РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11667/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 109697/05.09.2019 г., уточнена с молба от 08.11.2019
г., предявена
от С.А.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против П.НА Р.Б.,
с адрес: гр. София, бул. „******.
Ищцата С.А.А. твърди, че с постановление от
28.03.2007 г. е била привлечена като обвиняема по досъдебно производство №
2615/2007 г. по описа на РУП-СДВР за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като спрямо същата била
взета и мярка за неотклонение. С присъда от 20.11.2017 г. по НОХД № 22057/2012
г. на СРС, НО, 109 с-в, С.А.А. била призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление.
Присъдата била потвърдена с решение № 323/09.04.2019 г. по ВНОХД № 474/2019 г.
по описа на СГС, НК, XIII-ти въззивен състав.
Ищцата твърди, че от незаконното
обвинение е претърпяла неимуществени вреди. Ищцата преживяла значителен стрес и
тормоз, авторитетът й бил накърнен, което довело до множество житейски проблеми
за нея. Тя изгубила работата си, била отритната от обществото, а хората
говорели зад гърба й. Имала проблеми с близките си. Била затруднена в
намирането на нова работа и изпитвала затруднения в полагането на грижи за
децата си. Впоследствие се установила заедно с бащата на четвъртото си дете в
град Обзор, но след като и там започнала да получава призовки и съобщения,
както и да се явява пред полицейските органи, хората започнали да странят от
нея. Това обстоятелство допълнително ограничино
възможностите за работа на ищцата, поради което същата била зависима от мъжа, с
който живеела. Ищцата нямала достатъчно пари, поради което се наложило да моли
за пари, за да се среща с другите си три деца и с майка си. Често се карала с
последната, тъй като често била обвинявана за случилото се, като понякога
големите й синове също я укорявали и отбягвали. Ищцата изгубила авторитета си като родител и децата
й се срамували от нея. С.А.А. твърди,
че вследствие на преживените безпокойства и стрес здравето й било влошено,
изгубила зъбите си, получавала сърцебиене и повишение на кръвното налягане,
както и безсъние. Образуваното
наказателно производство продължило 12 години, през които ищцата изпитвала
непрекъснат страх и тревога.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 120 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Сумата се претендират
ведно със законната лихва, считано от 28.03.2007 г. до окончателното плащане. Ищцата
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът ПНА Р.Б. е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Ответникът оспорва и
размера на претенцията за неимуществени вреди, като сочи, че по делото липсват
доказателства, които да ги установяват. Твърди, че не са представени
доказателства, установяващи наличието на причинна връзка между твърдените от
ищцата неимуществени вреди и воденото срещу нея наказателно производство. Сочи, че претенцията е прекомерна, не е съобразена
с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с трайната съдебна практика. Възразява срещу
искането за присъждане на законна лихва от датата на привличане на ищцата като
обвиняема, като навежда довод, че при евентуално уважаване на иска законната
лихва ще се дължи най-рано от датата, на която оправдателната присъда е влязла
в сила.
Съдът приема следното от фактическа страна:
С
постановление от 28.03.2007 г., прокурор от СРП, след като е констатирал,
че по жалби на различни физически лица са били образувани преписки в Районна П–
гр. София и преписка в Районна П– гр. Бургас, е присъединил преписките в една –
пр.пр. № 42395/2006 г. по описа на СРП и е образувал
досъдебно производство срещу С.А. К.(А.).
С
постановление от 17.05.2012 г. на разследващ полицай по досъдебно производство
№ 2615/2007
г. по описа на 02 РУП-СДВР, пр.пр. №
42395/2006 г. по описа на СРП, ищцата С.А.А. е била
привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Със
същото постановление, по отношение на С.А.А. е взета
мярка за неотклонение „Подписка“.
С
постановление от 11.06.2012 г. на разследващ полицай по досъдебно производство
№ 2615/2007
г. по описа на 02 РУП-СДВР, пр.пр. №
42395/2006 г. по описа на СРП, ищцата С.А.А. отново е
била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и спрямо нея е взета
мярка за неотклонение „Подписка“.
На
03.12.2012 г., Софийска районна Пе внесла обвинителен акт по повдигнатото обвинение и е
било образувано НОХД № 22057/2012 г. по описа на СРС, 109 състав.
