№ 296
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603953 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба, наименована молба, с вх. № 21043778/17.08.2021 г., на
частния тъжител Г. А.С., срещу разпореждане от 25.06.2021 г., постановено по НЧХД
№ 6904/2019 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 18 състав, с което е
прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК,
наказателното производство по делото, с оглед нередовност на тъжбата и предвид
липсата на данни за обстоятелствата на престъплението и невнасянето на държавна
такса.
Съдията-докладчик от СРС е приел, че депозираната молба има характер на
частна жалба срещу разпореждането и е изпратил делото по компетентност на СГС.
Макар и в молбата да не се правят конкретни искания към въззивния съд, се изразява
несъгласие с атакувания акт и действията на съдията – докладчик от СРС, поради което
и същата следва да се приеме като жалба срещу разпореждането на
първоинстанционния съд. В молбата не се правят искания за събиране на
доказателства.
Препис от жалбата е изпратен и връчен на лицата, срещу които е подадена
тъжбата - ВЛ. Н. и К. К.. Не е постъпил писмен отговор.
В закрито заседание на 19.10.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е
1
преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител Г. А.С., редовно
призован, не се явява.
В откритото съдебно заседание по решаване на делото, лицето, срещу което е
насочена тъжбата - ВЛ. Н. редовно уведомен, не се явява пред въззивния съд.
Лицето, срещу което е подадена тъжбата - К. К., редовно призован, се явява
лично. Моли обжалваното разпореждане, с което е прекратено производството по
делото, да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314
НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 319, ал. 1 НПК петнадесетдневен срок,
от процесуално - легитимирана страна, с обоснован правен интерес, срещу съдебен
акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на глава XXI от НПК. Предвид това,
въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в
тази насока са следните:
На 20.03.2019 г. Г. А.С. подава в СРС молба, с вх. № 1019945, в която изразява
недоволството си от това, че е бил наречен „ненормален“.
С разпореждане на председателя на НО на СРС, от 21.03.2019 г., на молителя са
дадени указания да посочи лицата, срещу които отправя искането си за образуване на
наказателно дело от частен характер.
В изпълнение на указанията на съда, на 05.04.2019 г., Г. А.С. подава молба, с вх.
№ 1024338, имаща характер на частна тъжба, в която посочва, че лицата, срещу които
насочва искането си са ВЛ. Н. и К. К. – полицейски служители от 02 РУП-СДВР.
Молбата от 05.04.2019 г. е приложена към тази от 20.03.2019 г. и въз основа на
тях е образувано производството по НЧХД № 6904/2019 г. по описа на СРС, НО, 18
състав.
С разпореждане от 31.07.2019 г., постановено по НЧХД № 6904/2019 г. по описа
на СРС, НО, 18 състав, съдията - докладчик е прекратил наказателното производство
по делото, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК.
Районният съд е приел, че в тъжбата не се съдържат данни за обстоятелствата на
престъпленията и не е внесена държавна такса. Мотивирал е, че от тъжбата се разбира
единствено, че спрямо тъжителя е разпространено твърдение, че е ненормален, но
къде, кога и кой точно какво точно е направил не е посочено. Изложил е, че за разлика
2
от други закони, НПК не предвижда процедура по оставяне на тъжбата без движение и
даване на указания на тъжителя, а разпоредбите на чл. 247а, ал. 2, т. 2 вр. чл. 250, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК в тяхната взаимовръзка предписват в
подобни на настоящата хипотези – прекратяване на наказателното производство.
Предвид това и възприемайки, че не е налице празнота в законодателството, за да се
следва правоприлагане по аналогия, първостепенният съд е прекратил висящото пред
него наказателно производство.
