Р Е Ш Е Н И Е № 260043
31.10.2022 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на двадесети май две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
РОСИЦА ДЗОБЕЛОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело
№ 3149 по описа за 2020 година.
В исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ООД със седалище гр.София /АСВ/ се твърди, че по силата на сключен на
04.08.2016г. договор, с № *********, „Провидент Файненшъл България“ООД
предоставило на Н.В.Й. потребителски кредит за лични нужди в размер 500лв. Тя
пък се задължила да върне сумата, заедно с договорна лихва, чийто абсолютен
размер е 98.63лв., на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка от по
9.98лв., първата от които с падеж 13.08.2016г., а последната- 30.09.2017г.
Ищецът твърди още, че кредитополучателя
се задължила да заплати и такса за
оценка на кредитно досие- в размер 25лв.,
също разсрочена на 60 седмични вноски- от по 0.42лв., както и такси за
допълнителни услуги, едната изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото/нейното местоживеене, а другата- за седмично събиране на вноските по
кредита също по местоживеене, наречени в договора „услуга „Кредит у дома”“.
Първата от тях в размер 127.95лв., като заплащането й също било разсрочено на
60 месечни вноски, всяка от по 2.13лв., а втората- в размер 298.54лв., чието
заплащане отново било разсрочено на 60 вноски, всяка от по 4.98лв.
По този начин общото
задължение на Й., което тя с подписване
на договора се задължила да върне, възлязло на 1 050.12лв., като
това трябвало да стане с 60 вноски от по 17.50лв.
Ищецът твърди, че жената е
изплащала дълга си, но направила вноски само за общо 266.50лв., с които
погасила част от таксата за услугата „Кредит у дома”, за предоставяне на
кредита по местоживеенето на кредитополучателя- 31.95лв.; част от таксата за
услугата „Кредит у дома”, изразяваща се в събиране на погасителните вноски по
местоживеенето на кредитополучателя- 78.55лв.; част от таксата за оценка на
досие- 6.30лв.; за договорна лихва- 41.22лв. и за главница- 108.48лв.
Ищецът излага, че по
силата на цесия, извършена с Договор от 01.07.2017г., „Провидент Файненшъл
България“ООД прехвърлило вземанията си от Н.В.Й. на дружеството „Изи Асет Мениджмънт“АД,
а на 03.07.2018г. то ги прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД /сега ЕООД/ и накрая, на 01.03.2019г. последното ги цедирало на
АСВ. То пък, по силата на изрично упълномощаване, изпратило уведомление до
жената за станалата продажба на задълженията й, а по-късно депозирало пред
Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за тях и за обезщетение за
забава, в размер на законната лихва, която начислило с начало 26.11.2016г. Била
му издадена, в производството по ч.гр.д.№ 6846/2019г., заповед за изпълнение, с
която съда разпоредил на Й. да му заплати: главница от 391.52лв.; договорна
лихва 57.41лв.; такса за оценка на досие- 18.70лв.; такса за услугата „Кредит у
дома”, за предоставяне на кредита по местоживеенето на кредитополучателя-
96лв.; такса за услугата „Кредит у дома”, за събиране на погасителните вноски
по местоживеенето на кредитополучателя- 219.99лв. и обезщетение за забава в
размер на 142.89лв., за периода от 26.11.2016г. до датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК.
При изложените факти АСВ
предявява искове съда с решението си да приеме за установено, че жената му
дължи тези непогасени от нея суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението и до окончателното й изплащане. Претендира
сторените от него разноски- както в заповедното, така и в настоящото, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
Й. не подаде писмен
отговор.
На проведеното открито
съдебно заседание
ищцовото дружество не изпрати представител, но чрез такъв по пълномощие
поддържа- с писмено становище, исковете. Ответницата, въпреки редовното й
призоваване, не се яви и не изпрати процесуален представител.
След
като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от едно от приложенията на
исковата молба- документа, представляващ листи №№ 6- 10вкл. от материалите по
делото, на 04.08.2016г. е бил сключен Договор за
потребителски кредит, с № *********, по силата на който „Провидент Файненшъл
България“ООД предоставя на клиента Н.В.Й.
кредит в размер на 500лв.
Тя пък се задължава да върне сумата, заедно с договорна лихва –
31.82% годишно /в размер на общо 98.63лв./ и други плащания- такси, с което
годишния процент на разходите възлиза на
48.1%. От първата страница на договора се установяват и други релевантни факти-
че общото задължение на жената е възлязло на 1 050.12лв., както и че
следва да го погаси на 60 седмични вноски, от които 59 бр. равни и в размер на
по 17.51лв. и последна- в размер 17.03лв.
От приложенията на
исковата молба се установява и че Й. е попълнила, на същата дата, и стандартен
европейски формуляр, който съдържа идентични данни за договора.
От документът, представляващ листи №№
16-20вкл. от делото съда установява, че на 01.07.2017г. е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
„Провидент Файненшъл България“ООД е продало на „Изи Асет Мениджмънт“АД всички
свои парични вземания, по договори за
паричен заем, описани в нарочно приложение №1.
За да докаже тезата си, че
задълженията на Й. са сред тях, АСВ представя документ- извлечение и в него се
съдържа информация, че предмет на цесията е и вземане от Н.В.Й., по договора с
№ *********, като то е в размер на 803.62лв. – в тази връзка извлечението,
което е л.21 от делото.
На 30.01.2017г. е подписан
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, с който Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕАД заявява желанието си да придобива от „Изи
Асет Мениджмънт“АД вземания на последното при условията на чл.99 от ЗЗД, като
при всяка нова партида такива вземания, те се индивидуализират в ново
Приложение №1.
За да докаже тезата си, че
задълженията на Й. са сред тях, АСВ представя документ- извлечение и в него се
съдържа информация, че предмет на цесията е и вземане от Н.В.Й., която е под №
3630 по списъка, по договор от 04.08.2016г., в общ размер от 828.82лв., при
предоставен й кредит в размер 500лв.
Видно от документа, представляващ листи №№
33-42вкл. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕАД е цедирало на
03.05.2019г. на АСВ свои парични
вземания.
За да докаже тезата си, че
задълженията на Й. са сред тях, АСВ представя документ- извлечение- л.№ 44 от
делото, като в него се съдържа информация, че предмет на цесията е и задължение
на Н.В.Й. към първоначален кредитор „Изи Асет Мениджмънт“АД, като тя е под №
34472 по списъка, по договор от 04.08.2016г., № на кредита 2853060 и негов
размер от 500лв., а общия размер на
задължението й е 904.16лв.,
С няколко последователни
пълномощни, които също са част от материалите по настоящото дело, в крайна
сметка АСВ се оказва упълномощено за съобщи на длъжниците, от името на цедента,
за тези цесии.
Чрез пълномощник именно АСВ,
са изпратени няколко уведомителни писма до Н.Й. за извършена цесия със
задълженията й. Съдът е на мнение, че те не са
достигнали до адресата им- защото представеното в тази връзка доказателство
не установява връчване- това е известие за доставяне, от което обаче е видно
само, че Й. не е намерена, тъй като се е преместила на друг адрес.
От приложеното към
настоящото дело частно гражданско дело № 6846/2019г. съда установи, че на
05.12.2019г. АСВ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за дължимите от Й. парични суми, като в производството по същото му е
издадена заповед за изпълнение- № 3946/ 13.12.2019г., с която на жената е
разпоредено да му заплати: главница в размер 391.52лв., ведно със законната
лихва, считано от 11.12.2019г. до окончателното й изплащане; сумата 57.41лв.,
представляваща договорна лихва, за периода 26.11.2016г. – 30.09.2017г.; 96лв- такса за услуга „Кредит у дома”, за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя; 219.99лв.-
такса за услуга „Кредит у дома“, за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя и обезщетение за забава, за периода
26.11.2016г. до 11.12.2019г., в размер на 142.89лв.
Жената обаче не е била
открита от съда, за да й бъде връчена тя и поради това, в условията на чл.415
ал.1, т.2 от ГПК съда е дал указания на заявителя, че за да запази правата си
по паричните вземания ще трябва да предяви установителни искове за тях.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице съда приема, че по процесния договор
Н.Й. е внесла, по сметка на „Провидент Файненшъл България“ общо 246.50лв.,
които са отнесени от кредитора за погасяване на: такса „Кредит у дома“ за
доставяне на кредита до дома на жената- 31.95лв.; такса „Кредит у дома“ за
събиране на вземанията от дома на жената- 58.55лв.; такса за оценка на досие-
6.30лв.; договорна лихва 41.22лв. и главница- 108.48лв.
След това, на 29.09.2017г.
тя е внесла, този път по сметка на „Изи Асет Мениджмънт“, още 20лв., с която е
погасена част от таксата „Кредит у дома“ за събиране на вземанията от дома на жената.
По този начин към
11.12.2019г.- датата, на която АСВ е депозирало пред СлРС заявление по чл.410
от ГПК, задълженията на Й. са: главница в размер 391.52лв.; сумата 57.41лв.,
представляваща договорна лихва, за периода 26.11.2016г. – 30.09.2017г.; такса
за оценка на досие от 18.70лв.; 96лв.- такса за услуга „Кредит у дома”, за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя; 219.99лв.-
такса за услуга „Кредит у дома“, за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя и обезщетение за забава, за периода от
01.07.2017г. до 01.11.2019г., в размер на 142.89лв.
Заключението съда кредитира- тъй като
е обективно и компетентно изготвено и като неопровергано от останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка
съда прави следните правни изводи:
Предявени
са положителни установителни искове- за съществуването на парични вземания, за
които на ищеца е издадена по –рано във времето, в т.н. заповедно производство и
на основание чл. 410 от ГПК, заповед за
изпълнение. Те са с правно основание чл. 415 ал. 1 и чл.422 ал.1 ГПК;
допустими са и са подсъдни на Сливенски районен съд по правилата на родовата и
на местната подсъдност. Становището на съда е следното:
Установи се по делото- от писмено
доказателство, че по силата на сключен на 04.08.2016г. договор, дружеството с фирма
„Провидент Файненшъл България“ ООД е
предоставило на лицето Н.Й. паричен заем в размер 500лв. Жената се е задължила
да върне сумата, заедно с договорна лихва в размер 31.82% годишно или общо 98.63лв.,
на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка от по 9.98лв., а така задължението
възлязло на 598.63лв. Предвид тези договорни клаузи съда намира, че процесния
договор е за заем- паричен заем. По тази причина са приложими разпоредбите на
чл.240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Й. се e задължила да заплати и такса за оценка
на кредитно досие- в размер 25лв., също разсрочена на 60 седмични вноски- от по
0.42лв., както и такси за допълнителни услуги, едната изразяваща се в доставка
на заeтата сума в брой по нейното местоживеене, а другата- за седмично събиране
на вноските по кредита също по местоживеене, наречени в договора „услуга
„Кредит у дома”“. Първата от тях е в размер 127.95лв., като заплащането й също
е било разсрочено на 60 месечни вноски, всяка от по 2.13лв., а втората- в
размер 298.54лв., чието заплащане отново
е разсрочено на 60 вноски, всяка от по 4.98лв.
По този начин общото задължение на Й.,
което тя с подписване на договора се
задължила да върне, е възлязло на 1 050.12лв., а
плащането трябва да стане с 60 вноски от по 17.50лв.
В случая кредитора е
изпълнил договорното си задължение, тъй като е предал на заемателя споменатата
сума. Предаването на паричната сума по договор за заем е част от фактическия
състав на сключването на договора. Така
е, защото е реален и едностранен договор и постигнатото между двете страни
съгласие за сключването му не е достатъчно последното да е факт. Необходимо е
сумата да бъде предадена.
Според съда,
доказателствата по делото налагат извода, че праводателя на ищеца е изпълнил
основното си договорно задължение, а ответника- своето- не. Така е, защото
главно задължение на „Провидент Файненшъл България“ООД е било да предостави на
кредитополучателя договорената сума. Това, в договори като процесния следва да
се случи в срок до 10 работни дни, чрез превод по банкова сметка, ***- чл.4 от
договора. Видно от първата му страница обаче, в случая Й. е избрала- подписвайки документа,
да ползва услуга „Кредит у дома”, която изключва действието на чл.чл.4-8, а
активира чл.чл.25- 30. Поради това и на осн.чл.27 съда приема, че жената е получила
договорената сума за кредит- съгласно текста на тази
клауза, с подписване на договора клиента потвърждава, че е получил от „Провидент
Файненшъл България“ООД пълния размер на кредита.
Той обаче- ответницата, не ангажира
доказателства да е изпълнявала и изпълнила задължението си да погаси паричните
си задължения, с уговорените с кредитора вноски, или по друг начин. А тежестта
за това, в производства като настоящото, е за длъжника/ответник. При липса на
подобни доказателства съда е длъжен да приеме за вярна тезата на
кредитора-ищец. А тя включва признание, че Й. е привила плащания, с които обаче
е намалила и само до някаква степен, задълженията си.
От заключението на вещото лице по
делото се установи, че в полза на „Провидент Файненшъл България“ ООД те са за общо 246.50лв., които
са отнесени от кредитора за погасяване на: такса „Кредит у дома“ за доставяне
на кредита до дома на жената- 31.95лв.; такса „Кредит у дома“ за събиране на
вземанията от дома на жената- 58.55лв.; такса за оценка на досие- 6.30лв.;
договорна лихва 41.22лв. и главница- 108.48лв.
По-късно, в полза на новия кредитор-
такъв по силата на цесия- „Изи Асет Мениджмънт“, Й. е внесла още 20лв.
В крайна сметка, задълженията й към
11.12.2019г.- датата, на която АСВ е депозирало пред съда заявление по чл.410
от ГПК, което е началото и на настоящия исков процес /съгл.чл.422 ал.1 от ГПК/
са: главница в размер 391.52лв.; сумата 57.41лв., представляваща договорна
лихва, за периода 26.11.2016г. – 30.09.2017г.; такса за оценка на досие от
18.70лв.; 96лв.- такса за услуга „Кредит у дома”, за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя; 219.99лв.- такса за услуга „Кредит у
дома“, за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя
и обезщетение за забава, за периода от 01.07.2017г. до 01.11.2019г., в размер
на 142.89лв.
На това място съда ще коментира, че ищеца
по делото е не търговеца, предоставил кредита, а друг. Той пък черпи права от
договори за цесия, по силата на които кредитора му е прехвърлил вземанията си
от жената. Да за й бъдат противопостави тези прехвърляния, е необходимо до нея
да е достигнало изявлението на цедента за цесията/ите, т.е за това, че вече има
нов кредитор. Иначе цесията не му е противопоставима. В случая съда констатира,
че преди образуване на делото такова съобщение не е достигнало до ответницата. Това обаче няма да
се отрази негативно върху интереса на АСВ- защото уведомленията не са
достигнали до адресата си, но пък представляват приложения на исковата молба, а
ищеца може да се ползва- тъй като ги представя с исковата молба, от тях, защото
задължителна и трайно установено съдебна практика във връзка с процедурата по
чл.99 ал.4 от ЗЗД указва, че представения с исковата молба документ, връчен на
ответника като нейно приложение, замества невръченото преди това уведомление за
цесията.
Винаги с връчването на препис от
исковата молба на ответника, на последния се връчват и преписи от нейните
приложения- вкл. уведомлението по чл.99 ал.4 от ЗЗД, факт, който трябва да се
вземе предвид от съда, защото е настъпил в хода на делото. От друга страна
стария кредитор- цедент, е снабдил с нарочно пълномощно новия- цесионера-
настоящ ищец, от негово име да уведоми длъжника за смяната на кредитора поради
прехвърляне на вземането.
В края трябва да се
коментира и че ответницата
не само не ангажира доказателства да е погасила
задълженията си, но не ги и оспори- както по вид/отделни пера, така и като
стойности. Така също, падежа на последната вноска е настъпил още преди
кредитора да се обърне към съда- в началото на м.09.2017г.
По
аргумент от чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца се следват направените от него разноски-
както в заповедното, така и в настоящото исково установително, производства.
Следва му се и юрисконсултско възнаграждение, на което ищеца има право, на
осн.чл.78 ал.8 от ГПК, тъй като е юридическо лице и бе представляван по делото
от юрисконсулт. Според съда, с оглед предмета на делото и извършените в него
процесуални действия, на ищеца се следва юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер по Наредба за заплащането на правната помощ- 100лв..
При горните съображения, Сливенски
районен съд
Р Е Ш И:
На осн.чл.
422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.В.Й. с
ЕГН: ********** и адрес *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********; със седалище гр.София и
адрес на управление на дейността- ”Люлин 10”, бул.”д-р П.Дертлиев” №25, офис –
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумите, за които на това търговско
дружество е издадена, от Сливенски районен съд и в производството по ч.гр.д.№
6846/2019г., заповед за изпълнение № 3946/ 13.12.2019г., дължими на основание
сключен между физическото лице и „Провидент
Файненшъл България“ООД договор с № ********* от 04.08.2016г.
ОСЪЖДА Н.В.Й. с
ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 25лв. /двадесет
и пет лева/, направени от дружеството в заповедното производство, развило се в
ч.гр.д.№ 6846/2019г. на СлРС.
ОСЪЖДА Н.В.Й. с ЕГН: ********** да
заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК разноски в размер 405лв. /четиристотин и пет лева / за
исковото производство, развило се в гр.д.№ 3149/ 2020г. на СлРС.
ОСЪЖДА Н.В.Й. с
ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение 75лв.
/седемдесет и пет лева/ за заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6846/2019г.
на СлРС.
ОСЪЖДА Н.В.Й. с ЕГН: ********** да
заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение 100лв.
/сто лева/ за исковото производство, развило се в гр.д.№ 3149/ 2020г. на СлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може
да се обжалва по следния начин: пред
Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез
Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ за всяка от страните по делото
от момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: