Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 24.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО,  11-ти състав, в публичното заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                СЪДИЯ: ИЛИАНА СТАНКОВА

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 13994/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът М.Я.Т. твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 30.03.2018 г., вина за което има водачът на л.а. „Хюндай Соната”, с ДК № ********. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗД „Б.и.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял телесни увреждания – счупване на лява подбедрица с открита рана и кървене, охлузвания и наранявания по главата, долните, горните крайници и снагата,  от които твърди да е претърпял неимуществени вреди – болки, страдания и стрес. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 70 000,00 лева, от които предявява в настоящия процес част в размер на 30 000лв. Твърди, че е сторил разходи за лечението в размер на 3915,70 лева и иска ответникът да бъде осъден за тази сума. Претендира законната лихва от 16.10.2018 г. до окончателното плащане, както и разноски.

Ответникът ЗД „Б.и.” АД оспорва иска. Оспорва наличието на противоправно поведение на посочения от ищеца делинквент, като твърди той да е спазил правилата за движение по пътищата като е преминал през пешеходната пътека на зелен за него сигнал на светофарната уредба. Твърди, че произшествието е било непредотвратимо за водача на лекия автомобил, поради което е изключена вината му, тъй като е  налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Твърди, че произшествието е настъпило по вина на пострадалия-ищец, който е пресичал булеварда на червен за него светлинен сигнал, като е тичал, за да хване намиращия се на отсрещната страна автобус. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражението си за причиняване на произшествието единствено в следствие противоправното поведение на ищеца и наличието на обстоятелства изключващи противоправността – че водачът на лекия автомобил не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на противоправния резултат.

Установява се от констативен протокол № К-215 от 30.03.2018 г., че на същата дата, около 13,50 ч., в гр. София, на бул. ********на пешеходния светофар е настъпило ПТП с участник 1 - л.а. Хюндай Соната, с ДК № ********, управляван от В.В.В. и участник 2 – пешеходец – М.Я.Т.. В протокола е посочено, че пострадал от произшествието е пешеходецът, който е с работна диагноза фрактура на лява подбедрица и е настанен в болница „Пирогов“.

Относно механизма на настъпване на произшествието са събрани гласните доказателства на свидетелите В.В. и К.А..

Според показанията на свидетеля В. произшествието настъпило в края на м. март 2018 г., по обед, в ясен и слънчев ден. Пътувал по бул. Александър Малинов от бул. Цариградско шосе към планината като след светофара на „ХМС“ завил в най-лява лента, която била празна, а по другите две ленти автомобилите били спрели, тъй като имало много голямо задръстване по това време. Свидетелят сочи, че на самата пешеходна пътека, отстрани на колата чул удар и се зачудил от какво е. Погледнал, но не видял нищо, след това погледнал в огледалото за задно виждане и видял хора на платното, спрял и отишъл при тях, видял че има пострадал и извикал линейка. Свидетелят сочи, че преди удара не е видял пострадалия, а само, че непосредствено преди удара видял деца да тичат към автомобила, но само с периферното си зрение. Според показанията на В. не той е ударил детето, а по-скоро децата ударили автомобила, тъй като щетите по него били в областта на задния стълб към багажника , от пасажерската страна и задна дясна врата. Свидетелят сочи, че в разговор с пострадалото дето то казало, че те са тичали през пешеходната пътека, за да хванат автобуса, който бил от другата страна на булеварда. Свидетелят сочи, че със сигурност за него светофарната уредба светела зелено, а за пешеходците червено, като той се движел с около 40-50 км.ч., а в останалите две десни ленти имало голям трафик, като автомобилите в тях не се движели, поради задръстването. Свидетелят сочи, че на самата пешеходна пътека, в дясно, имало голям автомобил, който му пречел на видимостта към дясната част на пешеходната пътека.

Според показанията на свидетеля А. той е присъствал на инцидента, който станал с неговия приятел М.. Свидетелят сочи, че не помни къде в гр. София се е случил инцидента. Свидетелят помни, че тръгнали да пресичат пешеходна пътека на булевард, където имало светофар. Отивали на снимки и целта на пресичането била да хванат автобуса от другата страна на булеварда, но свидетелят не помни номера на автобуса и не помни къде отивали. Свидетелят сочи, че били трима приятели, като за пресичане чакали и други хора. Сочи, че предприели пресичането на зелен за тях сигнал, като първи тръгнал да пресича М., после свидетелят и другият им придружител и след тях останалите пешеходци. На кръстовището имало три пътни ленти с коли като на първите две автомобилите били спрели, за да ги пропуснат, а на третата М. го ударила кола със задницата си, като свидетелят уточнява, че ударът на колата бил в областта на дясната страна на тялото. Според свидетеля, водачът на автомобила продължил и спрял малко след това, за да види какво е станало, като разговор между тях не се провел. След това дошла линейка, а А. си тръгнал. В последствие свидетелят сочи, че не помни как е станал самият удар между автомобила и приятелят му, който пресичал пред него с бавен ход, без да тича.

Налице е противоречие в показанията на двамата свидетели очевидци по въпроса относно светлинния сигнал на светофарната уредба, на който е предприел пресичане пешеходецът, съответно е преминал през пешеходната пътека водачът на лекия автомобил, както и по отношение на обстоятелството дали пострадалият се е движел със спокоен ход или е тичал. В тази връзка съдът кредитира показанията на водача на лекия автомобил по следните съображения. Показанията на този свидетел са пълни, непосредствени, последователни и логични. Показанията на свидетеля А. са категорични единствено по отношение това, че пресичането на пешеходната пътека от ищеца М.Т. е станало на зелен за пешеходците сигнал и той е пресичал бавно пътното платно. В останалата част показанията на този свидетел са непълни и несигурни, голяма част от обстоятелствата около произшествието свидетелят не помни, по отношение на друга част първоначално депозира едни показания, а в последствие сочи, че не помни точно. Тази несигурност и непълнота в показанията на свидетеля, респ. категоричност в основните оправдаващи поведението на приятелят му – ищец обстоятелства, пораждат у съда съмнение за тяхната истинност. Извън горното съдът намира, че по отношение светлинния сигнал, на който са преминали двамата участници и поведението на пешеходеца-ищец непосредствено преди произшествието напълно отговарят останалите установени по делото факти от протокола за оглед на местопроизшествие и снимков материал към него и заключението на автотехническата експертиза. В тази връзка съдът намира, че настъпването на удар в областта на задна дясна врата и греда и наличието на леки вдлъбнатини в горната част на автомобила сочат на висока скорост на движение на пешеходеца, който след преминаване на моторното превозно средство с голямата си част през пешеходната пътека се е ударил в задната част на автомобила.

Допълнителното заключение на автотехническата експертиза е изготвено въз основа на свидетелските показания събрани в настоящия процес, протокола за оглед и фотоалбум към него, както и въз основа на протокола за оглед на камера, заснела част от пътната ситуация на движението в конкретния пътен участък. Преди да се пристъпи към обсъждане на заключението следва да се отбележи, че съдът намира, че основаването на заключението на данни на протокола за оглед на запис от камера, който не е събран като веществено доказателства по делото е необосновано, тъй като същият не представлява годно доказателства в настоящия процес. Годни доказателства обаче са протоколът за оглед и фотоалбум към него, тъй като същите отразяват непосредственото възприятие на органите на МВР относно констатираното на място непосредствено след произшествието, а не умозаключение на орган на досъдебното производство. Ето защо при обсъждане на заключението съдът не кредитира тези изводи на вещото лице, които са основани единствено на посоченият по-горе протокол за оглед на видеозапис.

Според заключението на допълнителната автотехническа експертиза л.а. „Хюндай Соната“, управляван от свидетеля В. ***, с посока Околовръстен път, със скорост около 40-50 км.ч., в най-лява пътна лента. От изложеното от вещото лице относно характеристиките на трафика и светофарната уредба на пешеходния светофар, на който е настъпило произшествието, както и на този след него, както и предвид показанията на свидетеля В., съдът намира за пълно и главно доказан факта, че той е преминал този светофар на светещ за него зелен сигнал, като в останалите две пътни ленти автомобилите са били спрели, поради съществуващото задръстване. В същото време ищецът е предприел пресичане на пътното платно при светещ за него червен сигнал, тичайки – обстоятелства, което се установява, както от показанията на свидетеля В. и се подкрепя от констатацията и заключението на вещото лице, че ударът в автомобила е областта на задната му част, конкретно на левия крак – в областта на задния калник (в тази връзка показанията на вещото лице, при изслушване на заключението в о.с.з., проведено на 28.07.2020 г.). Това поведение на пешеходеца съответства логически и на показанията на свидетеля В., че децата са казали, че са бързали да хваната автобуса, както и с обстоятелството, че житейски логично децата да са възприели спрелите леки автомобили в първа и втора лента за сигнал за липса на опасност при това иначе неправилно пресичане.

Според заключението на допълнителната експертиза при установеното по делото, че останалите две десни ленти на пътното платно са били заети от леки автомобила, намиращи се в задръстван, ударът за лекия автомобил е бил непредотвратим, тъй като той не е имал видимост към пешеходната пътека в дясно от своята пътна лента, независимо от начина на движение на пешеходеца.

От заключението на допълнителната експертиза, събраните в настоящия процес гласни доказателства на свидетеля В. и отчасти показанията на свидетеля А., при съобразяване изложеното по-горе противоречие, както и на протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума и скицата към него, съдът намира за пълно установено по делото, че процесното ПТП е настъпило при пресичане на ищецът на бул. Александър Малинов на червен сигнал на светофарната уредба за пешеходците, като в този момент водачът на л.а. Хюндай е преминал през пешеходната пътека на зелен за него светофар като от дясната му страна двете пътни ленти са били заети от леки автомобили, които са пречели на видимостта му към пешеходната пътека в дясна на него.

При така установения механизъм на настъпване на произшествието съдът намира, че поведението на свидетеля В., като водач на л.а. „Хюндай Соната” не е виновно и противоправно, тъй като той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Свидетелят В. е управлявал автомобила с разрешената за този пътен участък скорост, преминал е през пешеходния светофар на зелен за него светлинен сигнал, като той не е бил длъжен да очаква незаконосъобразното поведение на ищеца, пресичащ пътното платно на светещ червен светлинен сигнал за пешеходците. Водачът на лекия автомобил не е могъл да възприеме пешеходеца преди момента, считано от който за него ударът е бил предотвратим, поради което избягването на произшествието е било технически непредотвратимо. Процесното произшествие е настъпило изключително в следствие противоправното поведение на пешеходеца, който е нарушил правилата  за движение на чл. 113, ал.1, т.4 ЗДвП, като е предприел пресичане на платното за движение при забранителен, червен пътен сигнал на пешеходната светофарна уредба. В чл. 7 ЗДвП е посочена „йерархията“ на правилата за движение по пътищата, като по арг. от ал. 2 и 3 от разпоредбата при наличие на светлинни сигнали регулиращи предимството, това на пешеходната пътека не важи. Ето защо е без значение обстоятелството, че ищецът е пресичал пътното платно на пешеходна пътека. Процесното ПТП е настъпило в т.н. „опасна зона“ на лекия автомобил, поради което водачът не е могъл да предотврати вредните последици и е налице случайно деяние.

Предвид изложеното, поради липса на виновно противоправно поведение на застрахования при ответника водач искът следва да бъде отхвърлен без съдът да обсъжда наличието на останалите предпоставки.

По разноските:

С оглед изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 3180,00 лева

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от  М.Я.Т., ЕГН: **********, срещу ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: ********иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000лв., предявен частично от сумата от 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 30.03.2018 г., в гр. София ПТП, в следствие противоправното поведение на водача на л.а. „Хюндай Соната“, с ДК ********неимуществени вреди /болки и страдания/ свързани с увреждане на здравето, изразяващо се в счупване на лява подбедрица с открита рана и кървене, охлузвания и наранявания по главата, долните, горните крайници и снагата, и преживян стрес, както и за сумата от 3915,70 лева – обезщетение за имуществени вреди, свързани с разходи за лечение, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на горните главници от 16.10.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М.Я.Т., ЕГН: **********, да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 3180,00 лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

СЪДИЯ: