О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 12.12.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 8503/2019г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Ф.“ ООД срещу
протокол от 20.05.2019г. на ЧСИ Мария Цачева, с район на действие СГС, за въвод във владение в недвижим имот по изп.д.№
20198400400400441.
Жалбоподателят сочи, че при осъществяване от ЧСИ на въвод в имота на взискателя „О.Б.Б.“ АД *** в него имало движими вещи, правото на
собственост върху които придобил от длъжника „С.С.С.г.“
ЕООД *** въз основа спогодба от 14.05.2019г.
За част от тях, а именно позиции 3, 39, 40, 108 и 109 от описа към
спогодбата съдебният изпълнител приел да са трайно прикрепени към имота и ги
предал заедно с него на взискателя. Отрича тези вещи
да са трайно прикрепени и по въпроса за собствеността им и принадлежността към
главната вещ е налице правен спор с образувано гр.д.№ 3091/2019г. по описа на
СГС, І-7 състав. Поддържа, че предмет на изпълнението е само недвижимия имот,
но не и находящите се в него вещи, поради което ЧСИ излязъл
извън рамките на изпълнителното основание. Навежда още, че той не разполага с
правомощието да извършва преценка дали са част имота, като с предаването им на взискателя незаконосъобразно е предрешил спора относно
собствеността и доколкото засяга правата му като трето за изпълнението лице
моли действието му по въвод да бъде отменено.
Взискателят „О.Б.Б.“
АД *** изразява становище за недопустимост на жалбата по съображения, че
жалбоподателят не е легитимиран да обжалва въвода,
тъй като не е трето лице по смисъла на чл.435, ал.5 ГПК. Счита, че съдебният
изпълнител не е надхвърлил предмета на изпълнителния лист и при осъществяване
на действието не е извършвал преценка относно собствеността върху вещите, за
които действително е налице правен спор и висящо исково производство.
Длъжникът „С.С.С.г.“ ЕООД ***
не изразява становище.
В мотивите си ЧСИ сочи на недопустимост на жалбата,
доколкото жалбоподателят не е заявил права върху имота, нито е бил във владение
или държане на същия към деня на въвода. Спорът за
собствеността на намиращите се в него вещи е неотносим
към предаването му. Излага доводи и за нейната неоснователност.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и
съобрази данните по делото, намира следното:
Предмет на изпълнителното дело е предаване от длъжника
„С.С.С.г.“ ЕООД *** на взискателя
„ОББ“ АД на недвижим имот- Спортен комплекс „Младост“, целият със застроена площ 791.53 кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.******и състоящ се от: 1.
Търговско-демонстративен и оферентен център на
партерния етаж в сградата с обща площ 347.54 кв.м., състоящ се от търговска
зала, складове и санитарен възел, заедно с разширение на приземния етаж /част
от проход/ с площ 197.70 кв.м. и надстрояване с един етаж с площ около 29
кв.м.; 2.Здравно-възстановителен център на първия надпартерен
етаж в сградата с площ 216.48 кв.м., състоящ се от приемна, спортна зала,
сауна, солариум, две съблекални, стая за масаж и сервизни помещения. Между тях
е имало облигационно правоотношение по договор за наем от 30.07.2015г., който
бил прекратен и с влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 2344/2018г. по описа
на СГС, VІ-15 състав, „С.С.С.г.“ ЕООД *** осъдено на основание чл.233, ал.1,
изр.1 ЗЗД да върне държането му на „ОББ“ АД.
Съдебният изпълнител осъществил въвод
във владение на имота по реда на чл.522 ГПК на взискателя
на 20.05.2019г., за което е съставен протокол /стр.54-58 от приложения препис
на изп.д.№ 20198400400400441/.
Не е спорно длъжникът да е бил във владение на имота,
както и че към деня на въвода в него е имало вещи,
правото на собственост върху които длъжникът прехвърлил на жалбоподателя „Ф.“
ООД със сключена между тях спогодба от 14.05.2019г. с приложен опис на същите. В
последния под позиции 3, 39, 40, 108 и 109 са посочени два броя сауна
оборудване, две парни бани, едната с площ 4 кв.м. и сауна финландска баня. В
съставения от съдебния изпълнител протокол за изпълнителното действие са
вписани изявленията на взискателя, че не оспорва
правото на собственост на третото лице върху вещите по описа, с изключение на
тези по посочените позиции по причина, че са трайно прикрепени към имота и в
този смисъл негова част, както и че са идентични с тези по приемо-предавателен
протокол от 31.10.2014г. свързан със сключен между банката и „Е.-В“ ЕООД /в
несъстоятелност/ договор за продажба.
Между длъжника и взискателя
е налице правен спор относно собствеността върху движими вещи, част от които са
посочените, с образувано гр.д.№ 3091/2019г. по описа на СГС, І-7 състав,
прекратено и изпратено от съда по подсъдност на СРС с определение от
14.05.2019г. Липсват данни дали спорът понастоящем е разрешен с влязло в сила
решение.
В чл.435, ал.1-ал.5 ГПК изчерпателно са посочени лицата,
легитимирани да обжалват действията на съдебния изпълнител, кои действия могат
да бъдат предмет на жалба и основанията за това. Императивния характер на разпоредбите изключват разширително тълкуване /ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС/. Според чл.435, ал.5 ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само
от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението
по който се изпълнява. От самата норма следва, че предопределящо за легитимацията
на третото за изпълнението лице по обжалване на това изпълнително действие е
качеството му на владелец на имота.
Данните по делото недвусмислено сочат,
че жалбоподателят „Ф.“ ООД не е влядало имота,
предмет на извършения от ЧСИ въвод, нито към
посочения в чл.435, ал.5 ГПК момент, нито след това. Обратното не се твърди и в
жалбата. Възраженията в нея са изцяло свързани със съществуващия спор за
собственост върху вещите по позиции № 3, 39, 40, 108 и 109 от описа към
спогодбата от 14.05.2019г. и въпроса дали са трайно прикрепени към имота или
имат характер на движими вещи, но те стоят извън предмета на изпълнителното
действие по чл.522 ГПК и нямат отношение към него. Поради това съдът намира, че
жалбоподателят не е легитимиран да обжалва въвода във
владение и в този смисъл жалбата е процесуално недопустима.
Водим от горното Софийски градски съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на „Ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Вилна
зона Малинова долина, ул.22 № 18, против Протокол от 20.05.2019г. на ЧСИ
Мария Цачева, с район на действие СГС, за въвод във
владение в недвижим имот по изп.д.№
20198400400400441.
Определението може да се обжалва с
частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.