, за хранителни стоки и заведение за бърза
закуска, представляваща югозападна реална част от сграда за търговия с идентификатор
*** по КККР на гр. Ямбол, с площ от 132,20 кв.м, изградена в ПИ ***, също по КК
на гр. Ямбол, който ПИ е с площ от 312 кв.м., трайно предназначение на
територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване: „за друг обществен
обект, комплекс“, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 103,
квартал 73, парцел: III,
при граници и съседи за ПИ имоти с идентификатори: № 87374.538.117, № 87374.538.105,
№ 87374.538.103 и № 87374.538.6. Тази сграда - собственост на ищците била премахната въз
основа на издадена от кмета на община Ямбол Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018
г., отменена като незаконосъобразна с влязлото в сила Решение № 38 от 28.02.2019
г. по адм. д. № 312/2018 г. по описа на ЯАС. Според
твърденията в исковата молба, в резултат на незаконосъобразния административен
акт на ищците са нанесени имуществени вреди, конкретизирани
във вид на претърпени загуби – имущественото им състояние се е намалило със
стойността на премахнатата сграда (400 000 лева), и пропуснати ползи под
формата на пропуснати суми от три договора за наем, сключени от ищците с Ю.А.Р.,
ЕТ „Ранс – Р.К.“ и В.Я.В., възлизащи в общ размер на
17 332,25 лева, изчислен според посоченото в исковата молба за времето на
действие на наемните договори от момента на премахването на търговския обект. Така заявената
претенция за имуществени
вреди във вид на пропуснати
ползи е конкретизирана, както
следва: 1. пропуснати наеми съгласно Договор от
26.12.2017 г. с Ю.А.Р. със срок на действие до
01.01.2019 г. и с договорен месечен наем от 200 лева,
възлизащи на общо 232,25
лева, от които: за месец ноември 2018 г.- 200 лева, и за месец
декември 2018 г. - 32,25 лева, считано от датата
на получаване на констативния
протокол до 05.12.2018 г. (датата на събаряне на сградата);
2. пропуснати наеми
за периода от м. ноември 2018 г до м. юни 2020 г. съгласно безсрочен Договор от 25.08.2005 г. с ЕТ „Ранс-Р.К.” с договорен месечен
наем от 450 лева, а именно: сумата от общо 8 550 лева, считано от датата
на получаване на констативния
протокол за събаряне на обекта
до 03.07.2020 г. (датата на предявяване
на ИМ), съставляваща пропуснати наеми
за месеците ноември и декември 2018 г. в размер на 900 лева; пропуснати
наеми за времето от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. (дванадесет месеца) в размер на 5 400 лева; пропуснати
наеми от месец януари 2020 г. до месец юни 2020 г. в размер на 2 700 лева; 3. пропуснати наеми
за периода от м. ноември 2018 г до м. юни 2020 г. съгласно безсрочен Договор от 30.06.2006 г. с В.Я.В. с договорен месечен наем от 450 лева, а именно: сумата
от общо 8 550 лева, считано от датата
на получаване на констативния
протокол за събаряне на обекта
до 03.07.2020 г. (датата на предявяване
на ИМ), съставляваща пропуснати наеми
за месеците ноември и декември 2018 г. в размер на 900 лева; пропуснати
наеми за времето от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. (дванадесет месеца) в размер на 5 400 лева; пропуснати
наеми от месец януари 2020 г. до месец юни 2020 г. в размер на 2 700 лева. Претенцията за пропуснати ползи се
обосновава, като се сочи,
че всички суми съставляват неосъществено увеличаване на имуществото на ищците и представляват реално претърпяна от тях вреда, а не хипотетична такава, тъй като
същите са пропуснали възможността да
получат граждански плодове от обекта
чрез предоставянето му за възмездно ползване на други лица, както и да получат доходи чрез използването
на обекта за осъществяване
на търговска дейност, от които със сигурност
биха получили увеличаване
на имуществото си - тези
доходи са осуетени именно
от поведението на ответната страна чрез издаване от
кмета на общината на незаконосъобразната заповед за премахване на сградата, и са пряка и непосредствена
последица от тази заповед. Иска се да бъде постановено
решение, с което да се осъди ответникът да заплати претендираните
суми за имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи), ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт
за отмяна на заповедта като незаконосъобразна до окончателното им заплащане. Претендират се и разноски по настоящото дело.
В съдебно заседание ищците се
представляват от адвокат Ж.К., редовно упълномощена, която поддържа исковата
молба така, както е депозирана и моли съдът да уважи предявения иск като
основателен и доказан по размер за сумата от общо 417 332,25 лева –
обезщетение за имуществени вреди, конкретизирани като претърпени загуби
(400 000 лева) и пропуснати ползи (17 332,25 лева), ведно с дължимата
върху общата сума законна лихва от датата на влизане в сила на съдебния акт за
отмяна на незаконосъобразния административен акт, от който произтичат вредите,
до окончателното ѝ изплащане.
В представени по делото в срок писмени бележки излага подробни съображения за
основателността и доказаността на предявената искова
претенция. Иска се присъждане разноски по списък, като се прави възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В депозиран от ответника по
иска община Ямбол отговор на исковата молба с вх. № 1588 от 12.08.2020 г. по
описа на ЯАС исковата претенция се оспорва като недопустима по аргумент, че
ищците претендират обезщетение за премахната сграда, а в случая със заповедта
за премахване, издадена от кмета на община Ямбол, е разпоредено
премахване на движима вещ - временен строеж. Сочи се, че за този временен
строеж няма проведена процедура по установяване на траен градоустройствен
статут и премахването не е незаконно. Алтернативно се сочи, че предявеният иск
е неоснователен и по основание, и по размер, тъй като се касае за премахнат
незаконен временен строеж, за който обезщетение не се дължи. Оспорва се
размерът от 400 000 лева, посочен като стойност за демонтирания обект в
исковата молба. Като неоснователен се счита искът и в частта му за претендираните пропуснати ползи от сключените от ищците три
договора за наем и в тази връзка се твърди, че същите нямат достоверна дата,
като се оспорва материалната доказателствена сила на
представените Договор от 26.12.2017 г., Договор от 25.08.2005 г. и Договор от
30.06.2006 г. В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален
представител - адвокат Д., оспорва исковата молба като недопустима и
алтернативно като неоснователна, поддържайки изложеното в отговора на исковата
молба, като съображенията са доразвити в представеното по делото в срок писмено
становище. Иска съдът да отхвърли предявената искова претенция с присъждане на
сторените от ответника разноски по списък.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура, гр. Ямбол намира предявената искова
претенция за имуществени вреди под формата на претърпени загуби за основателна,
поради което счита, че тя следва да бъде уважена до размера на доказаните
разходи според заключението на тройната експертиза. Предявената претенция за
имуществени вреди във вид на пропуснати ползи счита за неоснователна, с оглед
на което намира, че тя не следва да бъде уважена.
По
делото са събрани писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал са адм. д. № 312/2018 г. по описа на ЯАС,
ведно с адм. д. № 3770/2019 г. на ВАС; гр. д. №
266/2017 г. по описа на ЯОС, ведно с гр. д. № 2340/2019 г. на ВКС; гр. д. №
400/2018 г. на Апелативен съд – Бургас и гр. д. № 2331/2017 г. на ЯРС.
На
основание чл. 193 и следващите от ГПК е открито производство за оспорване
истинността на Договор за наем от 26.12.2017 г., сключен между М.Г.К. и Ю.А.Р.
с посочен ЕГН и адрес (от стр. 29 до стр. 31 от адм.
дело № 312/2018 г. на ЯАС), Договор за наем от 25.08.2005 г., сключен между М.Г.К.
и ЕТ „Ранс – Р.К.“, БУЛСТАТ ********* (от стр. 32 до
стр. 34 от адм. дело № 312/2018 г. на ЯАС), и Договор
за наем от 30.06.2006 г., сключен между М.Г.К. и В.Я.В. с посочен ЕГН и адрес,
фирма „Я. 2001“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* (от стр. 35 до стр. 37 от адм. дело № 312/2018 г. на ЯАС). В тази връзка и с оглед
установяване истинността на съдържащите се в договорите за наем обстоятелства, в
качеството на свидетели са допуснати и разпитани Г. И. В. – съпруга на
наемателя по Договор за наем от 30.06.2006 г., и Р. Б. К. – наемател на обект в
премахнатата сграда съобразно Договор за наем от 25.08.2005 г.
Свидетелката
В. с показанията си удостоверява, че от месец юни 2006 г. до момента на
събарянето на въпросната сграда през месец декември 2018 г. със съпруга ѝ са били наематели на търговски обект в нея - собственост на М.К., а
именно - магазин за кинкалерия и галантерия; наемното правоотношение възникнало
въз основа на сключен от съпруга ѝ В.В. Договор за наем
30.06.2006 г, с чието съдържание свидетелката сочи, че е запозната. Прави изявление, че съпругът ѝ притежавал
фирма - еднолично дружество с ограничена отговорност, като страна по договора
бил съпругът ѝ В.В., тъй като към този момент той бил управител на дружеството, а към настоящия момент управител на въпросната фирма е свидетелката В.. Заявява, че договорената наемна цена била в размер на 450 лева, заплащани от името на
търговското дружество – собственост на съпруга ѝ, като сумите се предавали в брой на собственика на сградата М.К.. Заявява също, че е присъствала при събарянето на обекта, но за малко; сочи, че техни вещи не е имало в обекта, тъй като преди събарянето
общински служители залепили съобщение на търговския обект, че на следващата
сутрин той ще бъде съборен и ги уведомили, че следва търговските обекти да
бъдат освободени; след като наемодателят М.К. им съобщила за събарянето, заедно
с друг наемател на търговски обект в сградата посетили секретаря на община
Ямбол и след проведени с него разговори срокът за освобождаване на обектите бил
удължен до края на седмицата. Прави изявление, че в сградата е имало и други
наематели - Р.К., Ю.Р., а така също и дъщерята на М.К.; сочи, че наетият от
съпруга ѝ обект е първият от притежаваните от М.К. общо четири обекта, който обект се е намирал на ***.
Свидетелят
Р.К. – наемател на търговски обект в съборената сграда съобразно Договор за
наем от 25.08.2005 г., заявява, че е ползвал търговски обект - собственост на М.
и Г. К., находящ се на ъгъла между ***. Потвърждава,
че ползването на помещението е било за времето от 2005 г. до събарянето на
сградата, като там се е помещавал магазин за промишлени стоки, кинкалерия.
Договорената наемна цена в размер на 450 лева е заплащана на М.К. ежемесечно и
в брой; предполага, че плащанията по договора от 2005 г. са отразявани
счетоводно до събарянето на сградата, но твърди, че не е запознат, тъй като
плащанията са осъществявани от счетоводителката на фирмата; категоричен е, че
не е плащал по банков път, тъй като уговорката била за плащания в брой.
Категоричен е също, че наемното правоотношение е възникнало въз основа на
сключен писмен договор, като при предявяване на съдържащия се на лист 32-34 от адм. д. № 312/2018 г. по описа на ЯАС Договор за наем от
25.08.2005 г. свидетелят потвърждава, че именно той е подписал този договор.
Заявява също, че в съборената сграда е имало още няколко обекта, освен неговия,
като сочи, че в единия от магазините е работела свидетелката Г. В., а по
отношение на другия магазин твърди, че е бил на ъгъла, но не знае имена, тъй
като е имало смяна на собствениците. Прави изявление, че е присъствал на
събарянето на сградата през месец декември 2018 г. (понеделник), като в тази
връзка сочи, че срокът за освобождаване на помещенията бил удължен след
разговори със заместник-кмета на община Ямбол. По отношение съобщаването на
акта за събаряне на сградата заявява, че е получено писмо, че на следващия ден
ще бъде осъществено събарянето, за което служители на общината са залепили
лепенки.
С
оглед изясняване състоянието на обекта към момента на премахването му –
обстоятелство, относимо към предмета на спора, в
качеството на свидетел е разпитан К.Д.С. – професионален фотограф, който е
изготвил видео и снимков материал от събарянето на сградата. С показанията си
свидетелят удостоверява, че е автор на съдържащите се на л. 10 от кориците на
делото снимки на процесната сграда преди събарянето ѝ, които представляват стоп-кадри
от видео файл, заснет от свидетеля. Сочи, че не помни точната дата, на която са
направени снимките, но твърди, че такава може да бъде извлечена от видеофайла
чрез назначаване на експертиза. Заявява, че е заснел голяма част от процедурата
по събаряне на сградата, тъй като счел, че действията по събарянето от страна
на общината били неправомерни и преценил, че тези действия следва да бъдат
удостоверени. Конкретният повод за заснемането бил обект, намиращ се на „*“, от
страната на хотел „* палас“. Според изявленията на
свидетеля, заснемането е осъществено от началото на събарянето до приключването
му, с изключение на момента, когато е съборена последната част.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице -
лицензиран оценител на недвижими имоти, със задача да даде заключение за
пазарната цена към 05.12.2018 г. на съборената част от сграда с идентификатор ***
по КК и КР на гр. Ямбол, като е разпоредено при
изготвянето ѝ вещото лице да вземе
предвид възраженията на ответника досежно метода на
оценката. Така възложената експертиза, извършена чрез прилагане на нармативно регламентираните разходен, пазарен и приходен
подход, дава заключение, че пазарната стойност на процесната
сграда към момента на премахването ѝ
– 05.12.2018 г., би била в размер на 45 200 лева. При изслушване
заключението на вещото лице в проведеното на 27.10.2020 г. по делото о.с.з.,
експертизата, ведно с направените в заседанието уточнения, допълнения и
корекции, е оспорена от ищците като необоснована с аргумент, че не е
приложен категоричен метод, който да даде ясно и недвусмислено стойността на
обекта, като се сочи също, че вещото лице изцяло погрешно е приело, че
конструкцията е тип „павилион“, независимо от позоваването му на извършената по
гр. дело № 1497/2017 г. съдебно-техническа експертиза, в която изрично е
посочено, че като цяло сградата е с тухлени стени и мазилка. В тази връзка е
направено възражение, че при определяне на вещната стойност некоректно са взети
цени за строително-монтажни работи за постройка лек тип. Поискано е назначаване
на повторна експертиза, извършена от друго вещо лице, с поставяне на същите
задачи, което искане е уважено и в изпълнение разпореденото
от съда е изготвена повторна съдебно-техническа експертиза със същата задача –
изчисляване пазарната цена към 05.12.2018 г. на съборената част от сграда с
идентификатор *** по КК и КР на гр. Ямбол. Видно от писменото заключение на
определеното вещо лице пазарната стойност на имота е получена като трите
използвани метода (сравнителен метод, метод на
вещната стойност и метод на приходната стойност) са взети с определени тежестни коефиценти, определени
съгласно т. 1.7.5 от Български стандарт за оценяване, в резултат на което е
дадено заключение, че пазарната стойност на процесната
съборена сграда, представляваща павилион за търговия с метална носеща
конструкция, разположена на общинско място при условията на чл. 120 от ППЗТСУ,
