№ 3334
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110210321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.О. С. К., с ЕГН **********, чрез А. Г. М. против
наказателно постановление № 315437/14.07.2017 г., издадено от Е.И.К. – *** на Столична
община за нарушение на чл. 18, т. 1, буква „а“, буква „б“, буква „в“ и чл. 35, ал. 1, във вр. с
чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО, поради което на основание чл. 53 и чл. 13 буква „б“ от ЗАНН
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева.
В жалбата се навеждат оплаквания в насока незаконосъобразността на наказателното
постановление, поради което се иска същото да бъде отменено.
В хода на производството жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се
представлява от адв. М., която в хода на съдебните прения моли за уважаване на жалбата и
отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. В., която в хода на
съдебните прения моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата следва да се приеме като депозирана в законоустановения срок, въпреки че по
делото липсват доказателства относно датата на връчване на наказателното постановление.
От представените по делото доказателства съдът достигна до извода, че същото по-скоро
изобщо не е връчено на жалбоподателя. Това означава, че срокът за обжалване на същото
дори не е започнал да тече по отношение на жалбоподателя. Подадена е от надлежно
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, при което е процесуално
допустима.
От фактическа страна съдът установява, че на 30.06.2017 г., около 10:00 ч.
жалбоподателят А.О.С.К. е пътувал в гр. София, в трамвай № 5 /инвент № 2412/, като след
спирка „Пирогов“ с посока на движение към „Красно село“ било установено от свидетеля
1
М. А. (контрольор по редовността на пътниците в „ЦМГ“ АД), че жалбоподателят не
разполага с редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците.
За констатираното нарушение на А.О.С.К. му бил съставен АУАН №
0315437/30.06.2017 г. Срещу АУАН не е подадено възражение. Въз основа на АУАН е на
14.07.2017 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото не е било
надлежно връчвано на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за изяснена въз основа
приложените по делото гласни и писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, следва правният извод, че към момента
на произнасянето на съда с настоящето решение, е изтекъл абсолютният давностен срок за
наказателно преследване, регламентиран в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК и съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.
При изчисляването на относителната и абсолютна давност следва да бъде приложена
редакцията на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, актуална към момента на извършване на
инкриминираното административно нарушение. Съгласно тази редакция, в сила и
понастоящем, се предвижда тригодишен давностен срок за погасяване на наказателното /в
процесната хипотеза административнонаказателно преследване/ при наказания, по-леки от
„лишаване от свобода” за срок над една година. В настоящия случай е налице именно
визираната хипотеза, доколкото по ЗАНН са предвидени по-леки от наказанието лишаване
от свобода административни наказания - „глоби” и „имуществени санкции”, „лишаване от
права” и „обществено порицание”.
Нормата на чл. 81, ал. 3 НК постановява, че независимо от спирането или прекъсването
на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. Тоест в настоящия случай абсолютната
давност за наказателно преследване е изтекла на 31.12.2021 г., или преди постановяването на
настоящия краен съдебен акт.
С оглед на това е налице правопогасяващо основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, без съдът да дължи изследване и
произнасяне по въпросите, касаещи материалната му и процесуалноправна
законосъобразност.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на това. С оглед представените доказателства за заплащането му
от страна на жалбоподателя, съдът намира, че искането следва да бъде уважено в цялост и
следва да присъди сумата в размер от 400 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 315437/14.07.2019 г., издадено от Е.И.К. – ***
на Столична община за нарушение на чл. 18, т. 1, буква „а“, буква „б“, буква „в“ и чл. 35, ал.
1, във вр. с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО, с което на основание чл. 53 и чл. 13 буква „б“ от
ЗАНН на А.О. С. К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.О. С. К., с ЕГН **********
2
сума в размер на 400 /четиристотин/ лв. - направени по делото разноски, представляващи
възнаграждение за адвокат.
ПРЕКРАТЯВА производството поради изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3