Определение по дело №659/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20217060700659
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 78

град Велико Търново, 04.03.2022г.

 

 

Административен съд – Велико Търново, VІІ-ми адм. състав, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

 

разгледа докладваното от съдията административно дело № 659/2021г. по описа на съда и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на Глава десета, Раздел ІV от АПК, във  вр. с чл. 54, ал. 5 от същия кодекс.

Същото продължава след като определението за прекратяването му бе отменено от състав на ВАС с Определение № 1464/16.02.2022г.  по АД № 809/2022г.

Образувано е по жалба вх. № 4721/27.10.2021г. в АСВТ, подадена от името на  Г.К.Т., действащ чрез упълномощения адвокат.

Обжалва се Заповед № 03-РД/3168 от 05.10.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, с която заповед е наредено спиране на административното производство по обработката на Заявление за подпомагане с УИН 04/290519/83218, за кампания 2019  подадено от Г.К.Т. с ЕГН **********,  кандидат по схемите и мерките за директни плащания с  УРН 226185.

  Жалбоподателят счита, че спирането на производството по подаденото заявление за подпомагане е незаконосъобразно. На първо място твърди, че ДФЗ не  е съобразил влязлото в сила Определение по АД № 220/2021г. по описа на АСВТ и повторно е спрял производството без да са налице нови обстоятелства. Образуваното досъдебно производство/ДП/ в Европейската прокуратура/по-точно прехвърлянето на такова ДП от ОП-Велико Търново в ЕП/ не е ново обстоятелство. ПП прилага Удостоверения към 16.02.2021г. и към 28.10.2021г., че в УИС на Прокуратурата на Република България и в ЕИС за противодействие на престъпността, няма данни за водени преписки и неприключили наказателни производства срещу доверителя му, който не е привлечен като обвиняем. Липсват доказателства за наличие на престъпни обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 54, ал. 1 ,т. 3 от АПК.  Счита, че изводите на административния орган, послужили за мотиви на издадената Заповед, са в противоречие с разпоредбите на АПК. Освен това счита, че редът за получаване на директните плащания за ползваните от земеделските стопани площи се регламентира в Глава IV на ЗПЗП, а не по АПК. Привежда примери от съдебната практика, които сочат, че спиране на производството не се налага, т.к. произнасянето не е поставено в зависимост от изхода на наказателното производство. Обръща вниманието на съда и върху факта, че АО е спрял произнасянето по всички заявени схеми и мерки за подпомагане, а не само тези свързани със заявените животни. Жалбоподателят претендира за отмяна на Заповедта и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество по заявлението за подпомагане на дружеството, както и за присъждане на разноски по производството.  

Ответникът по жалбата - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, не ангажира становище.

Съдът като взе предвид доводите на страните и приложените по делото доказателства, установи следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна срещу годен обект на съдебен контрол. Въпросът, че същата е подадена в  срока  по чл. 197, вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК е разрешен от ВАС, съгласно чл.235, ал.2 от АПК. Предвид това, Жалбата е   процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, при изложените съображения от фактическа и правна страна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Г.К.Т.  е регистриран земеделски производител, а в ИСАК е регистриран с УРН 226185. За кампания 2019 същият ЗП е подал Заявление за подпомагане, регистрирано с УИН 04/290519/83218. Със заявлението са декларирани за подпомагане: схема за  обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници/СМКЮ/; схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството /ПНДЖ 3/; схеми и мерки за подпомагане на площ.

 Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ е извършила проверки в животновъдни обекти на териториите на област Велико Търново, вклч. ЖО на жалбоподателя. Поводът е бил сигнал  за измами при усвояване средствата от европейските земеделски фондове, по който в Европейската служба за борба с измамите/ OLAF/ е открит случай с № ОС/2019/0107.

При проверките на ИА „СОСЕЗФ“ са установени несъответствия между регистрирани в информационната система на БАБХ /ВетИС/ и налични в животновъдните обекти при проверката животни; несъответствие между установените на място и регистрираните във ВетИС установени ушни марки на животни; животни, маркирани с излезли от употреба ушни марки; свързаност между собствениците на проверяваните животновъдни обекти; движение на животни във ВетИС между животновъдни обекти в деня на проверката, без физически да е установено такова.

Резултатите от проверките са представени в ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция с Писмо с вх. № 07-1200/4462 от 25.11.2019 г.  Изпратени са и на Окръжна прокуратура В. Търново за присъединяване към преписка №2161/2020г. по описа на ВТОП.  С Писмо вх. № 07-1200/4769#14 от 02.02.2021 г. ВТОП е уведомила ДФЗ, че по преписка № 2161/2020 г. с постановление от 15.12.2020 г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.248а ал.2, вр. ал.1 от НК. Поради това ДФЗ издава заповеди за спиране на обработката на заявленията за плащане.

В случая на жалбоподателя  е издадена Заповед № 03-РД/934 от 17.03.2021г. на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ за спиране на адм. производство. Административният орган е приел, че са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК за спиране на образуваното пред него производство - когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. В това производство е било представено удостоверение от 16.02.2021 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, че срещу Г.К.Т. , няма водени преписки и неприключени наказателни производства. Заповедта е обжалвана пред съд и отменена с Определение № 154/28.04.2021г., постановено по АД № 220/2021г. по описа на АСВТ. Преписката е върната за продължаване на производството по подаденото заявление за подпомагане.

При връщане на АП, производството е възобновено и ДФЗ изисква информация от РПВТ с изх. № 07-1200/4769#24 от 19.07.2021г. за хода на прокурорската преписка. Получен е отговор от 28.07.21г. Впоследствие на 23.08.2021г. с Писмо вх. № 01-1100/594#4  в ДФЗ е получено от ВТОП Постановление от 09.08.2021г. по пр. преписка 2161 по описа на ОП-В. Търново/ДП № 100/2020г. по описа на ОСлО В. Търново/,  с което постановление случаят е изпратен по компетентност на Европейската прокуратура, за упражняване на правото по чл. 27 от Регламент (ЕС) 1939/2017г., за което  във ВКП е получено уведомление номер І0000162/2021.

При тези обстоятелства ответният АО Ответникът е намерил, че получената информация налага издаването на нова заповед за спиране на администрирането на заявлението на кандидата, до излизането резултатите от извършената от Европейската прокуратура проверка. Защото предполага евентуални умишлени действия от страна на кандидата, водещи до съмнение за измама с цел получаване на средства от ЕЗФондове на база деклариране на неверни сведения, което е от съществено значение за администриране на заявлението. Издадена е обжалваната понастоящем Заповед № 03-РД/3168 от 05.10.2021г. на ИД на ДФЗ.

При тези констатации от правна страна съдът достигна до следните изводи:

От фактическа страна АО се е позовал на разкрити престъпни обстоятелства, които са от значение за издаване на акта, за което посочил правна квалификация по чл.54, ал.1, т.3 от АПК. От представените с административната преписка и жалбата доказателства съдът не установи наличието на предпоставките за спиране на административното производство, предвидени в така посочената разпоредба. От административния орган не се сочат нови обстоятелства, възникнали след отмяната на предходната заповед за спиране, които да налагат спиране на административното производство.

В Заповедта органът се е позовал на това, че с Постановление от 09.08.2021г. случаят по ДП № 100/2020г. по описа на ОСлО В. Търново е предоставен на Европейската прокуратура  по компетентност. Тази информация е нова, но по същество е свързана със същото образувано досъдебно производство по преписка № 2161/2020 г. по описа на ВТОП. От доказателствата по делото е видно, че е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 248а, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това че в подаденото от името на Г.К.Т.  заявление за подпомагане с УИН 04/290519/83218 са били декларирани неверни данни за броя на животните в животновъден обект № 5226-0310 в с.Долна Липница, ЖО № 5069-0304 в с. Ново село и ЖО № 5068-0024 с. Никюп и ЖО № 5225-0282 с. Патреш, за да бъдат получени средства от Европейските фондове по схема за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/. Обстоятелството, че случаят по ДП № 100/2020г. по описа на ОСлО В. Търново е предоставен на Европейската прокуратура за упражняване на правото по чл. 27 от Регламент (ЕС) 1939/2017г. не обосновава правен извод за наличие на престъпни обстоятелства, които имат определящо значение за произнасянето по заявлението за подпомагане. Защото евентуалните изводи на ЕП по това ДП не обуславят изводите на АО при преценката му по същество дали да издаде акта и с какво съдържание да е. ДФЗ дължи служебно движение на производството за произнасяне с краен акт при спазване на принципа на независимост на АО/вж. чл.10 АПК/. Следва да се отбележи, че дори прокуратурата посочва на административния орган в писмо от 23.07.2021г., че при произнасяне по постъпили искания за плащане Държавен фонд „Земеделие“ разполага с възможността сам да провери дали са налице основанията за това, включително като събере данни от БАБХ. Заявлението за подпомагане следва да бъде разгледано, а евентуално при установени нередности исканите суми могат да бъдат отказани в рамките на правомощията на самия АО.

По повод на същите твърдени престъпни обстоятелства е приключило предходно аналогично производство по адм. дело № 220/2021г. по описа на Административен съд Велико Търново, по което е отменена предходна Заповед № 03-РД/934 от 17.03.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, спираща по същите причини производството. Касае се за същите твърдени за престъпни обстоятелства – деклариране на неверни данни за броя на животните в съответния животновъден обект, за да бъдат получени средства от Европейските фондове по схема за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/. Предоставянето на случая на Европейската прокуратура не променя нищо по отношение на тези обстоятелства.

Посочената схема представлява агроекологична дейност за подпомагане съгласно чл. 3, т. 1 от Наредба № 7/ 24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година. В чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/ 24.02.2015 г., са посочени кои земеделски парцели са допустими за подпомагане по това направление, а в чл. 14, т. 1 от същата наредба са определени размерите на агроекологичното плащане на годишна основа, в зависимост от начините на поддържане на затревените площи с ВПС /чрез паша и чрез косене/. Сред критериите за определяне размера на това плащане отсъстват брой животни и животновъдни обекти. Поради това сочените в писмото на ВТОП обстоятелства, като основание за образуване на досъдебно производство, не могат да се отнесат към условията за кандидатстване по тази схема за подпомагане. Вярно е, че в чл. 26, т. 8 от Наредба № 7/ 24.02.2015 г. се визира, че не се одобряват за участие в мярка 10 „Агроекология и климат" парцелите, заявени по направлението по чл. 3, т. 1 за поддържане чрез паша, ако земеделският стопанин не е декларирал в заявлението за подпомагане животни, но в такъв случай меродавно за преценката на ДФ „Земеделие“ ще е деклариране или наличие въобще на животни, а не техния брой. Всъщност тази преценка следва да е по същество и да касае одобряване или не на подаденото заявление. При това положение, образуваното наказателно производство, с оглед сочения състав на престъплението, не сочи наличие на престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на конкретния административен акт за одобряване на заявени плащания. В процесния случай липсват доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че са налице престъпни обстоятелства, които имат определящо значение, т.е. намират се в преюдициална зависимост с акта, производството по издаването на който се спира. Такива достатъчно данни следва да са налице към момента на постановяване на спирането.   Представените от ПП н ажалбоподателя удостоверение вклч. и към 28.10.2021г. сочат, че същият не е привлечен като обвиняем.

Следва да се съобрази и това, че жалбоподателят е заявил за подпомагане схеми и мерки за подпомагане на площ, за които няма не само данни, но и твърдения от страна на административния орган да са налице  престъпни обстоятелства, свързани с получаване на безвъзмездна финансова помощ по тях. По този начин спирането на производството по подаденото общо заявление за подпомагане по всички мерки и схеми, декларирани от Г.К.Т. е в противоречие както с разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, така и с принципите за законност, съразмерност и този на служебното начало, прокламирани в чл. 4, ал. 2, чл. 6, ал. 2 и ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от АПК. 

Освен това, подложеният на съдебен контрол ИААкт е в противоречие с предходно постановеното съдебно определение за продължаване на производството и е постановен без да са налице нови обстоятелства, които да обуславят необходимостта от спиране на производството. Практиката на касационната инстанция по този род дела е консолидирана около извода, че спирането на административното производство не се налага, тъй като произнасянето на органа не е поставено в зависимост от изхода на наказателното производство. Така например Опр. по адм. дело № 11170/2020г. на ВАС и др.

В случая административният орган не е представил доказателства за наличие на хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК за спиране на административното производство - а именно в хода на производството да са разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на административния акт. От установените факти от приложеното прокурорско постановление, че съществува прокурорска преписка и са правени проверки във връзка с тази прокурорска преписка, за получени средства от фондове на ЕС, не може да се направи какъвто и да е било извод за характера на престъпните обстоятелства, установени от прокуратурата и връзката им с жалбоподателя или преценката преди извършване на плащане по заявлението. Прокурорската преписка не е нито административно, нито съдебно производство, за да е налице основание за спиране на административното производство в заповедта - чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК - да има образувано друго административно или съдебно производство, което да е преюдициално за настоящето. В този смисъл не е налице и основанието по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК за спиране. В оспорения акт е посочено спиране до излизане на резултатите от проверката на  Европейската прокуратура.

По изложените мотиви съдът намери обжалваната Заповед за спиране на административното производство за противоречаща на материалния закон. Същата следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната на административния орган за продължаване на производството.

При този изход на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, в общ размер на 550,00 лв., от които 50,00 лв., представляващи внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.10.2021 г. /л. 7 от делото/ с отбелязване, че сумата е платена в брой.

Съгласно чл. 200, ал.2 от АПК, тълкувана съобразно постановеното в  Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г., ДФЗ е АО, който няма право на жалба срещу настоящото определение.

Предвид изложеното, на основание чл. 200 АПК, вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК, съдът в посоченият състав

ОПРЕДЕЛИ

ОТМЕНЯ по жалба на Г.К.Т. Заповед № 03-РД/3168 от 05.10.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“-РА  гр. София.

ВРЪЩА делото като преписка на Държавен фонд „Земеделие“ –Разплащателна агенция - гр. София за продължаване на производството по Заявление за подпомагане с УИН 04/290519/83218 за кампания 2019г., подадено от Г.К.Т. ***, кандидат за подпомагане  по схемите и мерките за директни плащания с УРН 226185.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция - гр. София“ да заплати на Г.К.Т., с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му от страните, участвали в административното производство.

 

Определението да се съобщи на жалбоподателя и ДФЗ, чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: