РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. ***, 23.10.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ
граждански състав, в публичното заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело № 3924 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.П.И. *** против М.к. ООД С. ЕИК ***, в която
се твърди че в която се твърди че със заповед за изпълнение № ***по ч.гр.д. ***ищецът
е осъден да заплати на ответника сумата 19,90 представляващо задължение по
фактура и лихва върху главницата за периода 17.06.2012г.- 12.06.2015г, ведно
със законната лихва върху сумата.
Твърди, че не е уведомен за издаването на заповед за изпълнение, че е
разбрал за издадената заповед за изпълнение от работодателя си, поради което е
подал възражение пред ОС ***, но възражението му е било отхвърлено с
определение по ч. гр. д. № ***. Твърди, че не дължи сумата от 19,90 лв представляващо задължение по фактура и
лихва върху главницата за периода 17.06.2012г.- 12.06.2015г, ведно със
законната лихва върху сумата.
В законовия срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че предявеният иск е
недопустим.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството
е подадено заявление по реда на чл.410
от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед № ***за изпълнение на парично
вземане срещу И.И. за сумата 19,90лв. –
главница, представляваща задължение по фактура; 6,06лв. – лихва върху
главницата за периода от 17.06.2012г. до 12.06.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
15.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 150лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по фактура №***по договор №***.;
договор за цесия, сключен между ***и ***на 18.12.2014г. Видно от делото е, че
длъжникът не е открит на адреса и съобщението е връчено чрез залепване на
уведомление. Видно от делото е, че по
същото е постъпило възражение на 30.10.2017г. С разпореждане от 31.10.2017г.
възражението е върнато. С определение на ПлОС възражението по чл. 423 ал.1 не е прието.
От представеното копие на изпълнително дело е
видно, че то е образувано на 18.09.2017г.
От представеното копие от обратна разписка е, че поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника, ищец в настоящото производство на
26.10.2017г.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен както е в случая, давността не се счита
прекъсната със заявлението. Също така заповедта за изпълнение по чл. 410 и чл.
417 ГПК и издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист нямат
последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
943/2009 г., I т. о., ТК и други, която практика е актуална и за заповедта за
изпълнение, тъй като не представлява съдебно решение, дори и да е влязла в сила
в хипотезата на чл. 416 ГПК).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа.Въз
основа на издаден изпълнителен лист по.
гр.д.***е образувано изп. д. № ***. по описа на ЧСИ ***, като молбата за
издаване на изп. лист, съответно молбата за образуване на изп. дело, не са
могли да прекъснат действието на давността по чл. 111, б. В ЗЗД нито са довели
до спиране на давността, защото в изпълнителния процес давността не спира, тъй
като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи) - ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т. 14 и т. 10. Давността е могла да бъде прекъсната с предприемането на
същински изпълнителни действия по см. на чл. 116, б. "в" ЗЗД и ТР № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10 и т. 14 (налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица). Не са обаче изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. По изп. д. № ***г. същински изпълнителни действия по
смисъла на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10
и т. 14 не са извършвани. На 26.10.2070 г. е връчено съобщението за доброволно
изпълнение и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Според текста на чл. 439 ал. 2 от ГПК иска на
длъжника може да се основава само на
факти ,настъпили след приключване на
съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това
означава , че искът е допустим
само в случаите , когато изпълнителното
основание е влязло в сила съдебно решение , тъй като само в исковото производство се провежда съдебно
дирене . Искът на ищецът не се основава
на влязло в сила съдебно решение. В Определение № 362/ 03. 07. 2015г. по ч. т. д. №
1376/ 2015г. на 2-ро т. отд. на
ВКС се приема ,че иска по чл. 439 от ГПК е допустим и в заповедното
производство . Приема се ,че „изпълнителното основание“ по смисъла на закона е влязлата в сила „заповед за изпълнение“. Приема се , че след влизане в сила на заповедта за
изпълнение длъжника може да предяви иск по чл.
439 от ГПК, чрез който да оспори
вземането в изпълнителното производство ,ако иска се основава на
„новонастъпили“ обстоятелства. При това разрешение на въпроса за допустимостта на иска по чл. 439 от ГПК в
заповедното производство предявения
иск отново се явява процесуално недопустим ,тъй като иска не се основава
на „новонастъпили“ обстоятелства, след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. С оглед на изложеното съдът намира,
че производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на
предявения иск.
С оглед изхода на делото, /съобразявайки
фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание,
липсата на събиране на допълнителни доказателства/ и изменението на разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от 2017
г. съгласно която в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно сочената
разпоредба в чл. 25 ал.1 т.1 от
Наредбата за заплащането на правната
помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С оглед на изложеното, съдът
намира че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 100лв
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявения от И.П.И. *** ЕГН ********** против М.к. ООД С. ***,
представлявано от ***иск с правно основание чл. 439 от ГПК поради НЕДОПУСТИМОСТ
на предявения иск.
ОСЪЖДА И.П.И. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА М.к. ООД С. ***, представлявано от ***сумата 100 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението има характер на определение и може да се
обжалва пред ПлОС в едноседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :