№ 1157
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231100502139 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на „С..В.“ АД - длъжник по изп. д. №
20229240401846 - срещу разпореждане от 19.01.2023 г., с което съдебният
изпълнител е отказал да отмени начислените с разпореждане от 10.01.2023 г.
три такси по т. 5 ТТРЗЧСИ и е начислил такса за връчване на отказа.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт бил незаконосъобразен, тъй като
таксите били начислени във връзка с връчване на възражение срещу
разноските, което било уважено, а постановлението, постановено по това
възражение, не било сред актовете, за чието връчване се дължала такса по т. 5
ТТРЗЧСИ.
Взискателите „Е.М.“ ЕООД и „Г.С.У.“ ЕООД считат жалбата за
неоснователна, тъй като таксите по изпълнението били определени правилно.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява, че жалбата е процесуално допустима, но по същество –
неоснователна, тъй като таксите в изпълнителното производство били
законоустановени и по правило винаги се дължали от длъжника, а
неначисляването им от съдебния изпълнител представлявало дисциплинарно
нарушение.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от
13.04.2022 г., издаден в полза на Т.Д.Т. за парични суми, представляващи
разноски в исковото производство. Вземането на Т. е цедирано на „Е.М.“
ЕООД и „Г.С.У.“ ЕООД, от чието име е подадена молбата по чл. 426, ал. 1
ГПК. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение и
постановление за разноски от 15.12.2022 г. Срещу последното длъжникът е
подал възражение, с което е оспорил адвокатското възнаграждение,
1
присъдено на взискателите, както и размера на начислената такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
С постановление от 10.01.2023 г. съдебният изпълнител е приел
възражението за основателно, като е намалил адвокатския хонорар на
взискателите до сумата от 200 лв. и съразмерно - пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ. С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е
начислил в тежест на длъжника три такси по т. 5 ТТЗЧСИ - за връчване на
съобщение до взискателите за постъпилото възражение от длъжника, както и
за връчване на взискателите и на длъжника на постановлението от 10.01.2023
г. С молба от 19.01.2023 г. длъжникът е оспорил начисляването на тези
разноски, като с обжалвания акт молбата е оставена без уважение и е
начислена такса за връчването му в размер от 24 лв.
При тези факти съдът намира жалбата за основателна.
Процесните такси са начислени за администриране на възражение на
длъжника срещу разноските и за връчване на две постановления на
съдебния изпълнител, постановени във връзка с това възражение
(постановлението от 10.01.2023 г. и обжалваното от 19.01.2023 г.).
Начисляването на разноски е относително обособен етап в
изпълнителното производство, който започва с издаване на акт на съдебния
изпълнител и завършва с неговото стабилизиране след изчерпване на
възможността за изменението/отмяната му. Във всички случаи разходите,
генерираните в рамките на това обособено производство, и в частност –
разходите в производството по оспорване на начислените разноски, не могат
еднозначно да се възложат в тежест на длъжника, а трябва да се
изследва причината, довела до оспорването, и резултатът от него. Този
извод е в духа на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, която предвижда няколко
хипотези на недължимост на разноски от длъжника и всички те са
обединени от общия принцип, че разноските се възлагат на страната, която е
причинила тяхното извършване.
Ето защо, щом оспорването на акта на съдебния изпълнител по
разноските е било основателно, както е в настоящия случай (основателността
е призната с постановлението от 10.01.2023 г.), то не може да се приеме, че
длъжникът е станал повод за провеждане на производството по подаване на
възражение, а оттук – че следва да носи отговорност за разноските във връзка
с разглеждане на това възражение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 19.01.2023 г. по изп. д. № 20229240401846, с
което съдебният изпълнител е отказал да отмени начислените с разпореждане
от 10.01.2023 г. допълнителни разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпореждане от 10.01.2023 г., с което са определени в тежест
на длъжника три такси по т. 5 ТТРЗЧСИ, както и разпореждане от 19.01.2023
г. за начисляване на такса в размер от 24 лв. по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на
същото разпореждане.
Решението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3