РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при
секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18219 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е във фазата по извършване на делбата.
С
влязло в сила Решение № 2580/24.06.2020 г., постановено по гр.д. № 18219/2019
г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, е допуснато извършване на съдебна
делба на следния недвижим имот: Ателие № 1, находящо се в ***, с идентификатор ***по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК, при граници: на същия етаж 10135.2723.842.2.2, под обекта – няма и над
обекта – няма, с площ 87.23 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня,
коридор и сервизни помещения, заедно с 4.9622% ид. ч. от общите части на
сградата и 4.9622% ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.2723.842, съответстващи
на 74.43 кв.м. ид. ч. от имота /от дворното място, в което е построена
сградата/, между съделителите Т.В.Р., гражданин на РФ,
ЕГН **********, А.Р.Р., гражданин на РФ, роден на *** г., Ю.А.Р., гражданин на
РФ, роден на ***г., В.Н.П., гражданин на РФ, ЕГН **********, С.С.Я., ЕГН **********
и Д.А.Р., роден на *** г., гражданин на РФ, при следните квоти: за В.Н.П. – 37.5 % от ателие № 1 и 24.99 % от 74.43
кв. м. ид. ч. от поземления имот; за Т.В.Р. – 12.5 % от ателие № 1 и 8.33% от
74.43 кв. м. ид. ч. от поземления имот; общо за Т.В.Р. и А.Р.Р. – 20 % от ателие № 1 и 33.33 % от 74.43
кв. м. ид. ч. от поземления имот, в режим на съпружеска имуществена общност; за
Ю.А.Р. – 15 % от ателие № 1 и
16.66 % от 74.43 кв. м. ид. ч. от поземления имот; за С.С.Я. – 15 % от ателие №
1 и 15 % от 74.43 кв. м. ид. ч. от поземления имот и за Д.А.Р. – 1.66 % от 74.43 кв. м. ид. ч. от
поземления имот, на основание чл. 34 ЗС вр. чл. 69, ал. 1 ЗН.
В
преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесното имот,
страните не са предявили искове по сметки по реда на чл. 346 ГПК и възлагателни
претенции по реда на чл. 349 ГПК. С молба от 09.04.2021 г., след проведеното на
15.10.2020 г. първо по делото съдебно заседание след влизане в сила на
решението по допускане на делбата, процесуалният представител на ищците Т.Р., А.Р.
и Ю.Р., е направил възлагателна претенция на основание чл. 349, ал. 4 ГПК,
която с влязло в законна сила на 11.06.2021 г. протоколно определение от
03.06.2021 г., постановено по настоящото дело, е оставена без разглеждане.
В
хода на съдебния процес на 27.05.2021 г. е починал съделителят В.Н.П., като
видно от представените по делото доказателства (л. 171 – 176 от делото) негов
правоприемник е ищцата и съделител Т.В.Р., поради което нейният дял в
съсобствеността се увеличава с този на праводателя ѝ.
С
молба от 05.04.2022 г. процесуалният представител на ищците е заявил отказ от
иска за делба и моли делото да бъде прекратено, поради променената международна
обстановка и невъзможността на ищците да осъществяват по-нататъшните действия
по ликвидиране на съсобствеността.
Съгласно
трайната практика на ВС и на ВКС след образуване на производство за съдебна
делба съделителят не може да се откаже от предявения иск, респ. да го оттегли,
което заключение е още повече приложимо, когато такъв отказ се прави след като
делба вече е допусната и се е пристъпило към втората фаза на окончателното
ликвидиране на съсобствеността (в този смисъл – Определение № 89/01.03.2020 г.
по гр.д. №5/2010 г. на ВКС, II г.о.),
поради което с протоколно определение от 15.04.2022 г. настоящият съдебен
състав е оставил без уважение искането на ищците за прекратяване на настоящото
производство поради отказ от иска за делба във втората фаза на нейното
извършване.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че в случай на отказ/оттегляне на иска за
делба във втората ѝ фаза от страна на всички съделители е приложима
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрация в съдилищата и
делото следва да се предаде в архива, като по-нататъшен ход му се дава след
постъпване на искане за възобновяването му – в този смисъл е Решение №
2408/1982 г. по гр.д. № 1854/1982 на ВС, I г.о. и Определение от 10.08.2016 г. по ч.гр.д. № 1549/2016 г. на Окръжен
съд – Варна. В настоящия случай обаче от страна на съделителите С.С.Я. и Д.А.Р.
липсва изявление за отказ или оттегляне на иска за делба, поради което
производството следва да продължи с извършването на делбата и ликвидирането на
съсобствеността на допуснатия до делба имот.
От приетата по
делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза с протоколно
определение от 15.10.2021 г. се установява, че процесният имот, представляващ ателие,
ведно с прилежащите му ид.ч. от общите
части на сградата и ид.ч. от поземления имот, не е реално поделяем между
петимата съделители. Преценявайки местоположението на процесния имот,
конструкцията на сградата, функционалното му състояние по време на огледа и
след направените проучвания и събраната информация, в. л. е достигнало до
фактическото заключение, че актуалната пазарна цена на делбения имот е на обща стойност
125 000 лв., от които за ателие № 1 – 114 000 лв. и за 74,43 кв.м. ид.ч.
от поземления имот – 11 000 лв.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът
по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Досежно начина на извършване на делбата:
До делба е
допуснат един недвижим имот – ателие, ведно
с прилежащите му ид.ч. от общите части на сградата и ид.ч. от поземления имот,
в който е построена сградата, което е реално неподеляемо между
съделителите съгласно действащите строителите норми – чл. 203, ал. 1 ЗУТ, във
вр. чл. 40, ал. 1 ЗУТ. От друга страна, тъй като делбата на този имот не може
да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав приема, че делбата
следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан, като
получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно
делбените им права.
По разноските:
На основание
чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата, за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в
размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, а именно Т.В.Р. –
2426,68 лв., общо Т.В.Р. и А.Р.Р. – 1058,68 лв., Ю.А.Р. – 757,32 лв., С.С.Я. –
750 лв. и Д.А.Р. – 7,32 лв. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение
№ 139/02.10.2019 г. по гр.д. № 400/2019 г. на ВКС, II г.о., Определение №
4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II г.о. и Определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г. на ВКС, I г.о., разпоредбата на чл. 355 ГПК намира приложение
по отношение на разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост – за назначаване на експертизи, за извършване на
оглед и други. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор относно
съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по
който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в
делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и
въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който
смисъл са и задължителните указания, дадени в Постановление № 7 от 28.11.1973
г. на Пленума на ВС, т. 9. Следователно, при липса на повдигнати спорни въпроси
между съделителите, какъвто е настоящият случай, разходите за заплатено
адвокатско възнаграждение в делбеното производство следва да се понесат от
съделителите, така както са направени.
Така
мотивиран, Районен съд – Варна
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде
изнесен на публична продан следният допуснат до делба недвижим имот: Ателие №
1, находящо се в ***, с
идентификатор ***по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници: на същия
етаж 10135.2723.842.2.2, под обекта – няма и над обекта – няма, с площ 87.23
кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, коридор и сервизни помещения,
заедно с 4.9622% ид. ч. от общите части на сградата и 4.9622% ид. ч. от ПИ с
идентификатор 10135.2723.842, съответстващи на 74.43 кв.м. ид. ч. от имота /от
дворното място, в което е построена сградата/, като
получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно
делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва: за Т.В.Р., гражданин на РФ,
ЕГН ********** – 50 % от ателие № 1 и 33,32 % от 74,43
кв. м. ид. ч. от поземления имот; общо за Т.В.Р. и А.Р.Р.,
гражданин на РФ, роден на *** г. – 20 % от ателие № 1 и 33,33 % от 74,43
кв. м. ид. ч. от поземления имот; за Ю.А.Р.,
гражданин на РФ, роден на ***г. – 15 % от ателие № 1 и 16,66 % от 74,43
кв. м. ид. ч. от поземления имот; за С.С.Я., ЕГН ********** – 15 % от ателие №
1 и 15 % от 74,43 кв. м. ид. ч. от
поземления имот и за Д.А.Р., роден на *** г., гражданин на РФ – 1,66 % от 74,43
кв. м. ид. ч. от поземления имот.
ОСЪЖДА Т.В.Р., ЕГН **********, гражданка на РФ, с постоянен адрес в ***да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 2426,68 лв. (две хиляди
четиристотин двадесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Т.В.Р., ЕГН **********, гражданка на РФ, и А.Р.Р., роден на *** г. в гр.
Москва, РФ, гражданин на РФ, двамата с постоянен адрес в ***да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 1058,68 лв. (хиляда
петдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), на
основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ю.А.Р., роден на *** г. в гр. Москва, РФ, гражданин на РФ, с постоянен
адрес в ***да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Варна
държавна такса в размер на 757,32 лв. (седемстотин петдесет и седем лева и тридесет и две стотинки), на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.С.Я., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна
държавна такса в размер на 750 лв. (седемстотин петдесет лева), на основание чл. 355 ГПК, вр.
чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.Р., роден на *** г., гражданин на РФ, с постоянен адрес в ***да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 7,32 лв. (седем лева
и тридесет и две стотинки), на основание чл. 355 ГПК, вр.
чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: