Решение по дело №228/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

Образувано е по жалба на Университета по хранителни технологии -Пловдив, представляван от ректора проф. д-р Г. Й. И., против Решение № 1 от 02.01.2024 г. на Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, в частта, с която се установява, че ответната страна - УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ - ПЛОВДИВ, работодател, представляван от Ректора на висшето училище, с прекратяване на трудовото правоотношение на проф. д-р В. Д. Р., избрана за Декан на Техническия факултет на висшето училище, е допуснато нарушение на забраната за дискриминация по см. на чл. 4, ал.З от ЗЗДискр. на основата на признаците „възраст", „лично положение" и „обществено положение", без възможност да завърши мандата си като декан. И в частта, с която се налага, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр., за установеното с настоящото решение нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал. 3 на ответната страна УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ - ПЛОВДИВ - работодател, Булстат: *********, представляван от Ректора на университета, проф. д-р инж. П. Н. М., със седалище: [населено място], [улица], имуществена санкция в размер на от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт,в оспорените части, като постановен в противоречие с материално-правните разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че от приобщения към административната преписка доказателствен материал не може да се направи обоснован извод за извършена от жалбоподателя дискриминация по признаци „възраст", „лично положение" и „обществено положение".

Излагат се подробни съображения в тази посока. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, претендира отмяната на административния акт, в оспорените части. Не се претендират разноски по делото.

Ответникът – КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ /КЗД/, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К., с приложено пълномощно /л. 352 по делото/, в писмено становище /л. 351/ намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения в посока законосъобразност на административния акт, в оспорените части, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – В. Д. Р. намира жалбата за неоснователна, представя писмени бележки / наименовани „информация“ – л. 420 по делото/. Претендира отхвърляне на жалбата, не се иска присъждане на съдебни разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред КЗД е образувано по жалба вх. № 44-00-172/14.01.2022г., допълнения към същата с вх. № 44-00-378/27.01.2022г. и 44-00-409/31.01.2023г. на В. Д. Р..

В. Р. посочва в жалбите си, че е професор по промишлена топлотехника към катедра „Промишлена топлотехника" на Университета по хранителни технологии – Пловдив.

Посочва, че на 23.01.2020 г. на отчетно-изборно заседание на общо събрание на Технически факултет била избрана за декан. В резултат на това сключила с УХТ допълнително споразумение №130/25.02.2020 г. към трудовия си договор с място на работа: Технически факултет /Деканат на Технически факултет, на длъжност: Декан - професор, категория персонал: ръководни кадри - преподаватели, влизащо в сила от 24.02.2020 г.

На 20.09.2021 г., съгласно преходни и заключителните разпоредби към Закона за висшето образование /ЗВО/ и на преходни и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, е подала заявление с вх. № 2688 до ръководителя на катедра „Промишлена топлотехника" за удължаване на трудовия си договор на хабилитирано лице, тъй като на 01.01.2022 г. навършвала 65 години. Сочи, че въз основа на това заявление катедреният съвет с протокол №10/01.10.2021 г. взел единодушно решение срокът на основния трудов договор по чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда КТ/ на проф. В. Д. Р. да бъде удължен до приключване на мандата й на декан. Въз основа на това решение ръководителят на катедра „Промишлена топлотехника" внесъл във факултетния съвет със свой доклад предложение за удължаване на трудовия договор на Р..

В резултат на това предложение факултетният съвет на заседание от 19.10.2021 г. с протокол №18 взел решение за удължаване на основния трудов договор на проф. В. Д. Р. до изтичане на мандата й на декан. На база на това решение на факултетния съвет било внесено в академичния съвет на УХТ - Пловдив предложение за удължаване на трудовия й договор.

Р. посочва, че на следващото заседание на академичния съвет от 21.12.2021 г. това предложение било включено в дневния ред под точка 16. В точка 15 от същото заседание (Приемане на промяна в решение на АС, взето по т. 2 от протокол №17/29.04.2021 г.) академичният съвет (АС) на УХТ - Пловдив с Протокол № 22 взел следните решения: 1.Отменя т. 2 от решението, взето по т. 2 от дневния ред на заседанието на АС на УХТ от 29.04.2021 г. (Протокол №17); 2. За хабилитираните лица, навършили или навършващи 65 годишна възраст, не се прилага редът на §11 от ПЗР; 3. За преподавателите, за които има решение на АС на УХТ и е в сила изпълнението на § 11 от ПЗР на ЗВО, съгласно протоколи от заседания на АС на УХТ № 17/29.04.2021 и № 20/08.07.2021 г. - Проф. дтн С. А.-Технологичен факултет, катедра „Технология на тютюна, захарта, растителните и етеричните и масла"; доц. д-р Х. Д. - Стопански факултет, катедра „Математика, физика и информационни технологии", считано от 01.01.2022 г. да се прекратят действащите трудови договори по чл.67, ал. 1 от КТ и да се сключат срочни трудови договори, съгласно чл.68, ал.1 от КТ до 30.06.2022 г."

Р. уточнява, че при обсъждането на предложението по точка 16 от дневния ред за удължаването на трудовия й договор като преподавател и декан на факултет, ректорът заявил, че няма смисъл от обсъждане на това предложение в светлината на цитираното по-горе решение №2 по точка 15. Жалбоподателката сочи, че е възразила, че не ставало въпрос само за удължаване на трудовия й договор с оглед преходни и заключителните разпоредби към ЗВО, а „за /непрекратяване/" на трудовия ми договор на основание на &67 от Преходни и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на ЗВО от 25.02.2020 г.". В резултат ректорът обявил почивка на заседание с цел да бъде повикан юридическият консултант на УХТ. След почивката се оказало, че заседанието няма кворум и било прекратено. Така решение по т.16, свързано с удължаването на трудовия договор на В. Р. не било взето, като тя била уведомена след заседанието от служител от отдел „Човешки ресурси" за издадена заповед № 38/21.12.2021 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение с УХТ на основание на чл. 328, ал.1, т, 10 от КТ, считано от 01.02.2022 г. по причина на придобиване на право на пенсия за ОСВ.

В. Р. посочва, че в същото време в УХТ - Пловдив продължавали да работят след навършване на 65 години на основен трудов договор и да бъдат членове на академичния съвет (в противоречие на &11, (2) от Преходни и заключителни разпоредби към ЗВО. на чл. 27 , ал.1 и на чл. 30, ал.2 от ЗВО следните лица: доц. д-р С. Д. К. от катедра „Технология на виното и пивото" и проф. д-р Н. Х. Б. от катедра „Математика, физика и информационни технологии".

Р. е поискала КЗД да образува производство и да установи осъществена ли е дискриминация от страна на УХТ-Пловдив, да преустанови нарушението до установяване на положение на равна третиране, както и да наложи санкциите, предвидени в закона.

Във връзка с така подадената жалба с разпореждане № 62/01.02.2022г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 23/2022 г. по признаци: "възраст" , „лично положение“ и „обществено положение“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

След определяне на докладчик на решаващия състав е проведена и процедура по проучване, съгласно чл. 59, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. И чл. 22 от ППКЗД. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, описани подробно в атакувания административен акт.

След преценка на доказателствения материал – писмени и гласни доказателства, и на изложените от страните доводи, КЗД е постановила процесното решение, с което е приела за установено, че ответната страна - УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ - ПЛОВДИВ, работодател, представляван от Ректора на висшето училище, с прекратяване на трудовото правоотношение на проф. д-р В. Д. Р., избрана за Декан на Техническия факултета на висшето училище, е допуснато нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.З от ЗЗДискр. на основата на признаците „възраст", „лично положение" и „обществено положение", без възможност да завърши мандата си като декан.

На основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр., за установеното нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал. 3, на ответната страна УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ - ПЛОВДИВ - работодател, Булстат: *********, представляван от Ректора на университета, проф. д-р инж. П. Н. М., със седалище: [населено място], [улица], е наложена имуществена санкция в размер на от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

За да постанови този резултат КЗД /Комисията/ е приела за установено от фактическа и правна страна следното:

В хода на административното производство е установено, че В. Д. Р. е професор по промишлена топлотехника към катедра „Промишлена топлотехника" на Университета по хранителни технологии – Пловдив.

С решение на Общото събрание на Техническия факултет на УТХ -Пловдив, професор д-р В. Р. е избрана за Декан на Техническия факултет за мандат 2020/2024 г., което е видно от Протокол № 2 от проведеното на 23.01.2020 г. ОС на Технически факултет на УТХ Пловдив, с поставен печат и вх. № 82/30.01.2020 г. /л. 196 по делото/.

Между професор д-р В. Р. и УХТ-Пловдив е сключено допълнително споразумение №130/25.02.2020г. към трудовия договор /л. 211/, с място на работа: Технически факултет /Деканат на Технически факултет, на длъжност: Декан - професор, категория персонал: ръководни кадри - преподаватели, влизащо в сила от 24.02.2020 г.

Въз основа на подадено заявление от проф. Р. до катедрения съвет, с Протокол №10/01.10.2021 г. се взима единодушно решение срокът на основния трудов договор по чл. 67, (1), т.1 от КТ на проф. В. Д. Р. да бъде удължен до приключване на мандата й на декан.

Въз основа на това решение ръководителят на катедра „Промишлена топлотехника" внася във факултетния съвет със свой доклад предложение за удължаване на трудовия договор на жалбоподателката. В резултат на това предложение факултетният съвет на свое заседание от 19.10.2021 г. с протокол №18 / л.417 по делото/ е взел решение за удължаване на основния трудов договор на проф. В. Д. Р. до изтичане мандата й на декан. На база на това решение на факултетния съвет било внесено в академичния съвет на УХТ - Пловдив предложение за удължаване на трудовия й договор.

Комисията е приела, че професор д-р В. Р., която е избрана за Декан на Техническия факултет при Университета по хранителни технологии - Пловдив, за визирания в жалбата й период, заема висша академична длъжност, с оглед на което съставът на комисията е установил с категоричност, че проф. В. Р. е носител на защитения признак „обществено положение".

Прието е, че твърдението на проф. д-р В. Р. за наличие на дискриминация в разглеждания казус касае липсата на възможност да завърши мандата си на декан, като трудовият й договор е прекратен във връзка с навършване на 65 г. възраст.

Обсъдена е и тезата на УТХ Пловдив, че удължаването на трудовите договори на хабилитирани лица, които навършват възраст от 65 г. по ЗВО винаги е ставало след Решение на Академичния съвет на висшето училище с изменението на § 11 от ПЗР на ЗВО.

По отношение на професор д-р В. Р. е прието, че неин работодател е УТХ Пловдив, представляван от Ректора на университета.

От приетата административна преписка е установено от комисията, че със Заповед № 38-1/31.01.2022 г. на ректора на УТХ – Пловдив /л. 213 по делото/, е прекратено трудовото правоотношение на В. Р., заемаща длъжността декан - професор, като заповедта е издадена на основание чл. 328, ал.1, т.10 от Кодекса на труда КТ/, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта е връчена на 31.01.2022 при отказ на проф. В. Р. да подпише същата, което е удостоверено от двама служители на УТХ Пловдив /л. 213 по делото/.

Комисията е посочила, изрично, че отчита обстоятелството, че в случая към датата на прекратяване на трудовия договор на проф. В. Р. - 31.01.2022 г., Ректорът на УТХ Пловдив, в качеството на представител на работодателя, не е имал възможност да преценява, дали да удължи трудовия договор или не, тъй като академичният съвет взел общо решение да не се прилага такава процедура занапред, а без негово положително решение за конкретния преподавател, това не може да се извърши.

В хода на административното производство от В. Р. са посочени лица за сравнение като е пояснено, че в същото време в УХТ - Пловдив продължавали да работят, след навършване на 65 години на основен трудов договор и да бъдат членове на академичния съвет (в противоречие на § 11, ал.2 от ПЗР на ЗВО, на основание чл. 27 , ал. 1 и на чл. 30, ал. 2 от ЗВО, следните лица: доц. д-р С. Д. К. от катедра „Технология на виното и пивото", навършил 65 г. през юни 2021 г., и проф. д-р Н. Х. Б. от катедра „Математика, физика и информационни технологии", навършил 65 повече от две годни - към датата на подаване на жалбата на Р.. По отношение на тези лица Р. твърди, че са работили на безсрочен трудов договор след навършване на 65 г. възраст.

Комисията е обсъдила разпоредбата на парг. 67 от ПЗР на ЗИДЗВО.

В хода на административното производство е обсъдено и възражението на УХТ, според което разпоредбата на посочения § 67 е поставена в ПЗРЗВО по една единствена причина - поради новелата на чл. 31 от ЗВО ( за ректор, декан и директор на филиал, департамент или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище. С избрания ректор на държавно висше училище се сключва договор за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10, а с избраните декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници се сключва съответно споразумение по чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО).

С изменението от м. 02.2020 г. са въведени няколко момента в критериите за избор на ръководни длъжности и прекратяване на мандата им, основно чл. 31 и чл. 35 от ЗВО. Съгласно чл. 31 ал. 5 мандатът на лицата по ал. 4 се прекратява предсрочно, освен случаите по чл. 35, и при навършване на 65-годишна възраст. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца.

Съгласно чл. 31 ал. 7 от ЗВО на ръководна длъжност не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст. С чл.35 от ЗВО е въведена нова алинея 2, съгласно която мандатът на едноличните органи за управление по ал. 1 се прекратява предсрочно, когато бъдат освободени от длъжностите по чл. 48".

Посочено е още, че тези изменения акцентират върху възрастта за заемане на тези длъжности и поставят едноличните ръководни органи в позиция на автоматично прекратяване на мандата им в случай, че навършат 65-годишна възраст, самостоятелно и отделно от другите три случая - на оттегляне, отзоваване и прекратяване на трудовия договор. По тази причина, предвид посочения автоматизъм на прекратяване на мандата, в ПЗР за Закона за изменение и допълнение на ЗВО от 2020 г. - именно § 67 - се въвежда изключение по отношение на такива лица, които към датата на влизане в сила на изменението са били избрани вече на такива изборни длъжности. Посочената разпоредба на § 67 се отнася до заварените текущи мандати. Не може да не направи впечатление обаче и фактът, че действието на § 67 от ПЗР на ЗИД ЗВО се отнася единствено до условието „навършване на 65-годишна възраст", като останалите условия на предсрочно прекратяване на мандат на едноличните органи не са включени. А те, съобразно чл. 35, са: по желание на лицето и при отзоваване - по ал. 1 и по ал.2 при освобождаване от длъжностите по чл. 48 от ЗВО.

Посочено е още, че разпоредбите на § 67 от ПЗР на ЗИД ЗВО и на § 11 от ПЗР на ЗВО се отнасят до два коренно различни факта. Единият се свежда до заемането на изборни длъжности на еднолични ръководители, а другият - до трудовоправни отношения.

Според възраженията на УХТ в случая мандатът на проф. д-р В. Р., като Декан на Техническия факултет на УХТ, не е прекратен на 31.01.2022 г. на основание на навършването от нейна страна на 65-годишна възраст, а на основание на това, че същата е изгубила качеството си на хабилитирано лице по смисъла на чл. 48 от ЗВО поради прекратяване на трудовия й договор по чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ.

В хода на административното производство Комисията е установила, че посочените двама преподаватели - лица за сравнение са членове на висшия колективен орган за управление на УХТ, а именно на Академичния съвет.

Ответната страна /УХТ/ обаче поддържа становище пред комисията, че статутът им на такива се различава съществено от статута на проф. В. Р., като Декан на Техническия факултет на УХТ, който е едноличен орган на управление. Като съгласно ЗВО и съответният университетски правилник - Правилник за управление на дейността на УХТ - членовете на Академичния съвет се избират от Общото събрание на висшето училище, а Деканът на факултета - от Общото събрание на съответния факултет.

Комисията е определила спорното от безспорното между страните. Приела е за спорно обстоятелството, че ответната страна /УХТ/ счита, че е налице съществена разлика по отношение на изискванията за избирането им и за прекратяване на правомощията им, тъй като ограниченията по ЗВО - чл. 31 ал. 4 (не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност), ал. 5 (мандатът на лицата по ал. 4 се прекратява предсрочно, освен случаите по чл. 35, и при навършване на 65-годишна възраст) и ал. 7 (не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65 г. възраст), като и чл. 35, ал.2 от ЗВО - мандатът на едноличните органи за управление по ал.1 се прекратява предсрочно, когато бъдат освободени от длъжностите по чл.48 ЗВО. Съгласно парг. 67 от ПЗР на ЗИДЗВО мандатът на лицата, които към влизането в сила на този закон заемат ръководните длъжности председател на общото събрание на висшето училище, ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници не се прекратява предсрочно при навършване на 65-годишна възраст.

Комисията е отчела обстоятелството, че в рамките на производството проф. д-р В. Р. представя доказателства (неоспорени от ответната страна), че за лицата, които заемат ръководни длъжности: ректор, декан, директор на департамент филиал и колеж и техните заместници не се прекратява безсрочно при навършване на 65 годишна възраст. Като за лицата, които заемат изброените длъжности и са навършили 65- годишна възраст към момента на влизането на сила на този закон, довършват мандатите си при условията, при които са избрани /приложена по преписката проверка на МОН в УТХ Пловдив, депозирана с вх. № 44-00-1546/26.04.2022 г. по описа на КЗД, и сайта на МОН (https://web.mon.bg/bg/100140)/.

Комисията е установила, че при проверката от страна на МОН е констатирано, че на решенията по т.2 от дневния ред от заседанието на Академичния съвет (АС) от 29.04.2021 (протокол N 17 – л. 109 по делото), са взети в противоречие на разпоредбите на § 11 т 6 ПЗР на ЗВО (ДВ, бр. 17 от 25.02.2020 г. и КТ като трудовите договори на доц. С. Д. К. и проф. Н. Х. Б. са удължени с допълнителни споразумения от 23.06.2021 г. и 27.07.2021г. съответно, като безсрочни трудови договори и те са продължили да бъдат членове на академичния съвет на УХТ, на общото събрание на УХТ, на факултетните съвети и на общите събрания на съответните факултети, а доц. Ст. К.и да бъде председател на общото събрание на УХТ, без те да имат право на това. Безсрочният трудов договор на доц. С. Д. К. е следвало да бъде прекратен и трудовото му правоотношение да бъде уредено като срочен трудов договор по чл. 68 ал. 1 от КТ.

По отношение на проф. Н. Х. Б., става ясно, че решението за третото удължаване на трудовите му правоотношения с УХТ е било взето с решение на Академичния съвет (АС) на УХТ от 29.09.2020 г. (Протокол № 9 на АС- л. 45 по делото) съгласно което се удължава за трети път трудовия договор на проф. д-р Н. Х. Б. от Стопански факултет, катедра „Информатика и статистика" чрез допълнително споразумение към трудовия договор на основание чл. 119 от КТ при условия на срочно трудово правоотношение за една година по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с §11 от ПЗР на ЗВО, считано от 16.02.2021 г. до 15.11.2022 г.

Прието е, че още от 16.02.2021 г. проф. Н. Б. не е имал право да бъде член на Академичния съвет на УХТ и другите колективни органи за управление на УХТ. Но в действителност е участвал в тях и е по този начин е повлиял при вземането на решенията им.

По отношение на трудовия договор на доц. С. К., същият е следвало да бъде срочен и той не би трябвало да е член на АС. При тези условия трудовият му договор е трябвало да бъде прекратен на 01.01.2022г., съгл. решението по т. 15.3 на АС (протокол № 22/21.12.2022г., л. 157 по делото), както са прекратени трудовите договори на останалите преподаватели от УХТ, които са имали вече удължаване на трудовите им договори след 65 г. възраст, а именно проф. С. Актерян, доц Й. Б. и доц. Х. Д. (видно от справката от УХТ до КЗД с вх. № 17-00-154 от 06.12.2022г.) Въпреки това УХТ е позволило на доц. С. Д. К. да работи в УХТ до 29.06.2022 г., (видно от справката от УХТ до КЗД с вх. № 17-00-154 от 06.12.2022г.) в нарушение на ЗВО и КТ, и да бъде член на АС и председател на ОС на УХТ до същата дата също в нарушение на ЗВО.

Прието е от комисията, че с оглед данните от проверката на МОН, ако допълнителните споразумения за удължение на трудовите договори с УХТ на проф. Н. Б. и доц. С. К., след навършване на 65-годишна възраст, сключени след промените в ЗВО от 25.02.2020 г. са били в съответствие със ЗВО и КТ, то същите е следвало да бъдат срочни, като и двамата преподаватели не е следвало да бъдат членове на органите за управление на УХТ, в частност членове на академичния съвет(АС) на УХТ, на общото събрание (ОС) на УХТ и на факултетните съвети на съответните факултети.

При тези условия трудовите им договори е следвало да бъдат прекратени на 01.01.2022г. аналогично на трудовите договори на другите хабилитирани преподаватели, които не са членове на академичния съвет на УХТ и са имали вече удължение на трудовите договори след 65 г. възраст, а именно: проф. С. Г. А.(първо удължение от 11.07.2021 г. до 01.01.2022 г.), доц. Й. А. Б. (второ удължение 21.05.2021 г. до 01.01.2022 г.) и доц. Х. П. Д. (второ удължение 11.11.2021 г. до 01.01.2022 г.), на основание на решение на АС на УХТ (Протокол №22/21.12.2021 г., т. 15 от същия. Приемане на промяна в решение на АС, взето по т. 2 от протокол №17/29.04.2021 г., л.77 и сл. по делото) - видно от „Справката на УХТ за преподаватели с прекратени трудови правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ за период от 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г.", входирана от УХТ в КЗД с вх. № 17-00- 154/06.12.2022 г.

В случая, съгласно заключението на Комисията, става ясно, че трудовият договор на проф. Н. Б. с УХТ е прекратен от 17.02.2022 г. вместо от 01.01.2022 г., а на доц. С. К. - от 29.06.2022 г. вместо от 01.01.2022 г., като през това време УХТ им е позволил да бъдат преподаватели и членове на академичния съвет на УХТ, на общото събрание на УХТ и на факултетните съвети на съответните факултети, както и да влияят на взетите решения от тези колективни органи за управление на УХТ.

В същото време проф. д-р В. Р. е избрана за декан на Технически факултет на 23.01.2020 г. от Общото събрание на факултета и е назначена с допълнително споразумение с УХТ от 25.02.2020 г. на длъжност декан - професор, считано от 24.02.2020 г. Съгл. ЗВО чрез § 67 от „ПЗР към закона за изменение и допълнение на ЗВО (ДВ, и разпоредбите § 17, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към „Правилника за устройството и дейността на Университета по хранителни технологии – Пловдив, което дава право тя да довърша мандата си (до 22.01.2024 г.) при условията, при които е избрана и трудовият й договор с УХТ като декан - професор не трябва да бъде прекратен предсрочно при навършване на 65-годишна възраст.

Но в случая веднага след решението на Академичния съвет с протокол №22/21.12.2021г./л. 157 и сл. по делото/ по т. 15-л. 189 по делото/ в нарушение на ЗВО и на Правилника за устройството и дейността на Университета по хранителни технологии - Пловдив, проф. В. Р. е получила заповед-предизвестие за прекратяване на трудовите й правоотношения с УХТ, поради навършване на 65 годишна възраст, а трудовият договор е прекратен със заповед №38/21.12.2021 г., считано от 01.02.2022 г. /л. 212 по делото/.

Комисията е отчела обстоятелството, че Законът за висшето образование е специален по отношение на КТ и съдържа легално определение на понятието "основен трудов договор". Отбелязано е изрично, че в рамките на производството пред КЗД не може да се преценява действителността на трудовите договори на лицата навършили 65 години. В разглеждания случай обаче, представянето на доказателства за това по какъв начин са удължени трудовите договори на посочените лица за сравнение, е от съществено значение за преценка, дали спрямо жалбоподателката не се установяват данни за нарушение на чл. 4, ал.2 или чл.4, ал.З от ЗЗДискр.

С оглед установените факти и обстоятелства Комисията е обсъдила относимите към случая разпоредби на ЗЗДискр. Изрично са коментирани разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. относно дефинирането на пряка и непряка дискриминация.

Комисията изрично е посочила, че при непряката дискриминация, следва да е налице несъразмерно засягане на правно защитени блага на лица, обособени по защитен признак. Несъразмерността е обективна количествена характеристика, която описва навлизането на отрицателния ефект на привидно неутрален критерий или практика в сферата на правата и законните интереси на група определена по защитен признак, значително повече или по-трайно в сравнение с група, която няма този признак.

Изрично са коментирани допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., § 1, т. 1 и т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр.,дефиниращи понятията тормоз и неблагоприятно третиране.

Посочено е, че неблагоприятно третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

На основата на признаците по чл. 4, ал. 1, съгл. § 1, т. 8 от ДР от ЗЗДискр. означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

По отношение на неблагоприятното третиране Комисията е отчела, че в разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е разписано определение на понятието "неблагоприятно третиране", а именно - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго, въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, т. е., което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

Формиран е извод, според който, за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определен кръг лица в конкретен случай, а е необходимо да се установи и каузалната връзка между неблагоприятното третиране, признака и сравнено с кого. В случая неблагоприятното третиране на проф. д-р В. Р. е в качеството и на лице избрано за Декан на ТФ на УТХ Пловдив.

Прието е от Комисията, че в случая по преписката се установяват данни за по-неблагоприятно третиране спрямо проф. д-р Р..

Прието е, че от страна на работодателя - УТХ- Пловдив е допусната дискриминация спрямо Р., в сравнение с другите двама хабилитирани преподаватели от университета - проф. Н. Х. Б. и доц. С. Д. К., като същият не е осигурил равенство във възможностите на всички хабилитирани преподаватели чрез създаването на подходящи и еднакви условия и предпоставки, без каквато и да било дискриминация за всички лица, за да могат те да се реализират в преподавателската и административната сфери в УХТ.

Комисията е приела, че се установяват данни за нарушение на чл. 4, ал.З от ЗЗДискр. - непряка дискриминация, доколкото с установената неутрална практика в случая следствие на Решения на Академичния съвет на висшето училище, В. Р. е третирана по-неблагоприятно на основата на признаците „възраст", „лично положение" и „обществено положение" сравнено с доц. С. К. и проф. Н. Б.. Ректорът на УХТ, като следствие на взети решения на АС, е допуснал посочените лица за сравнение да работят като преподаватели в УХТ след 01.01.2022 г. (за проф. Н. Б. - до 16.02.2022 г., а за доц. С. К. - до 29.06.2022г.), а спрямо В. Р. е отнето правото й за работа като преподавател и декан на факултет от 01.02.2022 г. до 22.01.2024 г. Като допълнителен аргумент за признаците „лично положение" и „обществено положение", е разликата в третирането на доц. С. К. и на проф. Н. Б., като представляващият работодателя - Ректорът на УХТ – Пловдив, в нарушение на ЗВО и КТ, е допуснал двамата преподаватели да бъдат членове на Академичния съвет и на Общото събрание на УХТ, като за доц. С. К. да бъде и председател на ОС на УХТ (за проф. Н. Б. - от 16.02.2021 г. до 16.02.2022 г., а за доц. С. К. - от 29.06.2021 г. до 29.06.2022 г.), а спрямо В. Р. и е отнета възможността да заеме административната длъжност декан на Технически факултет и да бъда член на Общото събрание на УХТ и на факултетния съвет (от 01.02.2022 г. до 22.01.2024 г.).

По отношение на защитените признаци е прието следното:

За признака „обществено положение", следва да се държи сметка, че законодателят не е дал легална дефиниция, но той може да бъде имплицитно изведен с оглед спецификата на всеки конкретен казус. От една страна той може да бъде разглеждан като социалния статус на даден индивид в обществото, неговата конкретна социална реализация, от друга страна той следва да бъде установен по несъмнен начин в хода на производството за защита от дискриминация, т. е дали лицето е носител на този признак или не. В случая Р. заема и академичната длъжност „декан - професор". Комисията е приела, че изискванията за професор, вкл. и да бъде избрана за декан на факултет, са достатъчно основание да се приеме, че тя е носител на признака „обществено положение", с оглед нейната социална реализация в обществото.

По отношение на „личното положение", комисията е взел предвид, че в Решение № 14 от 10.11.1992 г. по конституционно дело № 14 от 1992 г. относно тълкуването на чл. 6 от Конституцията на Република България, съдът е установил, че останалите признаци - религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние, фактически се придобиват в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото в резултат на упражняване на определени права.

Всеки от тези признаци представлява за отделния гражданин равна възможност предвидена и гарантирана в Конституцията, която не може, съгласно чл. 6, ал. 2, да бъде основание за привилегировано отношение към него или за ограничаване на правата в качеството му на гражданин.

Прието е, че този постулат е пряко приложим и при трудовите правоотношения. Приложим е в случаите, когато физическите лица упражняват конституционно гарантираното им право на труд (чл.16 и чл. 48 от КРБ). В конкретния случай е прието, че личното положение на Р. е, че тя е била възпрепятствана да упражни в пълен обем правото си да работи като избрана за декан на факултета.

Комисията е приела още, че разликите в третирането въз основа на възраст, могат да бъдат оправдани при определени условия и следователно се изискват специфични разпоредби. Важно е да се разграничат разликите в третирането, които са оправдани, в частност от законова политика по заетостта, трудовия пазар и целите на професионалното обучение, и дискриминацията, която трябва да бъде забранена.

В хода на административното производство Комисията е отчела и правилата за разпределяне на доказателствената тежест, съгласно нормата на чл.9 от ЗЗДискр.

Съгласно посочената норма в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, представи факти, от които може да се сформира предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. въвежда в националното право изискванията за разпределяне на доказателствената тежест, установени за производствата за защита от дискриминация в чл. 8 от Директива 2000/43 и чл.10 от Директива 2000/78, които повеляват прехвърляне/преместване на доказателствената тежест върху ответника, когато ищецът докаже факти, от които може да бъде предположено, че е налице дискриминация. При това не е необходимо пострадалият да доказва пълно и изцяло, че е налице дискриминация, още по-малко е нужно да доказва пълно и изцяло причинно-следствена връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране. Достатъчно е пострадалият само да докаже факти за prima facie дискриминация, които на пръв поглед и пръв прочит дават основание за предположение, че вероятно, но не сигурно, е извършена дискриминация. Специалното правило за разместване на доказателствената тежест при дела за дискриминация е било тълкувано в редица решения на Съда на ЕО по дела за дискриминация по пол, като изискващо от жертвата да докаже факти, от които може да се направи само предположение, че е налице дискриминация, след което ответната страна трябва да обясни и да докаже, че не е нарушила принципа за равенство в третирането, т.е че е действала разумно и оправдано и че наличието на защитения признак у жертвата няма връзка с по-неблагоприятното третиране.

Комисията е коментирала изрично, че този стандарт на облекчена доказателствена тежест е приложим и по отношение на дела за дискриминация, не само по пол, но и по други признаци. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр., тълкувана в светлината чл. 8 от Директива 2000/43 и чл.10 от Директива 2000/78 и съображения 31-32 от преамбюла на Директива 2000/78, както и съображения 21-22 от преамбюла на Директива 2000/43 във връзка с чл. 9, ал.2, чл.36 от АПК и чл. 55 от ЗЗДискр., следва да се разбира, че жалбоподателят е длъжен да изтъкне факти и обстоятелства, а КЗД може служебно да събере доказателства, от които да се установи дали твърдените факти са настъпили, по искане на страните. В случай, че от събраните по инициатива на КЗД или по искане на жалбоподателя доказателства се установят факти и обстоятелства, които сформират предположение или подозрение за извършена дискриминация, тогава доказателствената тежест се прехвърля на ответната страна, която е длъжна да посочи факти и обстоятелства в подкрепа на тезата, че принципът на равно третиране не е нарушен, както и да посочи и/или представи доказателства, които административният орган да събере за проверка и установяване на релевираните от нея аргументи.

С оглед формираните правни изводи Комисията е заключила, че с прекратяване на трудовото правоотношение на проф. д-р В. Д. Р., избрана за Декан на Техническия факултета на висшето училище, без възможност да завърши мандата си като декан, е осъществена непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на признаците „възраст", „лично положение" и „обществено положение", от страна на работодателя – УХТ-Пловдив, представляван от Ректор.

Последвало е издаването на частично оспореното Решение №1 от 02.01.2024г. на Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав.

В хода на съдебното производство по делото са приети следните доказателства: Правилник за устройството и дейността на УХТ-Пловдив и Протокол № 18 от 19.10.2021 на разширен ФС при Технически факултет на УХТ-Пловдив.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 68 от ЗЗДискр. Подадена е в срок и от активно легитимирано лице – адресат на акта. Видно от приложено по делото съобщение оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 09.01.2024г. / известие за доставяне – л. 337 гръб/, като жалбата е подадена на 19.01.2024г. чрез административния орган, съгласно поставен върху нея вх. № 17-00-3/19.01.2024г., т. е. в законоустановения срок.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. В съответствие с чл. 48, ал. 1 във връзка с чл. 54 от ЗЗДискр. решаващият състав на КЗД е определен с разпореждане № 62 от 01.02.2022г. на председателя на КЗД.

Актът е постановен в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от проведеното проучване, анализирано по-горе в настоящото изложение органът е извършил пълно, обективно всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Като разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр.е приложена съобразно правилата на чл. 8 от Директива 2000/43 и чл.10 от Директива 2000/78 и съображения 31-32 от преамбюла на Директива 2000/78, както и съображения 21-22 от преамбюла на Директива 2000/43 В решението са изложени съображенията, обосноваващи постановеният правен резултат.

Съдържанието на оспорения акт сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. С оглед изложените факти, обстоятелства и правни съображения, настоящият съдебен състав счита, че КЗД е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Установените в административното производство факти се подкрепят от доказателствения материал, поради което се възприемат от съда като доказани и съответстващи на обективната истина.

Съдът намира, че решението на КЗД е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби.

С императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република Б. е страна. По смисъла на ал. 2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране", а именно - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. От анализа на цитираните норми следва извода, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определен кръг лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някои от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряко причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, като при всички случаи следва да се изразява в някой признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. С оглед на изложеното, за да се приеме, че с действията си УХТ /ответник в административното производство/ е третирал по-неблагоприятно В. Р. /жалбоподател в административното производство/ като при едностранно прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, поради навършена възраст за пенсиониране в сравнение с други колеги, на които едностранно не е прекратено правоотношението на тази възраст и същото има дискриминационен характер, то следва да се основава само и единствено на признак "лично положение" на засегнатото лице. Изрично с разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр. е въведено императивно задължение за работодателя да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 – т. 5, т. 10 и т. 11 и чл. 329 КТ или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗДСл., без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

В случая се установи, с оглед приетите по делото протоколи на заседания на АС и трудови договори, че В. Р. е третирана от работодателя – УХТ по-неблагоприятно от останалите й колеги, с които едностранното прекратяване на трудовото правоотношение не е извършено от работодателя при навършена пенсионна възраст, на основаната на признак "лично положение". Работодателят не е приложил еднакви критерии в нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр.

Съдът намира, че е извършено нарушение на чл. 4, ал.З от ЗЗДискр. - непряка дискриминация, доколкото в случая следствие на Решения на Академичния съвет на висшето училище, В. Р. е третирана по-неблагоприятно на основата на признаците „възраст", „лично положение" и „обществено положение" сравнено с доц. С. К. и проф. Н. Б.. Ректорът на УХТ, като следствие на взети решения на АС, е допуснал посочените лица за сравнение да работят като преподаватели в УХТ след 01.01.2022 г. (за проф. Н. Б. - до 16.02.2022 г., а за доц. С. К. - до 29.06.2022г.), а спрямо В. Р. и е отнето правото за работа като преподавател и декан на факултет от 01.02.2022 г. до 22.01.2024 г. Допълнителен аргумент за признаците „лично положение" и „обществено положение", е разликата в третирането на доц. С. К. и на проф. Н. Б., като работодателят, в нарушение на ЗВО и КТ, е допуснал двамата преподаватели да бъдат членове на Академичния съвет и на Общото събрание на УХТ, като за доц. С. К. да бъде и председател на ОС на УХТ (за проф. Н. Б. - от 16.02.2021 г. до 16.02.2022 г., а за доц. С. К. - от 29.06.2021 г. до 29.06.2022 г.), а спрямо В. Р. и е отнета възможността да заеме административната длъжност декан на Технически факултет и да бъде член на Общото събрание на УХТ и на факултетния съвет (от 01.02.2022 г. до 22.01.2024 г.).

Нарушени са изискванията на § 67 от П. З. и на разпоредбите на § 17, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към Правилника за устройството и дейността на Университета по хранителни технологии – Пловдив, съгласно които мандатът на лицата, които към 28.02.2020г. заемат ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра, председател на ОС на УХТ / основно звено, председател на Контролен съвет и техните заместници не се прекратява предсрочно при навършване на 65-годишна възраст. Съгласно ал.2 лицата, които заемат длъжности по ал.1 и са навършили 65-годишна възраст към 28.02.2020г. довършват мандатите си при условията, при които са избрани.

Следователно действително В. Р. е трябвало да довърши мандата си до дата 22.01.2024 г.) при условията, при които е избрана и трудовият й договор с УХТ като декан - професор е незаконосъобразно прекратен предсрочно при навършване на 65-годишна възраст след решението на Академичния съвет, обективирано в Протокол №22/21.12.2021г./л. 157 и сл. по делото/, със Заповед №38/21.12.2021 г. на ректора на УХТ, считано от 01.02.2022 г. /л. 212 по делото/.

Законосъобразно е наложена имуществена санкция по силата на чл. 80, ал.2 от ЗЗДискр., тъй като нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице-работодател, който в случая е УХТ-Пловдив.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че така подадената жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода на делото и своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, жалбоподателят следва да заплати, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 8, ал. 2, т.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК А. съд Пловдив, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Университета по хранителни технологии-Пловдив, представляван от ректора проф.д-р Г. Й. И., против Решение №1 от 02.01.2024 г. на Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, в оспорените части.

ОСЪЖДА Университета по хранителни технологии - Пловдив, представляван от ректора проф. д-р Г. Й. И., да заплати в полза на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ, сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.