№ 470 / 11.10.2017
г.
Р Е Ш Е
Н И Е
11.10.2017
година
град
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена
Ефремова и в присъствието на прокурора……………., като разгледа докладваното от
съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 1552 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК, обективно
съединен с искове с правно основание чл.59 СК, чл.143 ал.2 СК, чл.149 СК, чл.56
ал.1 СК и чл.53 от СК.
Ищецът Р.В.Н. xxx твърди, че бракът му с Г. Б. Н. е сключен на
15.11.2006 година в град Монтана, въз основа на акт № 0224/15.11.2006 г., който
е първи и за двамата. Поддържа и това, че от брака си имат родено едно дете -
син В. Р. Н., който е роден на xxx xxx, Г., с ЕГН xxxxxxxxxx. Заявява, че от
началото на сключване на гражданския брак отношенията помежду им били нормални.
Заминали за Г. и заживяли в жилище на неговите родители в С. С. Д. Н. В.. Там в
Г. се родил и синът им през 2007 година в град С.. Ищецът поддържа, че
постоянно имали проблеми с ответницата, като всичките им проблеми идвали заради
нейния баща. Ищецът твърди, че единствено той работел и счел, че не бил длъжен
да издържа и нейните роднини, т.е. фамилията й. Поддържа също така, че имали
постоянни скандали и караници с нея и се разделили през 2009 година. Тя
напуснала жилището им в С. и започнала да се разхожда по различни квартири, по
любовници, при баща си и къде ли не. От раздялата им са се виждали няколко пъти
и то за кратко време. Твърди също така, че правил многократно опити за
връщането й, но всички опити били
неуспешни. Ответницата продължавала да си живее по същия начин - т.е. без да се
съобразява с детето, с него и с тяхните нужди. Единствено нейните лични нужди
били на първо място. Ищецът твърди, че до момента единствено той отглеждал и
възпитавал синът им. Заявява, че първо живеели с него в Г. и детето там ходело
на училище. Там родителите му помагали за отглеждането и възпитанието на синът
им, като ответницата не се интересувала от детето им. Поддържа, че от месец
септември 2015 година записал синът им в град Монтана, във второ СОУ „Н.В.",
където учил във втори клас и тази година завършил трети клас с отличен успех.
Поддържа също така, че от няколкото му срещи с ответницата, които имали с нея в
Г., винаги е имал проблеми, като тя предизвиквала скандали, от които той поемал
негативите. От дългата им постоянна раздяла чувствата им охладняли. Твърди, че
като се видят, не се разбират и често между тях имало скандали. Тя работи в Г.,
но пари за сина им не му давала. Поддържа, че от 2009 година ответницата
напуснала жилището им в С., Г., а постоянният им адрес на който са живели
жилището в град Монтана, ул.,,И." № 73, което се явява и семейното им
жилище. Ищецът твърди, че не желае повече да полага усилия за заздравяване на
брака им. Пробвал и разбрал, че не е възможно. Твърди и това, че говорил с
ответницата за развод по взаимно съгласие, но тя веднъж кажела, че ще подават
молба, друг път се ядосвала и не искала, почвала да го обижда и започвали
скандалите. Твърди, че с оглед на изтькнатите факти, било видно, че бракът им е
само формален, което показвали и дългите им раздели. Ищецът твърди, че между
тях липсва любов, взаимност, доверие и вярност, на основата на които би
трябвало да се гради и съществува едно брачно съжителство. Поддържа, че бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, като брачната им връзка е опразнена от
дължимото се съдържание. Заявява, че семейното жилище в град Монтана е
собственост на родителите му, а след смъртта на баща му е на него и на майка
му, поради което моли да му бъде предоставено за ползване. Моли също така да му
бъдат предоставени за упражняване родителските права върху роденото от брака
дете В. Р. Н., роден на xxx xxx, Г., с ЕГН xxxxxxxxxx, като ответницата да му
заплаща като баща и законен представител на малолетното дете В. Р. Н., с ЕГН xxxxxxxxxx
месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от 01.06.2016 година, т.е.
една година преди завеждане на настоящето дело, до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване. Предлага на ответницата да й
бъде определен режим на виждане с детето – всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа с преспиване, като майката да го взема
при себе си след съгласуване с него, което да не възпрепядсква учебния процес,
както и да го взема при себе си 20 дни през лятото, които да не съвпадат с
платения му годишен отпуск. Моли, след прекратяване на брака ответницата да
носи предбрачното си фамилно име Н.. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което прекрати брака с развод, поради дълбоко и
непоправимо разстройство, както и да му присъди реализираните по делото
разноски.
Ответницата Г. Б. xxx
не е представила в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, но
чрез назначения й особен представител адвокат Ж.К. в откритото съдебно
заседание изразява становище по предявените искове. Твърди, че предявените
искови претенции са основателни, поради което моли съда да постанови решение, с
което да ги уважи, ведно със законните последици от това.
Отдел “Закрила на
детето” към Дирекция “Социално подпомагане” – град Монтана счита, че съдът ще
постанови решение, което ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и ще е в
интерес на детето В. Р. Н..
Доказателствата по
делото са писмени и гласни.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое
убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Установено е по
делото, че страните са сключили граждански брак на 15.11.2006 година в град
Монтана, който е първи и за двамата и от
който имат едно дете - син В. Р. Н., който е роден на xxx xxx, Г., с ЕГН
xxxxxxxxxx. Видно е, че от началото на сключване на гражданския брак
отношенията помежду им били нормални. Заминали за Г. и заживяли в жилище
на родителите на ищеца в С. С. Д. Н. В..
Там в Г. се родил и синът им през 2007 година в град С.. Постоянно имали
проблеми, причина за които бил бащата на ответницата. В резултат на това се
разделили през 2009 година, като ответницата напуснала жилището им в С..
Установено е и това, че от раздялата им са се виждали няколко пъти и то за
кратко време. Ищецът правил многократно опити за връщането й, но всички опити
били неуспешни. Ответницата продължавала да си живее по същия начин - т.е. без
да се съобразява с детето, с него и с тяхните нужди. Единствено нейните лични
нужди били на първо място. Установено е по делото, че едиствено ищецът до момента
отглеждал и възпитавал синът им. Първоначално детето ходело на училище в Г..
Там родителите на ищеца му помагали за отглеждането и възпитанието на синът им,
като ответницата не се интересувала от детето им. От месец септември 2015
година ищецът записъл сина си за ученик в град Монтана, във второ СОУ „Н.В.".
Установено е, че от дългата постоянна раздяла на страните, чувствата им
охладняли. От показанията на свидетелите К. Н. Д., И. О. Б. и Н. Х. А. се
установява по един безспорен и категоричен начин, че от както съпрузите са
разделени, бащата е този, който продължава да се грижи за детето си.
Така изложената
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по безспорен и
несъмнен начин от събраните писмени доказателствени средства и гласни такива, в
конкретност показанията на свидетелите К. Н. Д., И. О. Б. и Н. Х. А..
От изложеното
следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
поради което следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава
определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде
прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с
общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не
налагат да живеят разделени. Установено е, че от както съпрузите са разделени
до настоящия момент не са полагали каквито и да било усилия за изглаждане на
своите взаимоотношение. Нещо повече, и двамата напълно са се дезинтересирали
един от друг. С това си поведение и двамата съпрузи са демонстрирали пълната си
дезинтересованост от семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй
като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност,
уважение, доверие, при което по време на фактическата раздяла брачната връзка
съществувала само формално и не съответствала на закона. Разстройството на
брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят
нормалните съпружески отношения. По време на фактическата раздяла отношенията
им са съществували само формално. Липсата на лични контакти и на съвместно
поемане на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната
общност между страните.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака като
дълбоко и непоправимо разстроен, при условията на чл.49 ал.1 от СК.
От брака си страните
имат едно дете – В. Р. Н., който е роден на xxx xxx, Г., с ЕГН xxxxxxxxxx. Като
съобрази факта, че детето и след раздялата живее със своя баща и предвид
обстоятелството, че ответницата не е изразила желания за упражняване на
родителските права по отношение на детето, то съдът намира, че в интерес на детето
е родителските права да се предоставят за упражняване на неговия баща, като майката
има право да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа до 18.00 часа с преспиване, като майката да го взема при себе си след
съгласуване с бащата, което да не възпрепядсква учебния процес, както и да го
взема при себе си 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на бащата. Следва също така да бъде постановено детето да живее при баща
си на адрес: град Монтана, ул.”И.” 73.
По силата на чл.143
ал.2 от СК родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца
независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. С оглед възрастта на детето и преценка на неговите основни
нужди и предвид обстоятелството, че бащата и занапред ще полага непосредствени
грижи за отглеждане на детето, съдът намира, че ответницата следва да участва в
издръжката на детето с по 200 лева месечно. Не се установи същата да има
задължения за издръжка към други лица, и предвид обстоятелството, че същата е
здрава, млада и работоспособна, то издръжката, която следва да бъде определена
да заплаща, следва да е в заявения размер от 200 лева месечно, считано една
година назад от завеждане на делото, а именно от 02.06.2016 година до
настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й
вноска до окончателното изплащане.
По отношение на семейното
жилище, няма спор между страните то да бъде предоставено ползване на ищеца,
който ще упражнява и родителските права по отношение на роденото от брака дете.
По отношение на
фамилното име на ответницата, съдът намира, че същото следва да бъде променено,
като същата носи предбрачното си фамилно име Н..
Съгласно правилото
на чл.329 ал.1 ГПК, съдебните разноски по брачните дела се възлагат съобразно
вината. Разпоредбата на чл.329 ал.1 изр.2 предл първо гласи, че когато няма
вина (какъвто е настоящият случай), разноските остават в тежест на всяка
страна, както ги е направила.
Съобразно този изход
на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавни такси, както
следва: сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, 280
лева - държавна такса относно издръжката на детето, както и сумата от 5 лева -
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложените
по-горе мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА развод между
Р.В.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Г. Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им,
сключен на 15.11.2006 година с акт № 0224/15.11.2006 година на Община Монтана,
поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА
местоживеенето на детето В. Р. Н. с ЕГН xxxxxxxxxx да бъде при бащата Р.В.Н. на
адрес: xxx.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо детето В. Р. Н. с ЕГН xxxxxxxxxx на бащата
Р.В.Н., като майката Г. Б. Н. има право на лични отношения с детето всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа с преспиване,
като майката да го взема при себе си след съгласуване с бащата, което да не
възпрепядсква учебния процес, както и да го взема при себе си 20 дни през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Г. Б. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на Р.В.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx като баща и законен
представител на малолетното дете В. Р. Н. с ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка в
размер на 200 /двеста/ лева, считано от 02.06.2016 година до настъпване на
причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното
изплащане.
След прекратяване на
брака предоставя на Р.В.Н. за ползване семейното жилище, находящо се в град
Монтана, ул.”И.” № 73.
След прекратяване на
брака ответницата Г. Б. Н. ще носи предбрачното си фамилно име Н..
ОСЪЖДА Г. Б. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25,00
/двадесет и пет/ лева - държавна такса по иска за допускане на развода, 280,00
/двеста и осемдесет/ лева - държавна такса относно издръжката на децата, както
и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :