РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Р., 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20214500100577 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 577 по описа за 2021г.,за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274,ал.1,т.1 от КЗ/отм./
ЗК“ЛЕВ ИНС“АД –С. е предявило срещу Д. Л.. Д. иск за сумата 101
465,57 лева, представляваща платено обезщетение за претърпени от
пострадал при ПТП неимуществени вреди, причинени от ответника при
управление на лек автомобил, застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищеца. Твърди, че с одобрено от съда споразумение по
НОХД № 2237/2013г. на РРС ответникът е признат за виновен в това, че на
13.04.2013г. в гр.Р. при управление на л.а. „ Ф.М.“ с ДК № *******,
застрахован при ищеца по задължителна застраховка „Гражданско
отговорност“ към датата на произшествието, в пияно състояние / с 2,7
промила алкохол/, нарушил правилата за движение по пътищата от – чл.5
ал.1т.1 , ал.3 т.1 и чл. 21 ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил на И. П.
Б. телесни увреждания,представляващи средна телесна повреда.
С Решение № 576/13.03.2017г. на САС / с което е изменено Решение №
3993/16.05.2016г. по гр.д. № 18488/2014г. на СГС / ЗК“ЛЕВ ИНС“АД –С. е
осъдено да заплати на И. П. Б. сумата от 70 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени от ПТП на 13.04.2013г. неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на деликта, за което срещу ищеца бил
издаден изпълнителен лист от 08.06.2017г.
По образуваното изпълнително дело № 1000/2017г. на ЧСИ Г.К., рег.№
***, район на действие СГС, била отправена покана за доброволно
изпълнение до ищеца, който с две преводни нареждания – от 18.07.2017г. и
1
24.07.2017г. изплатил на съответно сумите 70 000 лева и 31 465,70 лева.
Съгласно чл.213 от КЗ/отм./, при заплащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата и тъй като причинителят е допуснал ПТП след
употреба на алкохол,то в хипотезата на чл.274,ал.1 КЗ/отм./ застрахователят
има право на регресен иск срещу него. На това основание претендира
заплащането на платеното на пострадалия застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 101 465,57 лева, ведно със законната лихва
върху тях от депозиране на исковата молба – 03.09.2021г., и разноските в
производството,вкл. юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът Д. Л.. Д. оспорва иска по размер, като твърди, че е платил на
ищеца сумата от 6 472,33 лева, както и че платил на пострадалия от ПТП
сумата от 1000 лева.
Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено от
фактическа страна следното:
С Определение от 22.10.2013г. по НОХД № 2237/2013г. на РРС било
одобрено споразумение, с което Д. Л.. Д. бил признат за виновен в това, че
13.04.2013г. в гр.Р., при управление на л.а. „ Ф.М.“ с ДК № *******, в пияно
състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 2,7 промила, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.5 ал.1т.1 , ал.3 т.1 и чл. 21 ал.1 от
ЗДвП, като не предприел действия, за да избегне ПТП с л.а. „ П.***“ с ДК №
*******, управлявал ППС под въздействие на алкохол и се движел с
несъобразена за населено място скорост – при ограничение от 50 км/ч
управлявал л.а. със скорост 96,8 км/ч, в резултат на което по непредпазливост
причинил на И. П. Б. средна телесна повреда,изразяваща се в разстройство на
здравето временно опасно за живота - трайно затрудняване движенията на
снагата и на движенията на врата за срок повече от 30 дни - престъпление по
чл.343,ал.3 пр.1 б.“а“,пр.2вр.ал.1 вр.чл.342,ал.1 НК, за което му било
наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение било
отложено за изпитателен срок от 3 години, както и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години.
По делото няма спор, а това се установява и от представената
застрахователна полица, че за управлявания от ответника по време на
произшествието л.а. „ Ф.М.“ с ДК № ******* бил сключен с ищцовото
дружество застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“
със срок на действие от 28.08.2012г. до 27.08.2013г.
Пострадалият И. П. Б. поискал от ищцовото дружество, в качеството му
на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС, при управлението на което са настъпили уврежданията, заплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди ,
но от предложените му от застрахователя обезщетения / съответно 50 000
лева за неимуществени вреди и 6 472,33 лева за имуществени вреди/ приел
само това за имуществените вреди.
С влязло в сила Решение № 576/13.03.2017г. на САС / с което е изменено
2
Решение № 3993/16.05.2016г. по гр.д. № 18488/2014г. на СГС / ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД –С. е осъдено да заплати на И. П. Б. сумата от 70 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 13.04.2013г.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, за
която сума срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист от 08.06.2017г.
По образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело
№ 1000/2017г. на ЧСИ Г.К., рег.№ ***, район на действие СГС, била
отправена покана за доброволно изпълнение до ищеца, който с две преводни
нареждания – от 18.07.2017г. и от 24.07.2017г., изплатил съответно сумите 70
000 лева и 31 465,70 лева.
Изложените фактически обстоятелства, които съдът приема за
установени след обсъждане на ангажираните по делото писмени
доказателства и експертно заключение по назначената и изготвена съдебна
счетоводна експертиза, налагат следните правни изводи:
Регресното право на застрахователя е уредено при застраховане
„Гражданска отговорност“. Съгласно чл.274,ал.1 КЗ/отм./ застрахователят се
освобождава от задължението по договора за застраховка към застрахования
при задължително застраховане „Гражданска отговорност“, когато вредите на
третите лица са причинени от застрахования по време на управление на МПС
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество
или негов аналог, или без да е взел мерки за отстраняване на възникнала по
време на движението неизправност на МПС,вследствие на което е настъпила
щета.Правото на регрес на застрахователя настъпва след като плати
обезщетението на третото увредено лице. Регресното право е средство за
санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в
посочените от закона хипотези. В тези случаи, независимо, че са платили
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, застрахованото лице не се освобождава от гражданската си
отговорност - да поправи вредите, които виновно е причинило другиму, щом
те са пряка и непосредствена последица от увреждането.
За да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск
на застрахователя в хипотезата на чл.274,ал.1,т.1пр.1 КЗ /отм./следва, на
първо място, да се установи,че ответникът е управлявал МПС след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола над допустимата по закон норма.Тази
предпоставка е налице.С Определение, с което е одобрено от съда
споразумение по НОХД № 2237/2013г. на РРС, което съгласно чл.300 ГПК се
явява задължително за гражданския съд по въпросите за противоправността
на Д.ието и вината на дееца, ответникът е признат за виновен в това, че е
управлявал МПС в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,7
промила и в резултат на това и други допуснати нарушения на правилата за
движение по пътищата, по непредпазливост причинил на пострадалия И. Б.
средна телесна повреда.
Доказана е и другата предпоставка за успешно упражняване на
регресното право на застрахователя - да е заплатил обезщетение на
3
пострадалото лице, видно от приложените писмени доказателства,
удостоверяващи извършени плащания по изпълнителното дело с взискател И.
Б. и длъжник- ищцовото дружество, и от заключението на приетата по делото
съдебна счетоводна експертиза, установяваща, че действително ищцовото
дружество е извършило две плащания.
Съгласно чл.213 КЗ/отм./ при изплащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата и тъй като причинителят е допуснал ПТП след
употреба на алкохол, то в хипотезата на чл.274,ал.1 КЗ/отм./ застрахователят
има право на регресен иск срещу него. Претендираното на това основание
заплащане на платеното на пострадалия застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях от депозиране на
исковата молба, се явява основателно и доказано.
Ищецът ЗК“ЛЕВ ИНС“АД е изплатил на пострадалия при ПТП
обезщетение общо в размер на 101 465,70 лева - за претърпените
неимуществени вреди, настъпили в резултат на застрахователното събитие,
въз основа на сключен със собственика на МПС,управлявано от ответника Д.
Л.. Д. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно чл.213,ал.1 КЗ/отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят се суброгира в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата -до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.
Макар да са налице доказателства и от експертизата да се установява, че е
извършено плащане общо за сумата от 101 465,70 лева, съдът следва да уважи
иска само до размера на претендираната сумата от 101 465,57 лева.
Възраженията на ответника за извършени плащания, които да се
прихванат от претендираната сума, са неоснователни, доколкото те касаят
споразумение с ищеца относно заплащане на причинените от ПТП
имуществени вреди, и платена от него на пострадалия, като дарение, сума от
1000 лева, а претенцията в настоящото производство е само досежно
изплатено от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, въз
основа на влязлото в сила съдебно решение.
Неоснователно е и възражението на ответника, че са накърнени правата
му, тъй като не бил участвал в производствата пред СГС и САС / по иска на
пострадалия срещу застрахователя с правно основание чл. 226 от КЗ/отм./,
тъй като, видно от приложените дела, той е бил конституиран като трето
лице-помагач на страната на ответника, отразено и в постановените съдебни
решения.
Изложеното дотук дава основание на съда да счете за основателен
предявения иск , който следва да се уважи изцяло. Върху претедираната сума
следва да се присъди законна лихва, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане.
При този изход на спора съдът възлага в тежест на ответника разноските
на ищеца в съдебното производство - 4 058,65 лева заплатена държавна такса
и 250 лева възнаграждение за вещо лице. Съобразно направеното от ищцовото
дружество искане съдът определя на основание чл.78,ал.4 ГПК
4
юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 560 лева .
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Л.. Д. от гр.Р., ул.К. **, вх.*,ет.*,ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ ЗК ЛЕВ ИНС“АД със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“ С. ш.“ № ** *, ЕИК *********, представлявано от П.В. Д. и М.М. –Г.,
сумата от 101 465,57 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И. П. Б. на 13.04.2013г.
в гр.Р. при ПТП, причинено от Д. Л. Д., при управление на МПС след
употреба на алкохол - с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма- 2,7 промила, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.09.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4
308,65 лева разноски в производството и сумата от 3 560 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Апелативен съд – В.Търново.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
5