към 05.12.2018 г. възлиза на 53 848 лева. В депозирана по делото молба процесуалният
представител на ответника оспорва заключението на вещото лице с аргумент, че
при прилагането на метода на пазарните аналози експертът е използвал
сравнителни оферти както за павилиони, така и за недвижим имот – магазин (обява
6070119), който не е аналогичен с процесния павилион,
тъй като същият е с траен градоустройствен статут, намира се в масивна жилищна
сграда и е със съответните идеални части от правото на строеж върху земята и в
този смисъл не следва да служи като пазарен аналог. Според изразеното в молбата
становище включването на тази обява в сравнителните цени необосновано завишава
в пъти действителната цена на павилиона, определена по метода на сравнителната
стойност, с оглед на което в тази част експертизата е оспорена като
необоснована и резултатът от оценката се сочи като неверен. Отделно от това се
сочи и че при изготвянето на експертизата не са взети предвид възраженията на
ответника, изразени в писмения отговор на исковата молба. По тези съображения е
поискано съдът да възложи на същото вещо лице да изготви допълнително заключение,
в което да ползва за аналози единствено идентични на павилиона обекти и да
изключи офертите за недвижими имоти с траен градоустройствен статут и с отстъпено
право на строеж, както и да съобрази отговорите на въпросите с възраженията на
ответника и да обоснове прилагането на методите за оценка, особено ако прецени,
че поддържа заключението си за прилагането на метода на вещната стойност.
Алтернативно е направено искане за допускане на тройна съдебно-техническа
експертиза със същите задачи, формулирани от ищците и ответника. Изготвената
повторна експертиза е изслушана в проведено на 13.04.2021 г. о.с.з.,
заключението по която се поддържа от вещото лице, което прави и съответни
уточнения във връзка с изготвянето на експертизата досежно
избраните методи на оценка. В това о.с.з. експертизата е оспорена и от
процесуалния представител на ищците като необоснована и неправилна, като се
сочи, че не става ясно как и защо са определени стойностите на коефицентите на всеки метод, особено на сравнителния,
където липсват данни за извършени продажби. В тази връзка също е поискано
назначаване на тройна СТЕ със същите задачи. С оглед направените от страните
възражения и искания съдът е допуснал изготвянето на съдебно-техническа
експертиза съвместно от три вещи лица – оценители на недвижими имоти, със
задача да дадат заключение за пазарната цена към 05.12.2018 г. на съборената
част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол. При изготвяне на
експертизата са взети предвид техническите параметри на оценявания обект,
носещата строителна конструкция и всички други относими
към обекта обстоятелства, отразени в констативно-съобразителната част на заключението
при пълно обосноваване на изложените данни. В констативно-съобразителната част
изрично е посочено още, че пазарната стойност на процесния
имот е определена с изчисления по два подхода – приходен подход (метод на
капитализиране на доходите) и разходен подход (метод на автоматизираната
възстановителна стойност), като този избор е обоснован с обстоятелството, че
след проучване на пазара за периода 2017-2018 г. е констатирана липса на данни
за сключвани сделки с аналогични имоти – павилиони, както и че не са предлагани
оферти за продажба на такива, (каквито са констатациите и по другите две
експертизи, изготвени по делото). По тези съображения при определяне на
пазарната стойност на имота е изключен пазарният подход (метод на сравнителните
продажби), тъй като според експертното заключение, ако бъдат приети за аналози
актуални към настоящия момент оферти за продажба на подобни обекти, това би
довело до неправилни изводи и нереална пазарна стойност. Описани са детайлно
използваните методи за оценка съгласно БСО, въз основа на което е изчислена
пазарна стойност на обекта към датата на премахването му, както следва: по
разходния подход (метод на възстановителната или вещната стойност), след
подробно описаните в експертизата изчисления, пазарната стойност е определена
на 36 100 лева; по приходния подход (метод на капитализиране на дохода)
също след подробно представени в писменото заключение изчисления пазарната
стойност е определена на 61 965 лева. Прието е от експертите съотношението
между двата избрани подхода да бъде 65 % : 35 %, което становище е обосновано с
обстоятелството, че според оценителската практика за
аналогични обекти по-голяма тежест се дава на приходния подход и изчисленията
по този метод дават по-точни данни за пазарните стойности на обектите. След
претегляне на получените стойности за обекта по двата подхода и с оглед
придадената тежест на приходния подход, като краен резултат пазарната стойност
на оценявания имот към датата на премахването му - 05.12.2018 г., е изчислена
на 52 910 лева. Така изготвеното експертно заключение е изслушано в
проведено по делото на 24.06.2021 г. о.с.з. – вещите лица го поддържат изцяло,
като след направените уточнения и допълнения, същото е приобщено към доказателствения материал по делото.
Като
взе предвид становищата на страните, приобщените по делото доказателства и отдели
спорното от безспорното, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Ищците по делото
М.Г.К. и Г.Д.К. се легитимират
като собственици на съборената част
от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол съгласно Договор за покупко-продажба от 17.10.1997 г., нотариално заверен между страните „Търговия“ ЕООД (в ликвидация)
като продавач и М.Г.К. – като купувач. Предмет на договора
е павилион, находящ се в гр. Ямбол, ул. ***, изграден в дворно място, съставляващо имот пл. № 3808 в кв. 68 по плана на
града, преустроен съгласно строително разрешение № 81 от 05.12.1991 г. на община Ямбол от
павилион за амбалаж в пекарна, ведно с всички подобрения, извършени в него, както и правото
на застрояване. Преустройството на павилиона е извършено съгласно одобрен архитектурен проект на основание
чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ. През 1997 г. е изработен архитектурен проект за преустройство на павилион
в сграда за търговски услуги. С Разрешение
за строеж № 445 от 18.12.1997 г. на М.Г.К. е разрешено преустройството на съществуващ павилион върху общинска земя в магазин за промишлени
стоки, магазин за хранителни стоки
и заведение за бързи закуски. След завършване на преустройството на павилиона в магазини за търговски
цели от община Ямбол е издадено Становище за приемателната комисия, в което е посочено, че проектната документация е съгласувана в управление ТСУ при община Ямбол; строежът е изпълнен съгласно проекта, строителното разрешение и действащите разпоредби.
С
Решение № 25 от 17.10.2018 г. по гр. д. 266/2017 г. по описа на ЯОС, (влязло в
сила на 14.01.2020 г.), предявеният от М.Г.К. и Г.Д.К. иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен, като е прието за установено по отношение
на община Ямбол, гр. Ямбол, че М.Г.К. и Г.Д.К. са собственици на сграда на един
етаж за търговски услуги – магазин за промишлени стоки, за хранителни стоки и
заведение за бърза закуска, представляваща югозападна реална част от сграда за
търговия с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, която е оцветена с червена щриховка и заключена между точки „а“, „б“, „б прим“, „в прим“,
„в“, „г“ и „д“, с площ от 132,20 кв. м, изградена в ПИ *** по скицата на вещите
лица; предявеният от М.Г.К. и Г.Д.К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на община Ямбол, гр. Ямбол, че М.Г.К.
и Г.Д.К. са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол с площ
312 кв.м, както и на правото на строеж върху мястото, е отхвърлен.
Със Заповед № ТУ/04-00036 от
20.11.2018 г. на кмета на община Ямбол, на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е
наредено на ищците да премахнат преместваем обект 2
съгласно Скица „Заснемане павилиони ***, с площ от 138 кв. м, в срок 5 дни от
дата на връчване или обявяване на заповедта. Не е спорен между страните фактът,
че заповедта е изпълнена, като в периода 05.12.2018 г. - 12.12.2018
г. сградата е премахната. От момента
на последно извършеното преустройство в магазин за промишлени
стоки, магазин за хранителни стоки
и заведение за бързи закуски до
събарянето му търговският обект се е използвал по предназначението си.
С
Решение № 38 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 312 по
описа на Административен съд - Ямбол за 2018 г. оспорената от ищците в настоаящото съдебно производство Заповед № ТУ/04-00036 от
20.11.2018 г. на кмета на община Ямбол е отменена като незаконосъобразна по
съображения, че е издадена при неправилна преценка за основните характеристики
на обекта, според които той не е преместваем обект по
смисъла на чл. 56 и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а представлява строеж по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ– надземна постройка, част от сграда за търговия,
заснета като обект на кадастъра, и със статут на временен строеж по смисъла на
§ 17 от ПР на ЗУТ и чл. 120, ал. 4 от отменения ППЗТСУ, като е дадено следното
описание: обект с площ от 138 кв. м., представляващ част от сграда за търговия
с идентификатор *** по КК на гр. Ямбол, означен като обект 2 на
Скица-заснемане-павилиони *** - неразделна част от Констативен протокол
№147/07.11.2018 г., съставен от общински служители в качеството им на
длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ с възложени функции по осъществяване
на контрол върху строителството, въз основа на който констативен протокол е
съставен Констативен акт №19/09.11.2018 г. от същите общински служители, с
който е открито производство по реда на чл. 57а от ЗУТ за премахване на обекта
поради наличие на предпоставки по чл. 57а, т. 1 от ЗУТ (поставен без разрешение
за поставяне) и по чл. 57а, т. 7 от ЗУТ (в нарушение на изисквания на местната
Наредба за разполагане на преместваеми обекти на
територията на община Ямбол, предвидени в чл. 12, т. 5 и т. 6). С Протоколно
определение, постановено в проведено на 12.11.2019 г. о.с.з. по адм. д. 3770/2019 г. по описа на ВАС, подадената против
Решение № 38 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 312/2018
г. по описа на ЯАС касационна жалба е оставена без разглеждане, а
производството по делото – прекратено, по съображения, че доколкото се касае за
индивидуален административен акт за премахване на преместваем
обект и с оглед настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 215,
ал. 7, т. 4 от ЗУТ (ДВ, бр. 25/2019 г.), първоинстанционното
решение е необжалваемо и в този смисъл е окончателно.
Съдебният акт на първоинстанционния съд съобразно
правилата на действащата нормативна уредба, предвид разписаната в закона
възможност за обжалване на определението за прекратяване на производството пред
ВАС и липсата на упражнено право на оспорване в този смисъл, е влязъл в законна
сила, считано от 30.11.2019 г.
Искова
молба от М.Г.К. и Г.Д.К. с правно основание чл. 203 и следващите от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против община Ямбол,
представлявана от кмета В.Р., за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
във вид на претърпени загуби и пропуснати ползи, настъпили вследствие на
отменената като незаконосъобразна Заповед №ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на
кмета на община Ямбол за премахване на част от сграда с идентификатор *** по КК
на гр. Ямбол – собственост на ищците, е депозирана пред ЯАС на 03.07.2020 г.,
въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.
С
оглед формулировката в искова молба и доказателствата по делото, съдът счита,
че същата е допустима за разглеждане като подадена от лица с право на иск,
които твърдят неблагоприятно засягане от незаконосъобразен административен акт,
отменен по надлежния ред. В случая предявеният от
М.Г.К. и Г.Д.К. иск е за обезщетение за сграда на един етаж за търговски услуги
– магазин за промишлени стоки, за хранителни стоки и заведение за бърза
закуска, представляваща югозападна реална част от сграда за търговия, с
идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, като описанието в исковата молба е
идентично с диспозитива на влязлото в сила Решение №
25 от 17.10.2018 г. по гр. дело № 266/2017 г. на Окръжен съд – Ямбол, поради
което съдът счита, че правилно искът е предявен като вреди за премахната сграда
и в този смисъл намира възражението на ответника по иска за недопустимост на
съдебното производство за неоснователно.
По
съществото на спора на преценка подлежи осъществени ли са елементите на
фактическия състав на административния деликт, за да
се реализира отговорността по ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под
дейност на администрацията за вреди, за които държавата отговаря, следва да се
разбира такова действие, бездействие или акт, което има властнически характер и
е насочено към възникване на административно отношение между административен
орган и граждани. Следователно, във фактическия състав на отговорността на
държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, постановен при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не би могла да се реализира отговорността на държавата по
реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всички тези предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.
В
конкретния случай е налице акт на администрацията, чиято незаконосъобразност е
установена по съответния ред – това е първата от трите предпоставки на иска по
чл. 1, ал. 1, предл. 1 от ЗОДОВ, която безспорно е
налице предвид отмяната с влязлото на 30.11.2019 г. в законна сила Решение № 38
от 28.02.2019 г. по адм. д. № 312/2018 г. на ЯАС на
Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на кмета на община Ямбол, от която се
твърди да са произтекли претендираните за репариране
имуществени вреди във вид на претърпени загуби и пропуснати ползи.
Съдът
намира, че в случая по отношение на твърдените вреди под формата на претърпени
загуби са налице и другите елементи от фактическия състав на изведената от закона
отговорност – настъпила вреда от незаконосъобразния административен акт и
причинна връзка между този акт и вредоносния резултат. Не е спорен между
страните фактът, че в изпълнение на отменената впоследствие като
незаконосъобразна Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на кмета на община
Ямбол описаната в исковата молба сграда - собственост на ищците, е била
премахната. След като с влязло в сила решение на съда е прието, че актът, въз
основа на който е съборена сградата, е незаконосъобразен и същият е отменен, то
безспорно са формирани неблагоприятни имуществени последици за адресатите му,
изразяващи се в случая в претендираните претърпени
загуби – в резултат на незаконосъобразно произнесения административен акт
имущественото състояние на ищците се е намалило със стойността на премахнатата
сграда. В този смисъл така предявената претенция се преценя като доказана по
основание. По отношение размера на претендираните имуществени
вреди под формата на претърпени загуби съдът съобрази следното: както се посочи
по-горе, с оглед направените от страните доказателствени
искания, по делото са назначени и изслушани общо три съдебно-технически
експертизи, като съдът дава вяра на изготвената тройна СТЕ, тъй като я намира
за обективно и компетентно изготвена като основана на приобщените по делото
доказателства; становището на вещите лица за избрания подход е подробно
мотивирано, изградено е след оглед на място и анализ на всички относими към казуса обстоятелства; експертното заключение е
дадено и в съответствие с нормативната уредба досежно
определяне пазарната стойност на недвижими имоти като процесния,
поради което съдът я кредитира изцяло. Според заключението на тази експертиза
след претегляне на получените стойности за обекта по двата избрани от вещите
лица подхода, като краен резултат пазарната стойност на оценявания имот към
05.12.2018 г. – датата на премахването му, е изчислена на 52 910 лева, която
сума е определена към същата дата по приходен подход, на който е придадена
по-висока тежест поради това, че дава по-точни данни за пазарните стойности на
обектите. С оглед на изложеното съдът счита, че предявената искова претенция за
репариране на имуществените вреди под формата на претърпени загуби,
съставляващи намаляване имущественото състояние на ищците със стойността на
премахнатата сграда, следва да бъде уважена до размера на определената с
назначената по делото тройна СТЕ пазарна стойност на процесния
имот, а именно 52 910 лева, като за сумата от този размер до пълния претендиран такъв от 400 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан. При уважаване на главния иск в посочения размер от 52
910 лева следва да се присъди и претендираната върху
съответната сума законна лихва, считано от 30.11.2019 г. – датата на влизане в
сила на решението, с което се отменя административният акт, от който произтичат
вредите (Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на кмета на община Ямбол),
съобразно разписаното в т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.
гр. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК.
Предвид
очертания от ищците предмет на иска по отношение претендираните
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – нереализирани приходи от сключени
от ищците три договора за наем, възлизащи в общ размер на 17 332,25 лева,
изчислен за времето на действие на наемните договори от момента на премахването
на търговския обект до депозирането на исковата молба, съдът счита така
предявената искова претенция за неоснователна и недоказана, тъй като от
събраните по делото доказателства не се доказа наличието на всички предвидени в
закона материални предпоставки. Основателно е искането на ответника за
изключване на представените договори за наем от доказателствата по делото ,
който оспори истинността на Договор за наем от 26.12.2017 г., сключен между М.Г.К.
и Ю.А.Р., ЕГН **********, адрес: ***, (от стр. 29 до стр. 31 от адм. дело № 312/2018 г. на ЯАС), Договор за наем от
25.08.2005 г., сключен между М.Г.К. и ЕТ „Ранс - Р.К.“
- Р. Т. К., БУЛСТАТ *********, (от стр. 32 до стр. 34 от адм.
дело № 312/2018 г. на ЯАС), и Договор за наем от 30.06.2006 г., сключен между М.Г.К.
и „Я. 2001“ ЕООД БУЛСТАТ *********, представлявано от В.Я.В., ЕГН **********,
адрес: *** 10, (от стр. 35 до стр. 37 от адм. дело №
312/2018 г. на ЯАС). В производството по чл.193 и чл.194 от ГПК ищците се
отказаха от показанията на свидетеля Ю.А.Р. за доказването на истинността и
верността на Договор за наем от
26.12.2017 г. и други доказателствени искания относно
този документ не бяха направени.От ищците се ангажираха единствено свидетелски
показания за установяване инстинността на другите два
договора за наем, не се ангажираха писмени доказателства за плащане на наемната
цена, нито доказателства за водено счетоводство в тази връзка от
наемателите-търговци.Договорът за наем като частен писмен документ не се ползва
с материална доказателствена сила относно вписаната в
него дата на сключване и доколкото няма достоверна дата, (като доказателствената тежест за това е на ищеца съгласно чл. 181,
ал. 1 от ГПК), не обвързва ответника. В случая при липсата на нотариална
заверка и на други доказателства, свидетелстващи безспорно за датата на
сключване и съответно изпълнение, договорните клаузи между ищците и наемателите
относно размера на наема не са основание за определяне размера на пропуснатите
ползи по предявения срещу община Ямбол иск с правно основание чл. 203 и
следващите от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По
аргумент от разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК показанията на свидетелите
В. и К. не са допустими доказателствени средства за
установяване възникването на договорното правоотношение между ищците и трето
лице, още повече относно клаузите на договора, в т. ч. и датата на сключване и
изпълнение. Единствено посочените в чл. 181, ал. 1 от ГПК способи (заверка на
договора за наем, възпроизвеждането му в официален документ или настъпването на
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа) придават на частния документ обвързваща третите лица и съда доказателствена сила. Такива доказателства, въпреки
указанията на съда в тази насока, ищците не представиха. Затова и исковата
претенция за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди като пропуснати ползи от наем по сключените три договора за наем на търговските
обекти в премахнатата сграда следва да бъде отхвърлена. Предвид акцесорния му характер и неоснователността на главния иск,
следва да бъде отхвърлен и искът за присъждане на законна лихва върху претендираната сума в общ размер на 17 332,25 лева.
При условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед своевременно
заявената претенция, на ищците се дължат сторените разноски по производството,
които съобразно разписаното в цитирания текст са за внесената държавна такса от
по 10 лева за всеки от ищците, за внесеното възнаграждение за вещи лица в общ
размер от 1 300 лева и за изплатеното адвокатско възнаграждение. По
отношение претендирания размер на адвокатското
възнаграждение от 9 900 лева съдът намира, че с оглед частичното уважаване
на исковата претенция и визираното в изречение второ на цитираната норма
правило, следващото се адвокатско възнаграждение е в размер на 2 000 лева,
изчислен съобразно уважената част на иска. Общият размер на дължимите разноски възлиза
на сумата от 3 320 лева.
С оглед заявената от процесуалния
представител на ответника претенция за присъждане на разноски, при условията на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът намира, че се дължи
възнаграждение за осъществената процесуална защита на ответната страна, чийто
размер, съобразно отхвърлената част от иска, направеното възражение за
прекомерност и правилата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът определя в максимално
предвидения размер от 450 лева, тъй като в случая е налице основанието на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ да
бъде увеличен с 50 на сто максимално предвиденият размер от 300 лева на юрисконсултското възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, защото както материалният интерес е над 10 000 лева, така и
делото е продължило повече от три съдебни заседания, в хода на които по искане
на страните са назначени и изслушани три съдебни експертизи. По изложените
съображения съдът счита претенцията за разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размера над 450 лева до претендирания
такъв от 15 000 лева за неоснователна.
Водим от горното, Я А С,
пети административен състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за неистински
Договор за наем от 26.12.2017 г., сключен между М.Г. *** и Ю.А.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, и го изключва от доказателствата по делото.
ПРИЗНАВА за неистински
Договор за наем от 25.08.2005 г., сключен между М.Г. *** - Р.К.“ - Р. Т. К.,
БУЛСТАТ *********, и го изключва от доказателствата по делото.
ПРИЗНАВА за неистински
Договор за наем от 30.06.2006 г., сключен между М.Г. *** и „Я. 2001“ ЕООД БУЛСТАТ *********,
представлявано от В.Я.В., ЕГН **********, адрес: *** 10, и го изключва от
доказателствата по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЯМБОЛ с ЕИК *,
гр. Ямбол, ул. „Г. С. Раковски“ № 7, представлявана от кмета В.Р., да заплати
на М.Г.К. И Г.Д.К. ***, и със съдебен адрес:***, *, адвокат Ж.К. ***,
обезщетение в размер на 52 910 (петдесет и две хиляди деветстотин и десет) лева
за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на
имуществото им със стойността на премахнатата сграда, в резултат на отменената
като незаконосъобразна с влязлото в сила Решение № 38 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 312/2018 г. на ЯАС Заповед № ТУ/04-00036 от
20.11.2018 г. на кмета на община Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения
иск от М.Г.К. И Г.Д.К. *** с ЕИК *, гр. Ямбол, ул. „Г. С. Раковски“ № 7,
представлявана от кмета В.Р., за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
- претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото им със
стойността на премахнатата сграда, в резултат на отменената като
незаконосъобразна с влязлото в сила Решение № 38 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 312/2018 г. на ЯАС Заповед № ТУ/04-00036 от
20.11.2018 г. на кмета на община Ямбол, за разликата над 52 910 (петдесет и две
хиляди деветстотин и десет) лева до претендирания с
исковата молба по настоящото дело размер от 400 000 (четиристотин хиляди) лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения
иск от М.Г.К. И Г.Д.К. *** с ЕИК *, гр. Ямбол, ул. „Г. С. Раковски“ № 7,
представлявана от кмета В.Р., за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди – пропуснати ползи от нереализирани приходи от наеми по
сключени три договора за наем в резултат на отменената като незаконосъобразна с
влязлото в сила Решение № 38 от 28.02.2019 г. по адм.
д. № 312/2018 г. на ЯАС Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на кмета на
община Ямбол, в размер на 17 332,25 лв. (седемнадесет хиляди триста
тридесет и два лева и двадесет и пет стотинки), ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЯМБОЛ с ЕИК *,
гр. Ямбол, ул. „Г. С. Раковски“ № 7, представлявана от кмета В.Р., да заплати
на М.Г.К. и на Г.Д.К. *** и с посочен съдебен адрес:***, *, адвокат Ж.К. ***,
разноски по производството за внесена държавна от по 10 (десет) лева за всеки
от ищците, за внесено възнаграждение за вещи лица в общ размер от 1 300 (хиляда
и триста) лева и за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 (две
хиляди) лева, възлизащи общо на сумата от 3 320 (три хиляди триста и
двадесет) лева.
ОСЪЖДА М.Г.К. И Г.Д.К. *** и
с посочен съдебен адрес:***, *, адвокат Ж.К. ***, да заплатят на ОБЩИНА ЯМБОЛ с
ЕИК *, гр. Ямбол, ул. „Г. С. Раковски“ № 7, представлявана от кмета В.Р., сумата
от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по отношение на администрацията,
съобразно уважената част от предявения иск.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете