Определение по дело №1907/2017 на Софийски градски съд

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е 

 

№…………

                                                      Гр. София, 29.05.2019 г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2-ри състав в открити съдебни заседания на първи февруари, петнадесети февруари, осми март и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АТАНАС МАДЖЕВ

 

При участието на секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа т.д. № 1907 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

В откритото производството по несъстоятелност от страна на редица недоволни кредитори са упражнени възражения срещу изготвените списъци на приетите и неприетите предявени вземания заявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявени в ТР на 15.**.2018 г. и 27.12.2018 г., спрямо длъжник - „Е.Ф.Г.“ АД /непл./. Всички възражения бяха разгледани от съда по несъстоятелността с призоваване на съответните легитимирани страни в проведени четири открити съдебни заседания.

            Съдът пристъпва към самостоятелното разглеждане на всяко едно от постъпилите по реда на чл. 690 ТЗ възражения, съобразявайки се с последователността на тяхното подаване по делото :

  1/ По възражение с вх. № 150676/16.**.2018 г. Същото изхожда от кредитора - „А.К.“ ЕАД и има за предмет изготвения списък на приетите вземания на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от дата - 09.**.2018 г. и обявен в търговския регистър на 15.**.2018 г., в частта му, отнасяща се до реда на удовлетворяване на приетите вземания на визирания кредитор, а именно: сумата от 3 901 793,20 лв., представляваща главница по Договор № ********* за продажба на електрическа енергия при специални условия: Специални условия № **9, Специални условия № 120, Специални условия № 121 (допълнени със Специални условия № 122 и Специални условия № 126), изменен със Споразумение от 28.12.2017 г. за разсрочване на задълженията, и сумата от 69 365,21 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 26.07.2018 г. до 27.09.2018 г. Кредиторът възразява, че предявените от него вземания неправилно са включени в списъка на приетите такива като необезпечени, вместо с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Поддържаният ред за удовлетворяване на вземанията в производството по несъстоятелност кредиторът обосновава на първо място с твърдения за учреден в негова полза особен залог върху вземания по реда на ЗОЗ, съгласно договор за особен залог върху вземания от 20.12.2017 г., вписан в ЦРОЗ под № 2017122101851. Възразява срещу съображенията на синдика да включи предявените вземания в списъка на приетите такива без посоченото обезпечение. Твърди, че в договора за особен залог е допусната техническа грешка, като неправилно е посочено, че същият обезпечава вземания по договор № *********, вместо по договор № *********. Така допуснатата в договора за особен залог техническа неточност в изписването номера на договора била разпознаваема, доколкото цитираните в съдържанието му специални условия № **9, 120, 121, 122 и 126 са неразделна част именно от Договор № *********, като договор със сгрешената номерация – № ********* – между страните изобщо не съществувал. На следващо място кредиторът излага твърдения, че предявените от него вземания са обезпечени и с още два учредени нему особени залога, а именно – особен залог върху движими вещи по реда на ЗОЗ, съгласно договор за особен залог от 20.12.2017 г., вписан в ЦРОЗ под № 017122101837, и особен залог върху вземания по реда на ЗОЗ, съгласно договор за особен залог от 20.12.2017 г., вписан в ЦРОЗ под № 2017122201030.

Синдикът е депозирал писмено становище във връзка с коментираното възражение, където излага подробни аргументи срещу неговата основателност. Намира за необосновани съображенията на възразилия кредитор за допусната в съдържанието на договора за особен залог върху вземания техническа грешка относно обозначаването на договора за продажба на електрическа енергия, от който произтичат обезпечените вземания. Що се касае до особените залози, вписани в ЦРОЗ съответно под № 017122101837 и № 2017122201030, синдикът счита, че тези обезпечения не следва да бъдат съобразявани при определяне реда на удовлетворяване на вземанията на възразилия кредитор, включени под т. 8 и т. 15 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, защото са заявени от кредитора едва след изтичане на срока за първоначално предявяване на вземанията.

В провелото се открито съдебно заседание за разглеждане на коментираното възражение, процесуалният представител на неплатежоспособния длъжник – адв. С., е взел отношение по така упражненото възражение поддържайки, че то е неоснователно по аргументацията направена от синдика.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 15.**.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземането на „А.К.“ ЕАД за сумата от 3 901 793,20 лв., представляващо главница по Договор № ********* за продажба на електрическа енергия при специални условия: Специални условия № **9, Специални условия № 120, Специални условия № 121 (допълнени със Специални условия № 122 и Специални условия № 126), изменен със Споразумение от 28.12.2017 г. за разсрочване на задълженията, и сумата от 69 365,21 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 26.07.2018 г. до 27.09.2018 г., са отнесени от синдика в изготвения от него списък на приетите вземания под т. 8 и т. 15 като необезпечени и с определен ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Съдът намира, че упражненото от кредитора – „А.К.“ ЕАД възражение е подадено в срок – на 16.**.2018 г., от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

„А.К.“ ЕАД извежда легитимацията си на обезпечен кредитор относно вземанията за сумата от общо 3 901 793,20 лв., представляваща главница по Договор № ********* за продажба на електрическа енергия при специални условия: Специални условия № **9, Специални условия № 120, Специални условия № 121 (допълнени със Специални условия № 122 и Специални условия № 126), изменен със Споразумение от 28.12.2017 г. за разсрочване на задълженията, и за сумата от 69 365,21 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 26.07.2018 г. до 27.09.2018 г., като се позовава на сключен между него и „Е.Ф.Г.“ АД договор за особен залог върху вземания от 20.12.2017 г. Приложените към молбата за предявяване на вземанията доказателства действително свидетелстват за това, че на 20.12.2017 г. между „А.К.“ ЕАД и „Е.Ф.Г.“ АД е сключен договор за особен залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 2017122101851 на 21.12.2017 г. От съдържанието на договора за особен залог е видно, че същият е сключен за обезпечаване на вземания, произтичащи от Договор № ********* за продажба на електрическа енергия при специални условия: Специални условия № **9, Специални условия № 120, Специални условия № 121 (допълнени със Специални условия № 122 и Специални условия № 126), като твърденията на кредитора се състоят в това, че в резултат на допусната при изготвянето на текста на договора за особен залог техническа грешка, номерът на договора за продажба на електрическа енергия е изписан погрешно – № ********* – вместо правилното – № *********. Твърденията на кредитора свързани с допуснатата в текста на договора за особен залог техническа грешка се подкрепят от обстоятелството, че в съдържанието му е налице нееднократно препращане към споразумение за разсрочване на задълженията по договора за продажба на електрическа енергия, за което е предвидено да бъде сключено след предоставяне на обезпечението. Вземанията, до които се отнася подлежащото на сключване споразумение за разсрочване са посочени като цена за продадена електрическа енергия, съгласно данъчни фактури, описани в Приложение № 1 с максимален общ размер, възлизащ на сумата от 7 397 975,64 лв. Приложение № 1 е представено към молбата за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, като същото представлява предложение за сключване на Споразумение за разсрочване на задължения на „Е.Ф.Г.“ АД към „А.К.“ ЕАД по девет на брой данъчни фактури, установяващи задължения, възлизащи в общ размер на сумата от 6 812 991,64 лв. Това предложение за разсрочване със съдържащия се в него график на плащанията, съставлява неразделна част от сключеното впоследствие между страните – на 28.12.2017 г. – Споразумение за разсрочване на задължения, отнасящо се именно до вземанията на „А.К.“ ЕАД към „Е.Ф.Г.“ АД, произтичащи от Договор № ********* за продажба на електрическа енергия при специални условия: Специални условия № **9, Специални условия № 120, Специални условия № 121 (допълнени със Специални условия № 122 и Специални условия № 126), възлизащи в общ размер на сумата от 6 812 991,64 лв. С оглед на това, че от договора за особен залог на вземания от 20.12.2017 г. е видно, че същият е сключен за обезпечаване на вземания на „А.К.“ ЕАД към „Е.Ф.Г.“ АД, произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия при специални условия: Специални условия № **9, Специални условия № 120, Специални условия № 121 (допълнени със Специални условия № 122 и Специални условия № 126), посочени в предложение за разсрочване на задълженията, което впоследствие е инкорпорирано и в съдържанието на Споразумение от 28.12.2017 г. за разсрочване на задължения на „Е.Ф.Г.“ АД към „А.К.“ ЕАД, произтичащи от Договор № ********* за продажба на електрическа енергия при специални условия: Специални условия № **9, Специални условия № 120, Специални условия № 121 (допълнени със Специални условия № 122 и Специални условия № 126), възлизащи в общ размер на сумата от 6 812 991,64 лв., съдът формира убеждение, че договорът за особен залог е сключен за обезпечаване именно на задълженията на „Е.Ф.Г.“ АД, произтичащи от Договор № ********* за продажба на електрическа енергия при специални условия, като допуснатото несъответствието при изписване на текста на договора за особен залог би могло да е последица единствено на реализирала се  техническа грешка, която е допусната при изписване на номера му.

Наред с обсъдения по-горе договор за особен залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 2017122101851, вземанията на „А.К.“ ЕАД се явяват  обезпечени и по силата на договор за особен залог върху движими вещи от 20.12.2017 г., вписан в ЦРОЗ под № 2017122101837, както и на договор за особен залог върху вземания от 20.12.2017 г., вписан в ЦРОЗ под № 2017122201030. Последните две обезпечения се установяват от представените с молба с вх. № 121322/12.10.2018 г. писмени доказателства – договори за особен залог и потвърждения за вписване в ЦРОЗ, като същите следва да бъдат съобразени при одобряване на окончателните списъци предвид обстоятелството, че обоснованата от наличието им привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е посочена още в изявлението направено с първоначалната молба с правно основание чл. 685 ТЗ, която е подадена в срока за първоначално предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност. Възможността за доказване на тази привилегия страната може да упражни и след изтичане срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както е и направила с ангажиране впоследствие на двата договора за особени залози. Този момент предшества произнасянето от страна на синдика с изготвения списък на приети вземания датиращ от 09.**.2018 г., а именно доказателствата са представени за съобразяване още на 15.10.2018 г. с нарочна молба, която е препратена на синдика. Последният обаче не ги е отчел в дейността си по разглеждане вземането на „А.К.“ ЕАД, с което неправилно е определил, че вземанията са необезпечени и подлежат на удовлетворяване при ред по чл. 722, ал.1, т. 8 ТЗ. Несъответно на чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ е и споделеното от синдика разбиране, че дори и вземането на „А.К.“ ЕАД да се ползва с дадени обезпечения, то моментът за тази преценка не е производството по приемане на вземанията на кредиторите, а това по извършване разпределението на осребреното имущество, когато се осъществява реалното удовлетворяване на вече приетите вземания. Именно етапът на изготвяне и одобрение на списъците на приетите вземания е този, който дава индивидуализацията на всяко едно прието за удовлетворяване вземане с отбелязване кои е неговия носител, размерът и основанието от което то произтича, както и привилегиите и обезпеченията, с които същото се ползва. Във фазата по разпределение на осребреното имущество, както синдикът така и съдът по несъстоятелността са обвързани от изготвените списъци и не могат да се отклоняват от индивидуализираните с тях вземания, дори и да констатират наличието на определено обезпечение в полза на даден кредитор.

Предвид изложеното вземанията на „А.К.“ ЕАД, включени под т. 8 и т. 15 в списъка на синдика с приетите вземания, следва да бъдат приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, като обезпечени с особен залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 2017122101851, особен залог върху движими вещи, вписан в ЦРОЗ под № 2017122101837, и особен залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 2017122201030, за да могат при удовлетворяването им в производството по несъстоятелност при постъпления, получени вследствие реализацията на предмета на обезпечението тази категория вземания да се ползват с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Тъй като посочените обезпечения и ред за удовлетворяване на вземанията в производството по несъстоятелност не са посочени в списъка на приетите вземания, същият следва да бъде изменен като в него бъде направена промяна, че включените под т. 8 и т. 15 вземания на „А.К.“ ЕАД са обезпечени с особен залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 2017122101851, особен залог върху движими вещи, вписан в ЦРОЗ под № 2017122101837, и особен залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 2017122201030, както и че същите подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 772, ал. 1, т. 1 ТЗ.

2/ По възражение с вх. № 153588/22.**.2018 г. Същото е упражнено от кредитора „У.П.Н.С.“ ЕАД срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 09.**.2018 г. и обявен в търговския регистър на 15.**.2018 г., досежно частта, с която от синдика не е прието негово вземане, възлизащо в размер на 2 230 727,77 лв. (с еврова равностойност 1 140 553 евро), представляващо последна вноска от уговорената продажна цена по договор за продажба на вземания, сключен между „У.П.Н.С.“ ЕАД и „Е.Ф.Г.“ АД. Възразилият кредитор оспорва съображенията на синдика да включи предявеното от него вземане в списъка с неприетите такива, като счита, че от представените към молбата по чл. 685, ал. 1 ТЗ писмени доказателства се установяват всички елементи на основанието, от което произтича предявеното вземане. Предвид настъпилия падеж на предявената последна вноска от уговорената продажна цена, кредиторът счита, че същата следва да бъде приета за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на длъжникк.

В провелото се открито съдебно заседание за разглеждане на коментираното възражение, процесуалният представител на неплатежоспособния длъжник – адв. С., е взел отношение по коментираното възражение. Посочва, че предявената в производството по несъстоятелност част от продажната цена по сключения с „У.П.Н.С.“ ЕАД договор за продажба на вземания е уговорена във връзка с прехвърлянето на вземания по фактура № 190/28.**.2012 г., фактура № 201/17.12.2012 г. и фактура № 217/14.01.2013 г., чието съществуване е предмет на съдебен спор, воден между „А.С.ис“ АД, в полза на което дружество същите са били прехвърлени от страна на „Е.Ф.Г.“ АД, и длъжника по вземанията – „Национална електрическа компания“ ЕАД.

Синдикът е депозирал писмено становище във връзка с коментираното възражение, където излага подробни аргументи срещу неговата основателност. Поддържа, че предявеното вземане не следва да бъде прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, тъй като представените в подкрепа на молбата писмени доказателства не позволяват да бъде установено, нито възникването на предявеното вземане, нито точния му размер.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 15.**.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл 685, ал. 1 ТЗ, като вземането на „У.П.Н.С.“ ЕАД за сумата от 2 230 727,77 лв. (с еврова равностойност 1 140 553 евро), представляващо представляващо последна вноска от уговорената продажна цена по договор за продажба на вземания, сключен между „У.П.Н.С.“ ЕАД и „Е.Ф.Г.“ АД, е отнесено от синдика в изготвения от него списък на неприетите вземания под т. 7.

Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – „У.П.Н.С.“ ЕАД е подадено в срок – на 22.**.2018 г., от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

„У.П.Н.С.“ ЕАД извежда легитимацията си на кредитор спрямо длъжника – „Е.Ф.Г.“ АД – относно вземането за сумата от 2 230 727,77 лв. (с еврова равностойност 1 140 553 евро), като се позовава на сключен между тях договор за продажба на вземания от 25.01.2013 г. Приложените към молбата за предявяване на вземанията доказателства действително свидетелстват за това, че на 25.01.2013 г. между „У.П.Н.С.“ ЕАД и „Е.Ф.Г.“ АД е сключен договор за продажба на вземания, по силата на който „У.П.Н.С.“ ЕАД се е задължило да прехвърли в полза на „Е.Ф.Г.“ АД негови вземания към „Национална електрическа компания“ ЕАД, възлизащи в общ размер на сумата от 18 167 431,12 евро, произтичащи от договор за услуги № И-455-05 от 31.01.2005 г., установени с единадесет на брой фактури, подробно индивидуализирани в договора. Уговорено е че прехвърлянето на вземанията по отделните фактури следва да бъде извършено съгласно установения в Приложение № 1 към договора график, представляващ неразделна част от цесионната сделка, в периода от 28.01.2013 г. до 20.08.2013 г. Срещу поетото по отношение на него задължение за прехвърляне на посочените вземания, „Е.Ф.Г.“ АД се е задължило да заплати в полза на „У.П.Н.С.“ ЕАД възнаграждение, в размер съвпадащ с този на прехвърлените вземания и възлизащ на сумата от общо 18 167 431,12 евро, като по волята на страните изпълнението на това задължение е разсрочено на осем отделни вноски, последната от които в размер на 1 140 553 евро, платима на 22.09.2013 г. По силата на така сключения между „У.П.Н.С.“ ЕАД и „Е.Ф.Г.“ АД договор за цедента е възникнало задължение да прехвърли вземанията в полза на цесионера. При допуснато от страна на цедента неизпълнение на задължението му да прехвърли вземанията същото се санкционира при съответно приложение на правилата на договора за продажба, доколкото в случая се касае за възмездно прехвърляне. Договорът, от който произтича задължението на цедента да прехвърли посочените вземания запазва действието си независимо от допуснатото от негова страна неизпълнение, докато не бъде развален или правните му последици не отпаднат на друго основание. В този смисъл въпросът, дали „У.П.Н.С.“ ЕАД е изпълнило задължението си да прехвърли в полза на „Е.Ф.Г.“ АД посочените в договора от 25.01.2013 г. вземания към „Национална електрическа компания“ ЕАД се явява пряко неотносим към въпроса за пораждането и съществуването на задължението за заплащане на уговорената продажна цена. От съдържащия се в Приложение № 1 към договора за продажба на вземания график за извършване на плащанията се установява, че предявената в производството по несъстоятелност последна вноска по задължението за заплащане на уговорена продажна цена възлиза в размер на 1 140 553 евро, и е с настъпил падеж – на 22.09.2013 г. Съобразявайки това, че между страните не са уговорени допълнителни предпоставки за дължимостта ѝ, съдът по несъстоятелността приема, че същата е с настъпила изискуемост и следва да бъде приета за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на неплатежоспособния длъжник. Аргумент в тази насока е и липсата на доказателства, че това парично задължение е било погасено, било чрез плащане, било чрез друг възможен погасителен способ. За липсата на плащане на подобно вземане е налице и изрично изявление състоялото се съдебно заседание във връзка с производството по чл. 692 ТЗ на процесуалния представител на длъжника – адвокат С..

Предвид основателността на възражението, вземането на „У.П.Н.С.“ ЕАД за сумата от 2 230 727,77 лв. (с еврова равностойност 1 140 553 евро), представляващо последна вноска от уговорената продажна цена по договор за продажба на вземания от 25.01.2013 г., сключен между „У.П.Н.С.“ ЕАД и „Е.Ф.Г.“ АД, следва да бъде включено в списъка на приетите вземания, който да се измени чрез допълването му със заявената по разглежданото възражение, респективно молбата по чл. 685 ТЗ парична сума. Доколкото няма данни вземането да е обезпечено в полза на носителя му, то същото трябва да се отнесе за удовлетворяване при ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.  

3./ По възражение с вх. № 153739/22.**.2018 г. Същото е упражнено от кредитора - „К.Е.“ АД срещу списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 09.**.2018 г. и обявен в търговския регистър на 15.**.2018 г., като има за предмет оспорване на следните вземания, респективно привилегии, които са приети от синдика във връзка с молба по чл. 685 ТЗ депозирана от кредитор – „К.Т.Б.“ АД /н./ :

3.1./ включеното под № 17, т. 1.1. от списъка на предявените приети вземания в срока по чл. 685 ТЗ, като безусловно на вземане с титуляр - „К.Т.Б.“ АД /н./, чиито размер възлиза на сумата от           31 660 542,92 лв. и съставлява – дължима главница по договор за банков кредит от 10.04.2014 г. и договор за поръчителство от 10.04.2014 г.; 

3.2./ включеното под  № 17 – т.1.1., т. 1.2., т. 1.3, т. 1.4., т. 1.5., т. 2.1., т. 2.2., т. 2.3., т.2.4., т. 2.5. и т. 2.6.  от списъка на предявените приети вземания в срока по чл. 685 ТЗ на вземания с титуляр – „К.Т.Б.“ АД /н./, чиито общ размер възлиза на сумата от 39 289 **2,50 лв., като такива ползващи се е привилегирован ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.  

 Съображенията изтъкнати в така упражненото възражение по чл. 690 ТЗ са базирани най-напред върху това, че към момента на предявяване на вземането си в размер от 31 660 542,92 лв. „КТБ“ АД /н./ изобщо е нямал качеството на кредитор спрямо „ЕФГ“ АД за подобна сума, съставляваща вземане за главница по договор за банков кредит датиращ от 10.04.2014 г., което е обезпечено с поръчителство дадено посредством сключен договор за поръчителство от 10.04.2014 г. Изтъква се, че във връзка с предприетата от „КТБ“ АД /н./ инициатива за установяване съществуването на изследваното вземане, от Б.та било инициирано заповедно производство, като в рамките на същото била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по които качеството на длъжници имали – „К.Е.“ АД, ЕФГ“ АД и „Р.И.“ АД. Последните обаче своевременно възразили срещу така издадената заповед за изпълнение, което довело до предприемането на искова защита от кредитора „КТБ“ АД /н./, чрез предявяване спрямо тях на искове с основание чл. 422 ГПК. Образуваното дело с този предмет – т.д. № 2055/2017 г. по описа на СГС. Това създава убеждение у оспорващия кредитор, че към настоящия момент предявеното и прието от синдика вземане от 31 660 542,92 лв. е спорно между страните, което изисква ако същото бива включвано в списъка на приетите вземания, то това да бъде направено под отлагателно условие, а именно – че тази претенция бъде призната за установена в рамките на висящото  т.д. № 2055/2017 г. с влязъл в сила съдебен акт. Отричайки изобщо съществуването на коментираното вземане от  31 660 542,92 лв. оспорващия кредитор се позовава на това, че то е било погасено по реда на успешно извършени компенсации, чрез изявления за прихващане упражнени на основание чл. 104 ЗЗД, както следва : 1./ от „К.Е.“ АД на датите – 25.09.2014 г., 17.10.2014 г. и 05.**.2014 г., като с тях били извършени прихващания спрямо „КТБ“ АД /н./ на суми в следните размери – 56 767,37 евро; 304 467,42 евро, 17 558,86 щ.д. 950 000 евро, 66 542,66 лв. и 154 241,22 лв., които съставлявали вземания на прихващащия от Б.та, с насрещни негови задължения към Б.та, които са част от възникналите такива с договор за банков кредит от 10.04.2014 г.; 2./ от „К.Е.“ АД на датата – 12.**.2014 г., като с него било извършено прихващане спрямо „КТБ“ АД /н./ на сума в размер от 10 798 735,55 евро, които съставлявали вземания на прихващащия от Б.та, с насрещни негови задължения към Б.та, които са част от възникналите такива с договор за банков кредит от 10.04.2014 г.; 3./ от „ЕФГ“ АД на датата – 27.**.2014 г., като с него било извършено прихващане спрямо „КТБ“ АД /н./ на сума в размер от 17 140 000 евро, които съставлявали вземания на прихващащия от Б.та, с насрещни негови задължения към Б.та, които произтичат от даденото поръчителство по договор за банков кредит от 10.04.2014 г. Изтъква се, че тези прихващания са породили своя незабавен погасителен ефект спрямо вземанията на „КТБ“ АД /н./ по договора за банков кредит от 10.04.2014 г., което е довело до успешното погасяване на задълженията по тази кредитна сделка, както на главния длъжник в лицето на кредитополучателя - „К.Е.“ АД, така и на поръчителя в лицето на неплатежоспособния длъжник – „ЕФГ“ АД. Добавя се, че всички изброени прихващания са били атакувани от синдиците на „КТБ“ АД /н./ чрез предявяването на специалните искове по чл. 59, ал. 2, ал. 5 и ал. 3 ЗБН, с които в условията на евентуалност се преследва обявяване спрямо кредиторните на масата на несъстоятелността на относителната им недействителност, като за разглеждане на тези искове са образувани три отделни съдебни производства пред СГС, а именно : т.д. № 1563/2017 г.; т.д.  № 1564/2017 г.; и т.д. № 1516/2017 г. Сочи се, че всички тези производства продължават да са висящи /понастоящем спрени/, като не са приключили с влязъл в сила съдебен акт по същество. Посоченото показвало, че без всякакво основание оспореното от кредитора вземане на конкуриращия го кредитор „КТБ“ АД /н./ било прието от синдика в изготвените списъци на приетите вземания, като безусловно. Тъкмо обратното, само в хипотезата, че оспорваното вземане е било предявено от носителя му като условно, синдика е могъл да го разгледа и приеме за такова, като го постави под сбъдването на отлагателно условие, а именно, че исковете предмет на образуваното т.д. № 2055/2017 г. бъдат уважени с влязъл в сила съдебен акт,  или пък цитирани по-горе три съдебни дела с предмет искове по чл. 59 ЗБН бъдат уважени и изявленията за прихващане обявени за относително недействителни с придобили стабилитет съдебни актове. Предвид това, относно този предметен обхват на възражението си оспорващият кредитор настоява пред съда по несъстоятелността да допусне изменение в списъка на приетите вземания, като изключи от него вземането на „КТБ“ АД в размер на сумата от  31 660 542,92 лв., поради отсъствие на успешно доказване, че то съществува към момента на неговото предявяване, респективно ако се приеме, че това вземане следва да запази позицията си в списъка на приетите вземания, то същото да бъде включено, като условно такова, поставено в зависимост от положителния изход на визираните във възражението съдебни производства. Другата част от възражението на „К.Е.“ АД спрямо приетите вземания на кредитора „КТБ“ АД /н./ е концентрирана върху възприетия от синдика привилегирован ред на удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото били обезпечени с договори за особен залог от 10.04.2014 г. и **.04.2014 г. Възразява се, че „КТБ“ АД разполага с подобно обезпечение на вземанията си спрямо „ЕФГ“ АД, които произтичат от договор за поръчителство. Отбелязва се, че ангажираните в подкрепа на твърдените от Б.та обезпечения на вземанията й от  „ЕФГ“ АД два договора за особен залог не установяват обвързване между „КТБ“ АД и „ЕФГ“ АД, а показват възникване на облигационна връзка между  „КТБ“ АД и „К.Е.“ АД, което изключвало възможността поетите задължения от „ЕФГ“ АД спрямо Б.та по договора за поръчителство да се считат обезпечени, въз основа на цитираните два договора за особен залог. В този контекст нямало проведено доказване за това, че „ЕФГ“ АД е учредило в полза на „КТБ“ АД особен залог върху свои вземания по открити в „КТБ“ АД банкови сметки. Критикува се евентуално схващане, че без участието на „ЕФГ“ АД по заложно правоотношение създадено между К.Е.“ АД и „КТБ“ АД може да се създаде заложно право за Б.та върху чужди вземания, а именно тези с титуляр „ЕФГ“ АД. Тоест с установените заложни правоотношения „КТБ“ АД може да се легитимира, като привилегирован кредитор единствено спрямо залогодателя -  К.Е.“ АД в рамките на евентуално открито производство по несъстоятелност спрямо него, но не и в производството по несъстоятелност провеждано по отношение на „ЕФГ“ АД. Аргументиран от изложеното оспорващия кредитор, счита за неправилни изводите на синдика за ползване на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на предявеното от „КТБ“ АД вземане в общ размер от 39 289**2,50 лв. и настоява за извършване на промяна в списъка на приетите вземания, като визираното вземане вместо с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, се зачете за такова ползващо се с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.  

  Кредиторът с оспорено вземане – „КТБ“ АД /н./, чрез процесуалния си представител в производството – адвокат С. е изразил позицията си по упражненото възражение, чрез представено писмено становище от 18.12.2018 г. С него се иска съдът по несъстоятелността да се произнесе, че подаденото от „К.Е.“ АД възражение по чл. 690 ГПК срещу вземанията приети с изготвения списък по чл. 685 ТЗ е неоснователно. Настоява се вземанията на „КТБ“ АД /н./ под  № 17 в обсъждания списък да бъдат запазени във варианта и с привилегиите посочени от синдика, а именно такива с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. В условията на евентуалност се иска вземанията на Б.та в размер на 31 660 542,92 лв. да бъдат включени в списъка на приетите вземания по чл. 685 ТЗ, като се поставят под сбъдването на отлагателно условие, а именно постановяване на влязло в сила позитивно решение по предявените за разглеждане искове с правно основание чл. 422 ГПК. Възразява се на изразеното от оспорващия кредитор разбиране, че доколкото вземането, които е предмет на оспорване от „К.Е.“ АД е предмет на съдебен спор, то към настоящия момент отсъствало основание същото да бъде приемано за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „ЕФГ“ АД, и заради това трябвало да бъде изключено от списъка с приети вземания. Виждането на кредитора „КТБ“ АД /н./ е, че смисъла на производството по чл. 685 и сл. ТЗ е кредиторите на дружество спрямо което е открито производство по несъстоятелност да могат да предявяват вземанията, които считат да имат спрямо длъжника без да е от значение, дали същите са с настъпила изискуемост, или пък са спорни. В правомощието на синдика е да извърши преценка според ангажираните към молбата за предявяване доказателства, дали дадено вземане съществува, какво е неговото основание, размер, и дали във връзка с изпълнението му е дадено обезпечение от неплатежоспособния длъжник. В тази светлина е и признатото от ТЗ право на всеки кредитор да възрази против приемането, или неприемането на дадено вземане, като в рамките на нарочно производство и съда по несъстоятелността да извърши проверка за правилността на извършените от синдика действия по приемане, или неприемане на заявените пред него вземания, като внесе съответните промени в изготвените списъци и ги одобри. Във връзка с наведеното от оспорващия кредитор, че приетото вземане с носител – „КТБ“ АД /н./ е несъществуващо, защото е било погасено към момента на неговото предявяване, предвид успешно извършените компенсации по реда на чл. 104 ЗЗД, кредиторът – „КТБ“ АД /н./ противопоставя довод, че всяко едно от цитираните от „К.Е.“ АД е било своевременно оспорено пред съда, като относно валидността на същите спрямо кредиторите на несъстоятелността се очаква произнасяне. Предвид това нямало причина приетото вземане да бъде изключвано от списъка съставен от синдика, а тъкмо обратното, то трябвало да запази мястото си в него, като евентуално се приеме под отлагателно условие по аргумент от чл. 725, ал. 1 ТЗ. На последно място е изказано и отрицателно становище и по твърдението за липса на обезпеченост на вземанията, които „КТБ“ АД /н./ е предявило в срока по чл. 685 ТЗ и синдика е приел да се ползват с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, и искането тези вземанията да подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Мнението на пълномощника на „КТБ“ АД е, че преценката на синдика за наличие обезпеченост на предявените от „КТБ“ АД /н./ е правилна и почива на представените от кредитора писмени доказателства – договори за банков кредит и за поръчителство, както и договори за учредяване на особен залог върху вземания. Видно било, че паричните задължения на „ЕФГ“ АД, които са предмет на предявяване и приемане в производството по несъстоятелност, произтичат именно от договор за банков кредит сключен с „КТБ“ АД, като изпълнението на тези договори било обезпечено с учредяването на особени залози върху вземания.

  На **.12.2018 г. и от страна на синдика изготвил оспорвания списък на приети вземания е депозирано писмено становище, провокирано от възражението подадено от „К.Е.“ АД. Преди всичко е изтъкнато, че възражението е допустимо, защото изхожда от легитимирано да го упражни лице и е подадено в установения за това 1-седмичен срок, считано от обявяване на списъците в ТР по партидата на длъжника. По същество възражението се квалифицира, като неоснователно. Синдикът не споделя съображенията изложени от оспорващия кредитор за липса на съществуващо вземане с титуляр „КТБ“ АД /н./, респективно за наличие на предпоставки същото да бъде приемано, доколкото е спорно и установяването му подлежи на изследване в нарочен исков процес. Подчертава се, че производството по чл. 422 ГПК към момента е спряно,именно защото е открито производство по несъстоятелност спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, защото по отношение на „ЕФГ“ АД е било открито производство по несъстоятелност, като няма нито материална, нито процесуална пречка, която да обуславя отрицателно произнасяне по вземането предявено от „КТБ“ АД /н./ имащо идентичност с това предмет на спрения исков процес. Правомощие на синдика е да осъществи самостоятелна преценка за наличие съществуването на вземането, като съобрази дали то е доказано от субекта сочещ се за негов носител. В тази насока „КТБ“ АД /н./ било представило достатъчно доказателства в потвърждение, че такова вземане е възникнало и продължава да съществува в правната му сфера. За неоснователно се определя и възражението в частта по възприетата от синдика поредност за удовлетворяване на вземанията на „КТБ“ АД /н./. Подчертава се, че тази привилегия се простира само до постъпления в масата на несъстоятелността, които биха били събрани от реализация на вземанията, които са предмет на учредените в полза на „КТБ“ АД /н./ особени залози с двата договора за особен залог от 10 и **.04.2014 г.    

  Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

   По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 15.**.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Сред приетите вземания под № 17 присъстват предявени вземания от кредитор – „КТБ“ АД /н./, чиито общ размер възлиза на сумата от 39 289 **2,50 лв., като същите съставляват сбор от главници, лихви, неустойки, и разходи за събиране на кредит, произтичащи от договори за банков кредит от 10.04.2014 г. и **.04.2014 г., както и договор за поръчителство от 10.04.2014 г. Отбелязано е, че тези вземания са обезпечени от длъжника по тях, въз основа на договор за особен залог на вземания от 10.04.2014 г. сключен със залогодател -  „К.Е.“ АД, както и че се ползват с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, при условие, че вземанията предмет на договорите за особен залог на вземания от 10 и **.04.2014 г. сключени между  „КТБ“ АД /н./ и „К.Е.“ АД реално бъдат събрани изцяло или частично в полза на несъстоятелния длъжник до съответния размер.

  Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – „К.Е.“ АД е подадено в срок – на 22.**.2018 г., от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

   Разгледано по същество възражението е частично основателно.

   Кредиторът с оспорени вземания - „КТБ“ АД /н./ извежда материалната си легитимацията спрямо „ЕФГ“ АД, при твърдения да е страна по сключени два договора за банков кредит и два договора за поръчителство, по които ангажимент за изпълнение на задълженията по кредитните сделки наред с „К.Е.“ АД е поет и от „ЕФГ“ АД. Относно правата си на обезпечен кредитор Б.та прави позоваване на два договора за особен залог от 10 и **.04.2014 г.

   Действително по силата на възникнало кредитно правоотношение с източник договор а банков кредит от 10.04.2014 г. „КТБ“ АД /н./ се е задължило да кредитира „К.Е.“ АД със сума в размер от 20 681 000 евро, която е отпусната целево за авансово заплащане на количества договорена електрическа енергия по договор от 28.03.2014 г. Предвидено е, че крайният срок за погасяване на кредита е до 01.03.2015 г. „ЕФГ“ АД на свои ред е приело да стане поръчител на кредитополучателя - „К.Е.“ АД за задълженията по цитираната кредитна сделка, като за тази цел се е обвързало спрямо „КТБ“ АД /н./ с договор за поръчителство от 10.04.2014 г. Във връзка с изпълнението от страна на Б.та да предостави за усвояване в полза на кредитополучателя на сумата в размер от  20 681 000 евро, респективно относно факта на нейното ефективно усвояване от „К.Е.“ АД няма спор по разглежданото възражение, като в потвърждение на това обстоятелство е и позоваването на кредитополучателя в упражненото от него възражение, че вземанията, които Б.та има по този кредит са били погасени чрез осъществени изявления за прихващане. Тоест Б.та е изправна страна по коментираната кредитна сделка. От изготвено извлечение от счетоводните книги на Б.та към датата – 28.08.2018 г. се констатира, че размерът на необслужената по договор за банков кредит от 10.04.2014 г. главница възлиза на сумата от 16 187 778,55 евро, имащо левова равностойност – 31 660 542, 92 лв.  Възникването на това задължение е настъпило, считано от 04.03.2015 г., когато е изтекъл срокът за погасяване на отпуснатия кредит. С оглед действието на договора за поръчителство от 10.04.2014 г. неплатежоспособният длъжник – „ЕФГ“ АД също отговаря пред кредитора за изпълнението на изискуемото задължение. По доводът на възразилия по реда на чл. 690 ТЗ кредитор, че вземането на Б.та в посочения по-горе размер не трябва да бъде приемано за удовлетворяване в производството по несъстоятелност открито спрямо - „ЕФГ“ АД, защото е спорно и установяването му подлежи на самостоятелно разглеждане в нарочен исков процес по чл. 422 ГПК, съдът по несъстоятелността намира, че подобен аргумент не може да служи за основание дадено вземане да не бъде разгледано и прието в производството по предявяване и приемане на вземания развиващо се като самостоятелна фаза на многофазното производство по несъстоятелност. Няма никакво значение, дали дадено вземане, което е предявено за приемане е спорно, защото дори и да е така, то в правомощието на синдика, а след това при оспорване, и в правомощието на съда по несъстоятелността е да дадат отговор на въпроса за наличието на материалните предпоставки за възникване и съществуване на предявеното за приемане вземане, вкл. какво е основанието от което то произтича, неговия размер, това дали кредиторът му се ползва с обезпечителни права спрямо длъжника, както и какъв ред на удовлетворение същото трябва да заеме според каталога на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Съществуването на висящ исков процес с предмет установяване на коментираното вземане, не е пречка за включването на предявеното вземане в списъка на приетите вземания, а напротив процедурата по изготвяне на списъците на приети и неприети вземания, както и  разглеждането на подадените срещу тези списъци възражения е предпоставка за да се предопредели каква ще е съдбата на висящия исков процес а установяване на дадено вземане, доколкото ако то бъде прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ, то ще отпадне интересът на кредитора да води иска си по чл. 422 ГПК, и на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ този исков процес подлежи на прекратяване. Обратно ако вземането не бъде включено в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелността, или пък бъде оспорено чрез направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ, то тогава спряното производство с предмет искове по чл. 422 ГПК ще бъде възобновено и ще продължи, вкл. с участието на допълнително предвидени страни – така чл. 637, ал. 3, т. 2. В разглежданата хипотеза именно това ще се случи със спряното производство по исковете с квалификация по чл. 422 ГПК. Тоест движението на последното е обусловено от приключването на настоящото производство по одобряване на списъците на приети и неприети вземания. Разбира се независимо от преценката на съда по несъстоятелността, в която същия достига до извод, че дадено вземане е налице и го включва в списъка с приети вземания, окончателната преценка за съдбата на това вземане с оглед неговото оспорване отново ще бъде на исковия съд, които след възобновяване на делото ще разреши спора със съответната СПН, която ще се съобрази и в производството по несъстоятелност на етапа, когато се извършва частичното или окончателно  разпределение на осребреното имущество от масата на несъстоятелния длъжник. В контекста на посоченото, приключването на спора за съществуването на обсъжданото вземане, което е включено в списъка на приетите от синдика вземания няма основание да бъде разглеждано, респективно поставяно като отлагателно условие за приемането му, тъй като макар и прието ако със СПН се констатира, че такова не съществува, то носителят му няма да получи удовлетворяване за него от осребреното имуществото на длъжника. Гаранцията за това е производството по изготвяне и одобряване на сметката за разпределение, където от синдика и от съда по несъстоятелността окончателно се преценява коя категория вземания на кредиторите да бъдат разплатени и в какъв размер, респективно се заделят суми за оспорените вземания /тези предмет на неприключили искови производства по чл. 637 ТЗ и чл. 694 ТЗ/ – чл. 726 ТЗ.

  Като неоснователно трябва да се квалифицира и възражението на оспорващия кредитор, в частта му, че вземането на „КТБ“ АД /н./ за сумата от  16 187 778,55 евро, имащо левова равностойност – 31 660 542, 92 лв. неправилно е прието от синдика и включено в списъка на приетите вземания, като безусловно. Това е така, защото събраните по делото доказателства, а и признанията на оспорващия кредитор, както и на дружеството – длъжник еднопосочно свидетелстват за това, че като последица от валидно сключени договор за банков кредит и такъв за поръчителство в полза на „КТБ“ АД /н./ е възникнало вземане имащо за свои адресати „К.Е.“ АД и неплатежоспособния длъжник – „ЕФГ“ АД. Липсват обаче твърдения, а и доказателства за това, че съществуващото вземане от 31 660 542, 92 лв. е било погасено от главния длъжник или пък от поръчителя /неплатежоспособния в настоящото производство – длъжник/ чрез типичната форма на изпълнение на паричните задължения, каквато е плащането. Способът който оспорващият кредитор навежда, че като облигационен резултат е довел до погасяване на предявеното вземане, е свързан с реализацията на няколко на брой изявления за прихващане датиращи от месеците – септември, октомври и ноември 2014 г. За да установи това си материално възражение по съществуването на вземането „К.Е.“ АД ангажира в производството по чл. 692, ал. 4 ТЗ доказателства за направата на тези си възражения за прихващане, което обаче не е достатъчно за да се приеме, че същите са породили целения с тях погасителен ефект. Аргумент за това съдът гради от разбирането, че за да се проведе успешно доказване на правните последици на прихващането, като материален способ за погасяване насрещни парични задължения до размера на по-малкото, страната която отправя изявлението за прихващане трябва да установи, че е носител на насрещното парично вземане, с което прихваща, като това вземане е необходимо да бъде изискуемо. Подобни доказателства от страна на „К.Е.“ АД обаче не се представят към възражението му. Макар и такива да са били събирани при разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, респективно преценявани в производството по постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, то няма как същите да бъдат зачитани като доказателства във фазата по оспорване на вземания, която се развива по смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ, защото кредиторът, чието вземане се оспорва, а именно – „КТБ“ АД /н./ не е бил участник /молител или присъединен взискател/ в производството по чл. 625 и сл. ТЗ, което е проведено срещу „ЕФГ“ АД, респективно не е може да се смята  за обвързан от събраните в този етап писмени доказателства, тъй като е нямал възможност да изложи своето становище по тях, респективно да оспори фактите, които те разкриват. В този контекст те не могат да му се противопоставят в настоящото производство без изрично оспорващата вземането страна да се е позовала на тях, и да ги е представила за целите на доказването. При това положение „К.Е.“ АД остава с неуспешно доказване на възражението си, че неплатежоспособният длъжник е осъществил погасяване на паричния си дълг от 31 660 542, 92 лв., посредством извършването на изявления за прихващане по реда на чл. 103 и 104 ЗЗД. Липсата на доказани компенсации изолира необходимостта да се разсъждава по въпроса свързан с оспорване на тяхната действителност в рамките на производства инициирани от синдиците на „КТБ“ АД /н./ по реда на чл. 59, ал. 2, ал. 5 и ал. 3 ЗБН, и дали е необходимо приключването на тези производства с евентуално позитивни решения да се поставя, като отлагателно условие за съществуването в полза на Б.та на вземането в размер от 31 660 542, 92 лв. Посоченото вземане подлежи на одобряване по начина, по които е прието от синдика, а именно като безусловно такова.     

  На последно място съдът по несъстоятелността трябва да се занимае и с възражението на „К.Е.“ АД, обхващащо приемането, като обезпечени с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на целия кръг от вземания отразени под № 17 в изготвения списък на приети вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от кредитора – „КТБ“ АД. За да може да се ползва с подобна привилегия в тежест на кредитора е да установи, че изпълнението на вземанията му произтичащи от два договора за кредит и поети по тях поръчителства от „ЕФГ“АД са обезпечени от последното, посредством учредяването на особени залози върху негови вземания от трети лица, както и че тези заложни права са съществували към момента на предявяване на вземанията от „КТБ“ АД в производството по чл. 685 и сл. ТЗ. От анализа на приобщените по делото доказателства може да се даде еднозначен отговор, че такова доказване не е осъществено, а синдикът е взел неправилно решение приемайки  коментираните вземания, като обезпечени и ползващи се е привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.  Договорът за особен залог е формален по вид договор – чл. 2 ЗОЗ. Уредената форма за сключването на подобна категория сделки от законодателя е такава за действителност. Това означава, че за да може да възникне заложно правоотношение с източник договор за особен залог е необходимо да е налице сключен в писмена форма договор с такъв предмет. „КТБ“ АД /н./, чиито вземания са приети, респективно оспорени в рамките на настоящото производство е ангажирал към молбата си по чл. 685 ТЗ писмени документи сред които не присъства договор за особен залог, по които страна да е неплатежоспособния длъжник – „ЕФГ“ АД /непл./. Прегледът на двата приложени договора за особен залог на вземания от 10 и **.04.2014 г. показва, че те са сключени между „КТБ“ АД /н./ и „К.Е.“ АД, като последното има ролята на залогодател. Принципно е положението, че правната сделка обвързва единствено страните по нея, като изключенията за рефлектиране на последиците произтичащи от сключената сделка в правната сфера на трети лица винаги следва да са изрично нормативно предвидени – чл. 21, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл няма наличие на договорно основание, от което „ЕФГ“ АД /непл./ да се квалифицира, като лице учредило заложни права върху свое имущество в полза на „КТБ“ АД /н./. Текстът на чл. 2.1., буква „в“ от коментираните договори за особен залог, където е предвидено, че се учредява особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя от „ЕФГ“ АД произтичащи от договор за продажба на ел. енергия с дата – 28.03.2014 г. има за предмет учредяване на особен залог във връзка с изпълнение задълженията на „К.Е.“ АД спрямо Б.та, а не на такъв обезпечаващ задълженията на „ЕФГ“ АД спрямо Б.та. Подобна уговорка няма как и да бъде възпроизведена в договорите за особен залог, защото „ЕФГ“ АД изобщо не притежава качеството на страна по тях. Разбира се предметът на особения залог, които се учредява от „К.Е.“ АД в полза на Б.та засяга „ЕФГ“ АД, дотолкова доколкото задължения на това дружество произтичащи от конкретен договор с „К.Е.“ АД е уговорено да служат, като особен залог учреден от „К.Е.“ АД в полза на Б.та. Този залог обаче обезпечава задължения на „К.Е.“ АД към Б.та, а не такива на „ЕФГ“ АД към Б.та. Предвид тези си заложни права Б.та може да получи привилегия на вземанията си в евентуално провеждано производство открито спрямо „К.Е.“ АД, но не и в това провеждано спрямо - „ЕФГ“ АД. Необходимо е да се отбележи, че действително с договорите за поръчителство от 10 и **.04.2014 г. сключени между Б.та и „ЕФГ“ АД, последното е поело договорно задължение да учреди в полза на Б.та особен залог върху свои настоящи и бъдещи вземания от клиенти, в чиято полза продава ел. енергия, но няма данни в кориците на делото подобни договори за особен залог да са били сключени и вписани в ЦРОЗ. Последното означава, че „КТБ“ АД /н./ не е получило обещаното му от поръчителя обезпечение под формат на особени залози. Следователно общия извод, които се формира по въпроса с обезпечеността на вземанията на „КТБ“ АД /н./ описани под № 17 в изготвения списък на приети вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от кредитора – „КТБ“ АД, е че подобно обезпечение /учредяване на особен залог/ не е давано от длъжника в производството по несъстоятелност, поради което „КТБ“ АД /н./ няма основание да получи привилегировано удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на своите вземания, независимо от това какъв би бил източника на средствата, които занапред биха постъпвали за разпределение в производството по несъстоятелност. Предвид това направеното от „К.Е.“ АД възражение относно приемането на вземаният на „КТБ“ АД /н./ с приоритетно удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се споделя от съда по несъстоятелността, като изготвения от синдика списък на предявените и приети вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ трябва да бъде изменен, чрез внасяне на промяна в определения им ред за удовлетворяване, а именно - вместо такъв по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ вземанията на Б.та да се считат с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, и вместо обезпечени да се считат необезпечени.  

4./ По възражение с вх. № 153743/22.**.2018 г. Същото е упражнено от кредитора „К.Е.“ АД срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 09.**.2018 г. и обявен в търговския регистър на 15.**.2018 г., досежно частта, с която от синдика не са приети негови вземания, както следва : 1/ сумата от 2 837 023,27 лв., представляваща включена в списъка на неприетите вземания част от непогасен остатък от главница за доставена по силата на Договор за продажба на електрическа енергия № 1/28.03.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № 1/23.12.2014 г., Допълнително споразумение № 2/30.12.2014 г. и Допълнително споразумение № 3/30.01.2015 г., в периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. електрическа енергия, което вземане е установено с фактура № 109/31.05.2014 г., 2/ сумата от 1 206 759,68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 2 837 023,27 лв., начислена за периода от 21.06.2014 г. до 28.08.2018 г. и 3/ сумата от ** 820 лв., представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 2 837 023,27 лв., начислена за периода от 29.08.2018 г. до 12.09.2018 г.

С първоначално депозираното на **.12.2018 г. становище по възражението синдикът поддържа първоначално възприетите от негова страна съображения да включи коментираните вземания в списъка на неприетите такива. С допълнително становище по възражението, депозирано на 25.01.2019 г., след изготвяне на заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, синдикът намира съображенията на възразилия кредитор за основателни, като счита, че подложените на съдебен анализ вземания трябва да бъдат приети за удовлетворяване в откритото производството по несъстоятелност.

В провелото се открито съдебно заседание за разглеждане на коментираното възражение процесуалният представител на неплатежоспособния длъжник – адв. С., определя същото за основателно като изявява съгласие с окончателното становище на синдика.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 15.**.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл 685, ал. 1 ТЗ, като една част от вземанията на „К.Е.“ АД, а именно тези за сумата от 2 837 023,27 лв. – представляваща част от непогасен остатък от главница за доставена по силата на Договор за продажба на електрическа енергия № 1/28.03.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № 1/23.12.2014 г., Допълнително споразумение № 2/30.12.2014 г. и Допълнително споразумение № 3/30.01.2015 г., в периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. електрическа енергия, което вземане е установено с фактура № 109/31.05.2014 г., за сумата от 1 206 759,68 лв. - представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 2 837 023,27 лв., начислена за периода от 21.06.2014 г. до 28.08.2018 г. и за сумата от ** 820 лв.- представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 2 837 023,27 лв., начислена за периода от 29.08.2018 г. до 12.09.2018 г., са отнесени от синдика в изготвения от него Списък на неприетите вземания под т. 1.

Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – „К.Е.“ АД е подадено в срок – на 22.**.2018 г., от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

 „К.Е.“ АД извежда легитимацията си на кредитор спрямо длъжника – „Е.Ф.Г.“ АД – относно вземането за сумата от 2 837 023,27 лв., като се позовава на твърдения за доставени в полза на дружеството - длъжника в периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. количество от 56 089,19 MWh електрическа енергия. Това било направено в изпълнение на сключен между тях Договор за продажба на електрическа енергия от 28.03.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № 1/23.12.2014 г., Допълнително споразумение № 2/30.12.2014 г. и Допълнително споразумение № 3/30.01.2015 г. Приложените към молбата за предявяване на вземанията писмени доказателства действително свидетелстват за това, че на 28.03.2014 г. между „К.Е.“ АД и „Е.Ф.Г.“ АД е сключен договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който „К.Е.“ АД се е задължил да достави на „Е.Ф.Г.“ АД определено количество нетна активна електрическа енергия при условия и в срокове, заложени в договора, срещу което купувачът се е задължил да заплаща продажна цена, възлизаща за периода от м. април до м. юни 2014 г. в размер на 72,70 лв. за MWh без калкулиран ДДС, като изпълнението на това задължение трябвало да става в срок до 2-ро число на месеца, следващ този на извършване на доставката. Съгласно приобщената, като доказателство справка за изчисления с цел определяне на реално доставена през м. май 2014 г. нетна активна електрическа енергия и издадената въз основа на нея данъчна фактура № 109/31.05.2014 г., става ясно, че за времето от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. „К.Е.“ АД е доставило на „Е.Ф.Г.“ АД обеми от  56 089,19330 MWh електрическа енергия. Стойността на доставената за посочения период електрическа енергия, изчислена в съответствие с уговорената между страните продажна цена от 72,70 лв. без ДДС за MWh, възлиза в размер на сумата от общо 4 893 221,22 лв. с ДДС. Изводът в посока пораждане на вземането за главница за разликата над сумата от 742 145,63 лв., която е включена в изготвения от синдика списък на приетите вземания, до пълния размер на предявеното в производството по несъстоятелност вземане за главница, възлизащо в размер на сумата от 3 579 168,90 лв., се потвърждава и предвид данните, съдържащи се в приетото във връзка с обсъжданото възражение заключение по допусната съдебно-счетоводната експертиза. Според отговорите дадени в него, се установява че задължението на „Е.Ф.Г.“ АД по фактура № 109/31.05.2014 г. в размер на 4 893 221,22 лв. с ДДС е осчетоводено при длъжника по кредита на сметка 401 – Задължения към доставкичи, срещу дебита на сметка 453/1 – Начислен данък върху добавена стойност за покупките, в размер на 815 536,87 лв. и дебита на сметка 304/1 – Стоки, в размер на   4 077 684,35 лв. Пак от отговорите дадени със заключението се разбира, че длъжника по визирания дълг за цена на доставена в негова полза ел. енергия е осъществил частично погашение с предприето на 16.06.2014 г. плащане в полза на доставчика си по договора на сумата от 1 314 052,31 лв. Това е довело и до формиране на непогасеният остатък от вземането за главница по фактура № 109/31.05.2014 г. възлизащ на сумата от 3 579 168,91 лв. Падежът на задължението за заплащане на главница по фактура № 109/31.05.2014 г. според уговорения механизъм за разплащане между страните е настъпил на 20.06.2014 г., като с оглед на допуснатото от страна на длъжника просрочване, същият трябва да се смята за изпаднал в състояние на забава, считано от следващия ден – 21.06.2014 г. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза дава отговор, че размерът на законната лихва за забава, дължима за периода от 21.06.2014 г. до 28.08.2018 г. върху непогасения остатък от главницата по фактура № 109/31.05.2014 г., възлиза в общ размер на сумата от 1 522 442,25 лв., респективно размерът на законната лихва за забава, начислявана за периода от 21.06.2014 г. до 28.08.2018 г. върху включения в списъка на неприетите вземания непогасен остатък от главницата  /2 837 023,27 лв./ по фактура № 109/31.05.2014 г. е посочено, че възлиза на сумата от    1 206 759,68 лв.