С решение № 260275 от 18.12.2020 г., постановено по ВНЧД № 2846/2020 г. по
описа на СГС, НО, XVII въззивен състав, е отменено разпореждане от 31.07.2019 г.,
постановено по НЧХД № 6904/2019 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, с което е
прекратено производството по НЧХД № 6904/2019 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, и
делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Съставът на СГС е изложил съображения, че
действително депозираната от Г.С. тъжба страда от недостатъци, които препятстват
даването на ход по нея, респ. насрочване на открито съдебно заседание. Въззивният
съд е посочил, че правилно първият съд е приел, че в първоначално депозираната от
жалбоподателя молба до съда /от 20.03.2018 г./, единствено се заявява недоволството
на последния от това, че е бил наречен „ненормален”, а последващата подадена такава
от 05.04.2019 г., не конкретизира онези обстоятелства, които да правят тъжбата
редовна, заложени в нормата на чл. 81 НПК, респ. не може да се направи и проверка
дали е спазен от С. 6-месечният срок за подаване на тъжбата от узнаването на
твърдените за извършени срещу него престъпления. Въззивният съдебен състав е
отбелязъл, че вместо да прекратява производството по делото, СРС е следвало да даде
срок до тъжителя, в който констатираните недостатъци да бъдат отстранени, вкл. и да
се разреши въпроса с ДТ. Съгласил се е с доводите на първоинстанционния съд, че
макар в процесуалния закон не е разписано правомощие по обездвижване на тъжбата и
даване на указания до тъжителя, то константно съдебната практика го е утвърдила
като трайно правило, с оглед на това, че по този вид дела обикновено лицето, което
претендира, че срещу него е извършено престъпление, не разполага с юридически
познания, както и с предвид предоставянето на възможност на последния, подобно на
делата от общ характер, отстраняване на констатирани от съда на нарушения,
пропуски, непълноти в сезиращия го акт. По тези съображения, въззивната инстанция е
възприела, че атакуваното пред нея разпореждане като неправилно следва да бъде
отменено, а делото върнато на СРС за изпълнение на указанията, дадени съобразно
изложените от въззивния съд мотиви.
След връщане на делото в първостепенния съд, с разпореждане от 16.04.2021 г.,
постановено по НЧХД № 6904/2019 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, депозираната от
Г. А.С. тъжба е оставена без движение, и на жалбоподателя са дадени указания, в 7-
дневен срок от получаване на съобщението, да уточни тъжбата си, като конкретизира
3
къде, кога и кой точно какво точно е направил /във връзка с което се повдига
обвинението/, както и да внесе по сметка на СРС държавна такса за подаване на
тъжбата, в размер на 12 лв. На тъжителя са съобщени и последиците в случай на
неизпълнение на така дадените от съда указания, а именно, че тъжбата ще бъде
върната.
Съобщението с указанията на съда е връчено лично на Г. А.С., на 10.05.2021 г.
Поради бездействие от частния тъжител, с разпореждане от 25.06.2021 г.,
постановено по НЧХД № 6904/2019 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, предмет на
обжалване в настоящото производство, съдията - докладчик е прекратил наказателното
производство по делото, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81,
ал. 1 НПК. За да постанови атакувания акт, първоинстанционният съд е приел, че и
след даването на съответните указания на съдията-докладчик, с разпореждане от
16.04.2021 г., и в съответствие с решението на въззивната инстанция, в тъжбата не се
съдържат необходимите данни за обстоятелствата на престъплението и към тъжбата не
е приложен документ за внесена държавна такса.
Съобразявайки гореизложената фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав споделя формирания от първоинстанционния съд правен извод, че са налице
предпоставките за прекратяване на наказателното производство по см. на чл. 250, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, тъй като тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81
НПК. Съображенията за това са следните:
Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуално валиден
документ, годен да инициира образуването на наказателно производство за
престъпление от частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. Съгласно
посочената законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни
за подателя и за лицето, срещу което се подава. На следващо място, в частната тъжба
следва да се посочат и конкретни обстоятелствата, свързани с престъплението, в това
число колко деяния са извършени, дата и място, на които са осъществени, както и в
какви точно действия се състои инкриминираното посегателство. Необходимо е към
тъжбата да се приложи и документ за внесена държавна такса.
В настоящия случай, на първо място следва да бъде посочено, че депозираната
от жалбоподателя частна тъжба не съдържа достатъчно данни, позволяващи да бъдат
индивидуализирани лицата, срещу които е насочена тя. Видно от данните по делото
тъжбата е подадена срещу лица с имена К. К. и ВЛ. Н., за които обаче тъжителят нито е
посочил адрес за призоваване, нито единния им граждански номер, а единствено е
заявил, че те са полицейски служители от 02 РУП-СДВР. Така предоставените данни се
явяват недостатъчни, за да бъде установена самоличността на лицата, които следва да
бъдат привлечени към наказателна отговорност. Според въззивния съд по
наказателните дела от частен характер, процесуалната активност е за тъжителя, който е
4
следвало да се снабди с нужните му документи и доказателства, и съответно на база на
тях да индивидуализира както лицата, срещу които повдига обвинение, така и самото
деяние, което инкриминира с тъжбата, и за което иска да бъде образувано наказателно
производство от частен характер срещу конкретни лица. Това не е било сторено от
тъжителя, като следва да се отбележи и че жалбоподателят не се е възползвал от
процесуалната възможност, в случай, че не разполага с информация за самоличността
на лицата, срещу които повдига обвинение, да поиска да му бъде издадено съдебно
удостоверение от съда.
На следващо място, тъжителят в подадената от него тъжба не е конкретизирал
датата или датите, на които се твърди да е било извършено деянието или деянията. При
липса на такава информация, съдът не би могъл да направи преценка дали тъжбата е
депозирана в законоустановения преклузивен срок. Не е посочено още мястото на
извършването им, в какво точно се състои инкриминираното деяние/деяния и какви
конкретни действия са извършени спрямо личността или имуществото на тъжителя, от
които той се счита за пострадал и от кого точно са осъществени, тъй като тъжителят
отправя претенция да бъде ангажирана наказателната отговорност на две отделни лица.
Липсата на данни за личността на лицата, срещу които се повдига процесното частно
обвинение, както и отсъствието на изложени в тъжбата обстоятелства на
престъплението като време и място на извършване на деянието/деянията, механизма на
тяхното осъществяване, конкретните изрази, принадлежащи на всеки един от двете
лица, срещу които е подадена тъжбата, и с които се твърди да е осъществено
престъплението, правят тъжбата процесуално негодна да възбуди наказателно
преследване по частен ред, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.
1 НПК. Това е така защото в тъжбата не се съдържат минимално изискуемите
твърдения, които да очертаят обективните и субективни предели на „частното
обвинение“ и да позволят на предадените на съд лица да упражнят правото си на
защита по отношение на конкретно изнесени в тъжбата твърдения, а на решаващия
първоинстанционен съд - да очертае предмета на доказване в производството.
Отделно от горното, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1, изр. 2 НПК,
предпоставка за редовност на тъжбата по дела от частен характер е прилагане към
последната на документ за заплатена държавна такса, удостоверяващ нейното
заплащане, като съгласно т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
министерството на правосъдието, за тъжби, по които се образуват наказателни дела от
частен характер, държавната такса е 12 / дванадесет/ лева. Това изискване за редовност
на тъжбата също не е било спазено, тъй като към нея не е приложен документ,
удостоверяващ заплащането на дължимата се за разглеждане на делото държавна такса,
като и след дадените от съда указания да бъде внесена държавна такса за подадената
тъжба, тя не е била заплатена от тъжителя.
5
Отчитайки горецитираните разпоредби първоинстанционният съд правилно е
указал на тъжителя да приведе тъжбата в съответствие със законовото изискване за
съдържанието й, което обаче последният не е сторил в предоставения за това срок.
Видно от приложената по делото призовка, съобщението с указанията на съда е
връчено лично на жалбоподателя на 10.05.2021 г. В дадения от съда 7-дневен срок,
изтекъл на 17.05.2021 г., указанията за отстраняване на нередовностите на тъжбата не
са били изпълнени. Това процесуално бездействие на тъжителя, довело до
неотстраняване на визираните нередовности на тъжбата в срока, определен от съда,
съобразено наред и с липсата на каквото и да е усилие на жалбоподателя в тази насока,
според настоящия съдебен състав обосновано е мотивирало първият съд да приеме, че
тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК, поради което и е прекратил
наказателното производство, образувано по нея.
На база изложеното въззивният съд счита, че съдията-докладчик правилно и
законосъобразно е прекратил наказателното производство, образувано пред СРС въз
основа на подадената от Г. А.С. тъжба срещу лицата ВЛ. Н. и К. К., поради което и
разпореждането му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
изцяло, доколкото и при извършената служебна проверка от въззивния съд по реда
на чл. 314 НПК не бяха констатирани процесуални нарушения, налагащи изменяване
или отмяна на обжалваното разпореждане.
Същевременно и доколкото частният тъжител и жалбоподател не е внесъл
дължимата държавна такса за образуваното пред СРС и пред СГС производство, то и с
настоящото решение, същият следва да бъде осъден да заплати дължимата от него
държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.06.2021 г., постановено по НЧХД №
6904/2019 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 18 състав, с което е прекратено,
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК,
наказателното производство по делото.
ОСЪЖДА Г. А.С., ЕГН ********** да плати в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС държавна такса за образуване на производството пред СРС в
размер на 12 лв., държавна такса за образуване на производството пред СГС в размер
на 5 лв., както и по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7