№ 421
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100901966 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 95, ал.
1 ЗАПСП за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума
в размер на 12162 евро, представляваща претендирано обезщетение за
нарушено авторско право, изразяващо се в неразрешено използване на
компютърна програма, върху която ответникът претендира авторски права.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е клиент на
ответника, като между тях има трайни търговски отношения, въз основа на
закупени от ищеца лицензи за използване на компютърна програма (софтуер)
на ответника, както следва: 17 броя лицензи за „SolidWorks“, 5 броя за „Solid
Inspection” и 10 работни места на „ExaleadOnePart”. Сочи, че на 26.09.2022 г.,
на имейла на ищцовото дружество било получено уведомление, съдържащо
твърдения за неоторизирано използване на програмата от референтна мрежа
IP: 46.10.253.82. Ищецът извършил вътрешна проверка и установил, че
посочената референтна мрежа не била част от неговата фирмена мрежа.
Въпреки това ответникът изпратил до ищеца покана за заплащане на
обезщетение за нелегално използване на софтуерен продукт в размер на 12162
евро. След отправената покана за плащане, ищецът извършил проверка, от
която установил, че извън закупените 17 лицензи, компютърната програма не
е използвана на нито една от компютърните машини, с които разполага
дружеството. Посочва, че не разполага и с посочената от ответното дружество
референтна мрежа. Излага твърдения, че използването на въпросната
компютърна програма без разрешен достъп до нея с предоставяне на
1
потребителско име или с парола или по друг начин, било невъзможно. Голяма
част от програмите на ответника включвали сложно интегриране в системата
на потребителя чрез инсталационни пакети, които могат да се набавят
единствено чрез закупуване на съответния програмен продукт, след това за да
се инсталират и използват било необходимо въвеждането на специален ключ
или въвеждането на потребителско име и парола, предоставяни от
производителя. Следователно ищецът прави извод, че без предоставен достъп
до съответната програма от производителя , то било невъзможно
използването на същата. Евентуално излага доводи, че дори и при извършване
на нарушение претендираната от ответника сума не кореспондира с
действително причинена вреда, ако такава се установи, че съществува.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от
ответното дружество, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и
неоснователен. Излага твърдения, че е носител на авторски права върху
компютърна програма „SolidWorks2018“, както и че ищецът е клиент на
ответника, като същият бил закупил лицензии за ползване на версии на
програмата „SolidWorks“. Посочва, че установил чрез софтуерен механизъм за
сигурност, интегриран и използван чрез компютърната програма, че ищецът е
използвал неправомерно следната конкретна версия на тази програма -
„SolidWorks2018“. Заедно с тази стандартна версия била използвана и
приставка (т.нар. „add-in”), чието име е Inspection и която била интегрирана
към „SolidWorks2018“. Излага твърдения, че в периода от 28.12.2021 г. до
18.09.2022 г. били засечени 63 случаи на неправомерно използване на
програмата. Сочи, че съобразно изготвен технически доклад се установило
компютърната машина на ищеца, на която била засечена нелицензираната
употреба, идентифицирана чрез MAC адреси, име на домейн, IP адрес, данни
за версията на програмата – „3D CAD”, тоест софтуер за триизмерно
проектиране на обекти с помощта на компютър, броя на случаите на
неразрешено използване, периодът в който е било извършено и серийния
номер, въз основа на който е преодоляна защитата на софтуера
„SolidWorks2018“ – 9000009999997937NB8WP4KC. Легитимен сериен номер
се придобивал единствено, ако потребителят закупи законен лиценз за
използване на програмата. Ответникът подробно описва софтуерния
механизъм за сигурност, интегриран в програмата му, позволяващ му да
констатира случаи на неразрешено ползване на своя продукт, както и да
събира данни за идентифициране на нарушителя. Твърди, че на всеки
ползвател на компютърната програма, включително и ищеца, е известно
наличието на този защитен механизъм, който се инсталира на компютъра на
ползвателя, а по време на инсталационния процес пред всеки потребител се
появява диалогов прозорец, който представя копие на Споразумение за
клиентски лиценз и онлайн услуги на „SolidWorks“ и се изисква от
потребителя да отбележи, че е съгласен с условията по Споразумението. В т.
13.1. от Споразумението било упоменато, че в съответната инсталирана
версия на програмата има вграден механизъм за сигурност, който може да
2
открива, събира и предава данни, свързано с инсталирането или използването
на незаконни копия на програмата.
Ответникът излага твърдения, че в резултат от неправомерното
използване на програмата „SolidWorks2018“ били настъпили имуществени
вреди в размер на 12162 евро, изразяващи се в пропуснати ползи, които
представляват размера на лицензионното възнаграждение, което ответникът
би получил от ищеца за използване на софтуера за периода 28.12.2021 г. –
18.09.2022 г. Ответникът сочи, че цената на неправомерното използване на
програмата за 2021 г. и 2022 г. е в размер на 12162 евро и е изчислена чрез
събиране на сумите на препоръчителните цени на дребно на лицензи за
използване на софтуера и съответно на абонаментите за 2 години.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже фактите, обосноваващи правния му
интерес от предявяване на иска, като от изложеното в обстоятелствената част
и петитума на исковата молба ясно следва, че ищецът търси отричането на
извънсъдебно претендирано от ответника право на обезщетение за претърпени
вреди от извършено от ищеца нарушение на авторското право върху
компютърна програма на ответника, като ответникът не оспорва да е
отправял такава претенция и ясно заявява същата и в производството по
делото с отговора на исковата молба, поради което и съдът приема да е налице
правен интерес за ищеца да установи действителното правно положение в
отношенията между страните.
В тежест на ответника е да докаже, че притежава авторско право върху
процесната компютърна програма, твърдяното нарушаване на това право от
ищеца чрез използване на програмата в периода 28.12.2021 г. до 18.09.2022 г.
чрез мрежа на ответника, настъпили от неправомерното ползване
имуществени вреди, възлизащи на претендирания размер.
Не са спорни и не се нуждаят от доказване и обстоятелствата, че
ищцовото и ответното дружество се намират в трайни търговски отношения,
като ищецът е клиент на ответника и е закупил лицензи за използване на
програмата „SolidWorks“.
Ответникът, който носи тежестта, не е доказал по делото твърденията си,
че в периода 28.12.2021 г. до 18.09.2022 г. служители на ответника са
използвали нелицензирана версия на негов софтуер „SolidWorks2018“.
Твърденията на ответника са, че софтуерът притежава вграден механизъм
за защита, който включва подаване на технически данни до сървърите му при
инсталиране и/или използването докато е активна интернет връзка, като
именно въз основа на такива технически данни ответникът установил,
неправомерното използване да е осъществено от ищеца, като за доказване на
твърденията си се позовава на признание на ищеца в електронна
кореспонденция, както и на събрани по делото свидетелски показания.
3
Неоснователни са доводите на ответника, че представената от ищеца
електронна кореспонденция и в частност електронно писмо от 11.10.2022 г. с
посочен автор А.К. съдържа извънсъдебно признание за ползване на
нелицензиран софтуер. Посоченото писмо представлява вътрешна
кореспонденция между служители на ищеца, като авторът му сочи да е
администратор ИТ, съответно изразената в него позиция е адресирана до
други служители на Фокс Лазер и не представлява изявление, което е
направено от името на това дружество, за да го обвързва със съдържанието на
изявленията в писмото, като на следващо място и самото му съдържание не
съдържа признание за незаконно ползване, а позиция, че дори и да има
използване на „незаконен“ лиценз, то вреди не биха били налице, тъй като
ищецът е така или иначе е платил за повече лицензирани продукта, отколкото
ползва фактически. Единственото изречение, което би могло да постави
въпроса за признание е със съдържанието „ Да правилното е да ги ползваме по
правилния начин, но щета просто няма“, като свързано с останалата част от
текста обаче, в която се посочва, че се ползват по-малко лицензи от платените,
както и с оспорването да е налице щета, няма как да се тълкува в смисъл, че
обратното на „правилно“ и „правилния начин“ е именно използването на
нелицензиран продукт, а не използването на всички закупени лицензи
едновременно, като от съдържанието на писмото е ясно, че становището е
изискано, респективно дадено във връзка с искането за заплащане на
обезщетение в предходни електронни писма, съответно съдържа становище по
въпросите дали би имало щета, ако е налице ползване на нелицензиран
продукт, при положение, че не се използват всички лицензирани.
Твърденията на ответника за осъществено използване на нелицензиран
продукт от служители на ищеца не се доказва при условията на пълно и главно
доказване и от показанията на доведения от него свидетел, който независимо
от изключително високата си квалификация, която дава възможност да обясни
извършените процеси по установяване на факти, не може да замести
съдържанието на информацията, която е установил със заключения. От
неговите показания, които са логични и последователни, се установява, че
действително в софтуера на ответника е вграден механизъм, който активира
защитна реакция при инсталация и/или използване на нелицензирани копия
при активна онлайн връзка, като нелицензираните копия съдържат същия
защитен механизъм, като лицензираните продукти, респективно имат същите
функционалности. Именно по същия механизъм до сървърите на ответника са
изпратени технически данни за общо 63 случая на неправомерно използване
на пиратско копие на програмата „SolidWorks2018“, които технически данни
съдържат информация за МАС – адреси на устройството, които
идентифицират мрежова карта на конкретно устройство, на което е
осъществено ползването, и за интернет връзката чрез идентифициращ я
IP-адрес, като първото ползване е чрез връзка с IP-адрес 46.10.263.82, а
останалите 62 пъти използването е осъществено от друг IP-адрес –
78.90.192.230. По отношение на първия IP-адрес свидетелят и подчинени му
4
служители чрез публично достъпни онлайн ресурси установили да се свързва
с интернет страницата на ищеца. По отношение на втория IP-адрес, от който
са установени останалите 62 случая на неправомерно ползване, свидетелят и
останалите служители на ответника не могли да установят информация на
кого е регистриран, но приели, че и този адрес се асоциира с ищеца, тъй като
нелицензираното копие е използвано на същата машина /същите МАС –
адреси/, като при първото влизане. Свидетелят посочва, че няма как да се
установи кой е собственик, респективно използвал конкретното устройство,
като потвърждава, че всяко устройство може да се свърже с различни мрежи, с
различен IP-адрес, както и че софтуерът на ответника се използва не онлайн, а
се инсталира на конкретно устройство, включително е достъпен с всичките си
функционалности офлайн. Единствено защитният механизъм в програмата
изисква онлайн връзка, за да бъде активиран.
Посочените от свидетеля факти по никакъв начин не обуславят извод за
осъществено пълно и главно доказване на твърденията на ответника, че
именно служители на ищеца са извършили ползването на нелицензирани
копия на софтуер на ответника, за да се приложи призумпцията на чл. 95 г.
ЗАПСП.
На първо място изобщо въз основа на свидетелските показания не може
да се приеме, че IP-адрес 46.10.263.82, от който се твърди да е осъществено
първото и еднократно за този адрес използване, е свързан с ищеца, тъй като
нито са представени доказателства за съдържанието на посочените от
свидетеля публични източници, което му е дало основание да направи
умозаключение за връзка с ищеца, нито по делото се установява същите
източници да се ползват с каквато и да било достоверност на съдържащата се
в тях информация.
На следващо място, използването на едно и също устройство, ако се
приеме, че генерираните от софтуера на ответника технически данни за
самото устройство също са достоверни по начина, по който се получават и
изпращат, по никакъв начин не може да обоснове като косвена верига
единствен извод, че винаги когато това устройство се свързва с мрежа, то и
мрежата е на ищеца, от което следва и устройството да е на ищеца или
използвано от служител на ищеца, като самите твърдения за еднократното му
свързване с мрежа, асоциирана според ответника с ищеца, и многократни
свързвания с друга мрежа, за която няма дори и общодостъпни данни да има
връзка с ищеца, правят това умозаключение силно нелогично, наред с
обстоятелството, че ищецът има закупени 17 бр. лицензи за продуктите на
ответника. При тези факти, извлечени от показанията на свидетеля на
ответника, също толкова достоверна е версията за еднократно свързване от
клиент с мрежата на ищеца, ако изобщо се приеме, че IP-адрес 46.10.263.82 се
е ползвал именно от него, в който случай обаче ищецът не носи отговорност,
тъй като достъпът до мрежата не е обект на авторски права на ответника, а
свидетелят твърди, че ползването се извършва на устройство, а на в онлайн
среда, поради което и релевантни за авторството са правата върху
5
устройството.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск
следва да се уважи, като право на разноски има ищецът, който ги е
претендирал, поради което и следва да му се присъдят разноски в размер на
3453,50 лв. за държавна такси а адвокатско възнаграждение, както и 285 щ.д.
за платени такси за връчване на съдебни книжа в САЩ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Фокс Лазер ЕООД, ЕИК
********* не дължи на Дасо Системс Солидуъркс Корпорейшън /Dassaul
systems SoldWorks Corporation/, САЩ сума в размер на 12162 евро,
представляваща претендирано обезщетение за нарушено авторско право,
изразяващо се в неразрешено използване в периода 28.12.2021 г. до 18.09.2022
г. на нелицензирана версия на компютърна програма „SolidWorks2018“, върху
която ответникът притежава авторски права.
ОСЪЖДА Дасо Системс Солидуъркс Корпорейшън /Dassaul systems
SoldWorks Corporation/, **********с адрес на управление: **********щат
Делауеър, гр.Уолтам, МА, УСА 02451, ул.Уиман, № 175 да заплати на Фокс
Лазер ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Връбница, ул.3019, № 1 на основание разноски по делото в размер на
3453,50 лв. за държавна такси а адвокатско възнаграждение, както и 285 щ.д.
за платени такси за връчване на съдебни книжа в САЩ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6