Макар да не е засегнат, нито от кредитора, нито от длъжника, респективно от синдика при преценката му свързана с процедурата по разглеждане на предявените вземания и това кои от тях да бъдат приети за удовлетворяване в откритото производство по несъстоятелност, то трябва да се отчете осъществяването и на един друг юридически факт, които поражда погасителен ефект спрямо вземането, което е подложено на коментар.  Това е извършеното от страна на длъжника в рамките на производството по чл. 625 ТЗ изявление за съдебно прихващане, което е упражнено с отговора на молбата по чл. 625 ТЗ подаден от „ЕФГ“ АД. Във връзка с насрещните вземания навеждани от длъжника с това му процесуално средство за защита се установява, че „Е.Ф.Г.“ АД се е задължило да отговаря като поръчител за изпълнение на задълженията на „К.Е.“ АД по договор за кредит от 10.04.2014 г., сключен с „К.Т.Б.“ АД, възлизащи в общ размер на сумата от 20 681 00 евро. На 27.**.2014 г. „Е.Ф.Г.“ АД е извършило прихващане на част от задължението си като поръчител по договора за кредит от 10.04.2014 г. с насрещно негово вземане към „К.Т.Б.“ АД, възлизащо в размер на 3 138 955,38 евро (6 139 263,10 лв.). Предвид извършеното погашение на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗД „Е.Ф.Г.“ АД е встъпило в правата на удовлетворения кредитор срещу главния длъжник по договора за кредит от 10.04.2014 г. – „К.Е.“ АД, до размера на сумата от 3 138 955,38 евро. В резултат на настъпилата в рамките на т. д. № 1907/2017 г. по описа на Софийски градски съд съдебна компенсация вземанията на „К.Е.“ АД, произтичащи от сключения между страните договор за продажба на електрическа енергия от 28.03.2014 г., са се погасили със сумата от 3 138 955,38 евро (6 139 263,10 лв.). На основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД посочената сума е отнесена за погасяване именно на най-рано падежиралото вземане за заплащане на непогасения остатък от вземането за главница по първата необслужена фактура с № 109/31.05.2014 г. и законната лихва за забава върху него. Предвид настъпилото погашение чрез осъщественото съдебно прихващане на непогасения остатък на вземането за цена на доставена ел. енергия, за което е издадена фактура  № 109/31.05.2014 г., както и на вземането за начислена за периода от 21.06.2014 г. до 28.08.2018 г. върху този непогасен остатък законна лихва за забава за сумата от 1 206 759,68 лв.  възражението на „К.Е.“ АД срещу включването от синдика на посочените суми в списъка на неприетите вземания следва да бъде оставено без уважение, защото  към момента на предявяването им по смисъла на чл. 685 ТЗ „К.Е.“ АД вече не е бил носител на подобни вземания спрямо длъжника. Освен това с настъпването на правните последици на прихващането към 28.08.2018 г. вземането за остатъчна главница по фактура № 109/31.05.2014 г. е било успешно погасено, което е предизвикало и отпадане на основанието за начисляване на законна лихва за забава в тежест на длъжника.  Ето защо възражението на „К.Е.“ АД срещу включването на предявеното вземане в размер на сумата от ** 820 лв., представляваща лихва за забава върху остатъчната главница в размер на сумата от 2 837 023,27 лв., начислена за периода от 29.08.2018 г. до 12.09.2018 г., в списъка на неприетите вземания също следва да бъде оставено без уважение.

            5./ По възражение с вх. № 154636/26.**.2018 г. /подадено по пощата на 22.**.2018 г./. Същото е упражнено от кредитора Национална агенция за приходите срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 09.**.2018 г. и обявен в търговския регистър на 15.**.2018 г., в частта му, с която от синдика не са приети предявени от посочения кредитор вземания в общ размер от 783 416,25 лв., съставляващи, както следва : сумата от 713 264,87 лв. – главници, съставляващи публични вземания за начислени данъци и акцизи, съгласно 5 бр. справки-декларации и ** бр. декларации – Образец 6 и 2 броя акцизни декларации; 32 324,79 лв. – лихва начислена, считано от изискуемостта на публичните вземания /713 264,87 лв./ до датата на РОПН; сумата от 17 934,57 лв. – главници възникнали след датата на РОПН; сумата от 4 790,37 лв. – лихва начислена за периода от 29.08.2018 г. до 21.09.2018 г.; сумата от 14 889,50 лв. – главници, съставляващи публични вземания за начислени публични вземания за начислени задължителни осигурителни вноски, съгласно 7 бр. декларации – Образец 6; сумата от **2,09 лв. – начислени лихви, считано от изискуемостта на публичните вземания /14 889,50 лв./ до датата на РОПН; сумата от 99,25 лв. - лихва начислена за периода от 29.08.2018 г. до 21.09.2018 г.  

            Съображенията изтъкнати от кредитора с неприето вземане са, че синдикът неправилно е отказал да включи в списъка с приети вземания тези заявени от държавата в срока по чл. 685 ТЗ и съставляващи публични вземания по смисъла на ДОПК. Уместна била констатацията на синдика, че ангажираната от НАП справка за размера на предявените вземания по отделни основания не е подписана от длъжностното лице, което я е изготвило. Не чрез това доказателство обаче кредитора установявал съществуването на вземанията си спрямо „ЕФГ“ АД. Основанията за начисляване на публичните вземания за данъци, осигурителни вноски и акцизи, както и изтеклите върху тях лихви, съставлявали подадените до приходния орган от самия длъжник справки – декларации, декларации – образец 6, както и акцизни декларации. Подчертава се, че редът за установяване на публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски дължими по ЗДДС, ЗДДФЛ и КСО бил стриктно регламентиран в ДОПК. Общият способ за установяване на публичните вземания за данъци и осигурителни вноски е този на тяхното деклариране от страна на задълженото лице. Поддържа се, че цитираните в молбата по чл. 685 ТЗ видове публични вземания са възникнали именно, като последица от подадени от страна на длъжника различни по вид декларации. Последните по естеството си били частни свидетелстващи документи, които установявали неизгодни за издателя им факти значими за определяне на дължимия данък. Това означавало, че дружеството-декларатор извънсъдебно било признало размера на дължимите и подлежащи на внасяне от негова страна данък и осигурителни вноски. Подробно са разгледани хипотезите уредени в отделните данъчни закони, с които на облаганото лице е възложена тежестта да декларира в рамките на определени срокове обстоятелствата свързани с дължимите от него данъци и осигуровки. Казаното означавало, че всички неприети от синдика публични вземания предявени от НАП в пределите на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са били своевременно установени от кредитора по тяхното основание и размери, и това е направено посредством представените декларации, които „ЕФГ“ АД е адресирало до НАП в съответните уредени от ЗДДС, ЗА и КСО данъчни и осигурителни периоди. Това, че тяхното съществуване не било установено с влязъл в сила РА съвсем не означавало, че те не подлежат на внасяне от задълженото лице на определения в законовите норми падеж. Отбелязано е и това, че синдикът не се базира на факти, които да водят до погасяване на предявените публични вземания след момента на тяхното надлежно установяване по основание и размер /плащането им, подаване на коригираща декларация и т.н./. Нямало как да се обоснове извод за недължимост на разглежданите публични вземания и от неоказания на синдика достъп до счетоводството на дружеството – длъжник, като трябвало да се държи сметка и за това, че дори и при наличие на достъп публично – правните задължения могло изобщо да не са намерили отражение в счетоводството водено от „ЕФГ“ АД. Възразяващият кредитор настоява при извод на съда по несъстоятелността в посока, че предявените вземания от НАП са съществуващи и подлежащи на удовлетворение в рамките на производството по несъстоятелност, то същите да бъдат включени в списъка на приетите вземания, като една част, а именно такива в размер на 21 109,99 лв. – начислени лихви да се квалифицират и като обезпечени и ползващи се с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като било ангажирано постановление за налагане на обезпечителни мерки от дата – 29.05.2018 г., с което по реда на ДОПК бил наложен запор върху банкови сметки на дружеството – длъжник, като този запор бил надлежно вписан в ЦРОЗ на **.06.2018 г.         

            Със свое писмено становище от **.12.2018 г. синдикът е взел отношение по упражненото от страна на НАП възражение по реда на чл. 690 ТЗ спрямо изготвения списък на неприети вземания. Няма резерви относно допустимостта на възражението, доколкото същото изхождало от легитимиран да го направи участник в пределите на установения за това 7-днвен срок, считано от обявяването на списъка по чл. 689 ТЗ. Отчитайки доводите на НАП изказани в подаденото възражение, синдикът не преосмисля първоначалните си мотиви да отнесе предявените от този кредитор вземания за данъци и осигурителни вноски и лихви върху тях в списъка на неприетите вземания. Същият продължава да счита, че ангажираните от НАП декларации не са достатъчни за да формират заключение, че посредством тяхното подаване до НАП длъжникът  е съдействал за установяване основанието и размера на съответните си публични задължения. Аргументите се черпят от това, че липсва яснота за това кое е лицето подписало сочените декларации за длъжника, респективно това което е извършило вписването на декларираните чрез тях обстоятелства, и какъв е източникът на  данните ползвани при попълването им. Ръководен от тези си разбирания синдикът иска упражненото от НАП възражение да бъде оставено без уважение от съда по несъстоятелността, като предявените от този кредитор вземания запазят положението си на неприети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.  

            В съдебно заседание състояло се на 01.02.2019 г. представителя на НАП е ангажирал нови доказателства по повод съдбата на предявените за приемане публични вземания, а имено 2 бр. разпореждания изготвени от публичен изпълнител, като с тях било извършено разпределение на суми по провеждано спрямо „ЕФГ“ АД принудително производство по реда на ДОПК. Така разпределените в полза на НАП суми кореспондирали напълно с предявените за приемане по реда на чл. 685 ТЗ публични вземания, които са включени от синдика в списъка на неприетите предявени вземания, и са предмет на установяване в настоящото производство по чл. 692, ал. 4 ТЗ.

            От своя страна синдикът посочва, че е бил информиран от Б.та обслужваща сметките на дружеството, че има отправено разпореждане по реда н чл. 228 ДОПК, на което синдикът своевременно се бил противопоставил с изрично писмено изявление депозирано в кредитната институция. Въпреки това Б.та осъществила плащане в полза на НАП на сумата в размер от 816 780,21 лв., като превела същата от средствата налични по особената сметка на несъстоятелността на „ЕФГ“ АД    

            С допълнително писмено становище от **.02.2019 г. синдикът е изразил позицията си по предявените за приемане вземания, вкл. и относно настъпилото обстоятелство свързано с осъщественото в рамките на принудителното изпълнение по ДОПК удовлетворяване на вземания на НАП, чрез извършено разпределение от публичен изпълнител. Синдикът продължава да поддържа, че вземанията на НАП не са установени в своето основание и размери, вкл. и с оглед новите ангажирани от представителя на НАП доказателства. Добавя в условията на евентуалност, като аргумент за неоснователност на възражението и това, че приобщените по делото доказателства свидетелстват за факта на вече осъществено удовлетворяване на вземанията на този кредитор в рамките на принудително изпълнение провеждано извън универсалното такова по несъстоятелност. В този смисъл ако се допуснело тяхното приемане и в производството по несъстоятелност би се стигнало до сериозно ощетяване интересите на всички останали кредитори, тъй като лице  с вече погасени вземания ще продължи да се третира, като кредитор.

            В съдебно заседание от 15.02.2019 г. процесуалния представител на НАП е продължил да поддържа възражението подадено по смисъла на чл. 690 ТЗ позовавайки се на това, че макар срокът за оспорване на изготвеното от публичен изпълнител разпределение да е изтекъл, то съществувала вероятност то да бъде оспорено чрез подаване на жалба по пощата. Ангажира доказателства за момента на връчване на разпорежданията издадени от публичния изпълнител на длъжника – „ЕФГ“ АД.   

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

          По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 15.**.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Сред неприетите вземания под № 13 присъстват предявени вземания от кредитор – НАП, чиито общ размер възлиза на сумата от 783 416,25 лв., съставляващи, както следва : сумата от 713 264,87 лв. – главници, съставляващи публични вземания за начислени данъци и акцизи, съгласно 5 бр. справки-декларации и ** бр. декларации – Образец 6 и 2 броя акцизни декларации; 32 324,79 лв. – лихва начислена, считано от изискуемостта на публичните вземания /713 264,87 лв./ до датата на РОПН; сумата от 17 934,57 лв. – главници възникнали след датата на РОПН; сумата от 4 790,37 лв. – лихва начислена за периода от 29.08.2018 г. до 21.09.2018 г.; сумата от 14 889,50 лв. – главници, съставляващи публични вземания за начислени публични вземания за начислени задължителни осигурителни вноски, съгласно 7 бр. декларации – Образец 6; сумата от **2,09 лв. – начислени лихви, считано от изискуемостта на публичните вземания /14 889,50 лв./ до датата на РОПН; сумата от 99,25 лв. - лихва начислена за периода от 29.08.2018 г. до 21.09.2018 г. 

       Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – Национална агенция за приходите е подадено в срок, а именно по пощата  – на 22.**.2018 г., от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

        Разгледано по същество възражението е частично основателно.  

        За да подкрепи предявените с молбата си по чл. 685 ТЗ публични вземания за начислени данъци и акцизи, както и осигурителни вноски, респективно начислени лихви за забава в срочното погашение на същите, кредитора в лицето на Държавата, действаща чрез органите на НАП е представил : пет броя справки - декларации по ЗДДС подадени от длъжника и постъпили в приходната агенция на 16.04.2018 г., 14.05.2018г., 14.06.2018 г., 14.08.2018 г. и 14.09.2018 г.; ** броя декларации – Образец 6, които са подадени от длъжника и са постъпили в приходната агенция, като същите касаят начислени задължителни осигурителни вноски за месеците – януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2018 г., както и 2 броя акцизни декларации подадени от длъжника и постъпили в Митница – Столична при Агенция Митници на 15.06.2018 г. и 16.07.2018г.     

       Подаването на декларации по съответния данъчен закон от задълженото лице е един от предвидените в ДОПК способи за установяване на данъчни задължения - чл. 107 ДОПК. Касае се за предварително установяване на данъчни и осигурителни задължения. За да се приеме, че в тежест на даден правен субект са се породили определена категория публични задължения – данъци, акцизи, или осигурителни вноски не е необходимо задължително да е протекло и приключило ревизионно производство завършило с ревизионен акт – в този смисъл е чл. 108, ал. 2 ДОПК. Възприетият принцип за данъчно облагане е субектите да декларират пред данъчните или митнически органи обстоятелствата свързани с определяне на съответното по вид данъчно /акцизно/ задължение, като в тази връзка в ЗДДС, ЗАДС, както и в КСО детайлно са разписани начина и сроковете, в които това да се прави. В случая от длъжника „ЕФГ“ АД, като дружество регистрирано по ЗДДС са били подавани ежемесечни справки-декларации за осъществените от него различни видове доставки подлежащи на облагане с ясно посочване на съответната данъчна основа върху която да се калкулира следващия се ДДС. Това важи и за декларирането извършено от „ЕФГ“ АД по реда на КСО и ЗАДС. При коментирания механизъм за установяване на данъчни и осигурителни задължения в тежест на задълженото лице е възложено да направи изчисляване на основата и дължимия според нея данък, респективно осигурителна вноска. В разглежданата хипотеза именно това е направено от „ЕФГ“ АД с регулярното подаване на приложените към молбата по чл. 685 ТЗ различни по вид декларации установяващи пораждането в правната сфера на длъжника на задължението за заплащане на ДДС, акциз и задължителни осигурителни вноски начислени за данъчните периоди обхващащи осъщественото деклариране. Относно въпросът за подаването от „ЕФГ“ АД на коментираните по-горе декларации по ЗДДС, ЗАДС и КСО трябва да се посочи, че използваният от длъжника механизъм за тяхното подаване до компетентния орган по съответния материален данъчен закон е разписания такъв в процесуалната норма на чл. 102 ДОПК, а именно по електронен път, чрез използването на квалифициран електронен подпис и автоматично генериране на входящ номер и дата на постъпване на декларацията до оправомощения орган администриращ съответния вид данък/акциз. В този смисъл не може да се подлага под съмнение представителната власт на лицето, което е извършило действията по съставяне и подаване на цитираните по-горе декларации, още повече че с участието си в съдебното производството по разглежданото възражение процесуалния представител на длъжника не прави никакви оспорвания за това, че дейността по деклариране е опорочена, респективно не е годна да установи данъчни задължения за „ЕФГ“ АД, защото лице без легитимация е съставило и подало същите до данъчния орган. Единственото, което е поискано е да му се предостави възможност да се запознае с всички документи, за които е даден вид да изхождат от „ЕФГ“ АД и тогава да изрази позиция по тяхното авторство и истинност на декларираните  с тях стойности. Съдът е обезпечил тази възможност, но представителя на длъжника не се е възползвал от нея, респективно същия не е навел конкретни възражения които да са съсредоточени върху оспорване на факта, че декларациите са подавани от лице изрично натоварено с тази дейност от дружеството-длъжник. Липсата на такова оспорване създава у съда по несъстоятелността убеждението, че процесът по подаване на декларациите чрез ползване на механизма предвиден в нормата на чл. 102 ДОПК не е опорочен, и същите са валидно адресирани до НАП и Агенция Митници.     

            На следващо място фактическият състав по възникването на публичните вземания за заплащане на ДДС, акциз и задължителни осигурителни вноски произтича пряко от закона, като в ЗДДС, ЗАДС и КСО са посочени необходимите материални предпоставки. Както се разбра „ЕФГ“ АД е осъществило надлежно деклариране на обстоятелствата свързани с предвиденото данъчно облагане, което е довело и до установяване на конкретни размери на подлежащи на внасяне косвени данъци и осигурителни вноски. Тези публични задължение няма данни да са били разплатени от задълженото лице в рамките на определените от специалните данъчни закони срокове. Тук е мястото да се посочи, че в процедурата по разглеждане и произнасяне по предявените от НАП вземания синдикът неправилно е възприел, че НАП не е ангажирал доказателства за конкретния размер на публичните си вземания, чието удовлетворяване  в производството по несъстоятелност е поискал да постигне. Размерът на вземанията се разкрива ясно и еднозначно от записванията осъществени в подадените от дружеството-длъжник декларации, а размерът на лихвата се формира при прилагане правилата на ЗДДС, ЗАДС и КСО, където са разписани нивата на лихвите, които се начисляват при просрочване момента за плащане на съответния вид данъчно или осигурително задължение. В този контекст липсата на подпис от длъжностно лице върху приложената Справка за публични задължения на „ЕФГ“ АД не може да послужи, като основание за синдика да отрече установяването на размерите на публичните вземания, които са възникнали в тежест на дружеството-длъжник, тъй като сведенията за тези размери /самоизчисления/ присъстват в надлежно подадените декларации. Посочената справка единствено синтезира информацията относно размерите на възникналите публичните вземания, която информация е поместена и в съдържанието на самите декларации. Наличието или липсата на тази справка не рефлектира върху пораждането на публичните вземания, или до формирането на техния размер. В обобщение трябва да се посочи, че предявените от НАП с негова молба от 28.09.2018 г. публични вземания са се породили в сочените от този кредитор размери и техен адресат е „ЕФГ“ АД. За да се прецени обаче, дали тези вземания трябва да бъдат приети за удовлетворяване в рамките на откритото производство по несъстоятелност е необходимо да се съобрази и обстоятелството, същите продължават ли да съществуват и към настоящия момент, когато се извършва окончателното одобряване на списъците с приети вземания от съда по несъстоятелността, или пък тези вземания са били междувременно погасени от длъжника, и по-конкретно в рамките на паралелно развиващото се принудително изпълнение за събиране на публични вземания по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1-4 ДОПК дава регламентацията на принудителното изпълнение по ДОПК в хипотезите, когато спрямо длъжника с необслужени публични задължения е било открито производство по несъстоятелност. В ал. 1 от цитираната разпоредба е разписано, че имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Същевременно в ал. 4 от законодателя е предвидено, че ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Установява се, че с издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки от 29.05.2018 г. главен публичен изпълнител при ТД на НАП „ГДО“ на основание чл. от ДОПК и чл. 202, ал. 1 от ДОПК и във връзка с чл. 195, ал. 1-3 ДОПК е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в : „Б. ДСК“ АД, „ПИБ“ АД и „И.“ АД, като с тях е обезпечено публично вземане равняващо се на общата сума от 1 386 935,79 лв. Така наложеният запор е бил надлежно вписан по реда на чл. 4 от ЗОЗ в ЦРОЗ, считано от **.06.2018 г. Производството по несъстоятелност спрямо „ЕФГ“ АД е открито с решение, считано от 28.08.2018 г., което означава, че наложената от НАП обезпечителна мярка върху имущество на длъжника - „ЕФГ“ АД го предхожда по смисъла на визираната по-горе императивна разпоредба на чл. 193, ал. 1 ДОПК. Това означава, че в рамките на 6-месечен срок отброяван, считано от момента на откриване на производството по несъстоятелност  - 28.08.2018 г. публичния изпълнител разполага с възможността да осъществи реализация на имуществото предмет на наложеното обезпечение, като направи това в рамките на образуваното пред него принудително изпълнение за събиране на публични вземания спрямо длъжника – „ЕФГ“ АД. Необходимо е да се отбележи, че сумата от  816 780,21 лв., която съставлява вземане на длъжника - „ЕФГ“ АД от търговска Б., в случая – „Б. ДСК“ ЕАД е била надлежно преведена по сметка на публичния изпълнител в приложение правилото на чл. 228, ал. 1 ДОПК. Преведените средства са вземания на длъжника от посочената кредитна институция, като независимо от характера на сметката, в т.ч. и такава за обслужване на масата на несъстоятелността, не е съществувала законова пречка за изпълнение разпореждането на публичния изпълнител, защото най- напред тези средства не са с произход – привнасяне на разноски от кредитори за осигуряване провеждането на производството по несъстоятелността, а са такива генерирани от дружеството-длъжник в рамките на търговската му дейност развивана преди постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ.. Отделно от това, макар и да имат характера на бързоликвидни средствата, с които да е възможно да се поеме разплащането на необходимите разноски, то доколкото по сметката са били налични суми над 1 800 000 лв. няма основание за пълния им размер да се прилага режима за ползването им за посоченото предназначение, още повече, че една част от това вземане 1 386 935,79 лв. е била надлежно обезпечена от публичния взискател към момент преди откриване на производството по несъстоятелност. Няма съмнение и за това, че публичните вземания засегнати от извършеното в принудителното изпълнение по ДОПК разпределение са удовлетворени към момент преди изтичането на срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК, тъй като същия е изтекъл на 28.02.2019 г., а изпълнителните действия по удовлетворяване на вземането са се развили през м. януари, респективно стабилизацията на двете разпореждания за извършени разпределения на постъпили по изпълнително дело № *********/2018 г. е настъпила на 12.02.2019 г. – факт установим от приложеното известие за доставяне на тези книжа издадени от публичния изпълнител и предназначени за връчване на длъжника – „ЕФГ“ АД /непл./, за което е видно, че е било връчено на представител на длъжника 05.02.2019 г. По възражението на синдика, че към момента на връчването на сочените разпореждания управителните органи на „ЕФГ“ АД /непл./ са били лишени от правомощията им, респективно е нямало как да получат валидно сочените актове по провежданото принудително изпълнение по реда на ДОПК, като вместо това връчването е трябвало да се осъществи в полза на синдика, настоящият съдебен състав намира, че действително органите на управление са били лишени от правомощията им с изричен акт на съда вписан в ТР по партидата на длъжника, респективно към момента на връчването на разпорежданията на публичния изпълнител те вече не са разполагали с компетенцията да ги оспорят. Същевременно обаче и двата броя разпореждания са достигнали до знанието на синдика не по-късно от датата - 01.02.2019 г., когато в рамките на състоялото се открито съдебно заседание представителя на възразилия кредитор НАП ги е ангажирал за съобразяване в настоящото производство. В това заседание участие е взел и синдика, който следва да се счита надлежно известен за издаването на двете разпореждания на публичния изпълнител, и от този момент разполага с правото да ги оспори по установения в ДОПК ред. Няма данни обаче синдикът да се е възползвал от това му процесуално правомощие, поради което постановените от публичния изпълнител разпореждания и на това допълнително основание трябва да бъдат зачетени от съда за придобили стабилитет. Съгласно двата броя влезли в законна сила разпореждания издадени на 15.01.2019 г. от страна на главен публичен изпълнител при ТД на НАП „ГДО“ в рамките на протичащото изпълнително дело № *********/2018 г. е извършено разпределение на получени на 09.01.2019 г. плащания в размери, както следва : 1 225,00 лв. и 816 780,21 лв. С тези разпределения са успешно реализирани погашения и спрямо една съществена част от вземанията на НАП, които са предявени с молбата от края на м. 09.2018 г. за удовлетворяването им в настоящото производство по несъстоятелност, а именно : за сумата от 736 586, 32 лв. – главници и за сумата от 37 327,31 лв. – лихви. Непогасеният остатък от предявените за приемане публични вземания се свежда до сумата от 9 502,62 лв. – съставляваща начислени и изискуеми размери на данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, чието възникване е последица от подадените от страна на дружеството длъжник декларации – образец 6, както следва : № 290021807254105/15.08.2018 г.;  № 290021807261317/15.08.2018 г.; № 290021807264690/15.08.2018 г.;  № 290021807261317/15.08.2018 г.; № 290021807268247/15.08.2018 г.; както и начислени и изискуеми размери на здравно-осигурителни вноски, чието възникване е последица от подадените от страна на дружеството длъжник декларации – образец 6, както следва : № 290021807254105/15.08.2018 г.; № 290021807261317/15.08.2018 г.; № 290021807264690/15.08.2018 г.; № 290021807261847/15.08.2018 г. Тази част от публичните вземания продължава да съществува и към момента, доколкото приложените от носителя им към молбата по чл. 685 ТЗ писмени доказателства установяват тяхното пораждане в тежест на извършилия декларирането длъжник, респективно реализиралото се индивидуално изпълнение пред публичния изпълнител по реда на чл. 193 ДОПК не е предизвикало тяхното успешно погасяване, тъй като получените суми послужили за извършеното от публичния изпълнител разпределение не са били достатъчни за да покрият и този дълг на „ЕФГ“ АД към държавата. Изводът за съществуване на публични вземания в размер на сумата от общо 9 502,62 лв., обосновава частична основателност на упражненото от страна на НАП възражение по смисъла на чл. 690 ТЗ срещу неприемането от синдика на тази част от надлежно предявеното за удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземане. За да се коригира посоченото произнасяне на синдика, от страна на съда по несъстоятелността следва да се извърши изменение на изготвения списък на приети от синдика вземания на кредитори на „ЕФГ“ АД /в непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като в него бъдат включени и такива предявени от НАП с молба вх.  № 125707/03.10.2018 г. и възлизащи в размер на сумата от 9 502,62 лв., съставляващи начислени и изискуеми размери на данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, чието възникване е последица от подадените от страна на дружеството-длъжник декларации – образец 6, както следва : № 290021807254105/15.08.2018 г.;  № 290021807261317/15.08.2018 г.; № 290021807264690/15.08.2018 г.;  № 290021807261317/15.08.2018 г.; № 290021807268247/15.08.2018 г.; както и начислени и изискуеми размери на здравно-осигурителни вноски, чието възникване е последица от подадените от страна на дружеството-длъжник декларации – образец 6, както следва : № 290021807254105/15.08.2018 г.; № 290021807261317/15.08.2018 г.; № 290021807264690/15.08.2018 г.; № 290021807261847/15.08.2018 г. Посочените вземания подлежат на удовлетворяване при поредност по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.  В останалата му част подаденото от НАП възражение с № 154636/22.**.2018 г. трябва да се остави без уважение, тъй като вземанията, чието приемане се иска се доказва да са успешно погасени чрез принудително изпълнение развило се по реда на ДОПК. За пълнота на изложението по разглежданото възражение е необходимо да се посочи, че по мнение на съда по несъстоятелността няма засягане  интересите на други обезпечени кредитори от проведеното принудително изпълнение по смисъла на ДОПК, тъй като по правилото на чл. 217, ал. 1 ДОПК, същите са разполагали с възможността да се присъединят в така провежданото изпълнително дело № *********/2018 г. и там да получат удовлетворение в рамките на извършеното разпределение на суми събрани от имуществото на длъжника. При положение, че не са го сторили кредиторите с обезпечени вземания не могат да се позовават на допуснато нарушение на техните интереси, при вече упоменатото действие на императивната разпоредба установена в чл. 193, ал. 4 ДОПК.             

             6./ По възражение с вх. № 169296/28.12.2018 г. Същото е упражнено от кредитора „Ч.Т.Б.“ ЕАД срещу допълнителния списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвен на 17.12.2018 г. и обявен в търговския регистър на 27.12.2018 г., в частта му, с която от синдика не са приети предявени от посочения кредитор вземания възлизащи в размер на сумата от **5 495,98 лв. – представляваща направени съдебни разноски в рамките на образувано т.д. № 1515/2018 г. по описа на СГС, ТО за заплатена държавна такса.

            Несъгласието на кредитора с това решение на синдика се обосновава с факта, че цитираната сума е била реално заплатена от „Ч.Т.Б.“ ЕАД при образуването на т.д. № 1515/2018 г., като предвид откритото производството по несъстоятелност е постановено спиране на исковия процес с оглед реализиране процедурата по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите в несъстоятелността, респективно съобразяване резултатите от нея. Предвид на това, че вземанията на кредитора, които се явяват и предмет на т.д. № 1515/2018 г. или приети от синдика и спрямо тях нямало заявени възражения, то производството по т.д. № 1515/2018 г. подлежало на прекратяване, което пък означавало, че за кредитора няма механизъм по който да събере направените от негова страна разноски за този иницииран процес. Той бил добросъвестен кредитор, който е направил нужното за да събере вземането си, като в тази връзка следва да получи репарация и на разноските свързани с съдебното производство, в което е потърсил защита.

          Със свое писмено становище от 09.01.2019 г. синдикът е взел отношение по упражненото от страна на „Ч.Т.Б.“ ЕАД възражение. Посочил е, че същото е допустимо, като подадено в установения за това процесуален срок и от легитимирана с подобно право на оспорване страна. Възражението обаче се оспорва по същество, като синдика поддържа като правилен извода си да отнесе вземането за сумата от **5 495,98 лв. в изготвения списък на неприетите такива. Обръща внимание, че ИМ, с която е било сложено началото на т.д. № 1515/2018 г. е била подадена на 16.07.2018 г., като производството по молба с правно основание чл. 625 ТЗ е било обявено за решаване от съда по несъстоятелността на 08.06.2018 г., което означавало, че към момента когато  „Ч.Т.Б.“ ЕАД е инициирал исковото си производство за съдебно присъждане на негови парични вземания към ответника, по отношение на последния вече се е очаквало постановяване на решение за неплатежоспособността му. В този аспект кредиторът е действал на свои риск, като напълно е съзнавал възможността спрямо длъжника му да се открие производство по несъстоятелност, което да предизвика спиране на исковия процес по т.д. № 1515/2018 г. и да позволи на „Ч.Т.Б.“ ЕАД да предяви, респективно получи защита чрез приемане на вземанията си, чието удовлетворяване е потърсил в исковия процес. Освен това синдикът се позовава на правилото на чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ, която препраща към чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ, която гласи, че на удовлетворяване по посочения ред подлежали единствено разноските направени от кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изкл. на тези по чл. 629б ТЗ. Предвид това позицията на синдика е, че всички генерирани от кредитора разноски по защитата на интересите му в други дела, по които към момента на откриване на производството по несъстоятелност няма влязъл в сила краен съдебен акт, не следва да бъдат включвани в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания.

            В съдебно заседание представителят на „Ч.Т.Б.“ ЕАД, юрисконсулт – Сидерова поддържа възражението на дружеството, като иска от съда по несъстоятелността да постанови определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което да ревизира списъка на приетите и предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания, като добави в него и такова в размер на сумата от **5 495,98 лв. – представляваща направени от дружеството съдебни разноски в рамките на образувано т.д. № 1515/2018 г. по описа на СГС, ТО за заплатена държавна такса.

            Съдът, като взе предвид направеното възражение, допълнителния списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

          По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 27.12.2018 г. са обявени изготвените от синдика допълнителни списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Сред неприетите вземания под № 1 фигурира такова с титуляр „Ч.Т.Б.“ ЕАД и възлизащо на сумата от **5 495,98 лв. – представляваща направени от дружеството съдебни разноски в рамките на образувано т.д. № 1515/2018 г. по описа на СГС, ТО за заплатена държавна такса. Поставената от синдика забележка за отрицателния му извод по това вземане се основава на това, че към момент на изработване на списъка производството по т.д. № 1515/2018 г. не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, респективно „ЕФГ“ АД не може да се смята задължено за заплащане на цитираната сума.

       Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – „Ч.Т.Б.“ ЕАД е подадено в срок, а именно на 28.12.2018 г., от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

        Разгледано по същество възражението е неоснователно. 

        Кореспондира на действителното фактическо положение твърдението на възразяващия кредитор, че същия в качеството му на ищец е инициирал исков процес срещу неплатежоспособния длъжник с предмет присъждане на негови парични вземания. Образувано е т.д. № 1515/2018 г., което е спряно от сезирания съд по причина, че спрямо ответника по предявените искове – „ЕФГ“ АД е било открито производство по несъстоятелност с решение от 28.08.2018 г. „Ч.Т.Б.“ ЕАД доказва, че е заплатил в полза на СГС следващата се пропорционална такса по предявените искове съобразно защитавания материален интерес, като внесената такса възлиза на сумата от **5 495,98 лв. т.д. Производството по движение на т.д. № 1515/2018 г. е временно преустановено, заради постановено спиране с определение от 17.09.2018 г. на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ. Въпреки извършеното от „Ч.Т.Б.“ ЕАД внасяне на сумата от **5 495,98 лв. под формата на следваща се държавна такса за разглеждане на предявени осъдителни искове по т.д. № 1515/2018 г., то това разпоредително действие с парични средства не е достатъчно за да се приеме, че платилото ги дружество е придобило качеството на кредитор по вземане за присъдени нему съдебни разноски, като отговорен за тяхното заплащане е „ЕФГ“ АД. Разпределението на отговорността за разноски винаги става след нарочно произнасяне от съда пред когото е заявено за разглеждане защитаваното спорно материално право – така чл. 81 ГПК. Липсата на такова произнасяне прави необосновано твърдението за възникнало в полза на „Ч.Т.Б.“ ЕАД вземане за разноски. Трябва да се подчертае, че коментираното произнасяне не може да бъде заместено от съда по несъстоятелността, защото не той е властен да ангажира отговорността за разноски измежду страните имаща за източник самостоятелно развил се съдебен процес, какъвто се явява този по  т.д. № 1515/2018 г. В допълнение това, че производството по визираното дело евентуално ще завърши с определение за прекратяването му по смисъла на чл. 637, ал. 2 ГПК съвсем не лишава ищеца от възможността да поиска произнасяне по въпроса за разноските и да го получи в рамките на сочения съдебен акт. Ако произнасянето по чл. 78 ГПК е позитивно, то „Ч.Т.Б.“ ЕАД няма да бъде ограничено от възможността да ги предяви и да очаква удовлетворяването им в универсалното принудително изпълнение, тъй като тези вземания ще съставляват такива възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност и кредиторът им ще може да ги предяви пред синдика за приемане по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, като за тях се изготвя допълнителен списък.

            По изтъкнатите причини съдът по несъстоятелността се солидаризира с крайния извод на синдика за отказ да включи в списъка с приетите вземания предявеното такова от „Ч.Т.Б.“ ЕАД в срока по чл. 688, ал. 1 ГПК, за сумата в размер от **5 495,98 лв. под формата на следваща се държавна такса за разглеждане на предявени осъдителни искове по т.д. № 1515/2018 г. и счита, че напълно правилно тя е била отнесена в списъка на неприетите вземания.

7./ По възражение с вх. № 709/03.01.2019 г. Същото е упражнено от кредитора - „К.Е.“ АД срещу допълнителния списък на приетите вземания на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвен на 17.12.2018 г. и обявен в търговския регистър на 27.12.2018 г., като има за предмет оспорване на вземания предявени от кредитор – „К.Т.Б.“ АД /н./, които са включени под № 17 в цитирания списък, и чийто размер възлиза на сумата от общо 125 373,** лв., съставляваща, както следва : сумите от 584,00 лв. и 1 400,00 лв. – главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 17.09.2013 г.; сумите от 743,50 лв., 295,00 лв., и 885,00 лв. - главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 09.08.2013 г.; сумата от 1 137,76 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 08.03.2012 г.; сумата от 735,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 14.05.2015 г.; сумата от 14 599,40 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 12.12.2013 г.; сумите от 1 345,00 лв. и 697,23 лв. – главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 24.10.2013 г.; сумата от 88 000,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 17.07.2013 г.; сумата от 6 289,29 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 09.07.2013 г.; сумата от 4 200,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 17.07.2013 г.; и сумата от 4 461,93 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 28.01.2013 г. 

Съображенията изтъкнати от кредитора с неприето вземане са, че оспорваното вземане не е трябвало да бъде включвано в допълнителния списък на приетите вземания при подобен негов размер, защото същото е сбор от начислени в полза на Б.та такси и комисионни по сключени договори за издаване на банкови гаранции. От изричното позоваване на Б.та в молбата, с която тези вземания са предявени в производството по несъстоятелност /вх. № 157884/30.**.2018 г./ ставало ясно,ч е всяко едно от сочените вземания, за които се поддържа, че са възникнали в нейна полза е с момент на изискуемост, считано от датата на издаване на съответната банкова гаранция. Ръководейки се от това твърдение, и съпоставяйки от една страна датите на издаването на всяка една от 14-те банкови гаранции, и от друга страна датата на депозиране на молбата по чл. 688, ал. 1 ТЗ, с която тези вземания са предявени за приемане, оспорващият кредитор прави констатация, че относно вземанията /такси и комисионни/, които са  дължими по сключени договори за издаване на банкови гаранции, и са станали изискуеми, считано от момента на издаване на 12 от банковите гаранции е настъпило погасяване по давност, защото са изтекли повече от 5 годни между момента на настъпване тяхната изискуемост и момента на упражняване молбата за предявяването им в рамките на открито производство по несъстоятелност. Предвид това се иска от съда по несъстоятелността да извърши промяна в допълнителния списък на приетите вземания, предявени от кредиторите в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като от него бъдат изключени заявените от „КТБ“ АД такива, произтичащи от договор за издаване на банкова гаранция от 17.09.2013 г. в размер на сумата от 1 984 лв.; договор за издаване на банкова гаранция от 09.08.2013 г. в размер на сумата от 1 923,50 лв.; договор за издаване на банкова гаранция от 08.03.2012 г. в размер на сумата от 1 137,76 лв.; договор за издаване на банкова гаранция от 24.10.2013 г. в размер на сумата от 2 042,23 лв.; договор за издаване на банкова гаранция от 17.07.2013 г. в размер на сумата от 88 000 лв.; договор за издаване на банкова гаранция от 09.07.2013 г. в размер на сумата от 6 289,29 лв.; договор за издаване на банкова гаранция от 17.07.2013 г. в размер на сумата от 4 200,00 лв.; и договор за издаване на банкова гаранция от 24.10.2013 г. в размер на сумата от 4 461,93 лв. Със своя молба-уточнение от 07.01.2019 г. оспорващият кредитор внася допълнително уточнение върху приетите вземания на кредитора „КТБ“ АД /н./, които попадат в предметния обхват на упражненото възражение по чл. 690 ТЗ, като пояснява, че не се оспорват единствено вземанията произтичащи от сключените на 12.12.2013 г. и 14.05.2014 г. договор за издаване на банкова гаранция.

Синдикът е изпълнил процесуалното си задължение да изготвени и представи по делото писмено становище във връзка с разглежданото възражение, като е изказал позиция, че то е допустимо по правилата и сроковете на ТЗ. Що се касае до въпроса свързан с основателността на възражението синдикът е отчел характера на същото, а именно, че с него от страна на конкуриращ кредитор се извършва позоваване на изтекла погасителна давност спрямо оспорваните вземания с носител кредитора „КТБ“ АД, и същото датира за пръв път след изготвяне на допълнителния списък по чл. 688, ал. 1 ТЗ, и е упоменал, че същото не е могло да бъде съобразено от него, защото института на давността не се прилага служебно, което означава, че той не е имал задължение да преценява, дали дадено вземане е погасено по давност. Доколкото обаче вече било направено позоваване от лице разполагало с правен интерес за това, то възражението се явява основателно с оглед наведените от „К.Е.“ АД доводи за начален момент на течащата давност.

            В съдебно заседание процесуалния представител на кредитора с възразено вземане – „КТБ“ АД, в лицето на адвокат – Ц. е оспорил направеното възражение. Обърнато е внимание над това, че анализа на договорната воля изразена от страните по сключените договори за издаване на банкови гаранции показва, че действително изискуемост настъпва, считано от момента на издаване на съответната банкова гаранция, но тази изискуемост се отнася само до уговорените такси. Вземанията предмет на предявяване от Б.та обаче освен такси обхващат и начислени комисионни в тежест на длъжника – „ЕФГ“ АД. Последните се отличават с уговорен различен падеж за плащане от таксите, което означава, че спрямо тях погасителната давност започва да тече от друг начален момент, респективно, че такава не е изтекла към датата на депозиране на молбата за предявяване на вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ.          

         Съдът, като взе предвид направеното възражение, допълнителния списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

          По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 27.12.2018 г. са обявени изготвените от синдика допълнителни списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Под № 17 в допълнителния списък на приетите вземания фигурират предявени от „КТБ“ АД /н./ такива, чиито общ размер възлиза на сумата от 125 373,** лв., разпределени, както следва : сумите от 584,00 лв. и 1 400,00 лв. – главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 17.09.2013 г.; сумите от 743,50 лв., 295,00 лв., и 885,00 лв. - главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 09.08.2013 г.; сумата от 1 137,76 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 08.03.2012 г.; сумата от 735,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 14.05.2015 г.; сумата от 14 599,40 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 12.12.2013 г.; сумите от 1 345,00 лв. и 697,23 лв. – главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 24.10.2013 г.; сумата от 88 000,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 17.07.2013 г.; сумата от 6 289,29 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 09.07.2013 г.; сумата от 4 200,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 17.07.2013 г.; и сумата от 4 461,93 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 28.01.2013 г.

Между участниците в производството по разглежданото възражение няма спор за това, че предявените от кредитора „КТБ“ АД н./ парични вземания, които са разгледани от синдика и включени под № 17 в допълнителния списък на приетите вземания в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ са се породили в правната сфера на заявяващия ги кредитор на валидно правно основание – сключени договори за издаване на банкови гаранции, респективно издадени по силата на тези договори, от страна на Б.та в полза на различни правни субекти банкови гаранции обезпечаващи изпълнението на договорни задължения поети от длъжника – „ЕФГ“ АД. Настъпването на тези пораждащи правото на вземане юридически факти се разкрива и от приобщените по инициатива на Б.та – кредитор писмени доказателства към молбата й от 30.**.2018 г. Сред тези доказателства фигурират и такива, установяващи фактите по издаването от страна на „КТБ“ АД /н./ на общо 14 броя банкови гаранции в годините 2012 г. и 2013 г. За да постигне доказване на вземанията си Б.та – кредитор е инициирала и назначаването на счетоводна експертиза, в рамките на която бе изготвено, изслушано пред съда и прието експертно заключение, като от отговорите дадени в същото се извличат данните за размерите и моментите на начисляване на отделните такси и комисионни уговорени по всеки един от договорите за издаване на банкови гаранции. Според изчисленията на вещото лице общият размер на таксите възлиза на сумата от 1 081,63 лв., а този на начислените комисионни на сумата от 124 291,48 лв. От отговорите на вещото лице става ясно, че визираните парични суми не са погасени чрез плащане от страна на длъжника – ЕФГ“ АД. Следователно Б.та е провела успешно необходимото доказване на това, че в нейна полза са се породили заявените за приемане парични вземания спрямо длъжника – „ЕФГ“ АД, като същите имат за източник договори за издаване на банкови гаранции и съставляват уговорени и начислени по тези договори такси и комисионни. Приетото експертно заключение пък показва какъв е размерът на начислените такси и комисионни, както и моментът, в който те са отразени като изискуеми при Б.та, респективно, че по отношение на същите няма извършени плащания.    

Така се достига и до основният аргумент ползван от оспорващия кредитор, а именно, че възникналите и заявени за приемане парични вземания с титуляр „КТБ“ АД /н./ са погасени, заради изтекъл по отношение на тях 5-годишен давностен срок по смисъла на чл. **0 ЗЗД. Съдът по несъстоятелността обаче намира, че позоваването на изтекла погасителна давност било под формата на възражение, било по какъвто и да е друг начин от страна на кредитор е недопустимо, тъй като то принадлежи единствено на длъжника, но не и на трето лице, което не е страна по материалното правоотношение с оспорения кредитор. Това е така, защото единствено и само длъжникът, като страна по конкретното правоотношение, от което произтича задължението, може да оспори едно прието вземане чрез възражение за погасяването му по давност. Във всяко правоотношение не е достатъчно само обективното изтичане на определения в закона срок от време, за да настъпи погасителното действие на давността, а е необходимо и изрично волеизявление- съдебно или извънсъдебно. В производството по чл. 692 от ТЗ/както между впрочем и в производствата по чл. 694 от ТЗ/ длъжникът разполага със самостоятелни правомощия на процесуална защита, вкл. и чрез възражение за погасяване по давност на приети от синдика вземания, като може да излага всички правопораждащи, правоизключващи и правопрекратяващи факти- арг. от чл. 635, ал. 3 от Търговския закон. В този смисъл и възражението за изтекла давност представлява изрично процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни- това зависи изцяло от волята на длъжника и от неговата субективна преценка. Аргумент в тази насока е и установената в чл. **8 от ЗЗД възможност длъжникът да изпълни задължението и след изтичане на давността, като в този случай той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Видно от разпоредбата на чл. **8 от ЗЗД самите вземания като материални облигационни права не се погасяват с изтичането на давностните срокове. Изтече ли погасителната давност, посочените права продължават да съществуват, но исковете за принудителното им осъществяване са погасени. Изложеното налага извода, че единствено легитимирано да се позове на давност е длъжникът по конкретното материално правоотношение, тъй като се касае за лично субективно процесуално право, упражняването на което зависи изцяло от волята на задълженото лице. Трето, външно на облигационната връзка, лице /каквото безспорно се явява и кредиторът „К.Е.“ АД/, не може да се позове на давност, тъй като съгласно нормата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. От друга страна не всяко право на длъжника може да се упражнява от неговия кредитор по реда на чл. 134 от ЗЗД. По този ред не могат да бъдат упражнени личните неимуществени права, както и имуществени права, зависещи от личната преценка на длъжника. Възражението за изтекла погасителна давност се включва именно в тази категория права- имуществени права, зависещи от личната преценка на длъжника, тъй като длъжникът може да изпълни валидно своето задължение, независимо от погасяването му по давност. Ето защо възразилият кредитор- ищец в настоящото производство не може да се позове на изтекла давност дори и самият длъжник в хода на производството по чл. 690 и следв. от ТЗ или дори в друго исково производство да е направил това, тъй като както се посочи по-горе позоваването на изтекла погасителна давност представлява правозащитно възражение принадлежащо единствено на длъжника. 

Ръководейки се изказаните по-горе мотиви съдът по несъстоятелността приема, че към момента на предявяване на молбата по чл. 688, ал. 1 ТЗ, както и към настоящия момент заявените вземания за такси и комисионни в общ размер на сумата от 125 373, ** лв. са възникнали в полза на „КТБ“ АД /н./, като длъжник за тяхното плащане се явява „ЕФГ“ АД /непл./, и няма данни съществуването им да е отпаднало, заради реализацията на плащане, или на друг уреден от гражданското право способ за погасяване на парични задължения. В този контекст напълно оправдано същите са намерили отражение в изготвения от синдика допълнителен списък на приетите вземания, предявени от кредиторите на „ЕФГ“ АД в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, и следва да запазят мястото си в него. Упражненото от „К.Е.“ АД възражение по чл. 690 ТЗ съдържащо искане за обратното, а именно изключването им, поради тяхното несъществуване не се споделя от решаващия състав, предвид което трябва да се остави без уважение с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ.   

8./ По възражение с вх. № 714/03.01.2019 г. Същото е упражнено от кредитора – Национална агенция за приходите и има за предмет допълнителните списъци на приетите и неприетите вземания на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвени на 17.12.2018 г. и обявени в търговския регистър на 27.12.2018 г., а именно :

8.1./ по изготвения списък на неприетите вземания на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ се оспорва решението на синдика да включи под № 2 предявени от НАП вземания за сумата от общо 61 947,32 лв., съставляваща както следва : сумата от 38 254,35 лв. – главници /данъци и акцизи/ възникнали до датата на РОПН; сумата от 148,78 лв. – лихви начислени до датата на РОПН; сумата от 15 735,05 лв. -  главници /данъци и акцизи/ възникнали след датата на РОПН; сумата от 856,48 лв. – начислени лихви за периода от 29.08.2018 г. до 21.**.2018 г.; сумата от 6 847,06 лв. – главници /задължителни осигурителни вноски/; сумата от 103,60 лв. – начислени лихви;

8.2./ по изготвения списък на приетите вземания на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ се оспорва решението на синдика да включи под № 17 предявени от „К.Т.Б.“ АД /н./, като обезпечени с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ вземания за сумата от общо 125 373,** лв., съставляваща, както следва : сумите от 584,00 лв. и 1 400,00 лв. – главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 17.09.2013 г.; сумите от 743,50 лв., 295,00 лв., и 885,00 лв. - главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 09.08.2013 г.; сумата от 1 137,76 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 08.03.2012 г.; сумата от 735,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 14.05.2015 г.; сумата от 14 599,40 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 12.12.2013 г.; сумите от 1 345,00 лв. и 697,23 лв. – главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 24.10.2013 г.; сумата от 88 000,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 17.07.2013 г.; сумата от 6 289,29 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 09.07.2013 г.; сумата от 4 200,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 17.07.2013 г.; и сумата от 4 461,93 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 28.01.2013 г. 

Оплакванията на оспорващият кредитор НАП относно неприетите негови вземания са съсредоточени върху това, че синдикът неправилно е отказал да включи в допълнителния списъка с приети вземания тези заявени от държавата в срока по чл. 688 ТЗ и съставляващи публични вземания по смисъла на ДОПК. Уместна била констатацията на синдика, че ангажираната от НАП справка за размера на предявените вземания по отделни основания не е подписана от длъжностното лице, което я е изготвило. Не чрез това доказателство обаче кредитора установявал съществуването на вземанията си спрямо „ЕФГ“ АД. Основанията за начисляване на публичните вземания за данъци, осигурителни вноски и акцизи, както и изтеклите върху тях лихви, съставлявали подадените до приходния орган от самия длъжник декларации – образец 6, както и акцизни декларации. Подчертава се, че редът за установяване на публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски дължими по ЗДДФЛ, КСО и ЗАДС бил стриктно регламентиран в ДОПК. Общият способ за установяване на публичните вземания за данъци и осигурителни вноски е този на тяхното деклариране от страна на задълженото лице. Поддържа се, че цитираните в молбата по чл. 688 ТЗ видове публични вземания са възникнали именно, като последица от подадени от страна на длъжника различни по вид декларации. Последните по естеството си били частни свидетелстващи документи, които установявали неизгодни за издателя им факти значими за определяне на дължимия данък. Това означавало, че дружеството-декларатор извънсъдебно било признало размера на дължимите и подлежащи на внасяне от негова страна данък и осигурителни вноски. Подробно са разгледани хипотезите уредени в отделните данъчни закони, с които на облаганото лице е възложена тежестта да декларира в рамките на определени срокове обстоятелствата свързани с дължимите от него данъци и осигуровки. Казаното означавало, че всички неприети от синдика публични вземания предявени от НАП в пределите на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ са били своевременно установени от кредитора по тяхното основание и размери, и това е направено посредством представените декларации, които „ЕФГ“ АД е адресирало до НАП в съответните уредени от , ЗАДС, ЗДДФЛ и КСО данъчни и осигурителни периоди. Това, че тяхното съществуване не било установено с влязъл в сила РА съвсем не означавало, че те не подлежат на внасяне от задълженото лице на определения в законовите норми падеж. Отбелязано е и това, че синдикът не се базира на факти, които да водят до погасяване на предявените публични вземания след момента на тяхното надлежно установяване по основание и размер /плащането им, подаване на коригираща декларация и т.н./. Нямало как да се обоснове извод за недължимост на разглежданите публични вземания и от неоказания на синдика достъп до счетоводството на дружеството – длъжник, като трябвало да се държи сметка и за това, че дори и при наличие на достъп публично – правните задължения могло изобщо да не са намерили отражение в счетоводството водено от „ЕФГ“ АД. Възразяващият кредитор настоява при извод на съда по несъстоятелността в посока, че предявените вземания от НАП са съществуващи и подлежащи на удовлетворение в рамките на производството по несъстоятелност, то същите да бъдат включени в допълнителния списък на приетите вземания. В следващият пункт от възражението си кредиторът НАП излага оспорването си по реда на определената от синдика привилегия, с която предявените от конкуриращ кредитор „КТБ“ АД /н./ вземания в размер на сумата от 125 373,17 лв. са включени от синдика в допълнителния списък на приетите вземания с ред на приоритетен ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради тяхната обезпеченост. Изразено е несъгласие, че ангажираните от „КТБ“ АД /н./ доказателства за учредени в негова полза особени залози върху вземания са имали действие към момента на произнасянето по така предявените вземания, доколкото не е имало надлежно вписване на същите в ЦРОЗ. Аргументите си НАП черпи от информация поместена в удостоверение издадено на 13.09.2018 г. от ЦРОЗ, от което се виждало, че по партидата на длъжника – „ЕФГ“ АД /непл./ фигурират вписвания на особени залози, в т.ч. и в полза на „КТБ“ АД /н./. При направена нарочна Справка за вписвания по партидата на  „ЕФГ“ АД /непл. с валидност към 01.02.2019 г. се констатирало, че една част от вписванията поместени в удостоверението, всъщност не присъстват в справката, което най-вероятно означавало, че относно вписването на дадени особени залози не било извършено подновяване в рамките на уредения от ЗОЗ срок. Това мотивира оспорващият кредитор да поиска от съда по несъстоятелността да допусне изменение в изготвения от синдика допълнителен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688 ГПК, а именно в частта му отнасяща се до привилегията дадена на вземанията на „КТБ“ АД /н./, като се съобрази вземанията по кои конкретни договори за банкова гаранция са обезпечени с надлежно вписано и действащо към момента обезпечение от категорията на особения залог, респективно само за тях да се остави ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а за останалите да се приеме, че са необезпечени и поредността им на удовлетворяване да се определени на такава по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.      

          Със свое писмено становище от 25.01.2019 г. синдикът е взел отношение по упражненото от страна на НАП възражение срещу изготвените от негова страна допълнителни списъци по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Посочил е, че същото е допустимо, като подадено в установения за това процесуален срок и от легитимирана с подобно право на оспорване страна. Възражението обаче се оспорва по същество, като синдика поддържа като правилен извода си да отнесе вземането предявено от НАП в допълнителния списък на неприетите вземания. Това е така, защото в подкрепа на поддържаните публични вземания за данъци, акцизи и осигурителни вноски от предявяващия ги кредитор не били ангажирани достатъчно доказателства показващи, както основанието на тези претенции, така и техния размер. Резервите на синдикът почиват на това, че от подадените до НАП декларации по образец не могло да се съди за наличието на възникнали и определени по своя размер публични вземания, като се подлага на съмнение, дали данните заявени в депозираните декларации, всъщност изхождащ от „ЕФГ“ АД /непл./, чрез надлежно оправомощено да ги систематизира и подаде до приходната агенция лице. Това било така, доколкото отсъствали данни за качеството на лицето подало приложените от НАП декларации. По тези съображения нямало как изказаното в тези декларации да се счита за направено извънсъдебно признание от длъжника за съществуване на публични вземания в поза на НАП. Акцентира се и върху разминаване в номерата на декларации – образец 6, въз основа на които НАП обосновава качеството си на носител на една част от предявените с молбата по чл. 688 ТЗ вземания, и действително съпровождащите тази молба декларации. Това несъответствие допълнително затруднявало преценката за възникването и размера на предявените вземания произтичащи от декларираните с тези декларации данни. В обобщение синдикът смята, че възражението на НАП в тази му част трябва да се остави без уважение от съда. Що се касае до възражението, което има за предметен обхват реда на удовлетворяване приет за предявени от „КТБ“ АД /н./ вземания от синдика се поддържа, че към молбата за предявяване на вземания депозирана от Б.та е открил доказателства свидетелстващи за наличието на учредени от длъжника обезпечения по отношение на задълженията му към „КТБ“ АД, поради което последния е счетен за обезпечен кредитор относно тези си вземания. Разбира се ако в рамките на протичащото съдебно производство се установи, че поддържаните от Б.та обезпечения не са били подновени по надлежния ред, то редът за удовлетворяване вземанията на „КТБ“ АД /н./ предявени в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ подлежи на промяна, като същите се квалифицират, като такива по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

            В рамките на проведеното на 08.03.2019 г. о.с.з. представител на „КТБ“ АД /н./, в лицето на упълномощен адвокат е оспорил възражението на НАП съсредоточено срещу посочения в допълнителния списък на приетите вземания ред за удовлетворяване на вземания на Б.та, като се е позовал на извършено изменение в ЗБН, с което в полза на синдиците на Б.та е предоставено право да подновят в определен срок действието на вписани особени залози, чиито срок на действие е изтекъл.  Посочил е, че синдиците на Б.та са се възползвали от тази си законова възможност и са осъществили процедурата по подновяване действието на значителен брой особени залози, сред които и такива обезпечаващи разглежданите в настоящото производство вземания предявени от Б.та.  Инициирано е и доказване на тези права по особените залози.        

            Съдът, като взе предвид направеното възражение, допълнителния списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

          По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 27.12.2018 г. са обявени изготвените от синдика допълнителни списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Сред неприетите вземания под № 2 фигурира такова с титуляр Национална агенция за приходите и възлизащо на сумата от общо 61 947,32 лв., съставляваща както следва : сумата от 38 254,35 лв. – главници /данъци и акцизи/ възникнали до датата на РОПН; сумата от 148,78 лв. – лихви начислени до датата на РОПН; сумата от 15 735,05 лв. -  главници /данъци и акцизи/ възникнали след датата на РОПН; сумата от 856,48 лв. – начислени лихви за периода от 29.08.2018 г. до 21.**.2018 г.; сумата от 6 847,06 лв. – главници /задължителни осигурителни вноски/; сумата от 103,60 лв. – начислени лихви. Същевременно под № 17 в допълнителния списък на приетите вземания фигурират предявени от „КТБ“ АД /н./ такива, чиито общ размер възлиза на сумата от 125 373,** лв., разпределени, както следва : сумите от 584,00 лв. и 1 400,00 лв. – главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 17.09.2013 г.; сумите от 743,50 лв., 295,00 лв., и 885,00 лв. - главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 09.08.2013 г.; сумата от 1 137,76 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 08.03.2012 г.; сумата от 735,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 14.05.2015 г.; сумата от 14 599,40 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 12.12.2013 г.; сумите от 1 345,00 лв. и 697,23 лв. – главници дължими по договор за издаване на банкови гаранции от 24.10.2013 г.; сумата от 88 000,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 17.07.2013 г.; сумата от 6 289,29 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 09.07.2013 г.; сумата от 4 200,00 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 17.07.2013 г.; и сумата от 4 461,93 лв. – главница дължима по договор за издаване на банкови гаранции от 28.01.2013 г. Всички така индивидуализирани вземания с титуляр „КТБ“ АД са приети от синдика за обезпечени, поради вписани 10 броя договори за особени залози на вземания, при ред на тяхното удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

       Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – Национална агенция за приходите е подадено в срок, а именно по пощата на 03.01.2019 г., от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

        Разгледано по същество възражението е частично основателно. 

        Произнасянето на съда по несъстоятелността по коментираното възражение упражнено от НАП следва да се обособи в две направления, като най-напред се разгледа в частта му обхващаща оспорването на допълнителния списък на неприетите вземания предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

         За да подкрепи предявените с молбата си по чл. 688 ТЗ публични вземания за начислени данъци и акцизи, както и осигурителни вноски, респективно начислени лихви за забава в срочното погашение на същите, кредитора в лицето на Държавата, действаща чрез органите на НАП е представил : 2 броя декларации – Образец 6, които са подадени от длъжника и са постъпили в приходната агенция, като същите касаят начислени ДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за месеците – август и септември 2018 г., както и 2 броя акцизни декларации подадени от длъжника и постъпили в Митница – Столична при Агенция Митници на 14.08.2018 г. и 14.09.2018 г.    

         Подаването на декларации по съответния данъчен закон от задълженото лице е един от предвидените в ДОПК способи за установяване на данъчни задължения - чл. 107 ДОПК. Касае се за предварително установяване на данъчни и осигурителни задължения. За да се приеме, че в тежест на даден правен субект са се породили определена категория публични задължения – данъци, акцизи, или осигурителни вноски не е необходимо задължително да е протекло и приключило ревизионно производство завършило с ревизионен акт – в този смисъл е чл. 108, ал. 2 ДОПК. Възприетият принцип за данъчно облагане е субектите да декларират пред данъчните или митнически органи обстоятелствата свързани с определяне на съответното по вид данъчно /акцизно/ задължение, като в тази връзка в ЗАДС, ЗДДФЛ, както и в КСО детайлно са разписани начина и сроковете, в които това да се прави. В случая от длъжника „ЕФГ“ АД е извършвано ежемесечно деклариране. При коментирания механизъм за установяване на данъчни и осигурителни задължения в тежест на задълженото лице е възложено да направи изчисляване на основата и дължимия според нея данък, респективно осигурителна вноска. В разглежданата хипотеза именно това е направено от „ЕФГ“ АД с регулярното подаване на приложените към молбата по чл. 688 ТЗ различни по вид декларации установяващи пораждането в правната сфера на длъжника на задължението за заплащане на удържан ДОД, акциз и задължителни осигурителни вноски начислени за данъчните периоди обхващащи осъщественото деклариране. Относно въпросът за подаването от „ЕФГ“ АД на коментираните по-горе декларации трябва да се посочи, че използваният от длъжника механизъм за тяхното подаване до компетентния орган по съответния материален данъчен закон е разписания такъв в процесуалната норма на чл. 102 ДОПК, а именно по електронен път, чрез използването на квалифициран електронен подпис и автоматично генериране на входящ номер и дата на постъпване на декларацията до оправомощения орган администриращ съответния вид данък/акциз. В този смисъл не може да се подлага под съмнение представителната власт на лицето, което е извършило действията по съставяне и подаване на цитираните по-горе декларации, още повече че с участието си в съдебното производството по разглежданото възражение процесуалния представител на длъжника не прави никакви оспорвания за това, че дейността по деклариране е опорочена, респективно не е годна да установи данъчни задължения за „ЕФГ“ АД, защото лице без легитимация е съставило и подало същите до данъчния орган. Липсата на такова оспорване създава у съда по несъстоятелността убеждението, че процесът по подаване на декларациите чрез ползване на механизма предвиден в нормата на чл. 102 ДОПК не е опорочен, и същите са валидно адресирани до НАП и Агенция Митници.    

        На следващо място фактическият състав по възникването на публичните вземания за заплащане на ДДФЛ, акциз и задължителни осигурителни вноски произтича пряко от закона, като в ЗДДФЛ, ЗАДС и КСО са посочени необходимите материални предпоставки. Както се разбра „ЕФГ“ АД е осъществило надлежно деклариране на обстоятелствата свързани с предвиденото данъчно и осигурително облагане, което е довело и до установяване на конкретни размери на подлежащи на внасяне данъци и осигурителни вноски. Тези публични задължение няма данни да са били разплатени от задълженото лице в рамките на определените от специалните данъчни закони срокове. Тук е мястото да се посочи, че в процедурата по разглеждане и произнасяне по предявените от НАП вземания синдикът неправилно е възприел, че НАП не е ангажирал доказателства за конкретния размер на публичните си вземания, чието удовлетворяване  в производството по несъстоятелност е поискал да постигне. Размерът на вземанията се разкрива ясно и еднозначно от записванията осъществени в подадените от дружеството-длъжник декларации, а размерът на лихвата се формира при прилагане правилата на ЗДДФЛ, ЗАДС и КСО, където са разписани нивата на лихвите, които се начисляват при просрочване момента за плащане на съответния вид данъчно или осигурително задължение. В този контекст липсата на подпис от длъжностно лице върху приложената Справка за публични задължения на „ЕФГ“ АД не може да послужи, като основание за синдика да отрече установяването на размерите на публичните вземания, които са възникнали в тежест на дружеството-длъжник, тъй като сведенията за тези размери /самоизчисления/ присъстват в надлежно подадените декларации. Посочената справка единствено синтезира информацията относно размерите на възникналите публичните вземания, която информация е поместена и в съдържанието на самите декларации. Наличието или липсата на тази справка не рефлектира върху пораждането на публичните вземания, или до формирането на техния размер. В обобщение трябва да се посочи, че предявените от НАП с негова молба от 28.**.2018 г. публични вземания са се породили в сочените от този кредитор размери и техен адресат е „ЕФГ“ АД. За да се прецени обаче, дали тези вземания трябва да бъдат приети за удовлетворяване в рамките на откритото производство по несъстоятелност е необходимо да се съобрази и обстоятелството, същите продължават ли да съществуват и към настоящия момент, когато се извършва окончателното одобряване на списъците с приети вземания от съда по несъстоятелността, или пък тези вземания са били междувременно погасени от длъжника, и по-конкретно в рамките на паралелно развиващото се принудително изпълнение за събиране на публични вземания по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1-4 ДОПК дава регламентацията на принудителното изпълнение по ДОПК в хипотезите, когато спрямо длъжника с необслужени публични задължения е било открито производство по несъстоятелност. В ал. 1 от цитираната разпоредба е разписано, че имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Същевременно в ал. 4 от законодателя е предвидено, че ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Установява се, че с издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки от 29.05.2018 г. главен публичен изпълнител при ТД на НАП „ГДО“ на основание чл. от ДОПК и чл. 202, ал. 1 от ДОПК и във връзка с чл. 195, ал. 1-3 ДОПК е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в : „Б. ДСК“ АД, „ПИБ“ АД и „И.“ АД, като с тях е обезпечено публично вземане равняващо се на общата сума от 1 386 935,79 лв. Така наложеният запор е бил надлежно вписан по реда на чл. 4 от ЗОЗ в ЦРОЗ, считано от **.06.2018 г. Производството по несъстоятелност спрямо „ЕФГ“ АД е открито с решение, считано от 28.08.2018 г., което означава, че наложената от НАП обезпечителна мярка върху имущество на длъжника - „ЕФГ“ АД го предхожда по смисъла на визираната по-горе императивна разпоредба на чл. 193, ал. 1 ДОПК. Това означава, че в рамките на 6-месечен срок отброяван, считано от момента на откриване на производството по несъстоятелност  - 28.08.2018 г. публичния изпълнител разполага с възможността да осъществи реализация на имуществото предмет на наложеното обезпечение, като направи това в рамките на образуваното пред него принудително изпълнение за събиране на публични вземания спрямо длъжника – „ЕФГ“ АД. Необходимо е да се отбележи, че сумата от  816 780,21 лв., която съставлява вземане на длъжника - „ЕФГ“ АД от търговска Б., в случая – „Б. ДСК“ ЕАД е била надлежно преведена по сметка на публичния изпълнител в приложение правилото на чл. 228, ал. 1 ДОПК. Преведените средства са вземания на длъжника от посочената кредитна институция, като независимо от характера на сметката, в т.ч. и такава за обслужване на масата на несъстоятелността, не е съществувала законова пречка за изпълнение разпореждането на публичния изпълнител, защото най- напред тези средства не са с произход – привнасяне на разноски от кредитори за осигуряване провеждането на производството по несъстоятелността, а са такива генерирани от дружеството-длъжник в рамките на търговската му дейност развивана преди постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ.. Отделно от това, макар и да имат характера на бързоликвидни средствата, с които да е възможно да се поеме разплащането на необходимите разноски, то доколкото по сметката са били налични суми над 1 800 000 лв. няма основание за пълния им размер да се прилага режима за ползването им за посоченото предназначение, още повече, че една част от това вземане 1 386 935,79 лв. е била надлежно обезпечена от публичния взискател към момент преди откриване на производството по несъстоятелност. Няма съмнение и за това, че публичните вземания засегнати от извършеното в принудителното изпълнение по ДОПК разпределение са удовлетворени към момент преди изтичането на срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК, тъй като същия е изтекъл на 28.02.2019 г., а изпълнителните действия по удовлетворяване на вземането са се развили през м. януари, респективно стабилизацията на двете разпореждания за извършени разпределения на постъпили по изпълнително дело № *********/2018 г. е настъпила на 12.02.2019 г. – факт установим от приложеното известие за доставяне на тези книжа издадени от публичния изпълнител и предназначени за връчване на длъжника – „ЕФГ“ АД /непл./, за което е видно, че е било връчено на представител на длъжника 05.02.2019 г. Съгласно двата броя влезли в законна сила разпореждания издадени на 15.01.2019 г. от страна на главен публичен изпълнител при ТД на НАП „ГДО“ в рамките на протичащото изпълнително дело № *********/2018 г. е извършено разпределение на получени на 09.01.2019 г. плащания в размери, както следва : 1 225,00 лв. и 816 780,21 лв. Тези разпределения са довели до успешно постигнати погашения спрямо пълния размер на вземанията на НАП, които са  допълнително предявени с молбата й от 28.**.2018 г., и се сочи да са възникнали по повод подадените два броя декларации – образец 6 и два броя акцизните декларации. Погашение се констатира да е налице и за начислените върху тези публични задължения законни лихви. Изтъкнатото означава, че към настоящия момент НАП вече е изгубил легитимацията си на кредитор за тези вземания, защото е получил удовлетворението им извън универсалното принудително изпълнение, а това води до закономерната последица, че така коментираните публични вземания не следва да бъдат приемани за удовлетворяване в утвърждавания допълнителен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „ЕФГ“ АД /в непл./ предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Предвид казаното, макар и с различни съображения от тези на синдика, съдът по несъстоятелността приема, че депозираното от НАП възражение по чл. 690 ТЗ в частта му засягаща произнасянето на синдика по предявените от НАП вземания в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ следва да се остави без уважение, като същите останат неприети.  

       На следващо място трябва да се пристъпи към разглеждане възражението на НАП концентрирано върху оспорване привилегията на удовлетворяване /по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ/, която е зачетена от синдика спрямо вземанията, които е предявил за приемане друг кредитор, а именно – „КТБ“ АД /н./. В процесуалната норма на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че вземанията обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози се удовлетворяват преимуществено пред останалите приети вземания при извършване разпределението на осребреното имущество реализирано от обезпечението. Кредиторът „КТБ“ АД /н./ поддържа, че изпълнението на вземанията му спрямо длъжника – „ЕФГ“ АД  в размер на сумата от общо 125 373, ** лв., които произтичат от общо 10 броя сключени договори за издаване на банкови гаранции са обезпечени със също толкова броя договори за особен залог на вземания, които са вписани в ЦРОЗ и произвеждат своето действие, вкл. към момента на осъществяване преценката от синдика и от съда относно обезпечеността им.  За да може да черпи права на обезпечен кредитор Б.та е необходимо да установи, че  в нейна полза са били учредени особени залози имащи за предмет вземания на длъжника от трети лица. Учредяването на особен залог възниква винаги по договорен път, а именно чрез сключването на договор за особен залог между лицето, което дава залога, и това което ще се ползва от правата по него. Освен сключването на договора за особен залог, за да се завърши фактическия състав по учредяването на залога от този вид е необходимо договорът за особен залог да бъде вписан в нарочно водения при МП публичен регистър на особените залози. Към молбата си за допълнително предявяване на вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ Б.та е ангажирала 10 броя договори за особен залог, с които от длъжника „ЕФГ“ АД е дадено обезпечение за изпълнение на задълженията му, произтичащи от сключените десет броя договори за издаване на банкови гаранции. Обезпечението обхваща цялата палитра от вземания на „КТБ“ АД по цитираните сделки, в това число комисионни, такси и разноски /чл. 2.1. от текста на всеки договор за особен залог/. Предметът на сключените договори за особени залози са вземания, с които разполага длъжника по свои сметки в „КТБ“ АД /н./, както и негови бъдещи вземания по всички открити в бъдеще негови сметки в Б.та; вземания произтичащи от договори за продажба на ел. енергия с трети лица-купувачи, които са подробно описани в съдържанието на всеки един договор за особен залог. Основният спорен въпрос между страните по гледаното възражение е синтезиран върху това, дали посочените договори за особен залог са надлежно вписани от кредитора – „КТБ“ АД в ЦРОЗ, респективно продължавали ли към момента действието на вписването им. За да проведе доказване на този съществена предпоставка нужна за съществуване на правото на обезпечение Б.та е представила още с молбата си за предявяване на вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ потвърждения изходящи от ЦРОЗ за вписване на особени залози върху вземания. Тези потвърждения показват, че Б.та е осъществила вписвания на общо седем сключени между нея и „ЕФГ“ АД /н./ договора за особен залог, а именно : договор за учредяване на особен залог на вземания от 08.03.2012 г. /вписване от 16.03.2012 г./, договор за учредяване на особен залог на вземания от 09.07.2013 г. /вписване от 26.07.2013 г./,  договор за учредяване на особен залог на вземания от 17.07.2013 г. /вписване от 26.07.2013 г./, договор за учредяване на особен залог на вземания от 17.07.2013 г. /вписване от 26.07.2013 г./, договор за учредяване на особен залог на вземания от 17.09.2013 г. /вписване от 24.10.2013 г./, договор за учредяване на особен залог на вземания от 24.10.2013 г. /вписване от 30.10.2013 г./, и договор за учредяване на особен залог на вземания от 14.05.2014 г. /вписване на 20.05.2014 г./. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ  действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Приложението на цитираната норма обаче трябва да се съобразява с въведената от законодателя специална норма в параграф 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обнародван в ДВ, бр. 22, от 13.03.2018 г., където е предвидено, че „за времето от поставяне на „КТБ“АД /н./, под специален надзор до изтичането на 6-месечен срок от влизането в сила на този закон по отношение на всички учредени от длъжници или от трети лица в полза на Б.та обезпечения не текат предвидените в съответните закони срокове за тяхното действие. „КТБ“АД /н./, може да поднови до изтичането на 6-месечен срок от влизането в сила на този закон всяко едно обезпечение за нов срок.“. В случая  „КТБ“АД /н./ е била поставена под специален надзор, считано от 20.06.2014 г. с решение на УС на БНБ, което означава, че считано от този момент следва да се възприема, че сроковете относно действието на вписаните в полза на Б.та особени залози надлежно цитирани по-горе са спрели да текат, като това преустановяване е продължило до 17.09.2018 г. Считано от 18.09.2018 г. тези срокове са продължили да текат. Съобразяването на периода, който е изтекъл, считано от вписването на всеки един от цитираните договори за особен залог до момента на законово прокламираното спиране, както и на периода от възобновяването след преустановяването на действието на спирането до настоящия момент, мотивира съдът по несъстоятелността да заключи, че 5- годишният срок на действие на вписванията на особените залози учредени от длъжника – ЕФГ“ АД /непл./ в полза на Б.та, чрез сключените и цитирани по-горе 7 броя договора за особен залог не е изтекъл, нито към момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, нито към изготвяне на допълнителния списък по чл. 688, ал. 1 ТЗ от синдика, нито към настоящия момент. Това означава, че учредените особени залози продължават да обвързват страните по тях и да са противопоставими на третите лица, респективно обуславят права на предпочитително удовлетворение в полза на заложния кредитор - „КТБ“АД /н./ за вземанията, които Б.та има към длъжника - ЕФГ“ АД /непл./ произтичащи от договорите за издаване на банкови гаранции. В допълнение във връзка с оспорването на конкуриращия кредитор – НАП от страна на Б.та се ангажират и доказателства за извършено подновяване на една част от вписванията, доколкото е упражнено правото произтичащо от специалната норма на параграф 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН да се поиска такова подновяване пред ЦРОЗ. Пак от тези доказателства за подновяване се констатира, че и договор за договор за учредяване на особен залог на вземания от 28.01.2013 г. е бил вписан на 06.02.2013 г., респективно вписването му е било подновено, считано от 28.09.2018 г. Казаното формира заключение, че възражението на НАП е основателно само в частта, с която сред вземанията на „КТБ“АД /н./ в изготвения от синдика допълнителен списък по чл. 688, ал. 1 ТЗ е възприето, че с привилегирован ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1 ТЗ се ползват вземания произтичащи от договори за издаване на банкови гаранции сключени на 09.08.2013 г. и на 12.12.2013 г., доколкото по отношение на тези вземания не се доказва наличие на обезпечение по учреден особен залог. Посоченото изисква изменение на изготвения от синдика допълнителен списък на приетите вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като за тези включени под № 17 и произтичащи от договори за издаване на банкови гаранции сключени на 09.08.2013 г. и на 12.12.2013 г. се промени дадения от синдика ред на удовлетворяване, а именно вместо да се ползват от този по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се отнесат като необезпечени с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В останалата му част възражението на НАП с оглед изложената по-горе аргументация се явява неоснователни, и като такова трябва да се остави без уважение. 

След разглеждане на всички възражения и постановяване на акт по всяко от тях, съдът намира, че следва да бъдат одобрени списъците на приетите и неприети вземания изготвени от синдика по смисъла на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ спрямо длъжника - „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, като в съответствие с възприетите в определението мотиви се внесат съответните промени, респективно се оставят без уважение тези възражения, или части от възражения, за които се формира извод за неоснователност. Предвид изискването на чл. 673, ал. 1 ТЗ с оглед завършилата процедура по проверка на изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени по чл. 685 и чл. 688 ТЗ са настъпили процесуални основания за насрочване на Събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, т. 3 и т. 8 от ТЗ, а именно за избор на постоянен синдик, доколкото заради пречки от категорията на визираните в чл. 669, ал. 3 ТЗ не е било проведено първо събрание на кредиторите на неплатежоспособния длъжник, като на основание чл. 669, ал. 4 ТЗ назначения от съда временен синдик е продължил да изпълнява правомощията си. В дневния ред на свикваното събрание следва да се включи и точка отнасяща се до реда и начина за осребряване на имуществото попадащо в обхвата на масата на несъстоятелността на „ЕФГ“ АД /непл./  

Воден от горните съображения, Софийски градски съд

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

 ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 09.**.2018 г. и обявен в ТР при АВ на 15.**.2018 г., по възражение с вх. № 150676/16.**.2018 г., което е подадено от кредитор – „А.К.“ ЕАД, като ПРОМЕНЯ поредността в привилегията, с която разполага кредитора - „А.К.“ ЕАД по отношение на предявените от негова страна вземания в размер на сумите, както следва : сумата от 1 901 793,20 лв. /присъстваща под № 8 в Списъка/ и  сумата от 2 069 365,21 лв. /присъстваща под № 8 в Списъка/, които вземания са обезпечени със сключени три договора за особен залог, а именно : договор за особен залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 2017122101851, договор за особен залог върху движими вещи, вписан в ЦРОЗ под № 2017122101837, и договор за особен залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 2017122201030, като същата се, счита вместо по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, такава по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 09.**.2018 г. и обявен в ТР при АВ на 15.**.2018 г., по възражение с вх. № 153588/22.**.2018 г., което е подадено от кредитор – „У.Н.С.“ ЕАД, като ВКЛЮЧАВА в него предявеното от кредитора - „У.Н.С.“ ЕАД вземане за сумата от 2 230 727,77 лв., представляващо последна вноска от уговорената продажна цена по договор за продажба на вземания от 25.01.2013 г., сключен между „У.Н.С.“ ЕАД и „ЕФГ“ АД, и с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.   

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от „К.Е.“ АД възражение с вх. № 153739/22.**.2018 г. срещу Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 09.**.2018 г. и обявен в ТР при АВ на 15.**.2018, в частта му, с която е поискано предявеното от „К.Т.Б.“ АД и включено под № 17 от цитирания списък вземане в размер на сумата от 31 660 542,92 лв. – представляващо дължима главница по договор за банков кредит от 10.04.2014 г. и договор за поръчителство от 10.04.2014 г., да бъде изключено и отнесено в списъка на неприетите вземания, респективно ако запази мястото си в списъка на приетите вземания, то вземането да бъде трансформирано в условно.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 09.**.2018 г. и обявен в ТР при АВ на 15.**.2018 г., по възражение с вх. № 153739/22.**.2018 г., което е подадено от кредитор – „К.Е.“ АД, като ПРОМЕНЯ реда за удовлетворяване, с който следва да се ползва кредитора - „К.Т.Б.“ АД /н./ по отношение на предявените от негова страна вземания, които са включени в цитирания списък под  № 17 – т.1.1., т. 1.2., т. 1.3, т. 1.4., т. 1.5., т. 2.1., т. 2.2., т. 2.3., т.2.4., т. 2.5. и т. 2.6, и чийто общ размер възлиза на сумата от 39 289 **2,50 лв., като същия се счита вместо по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, такъв по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, и вместо обезпечени, същите се считат необезпечени.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от „К.Е.“ АД възражение с вх. № 153743/22.**.2018 г. срещу Списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 09.**.2018 г. и обявен в ТР при АВ на 15.**.2018, с което е поискано предявените от „К.Е.“ АД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания в частта им, както следва : 1/ сумата от 2 837 023,27 лв., представляваща включена в списъка на неприетите вземания част от непогасен остатък от главница за доставена по силата на Договор за продажба на електрическа енергия № 1/28.03.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № 1/23.12.2014 г., Допълнително споразумение № 2/30.12.2014 г. и Допълнително споразумение № 3/30.01.2015 г., в периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. електрическа енергия, което вземане е установено с фактура № 109/31.05.2014 г., 2/ сумата от 1 206 759,68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 2 837 023,27 лв., начислена за периода от 21.06.2014 г. до 28.08.2018 г. и 3/ сумата от ** 820 лв., представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 2 837 023,27 лв., начислена за периода от 29.08.2018 г. до 12.09.2018 г., да бъдат включени за удовлетворяване в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/.  

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 09.**.2018 г. и обявен в ТР при АВ на 15.**.2018 г., по възражение с вх. № 154636/26.**.2018 г. /изпратено по пощата на 22.**.2018 г./, което е подадено от кредитор – Държавата, чрез Национална агенция за приходите, като ВКЛЮЧАВА в него предявените с нарочна молба от 03.10.2018 г. /изпратена по пощата на 28.09.2018 г./ от кредитора – Държавата, чрез Национална агенция за приходите публични вземания за сумата в размер от 9 502,62 лв. – съставляващи начислени и изискуеми размери на данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, чието възникване е последица от подадените от страна на длъжника – „ЕФГ“ АД /непл./ декларации–образец 6, както следва : № 290021807254105/15.08.2018 г.; № 290021807261317/15.08.2018 г.; № 290021807264690/15.08.2018 г.; № 290021807261317/15.08.2018 г.; № 290021807268247/15.08.2018 г.; както и начислени и изискуеми размери на здравно-осигурителни вноски, чието възникване е последица от подадените от страна на дружеството длъжник декларации – образец 6, както следва : № 290021807254105/15.08.2018 г.; № 290021807261317/15.08.2018 г.; № 290021807264690/15.08.2018 г.; № 290021807261847/15.08.2018 г., и при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.   

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата му част възражение с вх. № 154636/26.**.2018 г. /изпратено по пощата на 22.**.2018 г./, което е подадено от кредитор – Държавата, чрез Национална агенция за приходите, и с което е поискано внасяне на промени в Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, чрез включване на публични вземания индивидуализирани по своето основание и размер в молба за предявяване на вземания подадена от кредитора на 03.10.2018 г.

ОДОБРЯВА с гореописаните промени на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ Списъците на приетите и неприети от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в ТР на АВ по партидата на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/ на 15.**.2018 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от „Ч.Т.Б.“ ЕАД възражение с вх. № 169296/28.12.2018 г. срещу Допълнителния списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ изготвен на 17.12.2018 г. и обявен в ТР при АВ на 27.12.2018, с което е поискано предявеното от „Ч.Т.Б.“ ЕАД в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземане възлизащо в размер на сумата от **5 495,98 лв. – представляващо направени съдебни разноски в рамките на образувано т.д. № 1515/2018 г. по описа на СГС, ТО за заплатена държавна такса да бъде включено в Допълнителния списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от „К.Е.“ АД възражение с вх. № 709/03.01.2019 г. срещу Допълнителния списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ изготвен на 17.12.2018 г. и обявен в ТР при АВ на 27.12.2018, с което е поискано да бъдат изключени посочените под № 17 и предявени от кредитор - „К.Т.Б.“ АД /н./ вземания възлизащи в размер на сумата от общо 125 373, ** лв.

ИЗМЕНЯ Допълнителния списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ изготвен на 17.12.2018 г. и обявен в ТР при АВ на 27.12.2018 г., по възражение с вх. № 714/04.01.2019 г. /изпратено по пощата на 03.01.2019 г./, което е подадено от кредитор – Държавата, чрез Националната агенция за приходите, като ПРОМЕНЯ реда за удовлетворяване, с който следва да се ползва кредитора - „К.Т.Б.“ АД /н./ по отношение на предявените от негова страна вземания, които са включени в цитирания списък под  № 17 – т. 2.1., 2.2., 2.3 и 5.1., и чийто общ размер възлиза на сумата от 16 522,90 лв., като същия се счита вместо по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, такъв по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, и вместо обезпечени, същите се считат необезпечени.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата му част възражение с вх. с вх. № 714/04.01.2019 г. /изпратено по пощата на 03.01.2019 г./, което е подадено от кредитор – Държавата, чрез Национална агенция за приходите, и с което е поискано внасяне на промени в Допълнителния списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, чрез включване на публични вземания индивидуализирани по своето основание и размер в молба за предявяване на вземания подадена от кредитора на 28.**.2018 г., а така също е поискано допускане на промяна в реда на удовлетворяване, при който са приети и включени в цитирания списък вземания предявени от кредитор - „К.Т.Б.“ АД /н./, вкл. под  № 17 – т. 1.1., 1.2., 3.1., 4.1., 6.1., 6.2., 7.1., 8.1., 9.1. и 10.1.  

ОДОБРЯВА с гореописаните промени на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ Допълнителните списъци на приетите и неприети от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, които са обявени в ТР на АВ по партидата на „Е.ф.г.“ АД /в неплатежоспособност/ на 27.**.2018 г.

СВИКВА на основание чл. 674, ал.2 от ТЗ Събрание на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД /в неплатежоспособност/, с ЕИК ******** с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ТЗ, а именно : 1./ избор на постоянен синдик и определяне на неговото текущо месечно възнаграждение; 2./ определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника;  3./  определяне метода и условията на оценка на имуществото, 4./ избор на оценители и определяне на възнаграждението им, на 07.06.2019г. в 15,30 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул.”Витоша” № 2, в заседателната зала, където провежда заседанията си  VІ-2 състав.

Да се извърши обявяване в АВ, ТР на определението за одобряване на списъците и насрочване на Събранието на кредиторите, като се изпрати препис от същото и покана, за да се публикува.

Да се докладва делото след изтичане на едномесечен срок от обявяване на определението в ТР за евентуално решение по чл. 710 -7** от ТЗ.

Да се изпрати препис от определението и на синдика.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: