Р Е Ш Е Н И Е
193 22.11.2019г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Седемнадесети октомври 2019
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 874 2018
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е
искова молба от «И.Ф. ЕООД, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Б И Н, чрез юрисконсулт А СГ., срещу Р.С.Ш.,***.
В исковата молба се сочи, че на 24.08.2017 г. дружеството -ищец са сключили
с ответника Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***. Ищците
твърдят, че сключването на договора се осъществява въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб- адрес, където са публикувани общите условия и е
посочено, че сключването на договора става след регистрация на клиента в
страницата и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм
с Общите условия“. Твърдят, че ответникът Ш. е посочил телефонен номер, от
който е проведен разговор за установяване волята на страните и този телефонен
разговор е записан, за което ответникът е бил уведомен. Твърдят, че до
предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът Ш. е
заплатил обща сума, в размер на 640,00 лв., с които е погасена главница, в
размер на 451,13 лв., лихва, в размер на 59,40 лв., и неустойка в размер на
129,47 лв. Твърдят, че след сключване на договора на Ш. е отпуснат кредит с
главница, в размер на 1800,00 лв., като Ш. е имал непогасен кредит с №
179361/08.08.2017 г. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Договора закредит, ищците
сочат, че ответника се е задължил да погаси остатъка от предходния договор, в
размер на 1625,23 лв.
Съгласно исковата молба, остатъкът в размер на 174,77 лв. е преведен по
банкова сметка *** Ш. в „Уни Кредит Булбанк“ АД. Според ищците ответникът не е
заплатил вноски за погасяване на кредита през периода 23.10.2017 до 22.12.2017 г., в общ размер на 1348,87 лв.
Твърдят, че се дължи и лихва за периода от 23.09.2017 г. до 22.12.2017 г., в
размер на 90,10 лв., като същата е уточнена съгласно чл.2, ал.4, т.3 от
Договора за кредит и е с фиксиран лихвен процент в размер на 40,15%. Ищците
твърдят в исковата молба, че в случай, че ответникът не е обезпечил вземането
на кредита, той дължи неустойка, с която се цели санкционирането му, задето не
е изпълнил задължението си да обезпечи вземането. Според исковата молба,
неустойката е в размер на 129,47 лв., като вноската за 23.09.2017 г. е
заплатена и дължимият остатък за периода 23.09.2017 г. до 22.12.2017 г. възлиза
на 387,41 лв. Вземането, съгласно ищците, е обединено в едно, макар да почива
на различни основания, поради което в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е претендирана обща сума в размер на 477,51 лв. Към датата на
предявяване на иска, според „И.Ф.“ ЕООД, ответникът Ш. дължи обща сума, в
размер на 1826,38 лв.
„И.Ф.“ ЕООД, молят съда да постанови решение, с което да бъде установено
със силата на присъдено нещо по отношение на ответника Р.С.Ш., че помежду им
съществува облигационно правоотношение, съгласно което Р.Ш. дължи на ищците
заплащането на сума в общ размер на 1826,38 лв., представляваща сбор от
главница, в размер на 1348,87 лв. по предоставен кредит от 24.08.2017 г.,
възнаградителна лихва в размер на 477,51 лв. за периода от 23.09.2017 г. до
22.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение -04.07.2018 г. до
окончателно изплащане на дължимите суми.
Молят, да се изиска и приложи по настоящото гражданско дело ч. гр. дело №
595/2018 г. по описа на Районен съд Панагюрище.
Молят, да бъде издадено съдебно удостоверение, с помощта на което да се
снабдят от мобилния оператор с актуален към момента на сключване на Договора за
кредит титуляр на мобилен № 0890 31 25 06, използван от ответника Ш. при
сключване на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/24.08.2017
г.
Молят да бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се
изиска от „Уни Кредит Булбанк“ АД информация, дали по посочената банкова сметка
***
***а по Договор за кредит.
На основание чл. 237 от ГПК, в случай, че е налице признание на иска, молят
да бъде постановено решение при признание на иска.
Молят, в случай че са налице условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Претендират сторените съдебно - деловодни разноски по ч. гр. дело № 595/2018г.,
както и съдебно- деловодните разноски по настоящото гражданско дело.
Представят следните писмени
доказателства в копие: Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/24.08.2017
г.; Препис от електронно писмо от 24.08.2017 г. – 2 бр.; Препис от електронно
писмо от 21.09.2017 г. – 1 бр.; Препис от електронно писмо от 25.09.2017 г. – 1
бр.; Препис от електронно писмо от 30.10.2017 г. – 1 бр.; Препис от електронно
писмо от 02.12.2017 г. – 1бр.; Платежно нареждане за кредитен превод от 24.08..2017
г., издадено от «ЦКБ» АД.
С определение № 10 от 10.01.2019 г. на Панагюрския
районен съд, на ответника Р.С.Ш. е назначен особен представител, поради липсата
на резултат от усилията на съда да му бъде връчен препис от исковата молба.
В законоустановения срок особеният представител на
ответника -адвокат П.Х.А. - А., представя писмен отговор по предявената искова
молба в който сочи, че исковата претенция е неоснователна и недопустима.
Особеният представител твърди, че е недопустимо кредиторът- ищец да променя
материално -правната характеристика на вземането, тъй като в случая
дружеството- ищец не биха могли да въведат други, различни правопораждащи
факти, в сравнение с тези, които са посочени в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Особеният представител твърди, че за ищеца липсва правен
интерес от установяване същестуването на вземане по реда, предвиден в чл. 415,
ал.1, във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, което вземане не е предмет на заповедно
произвоство, с оглед естеството тази защита.
Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена исковата
претенция като неоснователна. Посочени са конкретни възражения за всеки един
пункт от претенцията. Особеният представител твърди, че в исковата молба ищците
са посочили, че ответникът Ш. е заплатил сумата от 640,00 лв., като са изброили
разпределението за погасяване на главница, лихва и неустойка от тази сума, но
този ред за погасяване е некоректно формиран и противозаконен. Сочи, че
лихвеният процент, който е уговорен, е прекомерно завишен и следва да бъде
намален до законоустановения такъв, за което съдът следи служебно. Според
особения представител на ответника Ш., не може да се твърди, че със сумата
59,40 лв. е погасена уговорената възнаградителна лихва, а следва присъдената
главница да се намали, както и уговорената възнаградителна лихва. Моли, да бъде
отхвърлено искането за присъждане на неустойка, съгласно чл.3, ал.2 от
процесния Договор за потребителски кредит, тъй като се заобикаля закона,
прикрива се допълнителна лихва, което противоречи на чл. 10, ал.2 от ЗПК, както
и чл. 10а, ал.2 от същия закон.
На основание чл. 183 от ГПК особеният представител моли Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ***/24.08.2017 г., както и останалите
писмени доказателства да бъдат представени в
оригинал или официално заверени преписи, след като дружеството- ищец
желаят да се ползват от тях като доказателства.
В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не
изпращат представител. Изпращат писмено становище.
Ответникът Р.С.Ш., не се явява. Явява се особеният му представител- адвокат
П.Х.А.- А. от Пазарджишка адвокатска колегия.
По делото е представен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/24.08.2017
г. по продукт „Бърз, на вноски“, от който се констатира, че на ответника Ш. е
отпуснат кредит в размер на 1800,00 лв. В договора е отразено, че към датата на
отпускане на процесния кредит същият има непогасени задължения спрямо дружеството
- ищец, произтичащи от предходен договор за предоставяне на кредит – Договор №
179361/08.08.2017 г., като с тази сума Ш. погасява непогасените си задължения
по предходния договор за предоставяне на кредит, които задължения представляват
1550,00 лв. главница, лихва в размер на 28,99 лв., такси за сумата от 46,24 лв.
или общо се погасява предхождащ кредит на стойност 1625,23 лв. Разликата,
възлизаща на 174,77 лв., съгласно договора, е преведена на ответника по банкова
сметка, ***. Страните са се споразумели, кредитът да бъде погасен за 120 дни,
при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 %, като общата дължима
сума за плащане по кредита е уговорена на стойност от 1948,50 лв. Страните са
се споразумели, каква сума следва да дължи Ш., в случай на непредставяне на
обезпечение, по смисъла на чл. 3 от Договора, а именно – 2466,38 лв. Съгласно чл.
3 от Договора за кредит, ответникът се е задължил, в срок от 3 дни, считано от
датата на сключване на договора, да представи на дружеството -ищец обезпечение,
представляващо банкова гаранция, със срок на валидност 30 дни за сумата на
кредита или да се сключи договор за поръчителство с две физически лица, които
да представят служебна бележка от работодателя си за размер на трудовото
възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000,00 лв. и
работят по трудов договор без определен срок. В същия текст на договора са
посочени още 4 условия, на които следва да отговарят поръчителите на ответника.
В сключения между страните по делото договор е включен и погасителен план,
както за случаите на представено обезпечение, така и за случаите, когато не се
представя обезпечение, като в погасителния план надлежно са обозначени датата
на падежа, размера на главницата и лихвата, размера на неустойката, в случай на
приложение на чл. 3, ал.2 от същия договор, както и размера на месечната
вноска, при условие, че страните са уговорили погасяване на кредита на 4
вноски. В чл. 4, ал.3 изрично е посочено, че страните се уговарят, че ще признават
електронния подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата, със
стойността на саморъчен подпис, в отношенията помежду им, както и по смисъла на
закона за електронния документ и електронния подпис. Страните са уговорили, че
при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, потребителят дължи на
заемодателя законната лихва за всеки ден забава и в случай, че не изпълни
задължението си за заплащане на погасителните вноски, дружеството- ищец имат
право да предприемат всички позволени от закона действия за събиране на своето
вземане, което може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите
суми от страна на кредитополучателя Ш..
Видно от приложените по делото Общи условия, представляващи неразделна част
от договора за кредит, дружеството- ищец са изпратили на Ш. електронно писмо от
24.08.2017 г., с което са го уведомили, че е одобрен за рефинансиране на
заем, като е посочена общата сума за
връщане, възлизаща на 1948,50 лв. Посочено е, каква сума следва да бъде
погасена при непредставяне на обезпечение, а именно – 2466,38 лв. Фиксирано е,
че сумата от 1625,23 лв. е необходима за погасяване на текущия кредит на Ш., а
сумата от 174,77 лв. ще му бъде преведена по начин, посочен от ответника. В
това писмо дружеството- ищец са посочили и датата на връщане на кредита –
22.12.2017 г. Със следващо уведомително писмо, от същата дата, Ш. е уведомен,
че е извършена транзакция от 24.08.2017 г., като отново са фиксирани падежните
дати и размера на вноските, с които следва да бъде погасен получения кредит.
От електронно писмо представено по делото и изпратено до ответника на
21.09.2017 г. се установява, че на 23.09.2017 г. Ш. е следвало да внесе сумата
от 638,87 лв. по посочена в електронното писмо сметка. Напомнително писмо до
ответника е изпратено и на 25.09.2017 г., когато дружеството- ищец са посочили,
че просрочването на изплащането на дължимата сума от 638,87 лв. е с два дни. Указано
е на ответника също, че в случай на невнасяне на сумата, задължението му ще
бъде отразено в Централния кредитен регистър на БНБ. Такова напомняне е
отправено до Ш. от страна на дружеството- ищец и на 30.10.2017 г., като е
посочено, че просрочието на изплащането е с продължителност от 7 дни, като му е
напомнено, че разходите за събиране на задължението, мораторната лихва и
съдебните разходи могат многократно да надвишат сумата по получения кредит. От
последното изпратено на 02.12.2017г. електронно писмо до ответника Ш. се
установява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и ако не заплати
задължението си в 7- дневен срок от получаване на съобщението, ще бъде предприета
процедура по съдебно събиране на вземането.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от
24.08.2017 г., издадено от „ЦКБ“ АД, „И.Ф.“ ЕООД са внесли по сметка на Р.С.Ш.
сумата от 1625,23 лв., с основание „Договор за заем 179361, нов, ***“.
По делото е изслушан диск с изписан № ***, съдържащ аудиозапис от проведен
телефонен разговор между оператор на дружеството- ищец и ответника Ш., в който Р.С.Ш.
съобщава своето ЕГН и заявява, че потвърждава сключването на договор за кредит.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, от което се установява, че на 24.08.2017 г. по
сметката на Р.С.Ш. в „Уни Кредит Булбанк“ АД е постъпила сумата от 174,77 лв.,
с основание на превода „Договор за заем ***“, като наредител е дружеството -ищец.
Вещото лице сочи в заключението си, че сумата по процесния договор за кредит
възлиза на 1800,00 лв., като за погасяване на задължение по съществуващ и
непогасен договор № 179361 от 08.08.2017 г. е преведена сумата от 1625,00 лв.,
която включва главница от 1550,00 лв., лихва от 28,99 лв. и такси в размер на
46,24 лв. От заключението се установява, че чрез „Изи Пей“ Ш. е внесъл по
сметка на ищците сумата от 640,00 лв. на 27.09.2017 г., като с внесената сума е
погасена изцяло първата погасителна вноска, в размер на 638,87 лв., дължима към
дата 23.09.2017 г. Тази вноска, според заключението, погасява главница в размер
на 450,00 лв., договорна лихва в размер на 59,40 лв. и неустойка за непредставеното
обезпечение в размер на 129,47 лв. С остатъка от 1,13 лв., съгласно
заключението на вещото лице, е частично погасена втора погасителна вноска. От
заключението е видно, че съгласно погашенията, които Ш. е направил, размерът на
дължимата главница възлиза на 1348,87 лв. Ш. дължи договорна лихва, в размер на
89,10 лв. и неустойка, в размер на 388,41 лв. Според заключението, е погасена
изцяло само първа погасителна вноска, а втората погасителна вноска е частично
погасена със сумата от 1,13 лв. Посочено е също, че годишния процент на
разходите по обслужване на кредита възлиза на 48,3% съгласно чл.2, т.5 от
Договор за кредит.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че
между дружеството- ищец и ответника Ш. е сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние № *** от 24.08.2017 г., като му е отпусната сумата от
1800,00 лв., при условията на кредит „Бърз, на вноски“. Установи се също, че
сумата от 1652,23 лв. е послужила на Ш., за да погаси задължения по предходен
договор за предоставяне на кредит, който е сключен на 08.08.2017 г. В самия
договор за предоставяне на кредит от разстояние е упоменато, че с тази сума се
погасява главница в размер на 1550,00 лв., лихва в размер на 28,99 лв. и такси
по кредита в размер на 46,24 лв. Уговорено е кредита да бъде погасен за срок от
120 дни, като общата дължима сума, която е следвало Ш. да погаси, възлиза на
1948,50 лв., в случай, че ответникът представи на ищците обезпечение по смисъла
на чл. 3 от Договор за кредит. Уговорено е също, че без представено
обезпечение, дължимата от Ш. сума нараства на 2466,38 лв.
Установи се от приетото по делото заключение по съдебно- счетоводната
експертиза, че на 24.08.2017 г. ищците са превели по сметка на ответника сумата
от 174,77 лв., представляваща разликата между отпусната сума в размер на
1800,00 лв. и погасителната сума по предходния кредит в размер на 1625,23 лв.
Пак от заключението се установява, че на 27.09.2017 г. Ш. е изплатил сумата от
640,00 лв., като с тази сума е погасена
изцяло първата погасителна вноска по кредита, в размер на 638,87 лв., с падеж
23.09.2017 г. Тази сума, съгласно заключението, погасява част от главницата в
размер на 450,00 лв., договорна лихва в размер на 59,40 лв. и неустойка за
непредставено обезпечение в размер на 129,47 лв. Погасена е и част от втората
вноска, в размер на 1,13 лв. Така се установи, че дължимата от Ш. главница по
обявения за предсрочно изискуем кредит възлиза на сумата от 1348,87 лв.,
договорна лихва в размер на 89,10 лв. и неустойка в размер на 388,41 лв.
Съдът счита, че следва да бъде уважен предявеният от „И.Ф.“ ЕООД срещу Р.С.Ш.
установителен иск, като бъде признато за установено по отношение на дружеството-
ищец „И.Ф.“ ЕООД и ответника Ш., съществуването на вземане по Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № *** от 24.08.2017 г., съгласно който Р.С.Ш. дължи на
ищците заплащането на сумата от 1348,87 лв., представляваща главница по договор
за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на
чл. 410 от ГПК – 04.07.2018 г., договорна лихва в размер на 89,10 лв. - за
периода от 23.09.2017 г. до 22.12.2017
г., както и неустойка в размер на 388,41 лв. -за периода от 23.09.2017 г. до
22.12.2017 г.
По делото не се събраха никакви доказателства при сключването на договора
да не е спазена процедурата, изискуема по Закона за потребителския кредит и
правилата за сключване на договори за
кредит от разстояние, не се установи ответникът да е оспорвал размера на
дължимите суми, както и че същият е приемал наличието на неравноправни клаузи в
договора за отпуснатия му кредит. Установи се точно обратното, че Ш. е започнал
погасяването на кредита и е внесъл по сметка на дружеството- ищец суми, които
са послужили за погасяване на първата погасителна вноска, както и, макар и
минимална част, от втората погасителна вноска по договора за кредит. Установи
се също, че ответникът през цялото време, с електронни писма, получавани на
личния му електронен адрес, е бил уведомяван от ищците за времето на
просрочване, заплащането на всяка една от погасителните вноски. Установи се
също, че с електронно писмо, Ш. е бил уведомен от дружеството- ищец, че поради
неспазване клаузите на договора за кредит, този кредит е обявен за предсрочно
изискуем, като му е указана банкова сметка, ***, без да се прилагат правилата
за принудително изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото, следва да бъде
осъден ответника Р.С.Ш. да заплати на дружеството- ищец сторените по делото
съдебно- деловодни разноски в общ размер на 450,00 лв., която сума представлява
сбор от държавна такса в размер на 50,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00лв., депозит за изготвяне на съдебно- счетоводна експертиза в
размер на 250,00 лв., както и сторените по ч.гр.дело № 595/2018 г. по описа на
Панагюрския районен съд разноски, които възлизат на сума в общ размер на 90,32 лв.,
която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 40,32 лв. и 50,00лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, Панагюрският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на «И.Ф. ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Б И Н, чрез юрисконсулт А СГ. и Р.С.Ш., с ЕГН- **********,***, съществува облигационно правоотношение, съгласно което Р.С.Ш., дължи на «И.Ф. ЕООД заплащането на сума в размер на 1348,87 лв. (хиляда триста четиридесет и осем лева и
осемдесет и седем стотинки), представляваща главница по договор за кредит от
разстояние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на
чл. 410 от ГПК – 04.07.2018 г., договорна лихва в размер на 89,10 лв. (осемдесет
и девет лева и десет стотинки) за периода от 23.09.2017 г. до 22.12.2017 г., както и неустойка в
размер на 388,41 лв. (триста осемдесет и осем лева и четиридесет и една
стотинки) за периода от 23.09.2017 г. до 22.12.2017 г.
ОСЪЖДА Р.С.Ш., с ЕГН- **********,***, да заплати на «И.Ф. ЕООД, с ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Б И Н, чрез юрисконсулт А СГ., сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева), която сума представлява сбор от
държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150,00лв. (сто и петдесет лева), депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), както и
сторените по ч.гр.дело № 595/2018 г. по описа на Панагюрския районен съд
разноски, които възлизат на сума в общ размер на 90,32 лв. (деветдесет лева и
тридесет и две стотинки), която сума представлява сбор от държавна такса в
размер на 40,32 лв. (четиридесет лева тридесет и две стотинки) и 50,00лв.
(петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: