№ 18
гр. Разград, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
и прокурора Ив. Р. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213300600274 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА РАЗГРАД се явява ПРОКУРОР И.Р..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ИВ. Т. Й., редовно призован, явява се лично с адв.В. и адв.Й..
ВЕЩИТЕ ЛИЦА лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.В.: Да се даде ход на делото.
Адв.Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдия докладчика, съдия ДРАГАНОВ:
С Решение № 157 от 08.06.2021 г., постановена по НОХД № 624/2020 г. по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимият ИВ. Т. Й. от гр. Разград е признат за виновен в това, че
на 26.07.2019 г. в землището на гр. Разград, на кръстовището на път II -49 /гр. Разград-гр.
Кубрат/ с път за товарна ЖП гара - гр. Разград, при управление на моторно превозно
1
средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“ с peг. № РР 7551 ВК, е нарушил
правила за движение по пътищата: - чл. 5. (1) от Закона за движението по пътищата : „Всеки
участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“; - чл. 6. от Закона за движението по пътищата :
„Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“; - чл.
45, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата: „Пътните знаци
относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през
кръстовища и стеснени участъци от пътя“; - чл. 45, ал. 2 от Правилника за прилагане на
Закона за движението по пътищата: „Пътните знаци относно предимството имат следните
изображения и наименования: Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!,
чл.45, ал.2 от ППЗДвП „Пътен знак Б2 има формата на правилен осмоъгълник. Фонът на
знака е червен, а символът „STOP“ и граничната линия са бели“; - чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП
„Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
„стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията на която е
поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство;“ -чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 104, ал. 1 от
ППЗДвП „На кръстовище на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните преводни средства, които се движат по пътя с предимство“, и по
непредпазливост е причинил на А.К.П. от гр.Разград средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на задния израстък на лява лакътна кост /олекранон/ и счупване на главичката на
лява лъчева кост, последвано от оперативна интервенция с налагане на метална
остеосинтеза, по своята медико-биологична характеристика, по отделно и в съвкупност,
счупванията на двете кости на предмишницата в областта на лакътната става са обусловили
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”б” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1600.00 лева.
На основание чл. 78а, ал. 4, във вр. с чл. 343г във вр. с чл. 343 от НК подсъдимият
ИВ. Т. Й. е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, като е зачетено
времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.
С решението подсъдимият ИВ. Т. Й. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР гр.
Разград сумата 902,20 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по
сметка на Районен съд - Разград сумата 2482,25 лева разноски в съдебното производство.
Вещественото доказателство - л.а. марка“„Сузуки“, модел „Балено“ с рег. № РР 32 65
ВК на съхранение в склада на ОДМВР - Разград, е постановено след влизане в сила на
решението да бъде върнат на А.К.П.. Против решението е постъпила въззивна жалба от
2
подсъдимия ИВ. Т. Й..
В допълнение към жалбата, депозирано от защитника на подсъдимия адв. Р.В., се
конкретизират оплакванията срещу осъждането на подсъдимия. На първо място се изтъкват
допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви към решението, тъй
като изложените такива били формални и необосновани. На следващо място се инвокират
оплаквания за нарушение на материалния закон. Изтъква се, че бланкетните разпоредби на
чл. 5 и чл. 6 от ЗДвП нямат отношение към конкретния казус. Сочи се, че още от началото
разследването е водено тенденциозно, като са събирани доказателства единствено в ущърб
на подсъдимия, и оневиняващи действията на другия водач, участвал в инцидента. Въпреки
проведените в досъдебната фаза и съдебната фаза множество следствени действия, по
делото не било установено фактическо обстоятелство от съществено значение за правилното
решаване на делото, а именно каква е зоната на видимост за подсъдимия Й. в посока гр.
Разград от знака „Б52“ и от мислената линия, разделяща второстепенния път от товарна ЖП
Гара от главния път II-49 гр. Разград – гр. Кубрат. Горното било необходимо с оглед анализ
на обективната възможност на обвиняемия да възприеме движещия се по главния път
автомобил „Сузуки“ във връзка с преценката на действията, извършени от него в нарушение
на чл. 45, ал. 2 от ЗДвП и чл. 46 от ППЗДвП. При установената скорост повече от 74 км/ч на
автомобила „Сузуки“ било спорно дали същият е бил в зоната на видимост на обвиняемия в
момента на навлизането му от второстепенния път в главния. Оспорва се също
заключението на вещите лица по тройната съдебно техническа експертиза в частта относно
обстоятелството, че в момента на удара автомобила на обвиняемия е бил навлязъл на не
повече от метър на главния път. В подкрепа на това се излага, че всички веществени следи
от удара са извън главния път. В тази връзка се изтъква, че показанията на свидетелите,
пътуващи в автомобила „Сузуки“, в частта им, че автомобила на обвиняемия е бил навлязъл
към средата на главния път и впоследствие е предприел маневра на заден ход, са
неправдоподобни и изключени като вероятност от заключението на вещите лица. В
подкрепа на тезата за недоказаност на виновно поведение от страна на обвиняемия се
подчертава заключението по т. 5 от тройната автотехническа експертиза, според което
„причината за настъпване на произшествието от технически характер е насочването на
лекия автомобил „Сузуки“ на дясно, след като водачът му е възприел опасност за
движението и излизането му от платното за движение на път II-49 към началото на удара“. В
тази връзка се сочи практиката на ВКС, според която „Спасителна маневра“ винаги е за
сметка на водача, който я извършва. Изтъкват се безспорно установените нарушение на
правилата за движение от страна на водача на този автомобил, който е бил превишил
разрешената скорост от 50 км/ч с повече от 24 км и е управлявал под въздействието на
алкохол, които нарушения са довели до неадекватна реакция от негова страна при създалата
се ситуация.
С оглед всичко изложено се прави искане въззивния съд да отмени решението, като
признае за невиновен и оправдае обвиняемия поради недоказаност на повдигнатото
обвинение.
3
Алтернативно се иска от съда да приеме съпричиняване от страна на свидетелят И. и
пострадалата свидетелка, като основание за намаляване размера на наложеното
административно наказание и отмяна на наказанието лишаване от право да управлява МПС,
предвид на това, че разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК дава такава възможност.
В контекста на гореизложеното с жалбата се прави доказателствено искане за
поставяне на допълнителна задача на вещите лица по назначената тройна автотехническа
експертиза - след допълнителни замервания да бъде установена зоната на видимост, както от
знака „СТОП“ на второстепенния път, така и от мислената линия, разделяща платната на
второстепенния път и главния път II-49 в посока гр. Разград. Искането се прави с оглед
преценка на обективната възможност на обвиняемия да възприеме движещото се от гр.
Разград МПС, както и разстоянието, от което би могъл да го възприеме при установената от
експертизата скорост на това МПС.
Препис от жалбата е връчен на Районна прокуратура – Разград, от която не са
подадени възражения по чл. 322 НПК.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на
предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите
по чл. 327 НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право да атакува присъдата,
съгласно чл. 318, ал. 3 и ал. 6 от НПК.
Подсъдимият се е явил пред първоинстанционния съд и е дал обяснения.
За изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпит на подсъдимия по
чл. 327, ал. 2 НПК, но подсъдимият може да дава обяснение във всяко положение на делото.
Не се налага разпит на свидетели при условията на чл. 327, ал. 3 НПК.
Настоящия съдебен състав e счел, че за изясняване на обстоятелствата по делото
направеното искане за поставяне на допълнителни задачи на вещите лица се явява
основателно. Ноторно известно е, че при удар между МПС в експертна практика се
използват няколко метода за определяне на скоростта на движение на МПС преди удара,
които се базират на основните теореми на механиката. Всеки от тях има своите предимства и
недостатъци, като в едни случаи точността на даден метод е по-голяма, а в други – по-малка.
При сложни от динамичен характер произшествия трябва да се прилагат два или повече
метода, за да може точно и обосновано да се отговори на задачите на експертизата, без
изводите да будят съмнение.
По настоящото дело вещите лица по повторната тройна експертиза са използвали
същия метод за определяне скоростта на автомобилите, както и първоначалната експертиза.
Определената по този метод от повторната експертиза скорост на автомобила на
подсъдимия от 20.2 км/ч, или 5.6 м/сек, е значителна, като се има предвид маневрата, която е
извършвал, и поради това възникват съмнения в правилното и определяне. Основания за
това дават и обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля Красимир Костадинов,
че обвиняемият е бил спрял, преди да навлезе по главния път, както и наблюденията на
4
вещите лица, че всички МПС се изтеглят след знак СТОП, за да имат видимост. Предвид на
това следва да се възложи на вещите лица по тройната автотехническа експертиза да
използват и друг метод за определяне скоростта на двата автомобила в момента на удара
между тях.
Освен това следва да бъде поставена допълнителна задача на вещите лица по
назначената тройна автотехническа експертиза - след допълнителни замервания да бъде
установена зоната на видимост в посока гр. Разград от знака „СТОП“ на второстепенния
път, от мислената линия, разделяща платната на второстепенния път и главния път II-49 в
посока гр. Разград, както и зоната на видимост в посока гр. Разград от поставеното
сферично изпъкнало огледало. При наново определената скорост на автомобила „Сузуки“
бил ли е същият в зоната на видимост на подсъдимия Й. от мислената линия, разделяща
платната на второстепенния път и главния път II-49 в посока гр. Разград, в момента на
навлизането му в главния път.
Заключението на вещите лица е постъпило в съда в срок на 13.01.2022 г.
Адв.В.: Поддържаме жалбата. Моля да бъдат изслушани вещите лица.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е допустима. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ докладва постъпила допълнителна автотехническа експертиза вх. №
111/13.01.2022 г.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА
Ц. М. Ц.: 63г., женен, неосъждан, б.р.
ОРЛ. ЕМ. ДЮЛГ.: 57г., разведен, неосъждан, б.р.
Е.С. Ж.: 67г., женен, неосъждан, б.р.
НАПОМНИ се на вещите лица отговорността по чл.291 НК.
ПРОЧЕТЕ се заключението на вещите лица по допълнителната автотехническа
експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Представили сме заключение, което поддържаме. Обяснили сме,
че в казуси като процесния за определяне на скоростите се използват масово няколко
метода. Описали сме кои са тези основни методи и сме обяснили защо не можем да
използваме теория на удара и енергийния метод (метод Deltd-V), тъй като в делото няма
данни, не са извършвани замервания на деформациите по двата автомобила, които са
задължителни, за да могат да се използват тези методи.
Използвали сме метода базиран на Закона за съхранение на количеството на
движение и сме извършвали проверка по ударния импулс.
Направили сме посещение на мястото отново. Измервали сме видимост. Обяснили
сме, каква е видимостта при сферичното огледало, която не дава възможност да се определи
конкретни разстояния и сме определили, когато автомобилът „БМВ“ е започнал да навлиза в
платното на пътя за Кубрат на какво разстояние е бил автомобила „Сузуки“ в този момент.
5
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Ние сме изчислили скоростта на движение по този метод, който
сме посочили в експертизата понеже такива данни има в протокола за оглед, ако имаше
други данни, щяхме да пресметнем по още един метод. Но няма данни по делото, за да
можем да използваме друг метод за пресмятане скоростта на движение. Това беше
възможния метод, по който може да се сметне скоростта на движение при наличните данни
по делото.
По отношение на сферичното огледало ние сме посочили в експертизата, че това е
оптичен елемент. Оптичният елемент променя, както размера на превозните средства, които
се наблюдавани, така и отстоянието от него и по него не може да се съди за разстоянието на
превозните средства от оптичния елемент – огледалото, не е така, както при пряка видимост
на МПС-тата, които се движат по този път.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Поддържам заключението. Нямам какво да добавя.
Адв.В.: Нямам някакви конкретни възражения по това заключение, но при
изслушването пред първоинстанционния съд сте заявили, че практически от знака „СТОП“
на второстепенния път няма практически никаква видимост, включително сте посочили 10
автомобила сте наблюдавали, поддържате ли, тъй като в момента пишете, че има видимост
до 50м, това означава ли че е значително по-ниска видимостта?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: На снимка 2 и снимка 3 в експертизата на стр.19 и на стр.20, на
снимка 2 сме се опитали, заставайки на линията на знака, успоредно на надлъжната ос на
пътя за Кубрат, ако се изпълни условието автомобила трябва да се спре преди знака и ще
вижда тази бялата сграда и сме заснели този бял автомобил, който подхожда и пак спира,
защото, когато спрете преди знака вие пряко сили може да видите до 50 метра, но тука е
много важно, тъй като пътя от гарата, няма маркировка и поради характеристиката на
кривата, това е плавна дясна крива като идвате от Разград към Кубрат. Важно е на такова
място видимостта може да бъде измерена конкретно на определено място, ние затова сме
посочили няколко снимки, автомобилите не спират на едно и също място, затова тя е
приблизителна видимост, но казали сме го и пак го повтаряме от знака „СТОП“, който
автомобил спирайки на знака „СТОП“, изпълнявайки задължението си от мястото, където е
приближавал „БМВ“, той практически няма видимост на Разград и затова всички подхождат
напред, изминават това разстояние, което е описано и повечето автомобилите влизат до
метър и повече, няма как да го измерим, ние сме показали снимка на лек автомобил, който
също, понеже колегата стои отгоре и дава знак, там има един червен автомобил, той също е
влязъл около метър на око. В същото време автомобилите, дори и товарни автомобили,
които се движат по посоката на „Сузуки“, преминавайки през тази дъга, те се изместват
наляво всички, по това, което сме наблюдавали ние така се наложи, четири пъти сме
правили, единия път с Пътна полиция.
За спиране и да спрат, практически задължително спират около това място, като не
можем да посочим точно колко е, но обикновено навлизат, затова сме сложили снимки.
Автомобилите, които се движат към Кубрат, се изместват наляво. Дори сме снимали товарен
автомобил също се измества наляво. Пак повтарям това е поради характеристиката на
6
кривата, там нямаме постоянна видимост. Зависи от кое място ще се измерва тази видимост.
В огледния протокол е посочена една видимост, но не е конкретизирано от къде гледат.
Няма отделна лента за движение надясно. Това, което сме казали го потвърждаваме. Има
някаква видимост, ние сме посочили стойност, но тази стойност, ако вие видите автомобила
на 50 метра, нали вие трябва да минете и 8 метра до пътя, т.е. вие ще се блъснете в него, ако
спрете и тръгнете, без да спирате. Това, което сме казали сега го обясняваме и го
потвърждаваме. Поради липсата на видимост автомобилите спират около десния край на
платното за движение по посока към Кубрат.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Искам да обясня, че към експертизата изготвена за РС сме
приложили скица, на която се вижда, че няма маркировка и се вижда каква е конфигурацията
на самото кръстовище.
Адв.Й.: От момента, в който И., който е управлявал лекия автомобил „Сузуки“
възприема движението на подсъдимия може ли да се установи какво време се движи
неговия автомобил, с какво време на реакция разполага към момента на удара. От момента
на възприемане на опасността до момента на удара свидетелят И. колко време е минало?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: В делото нямаме данни водача на лекия автомобил да е
реагирал. Ако е реагирал, той щеше да остави някакви следи. Става дума за И.. Ние нямаме
такива данни за оставени в района на произшествието и не можем за отговорим дали е
реагирал.
Адв.Й.: Когато той е видял опасността до момента на сблъсъка може ли да се каже
приблизително какво време е минало?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: При видимостта, която е посочена в огледния протокол 70 метра е
разполагал с време 3,57 секунди, за да стигне до мястото на удара, при тази видимост.
Адв.Й.: Можем ли тогава, при условие, че подсъдимия се движи със скорост 20 км/ч,
което е 5,6 метра/сек. той тогава за тези 3 сек. излиза, че е изминал приблизително 15 метра.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Тя е променлива скоростта на движението. Според неговите
обяснения той е спрял на знака „СТОП“. Така, че от момента от потеглянето от знака
„СТОП“ до момента на удара скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ“ е
променлива.
Адв.Й.: тогава той би ли могъл за това кратко време, да развие такава голяма
скорост?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Може, разбира се.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДЮРГЕРОВ: В първата експертиза е обяснено. Тази скорост е
установена от наличните обективни находки намерени при огледа, трасологичния анализ на
тези находки и уврежданията по двата автомобила, тъй като уврежданията на „БМВ“
започват от предното колело назад, т.е. към момента на удара, където сме го написали към
началото на удара „Сузуки“ е бил извън платното за движение на пътя за Кубрат. Той е
насочил автомобила надясно. Защо, това не можем да отговорим. Преди малко казах, прави
7
впечатление, на тези наши четири посещения, че всички преминават от лявата страна.
Значи, той да го насочи в тези 3,57 сек. при време за реакция 1,2 сек. остават 2,4 сек. през
това време за реакция той може да действа не само със спирачки, но и с кормилото и той е
насочил автомобила, и от деформациите и от обективните находки е определено, че „БМВ“
е било в движение с тази скорост, която според нас е ниска. Иначе ние сме го обяснили от
механомеханичното моделиране на преместването и от разположението, в което са
намерени, ако той е бил спрял, трябваше по друг начин да са разположени двете превозни
средства, като се има предвид факта, че удара за „БМВ“ е преди масовия му център.
Масовият му център обикновено е около средата някъде.
Ние сме обяснили, че от техническа гледна точка го коментираме, но за нас затова
помолихме и включиха трасолог в експертизата, безспорно е установено, че удара е извън
платното за движение към Кубрат, това прави трасологическия анализ. Ударът е осъществен
извън платното.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Защото деформациите по лекия автомобил „БМВ“ започват от
средата на предното колело назад.
Адв.Й.: Аз нямам повече въпроси.
Адв.В.: Аз имам в тази връзка въпроси. Важно е да бъде уточнено следното, тъй като
такива въпроси не са задавани нито на ДП, нито в съдебното производство. Вие на база на
тези изчисления сте приели скорост на лекия автомобил „БМВ“ 20 км/ч и скорост на лекия
автомобил „Сузуки“ 70,4 км/ч. Вие изобщо имате ли поставена задача с оглед времето и с
оглед доказателствата по делото, включително обясненията на обвиняемия, дали в случай,
че е бил спрял на знака „СТОП“, при очевадното време за реакция, за възприемане на
обекта, за сключване на първа скорост до достигане на съответната скорост към момента на
удара 20 км, тези данни взели ли сте ги предвид, още повече сте нямали такава задача. Тъй
като според мен, скоростта даже да е била 22 км към момента на удара с оглед безспорните
данни, такива са доказателствата по делото, включително показанията на свид. Красимир
Костадинов, че той е спрял на знак „СТОП“, съответно времето за което е изминал това
разстояние от 8,6 е много повече от това, което вие сте взели по експертизата приемайки и
базирайки се само на тази скорост 22 км. чисто технически.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: При поставяне на задачата са вземати параметрите на леките
автомобили и отговаряме на поставените задачи. В експертизата е посочено, че от мястото,
където се намира знака „СТОП“ до мястото, където е стигнал лекия автомобил „БМВ“ в
момента на удара, разстоянието е 9,6 метра, това е разстоянието от знака „СТОП“ до десния
край на платното за движение на пътя Разград-Кубрат плюс разстоянието с което е навлязъл.
Следва въпроса за какво време го е изминал лекия автомобил „БМВ“. В два варианта, ако го
пресметнем. Ако го пресметнем при постоянна скорост в случай, че не е спирал и в случай,
че е спирал. При случай, че не е спирал, той го изминава с постоянна скорост 20,2 км/ч и
това разстояние ще го измине за 1,17 сек. За това време лекия автомобил „Сузуки“ при
установената му скорост на движение от 70,6 км/ч ще измине разстояние 30,52м. Ако лекия
автомобил е спрял, както има свидетелски показания, тогава този път от 9,6 м той ще го
8
измине с една средна скорост от 2,8 м/сек, понеже той потегля от положение при скорост,
която е 0. Това разстояние той ще го измине за 3,3 сек., където е стигнал по време на удара.
В такъв случай, ако беше спирал, в момента, в който е потеглил от знака „СТОП“ лекия
автомобил „БМВ“, лекия автомобил „Сузуки“ щеше да бъде на 67,20 м преди мястото на
удара. В това време, този път се едно и също време от двата автомобила, но поради
различните скорости те изминават различен път. Отговорих на въпроса в два варианта, тъй
като има данни, че е спирал.
Адв.В.: При всички тези параметри от момента, в който лекия автомобил „Сузуки“ е
излязъл от главния път при съответната скорост, водача на лекия автомобил „БМВ“, би ли
достигнал изобщо до пътното платно, ако е спрял?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: При ПТП, разположението на следите оставени на
местопроизшествието, разположението на двата автомобила след произшествието, както е
описано в протокола за оглед на ПТП и разположението на повредите по двата автомобила
сочат, че в момента на удара предната част на лекия автомобил „БМВ“ е навлязъл с 1 метър
в платното за движение на пътя Разград-Кубрат. В същия този момент предната част на
лекия автомобил „Сузуки“ е била изцяло извън платното за движение на този път и е бил в
пътя от сградата водеща към този път.
Имаме скица, която е приложена към експертизата на РС и в тази скица ние сме
посочили, както размерите, така и разположението на автомобилите, т.е. предната част на
лекия автомобил „БМВ“ не е деформирана странично от оста на предното колело напред до
предната гума, тя е деформирана от там назад и това ни дава право да приемем
разположението на леки автомобил „Сузуки“ към този момент, че е бил предната му част
извън платното за движение на пътя Разград-Кубрат, т.е. предприел е маневра заобикаляне
отдясно.
Адв.В.: Въпросът е когато водача на лекия автомобил „Сузуки“ е предприел тази
маневра, не я е предприел на 2 метра, а много по-рано, дали изобщо водача на лекия
автомобил „БМВ“ е достигнал до пътното платно, те там са се ударили, но това разстояние,
докато го мине 20, 30 или 60 метра, както казвате, той изобщо не е достигнал до пътното
платно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: въпроса е поставен така, за да се озове на това място лекия
автомобил „Сузуки“, къде се е намирал в момента, в който той е предприел маневра
заобикаляне отдясно.
Адв.В.: въпросът е за това време, ако евентуално е спрял „БМВ“ на „СТОП“, би ли
достигнал до това, тъй като аз твърдя, че когато оня е предприел спасителна маневра, той е
бил на няколко метра преди главния път.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Така го разбираме ние въпроса, може да се направят едни
изчисления да се върне назад. Към момента на удара предната част на „Сузуки“ е била в
определеното положение, ако правилно разбирам и приемем, че „Сузуки“ в някакъв момент
преди това се е движел да кажем по средата на пътя, то ще бъде теоретично, не съвсем
9
точно, какво време му е необходимо, защото ние нямаме доказателства обективни как е
завил, но може да се направи едно теоретично приблизително изчисление безспорно, за да се
озове предната част към момента на удара там, в по-ранен момент, може би 2-3 сек. е това
изменение на устойчивото движение на „Сузуки“ и насочването му надясно. Казах
теоретично, защото не се знае при тази скорост как е реагирал той. Той се е движел, той е
прав, не е станало 2 метра преди това, но точно не можем да кажем кога.
Всички обективни доказателства са след удара. Преди това, няма да е конкретна
сметката.
Адв.В.: Чисто теоретично от момента, когато е предприел за нас тази неправомерна
маневра захождане, заобикаляне, без значение как са го кръстили свидетелите дали изобщо
обвиняемият е достигнал до главния път. Аз твърдя, че поне няколко метра преди да стигне,
оня е тръгнал да го заобикаля.
Въпросът ми е с оглед данните по делото, въпреки че многократно сте писали, че не
са коректни, към момента, когато лекия автомобил „Сузуки“ е предприел спасителна
маневра заобикаляне, захождане и излизане извън неговото пътно платно, обвиняемият
достигнал ли е до главния път?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Ние не случайно сме казали опасност от технически характер
възниква, когато „БМВ“ започва да навлиза в този 1 метър за нас. Ние сме смятали около
този момент. Безспорно, ако разбирам правилно адвоката, този водач на „Сузуки“ е
предприел някакви действия, но доколко те са правомерни или не, ние няма как да
отговорим. Да, те са започнали в по-ранен момент от тази 2 метра и от тази секунда 0,1 в
което „БМВ“ е навлизал в платното за движение, но тя ще бъде теоретична тази сметка, не
може да бъде точно конкретна.
Адв.В.: Колко да е теоретична с оглед обективните данни на скорост, на посока. Би
ли достигнал лекия автомобил „БМВ“ до пътното платно на главния път, защото при тази
скорост аз твърдя, че е бил няколко метра преди главния път, абстрахирайки се от удара,
естествено, че на 2,5м е бил той.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Не. Ние едно и също говорим, ако правилно го разбираме. Ние
сме изчислили този 1 метър с 5,56 го изминава за 0,18, тъй като казахме преди малко, че
автомобила „Сузуки“ е бил насочен надясно, а той има данни по делото, че се е движел към
Кубрат преди това да завъртите волана 0,2 до 0,3 сек. значи безспорно това насочване на
„Сузуки“ надясно е станало преди „БМВ“ да навлиза в платното за движение на пътя за
Кубрат.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Принципно, как се разсъждава при изготвяне на една
автотехническа експертиза, от къде се тръгва, къде са опорните точки така да се каже.
Първо, ние имаме данни от протокола за оглед. Според данните от протокола за оглед ние
определяме къде е мястото на удара и разположението на автомобилите в този момент. Аз
обяснявам методиката, по която разсъждаваме ние вещите лица и как работим. След като
определим мястото на удара и разположението на автомобилите в този момент
10
продължаваме и установяваме скоростите за движение. След като установим скоростите за
движение от това им разположение, от изходното положение, ние започваме да ги връщаме
назад с техните скорости на движение и вече в зависимост от кой момент ни бъде поставена
задачата, защото съда може да иска един момент, ние не сме вещи по ЗДвП, в който момент
ни поставят задача ние ги връщаме автомобилите назад и можем всеки момент да установим
къде е бил другия автомобил връщайки единият назад и другия с неговата скорост на
движение. Това е методиката, при която се работи в АТЕ.
Ние приемаме, че скоростта на движение на лекия автомобил „Сузуки“ е била 19,6,
тъй като нямаме данни за спиране от негова страна, нямаме спирачни следи, но по данни от
делото лекия автомобил „БМВ“ се е движело с променлива скорост, поне по свидетелски
показания на водача и свидетеля, неговия приятел, който се е движел преди него, който е
казал, че е спрял. Също можем с тази променлива скорост ние също можем да го върнем
назад, защото ние знаем средната му скорост на движение при изминаването на този път,
както преди малко пресметнахме със средната му скорост. Така, че е възможно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: На база доказателствата ние сме изчислили скорости към
момента на удара. Теоретично, както се е движело „БМВ“ с променлива скорост, възможно е
скоростта на „Сузуки“ да е била и по-висока. Това е скорост към момента на удара. Ако той,
насочвайки автомобила надясно, може и да е спирал, но няма оставени следи, т.е. ние на
база, както обясни колегата за методиката ние смятаме, това са скорости определени чрез
използване на доказателства в делото към началото на удара. Напълно възможно е скоростта
на „Сузуки“ да е била и по-висока.
Адв.В.: Вие реално сте приели остатъчната скорост към момента на удара.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Както искате, така я кръстете.
Адв.ВОДЕНИАРОВ: С оглед твърденията, включително на свидетелите и на водача
на другия автомобил И., че е намалил, че предприел ефективно, не ефективно спиране тази
скорост, която е към момента, т.е. остатъчната скорост с оглед релефа, касае се за един
наклон нагоре и то километри, тази скорост била ли е значително по-висока от тази, която е
била към момента на удара? Без да можете да кажете колко е била 80-90 и прочие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Ние можем да кажем, че е възможно да е била и по-голяма, но
ние нямаме следи оставени на платното за движение, които да ги вземем предвид и да
завишим скоростта. Казваме това е минималната скорост на движение, но не можем да
отговорим. Той се е движел с тази или с по-висока ние, не е в никакъв случай с по-ниска
скорост. Не можем да отговорим, защото ние нямаме следи. Най-лесно ни е имаме спирачни
следи 5 метра, още сега ще ви го сметнем, колко е, но ние нямаме такива данни по делото,
нямаме такива данни в протокола за оглед, ние сме длъжни да се съобразим с описаните
данни в протокола за оглед на произшествието, при извършения оглед, ако имахме, щяхме
да съобразим.
Адв.В.: Един уточняващ въпрос, евентуално, ако тази скорост на лекия автомобил
„Сузуки“ е била по-висока, това променя ли параметрите на опасна зона за спиране,
11
видимост, тъй като той е бил на значително по-далечно разстояние, без да казвате точно
колко.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Видимостта е даденост, тя не се променя, но опасната зона е
променлива величина. Времето за преминаване през тази зона да, но видимостта като
дължина, не се променя.
Адв.В.: Зона за видимост говоря за лекия автомобил „БМВ“, тъй като, ако е бил на
по-висока скорост той е бил на по-далечно разстояние извън зоната на видимост, това имам
предвид. Така ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Така е.
Адв.В.: Имам един практически въпрос. Ударът е станал изцяло във второстепенния
път, извършен е оглед, въпреки съвсем не коректно и при положение, че удара е станал
почти накрая на дясната лента на движение, ако не беше този удар с оглед посоката на
движене на лекия автомобил „Сузуки“, би ли имал възможност този автомобил да спре на
пътното платно или евентуално с оглед опасната зона на спиране 60 метра, би се блъснал в
дървета, в трафопост, където има там видимо?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Ние не можем да отговорим точно така, както ни зададохте
въпроса. Ние можем да отговорим на въпроса, ако ни кажете, ако се е движел с еди каква
скорост, каквато е разрешена.
Първо трябва да ни се каже еди каква си скорост на движение и в кой момент
възниква задължението на водача на лекия автомобил „Сузуки“ да предприеме спирането. В
кой момент за него възниква опасността за движение, за да можем ние от тоз момент да
започнем да пресмятаме. Това е въпрос по ЗДвП, ние не го изучаваме тези параметри в
училището за висше техническо образование. За това те трябва да ни бъдат дадени. В кой
момент ще възникне задължението на водача на лекия автомобил „Сузуки“ за започне да
спира.
Адв.В.: въпросът ми беше, ако не беше да се блъсне в лекия автомобил „БМВ“, водача
на лекия автомобил „Сузуки“ имал ли е техническа възможност изобщо да спре на пътното
платно или щеше да се блъсне извън платното в дървета, в други препятствия, тъй като там
има трафопост и други бетонни сгради.
То е изчислено, че опасната зона на спиране при скорост 70 км. е 60 метра, въпросът
ми е с оглед на вече дадената насока на лекия автомобил „Сузуки“, при маневра надясно, в
каква ситуация би се указал.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Възможно е да се сметне, но не е възможно към настоящия
момент.
Адв.Й.: Понеже говорим хипотетично, ако свидетеля И. не би предприел маневра
надясно, а би продължил пътя си направо, при тези скорости би ли настъпило ПТП.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Ние сме го написали в първата експертиза. Там сме посочили, че
е имал достатъчно свободно място да премине. Щеше да има в частта за движение
12
предназначена към Кубрат свободно място от 2,80 да премине пред него. 1,68 е габаритната
ширина, 7,60 е широко платното, половината лента няма маркировка и е 3,80, 1 метър е
навлязъл и остават 2,80.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Лекия автомобил „Сузуки“ е широк 1,68 тази марка и модел.
Адв.В.: Нямаме повече въпроси. Нямаме други искания.
СЪДЪТ след като изслуша страните и вещите лица
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на допълнителната автотехническа експертиза.
На вещите лица да се изплати на всяко от тях по 653,25лв. съобразно представените
справки-декларации. – Изд. 3 бр. РКО х 653,25лв.
Със съгласието на страните вещите лица бяха освободени от съдебната зала.
СЪДЪТ като изслуша и заключението на вещите лица, запита подсъдимия дали
желае да даде допълнителни обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ Й.: Както казаха вещите лица, ако този човек беше продължил
направо по пътя, катастрофа нямаше да има и сега ние нямаше да сме тука и неговата
приятелка нямаше да има счупен лакът. Но този човек, защо под самото влияние на алкохол
ли, защото е бързал ли, не го знам защо така, но се е отклонил срещу мене. Искам да кажа,
че аз от много време си работя там и винаги си спирам и до ден днешен съм нямал никога
проблеми, но този човек, защо не е продължил направо, това никой не знае и аз също дето
съм бил там, не мога да го възприема, защо той не си продължи, защото, ако си продължи,
няма да има никакво ПТП, и ще си стигне до работното място неговата жена, и няма да се
случи нищо подобно.
Аз не бях в движение, аз спрях на „СТОП“а, когато беше тоз моя колега Красимир
пред мене. Мина кола и той се изтегли, за да мине и след това мина още една кола и аз
спирам, и в момента, в който спирам го видях как идва с огромна скорост, и даже за момент
си помислих, че най-лошото може да се случи, ако се беше ударил в моята врата незнам
какво щеше да се случи. Аз бях спрял но добре, че той се удари в най-здравата част на
колата, не в моята врата, щото ако се беше ударил в моята врата, не знам какво щеше да се
случи. Но аз си бях спрял, той директно срещу мене, ако беше си продължил, няма как да се
случи нищо.
Адв.Й.: Нямаме въпроси.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните и констатира, че не са налице искания
за извършване на други процесуално следствени действия
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ НА ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.В.: Поддържаме жалбата против решението на първоинстанционния съд и
13
считаме, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения
ограничаващи правото на защита на обвиняемия, в нарушение на материалния закон,
необоснованост и реална несправедливост на наложеното наказание, ако и съда го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание.
Ние твърдим, включително и това, което сме изложили в жалбата, че ДП е водено
необективно, тенденциозно, в ущърб на интересите на обвиняемия Й., въпреки
настойчивите искания на защитата на подсъдимия на ДП и с оглед безспорните
доказателства по делото да бъде привлечен като обвиняем и друго лице, свидетеля И.,
прокуратурата е отказала по непонятни за нас причини да привлече този свидетел, който
считаме, че има основен решаващ принос за възникналия инцидент, включително и за
причинените увреждания на неговата фактическа съжителница А.П.. В този смисъл ние
твърдим, че първоинстанционният съд отново едностранно, включително и с оглед
поставена задача на вещите лица, ако са направили значителни усилия в тази насока,
въпроса е зададен така, отново в ущърб на интересите на обвиняемия и единствено в полза
на така наречения свидетел И..
В този смисъл твърдим, че с оглед изложените мотиви, че вина за инцидента,
съответно и за причинените телесни увреждания е само и единствения на обвиняемия Й. са
формални, необективни, по същество сочат за липса на мотиви, което е основание за отмяна
на това решение и връщане на делото за ново разглеждане, включително на стадия на ДП,
тъй като там са допуснати тези съществени нарушения, въпреки направените искания и
възражения в тази насока.
В този смисъл аз твърдя, че и държавното обвинение, а и първоинстанционния съд
изключително много е опростил фактическата обстановка, която е изключително сложна,
като е приел, виждате ли да, налице е неправомерно поведение на свидетеля И., но виждате
ли при скорост 70 км/ч, която е остатъчната скорост към момента на удара, неговата опасна
зона за спиране е 60 метра, съответно даже и при правомерна скорост от 50 км/ч опасната
зона е 36 метра, т.е. във всички случаи в следствие на виновното поведение на обвиняемият
Й., който не спрял на знака „СТОП“, без да се съобрази с движещото се превозно средство
по главния път и това е било достатъчно обвиняемият Й. да бъде обвинен, съответно и
осъден за извършено от него съставомерно деяние по посочените текстове на ЗДвП, което
считам, че е абсолютно неправилно.
Какви са обаче фактическите данни по делото, тъй като стъпвайки само на база
опасна зона, естествено че не могат да се направят фактически и правни изводи. Какво е
обективно установено. Безспорно е установено, че ударът между двете превозни средства е в
платното за движение от страна на обвиняемия. Безспорно е установено също така, че
свидетелят И. е извършил така наречената спасителна маневра абсолютно неоснователно,
без да са налице предпоставки за това. Всичко това ние считаме, че се дължи на
неадекватното аз твърдя пияно състояние, по-точно той е бил махмурлия, както казва
известния артист и сценарист Владо Въргала, че прекарал тежко Ковид, ама го изкарал по-
леко от тежкия си махмурлук в този смисъл аз считам, че това е обяснението за всички
14
неадекватни действия от страна на този обвиняем. Установено е по безспорен начин при
една усложнена пътна обстановка, при един поставен знак с оглед именно тази утежнена
пътна обстановка, ограничение за 50 км/ч, той се е движел към момента на удара със
значително по-висока скорост, а именно 70 км/ч. Тази скорост, както заявиха вещите лица е
била значително по-висока, но просто теоретично те не могат да посочат, тъй като липсва
данни по делото, каква е била действителната скорост от страна на на този свидетел.
В многократните огледи от страна на вещите лица е установено, че наистина към
момента, когато обвиняемият е спрял на знака „СТОП“ от това място липсва, каквато й да е
практическа видимост по посока на главния път по посока гр.Разград.
В този смисъл така нареченото сферично огледало, както е отразено в експертизата
няма, каквато й да е било реална информативна стойност, тъй като не могат да се
възприемат разстояния, габарити и автомобили.
От изключително значение е обаче, това което заявиха вещите лица в днешното
съдебно заседание, тъй като във всички случаи всички изчисления са правени на база само и
единствено на база така наречената остатъчна скорост на двата автомобила. В днешното
съдебно заседание се установи, че ако се приема, а такива са доказателствата по делото и
обясненията на обвиняемия и обясненията на разпитания свидетел Красимир Костадинов, че
обвиняемият е спрял на знака „СТОП“, тъй като обективно не е можел да не спре, тъй като
пред него е имало друг автомобил, изнесъл се е към лентата за движение на главния път, в
същия момент, а то е видно от обясненията на самия свидетел И., че той го възприел, че не
спира на знака „СТОП“ и поради това предприел захождане или заобикаляне, което просто
не е било необходимо към този момент. Установи се, че ако тези данни, а те не са вземани
на ДП, това променя коренно цялата фактическа обстановка и относно зона на видимост, и
относно зона за спиране. Изрично беше заявено от вещите лица в настоящото съдебно
заседание, че ако се вземат тези данни и ако водача обвиняемия Й. е спрял на знака „СТОП“
при установената скорост на лекия автомобил „Сузуки“, същият се е намирал към този
момент на разстояние 67 метра. При това положение, същият е бил извън опасната зона за
спиране, даже при скорост 70 км, която е неправомерна, а тя е по-висока значително по-
голямо разстояние от установената по експертизите скорост от опасна зона за спиране 36,6
метра. Към момента на възникване на опасността за движение свидетелят И. е имал
възможност да спре на разстояние значително преди мястото на съприкосновение, както
беше заявено той е възприел обвиняемия на разстояние 67 метра и закона го задължава да
намали и да спре.
И при тези доводи и всички доказателства по делото аз моля да оправдаете
обвиняемия първо поради липса на съставомерно деяние от негова страна, второ по
недоказаност на обвинението.
Алтернативно, ако приемете, че същият е виновен, моля да измените решението като
наложите наказанието, което му дава разпоредбата на чл.78 лишаване от право да управлява
МПС, намалите размера на наложеното наказание - глоба и трети вариант, ако приемете, че
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, да отмените решението на
15
първоинстанционния съд и да върнете делото за ново разглеждане на фазата на ДП.
Адв.Й.: Аз ще бъда максимално кратък. Поддържам изцяло казаното от колегата
адв.В. и искам просто да акцентирам, че ако свидетеля И. не беше отклонил автомобила си в
дясно, а беше продължил движението си направо, то ПТП нямаше да възникне, това заявиха
пред вас вещите лица, ето защо ви моля за вашето решение на първо място да оправдаете
подсъдимия, алтернативно, ако сметните, че е виновен, да намалите неговото наказание, а
най-добрия вариант би бил според мене делото да бъде върнато на фаза ДП, за да може
свидетеля И. да поеме своята отговорност за станалото ПТП. Аз считам, че същия следва да
бъде привлечен като обвиняем за възникналото ПТП в следствие на маневрата, която е
извършил, а именно отклонил автомобила в дясно и той също има вина за станалото ПТП.
ПОДСЪДИМИЯТ Й. лично: Поддържам казаното от адвокатите ми. Нямам какво да
добавя, каквото имаше, те го казаха.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че обжалваното първоинстанционно решение не страда от
пороците посочени във въззивната жалба, както и други извън тях. Считам, че
първоинстанционният съд е изградил правилно фактически положения въз основа на
събраните по делото доказателства, същите не претърпяха изменение въз основа на
положените усилия на въззивната инстанция с извършване на съдебно следствие пред нея.
Считам, че въз основа на тези фактически положения първоинстанционният съд правилно е
приложил материалният закон, а съответно не са допуснати сочените процесуални
нарушения.
Считам, че действително няма промяна във фактическата обстановка възприета от
РС-Разград, а тя е такава, че очевидно обвиняемият не спирайки на знак В2 – „СТОП“
съответно не е осигурил предимство на преминаващите по пътя с предимство МПС. Съдът е
приел това за безспорно установено, то не се променя и към настоящия момент.
Действително споделям извода на съда, който е приел, че наред със задължението да спре на
знак „СТОП“ съществува и задължението да бъдат пропуснати реално движещите се МПС,
т.е. да им се осигури предимство по всякакъв възможен начин. В конкретният случай това
не е направено и това се явява в причинно следствена връзка с настъпилия противоправен
резултат в конкретната ситуация. Действително съдът е направил доказателствен анализ,
отделил е спорното от безспорното. В този смисъл считам, че не е вярно твърдението за
липса на мотиви или за противоречие в същите. Съдът е отчел наличие и на обстоятелството
за нарушения от страна на водача на автомобил „Сузуки“, както и за управлението му на
МПС след употреба на алкохол, а именно при условия на неправоспособност с изтекъл срок
на свидетелство, но считам, че той правилно е направил извод, че тези нарушения не са в
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, съответно и с причинения резултат.
Правилно инидивидуализирал наказанието съдът като е наложил справедливо
наказание при отчитайки на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност
обстоятелства, поради което и на основание чл.338 НПК считам, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или
16
изменение.
В този смисъл, моля за вашия съдебен акт.
Адв.В.: Новото фактическо обстоятелство в днешното съдебно заседание е това, че в
случай, че обвиняемият е спрял на знака „СТОП“, каквито са безспорните доказателства по
делото, неговите обяснения, разпита на свидетеля Костадинов, включително и показанията
на свидетелите пострадали и водача И., че той го е възприел, че не спира на знака „СТОП“,
а той е спрял на знака „СТОП“ и при този вариант и при тази хипотеза, както заявиха
вещите лица лекият автомобил „Сузуки“ се е намирал на разстояние 68 метра към момента,
когато обвиняемият е спрял или не е спрял на знака „СТОП“, т.е. извън опасната зона за
спиране и правомерна скорост от 36 метра и неправомерна скорост от 60 метра, т.е. той е
имала обективната възможност да намали и да спре, както го задължава разпоредбата на
чл.20 от ЗДвП, а не поради неадекватното си състояние да предприема маневри по
заобикаляне, захождане отново повтарям в следствие на неадекватното си възприемане на
съответната ситуация. Самият той е създал предпоставки за възникване на инцидента.
ПРОКУРОРЪТ: Действително в днешното съдебно заседание бяха поставени много
хипотетични въпроси на вещите лица, но те по никакъв начин не разколебаха заключението,
от което те не се отказаха по никакъв начин. В крайна сметка действително по категоричен
начин е установено, че лекия автомобил „Сузуки“ във всеки едни момент е попадал в зоната
за видимост на водача на „БМВ“, така, че той е можел да съобрази поведението си,
съответно да изпълни задължението си да пропусне движещите се МПС по пътя с
предимство.
Адв.В.: Многократно беше заявено от вещите лица, че при спиране на знак „СТОП“
нямало, каквато и да било видимост, двукратно и трикратно са правени огледи, изрично е
посочено, че липсва, каквато и да била практическа видимост към главния път. Така, че да се
твърди, че същият към мястото, където е бил поставен знака „СТОП“ е имал видимост е
най-малко некоректно.
ПРОКУРОРЪТ: До 50 метра заявиха вещите лица.
СЪДЪТ предостави последна дума на подсъдимия Й..
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Й.: Бих искал да бъда оправдан по делото,
защото пак казвам, ако той не беше се отклонил в дясно да влезе в моето платно, нямаше да
настъпи ПТП и да има, каквито и да е поражения.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, заседанието продължи в 12:56 часа при участието на явилите
се страни.
След тайно съвещание, съдът обяви на страните, че ще се произнесе с решение в
срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 12:58 часа.
17
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18