№ 224
гр. Русе, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20244500100463 по описа за 2024 година
Предявен е иск е с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищецът В. Ж. И. твърди, че на 30.11.2023 г. около 19:40 ч. на път
с посока на движение от гр. Русе към гр. Разград се е движил с
велосипеда си когато го застига л.а. марка „Хонда“, управляван от Х.
М. З.. В района на 10 км. поради движение на водача на лекия
автомобил с несъобразена скорост и неспазване на достатъчна
дистанция става причина и реализира ПТП, като блъска велосипеда
му, управляван от него. Местопроизшествието било посетено от мл.
автоконтрольор, който съставил констативен протокол за ПТП. Вина
за настъпилото пътнотранспортното произшествие имал водачът на
лекия автомобил „Хонда“, който не съобразил поведението си с
правилата по ЗДвП и по-конкретно чл. 5, чл. 20 и чл. 25 от закона.
Вследствие на това ПТП ищецът бил откаран в УМБАЛ „Канев“,
където бил хоспитализиран с оплаквания от силни болки в двата
крака. Нямал ясен спомен за случилото се. Били проведени
изследвания и консултации със съответните специалисти и му била
поставена диагноза, изразяваща се в монофрагментни диафизарни
фрактури на дясната тибия и фибула; контузия и оток на гръдната част
на гръбначния мозък; костно-мозъчен едем на тялото на Тх4;
Фрактура с данни за миелопатия на ниво Тх3 - Тх4; подкожен хематом
периорбитално вляво и охлузване окципитално; мозъчно сътресение;
парапареза на краката; паралигичен илеус; дискензия на жлъчен
мехур.
1
Ищецът бил хоспитализиран в отделение по неврохирургия за
периода от 30.11.2023 г. до 06.12.2023 г., а на 02.12.2023 г. му била
извършена оперативна интервенция. На 06.12.2023 г. бил прехвърлен
за продължаващо лечение в отделение по ортопедия и травматология,
където му била проведена пасивна рехабилитация, медикаментозна
терапия и извършена операция, с която бил премахнат външния
фиксатор на десния му крак. Бил изписан на 18.12.2023 г. за
продължаващо домашно лечение.
На 29.12.2023 г. отново бил принуден да потърси лекарска
помощ, защото имал оплаквания от болки в корема. След проведени
консултации било установено, че се касае за паралитичен илеус и
хидронефроза със стриктура на уретера. Състоянието му било
получено вследствие на парапарезата на краката и било взето решение
за провеждане на консервативна терапия чрез медикаментозно
лечение и поставянето на уретрален катетър. Бил освободен от
болничното заведение на 31.12.2023 г.
За трети път на 08.01.2024 г. бил хоспитализиран в УМБАЛ
„Медика“ АД с оплаквания за болки в областта на дясната подбедрица
и мускулна слабост в двата долни крайника и с невъзможна походка.
Била му поставена диагноза дискинезия на жлъчния мехур.
Установена била и дискова херния. Бил изписан на 16.01.2024 г.
Тези получени травми и наранявания, които били вследствие на
ПТП му причинили болки и страдания със значителен интензитет през
първите месеци от възстановителния период, който не бил приключил
и понастоящем. Описва подробно претърпените от него болки и
страдания в исковата молба довели и до промени в ежедневието -
загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, трудно
придвижване, съответно и с психически последици, защото изпитвал
страх и уплах от случилото се и споменът за инцидента щял да бъде
завинаги в съзнанието му занапред.
В следствие на ПТП претърпял и имуществени вреди, които са
на стойност 4404 лв., подробно описани в писмените доказателства в
исковата молба, които заявява че са свързани с произшествието.
Твърди, че по отношение на л.а. „Хонда“ имало сключена
гражданска застраховка с ответното акционерно дружество, като
застрахователната полица била за срок от 15.08.2023 г. до 15.08.2024 г.
Затова счита, че вредите следва да му бъдат репарирани от
застрахователя на виновния водач - ответник по спора със сумата от
200 000 лв., ведно със законната лихва считано от 29.02.2024 г.,
посочена като дата на сезиране на застрахователното дружество до
2
окончателното изплащане на сумата. Имуществените вреди
претендира да бъдат репарирани със сумата 4404 лв., ведно със
законната лихва върху тях от същата дата до окончателното изплащане
на сумата. Претендира и деловодни разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал
писмен отговор по чл. 131 от ГПК, в който признава единствено факта
на сключено валидно застрахователно правоотношение по силата на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
водача за л.а. „Хонда“ и заявява, че само този факт е безспорен.
Оспорва всички останали твърдения.
На първо място възразява по редовността на исковата молба, тъй
като ищецът не е посочил банкова сметка, по която да му бъде
заплатена евентуално сумата. Оспорва всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, което ищецът
твърди, че е извършено от водача на л.а. „Хонда“ Х. М. З., като
заявява, че не е налице противоправно поведение тъй като вина за
ПТП няма от страна на З.. Счита, че противоправното поведение за
настъпване на ПТП е изцяло на пострадалия В. Ж. И.. В тази насока
оспорва и механизма на ПТП. Счита, че няма реализиран контакт
между л.а. „Хонда“ и велосипеда управляван от ищеца. Заявява, че
ищецът е нарушил разпоредбите на ЗДвП, с което изцяло е негова
вината за ПТП. Счита, че същият е управлявал велосипеда без
светлоотразителна жилетка. Освен това е управлявал велосипеда без
да го контролира непрекъснато, каквото е изискването на чл. 20 от
същия закон и е загубил контрол върху него. Нарушил е чл. 79 от
ЗДвП тъй като е управлявал технически неизправен велосипед.
Нарушил е чл. 80 от ЗДвП тъй като не е управлявал велосипеда
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Нарушил е чл. 81 и чл. 15 от ЗДвП - не се е движил по разположения
от дясно на посоката му за движение пътен банкет и тротоар.
Нарушил е чл. 79 от ЗДвП тъй като не е имал изправни спирачки, не е
имал изправен механичен или електронен звънец, не е имал
устройство за излъчване на бяла или жълта светлина отпред и червен
светлоотразител отзад, не е имал бели или жълти светлоотразители
отстрани на колелата на велосипеда. Възразява, че ако не бъде
изключена изцяло отговорността на водача на лекия автомобил, то е
налице съпричиняване от страна на ищеца поради наведените
нарушения от негова страна на ЗДвП.
Оспорва твърденията, че ищецът е претърпял описаните в
исковата молба травматични увреждания и възразява срещу това те да
3
са в причинно-следствена връзка с ПТП и счита, че се дължат на
други събития. Възразява, че ако ищецът е претърпял такива
увреждания, то те не са с посочените в исковата молба - интензитет,
обем и продължителност. Възразява и че същите, ако са претърпени от
ищеца, не съответстват на критерия за справедливост съобразно чл. 52
от ЗЗД. Счита, че ищецът сам е допринесъл за влошаване на
здравословното си състояние, тъй като не е оказал необходимата
грижа за възстановителния си процес, а напротив го е неглижирал
грубо, тъй като този възстановителен процес би приключил
значително по-бързо и търпените болки биха били значително по-леки
по интензитет ако беше провел рехабилитационни или
физиотерапевтични процедури или друг вид последващо лечение,
което се е отразило пряко върху продължителността на
възстановителния процес.
Оспорва изцяло и предявения иск за имуществени вреди. Счита,
че документите, приложени от ищеца, удостоверяващи тези разходи
не ги доказват. Възразява и че голяма част от калкулираните
медицински услуги се покриват от НЗОК, поради което липсва
основание за ангажиране отговорността на застрахователя и тяхното
репариране от негова страна. Оспорва и предявените акцесорни
искове за законна лихва. В резултат на всички наведени възражения
моли да бъдат отхвърлени и двата предявени иска, евентуално да не се
уважават в пълен размер.
В открито съдебно заседание по делото, проведено на 30.04.2025
г. ищецът е направил искане на основание чл. 214 от ГПК за
изменение на иска за имуществени вреди, като е поискал същият да се
счита за предявен в размер на 6 036 лв. Исканото изменение е
допуснато от съда с протоколно определение от същата дата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
На 30.11.2023 г. на главен път І-2 Русе – Разград, км 10+300,
движейки се в посока гр. Разград, около 500 м. след Магазин Джъмбо,
в района на автокъща „Фреш ауто“ ЕООД, лек автомобил „Хонда“,
модел „ЦР-В“ с рег. № *** застигнал и блъснал движещия се пред
него в същата посока велосипед марка „Балкан“. След сблъсъка
водачът на велосипеда бил откаран в Спешното отделение на УМБАЛ
Канев, където е бил хоспитализиран с оплаквания от силни болки в
двата крака и след проведени изследвания и консултации му била
поставена диагноза – многофрагментни диафизарни фрактури на
дясната тибия и фибула, контузия и оток на гръдната част на
4
гръбначния мозък, костно-мозъчен едем на тялото Тх4, фрактура с
данни за миелопатия на ниво Тх3-Тх4, подкожен хематом
периорбитално вляво и охлузване окцититално, мозъчно сътресение и
парапареза на краката, изразяващи се в разстройство на здравето и в
трайно затрудняване движенията на долния десен крайник, наложили
открито наместване на фрактура на тибията и фибулата с вътрешна
фиксация, при която фрактурите са репозирани и фиксирани с игли,
като е поставен външен фиксатор. Извършени са и последващи
операция за премахване на външния фиксатор на десния крак, метална
остесинтеза на счупването на дясна подбедрица и остеопластика на
дясна голямопищялна кост. Провеждани са и други болнични
медикаментозни лечения и са извършвани множество
рехабилитазионни процедури в амболаторни и домашни условия.
Не е спорно, че автомобилът, с който е извършено деянието има
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника
ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД гр. София. По делото е
установено, че с писмена претенция, изпратена по пощата на
29.02.2024 г. на основание чл. 380 , ал. 1 от КЗ пострадалият, чрез
пълномощника си, е поискал определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение на претърпените от него неимуществени
и имуществени вреди, съобразно представените доказателства. Не се
спори обстоятелството, че по предявената претенция липсва
произнасяне от застрахователя в предвидения в чл. 496 от КЗ
тримесечен срок.
По делото е прието като неоспорено заключение на вещото лице
по назначената съдебно-медицинска експертиза, видно от което
ищецът е получил следните травматични увреждания в резултат на
действието на твърди тъпи предмети, които могат да бъдат получени
при ПТП на 30.11.2023 г.: сътресение на мозъка, периорбитално
кръвонасядане в ляво, охлузване в тилната област на главата, счупване
на тялото на четвърти гpъдeн прешлен, увреждане на гръбначния
мозък на нивo трети-четвърти гръден прешлен със средно тежка долна
парапареза, многофрагментни открити диафизарни счупвания на
костите на дясна подбедрица, наложили метална остеосинтеза,
псевдоартроза на дясна голямопищялна кост, представляваща
усложнение на счупването в същата област и в пряка причинно-
следствена връзка с негo, наложила оперативна интервенция с
остеопластика. Първоначално на ищеца било проведено 6-дневно
болнично лечение в отделение по неврохирургия към УМБАЛ
КАНЕВ, включващо диагностични изследвания, консултативни
5
прегледи, оперативна интервенция – открито наместване на фрактура
на табията и фибулата с вътрешна фиксация, при която фрактурите са
репозирани и фиксирани с игли, като е поставен и външен фиксатор,
след което болничното лечение е продължило още 12 дни в отделение
по ортопедия и травматология в същата болница, където е проведена
пасивна рехабилитация, медикаментозна терапия и му е извършена
операция, с която е премахнат външния фиксатор на десния крак. За
последвалото домашно амбулаторно лечение били препоръчани
постелен режим и медикаментозно лечение, както и спазване на
хранителнодиетичен режим. През м. 12. 2023 г. било проведено
тридневно болнично лечение по окончателно поставена диагноза
„паралитичен илеус“, като били проведени целенасочени изследвания,
проведено е консервативно лечение с диета и назначена
медикаментозна терапия. През м. 01.2024 г. било проведено
осемдневно болнично лечение по поставена след множество
изследвания окончателна диагноза „Дискинезия на жлъчен мехур“,
включващо медикаментозно лечение. През м. 06.2024 г. била
извършена оперативна интервенция за остеопластика на дясна
голямопищялна кост, в рамките на шестдневен болничен престои, по
време на който били провеждани и диагностични изследвания,
консултативни прегледи и медикаментозно лечение. За периода м.
11.2023 г. – м. 05.2024 г. били проведени множество терапевтични
рехабилитационни сесии в амбулаторни и домашни условия. Вещото
лице сочи, че след като е бил първоначално дехоспитализиран
лечението на И. е продължило в дома, където е бил на легло, на
памперс и с уретрален катетър. Вещото лице сочи, че И. провеждал
рехабилитация в домашни условия - изправяне на крака — от
началото на 2024 г. за около 2 месеца. След това през м. 04-05.2024 г. е
провел още три седмици амбулаторна физиотерапия в комплекс „Ялта"
и тогава вече се е придвижвал с проходилка. През м.06.2024 г. oтнoвo е
бил хоспитализиран в клиникa пo ортопедия при УМБАЛ Канев,
където му е била извършена операция, тъй като е имал псевдоартроза.
След това пролежаване в УМБАЛ Канев oтнoвo първоначално е бил
на легло, като след това е започнал да cе придвижва с проходилка и
около месец по-късно с бастун. Провел и нов курс амбулаторна
физиотерапия. От тогава до момента cе придвижва с бастун. B
момента е c оплаквания от болки и схващания в кръста, болки и
нестабилност в десния крак, болки при промяна на времето и не може
да носи тежки предмети. Вещото лице установява, че пострадалият се
придвижва с накуцваща походка с бастун държан в дясната ръка. Пo
предната повърхност на дясна колянна става ищецът има два линейни
6
белега с умерена диспигметация, с дължина съответно около 3,5 см и
oкoлo 6,5 см. Пo вътрешната повърхност на дясна подбедрица в
далечната трета има два надлъжни линейни белега с
хиперпигментация с дължина пo около 12 см.
Според вещото лице при такива увреждания, каквито са
установени при В. Ж. И. обикновено болките са най-силни
непосредствено след получаването им и продължават със значителен
интензитет до прилагане на обезболяващи средства или имобилизация
на фрактурите. Болки със значителен интензитет се усеща и в
следоперативните периоди и в периодите на раздвижване. Болки с по-
нисък интензитет, нo c постоянен характер, в областта на фрактурите,
е обичайно да се усещат за дълъг период от време, месеци и години,
особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните
условия. Към настоящия момент пострадалият продължава да се
оплаква от болки в областта на кръста и на десния долен крайник.
Експертът установява, че при тези травми при придвижването си на И.
ще му се налага цял живот да използва помощни средства – бастун.
Експертът приема, че описаните травматични увреждания -
сътресение на мозъка, периорбитално кръвонасядане вляво, охлузване
в тилната област на главата, счупване на тялото на четвърти гpъдeн
прешлен, увреждане на гръбначния мозък на нивo трети-четвърти
гръден прешлен със средно тежка долна парапареза, многофрагментни
открити диафизарни счупвания на костите на дясна подбедрица,
наложили метална остеосинтеза са в резултат на действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПTП на 30.11.2023 г., а
описаната псевдоартроза на дясна голямопищялна кост представлява
усложиение на счупването в същата област и е в пряка причинно-
следствена връзка е него. В открито съдебно заседание експертът
заявява, че проведеното лечение на В. И. е било адекватно на
увреждането му.
За установяване на обстоятелствата относно вината на водача на
л.а.Хонда и механизма на ПТП от 30.11.2023 г., е назначена
автотехническа експертиза. Вещото лице дава заключение, че нa
30.11.2023г. около 19:00 часа в тъмната част нa денонощието водачът
В. И. се движил с велосипед Балкан, черен нa цвят пo главен път I-2
от гр.Русе в посока разклона за с.Щръклево със скорост oкoлo 15
км/час. Бил е облечен с тъмни дрехи. Движел се е в дясната част нa
дясната лентата за движение. B същото време водачът Х. З.
управлявал лек автомобил Хонда с per. № *** пo същия маршрут със
скорост oкoлo 68 км/час. B района на автокъща Фреш ауто EOOД
7
лекият автомобил застига велосипеда, като водачът З. късно гo
възприел и задействал спирачната система на автомобила, нo нe успял
дa спре, тъй като велосипедът бил в oпacнaтa мy зона за спиране.
Автомобилът удря с предната си част задното колело нa велосипеда
със скорост oкoлo 64 км/час. От ударния импулс и сравнително
високия център нa тежестта на велосипедиста е последвал удар с
пренасяне, като тялото на велосипедиста се е качило върху предния
кaпaк на автомобила, достигайки предното обзорно стъкло и началото
на тавана на автомобила. Автомобилът е пренесъл тялoтo на
велосипедиста oкoлo 32,50 метра напред след мястото нa удара,
където тялoтo е изпаднало oт предния капак върху пътнaтa настилка.
В момента нa удара от л.а. Хонда ЦPB водачът нa велосипед Балкан В.
И. ce движил в дясната пътнa лента нa около 2-2,20 метра вляво от
БЛ(десен край нa пътното платно).
От доказателствата по делото вещото лице е извело извод, че
причините зa ПТП ca изцяло oт субективен характер, като основната
техническа причина за процесното произшествие са действията нa
вoдaчa нa лекия автомобил Х. З., кoйтo управлявайки го се е движил с
несъобразена скорост, кaтo със закъснение е възприел велосипедиста
В. И. и поради това нe e имaл техническа възможност дa предотврати
настъпването нa ПТП. Експертът установява, че водачът нa лек
автомобил „Хонда ЦРВ" е имал възможност да избегне сблъсъка в
момента на възприемане на опасността в случай, че се е движил с
технически съобразена скорост не повече от 45 км/час.
Вещото лице установява, че в района на ПТП с пътен знак В31
„Край нa въведена с пътен знак забрана за изпреварване на МПС" е
снето ограничение за изпреварване на МПС. Пътното платно е за
двупосочно движение, състоящо се от две ленти за движение,
разделени от прекъсната бяла маркировка. Двата края на пътното
платно cа обозначени с бяла непрекъсната маркировка. Няма въведено
с пътни знаци ограничение на скоростта за движение. Двамата
участници в процесното ПТП са се движили в посока от гр. Русе към
гр.Разград. B делото няма данни, че водачите са изпълнявали някакви
маневри непосредствено преди ПТП. Ударът между лек автомобил „
Хонда ЦPB", с per.№ *** и велосипед Балкан е настъпил на oкoлo 6-8
метра след OP в началото нa оставените oт автомобила спирачни
следи в дясната лента зa движение и на oкoлo 2-2,20 метра влявo oт
БЛ(десен край на пътното платно).
Експертът установява, че при движение пo улиците и пътищата
предназначени за обществено ползване водачите нa велосипеди
8
трябва да се движат възможно най-близо дo дясната граница на
платното зa движение. Счита, че от техническа гледна точка
разположението нa велосипедиста вляво на около 2 метра от десния
край нa пътното платно нe e било безопасно. Съгласно данни от
протокола за оглед на ПTП и оглед на веществените доказателства при
настъпилите деформации пo автомобила и велосипеда, се установява,
че е настъпил контакт между двете ППC при процесното ПTП нa
30.11.2023 г. Деформацията в предната част на автомобила показва, че
контактът на автомобила е в предната част на автомобила, в дясно от
средната мy част.
В заключението си експертът посочва, че водачите нa велосипеди
са длъжни да пoлзвaт светлоотразителна жилетка при управление
извън населените места, през тъмната част нa денонощието и при
намалена видимост. Няма данни водачът на велосипед Балкан В. И. да
е носил светлоотразителна жилетка при настъпване нa процесното
ПТП, кoeтo значително нaмaлявa неговата видимост на пътнoтo
плaтнo. Произшествието е настъпило в неосветен пътен участьк. При
движение на лекия автомобил на къси светлини водачите имат добра
видимост до 50 метра в зависимост от зрителните възможности,
метеорологичната обстановка и насрещните светлини от други
автомобили. Велосипедът е имал светлоотразители в задната си част,
нo водачът е бил облечен с тъмни дрехи и без светлоотразителна
жилетка, кoeтo значително ограничавало видимостта към нeгo. Няма
данни водачът нa велосипеда да е бил с поставена каска и предпазно
облекло към момента на настъпване на ПТП. При огледа на
велосипеда е установено, че към мoмeнтa на настъпване на ПТП тoй е
бил технически изправен. Според експерта, ако велосипедистът се е
движил възможно най-близо до дясната граница нa пътното платно и е
бил с поставена светлоотразителна жилетка текнически е било
възможно предотвратяване на процесното ПТП.
В съдебно заседание експертът, заявява че видимостта е била
ограничена предвид лошите атмосферни условия – мокра пътна
настилка и при това обстоятелство най-вероятно видимостта е била
нарушена от изпаренията, тъй като температурата е била „0“ градуса,
което по естеството си е лоша видимост. Уточнява че автомобилът се
е движил на къси светлини, като се дава до 50 м. видимост, но при
остарели автомобили видимостта е по-малка - става 40 м. и това е
била причината, поради която водачът много късно е възприел
велосипедиста. Според експерта при движение на участниците в ПТП
един зад друг, както са били шофьорът на автомобила и
9
велосипедиста, дори и да е имало светлоотразителни елементи в
спиците на велосипеда, те трудно биха могли да се възприемат от
водачът на автомобила. Експертът установява, че скоростта на
автомобила не е била превишена, но не е била съобразена с пътната
обстановка и с конкретните пътни условия.
Според вещото лице основната тежест за ПТП е, че водачът не се
е движил със съобразена скорост, но е необходимо да се отчете и
факта, че велосипедистът не е бил оборудван с подходящо облекло и
се е движил по средата на пътното платно, вместо движение в най-
дясната част на пътното платно.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените
СМЕ и АТЕ, като компетентни, пълни и обосновани.
В подкрепа твърденията на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, е разпитана свидетелката НВ И.а – майка на
ищеца. Свидетелката изнася данни за интензитета на болките и
притесненията вследствие причинените му телесни увреждания от
процесното ПТП. Когато й съобщили за катастрофата отишла веднага
в „Спешно отделение“, където пострадалият лежал гол, завит с
чаршаф, а лицето му от едната страна било с наранявания, имало кръв
и едва се виждало окото му, което било червено и изобщо не
отговарял на въпроси. Заявява, че в отделението по неврохирургия е
бил 6 – дни, а в отделението по ортопедия – 18 дни. След изписването
му от отделението по ортопедия, получил констипация, поради което
се наложило да постъпи в отделението по хирургия, където след
извършеното лечение получил подобрение и бил изписан. По време на
лечението, според лекуващите лекари, е имало опасност да получи
бъбречна недостатъчност. След прибирането си вкъщи, не можел да
мърда нищо друго, освен главата си. Баща му полагал грижи за него,
изразяващи се в поставяне на памперси, повдигане, смъкване, къпане
и миене. Бил е на легло до края на м. март 2024 г., идвали
рехабилитатори в тях, което продължило много дълъг период от
време, след което успели да го изправят на крака, като успявал да се
задържа прав с проходилка и правел по няколко крачки.
Свидетелката установява, че ищецът е претърпял 4 операции на
крака. Оплаквал се от болки, по цели нощи не спял, изпитвал болки в
гръбнака, като болки търпял и до настоящия момент. Непрекъснато
пиел обезболяващи, като му били поставяни и инжекции. В момента
може да се придвижва само с бастун, не ползва проходилка, но
продължавал да изпитва болки в гърба и кръста, не можел да върви
добре, тъй като все още замятал крака си. След инцидента е бил с
10
катетър, получил възпаление, което впоследствие също било лекувано.
Установява, че И. изпитва затруднения, когато се качва по стълби, не
издържа да стои дълго време прав и се налага да лежи.
Свидетелката заявява, че освен на физическото състояние на
ищеца, инцидентът повлиял и продължавал да влияе и на психиката
му. Косата му оредяла, станал нервен, не искал да общува, затворил се,
не ходил никъде, а и рядко идвал някой приятел да го види.
Когато се случило ПТП ищецът бил облечен с черно яке, което
било със светло сива качулка и светло сиви ръкави с отразители.
По делото е разпитан и свидетелят Х. М. З. – водачът на л.а.
Хонда, участвал в процесното ПТП. Свидетелят установява, че ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието и че при управление на
автомобила от град Русе в посока ДЗС пред него изскочил
велосипедист, който не успял да избегне и блъснал. Ударът с
велосипедиста се случил в средата на дясната лента на движение.
Свидетелят заявява, че не е видял велосипедиста, който след удара
паднал върху предния капак, стъклото и след спиране на автомобила
паднал пред него. Свидетелят не установява каква е била скоростта на
движение на автомобила. Заявява, че видял, че велосипедистът бил
със счупен крак и имал кръв на главата. Не е забелязал никакви
светлини по велосипеда, а само от лявата страна е имало жълт
светлоотразител, който забелязал по-късно след пристигането на
органите на МВР. Свидетелят установява, че велосипедистът не е
имал светлоотразителна жилетка, нито каска, бил е с черни или тъмно
сини дрехи.
Съдът намира, че показанията на свидетелите, като тези дадени
от св. Н И.а, преценени в аспекта на възможната заинтересованост от
нейна страна, следва да се кредитират напълно, като
безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от писмените
доказателства и от експертизите по делото.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага
следните правни изводи:
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по
чл. 432 от КЗ е наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между прекия причинител на вредата и застрахователя към момента
на увреждането. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД –
деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина, пораждащи
11
основание за отговорност на прекия причинител, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. Исковете са за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. Съдът счита, че са доказани
всички елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл.
45 от ЗЗД. Писмените и гласните доказателства по делото, както и
заключенията по приетите съдебномедицинска и автотехническа
експертизи потвърждават наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното деяние на деликвента и настъпилите в
резултат на ПТП телесни увреждания на пострадалия. В тази връзка,
неоснователни са наведените в отговора на исковата молба
възражения относно механизма на ПТП и възникване на описаните в
исковата молба вреди като резултат от същото. Въз основа на
констатациите на вещото лице по АТЕ, съдът намира за установен по
безспорен начин механизма на настъпване на ПТП и ролята на
участниците в него. Произшествието е настъпило на път I-2 в прав
неосветен участък на пътя, без наклон с едрозърнеста и леко влажна
асфалтова настилка, без дефекти. B района на ПТП с пътен знак В31
„Край нa въведена с пътен знак забрана за изпреварване на МПС" е
снето ограничение за изпреварване на МПС. Пътното платно е за
двупосочно движение, състоящо се от две ленти за движение,
разделени от прекъсната бяла маркировка. Двата края на пътното
платно са обозначени с бяла непрекъсната маркировка. Няма въведено
с пътни знаци ограничение на скоростта за движение. В. И., който бил
облечен с тъмни дрехи, се движил с велосипед Балкан, черен нa цвят,
в дясната част на дясната лента по пътя в посока разклона за с.
Щръклево със скорост oкoлo 15 км/час. B същото време водачът Х З.
управлявал лек автомобил Хонда с per.№ *** пo същия маршрут със
скорост oкoлo 68 км/час. B района на автокъща Фреш ауто EOOД
лекия автомобил застигнал велосипеда, като водачът З. гo възприел
късно и задействал спирачната система на автомобила, нo нe успял дa
спре, тъй като велосипедът се намирал в oпacнaтa мy зона за спиране.
Автомобилът ударил с предната си част задното колело нa велосипеда
със скорост oкoлo 64 км/час. От ударния импулс и сравнително
високия център нa тежестта на велосипедиста, последвал удар с
пренасяне, като тялото на велосипедиста се е качило върху предния
кaпaк на автомобила, достигайки предното обзорно стъкло и началото
на тавана на автомобила. Автомобилът е пренесъл тялoтo на
12
велосипедиста на oкoлo 32,50 метра напред след мястото нa удара,
където тo изпаднало oт предния капак върху пътнaтa настилка.
Несъобразената с атмосферните условия скорост на движение на
лекия автомобил и закъснялото възприемане на велосипедиста от
страна на водача на лекия автомобил се явяват основната причина за
настъпилото ПТП, която е изцяло от субективен характер. Водачът нa
лек автомобил „Хонда ЦРВ" е имал възможност да избегне сблъсъка в
момента на възприемане на опасността в случай, че се е движил с
технически съобразена скорост не повече от 45 км/час, а
велосипедистът – в случай, че се е движил възможно най-близо до
дясната граница нa пътното платно. При движението си на 2 метра от
десния край на пътното платно велосипедистът не е имал
техническата възможност дa предотврати настъпването на сблъсъка с
лекия автомобил.
Видно от заключението на СМЕ, в резултат на
пътнотранспортното произшествие на ищеца са причинени
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични блага, изразяващи се в множество увреждания, подробно
описани от вещото лице, причинено е разстройство на здравето. Както
е посочено в заключението, на ищеца първоначално било проведено
19-дневно болнично лечение, включващо диагностични изследвания,
консултативни прегледи, 3 оперативни интервенции под обща
интубационна анестезия, интензивно лечение и медикаментозно
лечение. От същото заключение се установява, че през м. 12.2023 г. и
м. 01.2024 г. са проведени 2 болнични лечения, включващи
медикаментозно лечение, а през м. 06.2024 г. е извършена четвърта
оперативна интервенция, която е била обусловена от настъпилите
услрожнения във възстановителния процес на псевдоартрозата и е
била извършена имплантация на биоактивно стъкло, като са
провеждани и диагностични изследвания, консултативни прегледи и
медикаментозно лечение. За периода м. 11.2023 г. – м. 05.2024 г.
ищецът е провел множество терапевтични рехабилитационни сесии в
амбулаторни и домашни условия. Изложеното напълно оборва
възраженията на ответника, че ищецът не е оказал необходимата
грижа за възстановителния си процес, че грубо го е неглижирал и не е
предприел своевременно необходимото лечение, с което би намалил
продължителността на възстановителния си процес и би намалил
интензитета на претъпените болки и страдания. По време на
болничния престой ищецът е бил зависим изцяло от чужда помощ,
поради състоянието си. След първоначалното му изписване през
13
м.12.2023 г. пострадалият е следвало да проведе продължаващо
домашно лечение с дадени лекарски указания за спазване на постелен
режим и го поставяло в зависимост от чужда помощ. Към настоящия
момент не само, че не е настъпило пълно функционално
възстановяване в движението на десния долен крайник на ищеца, но
дори вещото лице при личния преглед е отчело че не следва да се
очаква спонтанно пълно възстановяване по отношение на долната
парапареза, т.е пълно възстановяване на походката.
Изложеното обуславя ангажиране отговорността на ответника,
тъй като са налице всички материалноправни предпоставки за
уважаване на исковете. Сочените вреди следва да се възмездят
съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вземайки
предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС). Съдът при отчитане на вида на уврежданията – сътресение на
мозъка, счупване тялото на четвърти гръден прешлен, увреждане на
гръбначния мозък на ниво трети-четвърти гръден прешлен със средно
тежка долна парапареза, многофрагменти открити диафизарни
счупвания на костите на дясна подбедрица, наложили метална
остеосинтеза и псевдоартроза на дясна голямопищялна кост,
наложила оперативна интервенция с остеопластика и свързаните с тях
усложнения, интензивните болки и страдания при настъпване на
уврежданията и през време на провеждане на оперативните лечения,
продължаващите такива през продължаващия и към момента
възстановителен период, нуждата от ползване на помощно средство -
бастун за цял живот, невъзможността за пълно възстановяване от
травмите, психологическите неудобства от преживяното и
необходимостта от чужда помощ при извършване на действия от
ежедневието, както и трудоспособната възраст на ищеца, намира, че
следва да му бъде определено обезщетение за претърпените
неимуществени вреди общо в размер на 150 000 лева. Съдът счита, че
така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента
на засягане на неимуществената сфера на ищеца, а също и с принципа
на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Искът за
неимуществени вреди се явява доказан до този размер.
Претенцията за имуществени вреди в общ размер на 6036 лв. е
изцяло основателна, като от представените доказателства - фактури и
касови бонове към тях се установява, че тези разходи са в пряка
14
причинна връзка с деликта – разходи за лекарства и медикаменти,
разходи за специализиран транспорт, разходи за импланти, наем на
медицинска техника, разходи за рехабилитация и др. и същите са в
съответствие с проведените и назначени лечения и оперативни
интервенции на пострадалия, посочени в представените по делото
епикризи и установените от вещото лице д-р П. Д. и свидетелката Н
И.а проведени рехабилитазционни процедури. Същевременно по
делото се установи, че пострадалият В. И. като участник в
движението е допуснал нарушение на пътните правила, като е
управлявал велосипед „Балкан“ в нарушение на правилата,
установени в чл. 80 от ЗДвП. Управлявайки велосипеда си през
тъмната част на денонощието В. И. е бил без светлоотразителна
жилетка, каквато е задължителна, предвид разпоредбата на чл. 80, ал.1
от закона и се е движил не плътно вдясно в лентата за движение –
чл.80, ал.2 от ЗДвП. Поради тази причина съдът намира, че
поведението на пострадалия се намира в причинна връзка с
произшествието и обективно е допринесло за настъпване на вредните
последици, поради което е налице основанието по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
При отчитане механизма на ПТП и съпоставката на поведението на
участниците в движението, съдът приема принос на пострадалия от
35 %, с колкото следва да се намали дължимото обезщетение. С оглед
извода на съда за съпричиняване, определените по-горе обезщетения
за неимуществени вреди от 150 000 лв. и за имуществени вреди от 6
036 лв. подлежат на намаляване с 35 %, поради което исковете по чл.
432, ал. 1 от КЗ , предявени от В. Ж. И., са основателни за сумата от
97 500 лева и съответно – 3 923.40 лв., а за разликата до първоначално
претендираните суми неоснователни.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите, ограничавайки ги по размер (само в
рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие или предявяване на претенция от увреденото лице. След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и непроизнасянето и
неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на застрахователното
обезщетение, застрахователят дължи лихва за собствената си забава,
дори и при надхвърляне на застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал.
2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение
№ 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., I т. о. на ВКС и решение
№ 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., II т. о. на ВКС).
15
Видно от приетите по делото доказателства извънсъдебно
предявената претенция до застрахователя е от 29.02.2024 г. и с оглед
горните съображения, законна лихва върху присъденото обезщетение
е дължима от тази дата до окончателното плащане и акцесорната
претенция следва да бъде уважена съгласно заявеното в исковата
молба.
Ищецът е претендирал разноски, каквито му се дължат
съразмерно с уважената част от исковете, съгласно представения
списък. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 500 лв., от
която съразмерно с уважената част на исковете, в негова полза следва
да се присъдят разноски за платена държавна такса в размер на 246.10
лв. Ищецът е претендирал и разноски за адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Общият размер на уважените
обективно съединените искове е 101 423,40 лв. и съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението е в размер на
8 706,94 лв., в който и размер следва да бъде присъдено.
Ищецът дължи на ответната страна разноски съобразно
представения списък, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в
размер на 1 203.49 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ
БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД гр. София, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 1,
ЕИК *********, представлявано от Б Г. И. и ТДТ - изпълнителни
директори, да заплати на В. Ж. И., ЕГН **********, с адрес гр. Русе,
ул. „***, сумата 97 500 лева – обезщетение по чл. 432 от КЗ, намалено
поради съпричиняване с 35 %, за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, причинено от Х. М. З. на 30.11.2023 г. по път І-2 (Русе-Варна),
км 10+300 в посока към гр. Варна, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 29.02.2024 г. до окончателното изплащане и сумата от
3 923,40 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от
същото пътно-транспортно произшествие, намалено поради
съпричиняване с 35 %, ведно със законната лихва, считано от
29.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и 246.10 лева -
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди в размера
над 97 500 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва върху
16
отхвърлената част, както и иска за имуществени вреди в размера над
3 923,40 лв. до 6 036 лв., ведно със законната лихва върху
отхвърлената част.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ
БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД гр. София, бул. „Д-р Г.М.Д.“ № 1, ЕИК
*********, представлявано от Б Г. И. и ТДТ – изпълнителни
директори, да заплати на Окръжен съд – Русе държавна такса в размер
на 3 641.44 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ
БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД гр. София, бул. „Д-р Г.М.Д.“ № 1, ЕИК
*********, представлявано от Б Г. И. и ТДТ – изпълнителни
директори, да заплати на адв. Я. Д. от АК-София, на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, сумата 8 706.94 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Ж. И., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „***,
да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД гр. София, бул. „Д-р Г.М.Д.“ № 1, ЕИК
*********, представлявано от Б Г. И. и ТДТ – изпълнителни
директори сумата от 1 203.49 лева деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
17