В
първото насрочено по делото открито съдебно заседание на 01.07.2013 г., С.А.А. не се е явила, като е депозирала молба, в която е
посочила, че се грижи за малолетното си дете, което често боледува и има
затруднения с пътуването. С определение от 10.09.2013 г., на С.А.А. е била предоставена безплатна правна помощ под формата
на процесуално представителството. По делото са проведени 16 открити съдебни
заседания, на които подсъдимата се е явила лично, с изключение на едно, на
което не се е явила, поради болест.
С присъда от 20.11.2017 г. по НОХД №
22057/2012 г. на СРС, НО, 109 състав, С.А.А.
е била призната за невинна в това, че:
За
времето от 05.12.2005 г. до 08.12.2005 г., в гр. Бургас и гр. София, при
условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудила и поддържала у С.Г.Г.,
Н.В.В.и С.И.Б.заблуждение и с това им причинила
имотна вреда в общ размер 1775.70 лева, както следва:
-
На 06.12.2005 г.,
в офиса на „С.И.“ ЕООД, находящ се в гр. Бургас, ул.
„****, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез свидетелката М.С.Т., като
посредствен извършител, възбудила у С.Г.Г.
заблуждение - чрез обява във вестник „Ало, Бургас“ обещала, че ще й уреди
работа в Италия на 20 км. от Рим във фабрика за обработка на броколи, като Г. заплатила сумата от 100 лева,
представляваща капаро, и с това причинила на Г. имотна вреда в размер на 100.00
лева;
-
На 08.12.2005 г.,
в гр. София, пред кафе „Ани“, находящо се в гр.София,
Централна ж.п. гара, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържала у С.Г.Г. заблуждение, че ще й уреди работа в Италия на 20км. от
Рим във фабрика за обработка на броколи, като Г.
заплатила сумата от 400 лева, представляваща комисионна, и с това причинила на Г.
имотна вреда в размер на 400 лева;
-
На 05.12.2005 г.,
в офиса на „С.И.“ ЕООД, находящ се гр. Бургас, ул. „*******,
с цел да набави за себе си имотна облага, чрез свидетелката М.С.Т., като
посредствен извършител, възбудила у Н.В.В.заблуждение
- чрез обява във вестник „Ало, Бургас“ обещала, че ще му уреди работа в Италия
на 20км. във фабрика за производство на консерви, като Вълчев заплатил сумата
от 100 лева, представляваща капаро, и с това причинила на имотна вреда в размер
на 100 лева.
-
На 08.12.2005 г.,
в гр.София, пред кафе „Ани“, находящо се в гр.София,
Централна ж.п. гара, с цел да набави за себе си имотна облага, под държала у Н.В.В.заблуждение, че ще му уреди работа в Италия на 20км. от
Рим във фабрика за обработка на консерви, като Вълчев заплатил сумата от
150.00евро - 293,37 лева, представляваща комисионна, и с това причинила на
Вълчев имотна вреда в размер на 293,37 лева;
-
На 07.12.2005 г.,
в офис на „С.И.“ ЕООД, находящ се в гр.София, ул. „********,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у С.И.Б.заблуждение - чрез
обява във вестник „Позвънете“ обещала, че ще й уреди работа в Италия в гр.Фоджа в консервен комбинат, като Б.заплатила сумата от 100
лева, представляваща капаро, и с това причинила на Б.имотна вреда в размер на
100 лева;
-
На 08.12.2005 г.,
в гр.София, пред кафе „Ани“, находящо се в гр.София,
Централна ж.п. гара, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържала у С.И.Б.заблуждение,
че ще й уреди работа в Италия в гр.Фоджа в консервен
комбинат, като Б.заплатила на Г. сумата от 400 евро - 782,33 лева, представляваща комисионна, и с това
причинила на Б.имотна вреда в размер на 782,33
лева, поради което и на основание чл. 304 от НК я е оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
Присъдата на СРС е потвърдена с неподлежащо на
обжалване и протест решение № 323/09.04.2019 г. по ВНОХД №
474/2019 г. по описа на СГС, НО, ХІІІ-ти въззивен
състав, и е влязла в сила на 09.04.2019 г.
Този факт е отделен като безспорен и ненужаещ се от доказване в отношенията между страните по
делото (с определението от 09.03.2020 г.), а и се установява от приетите по
делото писмени доказателства.
За периода от 16.12.1989 г. до 22.06.2004 г., ищцата е
била в граждански брак с К.Я.К., прекратен
с развод – по силата на решение от 22.06.2004 г. по гр.д. № 2767/2003 г. по описа на СРС, БО,
91 състав - видно от представеното съдебно решение, с което е постановено, след
прекратяване на брака, съпругата С.А. К.да носи предбрачното
си фамилно име А..
Ищцата С.А.А. е майка на четири деца. Три от тях са родени от брака й
с К.Я.К.: А.К.К., роден на *** г., И.К.К., роден на *** г., и Г.К.К.,
роден на *** г., като след
прекратяването на брака, с решението на СРС от от
22.06.2004 г., упражняването на родителските права по отношение на тях е било
предоставено на ищцата - видно от представените 3 бр. акт за раждане и решение от
22.06.2004 г. по гр.д. № 2767/2003 г. по
описа на СРС, БО, 91 състав.
Четвъртото дете
на ищцата (В.М.Р.) е родено на *** г. – видно
от удостоверение за раждане, изд. от Община Самоков.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката А.Д. А.,
която е майка на ищцата. Свидетелката сочи, че към 2007 г., дъщеря й живеела в Банско и работела като брокер
за недвижими имоти. Свидетелката и съпругът й отглеждали трите деца на ищцата,
а тя им изпращала пари за издръжката им. След като започнали да я викат в
полицията, ищцата постоянно се
притеснявала, обаждала се на свидетелката й съпругът й, безпокояла се, че е
невинна, а я разкарвали и я обвинявали. Делото й се отразило много зле, зъбите
и косата й изпадали, вдигала високо кръвно налягане. Децата й казвали, че е
подсъдима, и какъв съвет ще им дава. Свидетелката сочи, че ищцата е била много
голям авторитет в гр. Банско, имала много приятели. След като започнали да я
търсят от полицията, обаче, приятелите й започнали да я отбягват. Сменила си
квартирата 3-4 пъти, тъй като хазяите й разбирали, че е подсъдима. Ищцата
страдала от това, че не е приета добре от обществото. Спряла да дава и пари за
децата, тъй като нямало откъде. Притеснявала се за свидетелката и съпругът й,
че като пенсионери трябва да се грижат за децата. Взели й автомобила, защото
нямала пари да го изплаща. След като напуснала гр. Банско, ищцата се запознала
и Михаил, и двамата заедно заминали за с. Обзор, а впоследствие за Приморско.
Започнали, обаче, да й пращат призовките там, работодателите й след като
разбирали, че е обвинена, я гонели от работа, хората я отбягвали, и ищцата се
преместила в едно село. Докато живеела в Приморско, през 2012 г. се родил
последният син на ищцата - В.. М.бил на работа и когато викали ищцата в
районното, тя нямало на кой да остави детето, и го взимала със себе си. Ищцата
не можела да спи по цели нощи, разхождала се из къщата, това се отразило много
зле на баща й, който починал преждевременно. Следователите не разрешавали да
влиза заедно с детето, ищцата го оставяла на свидетелката, а то много пищяло. От
морето ищцата идвала с бебето в София с нощен влак. На тези пътувания М.реагирал
със скандали и разправии. Давал й пари за път, но не винаги. Много пъти
свидетелката и съпругът й давали пари за път да се прибере. Ищцата не ходела „по
адвокати“, защото искали много пари, а тя нямала възможност. През последните
години, ищцата живеела в Белгия, но пак й се налагало на два месеца да идва, и
отново идвала с детето. М.постоянно правел проблеми, че се харчат излишни пари.
Накрая двамата се разделили.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ.
Отговорността
на П.на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.
Следователно П.на Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Следователно, основателността на иска с правно основание
чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки:
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; ищецът да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му
обвинение; да е претърпял посочените в
исковата молба неимуществени вреди и
между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи
от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154,
ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди,
пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от
незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
По
делото е безспорно установено, че с постановление от 28.03.2007 г. по
пр.пр. № 42395/2006 г. на СРП срещу С.А.А. е било образувано досъдебно производство, а с
постановление от 17.05.2012 г по ДП № 2615/2007 г. на 02 РУП-СДВР, пр.пр. № 42395/2006 г. на СРП, ищцата е била привлечена в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
Безспорно
се установи също така, че с влязла в сила на 09.04.2019 г. присъда от 20.11.2017 г.
по НОХД № 22057/2012 г. на СРС, НО, 109 състав, С.А.А. е била призната за невинна и оправдана по обвинението за
извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
При
това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на исковете чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде ангажиране на
отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието на причинна
връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в
престъпления, за които ищецът е бил оправдан.
За
установяването на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани писмени и
гласни доказателства. Съдът приема, че от събраните гласни доказателства се
установява, че провежданото наказателно производство срещу ищцата се е отразило
неблагоприятно на А.. Освен това, съдът приема, че негативните последици върху
личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се
подразбират от естеството на упражнената спрямо ищцата наказателна репресия. В
практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като
е нормално такива вреди да са търпени (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че доказването на релевантните за
спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени
към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от
обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/.
Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни
професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките
между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства,
посредством един логически извод се разкриват явления от действителността. Ето
защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищцата
наказателно производство, без съмнение за нея са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, по делото Йовчев срещу
България (Iovchev v. Bulgaria),
образувано по жалба № 41211/98г., в
което е посочено, че имайки предвид предмета на иска, предявен от
жалбоподателя, този подход - да се изискват отделни доказателства за
неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя, изглежда необосновано формалистичен и
позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя, където фактите
не могат да бъдат обективно, външно доказани …
да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се
е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо
ищеца наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди съдът намира следното: Съгласно
чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва
„съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния
еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и икономическия растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта.
Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за справедливост на обезщетение
съдът следва да отчете и конкретните обстоятелства, включително характер на
увреждането, състоянието, причинителят и др.
Т.е. критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените вреди, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се
вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Р.Б..
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК).
В
решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано,
че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име
в обществото. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само
по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да
бъде и източник на обогатяване за пострадалия. В решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в цитираните в него решения на ВКС)
е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления,
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние,
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази периода, за който е
приключило процесното наказателно производство, че производството е образувано
срещу ищеца за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, който в приложимата редакция е предвиждал наказание
лишаване от свобода до шест години, и мерките
за процесуална принуда спрямо ищеца (взета е мярка за неотклонение „Подписка“).
При
отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на 10 000 лева. Този размер
на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Предявеният
иск е основателен и доказан то този размер, а за разликата до пълния предявен
размер от 120 000 лева, искът е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Посочената
сума следва да се заплати, ведно със законната лихва, която е дължима от
увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на
оправдателната присъда – 09.04.2019 г.
до окончателното й погасяване. От този момент държавните органи изпадат в
забава (в този смисъл т. 4 от ТР
№3/22.04.2005г.). Претенцията за лихва следва де се отхвърли за периода от 28.03.2007 г. до
08.04.2019 г.
Относно
разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, на ищеца
следва да се присъди сумата от 256 лева – адвокатско възнаграждение,
което съдът приема, че не е прекомерно (3200 х 0.08). Ищецът е представил
доказателства и за платена държавна такса в размер на 10 лева и 2.80 лева
– такса за банков превод, които, на основание чл. 10, ал. 3, изр. І от ЗОДОВ,
ответникът му дължи изцяло. Общо на ищеца следва да се присъди сумата от 268.80 лева – разноски по делото.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******, да заплати на С.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 10 000 лева – главница, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на ищцата от незаконното й обвинение в
извършване на престъпление по ДП № 2615/2007 г. на 02 РУП-СДВР, пр.пр. № 42395/2006 г. на СРП, за което е оправдана с влязла в
сила присъда по НОХД № 22057/2012 г. на СРС, НО,
109 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3, изр.
І и изр. ІІ ЗОДОВ, сумата от 268.80 лева
– разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 120
000 лева, както и претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва, за периода от 28.03.2007 г. до 08.04.2019 г.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: