В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 3350 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „С.“ ЕООД твърди, че на 20.11.2010 г. е сключен договор за СМР между „Б.***“ ЕООД, в качеството на изпълнител и ответното дружество „К.Г.“ ЕООД, в качеството на възложител. След подписване на този договор между страните били сключени и няколко анекса към него. Твърди, че ответното дружество е заплатило част от стойността на извършените от „Б.***“ ЕООД по договора СМР, като е задържана гаранция в размер на 10% /5% гаранция за добро и качествено изпълнение и 5% гаранция за задължения в гаранционния срок/, която гаранция ответникът отказва да върне, въпреки приемането без възражения на извършената работа. Сочи, че с договор за цесия са му прехвърлени вземанията на „Б.***“ ЕООД към „К.г.“ ЕООД по договора за СМР от 20.11.2010 г. и анексите към него. Твърди, че цедентът е уведомил „К.г.“ ЕООД за извършената цесия. Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 19 968.45 лева - главница представляваща неизплатена сума по фактура № 529/28.01.2011 г. и 5% „гаранция за добро и качествено изпълнение“ от стойността по следните фактури: №531/21.02.2011 г., фактура №483/16.03.2011 г., фактура №484/29.03.2011 г., фактура № 485/05.04.2011 г. и фактура №489/27.04.2011 г., фактура №490/27.05.2011 г., фактура №492/27.06.2011 г., фактура №659/29.12.2011 г., фактура №620/31.02.2012 г., неустойка за забавено плащане от 0.1% на ден върху главницата, считано от 30.04.2011 г. до 30.04.2016 г. в размер на 36 482.36 лева, от които 28 804.11 лева, представляваща неустойка за периода 30.04.2011 г. – 30.04.2016 г. по задържаните от ответника 5% гаранция за добро и качествено изпълнение по фактури №529/28.01.2011 г., фактура №531/31.02.2011 г., фактура №483/16.03.2011 г., фактура №484/29.03.2011 г., фактура №485/05.04.2011 г. и фактура №489/27.04.2011 г. и 7 678.25 лева, неустойка по задържаните от ответника неправомерно 5% гаранция за добро и качествено изпълнение по фактури №490/27.05.2011 г., фактура №492/27.06.2011 г., фактура №659/23.12.2011 г. и фактура №620/21.02.2012 г. Претендира законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът „К.г.“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че няма валидно прехвърляне на установени по размер и изискуеми вземания съгласно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Оспорва договора за цесия като намира същият за нищожен. Оспорва основателността на претенцията. Оспорва цедентът „Б.***“ да е изправна страна по процесния договор за СМР и анексите към него. Твърди, че изпълнителят по договора не е спазил договорените срокове, в които е следвало да изпълни възложените СМР. Твърди допуснати от изпълнителя по договора множество некачествени работи, неотстранени своевременно или лошо изпълнени. Твърди, че друга част от некачествените работи се е проявила в срока на гаранционната отговорност. Оспорва изпълнените СМР по видове и количество. Прави възражение за упражнено право на задържане на гаранционните суми за добро изпълнение и гаранционни отговорности. Оспорва заявената обща претенция за неустойка върху общо вземане в размер на 19 968.45 лева. Прави възражение за погасяване по давност на заявените претенции. Претендира направените в производството разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

С договор за цесия от 18.11.2013 г., „Б.***“ ЕООД, в качеството на цедент прехвърля на „С.“ ЕООД, в качеството на цесионер, вземането си към „К.г.“ ЕООД, придобито на основание договор за изпълнение на СМР, сключен между цедента и „К.г.“ ЕООД на 20.11.2010 г. /чл. 1, ал. 1/. Според чл. 1, ал. 2, общият размер на прехвърленото вземане възлиза на 38 186.16 лева, от които 19 968.45 лева главница и неустойка за забава към 10.11.2013 г. в размер на 18 217.72 лева, а прехвърленото вземане е на основание т. 27.3.1 от договора за изпълнение на СМР от 20.11.2010 г. и представлява неизплатена сума по фактура № 529/28.01.2011 г. и 5% от стойността по следните фактури: № 531/31.02.2011 г., №483/16.03.2011 г., №484/29.03.2011 г., № 485/05.04.2011 г., №489/27.04.2011 г., №490/27.05.2011 г., № 492/27.06.2011 г., №659/29.12.2011 и №620/21.02.2012 г. /чл.1, ал.3/. Съгласно чл. 2, прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера, ведно с принадлежностите му, а съобразно предвиденото в чл. 4, цедентът се задължава да уведоми длъжника „К.г.“ ЕООД за прехвърленото вземане в срок от 7 дни, от подписването на договора за цесия, като предостави надлежно доказателство за уведомлението.

По делото е представено уведомление с вх. №061/21.11.2013 г., с което „Б.***“ ЕООД уведомява „К.г.“ ЕООД, на осн. чл. 99 ЗЗД, че е прехвърлило задължението му по договор за изпълнение на СМР, сключен на 20.11.2010 г., в полза на „С.“ ЕООД, а и именно с договор за цесия от 18.11.2013 г. – 38 186.16 лева, от които главница в размер на 19 968.45 лева и законна лихва към 10.11.2013 г., в размер на 18 217.72 лева. Посочено е, че „Б.***“ ЕООД се задължава да предаде цялата документация по вземанията на „С.“ ЕООД.

По делото е представена нотариална покана на нотариус М.И., рег. №260 на НК от „С.“ ЕООД до „К.г.“ ЕООД, в която е посочено, че по силата на сключени общо 4 договора за цесия, „С.“ ЕООД е придобило вземания към „К.г.“ ЕООД. Посочено е, че едно от вземанията по договор за цесия от 18.11.2013 г. е за 38 186.16 лева, от които 19 968.45 лева- главница и 18 217.72 лева- законната лихва. Отправена е покана да бъдат заплатени сумите по договорите за цесия в 30 дневен срок от получаване на поканата. С разписка за връчване, нотариусът удостоверява, че поканата е връчена на 12.12.2013 г.

По делото е представено писмо от 09.01.2014 г. на „К.Г.“ ООД до „С.“ ЕООД по повод нотариалната покана, връчена на 12.12.2013 г. С писмото е направено възражение за наличието на задължения на „К.Г.“ ООД. Посочено е наличието на многобройни некачествено изпълнени СМР, поради което инвеститорът има право да удържи процесните суми от дължимите плащания. Оспорено е възможността да бъдат прехвърлени процесните вземания.

По делото е представен договор от 20.11.2010 г., за изпълнение на СМР, сключен между „К.г.“ ЕООД и „Б.***“ ООД, в качеството на изпълнител. Съгласно т. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни възмездно със свои ресурси, качествено и в срок „Довършителни работи и ремонтно-строителни работи бл. 6, бл. 7; бистро и подземен гараж и помпена станция за обект: Град на фонтаните- гр. София, ж. к. Младост 4. Съгласно т.18 изпълненият обем СМР, подлежащи на заплащане се отчитат със следните документи: подробна количествена сметка за изпълнените видове работи – проверена и подписана от обективния инвеститорски контрол, обобщена количествена сметка на изпълнените СМР, изготвена съгласно шифъра на приложение № 1, количествено-стойностна сметка (акт за разплащане – образец № 19), проверена и подписана от обективния инвеститорски контрол, актове освидетелстващи изпълнените работи, съгласно Наредба № 3/2003 г. (в т.ч. протоколи, изискващи съгласно ПИПСМР за проведени проби и изпитвания). В т.21 е предвидено, че в срок от 3 работни дни след приемане на предоставените документи, изпълнителят издава проформа фактура за утвърдените и приети с акт за разплащане- обр. 19 видове работи. Срокът за изплащане на утвърденият акт за разплащане обр. 19, започва да тече от датата на издадената фактура. Некачествено извършените работи не се заплащат от възложителя, поправят се за сметка на изпълнителя или се развалят за сметка на изпълнителя, след съставяне на протокол за некачествено извършени работи, като протоколът се съставя между изпълнителя и обектовия инвеститорски контрол/ т.23/. Предвидено е, че ако изпълнителят откаже да извърши поправянето на работите в указания от обектовия инвеститорски контрол срок, възложителят има право да извърши тези работи сам или да ги възложи на друг изпълнител, като в тези случаи разходите направени от възложителя ще се удържат от текущите плащания към изпълнителя или от гаранционната сума за добро и качествено изпълнение. Страните в т. 26 са уговорили, че разплащането се извършва в срок от 5 работни дни от датата на приемане на представената проформа фактура, като плащането ще бъде извършено по банков път. Съгласно т. 27 разплащането ще бъде извършено, както следва: изпълнителят ще работи без аванс /т. 27.1/; при завършване на етап по приложение № 2- плащане в размер до 90% от актуваните суми съгласно платимите актове за разплащане-обр. 19, като се приспада уговорените удръжки (ако има такива). Оставащите суми от 10% от платимите актове за разплащане-обр. 19 се задържат като гаранция за добро и качествено изпълнение и се разплащат съгласно т. 27.3. Съгласно т. 27.3 задържаните 10% като гаранция за добро и качествено изпълнение се разплащат както следва: т. 27.3.1 сумите от 5% от платимите актове за разплащане-обр. 19 се възстановяват в 5 дневен срок от получаване на разрешение за ползване на съоръжението, но не по-късно от 30.04.2011 г.; т. 27.3.2 оставащата сума от 5% от актове за разплащане –обр. 19 се трансформира като гаранция за задължения в гаранционния срок и се възстановява една година след издаване на разрешението за ползване на сградата, но не по-късно от 30.02.2012 г. Разплащането на дължимите суми ще се извършва на базата на одобрени и подписани актове за разплащане-обр. 19 при спазва на т.21 от договора /т.28/, а възложителят има право да удържа всички суми, които по силата на договора му се дължат от изпълнителя. Съгласно т.32 за край на сроковете за доставка и изпълнение се счита датата на последния приет акт за разплащане-обр. 19, а за изпълнение на договорените срокове, започва от последния платим акт 19 и приключва след изтичането на гаранционните срокове по т. 76. Съгласно т. 75 изпълнителят дава на възложителя гаранционни срокове за съоръженията и за изпълнените видове работи. Изпълнителят ще работи без аванс и ще предостави: съгласно т. 27.3 – 10% гаранция за добро и качествено изпълнение; съгласно т.27.3.2 – 5% от платимите актове за разплащане-обр. 19 се трансфирмират като гаранция за задължения в гаранционния срок и се възстановяват една година след приемането на последния платим акт обр. 19. В т.82 е предвидено, че при необоснована забава на плащането на дължимата сума от страна на възложителя, последният дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,1% на календарен ден от дължимата сума.

Към договора са подписани допълнителни 3 анекса, а именно: Анекс № 01 от 15.03.2011 г., Анекс №02 от 24.03.2011 г. и Анекс №1 от 12.08.2011 г., с които страните са уговорили извършването на допълнителни СМР.

На 19.05.2011 г. е съставен акт образец 19 към анекс 02 /по договор за довършителни и ремонтно-строително работи по бл.6 и бл.7/, подписан от възложителя и изпълнителя по договора, като е издадена фактура №659/29.12.2011 г. за стойност 3 361.37 лева с ДДС и основание за плащането- СМР по акт обр. 19/№4 към анекс 02/19.05.2011 г. и гаранция 10%.

На 31.08.2011 г. е съставена подробна количествена сметка за довършителни и ремонтно строителни работи, подписана от възложителя и изпълнителя, както и Акт образец 19, като е издадена фактура №620/21.02.2012 г. за стойност 4741.15 лева с ДДС и основание за плащането- СМР по акт обр. 19/№1 към анекс 03/31.08.2011 г.

На 27.05.2011 г. е съставена подробна количествена сметка за довършителни и ремонтно строителни работи, подписана от възложителя и изпълнителя, както и Акт образец 19, както и акт за довършителни работи извън количествата по офертата, като е издадена фактура № 492/27.06.2011 г. за стойност 56 230.60 лева с ДДС и основание за плащането- СМР по договор от 20.11.2010 г., анекс 01/15.03.2011 г. и анекс 02/24.05.2011 г. и акт №16/17 и акт по анекси 8, 9, 10 и 11 и гаранция 10%.

На 04.05.2011 г. е съставен акт образец 19 към анекс 01 /по договор за довършителни и ремонтно-строително работи по бл.6 и бл.7/, подписан от възложителя и изпълнителя по договора, като е издадена фактура № 490/27.05.2011 г. за стойност 39 514.72 лева с ДДС и основание за плащането –СМР по договор от 20.11.2010 г., анекс 01 от 15.03.2011 г. и анекс 02/24.03.2011 г., акт №15, акт №7 и акт №2 и 10% гаранция.

На дати 01.04.2011г., 15.04.2011 г. и 22.04.2011 г. са съставени акт образец 19 към анекс 02 /по договор за довършителни и ремонтно-строително работи по бл.6 и бл.7/, подписан от възложителя и изпълнителя по договора, като е издадена фактура № 489/27.04.2011 г. за стойност 74 525.13 лева, с основание за плащането- СМР по договор от 20.11.2010 г., анекс 01 от 15.03.2011 г. и анекс 02/24.03.2011 г., акт №4, акт №12, акт №14, акт №13 и акт №6 и 10% гаранция.

На 31.03.2011 г. е съставен акт образец 19 към анекс по договор за довършителни и ремонтно-строително работи по бл.6 и бл.7, подписан от възложителя и изпълнителя по договора, като е издадена фактура № 485/05.04.2011 г. за стойност 47 468.25 лева, с основание за плащането- СМР по договор от 20.11.2010 г. и анекс към него от 15.03.2011 г., акт №11 по договор и акт №3 по анекс и 10% гаранция.

На 21.03.2011 г. е съставена подробна количествена сметка за довършителни и ремонтно строителни работи, подписана от възложителя и изпълнителя, както и Акт образец 19, както и акт по допълнително споразумение, като е издадена и фактура № 484/29.03.2011 г. за стойност 63 982.97 лева, с основание за плащането – СМР по договор от 20.11.2010 г. и анекс към него от 15.03.2011 г., заповед за възлагане № 1, акт №10 по договор; акт №9 по договор, акт №2 по анекс и 10% гаранция.

На 07.03.2011 г. е съставена подробна количествена сметка за довършителни и ремонтно строителни работи, подписана от възложителя и изпълнителя, както и Акт образец 19, като е издадена и фактура № 483/16.03.2011 г. за стойност 72 448.28 лева, с основание за плащането- СМР по договор от 20.11.2010 г. и анекс към него от 15.03.2011 г. и 10% гаранция.

На 21.02.2011 г. е съставена подробна количествена сметка за довършителни и ремонтно строителни работи, подписана от възложителя и изпълнителя, както и Акт образец 19, като е издадена и фактура № 531/31.02.2011 г. за стойност 53 832.91 лева, с основание за плащането- СМР по договор от 20.11.2010 г. по акт №6 и акт №7 и 10% гаранция.

По делото е представена фактура № 529/28.01.2011 г., издадена от „Б.***“ ООД с получател по фактурата „К.г.“ ЕООД на стойност 6 270.90 лева, с основание за плащането- 10% гаранция по фактура № 525/14.01.2011 г., 10% гаранция по фактура № 526/17.01.2011 г., 10% гаранция по фактура № 527/20.01.2011 г. и 10% гаранция по фактура № 528/28.01.2011 г. По делото са представени тези фактури №№ 525, 526, 527 и 528, както и подробни количествени сметка за довършителни и ремонтно строителни работи, подписани от възложителя и изпълнителя, както и Акт образец 19 за СМР, остойностени с тези фактури.

От показанията на свидетелите П.Д.Д., Н.Л.Ш.и Л.М.Р., се установява следното:

Свидетелката Д. е работила в „К.Г.“ от месец декември 2010 г. до месец май 2014 г. на длъжност инженер-инвеститорски контрол. Свидетелката си спомня, че са работили по договор с „Б.***“, което дружество е правило довършителни работи на блок 2, блок 3, блок 6 и блок 7. Сочи, че са били звено от средно 4 човека, като е имало един инженер, който присъства на обекта директно и всеки ден неговото задължение е било да се среща всеки ден с тези изпълнители-строители и да наблюдава тяхната работа. Посочва, че техните функции са били веднъж месечно да констатират докъде е стигнала работата, да дават информация на ръководството и съответно контакт със съответните подизпълнители, съответните строителни фирми, за да може да се прави разплащането по тази дейност. Спомня си, че е имало и други двама колеги, които също са били инвеститорски контрол. Отбелязва, че е имала преки впечатления от строителството. Не си спомня подробности, но е имало много некачествено извършена работа. Твърди, че е имало недобре изпълнена мазилка, недобре направена шпакловка, монтирани врати, които се разпадат, недовършена шпакловка около вратите, закачени осветителни тела без връзка, неизтеглени кабели, замазани контакти. Спомня си, че в блок 7 е трябвало да бъде свързан асансьорът, но таблото от което трябва да се вземе ток, го е нямало, тъй като вратата е била замазана. Спомня си, че е имало отлепени фасадни плочки, течове, терасите на последния етаж са били с шупнали плочки, изолацията под тях не направена добре, водата е прониквала долния апартамент и всичко, което е било като мазилка и шпакловка е било паднало. Също така е имало отлепени фасадни елементи, не добре залепени цокли. Посочва, че редът в „К.Г.“ е бил следният: обектовият ръководител, който е технически ръководител на обекта е контактувал със съответния колега, който е там непрекъснато. Срещайки се с него, всеки ден, с инвеститорския контрол, който е непрекъснато и съответно ходейки по обектите са правили най-напред забележка на техническия ръководител. Той е казвал – добре, след което са минавали три дена и нещо, ако не е довършено, не е направено отново се прави забележка по телефон, устна или по имейл в съответната фирма и когато мине определеният срок от една седмица или 10 дни се прави констативен протокол, дава се на управителя на фирмата и се пише официално писмо до фирмата. В случая до „Б.***“ има много такива констативни протоколи, на които е присъствала, а са присъствали и други колеги, като е имало официални писма, които са изпращани. Отбелязва, че това може да се види от кореспонденцията на фирмата. Спомня си, че резултат не е имало и около 90 % от забележките не са били отстранени. Спомня си, че имало забавяне в Акт 15, близо една година е било забавянето, за да може по някакъв начин да се оправят всички неща. Твърди, че нещата са оправени, но не от „Б.***“. Посочва, че е имало забавяне на изготвяне както на документацията за въвеждане в експлоатация до Акт 15, така и до Акт 16 на сградите. Свидетелката посочва, че довършителните работи на тези блокове са възложени на „Б.***“, т.е. тези работи, които се отнасят за довършване на Акт 15 за въвеждане в експлоатация. Спомня си, че на „Б.***“са били възложени само довършителни работи. Спомня си, че е присъствала на срещи с представители на „„Б.***“, но няма спомени за конкретни дни, в които да е ставало това. Твърди, че предаването и приемането на работата се извършвало по следния начин – минава се по сградата и се прави опис на всичко онова, което е видяно като забележка. Тази забележка се оформя в протокол, той се предава на представителя на „Б.***“, в случая и съответно в офиса на „К.Г.“, след което се давал срок за отстраняване на забележките. Когато не се отстранявали в срок се е правила нова комисия. Спомня си, че е присъствала на съставяне на описи. Не си спомня на кои точно описи. Посочва, че е присъствала на разговорите, когато са се създавали описите, когато са се казвали какви са забележките, как ще се отстранят. Твърди, че лично е подписвала такива протоколи, като това е било в периода, когато е била на работа 2011 – 2012 г. . Не си спомня подробности. Спомня си, че е контактувала с техническия ръководител Л., но не си спомня фамилията му, като посочва, че това е свидетелят, доведен от ищеца. Твърди, че другият човек, с който е контактувала е г-н В.– управителят на „Б.***“.

Свидетелят Ш.работи като водопроводчик в ответното дружество от 2012 г. Не знае кой е изпълнителят на СМР, но когато е започнал да работи в бл. 6 и 7 мазетата и канализацията са били пълни с варова мазилка. Твърди, че до магазините канализацията е била запушена. Сочи, че във фоайетата на бл. 6 и на бл. 7 плочките са били отлепени и паднали. Спомня си, че е имало проблеми с терасите на покрива на бл. 6, а на два апартамента са били паднали мазилките по таваните. Имало апартаменти, в които бил мокър целия таван. Посочва, че ревизиите по баните и по вратите – някъде не са дошпакловани, не са довършени. Замазките са били напукани, имало е обратни наклони. Спомня си, че в бл. 6 и бл. 7 е имало апартаменти без звънци, като на входната врата не е имало звънец. Твърди, че са разбивали плочките, за да намерят звънеца на входната врата отвън. Спомня си, че някъде покрай асансьорите на бл. 7 таблото на асансьора е било зазидано, а по фасадите е имало много паднали плочки. Твърди, че са сигнализирани и от купувачи на имотите, с искания за отстраняване на повреди - запушени сифони, по терасите запушени вътре в банята и някои апартаменти имат баня и тоалетна, някои само с баня, в кухните също е имало запушени канализации с варова мазилка, като той е отстранявал тези проблеми, защото е поддръжка, заедно с още един негов колега. Свидетелят посочва, че се занимава с ВиК. Твърди, че е назначен съм към „К.Г.“ като техник по ВиК, но е извършвал и друга работа по тези два блока, каквито му възложат шефовете. Счита, че некачествените работи са от строителите , защото за да се запуши канализацията, то мазилките следва да са мазани с турбозол, с варова мазилка. Твърди, че са викали и Софийска вода да прочиства канализацията. Не знае кой е извършвал тези дейности, защото това е било преди да започне работа в „К.Г.“. Свидетелят посочва и некачествено извършени по електрическа част работа, тъй като този смята, че този, който е слагал плочките е трябвало да остави отвор за звънците, за да се вижда.

Свидетелят Р.е работил до 2012 г. в „Б.***“. Посочва, че за договора с „К.Г.“е отговарял лично като технически ръководител от страна на фирма „Б.***“. Твърди, че през него са минавали всички актувания и се е занимавал с работниците и е контактувал с възложителя „К.Г.“. Твърди, че е ръководел отдел „Строителство“ във фирма „Б.***“. Спомня си, че на обект „Фонтаните сити“ – първоначално са му били възложени бл. 6 и бл. 7 за довършваме на замазки, плочки, мазилки и борд, който е бил от врачански варовик. Твърди, че след това от фирма „К.Г.“ продължили да им възлагат извън договора с анексиране и други дейности по довършване на блоковете. Не си спомня какви дейности са извършени, но за всяка дейност, която дружество е извършвало към „К.Г.“е имало подробни количествени сметки и акт-обр. 19 преди фактура, които са се разписвали от обектовия инвеститорски контрол, назначен от „К.Г.“специално да гледа и контролира дейността. Спомня си, че първоначално е бил г-н Д.Д.. За всяка една изпълнена строително-монтажна дейност е имало подробни количествени сметки, след това тези подробни количествени сметки са били обобщавани в акт-обр. 19 за действително извършени и подлежащи на разплащане дейности в строителството. Посочва, че основната дейност на дружеството е била по довършителни дейности, които са за привеждане блоковете във вид, по който „К.Г.“е трябвало да издаде на купувачите апартаментите, по техните договори. Твърди, че фирмата е била договорила измазване с гипсова мазилка, като шпакловката е друг вид дейност, която не влиза в дейността мазане, това е разписано в съответните строителни норми. Отрича да са извършвали ВиК дейности, като посочва, че за тях е имало други фирми-подизпълнители. Твърди, че некомфортното в дейността е било това, че понякога те са вървели след тях, къртели са наново замазките, за да си прекарат отопление и вентилация, но в интерес на работата дружеството е поемало дейности, които не са ни били заплащани по възстановяване на тези къртения от други фирми. Първоначално се представя подробна количествена сметка, в която е описано във всеки апартамент какво точно е извършено. Посочва, че подробни количествени сметки са се представяли на обектовия инвеститорски контрол, който заедно с него правили проверка, измервали са количествата, гледано е за качеството на изпълнение и ги е разписвал. След това на база на тези подробни количествени сметки са се издавали акт-обр. 19, който се е разписвал от същия човек. Спомня си, че този човек е Д.Д., като накрая напуснал „К.Г.“. Свидетелят сочи, че са имали един-два акта, които са подписвани от г-н П.– това са хората, които са се разписвали на тези подробни количествени сметки, като целта е била в най-кратък срок да се стигне до Акт 16, тъй като обектът е бил в просрочие на изпълнение. Твърди, че хората, които са платили напред, са водели дела и бързали. Спомня си, че г-жа Д. /свидетелят на ответника/ първоначално е работила в офиса, който е бил в „Бизнес-парка“ и на обекта са се явявали с още една госпожа- Ирина, не си спомня фамилията й, но същите са се явявали по-скоро като представители на И.А., но не и като конкретни технически лица, които са контролирали изпълнението на СМР. Посочва, че впоследствие, когато са предали изпълнените магазини от бл. 1, 2, 3, „К.Г.“се настанило в бл. 1, като се е бил пренесъл целият офис на „К.Г.“ в един от тези магазини, на който ремонта е изпълнен от „Б.***“. Посочва, че с г-жа Д. са се виждали и говорили като колеги. Спомня си, че за рекламации е имало един общ формуляр, който бил съставен от г-н П.и е наречен „недоделки“, което на български означава друго, но е по руска терминология, където са записани всякакви забележки, които са констатирани от хора, които работят за „К.Г.“и от собственици на апартаменти, магазини, като много от апартаментите и магазините са били продадени „на зелено“, което им е било представено в офиса на фирмата. Твърди, че „Б.***“ неколкократно е изпращало писма, че вътре има дейности, които изобщо не са изпълнявани от фирмата и, че са правени искания съобразно договореностите в договора да се състави протокол, който да констатира с представители от двете страни, за кое точно СМР, което е изпълнено от дружеството, съобразно подробните количествени сметки, има рекламации. Твърди, че с „К.Г.“ са имали договор за мазилки, а не за шпакловки. Предполага, че идеята на „К.Г.“ е била апартаментите да бъдат предадени на клиентите шпакловани, но това е съвсем друга строителна дейност, която не е мазилка. Твърди, че „Б.***“ след предаване ключове на някои от собствениците, са изпълнявали строителни дейности за въвеждане във вид, в който да могат да се нанесат хората, за което са издавани фактури от дружеството. Свидетелят посочва, че дружеството е изпълнявало гипсови мазилки по стени, но не във всички блокове. Посочва, че гипсовата мазилка може да се нанася машинно и ръчно. Гипсовата мазилка се нанася директно върху тухления зид. Твърди, че са нанасяли машинно върху тухления зид, но няма нищо общо с шпакловката тази дейност по мазилката. Твърди, че по част от плочките, които са правени по блоковете има работа на „Б.***“, но е имало изпълнени дейности, които са от предишния строител „Бокал“, а „Б.***“ е довършвало там, където не е довършено от „Бокал“. Твърди, че където пише – на стълбище на етаж „еди кой си“ – изпълнено от „Б.***“, на тераса „еди коя си“ са изпълнени само 5 кв. от „Б.***“, а другото е изпълнено от друга фирма преди това. Посочва, че „Б.***“ носи отговорност за това, което е изпълнило дружеството, но през цялото време от „К.Г.“са отказвали да направят такъв протокол, в който да е ясно, дали това е съобразно подробните количествени сметки, които са представили. Не е правен протокол, какви работи са изпълнени от „Бокал“, но за конкретно възложената дейност има протокол, който е подробната количествена сметка и там точно пише къде „Б.***“ е работило. Твърди, че в т. нар. „недоделки“, са писани неща, които не са правени от „Б.***“, същите са общи и няма конкретен протокол от дружеството. Твърди, че това е голям комплекс от 8 блока, като в бл. 6 и бл. 7 – „Б.***“ не е правило ВиК. Посочва, че обзидка с газобетон в блокове е правено, хидроизолация частична нарушена на покрива е възстановявана. Посочва, че вътре в коридорите, в общите части дружеството е правило облицовка с гранитогрес, която е приета от обектовия инвеститорски надзор, като добре изпълнена. Дружеството е правило шпакловка вътре в коридорите и са боядисвани коридорите, защото общите части се издават в завършен вид, за да се отиде на Акт 16. Подчертава, че шпакловките са за в общите части, а не в апартаментите. Допълва, че са изпращи официални писма до ръководството на „К.Г.“, с които последното е уведомявано, че „Б.***“ желае да се направи протокол на място, като се покаже по коя подробна количествена сметка нещо не е изпълнено. Твърди, че такъв протокол „К.Г.“ не са искали да направят. Твърди, че „К.Г.“ са изчаквали да се подпише Акт 16, за да започнат да взимат от клиентите допълнителните вноски. Признава, че преди Акт 16 дружеството е уведомявано за тези „недоделки“, които г-н П.е описал, но посочва, че е обяснявано, че това са неща, които не касаят „Б.***“. Твърди, че месец 02.2012 г. е напуснал дружеството и е преминал на друга работа.

От събраните по делото доказателства се установи наличието на

валидно облигационно правоотношение между ответника „К.г.“ ЕООД и цедента „Б.***“ ЕООД, породено от договора за изпълнение на довършителни СМР от 20.11.2010 г. и анексите към него, с типичното за договор за изработка съдържание. По този договор ответникът възложител има задължението да приеме работата, ако тя съответства на уговореното, като при приемане на работа може да направи възражения /ако има такива/ във връзка с констатирано неточно или лошо изпълнение на работата. В случая от представените по делото доказателства се установява факта на изпълнение на възложените СМР, както и че работата е приета от ответника възложител без да са вписани някакви възражения. Изпълнението на възложената работа се доказва от представените по делото подробни количествени сметки и актове образец 19, които са изготвени в съответствие с предписанията на процесния договор за СМР за начина на отчитане на изпълнените СМР /т.18/, същите са двустранно подписани - както от представител на изпълнителя, така и от представител на ответното дружество-възложител. Процесиите СМР са описани подробно по вид, количество и цена и същите обективират удостоверително волеизявление на дружеството- възложител за действителното изпълнение на описаните в тях СМР, както и фактът, че са приети от него. В подкрепа на горното е обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства, съгласно предвиденото в т.21 от договора за наличието на възражения от страна на ответника по количеството или качеството на изпълнените СМР, поради което не може да се направи извод за констатирани некачествено извършени работи. Представените от ответната страна писмени доказателства, а именно обективирани в писма възражения , не се установява да са достигнали до посочения в тях адресат, още повече, че същите не са изготвени съобразно договорните изисквания. Свидетелските показания на свидетелите Р.и Д. не могат да обосноват извод за наличие на лошо изпълнени СМР, предвид липсата на изрични протоколи подписани от страните, които евентуално да кореспондират с твърденията на свидетелите. Освен това от свидетелските показания не може да се установи дали некачествено извършените работи, за които говорят свидетелите попадат в обхвата на тези, възложени на „Б.***“ ЕООД, доколкото безспорно между страните е обстоятелството, че на „Б.***“ ЕООД е възложено единствено извършването на довършителни работи, а преди това е имало предходен изпълнител на СМР по обекта, което обстоятелство се установява от констативния акт за установяване годността на приемане на строежа. В този смисъл не се установява твърдяното от ответника право да задържи предоставената от ответника гаранция за добро изпълнение във връзка със заявеното от него възражение за неизпълнен договор.

Неоснователни са и възраженията на ответната страна за нищожност на договора за цесия, тъй като не са налице противоречия между съдържанието на договора и разпоредбата на чл. 99 ЗЗД. Прехвърлените на ищеца вземания срещу ответника по договора за изработка са индивидуализирани и не може да се приеме, че договорът е нищожен поради липса на предмет. На следващо място безспорно установено по делото е и обстоятелството, че за извършената цесия ответникът е бил уведомен на 21.11.2013 г. от цедента, каквото е изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Видно от представените фактури по делото фактури № 531/21.02.2011 г., фактура №483/16.03.2011 г., фактура № 484/29.03.2011 г., фактура № 485/05.04.2011 г. и фактура № 489/27.04.2011 г., фактура № 490/27.05.2011 г., фактура №492/27.06.2011 г., фактура № 659/29.12.2011 г., фактура № 620/31.02.2012 г., фактура № 525/14.01.2011 г., фактура № 526/17.01.2016 г., 527/20.01.2011 г. и 528/28.01.2011 г. , начислената стойност от 5% „гаранция за добро и качествено изпълнение“ на изпълнителя възлиза на 19968.12 лева. Съгласно т. 27.3.1 от договора, удържаните суми от 5% от платимите актове за разплащане-обр. 19 се възстановяват в 5 дневен срок от получаване на разрешение за ползване на съоръжението, но не по-късно от 30.04.2011 г., при липсата на доказано от ответника основание да задържи тези суми, то предявения от ищеца иск се явява основателен и доказан за сумата от 19968.12 лева, като следва да бъде отхвърлен за пълния предявен размер от 19 968.45 лева.

Съдът намира направеното от ответника възражение, че това вземане е погасено по давност занеоснователно, тъй като вземането е станало изискуемо на 01.05.2011 г. /не са представени доказателства преди тази дата да е получено разрешението за ползване/, съответно към датата на исковата молба – 28.04.2016 г. не изтекла предвидената в закона петгодишна давност.

Предвид липсата на изпълнение на задължението на ответника да заплати дължимата сума в размер на 19968.12 лева в уговорения в договора срок, то същият е изпаднал в забава да плати свое парично задължение по договора и дължи предвидената в т. 82 от договора неустойка в размер на 0,1% на календарен ден от дължимата сума. В случая на ищеца е прехвърлено с договора за цесия вземане за неустойка в размер на 18217.72 лева, дължима към 10.11.2013 г., съответно това е вземането за неустойка по договора за СМР, което е придобил ищецът срещу ответника. С договора за цесия не е прехвърляно вземане за неустойка в претендирания от ищеца размер и период. Обстоятелството, че в договора е посочено, че прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера ведно с принадлежностите му не обосновава извод за дължимост на неустойката в претендирания от ищеца размер и период /който период е след датата на подписване на договора за цесия/. С договора за цесия не е уговорено прехвърлянето на бъдещи вземания, които ще възникнат след сключването му, а вземането за неустойка не е принадлежност към вземането за главница –арг. от чл. 99, ал. 2 от ЗЗД.

Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният иск за неустойката е основателен и доказан за сумата от 18217.72 лева, дължима за периода от 01.05.011 г. до 10.11.2013 г. и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 36 482.36 лева и за периода от 11.11.2013 г. до 30.04.2016 г.

Предвид извода на съда за съществуване на вземане за неустойка в размер на 18217.72 лева, дължима за периода от 01.05.011 г. до 10.11.2013 г., следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за давност. Безспорно е, че давността за вземания за неустойка е 3-годишна - чл. 111, буква „б“ ЗЗД. Доколкото начисляването на неустойката е предвидено да е за всеки отделен ден, то извън срока на 3-годишната давност е начислената неустойка за периода преди 28.04.2013 г. В случая не се установи, че в периода преди тази дата са настъпили основания за спиране или прекъсване на давността. Ето защо и на основание чл. 162 от ГПК Съдът определя размера на дължимата неустойка за периода от 28.04.2013 г. до 10.11.2013 г. на 3833.88 лева и до този размер и за този период искът за неустойка следва да бъде уважен.

При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В случая ищецът е представил доказателства за направени разноски по делото за заплащане на дължимата държавна такса, поради което му се следват разноски за същата, съразмерно уважената част на исковете в размер на 952.08 лева.

Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски, направени за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за призоваване на свидетел, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да му се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете в размер на 2004.01 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. "*******, вх. *******, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата 19968.12 лева /деветнадесет хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и 12 ст./, представляваща придобито от ищеца с договор за цесия от 18.11.2013 г. вземане срещу ответника, по договор от 20.11.2010 г. за изпълнение на СМР, за връщане на 5 % „гаранция за добро и качествено изпълнение“ по следните фактури: № 531/21.02.2011 г., фактура №483/16.03.2011 г., фактура №484/29.03.2011 г., фактура № 485/05.04.2011 г. и фактура №489/27.04.2011 г., фактура №490/27.05.2011 г., фактура №492/27.06.2011 г., фактура №659/29.12.2011 г., фактура №620/31.02.2012 г.които са издадени фактури № 13122/09.10.2014 г.; № 13224/24.10.2014 г.; № 13298/05.11.2014 г.; № 114519/04.11.2014 г. фактура № 525/14.01.2011 г., фактура № 526/17.01.2016 г., 527/20.01.2011 г. и 528/28.01.2011 г., ведно със законната лихва от 28.04.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата по пълния предявен размер от 19968.45 лева.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. "*******, вх. *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 2004.01 лева /две хиляди и четири лева и 01 ст./.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия:

Номер на акта:	1669
Дата:	8 август 2018 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия:	Нели Бойкова Алексиева

Дело:	20161100903350
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	3 май 2016 г.

Решение по дело №3350/2016 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………………………………

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА