Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.Козлодуй,
30.10.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на 23.10.2017 г. /Двадесет и
трети октомври две хиляди и седемнадесета година/, в състав:
Районен
съдия: Галя Петрешкова - Ставарова
при
секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдия Галя
Петрешкова-Ставарова гражданско дело № 652 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба на Х.Т.Х., ЕГН ********** ***, с
която е предявил против „Е.– К.” ЕООД ***, представлявано от управителя
Валентин Маринов Петров, обективно съединени искове за признаване на
уволнението му със Заповед № 005/04.05.2017 г. на управителя за незаконно и
отмяната му, за възстановяване на длъжността която е заемал при ответника преди
уволнението – „монтажник” и за заплащане на обезщетение, за времето през което
е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на общо
3 889.02 лева /вж. изменение на иска допуснато от съда в с.з. на 04.10.2017
г. на л.211/ дължимо за периода от 05.05.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
Обективно
съединените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ и са допустими.
В съдебни
заседание ищецът участва лично и с пълномощник адвокат Е.О. *** и поддържат
исковете.
Ответникът
се представлява от адвокат Г.Б. ***, който оспорва исковете като неоснователни
и недоказани по съображения подробно изложени в писмения отговор на исковата
молба по чл. 131 от ГПК, подържани и в съдебни заседания.
В хода на съдебното дирене по делото са
събрани писмени и гласни доказателства и е приета комплексна съдебно -
медицинска и трудова експертиза, от които съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът Х.Т.Х.
е работил при ответника „Е.– К.” ЕООД *** по безсрочно трудово правоотношение
по силата на трудов договор с № 421/21.03.2014 г., като последната длъжност,
която е заемал към датата на прекратяване на безсрочния трудов договор е
«Монтажник». По делото се установи безспорно от представеното от ответника
работодател удостоверение на л.85 в делото, че размера на брутното трудово
възнаграждение /БТВ/ на ищеца за пълен работен месец преди прекратяване на
трудовото му правоотношение е в размер на 648.17 лева.
На
05.05.2017 г. работодателя е връчил на ищеца в условията на отказ да я получи,
който отказ е удостоверен с подписа на двама свидетели процесната Заповед №
005/04.05.2017 г. издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, с
която трудовия му договор е прекратен на
основание чл.325, ал.1 т.9 КТ, считано от 05.05.2017 г. – момента на получаване
на заповедта по аргумент чл.335, ал.2, т.2 КТ. Основанието за прекратяване на трудовия договор на ищеца, е че е налице
невъзможност той да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайно намалена работоспособност – чл.325, ал.1, т.9 КТ.
Недоволен
от прекратяването на трудовия договор, ищецът обжалва заповедта на
изпълнителния директор като незаконосъобразна и иска да бъде отменена, ведно
със следващите от това последици – да бъде възстановен на предишната работа и
му бъде изплатено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ по съображения, че
работодателят неправилно е приложил разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 КТ.
Ответникът
оспорва исковете и иска да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по
съображения, че правилно е приложил нормата на чл.325, ал.1, т.9 КТ, тъй като
според него е безспорно предвид заболяването на ищеца, че същият не може да
работи в среда с йонизиращо лъчение, където е работното му място.
По делото
е безспорно и страните не спорят по факта, че ищеца има установено онкологично
заболяване и е претърпял оперативно лечение. Безспорно е, че предвид на това му
заболяване с експертното решение от 19.07.2016 г. на ТЕЛК /приложено на л.56 в
делото/ на ищеца е определена 100% трайно намалена работоспособност, като в
него няма произнасяне на здравния орган, че ищецът не е в състояние да
изпълнява конкретна длъжност, нито каква друга работа може да изпълнява през
периода на инвалидизация.
Страните
не спорят и за това, че именно поради липсата на произнасяне на здравния орган
ТЕЛК по тези въпроси /досежно възможността ищеца да изпълнява трудовите си
задължения/ работодателят с писмо изх.№ 291/13.04.2017 г. е изискал отговор на
тези въпроси. Безспорно е, и че е получил отговор с писмо приложено на л.53 в
делото от 19.04.2017 г. на Председателя на ТЕЛК издал решението на ищеца, че
последния не може да работи като «монтажник» в сфера на йонизиращи лъчи.
Съдът
приема, че по делото безспорно се установи обстоятелството, че работата на
ищеца като «Монтажник» при ответника действително е в сфера с йонизиращи лъчи, тъй
като е на площадката на «АЕЦ Козлодуй». Това се установява и от заключението на
вещото лице д-р К.С., както се установява, и че действително тази работна среда
е противопоказна за ищеца предвид онкологичното му заболяване.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема от правна страна следното:
По делото
е безспорно и страните не спорят, че ищецът е работил при ответника по
безсрочен трудов договор на длъжност «Монтажник» до 05.05.2017 г., когато му е
връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Безспорно е, и че
трудовия му договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, поради
невъзможност той да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайно намалена работоспособност, и тъй като при работодателя няма друга
работа, подходяща за здравословното състояние на ищеца.
Безспорно
е, че ищеца има установено онкологично заболяване и след проведено лечение с
решение на ТЕЛК № 1950/19.07.2018 г. му е определена 100% неработоспособност.
Съдът приема, че това решение на ТЕЛК е влязло в сила, тъй като страните не
твърдят противното. Видно от съдържанието на същото решение на ТЕЛК, в него
надлежният здравен орган не се е произнесъл, че ищецът не е в състояние да
изпълнява конкретната длъжност «Монтажник» при ответника, нито каква друга
работа може да изпълнява.
Такова становище е дадено впоследствие с писмо
рег. № 11 от 19.04.2017 г. на Председателя на ТЕЛК, че ищецът не може да работи
като монтажник при ответника в сфера на йонизиращи лъчи.
Както
съдът посочи по-горе, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца е по чл.325, ал.1,
т.9 КТ. Това основание се състои от два елемента, които трябва да са
налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или
поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за
изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна
неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да
е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на
ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Втората хипотеза на текста е
поради „здравни противопоказания” и е налице в случаите, при които работникът
или служителят боледува от болест, която не е довела до неговата трайна
неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява
точно определена работа по трудово правоотношение. И в двата случая става дума
за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност
на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да
се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни
противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за
заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и
кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за
здравословното състояние на работника или служителя.
За
конкретната хипотеза по делото безспорно се установи, че е налице трайно
намалена работоспособност на ищеца, определена му със заключение на ТЕЛК №
1950/19.07.2016 г.. Налице е според съда и липса на работа при работодателя,
подходяща за здравословното състояние на работника – в този смисъл е
заключението на вещото лице Г. Станоева. Настоящият състав на съда приема
обаче, че с експертното решение на ТЕЛК № 1950/19.07.2016г. е определена 100% трайно намалена
работоспособност на ищеца, но в него няма произнасяне на здравния орган, че Х.Х.
не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност «Монтажник» при ответника,
нито каква друга работа може да изпълнява. С последващо писмо /дори не ново
експертно решение на ТЕЛК/ от 19.04.2017 г. дадено само от председателя на
същата лекарска комисия са посочени противопоказните условия на труд. Въз
основа обаче на това писмо, което не е ново решение на ТЕЛК работодателя
неправилно е приел, че са налице основанията за уволнение на ищеца при
хипотезата на чл.325, ал.1, т.9 КТ и незаконосъобразно е прекратил трудовия му
договор. Това е така, тъй като както съдът няколко пъти посочи по-горе в
решението на ТЕЛК от 19.07.2016г. не е посочено, че Х.Х. не е в състояние да
изпълнява конкретната длъжност „Монтажник” при ответника, нито е посочено каква
друга работа може да извършва. Непълнотата на експертното решение не може да
бъде преодоляна, чрез становището на председателя на същата ТЕЛК дадено
впоследствие, нито чрез разпита на свидетели за тези обстоятелства в хода на
съдебния процес, доколкото важно за съда е да прецени правилността на
прекратителната заповед към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
– 05.05.2017 г. Затова при липса на предписание на компетентния здравен орган
към датата на издаване на заповедта, че ищецът не може да работи при ответника
като «Монтажник», прекратяването на трудовото му правоотношение на посоченото
основание е незаконосъобразно. Това е достатъчно да се приеме, че работодателят
не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото
правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
не е доказал първата предпоставка на чл.325, ал.1, т.9 КТ. В този смисъл е
налице и задължителна практика на ВКС - Решение №195/30.10.2014 по дело
№1997/2014 на ВКС, ГК, III г.о.; Решение №174/19.07.2017 г. по дело №4316/2016
на ВКС и др.
При така
изложените съображения за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като
уволнението на Х.Х. бъде признато за незаконно и се отмени.
Поради
това, че прекратеното трудово правоотношение е с безсрочен характер, то и
обусловеният от изхода на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, иск по т.2 на същата разпоредба за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност също е основателен. Той следва да бъде уважен, като Х.Х.
бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност при ответника «Монтажник».
По иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ:
Установено
е по делото, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е
започнал работа по трудово правоотношение /в този смисъл са налице безспорни
писмени доказателства – извлечение от трудовата книжка на ищеца/, както и че
трудовото му възнаграждение, изчислено по реда на чл.228 КТ е в размер
на 648.17лева, видно от удостоверението представено от работодателя.
Налице са
предпоставките за уважаване на иска по чл.225, ал.1 КТ, като
на ищеца следва да се заплати обезщетение за периода, през който е останал без
работа, но за не повече от шест месеца. Така доколкото към датата на обявяване
на делото за решаване на 23.10.2017г. не са изминали тези определени от закона
шест месеца, на ищеца се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 05.05.2017
г. до 23.10.2017 г., или за пет месеца и 12 работни дни, при БТВ в размер на
648.17 лева. Така общия размер на обезщетението, което се дължи на ищеца от
работодателя е 3 611.23 лева и в този размер съдът следва да го уважи,
като до претендирания размер от 3889.02 лева, съдът следва да отхвърли иска.
Върху това обезщетение се дължи и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба на 02.06.2017 г. до окончателното
изплащане, а по аргумент чл.242, ал.1 ГПК съдът следва да допусне и
предварителното изпълнение на решението в тази част – за присъденото на ищеца
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
По
разноските:
При този
изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
направените разноски по делото съобразно уважената част на иска. Ищеца е
претендирал разноски за адвокатско възнаграждение при хипотезата на чл.38, ал.2
вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
По делото
е безспорно, че ищецът не е заплатил на адвокат Е.О. адвокатско възнаграждение,
поради материално затруднение, което е обективирано в договора за правна помощ.
Предвид на това при този изход на делото съдът следва да определи
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗА и да осъди другата страна да го заплати. Съгласно чл.7, ал.1,
т.1, вр. ал.2, т.2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението на адвокат Е.О.
съобразно определения интерес – присъденото обезщетение в размер на 3611.23
лева, е в размер на 482.78 лева и
ответника следва да го заплати.
На
ответника съгласно чл.78, ал.3 ГПК се дължат разноски съобразно отхвърлената
част на иска. Освен това пълномощникът на ищеца е възразил за прекомерност на
платеното от ответника адвокатско възнаграждение от 750.00 лева.
По
възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, съдът го
споделя. Както съдът изложи по-горе минималното такова съобразно наредбата и с
оглед материалния интерес /при предявяване на иска е 3889.02 лева/ е в размер
на 502.23 лева, а ответника претендира 750.00 лева. Според съда следва
адвокатското възнаграждение на ответника да се намали до минималния размер, тъй
като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Така при минималния
размер на адвокатското възнаграждение от 502.23 лева и съобразно отхвърлената
част на иска, ищеца следва да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 32.85 лева.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на Районен съд, Козлодуй
държавната такса, от която ищецът е освободен при образуване на делото в размер
на 144.44 лева и по компенсация платените от бюджета на съда две възнаграждения
на вещите лица, още 200.00 лева /по 100.00 лева платеното възнаграждение на
всяко вещо лице/.
Водим от горното Козлодуйски районен съд, четвърти
състав,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1 т.1 КТ уволнението на Х.Т.Х.,
ЕГН ********** ***, със Заповед № 005/04.05.2017г. на Управителя «Е.– К. ЕООД, ***,
представлявано от управителя Валентин Маринов Петров.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.1 т.2 КТ Х.Т.Х., ЕГН ********** ***, на заеманата преди
уволнението длъжност „Монтажник” при работодателя «Е.– К. ЕООД, ***,
представлявано от управителя Валентин Маринов Петров.
ОСЪЖДА на
основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ «Е.– К. ЕООД, ***,
представлявано от управителя Валентин Маринов Петров, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.Х., ЕГН
********** ***, обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното
уволнение за периода от 05.05.2017 г. до 23.10.2017 г . в размер на 3611.23
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 02.06.2017
г. до окончателното изплащане, като в останалата част до претендирания размер
на обезщетението от 3889.23 лева, отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.36, ал.2 ЗА «Е.– К. ЕООД, ***, представлявано
от управителя Валентин Маринов Петров, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.О. адвокатско
възнаграждение в размер на 482.78 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК Х.Т.Х., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на «Е.– К.
ЕООД ***, представлявано от управителя Валентин Маринов Петров направените по
делото разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 32.85 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК «Е.– К. ЕООД, ***, представлявано от управителя
Валентин Маринов Петров, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд, Козлодуй държавна такса в
размер на 144.44лева и по компенсация възнагражденията платени на вещите лица в
размер на 200.00 лева.
На
основание чл.242, ал.1 ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
за присъденото на ищеца обезщетение.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от
връчването на преписи.
Да се
публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: