Решение по дело №226/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 326
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 28 юни 2019 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20195220200226
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Пазарджик, 27.05.2019 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

при секретаря Десислава Буюклиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 226 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 18-1006-004016 от 23.11.2018 г. на Началник група при сектор Пътна полиция към ОД МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Б.Б.Й. с ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

           Срещу НП е подадена в срок жалба от Б.Б.Й., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.

           В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за отмяна на постановлението.

           Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото с административнонаказателната преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.

 

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 20.07.2018 г. около 19,05 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на В.Р.Г., по ул. „П.“ в село Б., когато бил спрян за проверка от авто-патрул при сектор ПП към ОД на МВР Пазарджик, в чийто състав бил свидетелят И.Т.. Полицаите установили, че автомобилът е с регистрационни табели, но със служебно прекратена регистрация на 27.06.2018 г., поради липса на ЗЗ „ГО“. Като приел, че жалбоподателят е нарушил чл.140, ал.1 ЗДвП, Т. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, който жалбоподателят подписал и получил. Била образувана прокурорска проверка. В хода ѝ жалбоподателят дал писмено обяснение, че знаел от собственика, че автомобилът е без регистрация, но го ползвал само да свърши някаква работа по полето, като в конкретния ден го карал на сервиз, за да му оправят теч от радиатора. Районна прокуратура Пазарджик отказала да образува ДП, като приела случая за маловажен при горната фактическа обстановка. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

 

           По делото е разпитан като свидетел И.Т.. В показанията си той потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от събраните писмени доказателства по делото.

 

            При тези данни от правна страна съдът намира следното:

Жалбоподателят Б.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 20.07.2018 г. около 19,05 ч. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на В.Р.Г., по ул. „П.“ в село Б., който не е бил регистриран по надлежния ред. Този извод на съда се подкрепя от събраните доказателства по делото по категоричен начин. При определяне размера на административното наказание административнонаказващият орган е определил правилната санкционна разпоредба, като наложеното наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца е в минимално определен в закона размер и не подлежи на корекция от страна на съда. Няма разминаване между АУАН и НП в тази му част както по отношение на посочване на нарушените разпоредби, така и по отношение на обстоятелствата при извършване на нарушението. При това положение следва да се приеме от правна страна, че установеното деяние изпълва състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е обсъдил подробно в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. Липсват каквито и да е мотиви в тази насока. Извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в чл.140, ал.1 ЗДвП нарушение, поради своята малозначителност e с явно незначителна степен на обществена опасност. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, да се определи извършеното административно нарушение за маловажно. Извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в ЗП нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. С оглед на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на настоящото нарушение, причините и обстоятелствата, при които е било извършено то, липсата на причинени каквито и да е вреди, другите смекчаващите обстоятелства, а именно, че нарушението е извършено за първи път (видно от справката за нарушител-водач), както и липсата на каквито и да е други нарушения на ЗДвП от страна на жалбоподателя, добрите му характеристични данни, младата възраст, оказаното съществено съдействие при разкриване на обективната истина по делото, съдът счита, че извършеното деяние се характеризира с явно незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай. При това положение административнонаказващия орган е следвало да не налага наказание. Наложената санкция – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца – макар и минимално, е крайно несправедливо и неоправдано тежко наказание с оглед конкретните обстоятелства по извършване на самото нарушение. Установи се, че жалбоподателят е млад шофьор и отнемането на СУМПС за такъв период от време е действително прекомерно наказание за първо нарушение въобще на ЗДвП, още повече, че без неговото самопризнание, че е знаел, че автомобилът е служебно дерегистриран, АНО нямаше въобще да докаже субективната страна на деянието. Вярно е, че са засегнати обществените отношения, свързани с движението по пътищата, но само това само по себе си не е достатъчно да бъде наказано лице, което се е движило без регистрация само няколко десетки метра от републиканската пътна мрежа. Затова и съдът намира, че с оглед цялостната преценка на обстоятелствата по конкретното деяние, както и смекчаващите вината обстоятелства, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Като не е съобразил това административнонаказващият орган е постановил незаконосъобразна санкция несъответстваща на тежестта на нарушението.

С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-1006-004016 от 23.11.2018 г. на Началник група при сектор Пътна полиция към ОД МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Б.Б.Й. с ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.          

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: