РЕШЕНИЕ
№ 14006
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от Г. ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело №
20211110163639 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ц. А. К. и Х. А. Д. против М.
В. Д. иск за делба на следния недвижим имот:апартамент *, находящ се в *** със застроена
площ от 87,56 кв.м. състоящ се от две стаи, преходна дневна за една стая, кухня и други
сервизни помещения при съседи: В.П.П., В. и Г.Д., от дв страни двор, заедно с избено
помещение №5 при съседи: коридор, П. И.Р., А.К.Ч. заедно с 2,804% идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо държавна
земя, идентификатор ***, находящ се в сграда с идентификатор ***. Ищците твърдят, че са
съсобственици с ответницата на горепосочения имот, като съсбствеността е възникнала
посредство наследствено правоприемство, като техен общ наследодател е А.А. Д., поинал на
13.02.2020г. Твърдят, че той е придобил право на собственост върху имота на основание
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №111, том II, нот. Дело *1/1976г заедно с
възходящата си Ц.И.Х. и с първата си съпругата М.Г.М., както и на основание покупка от
състобственика М.А.С. на наследствената и ¼ ид.част от имота по силата на Нотариален акт
за продажба на недвижим имот №97,том III, рег. № 3192, дело № 449/2004г. по време на
брака си с ответница. Завявяат, че след прекратяване на брака му с М.Г.М. те са останали
обикновени съсобственици, доколкото СИО е прекратена. Твърдят, че делбата следва да
бъде допусната при следните квоти: 11/24 ид.ч за Ц. К., 5/24 за Х. Д. и 8/24 за М. Д..
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата М. Д. дава становище за допустимост,
но неоснователност на предявения иск. Заявява, че дарението по силата на което Ц. К. е
придобила от майка си М.М. ¼ ид. част от процесния имот не е произвело своето вещно-
прехвърлително действие. Прави възражение за изтекла придобивна давност в нейна полза
върху процесните идеални части от правото на собственост. Заявява, че към датата на
смъртта на А. Д. тя е придобила тези иделани части по силата на спокойното и
необпокоявано ползване на имота. При условията на евентуалност твърди, че М.М. е могла
да дари на дъщеря си не повече от 1/8 ид. част от имота. Твърди, че ако съдът уважи иска за
делба имотът следва да бъде поделен при следните квоти 4/6 за М. Д. на основание давност
и наследяване и по 1/6 за ищците или при условията на евентуалност 7/24 за всеки от
ищците 10/24 за М. Д..
1
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 и чл. 5 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от приетия по делото Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имон ца мероприятия по ЗТСУ №111,
том II, нот.дело *1 от 1976г. Ц.И.Х. и А.А. Д. са придобили право на собственост върху
следния недвижим имот: апартамент *, находящ се в жилищна сграда 215а, вх.Б , ет.6 със
застроена площ от 87,56 кв.м., ведно с прилежащото към него избено помещение от 5кв.м. и
2,804% идеални части от общите части на сградата Отразено е в нотариалния акт, че
правото на собственост се придобива като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
собственост на Ц.Х. и А. Д.. Общата цена на придобития имот е в размер на 11736лв., като
5736лв. са получени от замяната на очуждения имот и сумата от 6000лв. – кредит от банка
ДСК, като за обезпечение на получения заем е учредена законна ипотека.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 97, том III, рег. *92, дело
№449/2004г. на 18.05.2004г. А. Д. е придобил ¼ идеална част от процесния имот
посредством договор за покупко-продажба сключен с М.А.С..
Установява се от Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот №189,
том VIрег. №17319, дело №1071/2021г. на 29.10.2021г. М.Г.М. е дарила на дъщеря си Ц. А.
К. притежаваната от нея ¼ идеална част от процесния недвижим имот.
Представено като писмено доказателство е и удостоверение за граждански брак между
А. Д. и М. Казакова, видно от който техния брак е сключен на 30.10.1981г.
От представеното по делото удостоверение за наследници на А.А. Д., починал на
13.02.2020г. след смъртта си той е оставил за свои наследници ответницата М. В. Д. и
ищците Ц. К. и Х. Д..
Приета по делото е нотариална покана от Ц. К. и Х. Д. от 15.07.2021г. връчена на М.
Д. на 13.08.2021г., с която последната е поканена да заплаща сумата от 300лв. – обезщетение
за лишаване от право на ползване.
Установява се от разпита на свидетелкта М.М., че процесният апартамент е закупен по
време на брака й с А. Д.. Твърди, че в началото заемът бил изплащан от свекърва и Ц.Х., а
впоследствие бил прехвърлен на нея. Заявява, че след развода й не е пречила на контактите
на децата им с баща им, но е напуснала апартамента. Сочи, че имотът след като тя го е
напуснала е обитаван от свекърва й, бившият и съпруг, ответницата и дъщеря й. Твърди, че
децата й са имали нормални отношения с баща им.
Свидетелят Т.С. заявява, че е наясно, с това че неговата майка е прехвърлила на А. Д.
притежаваната от нея ¼ идеална част от процесния имот. Твърди, че ищците са имали
нормални отношения със своя баща.
Свидетелката Ани Георгиева заявява, че познава страните по делото. Твърди, че М. Д.
не е пречила на ищците да посещават апартамента. Завява, че често е посещавала имота.
Твърди, че въпреки, че М. Д. не е пречила на ищците да общуват с баща си, те не са го
правели. Липсата на общуване между ищците и техния баща се потвърждава и от разпита на
свидетелката Е.С.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Процесният имот е придобит от Ц.Х. и А. Д. по време на бракът му с М.М., видно от
датата на приетия като писмено доказателство нотариален акт, по време на което е действал
СК от 1968г.
Основният спор между съделителите е концентриран върху това при какви квоти
следва да се прекрати съществуващата между тях съсобственост, както поради наведеното
възражение за по голям принос от страна на А. Д., така и поради възражението за изтекла в
полза на М. Д. придобивна давност по отношение на притежаваната от М.М. идеална част от
имота.
За частта от процесния имот придобита от А. Д. чрез покупко-продажба от сестра си
2
М.А.С. е налице възникнала съпружеска имуществена общност, доколкото той е бил в брак
с М. Д..
Със ЗТСУ и с Правилника за неговото прилагане е създаден специален ред за
отчуждаване на недвижими имоти с оглед постигане целите, поставени в подробните
планове. Законът въвежда нова процедура. Нейната отлика от другите закони е в това, че тя
е свързана с отчуждаването на недвижими имоти, необходими за провеждане на
мероприятията на държавата, кооперациите и обществените организации по архитектурно-
градоустройственото изграждане, преустройство и развитие на населеното място.Само
държавата има право да отчуждава недвижими имоти по ЗТСУ. Даже когато се отчуждават
недвижими имоти за нуждите на обществени и кооперативни организации или за отстъпване
право на строеж на нуждаещи се граждани за извършване на индивидуално (единично,
групово и комплексно) жилищно строителство, то се провежда винаги и само от специално
натоварени за това органи на народните съвети. Когато се касае до отчуждаване по ЗТСУ,
обект на отчуждаване могат да бъдат само недвижими имоти: парцели или имоти, сгради и
всякакви подобрения и насаждения. Това следва от същността на закона и специално
от чл.63, ал.1 и чл.66 ЗТСУ.
Не се спори и от доказателствата по делото се установява, че процесният недвижим
имот е придобит от Ц.Х. и А. Д. по време на бракът му с М.М. като обезщетение срещу
отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ. Цената на имотa е 11736лв., като сумата от 5736лв.
е покрита от припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства
на получаващите обезщетението, а за сумата от 6000лв. е разрешен заем. Следва да се
отбележи, че имотът е придобит по време на действието на СК от 1968г.
В настоящия случай праводателят на ищците на страните – Х. Д. и Ц.Х., се
легитимирта като собственик на процесния имот с нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия
по Закона за териториално и селищно устройство. Съгласно съдебната практика
констатациите в съставения след построяването на сградата нотариален акт досежно лицата,
притежавали правото на собственост върху конкретния апартамент, може да бъде оборено
със заповедта по чл. 100 З. (отм.), но ако такава заповед не е била издавана или не е
представена по делото и няма данни за нейното съдържание, меродавно за принадлежността
на правото на собственост е обстоятелството в чия полза е издаден нотариалният акт (вж.
Решение № 314 от 21.12.2012 г. по гр. д. № 394/2012 г., II Г.О., ВКС).
Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал.4 ЗТСУ отм.
не създава права, а само констатира притежанието на такива. Вещно действие има
предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ отм. , с която се предоставя недвижим имот
като обезщетение.
С влизане в сила на СК от 1968 г. (отм.) за пръв път се въведе институтът на
съпружеската имуществена общност. Съгласно чл. 13 от този кодекс всички недвижими и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име са придобити. От обхвата на
имуществената общност по силата на чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. (отм.) са изключени само
вещите и правата върху вещи, които са придобити преди брака или през време на брака по
наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д ГПК (отм.). Съгласно разясненията на
ППВС № 5/1972 г., т. 2 недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи принадлежат
общо на двамата съпрузи, ако придобиването е станало, докато трае бракът. Моментът на
придобиването се определя съобразно общите правила за прехвърлителното действие на
съответния придобивен способ. Изключение от общността, освен в изрично посочените
случаи на чл. 13, ал. 2 СК 1968 г. (отм.), е налице и ако те са придобити със средства,
получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, когато през време на
брака по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) се възложи неподеляемо жилище на единия съпруг
за частта от възложеното жилище, която съпругът-наследник има по наследство или
дарение, както и ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на
благоустройствените закони, бъде отстъпен друг имот само за частта покрита от стойността
3
на отчуждения имот, каквато е настоящата хипотеза. С дадените с ППВС № 5/1972г., т.3,
задължителни разяснения, според които ако срещу отчужден индивидуален имот на единия
съпруг бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на
отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, е налице пълна трансформация на
притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което съпругът –
собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху
придобития по този начин нов имот, макар това да е станало по време на брака. Когато
срещу отстъпения в тези случаи имот (жилище) следва да се доплати известна разлика в
цената и това стане по време на брака, в съпружеската имуществена общност се включва
само съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот. В този смисъл е
и константната практика на ВКС и ВС – Р № 145 по гр.д.№ 1352/2013г., І г.о.; Р № 549 по
гр.д.№ 3218/2008г., І г.о.; Р № 697 по гр.д.№ 3456/1978г. и др.
Стойността на очуждения имот е 5736лв. като по отношение на нея съдът приема, че
липсва принос от страна на М.М.. Доплащането е в размер на 6000лв., като доколкото не е
посочено при какви квоти Ц.Х. и А. Д. са придобили имота съдът приема, че са равни т.е. за
сумата от 3000лв. е налице съвместен принос между А. Д. и М.М., доколкото се касае за
задължевия, които съпрузите са поели по време на брака си и отговарят солидарно. Затова
произходът на тези средства следва да се приеме, че е семеен. В този смисъл М.М.
притежава и може да прехвърли на дъщеря си Ц. К. 1500/11736ид.ч-., като съдът приема, че
с приложения Нотариален акт Ц. К. е получила толкова иделани части от имота, доколкото
правоателят и е притежавал такава част от правото на собственост върху имота.
По отношение на релевираното възражение за изтекла в полза на М. Д. придобвина
давност, същото остана недоказано в настоящия процес. В ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС
са дадени указания, че за да придобие по давност чуждите идеални части, съсобственикът,
който упражнява фактическа власт върху вещта, трябва да превърне с едностранни действия
държанието им във владение; че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици;
че завладяването на частите на останалите съсобственици трябва да се манифестира пред
тях чрез действия, отблъскващи владението им и установяване на своене. Следва да се има
предвид, че абстрактното понятие „преобръщане на държането във владение” придобива
конкретно съдържание в зависимост от особеностите на всяко разглеждано дело. При
съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът решава дали са налице
действия по промяна на държането във владение.
Не са налице доказателства, че от страна на М. Д. е изтекла твърдяната придобвина
давност. Ангажираните свидетелски показания са в посока на това, че тя е живяла в имота,
но този факт следва от обстоятелството, че тя е съпруга на А. Д. и се касае за семейното
жилище.
При горните констатации съдът приема че делбата следва да бъде допусната между
страните при следните квоти: 4390/11736ид.ч за М. Д., 4423/11736ид.ч за Ц. К. и
2923/11736ид.ч за Х. Д..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Ц. А. К., с ЕГН **********, Х. А.
Д., с ЕГН ********** и М. В. Д., с ЕГН ********** на следния недвижим имот:
апартамент *, находящ се в *** със застроена площ от 87,56 кв.м. представляващо
самостоятелен обект с идентификатор ***, намиращ се в сграда с идентификатор *** при
съседи на имота, апартаменти с идентификатори: на същия етаж ***.32, ***.12, под обекта –
***.28 и над обекта ***.34, при делбени квоти:
4423/11736 ид.ч за Ц. А. К.,
2923/11736 ид.ч за Х. А. Д.,
4
4390/11736 ид.ч за М. В. Д..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5