№ 29
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600394 по описа за 2022 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК,
намиращи приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК. Образувано е
по въззивна жалба на осъденото лице Д. П. И., с ЕГН ********** против
определение № 1057 от 01.12.2022 г., постановено по ЧНД № 1359/2022 г. по
описа на ОС Варна, с което е било извършено групиране на наложените на
жалбоподателя наказания, а определеното най-тежко е било увеличено по
реда на чл.24 от НК.
Предмет на въззивното производство е определение № 1057 от 01.12.2022
г., постановено по ЧНД № 1359/2022 г. по описа на ОС Варна, с което
наложените на ос.лице наложените на Д. П. И. наказания по НОХД
№4046/2021 г. на ВРС, НОХД № 3517/2021 г. на ВРС, НОХД №7/2022 г. на
ВОС, НОХД №5386/2021 г. на ВРС, НОХД №2925/2022 г. на ВРС и НОХД
№792/2022 г. на ВОС са били групиране по реда на чл.25, вр.чл.23 от НК, като
за изтърпяване му е наложено най-тежкото от тях - „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ. Срокът на това наказание по реда на
чл.24 НК е бил увеличен с ЕДНА ГОДИНА; постановен е първоначален строг
1
режим за изтърпяването му.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания единствено относно
неправилно приложение на чл.24 от НК, като се иска неговата отмяна или
намаляване на наложеното най-тежко наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция И., лично и чрез
служебния си защитник си - адв.С. Н., поддържа жалбата в частта й,
съдържаща искане за отмяна на приложението на чл.24 от НК.
Прокурорът от АП-Варна намира жалбата за неоснователна, а
атакуваното определение за правилно и обосновано.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото констатира, че протеста и жалбата са допустими и ги разгледа по
същество.
За да се произнесе с атакуваното определение, ВОС е взел предвид от
фактическа страна следните осъждания на И.:
Предмет на настоящото производство са последните шест осъждания на
въззивника:
1. 1. С влязло в сила на 15.11.2022 год. споразумение по НОХД № 792/2022
год. по описа на Окръжен съд - Варна за Д.ие по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл.
198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, извършено на 31.07.2021 год., му е
определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години,
което да бъзе изтърпяно при първоначален строг режим.
2. С влязло в сила на 08.09.2022 год. споразумение по НОХД № 2925/2022
год. по описа на Районен съд - Варна за Д.ие по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл.
194 ал. 1 от НК, извършено за периода от 01.08.2021 год. - 14/15.08.2021
год., му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/
година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
3. С влязло в сила на 22.02.2022 год. споразумение по НОХД № 5386/2021
год. по описа на Районен съд - Варна за Д.ие по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл.
194 ал. 1 от НК, извършено на 18.10.2020 год., му е определено
наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
4. С влязло в сила на 10.01.2022 год. споразумение по НОХД № 7/2022 год.
по описа на Окръжен съд - Варна за Д.ия по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194
ал. 1 от НК и чл. 249 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, извършени на 09.08.2021
2
год., му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/
години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
5. С влязло в сила на 23.11.2021 год. споразумение по НОХД № 3517/2021
год. по описа на Районен съд - Варна за Д.ие по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК,
извършено на 12.06.2021 год., му е определено наказание лишаване от
свобода за срок от 4 /четири/ месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
6. С влязло в сила на 27.10.2021 год. споразумение по НОХД № 4046/2021
год. по описа на Районен съд - Варна за Д.ие по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК,
извършено на 14.08.2021 год., му е определено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Видно от приложена справка от Затвора – Варна, осъденият Д. И.
понастоящем търпи наказание „Лишаване от свобода” от три години,
наложено му по ЧНД № 3605/2021 г. по описа на ВРС, с което на осн. чл. 25,
ал.1, вр. чл. 23 , ал.1 от НК отново са били групирани определените на
осъденото лице наказанията от п.2 до п.6 от коментираните в настоящото
производство – тези по НОХД 4046/2021г (6м), НОХД 3517/2021 г. (4м),
НОХД 5386/2021 (10м), НОХД 2925/2022 (1 г) на PC - Варна и НОХД 7/2022
(Зг) на ОС Варна, като за изтърпяване е определено общо наказание от 3 год.
при строг режим. Наказанието е приведено в изпълнение с начало
29.10.2021г. Зачетен арест от 2 м. 13 дни от 16.08.2021 до 29.10.2021г.
Възприемайки горните фактически положения, първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че коментираните Д.ия са били извършени от
жалбоподателя в условията на реална съвкупност и е групирал по реда на
чл.25, вр.чл.23 от НК наложените му наказания „Лишаване от свобода”. По
реда на чл.24 от НК ВОС е увеличил размера на определеното за изтърпяване
наказание с една година (1/3) и е наложил на въззивника да търпи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от четири години при първоначален строг
режим.
Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
На първо място жалбоподателят поддържа бланкетно твърдение за
незаконосъобразност на проверяваното определение на ВОС в частта на
3
приложението на чл.24 от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника с аргумента, че
единствено поради съдействието на осъденото лице последното престъпление
грабеж било разкрито и така се стигнало до осъждането и на още едно лице,
поради което и било недопустимо увеличаване на наказанието по реда на
чл.24 от НК.
Въпреки това обаче въззивната инстанция дължи произнасяне, доколкото
е задължена да извърши и служебна проверка относно правилното
приложение на материалния закон. При тази служебна проверка ВАпС не
констатира допуснати нарушения от първоинстанционния съд. На първо
място ВОС правилно е определил съвкупноста и е увеличил размера на
определеното наказание, съобразявайки предходното богато съдебно минало
на жалбоподателя И. - осъждан многократно за извършени посегателства
срещу собствеността и телесната неприкосновеност и то все на ефективни
наказания „Лишаване от свобода”, които обаче очевидно не са изиграли
никаква превъзпитателна и възпираща роля спрямо личността му. В този
смисъл и увеличаването на наложеното наказание се явява абсолютно
наложително, тъй като противното би било равнозначно на безнаказаност на
упоритото престъпно поведение на въззивника. Разгледаните престъпни
прояви в коментираната група са три квалифицирани кражби и един грабеж,
както и две престъпления по чл.354а НК, извършени в периода 18.10.2020 г.
до 14.08.2021 година, за които са били наложени наказания в различен
размер - между 4 месеца, една година и три години „Лишаване от свобода”.
За тази престъпна деятелност наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4
години се явява справедливо и съответно на целите, поставени в чл.36 от НК.
Само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може
да изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия.
Единственият достъпен механизъм за определяне на съотношението между
наложеното и увеличеното наказание, при липса на изрична регламентация в
закона, е именно справедливостта. При тази преценка на съда за постигане на
справедливост с постановеното увеличение следва отново да се преследва
постигане на общите за наказанието цели, визирани в чл. 36 от НК. В
конкретния случай увеличеното наказание е съответно както на обществената
опасност на Д.ията и на дееца, така и би постигнало предупредителното и
превъзпитателното въздействие, както спрямо осъденото лице, така и спрямо
4
другите членове на обществото. Обстоятелството, че осъденото лице е
съдействало за разкриване на едно от престъпните посегателства, включено в
съвкупността, не изключва възможността за приложение на чл.24 от НК,
както твърди защитата. Приложението на чл.24 от НК изисква оценка на
цялостната престъпна дейност на дееца, която определено го характеризира
като лице с утвърдени престъпни навици, неповлияли се от досегашните му
престои в местата за лишаване от свобода.
При служебна проверка на законосъобразността на атакуваното
определение, въззивната инстанция констатира липса на произнасяне на
първата инстанция по зачитане на изтърпяното от осъденото лице наказание
„Лишаване от свобода“ до настоящия момент по коментираните осъждания.
Разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК е императивна и изисква от съда да
приспадне изтърпяното наказание по някоя от присъдите. Подобно е било и
искането на прокуратурата, изложено в предложението, поставило началото
на производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК пред ВОС. В настоящия случай
е видно, че осъденото лице е започнало да търпи наказание „Лишаване от
свобода“ по НОХД 4046/2021г, НОХД 3517/2021 г. , НОХД 5386/2021 ,
НОХД 2925/2022 на PC - Варна и НОХД 7/2022 на ОС Варна на 29.10.2022 г.,
което определя и началния момент на зачитането.
Поради изложеното и определението на Окръжен съд Варна следва да
бъде изменено, като бъде постановено на основание чл.25, ал.2 от НК
приспадане на изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД
4046/2021г, НОХД 3517/2021 г. , НОХД 5386/2021, НОХД 2925/2022 на PC -
Варна и НОХД 7/2022 на ОС Варна, считано от 29.10.2022 г. до
постановяване на настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3 НПК, намиращ приложение
по препращане от чл.306, ал.3 от НПК, съставът на ВАпС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение № 1057 от 01.12.2022 г., постановено по ЧНД №
1359/2022 г. по описа на ОС Варна, като на основание чл.25, ал.2 от НК
приспада изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД
4046/2021г, НОХД 3517/2021 г. , НОХД 5386/2021, НОХД 2925/2022 на PC -
Варна и НОХД 7/2022 на ОС Варна, считано от 29.10.2022 г. до
5
постановяване на настоящото решение .
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на проверка.
Копие от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6