Р Е Ш Е Н И Е
130/13.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На четвърти
февруари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2190 описа
на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК за сумата общо от 329.46 лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги,
лизингови вноски и неустойка по три отделни договора.
Производството е образувано по искова молба от “Теленор
България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.***, чрез адв. З.Й.Ц.от АК – София, със съдебен
адрес ****** срещу С.А.Х. с ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че на 13.03.2016г. между
„Теленор България“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за мобилни услуги
№ ********* за номер ********** и Договор за лизинг от 13.03.2016г. за устройство Lenovo A2010 Black, с обща цена 172.97 лв. с ДДС.
На 11.04.2016г. между страните бил сключен Договор за
мобилни услуги № ********* за номер **********.
По двата договора били издадени Фактура №
**********/15.04.2016г. в размер на 41.23лв., Фактура № **********/15.05.2016г.
в размер на 47.95 лв., Фактура № **********/15.06.2016г. в размер на 35.91 лв.,
Фактура № **********/15.08.2016г. в размер на 5.89 лв. и Фактура № **********/15.09.2016г. за
неустойка в общ в размер на 106.02 лв.
Предвид
неизпълнението на задължението от страна на ответника по инициатива на ищеца
било учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 1200/2019г. по
описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК № 614/25.04.2019г. Поради връчването на заповедта при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния съд указал на ищеца – заявител, че
следва да предяви иск, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
провеждане на избраните форми на искова защита.
В заключение се моли за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 67.19 лв., представляваща сумата за предоставени мобилни телефонни
услуги за отчетните периоди от 15.03.2016г. до 14.06.2016г. на основание
Договор за мобилни услуги № ********* от 13.03.2016г. за номер **********, сумата от 39.99 лв., представляваща частично претендирана неустойка по
Договор № ********* от 13.03.2016г., сумата от 40.23 лв., представляваща сума за предоставени мобилни телефонни услуги
за отчетните периоди от 15.03.2016г. до 14.06.2016г. на основание Договор за
мобилни услуги № ********* от 11.04.2016г. за номер
**********, сумата от 52.47 лв.,
представляваща частично претендирана неустойка по Договор № ********* от 11.04.2016г., както и сумата от 129.58
лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
13.03.2016г. за устройство Lenovo A2010 Black, ведно със законната
лихва върху сумата от 329.46 лв. от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските в настоящото и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника, чрез назначения му особен представител в
производството с Определение № 3268/14.10.2019г., като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна бил депозиран писмен отговор. В писмения
отговор се оспорва основателността на иска, като се сочи, че не се установява
да е получил мобилното устройство и да е ползвал мобилните услуги през
процесните периоди. От разпечатките е видно, че само първия месец е ползвал
услуги, като през останалия период му се начисляват такси за услуга, която не е
ползвал, тъй като мобилния му апарат най-вероятно е бил изключен. Така ищецът
иска суми за услуга, която не е предоставил.
В съдебно
заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на
делото, с което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и исковете
да бъдат изцяло уважени, като се излагат доводи за това.
В съдебно
заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. Н.В. от
ШАК. Поддържа се писмения отговор, но се сочи, че по делото има доказателства
ответникът реално да е потребил претендираните от ищеца суми, чрез ползването
на устройството, поради което не е необходимо извършването на експертиза. В
заключение се моли за отхвърлянето на исковете.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 614 от 25.04.2019г. по ч.гр.д. № 1200/2019г.
на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 329.46
лв., формирана от неплатени месечни абонаменти, лизингови вноски и неустойка
издадени по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
13.03.2016г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 11.04.2016г., ведно със законната лихва от 24.04.2019г. до изплащане
на вземането, както и разноски в общ размер на 385 лв. Поради връчването на заповедта на длъжника по
реда на чл.47 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви искове за
вземанията си.
Между
страните не се спори, че на 13.03.2016г. между ответника и „Теленор България“ ЕАД бил
сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 ********* по
абонаментен план „Стандарт“ за срок от
24 месеца и абонамент от 15.99 лв. На 13.03.2016г.
бил сключен и Договор за лизинг, с който било уговорено ищецът да предостави на
ответника за временно и възмездно ползване на устройство марка “Lenovo“ модел „A2010 Black“ за срок от
23 месеца, като след този период лизингополучателят може да подпише договор за
изкупуване на устройството или да го върне в едномесечен срок от изтичането на
срока на договора. В договора бил включен и погасителен план с 23 месечни
вноски всяка от които на стойност 5.89 лв.
На 13.03.2016г.
било подписано Приложение към първоначалния договор, представляващо ценовата
листа и запис на заповед за сумата от 135.47 лв.
На 11.04.2016г.
(лист 15 от делото) между страните бил сключен Договор за мобилни услуги за
мобилен номер 359 ********* по абонаментен план „Стандарт 20.99“ за срок от 24 месеца и абонамент от 20.99
лв.
За задълженията на
ответника, произтичащи от всички договори били издавани фактури, в които били включвани
лизингови вноски, разговори, месечни такси и други начисления под клиентски
номер *********, както следва: Фактура №
**********/15.04.2016г. със сума за плащане 45.34 лв. и срок за плащане 30.04.2016г.
за отчетен период 15.03.2016г. – 14.04.2016г.; Фактура № **********/15.05.2016г. със сума за плащане 93.29
лв. и срок за плащане 30.05.2016г. за отчетен период 15.04.2016г. – 14.05.2016г.; Фактура №
**********/15.06.2016г. със сума за плащане 129.20 лв. и срок за плащане
30.06.2016г. за отчетен период 15.05.2016г. – 14.06.2016г.; Фактура № **********/15.08.2016г. със сума за плащане 130.98
лв. и срок за плащане 30.08.2016г. за отчетен период 15.07.2016г. –
14.08.2016г. Към всяка от фактурите са приложени разпечатки по отношение на
потреблението на всеки един от мобилните номера отделно. По делото не са
представени доказателства за прекратяване на договора, нито за писмена покана
до лицето за плащане на вземанията и обявяването на договора за прекратен, но е
представена Фактура № ********** от 15.09.2016г. със сума за плащане 886.49 лв.
със срок за плащане 30.09.2016г. за отчетен период 15.08.2016г. – 14.09.2016г.,
в която фактура била начислена неустойка в размер на 649 лв., задължения за
предходен период 130.98 лв. и вноска лизинг 106.02 лв.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими. Налице е
правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на
образувано заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени
указания на заявителя да депозира искове за взиманията си по заповедта. По
отношение на местната си компетентност да разгледа настоящото производство,
съдът намира, че е родово и местно компетентен да се произнесе със съдебен акт.
По
основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД, както и по този с правно основание чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.342, ал.1 от ТЗ : За уважаването на исковете ищецът следва да докаже
наличие на валидни облигационни правоотношения между „Теленор България“ ЕАД и
ответника; изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника
към мобилния оператор и техния размер; лизингодателят следва да докаже и
че е предоставил на ответника –
лизингополучател, вещта, съобразно
уговореното;
В конкретния
случай не се спори от страните по делото, че са съществували валидни договори
за мобилни услуги и за лизинг сключени на 13.03.2016г. и 11.04.2016г. По силата
на договореното между страните оператора предоставял мобилни услуги за мобилни
апарати с предпочетен номер 359 ********* и 359 *********, както и възмездното ползване на лизинговата
вещ, като получаването на същата е декларирано от ответника с подписването на
договора. Общия размер на фактурираните услуги, включително и абонаментни такси
по двата договора за мобилни услуги е сума от 107.42 лв., а тази за неплатените
лизингови вноски е в общ размер на 129.58 лв. (уточняваща молба лист 33 от
делото). Съгласно чл.27 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД (лист 76 от делото) плащането на посочената във фактурата цена се
извършва в срока, указан в самата фактура (в случая двадесето число на
следващия месец), но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й (в
случая издаване на фактурата е на 15-то число всеки месец). Видно от
доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми няма
и към момента. Поради това и съдът намира, че предявените установителни искове
за неплатени месечни абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови вноски следва
да се уважат изцяло, предвид и липсата на оспорване на техните размери от
страна на процесуалния представител на ответника.
По
основателността на установителния иск по
чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД: Съгласно Договора за предоставяне на мобилни
услуги при прекратяването на същия по вина или по инициатива на потребителя – ответник,
същия дължи неустойка в размер на месечните абонаменти за всяка СИМ карта до края на срока на
договора.
В случая
ответника притежава качеството „потребител“ по
смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор
сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като се
изброяват примерно такива в точка 1-19. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1
от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално. В случая, с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца – търговец,
то ответника не е имал възможност да изрази волята си и съгласието си по
отношение на клаузата за неустойката, поради което и може да се приеме, че е
налице индивидуално уговорена клауза. В настоящия случай процесната клауза за неустойка осъществява съставите на чл.143,
т.5, т.6 и т.14 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя изпълнение да заплати
абонаментните такси до края на действието на договора, без доставчикът на
практика да предоставя услугите по него, тъй като е прекратил едностранно
същия. Следва да се отбележи, че в настоящия случай няма доказателство
договорът да е прекратен, както и потребителя да е бил уведомен за
едностранното прекратяване. Така мобилния оператор получава имуществена облага
от насрещната страна – потребител в размер, какъвто би получила ако договорът
не беше прекратен, но без да предоставя своята насрещна престация във формата
на мобилни услуги. С това уговорената в Договорите неустойка излиза много извън
типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до
значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на
абоната, създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост. При
това положение клаузата на основание чл.143, т.5 и т.6 и т.14 от ЗЗП е
нищожна. За нищожността на такава клауза
съдът следи служебно и без да е наведено възражение от ответника – чл. 7, ал.3
от ГПК, която разпоредба е разяснена в проведеното съдебно заседание по делото.
В този смисъл и Решение на Съда от 26.04.2012г. по дело С-472/10 на Съда на
Европейския Съюз и Решение № 23/07.07. 2016г. по т.д. № 3686/2014г.
на ВКС, ТК, І т.о.
Съдът не възприема доводите на ищцовата страна, че неустойката
се дължи, тъй като не излизала от присъщата ѝ обезщетителна, санкционна и
обезпечителна функция, поради частичното ѝ претендиране. Този факт е
ирелевантен, щом оператора е начислил такава в общ размер на 649.49 лв. и дори
да претендира само части от нея, това не променя обстоятелството, че са
накърнени добрите нрави. Както вече беше
отбелязано неустойката се дължи при
прекратяване на договора, като обаче в конкретния случай доказателства, че
другата страна по договора е узнала за неговото прекратяване не са представени
по делото. Поради това и аргумента на мобилния оператор не се възприема от
съда. Поради изложеното иска за неустойката е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В
заповедното са направени такива в общ размер от 385 лв., от които 25 лв.
заплатена държавна такса, 360 лв. адвокатско възнаграждение. Разноските в
заповедното производство обаче следва да се определят в размер на общо 276.95
лв., предвид частичното уважаване на исковете. В исковото производство са
направени такива общо в размер на 885лв., от които 225 лв. заплатена държавна
такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител и 360 лв. възнаграждение
за адвокат. Тези разноски следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената
част от исковете или в размер на 636.63 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С.А.Х. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********,
чрез адв. З.Ц.от АК – гр.София, със съдебен адрес ****** сумата общо от 107.42лв.(сто и седем лева и четиридесет и
две стотинки), представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 13.03.2016г. с предпочетен номер
+ +359********* и Договор за мобилни услуги № ********* от 11.04.2016г. с
предпочетен номер + +359*********, както и сума от 129.58 лв. (сто двадесет и девет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
сбора от неплатени лизингови вноски за предоставяне за възмездно и временно ползване на
устройства марка “Lenovo” модел „A2010 Black“ по Договор за лизинг от 13.03.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК – 24.04.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 614/25.04.2019г. по ч.гр.д. № 1200/2019г. на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* срещу С.А.Х. с ЕГН ********** иск с правно основание по чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума общо в
размер на 92.46 лв. (деветдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща сбора на частично начислените неустойки по Договор за мобилни услуги № ********* от 13.03.2016г. и
по Договор за мобилни услуги № ********* от 11.04.2016г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 614/25.04.2019г. по
ч.гр.д. № 1200/2019г. на ШРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.А.Х. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК ********* в заповедното производство разноски в размер общо на 276.95 лв. (двеста седемдесет и шест лева и
ведетдесет и пет стотинки), както и тези направени в исковото производство
в размер на общо 636.63 лв.(шестстотин
тридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки), съобразно уважената
част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: