РЕШЕНИЕ
гр.С.,
………………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
–во ГО, 7 състав в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди
и тринадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря В.К. и в
присъствието на прокурора …………...….., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело N: 3454 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от Б.Й.С. с ЕГН **********,***, чрез адв.О.К.
от САК срещу Г. Ф. ***, представляван от изпълнителния директор Б.М., в която
се твърди, че ищеца пострадал на 13.04.2008г. при ПТП, причинено виновно от П.А.П.,
като водач на колесен трактор марка „Т”, модел „150К”, рег.№****** ЕТ с
прикачена към него дискова брана „БД-7” без регистрационни табели. Произшествието
настъпило, като водачът на описания колесен трактор, при нарушаване на
правилата за движение по пътищата – чл.8, ал.1; чл.25 и чл.44 от ЗДВП,
неправилно заобиколил пътен знак, като част от дисковата брана преминала осевата
линия на пътя и навлязла в насрещната пътна лента, където се движел лекотоварен
автомобил „Ф.Т.” с рег.№ *******, в който на задна лява седалка пътувал ищеца. Сочи
се, че по случая започнало наказателно производство, но образуваното НОХД
№367/2009г. по описа на РС-В. било прекратено на осн. чл.1 от Закона за
амнистията, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се, че в резултат на ПТП,
на ищеца били причинени значителни неимуществени вреди, като последните се
изразяват в симптоматична
посттравматична епилепсия, поради претърпени травматични увреждания в областта
на главата. Сочи се, че известно време след произшествието пострадалият
започнал да получава епилептични припадъци, което наложило двукратно
хоспитализиране първоначално в МБАЛ „Д-р С.И.” АД-гр.Монтана за срок от 3 дни,
а впоследствие – в УМБАЛ „Александровска” ЕАД-гр.С., където било проведено
болнично лечение в продължение на 7 дни. Навеждат се доводи, че епилепсията по
своята същност представлява тежко неврологично заболяване, което е пожизнено.
Пострадалият получавал припадъци, които неминуемо водели до по-кратко или
по-продължително нарушение на функциите на мозъка, а когато припадъците били
по-чести, същите ставали причина за промени в метаболитните и електрическите
процеси, които се отразявали негативно върху паметта, поведението и емоциите.
Това състояние на ищеца не му позволявало да бъде трудоспособен, като с
Експертно решение на ТЕЛК №0396 от 23.02.2011г. му била определена 80%
нетрудоспособност за срок от 2 години. Излага се, от Писмо изх.№
24-01-231/02.07.2009г. и приложена към него справка от Информационния център
към ГФ, към момента на настъпване на ПТП, МПС с посочения по-горе
регистрационен номер не фигурирало в регистъра на регистрационните номера и по
отношение на него нямало сключен договор за застраховка „ГО”. Налице били основанията
по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ и ответника следвало да заплати обезщетение
на пострадалото лице. С молба вх.№ 24-01-391/07.10.2011г. ищецът поискал
заплащане на справедливо обезщетение, но ответника предложил да заплати такова
в занижен размер – 20 000лв., което не можело да репарира търпените болки
и страдания. Адекватното обезщетение според ищеца се определяло на
50 000лв., като се отправя искане да бъде осъден ответника да заплати тази
сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.01.2012г. до
окончателното изплащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция. Твърди, че ищеца е претендирал обезщетение за търпени в резултат на
процесното ПТП неимуществени вреди по съдебен ред, като въз основа на
исковата му претенция е било образувано
производството по гр.д.№11496/2010г. по описа на СРС. Навеждат се доводи, че с
настоящата претенция ищеца претендира обезщетение за ексцес. При условия на
евентуалност оспорва претенцията над сумата от 20 000лв., определена от УС
на ГФ по щета №210203/07.10.2011г., като я счита за прекомерно завишена.
В качеството на трето лице помагач на страната на Г. Ф. е конституиран П.А.П.
с ЕГН **********, който ангажира становище за неоснователност на исковата
претенция.
В о.с.з. на 26.11.2013г. е допуснато изменение на цената исковата
претенция, която е увеличена на 70 000лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в
съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От приложените преписи на Протокол за оглед на местопроизшествие от
13.04.2008г., скици към него и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
14.08.2009г. /на л.40-л.46 и л.7/ се установява, че на 13.04.2008г., около
20,30ч., на път Е-79, преди разклона за с.Б.И., посока от гр.В. към гр.В. е
настъпило ПТП между ППС трактор марка „Т”, модел „150-К” с рег.№****** ЕА, с
прикачена дискова брана „БД-7” управляван от П.А.П. и лекотоварен автомобил „Ф.Т.”
с рег.№ *******, управляван от В.Я.Ф., и в който пътувал ищеца Б.Й.С..
Безспорно е между страните, че е било проведено досъдебно производство
срещу третото лице помагач П.А.П., който е бил предаден на съд, но образуваното
НОХД №367/2009г. по описа на РС-В. е било прекратено на основание чл.1 от
Закона за амнистията, обн. ДВ, бр.26 от 07.04.2009г., вр. чл.289, ал.1 от НПК,
вр. чл.24, ал.1, т.2 от НПК – това се установява и от приложения препис на
протокол от проведено на 05.06.2009г. о.с.з. по соченото дело.
От приложения препис на Писмо изх.№ 24-01-231/02.07.2009г. и справка от
базата данни на Информационен център към ГФ /на л.10-л.11/ се установява, към
момента на настъпване на ПТП, по отношение на управляваното от П.А.П. МПС не е
имало сключен договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност”.
Последният сключен такъв е бил прекратен на 07.12.2007г.
От приложения препис на преписка по щета №210203/07.10.2011г. по описа
на ГФ-С. /на л.12-л.14; л.155-л./ се установява, че на 07.10.2011г. ищецът е
депозирал пред ответника молба за заплащане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди от причинено в резултат на процесното ПТП увреждане на
здравето, изразяващо се в епилептични припадъци, световъртеж и болки в главата,
което не било претендирано в производството по водено между същите страни
гр.д.№11496/2010г. по описа на СРС. От страна на ГФ е било определено и
предложена за плащане обезщетение в размер на 20 000лв., което не е било
прието от ищеца.
За изясняване на спорните факти,
касаещи процесното ПТП са събрани гласни доказателства и изслушано заключение
по допусната АТЕ.
Свидетелят К.А.П., разпитан в о.с.з. на 25.06.2013г. твърди в показанията
си, че непосредствено преди процесното ПТП се движел с автомобил на около 500
м. преди трактора, т.к. при движение на последния по пътното платно такава била
практиката – да бъде съпровождан от движещ се пред него друг автомобил. Сочи,
че се разминал с буса, участник в произшествието, за който възприел, че се
движи бързо и близо до осевата линия. Излага, че не е възприел момента на
настъпване на удара между двете МПС, а
когато погледнал в огледалото за обратно виждане видял, че те вече се били ударили.
Относно пътната обстановка излага, че в този пътен участък имало отстрани
банкети, които били затревени; пътни знаци ограничавали скоростта на движение
до 60 км/ч.; времето било преди свечеряване и според свидетеля имало видимост
на разстояние около километър; тракторът бил спрял преди указателната табела
към с.Б.И..
Свидетелят В.Я.Ф., разпитан в о.с.з. на 26.11.2013г. излага в
показанията си, че управлявал участвалия в процесното ПТП лекотоварен
автомобил, в който ищеца пътувал на задна седалка зад водача. Произшествието настъпило около 20,30ч. –
20,40ч., било тъмно, валяло и имало лека мъгла. Твърди, че управлявал
автомобила със скорост от около 30-40 км/ч., бил съсредоточен в пътя и не водел
разговори с другите пътници. Имал видимост в обсега на фаровете на управлявания
автомобил. Сочи, че трактора бил отстрани на платното и се движел, като бил с
включени светлини, а също имал поставен сигнален буркан с жълта мигаща светлина.
Дисковите брани обаче нямали никакви светлини и едната част била разположена на
пътното платно. Излага, че когато видял браната върху платното завил надясно
без да задейства спирачната уредба, за да избегне челен удар. Настъпил удар в
лявата част на автомобила, която навлязла навътре.
От постъпилата справка с изх.№93/17.10.2013г. от НИМХ,
Хидро-метеорологична обсерватория-гр.В. /на л.186/ се установява, че на
13.04.2008г. в станция В. в периодите от 19.40 до 20.20 часа и от 21.30 до
23.00 часа е бил регистриран валеж от краткотраен дъжд. Духал е слаб югоизточен
вятър. Залезът на слънцето е бил в 20.07 часа, а времето на сумрак – 32 минути.
Съдът не съобразява тук посочената видимост от 20 км., доколкото такава е
обективно невъзможна и приема, че е допусната техническа грешка при отразяване
дали се касае за километри или метри.
От представеното удостоверение с изх.№94-00-632/01.10.2013г., изд. от
Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно управление - В. /на л.187/ се
установява, че кръстовището за с.Б.И. на път І-1, Е-79 / Монтана-В. към процесната
дата е било сигнализирано със следните пътни знаци в двете посоки: А 27 и А 28
– съответно кръстовище с път без предимство отдясно и отляво; В 24 - Забранено
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош и В 26 – забраняващ движение
със скорост по-висока от 60 км/ч.
При съобразяване на тези писмени доказателства, съдът взема предвид
установените от тях факти за метеорологичната обстановка, часът на залез на
слънцето и време на сумрак, както и регулиращи движението в участъка пътни
знаци. За разположението на превозните средства към момента на ПТП, данни
следва да бъдат извлечени от съставените непосредствено след ПТП писмени
документи и изготвеното въз основа на тях заключение на АТЕ. За останалите
факти, касаещи настъпването на процесното ПТП, съдът възприема изслушаните
свидетелски показания.
От заключението по изготвената автотехническа експертиза, докладвано в
о.с.з. на 26.03.2013г. от вещото лице инж.Й.Й. се установява следните факти: на мястото на настъпване на
произшествието пътното платно се е състояло от две ленти за движение, всяка с
ширина 3,6м., а от двете страни на платното е имало банкет с широчина 1,8м. Вещото
лице е дало заключение, че лекотоварният автомобил се е движел със скорост не
по-висока от 90 км/ч, а тракторът със скорост от около 15-20 км/ч. Ударът е
настъпил на около 1м. срещу указателната табела за с.Б.И. и на около 5,6 –
6,0м. от десния бордюр по посока на движение на трактора. Широчината на
дисковата брана е била около 6,2м. и при преминаването й покрай указателната
табела, левият край на браната е навлизал в лентата за насрещно движение – на
около 2,0м. от осевата линия. Участвалият в ПТП лекотоварен автомобил е бил с
широчина 1,9м, а от левия край на дисковата брана до края на пътното платно е
имало разстояние от 1,7м. В същото време, с оглед посочените данни, за да се
разминат двете МПС е било необходимо разстояние от 8,2м. При съобразяване в коя
част на денонощието е настъпило ПТП и
при наличната видимост, вещото лице е посочило, че водачът на лекотоварния
автомобил е можел да възприеме хоризонталната част на дисковата брана, когато е
бил на около 55м. от нея, но не е можел да възприеме повдигнатата част, т.к.
фаровете му осветявали пътното платно на височина около 50-60см. При движение
на къси светлини, този водач е могъл да възприеме повдигнатата част на
дисковата брана на около 10м. пред автомобила. При това не е имал техническа
възможност да предотврати удара чрез своевременно задействане на спирачната
уредба. Разминаването е било възможно, ако се използват банкетите от двете
страни на пътното платно.
Съдът кредитира заключението по АТЕ, като изготвено от експерт,
разполагащ с нужните специални знания и при съобразяване на приложените писмени
доказателства, съставени непосредствено след произшествието.
От приложените медицински документи и изготвеното при съобразяването им
заключение по допуснатата съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.М.С.
се установява, че ищецът Б.С. страда от посттравматична епилепсия – комплексни
парциални пристъпи – чести, фармако-резистентни. След ПТП с КТ на главен мозък
в условията на спешност и контролна не е визуализирано контузионно огнище, епи-
и субдурални колекции, анатомичен субстрат на късните посттравматични
усложнения. Поради протрахиран посттравматичен церебрастенен синдром с клинични
изяви от главоболие, световъртеж, нестабилна походка и комплексни парциални
епилептични пристъпи, няколко месеца след ПТП е бил проследяван клинично и
ежегодно с КТ изследване на главен мозък. През 2009г. е била визуализирана
лекостепенна вътрешна хидроцефалия и начална челна корова атрофия, а през
2011г. с МРТ /по-информативен метод/ са били установено глиотични промени
вдясно фронтално и вляво темпорално, начална мозъчна атрофия. Тези структурни
помени в мозъка се характеризирали с невронална загуба и реактивно разрастване
на глинални клетки. Вещото лице е посочило, че лечението на тези симптоми при
ищеца е започнало с ривотрил и тегретол,
а от 2011г. провеждал лечение с трилептал и вицетин. При системен прием на
антиепилептини медикаменти комплексните парциални пристъпи продължавали и се
усложнявали със загуба на съзнание. Поради това пострадалия бил насочен към
УМБАЛ „Александровска” за диагностично уточняване и мнение за лечение.
Експертът е посочил, че към момента на изследването за нуждите на експертизата
– м.ноември 2012г., ищецът продължавал да получава епилептични припадъци –
комплексни парциални с характеристики, описани при личния лекар и други с
клинична изява от пристъпно главоболие, замайване и загуба на съзнание с
последващо треперене на главата и крайниците без спомен за случилото се.
Установява се също от заключението, че епилептичните пристъпи при ищеца са
чести, фармако-резистентни с тенденция за вторична генерализация със загуба на
съзнание, като при несвоевременно овладяване на тези пристъпи – когато са
продължителни и в серии, прогнозата е неблагоприятна и с непредвидим изход.
Вещото лице е посочило, че е възможно оперативно лечение, като пълния контрол
на пристъпите следоперативно достига до 90 %. Експертът е дал категоричен
извод, че епилептичните пристъпи се явяват в пряка причинна връзка с процесното
ПТП. Ищецът е с 80% трайно намалена работоспособност. Съдът изцяло кредитира
заключението по СМЕ, като обективно и компетентно изготвено, както и
кореспондиращо с приложените медицински документи.
В о.с.з. на 26.03.2013г. са
събрани гласни доказателства, ангажирани от ищеца. Свидетелка Славка Боянова С.а
излага в показанията си, че живее с ищеца на съпружески начала от около 12
години. Твърди, че той започнал да получава припадъци около 6 месеца след
катастрофата, а преди това не е имал такива. Пристъпите били свързани със
загуба на способност да говори и се движи, поява на пяна на устата и треперене,
като това състояние продължавало около 10-15мин. Свидетелката твърди също, че ищеца получавал
по около 5 – 6 такива пристъпа на ден. При това не можел да реагира, докато не
се съвземе. Постъпвал няколко пъти на лечение в болница и провеждал
медикаментозно лечение. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, отчитайки,
отношенията, в които се намира с ищеца, т.к. в тях се излагат лични възприятия
и кореспондират с писмените медицински документи и заключението по СМЕ, като не
противоречат на други събрани доказателства.
При така събраните доказателства и установена въз основа на тях
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Претенцията на ищеца намира правното си основание в разпоредбата на чл.
288, ал. 1, т. 2, б.”а” от КЗ.
От представените преписи на документи и съдебно решение по
гр.д.№11496/2010г. по описа на СРС, 45 състав се установява, че ищецът е
предявил пред СРС искова претенция срещу ответника ГФ за присъждане на сумата
от 13 000лв., като обезщетение за търпени в резултат на процесното ПТП неимуществени
вреди, изразили се в счупване на лява очница без засягане на елементи на лявото
око, счупване на носни кости, разкъсно-контузни рани на носа и лявата лицева
половина, мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието, ръбцови
изменения на лявата лицева половина и носа и невъзможност за пълно притваряне
на лявата очна цепка. След като сезирания съд е оставил без уважение
допълнителна молба на ищеца по чл.214, ал.1 от ГПК, в предмета на
гр.д.№11496/2010г. по описа на СРС са останали включени само първоначално
заявените като основание на иска обстоятелства. С оглед на това съдът приема,
че настъпилото влошаване здравословното състояние на ищеца вследствие развила
се епилепсия не е сред обстоятелствата,
заявени като предмет на иска по гр.д.№11496/2010г. на СРС – касае се за ексцес
и претенцията за репариране на търпените вследствие на него неимуществени
вреди, заявена в настоящото производство е допустима.
Съгласно нормата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а” от КЗ Гаранционният Ф.
изплаща обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на РБ, и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Отговорността на причинителя на вредата е деликтна. Покрива виновно
причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а
отговорността на ответника замества по силата на закона отговорността на
причинителя на вредите.
Въз основа на обсъденото и кредитирано заключение по АТЕ, както и събраните
писмени и гласни доказателства, съдът приема, че е налице противоправно
поведение на П.А.П., като водач на процесното МПС колесен трактор марка „Т”,
модел „150-К” с рег.№****** ЕА, с прикачена дискова брана „БД-7”. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.6 от ЗДвП колесните трактори, тракторните ремаркета
и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по
пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба,
издадена от министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи
и министъра на регионалното развитие. Предприемайки такова движение по път,
отворен за обществено ползване, което за него е било допустимо по изключение, и
то във време от денонощието след залез и при сумрак, водачът на колесния
трактор, придвижващ се с прикачен инвентар е следвало да бъде изключително
внимателен и да спазва стриктно действащите правила за движение по пътищата. В
нарушение на тях, той е навлязъл с част от прикачния инвентар на 2м. в
насрещното платно за движение. Това поведение осъществява състав на нарушение
по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, забраняващ движение в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне и то задължително при спазване
предимството на другите участници в движението.
Нарушил е и разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, забраняваща му с
поведението си да поставя в опасност живота и здравето на хората
Безспорен е между страните фактът, че за управлявания от делинквента колесен
трактор и прикачен инвентар не е имало към датата на събитието сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
При така установеното, отв. Г. Ф., дължи на ищеца С.Б. обезщетение за
причинените му в резултат на ПТП вреди.
В настоящото производство се претендира обезщетение за ексцес.
За екскцес може да се говори, когато е налице промяна в състоянието на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване
на старите страдания, което се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение. В този случай за пострадалия възниква ново вземане за
обезщетение, различно от първоначално предявеното.
От изслушаното заключение по съдебно-медицинската експертиза се
установи, че още през 2009г. при ищеца е била визуализирана лекостепенна
вътрешна хидроцефалия и начална челна кодрова атрофия, но едва през 2011г. с
МРТ са били установени структурни промени в мозъка, характеризиращи се с
невронална загуба и реактивно разрастване на глиални клетки, което било причина
за фармакорезистентна епилепсия. Безспорно се установи от експертното
заключение наличието на пряка причинна връзка между причинената в резултат на
процесното ПТП черепно-мозъчна травма и развилата се при ищеца епилепсия.
Съдът намира, че се касае за влошаване здравословното състояние на
ищеца в сравнение със състоянието му към 2010г., когато е заявена исковата
претенция в производството по гр.д.№11496/2010г. на СРС и се касае за нови
обстоятелства, за които не е било допуснато включване в предмета на соченото
дело.
Поради това е изпълнен фактическия състав за ангажиране на
отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от ексцес, изразяващи се в посоченото
по-горе увреждане на здравето – епилепсия, довела до 80% трайно намалена
работоспособност.
При определяне размера на обезщетението за търпените неимуществени
вреди вследствие влошаването на здравословното състояние на пострадалия съдът
съобрази правилото на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно това правило обезщетението за претърпените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. При преценка размера на дължимото
обезщетение съдът взе предвид установеното от експертното заключение по
съдебномедицинската експертиза за естеството на проявилите се увреждания на
здравето, както и събраните гласни доказателства, от които стана ясно, че при
ищеца са налице ежедневни епилептични пристъпи, настъпващи дори по няколко пъти
на ден – с клинична изява от пристъпно главоболие, замайване и загуба на
съзнание с последващо треперене на главата и крайниците без спомен за случилото
се. Стана ясно от експертното заключение, че при несвоевременно овладяване на
тези пристъпи, когато са продължителни и в серии, прогнозата е неблагоприятна,
с непредвидим изход. Касае се за заболяване, което несъмнено влошава начина на
живот на болния, т.к. ежедневието му е свързано с чести пристъпи. Това пречи и
на нормалната му трудова реализация, поради което му е била определена 80%
трайно намалена работоспособност. Единствено оперативно лечение може да даде
ефективност, при което пълния контрол на пристъпите би могъл да достигне до
90%. В същото време се касае за касае за млад човек, който не е навършил 30
годишна възраст и ще следва да съобразява живота си занапред с развилата се
епилепсия. При съобразяване на тези обстоятелства и обществено-икономическите
условия към момента на проявата на уврежданията, съдът счита, че размерът на
обезщетението, с което биха били репарирани в най-пълен обем следва да се
определи на 70 000лв.
Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция се явява изцяло основателна
и доказана и като такава следва да бъде уважена.
Ищецът претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 07.01.2012г. Съгласно разпоредбата на чл. 288,
ал. 7 КЗ и чл. 31, ал. 9 от Правилника, ГФ дължи лихва за забава, от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото
лице. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 7, изр. последно и чл. 31, ал. 7 от
ПУДГФ, този срок не може да бъде по-дълъг от три месеца. Претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за вредите, търпени в резултат влошаване на
здравословното му състояние е заведена пред ГФ на 07.10.2011 г., поради което
тримесечният срок, от който по силата на закона, Ф.ът е в забава и дължи лихва,
изтича на 07.01.2012г. Поради това претенцията на ищеца за присъждане на лихва
върху дължимото обезщетение от сочената дата е основателна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да заплати на ищеца направените разноски за вещи лица в размер на 400 лв.
На пълномощника на ищеца – адв.П.И.Ш., който е оказал безплатна правна
помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва
да се присъди сумата от 1 850 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на текста към
датата на упълномощаването).
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СГС държавна такса в размер на 2 800 лв.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.288,
ал. 1, т. 2, б.”а” от КЗ, Г. Ф. *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Й.С. с ЕГН **********,*** сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие на заболяване епилепсия, получено в резултат на
влошаване на здравословното състояние след ПТП от 13.04.2008 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2012 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 400лв., представляваща
деловодни разноски, дължими на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ф. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П.И.Ш. от САК , сумата от 1 850 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, Г. Ф. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СГС сумата от 2 800 лв.,
представляваща държавна такса.
Решението е постановено при
участието на трето
лице помагач на страната на ответника
Г. Ф. - П.А.П. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :