Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 20.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 7530 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е частна жалба на Т.Г.Д. срещу насочено изпълнение върху недвижим имот в гр. София с идентификатор 68134.1002.32.1.64. Твърди да съставлява жилище, състоящо се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения. Застъпена е теза, че с оглед възприетото с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. наложената възбрана да съставлява действие по насочване на изпълнението, действието се явява незаконосъобразно.
Препис от жалбата е приет на взискателя К.Д.на 28.05.2019 г. като по делото не се установява да е постъпил отговор.
Препис от жалбата е приет на взискателя „А.ГТМ“ ЕАД на 28.05.2019 г. като по делото не се установява да е постъпил отговор.
В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 изр. второ ГПК, частен съдебен изпълнител С.А.сочи изпълнението да е насочено върху два недвижими имота, собственост на длъжниците – жалбоподателката и А.И.Д., съставляващи апартамент № 48, находящ се в гр. София, ул. „******и апартамент № 64, находящ се в гр. София, ул. „*****. По отношение на апартамент № 48 се сочи да е предприето принудително изпълнение, да е извършена публична продан, но постановлението за възлагане не е влязло в сила.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от длъжника, а съгласно чл. 435 ал. 2 ГПК насоченото изпълнение към имущество, което смята за несеквестируемо обуславя защитим интерес да повдигне спор за законосъобразността на насоченото изпълнение към имота започва да тече от момента на насрочване на проданта – арг. от т. 1 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При все това изрично е посочено, че преждевременно повдигнатият спор не лишава длъжника от интерес да изиска разглеждането му. При тези обстоятелства съдът приема предявената жалба за допустима.
Съдът като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед писмените доказателства за извършените в изпълнителното производство действия, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по искане от името на „А.ГТМ“ ЕАД срещу А.И.Д. и Т.Г.Д. за събиране на сумата от 206600 евро – подлежащ на връщане задатък за продажба на картини и 16197,44 лева – разноски по делото.
С искане вх. № 78857/23.11.2019 г. на ЧСИ А.е поискано вписване на възбрана върху процесния имот, вписана на същата дата.
По делото се установяват данни длъжниците в изпълнението да притежават право на собственост върху два самостоятелни имота – апартамент № 48 и апартамент № 64. По отношение на който е налице предходно проведена публична продан, а постановлението за възлагане от 07.09.2018 г. е обжалвано и понастоящем липсват данни с окончателен съдебен акт да е решен въпросът по депозираната жалба.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
При липса на доброволно изпълнение на признато по предписания за целта ред вземане законът овластява съдебния изпълнител да осребри имуществото на длъжника и с получената сума да удовлетвори признатите вземания. Нормата на чл. 444 ал. 1 ГПК обявява имущество, по отношение на което принудително изпълнение с цел удовлетворяване на парично притезание е забранено. Нормата е от императивен характер, поради което и съдебният изпълнител дължи да съобрази действията си, гарантирайки че предписаната от закона социална защита на длъжника е осигурена.
Съгласно чл. 444 т. 7 ГПК единственото жилище на длъжника, когато и другите членове на неговото семейство не разполагат със собственост върху такъв имот и липса на възможност да бъде обособен самостоятелен обект извън нормативно установена жилищна площ на член от семейството, е несеквестируемо. Както буквата, така и смисълът на цитираната норма визират юридически обособени имоти. Досежно жилищния имот предпоставките за обособяването му са утвърдени с градоустройствените правила, а Законът за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) регламентира и реда за удостоверяване на юридическата им обособеност. Описанието на имотите ги определя като обособени обекти в сграда. Съгласно чл. 26 ал. 1 ЗКИР всеки самостоятелен обект се идентифицира с уникален номер. За апартамент № 48 е определен идентификатор 68134.1002.32.1.48, а за апартамент № 64 – 68134.1002.32.1.64. Фактическо съединяване на апартаментите не е в състояние да заличи актуалният им статус на самостоятелни имоти.
Съгласно чл. 99 от Закона за собствеността веднъж възникнало правото на собственост се губи, ако друг го придобие. Съгласно чл. 496 ал. 2 ГПК купувачът в публична продан придобива собствеността от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане. При положение, че по делото не се установява това обстоятелство, еднозначно се налага извод, че процесният имот не е единственото жилище за жалбоподателката и съпруга й. При тези обстоятелства не е налице хипотезата на чл. 444 ал. 1 ГПК, а и предвид обстоятелството, че съдебният изпълнител е предприел последователно изпълнение върху юридически обособените имоти изключва опасността да бъде засегнат нормативно утвърдения интерес за длъжника.
За пълнота следва да се посочи, че и макар и дадените задължителни указания по тълкуването на закона с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС да определят наложената възбрана като обективирано насочване на изпълнение, изрично е посочено, че интересът на длъжника от съдебна защита възниква от извършени действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта. Наложената възбрана по никакъв начин не засяга възможността на длъжника да ползва жилището, поради което и сама по себе си не обуславя незаконосъобразно действие.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. Г.Д. за незаконосъобразно насочено изпълнение върху АПАРТАМЕНТ 64, находящ се в гр. София, ул. *******поради несеквестируемост.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: