РЕШЕНИЕ
№ 4297
гр. София, 28.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЛ. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от ДЛ. Д Административно наказателно дело №
20241110212794 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „ против електронен фиш № **********, издаден от АПИ, с
който, на основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗДП, на жалбоподателя била имуществена санкция, в
размер на 2 500 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 139, ал. 5 и 7 вр. 102, ал. 2
ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(незаконосъобразна процедура по ангажиране на отговорност; липса на издател; непрецизно
описано място; несъответствие с утвърден образец; непрецизно описание; неяснота, касателно
изпълнителното деяние; изтекли преклузивни срокове; дублиращо санкциониране); за по-
благоприятен последващ закон; за недоказаност (недоказана техническа изправност); за
прекомерност на санкцията (непропорционалност); за маловажност на случая. Моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. В писмен вид
поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва
жалбата. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ
1
на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар и само по част от изложените в нея съображения.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията, във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, според категорията на пътното превозно
средство.
С разпоредбата на чл.179, ал. 3б ЗДП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 106, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал. 1, т. 2 ЗП.
Съгласно чл.187а ЗДП при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б, в отсъствие на
нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. Едновременно с това, в ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е
юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, на него се налага
имуществена санкция по т. 3 от същата алинея, в размер на 2 500 лв, каквато санкция е наложена и
в случая.
За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби, в размер над минимума по ал. 2, за което се
издава електронен фиш /чл. 39, ал. 4 ЗАНН/. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на нормата на чл.179, ал. Зб ЗДП, това трябва да е предвидено в закон. В чл.
189ж, ал. 1, изр. 1 ЗДП, е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба не е предвидена възможност за
издаване на електронен фиш за процесното нарушение.
Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което
в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие - да бъде издадено НП, а не - да се
съставя електронен фиш. За да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж, ал. 7 от
ЗДП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал. 3 – 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, следва по тълкувателен път да се изведе възможност за
съставяне на електронен фиш, което е недопустимо, при ангажиране на административно-
наказателната отговорност на дадено лице. Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл. 167а, ал.
4 ЗДП, чл. 187а, ал. 4 ЗДП, чл.167а, ал. 2, т. 8 ЗДП и чл.167а, ал. 4 ЗДП, тъй като с тези норми
изрично не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б ЗДП и не се
конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Изложеното до тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б ЗДП. Тъй като се
касае за наказателно административна дейност, не е възможно чрез разширително тълкуване на
нормата на чл.189ж, ал. 1 ЗДП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал. 3б
ЗДП.С оглед на горното, недопустимо е била ангажирана административно наказателната
отговорност на дружеството по чл.179, ал. 3б ЗДП, с издаване на електронен фиш, при условията на
чл.189ж ЗДП.
Допълнителен отменителен аргумент е и несъответствието на атакувания електронен фиш с
2
образеца, утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на Председателя на УС на АПИ.
Тук е мястото да се отбележи, също така, че като нарушени в електронния фиш се сочат
разпоредбите на „чл. 139, ал. 5 и 7“. Макар ал. 5 да има относимост към предмета на доказване в
нястоящото производство, тази на ал. 7 не би могла да се похвали с такава особеност, доколкото
касае вменено на водачите на ППС задължение за конкретни лични действия. Това е съществено
вътрешно противоречие, в контекста на ангажиране на отговорността на дружеството-
жалбоподател за допустителство и съставлява самостоятелно отменително основание.
Такова настоящият съдебен състав съзира и в цифровата формулировка на санкционната
разпоредба. Като такава се сочи „чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗДП“. От една страна, разпоредбата на
чл. 1 няма санкционен характер и използваната от контролните органи конструкция следва да бъде
обект на заслужена процесуална критика, извън възможността за привръзка към цитираната
разпоредба (каквато в случая липсва а се сочи като самостоятелна санкционна такава). На следващо
място, в санкционната теза на АПИ е налице и фрапантно вътрешно противоречие, доколкото като
санкционна се сочи и нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 2 ЗДП (предвиждаща санкция от 1 800 лева по чл.
179а, ал. 3а), а се налага санкцията по чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДП – в размер на 2 500 лева по чл. 179а,
ал. 3б.
По изложените съображения съдът приема, че фишът е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен на процесуално основание, без да се коментират възраженията по същество.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. С оглед възражението за
прекомерност, претендираният размер следва да бъде редуциран до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно – 550 лева (без ДДС), респективно – 660 лева (с оглед данните за
регистрация по ЗДДС).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от АПИ, с който, на основание чл.
187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗДП, на „ била имуществена санкция, в размер на 2 500 лева, за неизпълнено
задължение към държавата по чл. 139, ал. 5 и 7 вр. 102, ал. 2 ЗДП.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на сумата от 660 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3