Присъда по дело №624/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 11
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20215620200624
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Свиленград, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело частен характер № 20215620200624 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия АНГ. В. СТ., роден на 25.01.1995 година в
град Свиленград, област Хасково, ром, български гражданин, живущ в град
*******, ул.„*****” № 13, област Хасково, с основно образование, неженен,
ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), ЗА ВИНОВЕН в това, че на
18.04.2021 година в град *******, на улица „******” № 2, област Хасково,
причинил на С. ИВ. Ш. с ЕГН ********** от град *******, област Хасково,
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК –
хематом на клепачите, кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка и
краткотрайно отслабване на зрението с дясното око - престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 305, ал. 5
от НПК, вр.чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
„ГЛОБА” в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), платима в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с
5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
1
На основание чл. 45, вр.чл. 52 от ЗЗД, ОСЪЖДА подсъдимия АНГ. В.
СТ. с ЕГН ********** от град *******, ул.„*****” № 13, област Хасково, ДА
ЗАПЛАТИ на С. ИВ. Ш. с ЕГН ********** от град *******, ул.„Теменуга” №
12, област Хасково, сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 18.04.2021 година до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за сумата над 2 000 лв. до 20 000 лв. като
недоказан по размер.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия АНГ. В.
СТ. с ЕГН ********** от град *******, ул.„*****” № 13, област Хасково, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд
– Свиленград, сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща дължима
държавна такса в производство по НЧХД № 624/2021 година по описа на
Районен съд – Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия АНГ. В.
СТ. с ЕГН ********** от град *******, ул.„*****” № 13, област Хасково, ДА
ЗАПЛАТИ на С. ИВ. Ш. с ЕГН ********** от град *******, ул.„Теменуга” №
12, област Хасково, сумата от 391.60 лв. (триста деветдесет и един лева и
шестдесет стотинки), представляваща част от направените по делото
разноски, като отхвърля искането за сумата над 391.60 лв. до 712 лв. като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия АНГ. В. СТ. с
ЕГН ********** от град *******, ул.„*****” № 13, област Хасково, за
присъждане на разноски под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение.
Присъдата подлежи на Жалба в 15 - дневен срок, считано от днес
пред Окръжен съд - Хасково.


Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 11 от 19.10.2021 година
по НЧХД № 624/2021 година на Районен съд – Свиленград
С Разпореждане № 510 от 10.08.2021 година, Съдия при Районен съд -
Свиленград предава на Съд по обвинение от частен характер подсъдимия
АНГ. В. СТ., роден на 25.01.1995 година в град Свиленград, област Хасково,
ром, български гражданин, живущ в град *******, ул.„*****” № 13, област
Хасково, с основно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан
(реабилитиран), за това, че на 18.04.2021 година около 17.00 часа в град
*******, на улица „*****” № 2, област Хасково, причинил на С. ИВ. Ш. с
ЕГН ********** от град *******, област Хасково, разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – хематом на клепачите,
кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка и краткотрайно отслабване на
зрението с дясното око - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което НК
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”.
С Определение на Съдия–докладчика, постановено в открито съдебно
заседние на 14.09.2021 година, на основание чл. 84 и сл. от НПК е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от С. ИВ. Ш. с ЕГН ********** от град
*******, ул.„Т*******” № 12, област Хасково, срещу АНГ. В. СТ. за сумата
от общо 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието.
В съдебно заседание, редовно призован, респ.уведомен, частният
тъжител и граждански ищец С. ИВ. Ш., се явява. За него се явява и
процесуален представител (повереник) – адвокат Смиляна Нитова, която
поддържа Тъжбата против АНГ. В. СТ., счита че престъплението е безспорно
доказано и пледира Съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание „Лишаване от свобода” в размер около максималния, предвиден в
закона, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.
В съдебно заседание редовно призован, респ. уведомен, подсъдимият
АНГ. В. СТ. и процесуалният му представител (упълномощения адвокат
М.К.) пледират за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на
обвинението. Алтернативно от Съда се иска да приложи института на
неизбежната отбраната. Пледират да бъде отхвърлен предявения граждански
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, като недоказан. Претендират
1
се разноски по делото.
Подсъдимият С. заявява, че е получил препис от Тъжбата, ведно с
приложенията към нея и от Разпореждането на Съда с № 510 от дата
10.08.2021 година, в установения срок преди първото по делото съдебно
заседание, в което е даден ход и че разбира обвинението. В съдебно заседание
пред настоящия състав на Съда АНГ. В. СТ. не дава обяснения. В последната
си дума сочи, че няма какво да каже на Съда.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
АНГ. В. СТ. е роден на 25.01.1995 година в град Свиленград, област
Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от ромски произход.
Живее в град *******, ул.„*****” № 13, област Хасково. С основно
образование е. Не е женен. Не е осъждан – реабилитиран е, видно от
актуалната Справка за съдимост с рег.№ 903/12.08.2021 година на Бюро за
съдимост при Районен съд – Свиленград.
Видно от Характеристичната справка, изготвена от Мл.ПИ Валентин
Колев – служител в Участък - *******, става ясно, че АНГ. В. СТ. има
криминалистическа и съдебна регистрирации, не се издирва от органите на
реда, няма забрани да напуща страната, движи се и контактува с лица,
упатребяващи НУВ, психически е нестабилен, склонен е към самонараняване
и т.н.
За изясняване на делото от фактическа и правна страна бе допусната и
изслушана Съдебномедицинска експертиза, като от представеното
Заключение става ясно, че след запознаване с материалите и с медицинската
документация, касаеща процесните наранявания (Съдебномедицинско
удостоверение № 127/21 от 23.04.2021 година и Епикриза ИЗ № 23565/1038
от 21.04.2021 година на Клиника по очни болести към УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД – Пловдив), приложени в кориците на делото, вещото лице е
стигнало до извода, че С. ИВ. Ш. е получил хематом на клепачите,
кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка и краткотрайно отслабване на
зрението с дясното око, описаните увреждания са причинени по механизъм на
действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при и от удар с юмрук в
областта на очницата, причинено е разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, срокът за възстановяване е до 20 дни. В съдебно
заседание вещото лице ХР. Д. ЕЛ. поддържа Заключението си като допълва,
че в Заключението, както и в Съдебномедицинското удостоверение с №
127/21 е посочил: „Причинено е разстройство на здравето извън случаите на
чл. 129 и чл. 129 от НК.” и моля да се чете: „Причинено е разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.”, понеже е допуснал
техническа грешка при изписването. След като видя дясната ръка на
2
подсъдимия, вещо лице посочи, че при това състояние на пръстите на ръката
може да бъде нанесен умручен удар с тази ръка, защото 4-ти и 5-ти пръст
имат проблем с разпъването, а не със свиването и двата пръста се свиват
заедно с останалите и могат да оформят юмрук, с който да нанесе удара.
На 18.04.2021 година (неделя) следобед, след 17.00 часа, в град *******,
на улица „*****” № 2, област Хасково, в ромската махала, пред магазина на
свидетеля ************* ************* Панайотова седят на столове
частният тъжител С.Ш. и свидетелят Митко *********, когато при тях идва
подсъдимия С. и иска 10 лв.
По делото са налични две групи показания, касаещи обективната истина
относно станалото – предмет на настоящото наказателно производство. В
първата група влизат показанията на свидетелите Митко С. *********,
Зюмбюла ************* Панайотова и Д. П. Д., които показания обслужват
тезата на частния тъжител, а във втората – тези на Мария Руменова *********
и Велчо Горанов С., които обслужват интересите на подсъдимия. Тези две
групи свидетелски показния съдържат противоречия по съществени въпроси,
предмет на доказване в настоящото производство.
Според първата група свидетели на посочените дата, място и час след
като подсъдимия иска пари от свидетеля *********, го удря един път в
областта на устата, след което започва да нанася удари в областта на лицето и
по-точно в областта на дясното око на частния тъжител с дясната си ръка с
поставен на нея метален бокс. От ударите частният тъжител пада на земята от
стола и в последствие губи съзнание, като подсъдимият продължава да го
удря в областта на лицето. Свидетелят ********* не успява да му помогне,
тъй като се чувства зле здравословно в резултат на нанесения от подсъдимия
удар, като на помощ идва свидетеля ************* **********, която се
опитва да спре нанасянето на ударите върху С.Ш. от страна на подсъдимия и
започва да вика, поради което подсъдимият бяга. След което на место
пристигат полицейски служители, включително свидетеля Д.Д. и медицински
лица, като последните отвеждат частния тъжител най-напред в болницата в
град Свиленград и в последствие в град Пловдив, където е лекуван, тъй като
окото му се е надуло, кръв излиза от него, челото му е цепнато, всичко е в
кръв.
Според втората група свидетели на посочените по-горе дата и место
след като подсъдимият иска пари от частния тъжител, последният заедно със
свидетеля ********* започват да го удрят като посиняват на подсъдимия
окото и гърба, а от устатат му започва да тече кръв и той в състояние на
паника удря с юмрук частния тъжител, след което бяга като остава без яке,
фанела, обувки. Свидетелят ********* и сина му тръгват с колата да гонят
подсъдимия, за да се разправят с него, със скорост от 200 км/ч, а свидетелят
********* бяга след автомобила. Подсъдимият бяга и не го настигат. Около
20.00 часа – 21.00 часа познат на свидетеля С. води в дома му подсъдимия в
3
лошо здравословно състояние.
Съдът кредитира и дава вяра на първата група свидетели, макар
формално за част от същите да е налице хипотетична заинтересованост от
крайния изход на делото, доколкото и свидетелят ********* е пострадал при
същия инцидент и тъй като детето на свидетелите ************ и детето на
частния тъжител живеят на семейни начала, поради което и двамата имат
интерес с показанията си да благоприятстват процесуалното положение на С.
ИВ. Ш.. Анализът на съдържанието на показанията и на тримата свидетели,
обаче сочи на едно добросъвестно пресъздаване на фактите, които са
възприели. Преди всичко следва да се посочи, че тези показания не намират
опровержение в събраната доказателствена съвкупност, на която Съдът дава
вяра. Същите се явяват изключително подробни, последователни, логични,
еднопосочни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи едни с други. В
тази връзка впечатление прави факта, че свидетелят ********** – лице с
медицинско образование (, което обстоятелство не бе опровергано в хода на
делото), описва състоянието на частния тъжител с медицинска терминология,
отговаряща на тази, посочена в медицинската документация. Ето защо Съдът
оцени тези трима свидетели като достоверен и надежден източник на
информация, т.е. като убедителни. При това положение няма основание да се
откаже кредитиране на показанията на ангажираните от частния тъжител и
граждански ищец свидетели ********** макар същите да са сватанаци като
разбира се взе предвид тяхната заинтересованост. Действително
************* ********** не е пряк очевидец на първоначалните отношения
между подсъдимия от една страна и свидетеля ********* и частния тъжител
от друга страна, случили се пред магазина й, но тези отношения са
установявени по друг начин, а тя само възпроизвежда чутото по-късно, но на
самия побой тя е пряк очевидец. Съдът кредитира и показанията на свидетеля
– полицейски служител, тъй като той не е заинтересован от изхода на делото
и това, което възпроизведе пред настоящия Съдебен състав му е станало
известно във връзка със службата му и то не е в противоречие с показанията
на другата част от т.нар. първа група от свидетели, чиито показания Съдът
кредитира. Като се прецени и обсъди всичко гореизложено, настоящата
инстанция намира, че са събрани достатъчно доказателства за нанесен
физически побой на частния тъжител С.Ш. на инкриминираните по Тъжбата
време и място, при който са му били причинени и инкриминираните
увреждания. Предвид изложеното Съдът не кредитира наведеното от страна
на адвокат К. възражение за некредитиране на показанията на свидетелите
************; както и не кредитира наведеното възражение, касаещо
отговорите на свидетеля **********, които били ненадежни, тъй като
употребявала изрази от рода на „най – вероятно”, „сигурно е така” и т.н.,
защото при прочит на показанията й от Съдебния протокол от дата 14.09.2021
година става ясно, че отговорите й са точни, ясни и конкретни и въобще не
употрябява посочените изрази, които да наведат Съда на мисълта, че
прикрива нещо или че „украсява” фактическата обстановка.
4
С оглед цялостния доказателствен материал по делото Съдът не дава
вяра на втората група свидетели, разпитани по искане на подсъдимия,
изключая частите, касаещи датата и мястото на деянието и нанесения удар от
подсъдимия на частния тъжител. Последните, изключая посочените части,
Съдът намира за необективни и противоречащи на другите събрани по
делото доказателства, поради което няма да ги кредитира. Изложеното води
до извод за заинтересованост от изхода на настоящото дело, респ. че
показанията на втората група свидетели са дадени с една единствена цел – да
се избегне понасянето на наказателна отговорност от страна на подсъдимия,
т.е показанията на тези свидетели не следва да се кредитират. Същите, които
са в близки отношения с подсъдимия – на свидетеля ********* подсъдимият е
девер, а на свидетеля С. подсъдимият е син, се опитват да подкрепят версията
му в хода на процеса, като показанията им са насочени именно към
постигането на тази цел, а не към разкриване на обективната истина по
делото. Впечатление прави нелогичността в показанията на свидетеля
********* – от една страна сочи, че след като подсъдимият е поискал 10 лв.
от частния тъжител и той е казал, че ще му даде се нахвърлят заедно със
свидетеля ********* да бият подсъдимия – изложеното противоречи на
нормалната човешка логика – нелогично е да кажеш на някой че ще му дадеш
пари, т.е. че ще му помогнеш в нужда, след което да се нахвъриш да го биеш
до степен да го оставиш без дрехи и дори без обувки на краката.
Противоречащо на нормалната човешка логика е да управляваш автомобил в
населено място с 200 км/ч, а а още по противоречащо на нормалната човешка
логика, а и е практически невъзможно, е да бягаш след този автомобил – с
подобна задача не може да се справи дори олимпийски шампион, занимаващ
се с бягане, а още по-малко нетрениран човек па макар и бил на 26 години. В
също време явно осъзнавайки недостоверността на дадените показания
свидетелят ********* се отметна от казаното, като заяви, че не е бягала след
този автомобил, движещ се с 200 км/ч. За да не кредитира показанията
конкретно на свидетеля ********* Съдът съобрази факта, че не можа
подробно да опише механизма на твърдяното от нея деяние, както и не дава
отговор (па макър бил той и нелогичен) на поставен й въпрос. Ето защо
Съдът не приема, че Мария ********* е била пряк очевидец на случилото си,
в който смисъл е и изявлението на адвокат К., направено в пледоарията му
пред настоящия Съдебен състав. На следващо място следва да се посочи, че
свидетелят С. твърди, че синът му – подсъдимият А.С., е доведен около 20.00
– 21.00 часа на процесната дата в дома им в тежко здравословно състояне, но
от документите, изпратени от РУ – Свиленград и приети като доказателства
по делото е видно, че е бил задържан от 18.04.2021 година на 18.04.2021
година до 17.00 часа на другия ден, т.е. бил е освободен на 19.04.2021 година
в 17.00 часа и че към момента на задържане е бил в добро здравословно
състояние. Ако действително състоянието на подсъдимия и по – точно на
здравословното му такова е било толкова тежко към момента на задържането
му за 24 часа, както го описват свидетелите ********* и С., той
5
(подсъдимият) щеше да посочи в нарочната за това Декларация, че не се
чувства добре и че желае преглед от лекар и най – вероятно щеше да поиска и
среща с адвокат. Отделно от това следва да се посочи, че съгласно
нормативната уредба, касаеща подобно положение (задържане на лице във
видимо недобро здравословно състояние) полицейскинте органи са длъжни да
го отвадат за преглед при лекар, което не е сторено в настоящия случай, което
налага извода за доброто здварословно състояние на подсъдимия към
момента на задържането му, т.е. около час след инцидента. За час подобни
наранявания, които описа свидетеля *********, причинени от удари с
юмруци и „текмета” (с краката) не могат да отшумят. По отношение на т.н.
недъг на подсъдимия, касаещ безименния пръст и кутрето на дясната ръка на
подсъдимия, за който говорят свидетелите ********* и С. и твърдят, че
изобщо не може да ползва дясната ръка, че нищо не може с нея и че върши
всичко с лявата, се установи и по най – елементарния и прост начин от
настоящия Съдебен състав, че тези увреждания по никакъв начин не могат да
възпрепятстват възможността му да нанесе удари с тази дясна ръка, още
повече че е ползвал за целта метален бокс, тъй като при поискване на Личната
му карта, подсъдимият извади точно с дясната си ръка и то от задния джоб на
панталона си, портфейл, след което отново с дясната ръка отговори този
портфейл и извади от него Личната си карта и я подаде към Съда отново с
дясната ръка. Ето защо при формиране на фактическата обстановка по делото
Съдът не взе предвид тези показания, изключая частите, касаещи датата и
мястото на деянието и нанесения удар от подсъдимия на частния тъжител. В
посочената част показанията се кредитират, тъй като кореспондират на
другите събрани по делото доказателства, на които Съдът дава вяра.
Всичко гореизложено дава основание на Съда да възприеме като истина
поддържаната от частния тъжител и граждански ищец позиция, доколкото
същата не намери сериозно опровержение в доказателствата по делото.
Предвид всичко гореизложено Съдът даде вяра именно на първата група
доказателствени източници – свидетелски показания, като базира правните си
изводи основно на данните, получени от тях, както и дава вяра на втората
група свидетели по отношение на частите, касаещи датата и мястото на
деянието и нанесения удар от подсъдимия на частния тъжител.
Въпреки отправената на два пъти покана подсъдимият не даде
обяснения пред настоящия Съдебен състав, което е негово право и не може да
се тълкува в негова вреда.
Както вече бе посочено Съдът кредитира показанията на свидетелите от
първата група и тези на свидетелите от втората група в частите, касаещи
датата и мястото на инцидента и нанесения от страна на подсъдимия удар по
частния тъжител, тъй като в тази част посочените показания се подкрепят от
другите събрани по делото доказателства, на които настоящият Съдебен
състав дава вяра.
6
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в кориците на делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти. Представеното Съдебномедицинско
удостоверение е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от
Допълнителната разпоредба на НК и удостоверява определени обстоятелства,
констатирани от оторизирано медицинско лице в кръга на службата му при
извършен личен преглед на частния тъжител. Данните, отразени в този
документ установяват механизма на причиняване на уврежданията и самите
увреждания. Съдебният лекар (д-р Х.Е.), е установил, че получените
увреждания отговарят да са получени по начина, описван от частния тъжител,
а именно да са от действието на твърд тъп предмет и могат да се получат при
и от удар с юмрук.
Съдът, кредитира и назначената в хода на съдебното
производство експертиза, тъй като е изготвена от вещото лице след
извършване на преглед на документите, приложени в кориците на делото (в
този смисъл е и изричнот изявление на вещото лице). Експертизата е
изготвена от експерт – специалист в областа на съдебната медицина, включен
в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица съгласно Закона за
съдебната власт за 2021 година, поради което няма основание за каквото и да
е съмнение относно неговата квалификация на специалист, а и такива не бяха
наведени от страните. С тези съображения, Съдът приема експертизата за
извършена от компетентно вещо лице – специалист с необходимата
квалификация и знания, изготвена е добросъвестно и съобразно поставените
задачи, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Заключение, ведно с допълненията/уточенията, направени в съдебно
заседание, обективира необходимите данни, ползвани за оценката и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано,
с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност.
Заключението на вещото лице, ведно с допълненията/уточенията, направени в
съдебно заседание, Съдът намира за обосновано и правилно и ползва същото
при формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–
горе фактическа обстановка, описана от първата група свидетели и частично
от втората група свидетели, е в синхрон със Заключението на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
извода, че от обективна и субективна страна подсъдимият АНГ. В. СТ. е
осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК.
От обектива страна - на 18.04.2021 година в град *******, на улица
„*****” № 2, област Хасково, АНГ. В. СТ. е причинил на С. ИВ. Ш.
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК –
хематом на клепачите, кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка и
7
краткотрайно отслабване на зрението с дясното око. По отношение на т.н.
недъг на подсъдимия, касаещ безименния пръст и кутрето на дясната ръка на
подсъдимия, се установи както лично и непосредствено от настоящия
Съдебен състав, така и от изложеното от вещото лице – д-р Е., че тези
увреждания по никакъв начин не могат да възпрепятстват възможността му
да нанесе юмручви удари с тази дясна ръка.
Уточнени са видът и характерът на телесните повреди, причинени на
С.Ш., които са леки такива по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като се
доказа, че причинените хематом на клепачите, кръвоизлив под лигавицата на
очната ябълка и краткотрайно отслабване на зрението с дясното око на С.Ш.
представляват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК, в каквато насока е и константната съдебна практика относно този вид
телесни повреди. В тази насока е и Заключението на вещото лице, ведно с
допълненията/уточенията, направени в съдебно заседание, което както вече бе
посочено Съдът изцяло кредитира, както и другите доказателства по делото.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Действал в
състояние на вменяемост; разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Бил е наясно, осъзнавал е, че с ударите, които нанася на
пострадалия С.Ш. с оглед на тяхната сила, твърдостта на използвания
предмет и численост ще причинят сериозна телесна повреда на пострадалия и
е целял именно това.
Субектът на престъплението има качеството на наказателноотговорно
лице - пълнолетен и вменяем. Авторът на деянието е установен по безспорен
начин в производството, както и изпълнителното деяние по време, начина,
мястото и механизъм на извършване.
Налице е противоправност и наказуемост, които са обективни елементи
от състава на посоченото престъпление, както и причинна връзка между
изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни последици, поради
което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.
Дори и да се приеме, че поведението на Ш. и ********* спрямо
подсъдимия е възприето от последния като някаква заплаха, поради което се е
почувствал застрашен и упрашен, не би било налице неизбежна отбрана по
смисъла на чл. 12 от НК, тъй като би било налице превишаване пределите й,
защото защитата (удари с метален бокс) би била несъответна на характера,
интензитета и опасността на нападението. Дори и да се приеме, че е имало
някакво застрашително поведение от страна на Ш. и ********* (, което не бе
доказано), то отново не е налице неизбежна отбрана поради следните доводи:
подсъдимият С. е използвал метален бокс, а пострадалият Шдирево е бил
8
невъоръжен с опасни предмети; използването на металния бокс е в областта
на главата на пострадалия Ш., където се намират жизненоважни органи;
„нападението” е могло да бъде отблъснато „по друг начин” без използване на
метален бокс, без нанасянето на удари върху жизненоважни органи в
човешкото тяло и без нанасянето на множество удари. В този ред на мисли са
неоснователни доводите на процесуалния представител на подсъдимия –
адвокат М.К..
По вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, Съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а
именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация
на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 130, ал.
1 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до 2
години или наказание „Пробация” (както вече бе посочено по-горе в
настоящото изложение).
По делото няма законна пречка при реализирането на отговорността на
подсъдимия за извършеното деяние да се приложи чл. 78а от НК, тъй като са
налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на
посочената разпоредба за освобождаване на подсъдимия АНГ. В. СТ. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
за извършеното от А.С. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК, както вече бе посочено, се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до 2 години или наказание „Пробация”; подсъдимият
А.С. не е осъждан за престъпление от общ характер – реабилитиран е; не е
осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата
на извършване на процесното престъпно деяние – реабилитиран е; той не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този момент според правната теория и
съдебната практика, се преценява дадеността на условията от фактическия
състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в
резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица
имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от
НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки АНГ. В. СТ. следва да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание - Глоба.
При определяне размера на наказанието, Съдът се съобрази с т. 6 от
9
Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума
на ВС. Според цитираното Постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато Съдът ще налага административното
наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително
и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на А.С., Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства доброто му процесуално поведение, липсата на наложени
административни наказания и краткият срок за възстановяване на нанесеното
на частния тъжител увреждане. Фактът, че подсъдимият не е осъждан е
основание за прилагане на чл. 78а от НК. По тази причина няма как да бъде
взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че е
неосъждан. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 26 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха липсата на
критично отношение към извършеното (дори не изрази съжаление за
случилото се и не прояви разкаяние), проявената жестокост по начина, по
който са причинени телесните увреждания, упоритостта на подсъдимия при
осъществяването им (нанася фаталния удар и продължава да удря
пострадалия), лошите му характеристични данни, описващи го като
криминалнопроявен, в подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля
*********, че това не е първи подобен случай на поведение от страна на
подсъдимия, в резултат на което има пострадали лица, които явно не са са
потърсили правата.
Обществената опасност на деянието и на дееца са завишени с оглед
изложеното по-горе.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви задръжки,
незачитане на установените правов и обществен ред и на законодателството
на Република България, регулиращо обществени отношения, свързани с
човешкото здраве и телесна неприкосновеност, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на живота и здравето на
личността и пренебрежителното отношение към телесната неприкосновеност
на личността.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
10
съобрази с финансовото състояние на подсъдимия – не дължи издръжка на
ненавършили пълнолетие деца, тъй като няма такива видно от Справката от
НБД „Население” и със семейното му такова – няма съпруга. При определяне
на размера на наказанието се съобрази и цялостното поведение на
подсъдимия от началото на конфрикта до прекратяването му. Тези действия
илюстрират ниско ниво на задръжки, отказ от съобразяване на собственото
поведение с очакванията на обществото, а и с правните норми.
С оглед на гореизложеното, при наличие на равновесие между
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и при завишена
обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Присъдата си,
с която призна подсъдимия АНГ. В. СТ. за виновен, освободи го от
наказателна отговорност и му наложи справедливо административно
наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК в средния размер, а именно: „Глоба” в размер на 3 000 лв. В този
смисъл, Глобата в наложения размер според Съда се явява справедливо
наказание по отношение на подсъдимия, съответно на тежестта на
извършеното от него.
Подсъдимият следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
Относно гражданския иск:
С оглед осъдителната Присъда спрямо подсъдимия, се явява доказан по
основание предявеният от С. ИВ. Ш. граждански иск на основание чл. 45, ал.
1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба
вината се предполага до доказване на противното.
За да се уважи гражданският иск по чл. 45 от ЗЗД следва от страна на
гражданския ищец да се докажат елементите от фактическия състав на
деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се в действие или
бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на
това поведение, наличието на причинна връзка между деянието и вредата.
Предвид презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в тежест на
подсъдимия е да я опровергае.
При така посочените елементи от фактическия състав на деликта,
настоящият Съдебен състав намира за доказано осъществяването на всеки
един от тях за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия А.С.
по реда на чл. 45 от ЗЗД. В настоящия случай има осъдителна Присъда срещу
подсъдимия, поради което следва да се приеме за доказано извършването на
деянието от този подсъдим, както за доказани следва да се приемат неговата
11
противоправност и вината на извършителя.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и
причинната връзка между деянието и тези вреди – Съдът също намира за
доказани по делото. Безспорно по делото се установи, че след побоя на
18.04.2021 година, гражданският ищец С.Ш. е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, стрес, неудобство и морални страдания. Това
се установи от свидетелските показания. Всичко това няма как да не доведе
до дискомфорт в ежедневието му, изпитване на морални страдания от
случващото се с него, психически шок и физически болки. Всичко това е
повлияло на личното му достойнство и самочувствие. Така описаните
последици от побоя Съдът намира за претърпени от страна на гражданския
ищец Ш. неимуществени вреди – болки, страдания и неудобство, подробно
описани по-горе. Така причинените на гражданския ищец Ш. неимуществени
вреди са резултат от престъпното деяние, съставляващо непозволено
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и деянието, доколкото
същите са настъпили вследствие на побоя.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени вреди следва
да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от Съда и по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4 от 1964 година на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от
Съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесна повреда, каквато е налице в разглеждания по настоящото дело
случай, са характерът на увреждането, начина и обстоятелствата, при които
то е извършено и последиците от това увреждане. В случая, с оглед характера
и тежестта на увреждането на гражданския ищец Ш. (лека телесна повреда,
изразяваща се в хематом на клепачите, кръвоизлиз под лигавицата на очната
ябълка и краткотрайно отслабване на зрението на дясното око, които са
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК), продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания
(към настоящия момент не може да вижда така добре и много му пречат
слънчевите лъчи), обстоятелствата, при които е станало (нанесени са
множество удари с метален бокс), периода на възстановяване от тях (около 20
дни според Заключението на вещото лице), трудоспособната възраст на
подсъдимия, липсата на данни в кориците на делото за здравословни
проблими, непозволяващи му да упражнява трудова дейност и
обстоятелството, че характерът и тежестта на уврежданията обаче не са извън
типичните за подобен вид деяния, настоящият състав на Районен съд –
Свиленград счита, че справедливото обезщетение за претърпените от
гражданския ищец неимуществени вреди възлиза на 2 000 лв.
12
Искът по чл. 45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 20
000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се
доказаха претърпени вреди, чието обезщетяване да изисква такава парична
стойност.
Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец сумата в размер
на 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането – 18.04.2021 година до окончателното му изплащане, предвид
искането в тази насока и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съгласно който при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня
на деликта.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са направени действително разноски от
страна на частния тъжител и граждански ищец в общ размер на 712 лв. – 12
лв. за държавна такса, възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв. и
видно от приложеното по делото Пълномощно, договореното възнаграждение
между частния тъжител и адвокат Нитова е в размер на 400 лв., като
действително е платена цялата договорена сума. С оглед изхода на спора,
обстоятелството, че размерът на гражданския иск не бе уважен изцяло, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец част от
направените от него разноски.
С оглед изхода на делото искането на подсъдимия за присъждане на
разноски е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от НПК
касае повдигнатото обвинение за извършено престъпление, а не размера на
уважения гражданския иск.
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и следващата се по
закон държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 80 лв.
съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13
Съобщи за изтекли лични данни