№ 685
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря С.В.О.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110144580
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗД Евроинс“ АД срещу „ЗК
Лев Инс“ АД.
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 27.09.2020 г. в гр. София, в района на бензиностанция
„Еко“, на кръстовището в посока с. Д.Б. е настъпило ПТП с участието на
застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка "Каско" на
МПС /застрахователна полица №*********** със срок на валидност от
01.09.2020 г. до 31.08.2021 г. / автобус на градския транспорт ВМС, с рег. №
*********, собственост на М“ ООД, управляван от Д. А., и л.а. „*****“ с рег.
№ *********, собственост на П И.а, управляван от М. И., при следния
механизъм: на 27.09.2020 г., в гр. София, в района на бензиностанция Еко, на
кръстовището в посока с. Д.Б., водач на автобус на градския транспорт,
застрахован при ответното дружество, без да даде светлинна сигнализация
предприел маневра „завой надясно“ от найлявата пътна лента, посока към с.
Д.Б. и не пропуснал движещото се в най-дясната пътна лента МПС марка
„М“, модел „***“, с рег. № ********, застраховано при ищеца по
имуществена застраховка, поради което реализирали сблъсък, с което му
причинява щети – в лявата част, ляв калник, ляво огледало. Сочи, че за ПТП
бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди, че щетите са
на стойност 990,32 лв., като поддържа, че на 04.01.2022 г. е изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената
стойност в полза на доверен сервиз. Твърди, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също,
че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от
1
получената на 02.03.2022 г. покана, цялата дължима сума не е погасена.
Ищецът твърди, че в качеството му на застраховател по имуществена
застраховка "Каско" е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 990,32 лв по щета № ******. С изплащане на застрахователното
обезщетение на основание чл. 411 КЗ е встъпил в правата на застрахования
срещу ответното дружество, при което е застрахована гражданската
отговорност на виновния водач, за изплатеното застрахователно обезщетение
от 990,32 лв. Твърди, че ответникът е отказал изплащане на сумата по
отправената към него регресна претенция.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът твърди, че в периода от
02.04.2022 г. до 16.08.2022 г. ответникът бил в забава да изплати сумата от
990,32 лв., поради което дължал лихва за забава за посочения период в размер
на 37,69 лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 990,32 лв.,
представляваща регресно вземане по образуваната при него щета, ведно със
законна лихва върху главницата от исковата молба до изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника да му заплати и сумата от 37,69 лв.,
представляваща лихва за забава върху регресното вземане за периода
02.04.2022 г. – 16.08.2022 г. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач. Сочи, че вина
за ПТП носи водача на лекия автомобил „М“. Твърди, че обезщетението не
съответства на действителните вреди. Прави искане предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 27.09.2020 г. в гр. София, в района на
бензиностанция „Еко“, на кръстовището в посока с. Д.Б. е настъпило ПТП с
участието на автобус на градския транспорт ВМС, с рег. № *********,
собственост на М“ ООД, управляван от Д. А., и л.а. „*****“ с рег. №
*********, собственост на П И.а, управляван от М. И.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са и обстоятелствата, че: 1/ лекият автомобил лек
автомобил марка „М“ е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена
застраховка „Каско“; 2/ автобусът е бил застрахован при ответника по
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3/ във
връзка с образуваната за ПТП щета ищецът е платил на собственика на
автомобила сумата в размер на 990,32 лева на 04.01.2022 г. 4/ ищецът е
предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред
ответното дружество с покана, която е получена на 02.03.2022 г.
От ангажираните писмени доказателства – двустранен констативен протокол
за ПТП и заключението на САТЕ, се установява, че произшествието е
настъпило при следния механизъм: на 27.09.2020 г., около 12 ч., автобус
ВМС, с рег. № *********, се движи по пътен възел с посока от бул.
„Ботевградско шосе“ и в района на бензиностанция „Еко Петрол“ на
2
кръстовището с „Подбалканския път“ при маневра десен завой от лява лента
за движение, водачът не осигурява безопасна странична дистанция,
вследствие на което реализира ПТП с попътно движещия се от дясно и
извършващ маневра десен завой автомобил „****“, рег. № *********.
Вещото лице, изготвило неоспорената от страните и приета от съда САТЕ,
заключва, че от техническа гледна точка причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на автобус „ВМС“, рег. №
*********, който при маневра десен завой в посока с. Д.Б. от лява лента на
движение, не е осигурил безопасна странична дистанция, вследствие на което
настъпва ПТП с попътно движещия се от дясно и извършващ маневра десен
завой автомобил „****“, рег. № *********.
С уведомление за щета застрахователят-ищец е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие на 28.09.2020 г., във връзка с което е образувана
щета № ******.
Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване
щетите, по средни пазарни цени възлиза на сумата 1125,94 лв., а по цени на
алтернативни доставчици – в размер на сумата 1062,58 лв.
Пред СРС като свидетели са разпитани водачите на двете увредени МПС.
Свидетелят Д. А., управлявал автобус „ВМС“ при настъпване на процесното
ПТП, излага, че пътувал от станция „Изток“ за Д.Б. с автобус 12 на градския
транспорт. Свидетелят твърди, че при бензиностанция „Еко“, на завоя, от
който се излиза за Подбалканския път с подаден сигнал завил надясно и в
този момент отдясно водачът на другия автомобил – „М“, започнал да
изпреварване. Автобусът, управляван от А. бил вдясно и водачът на другия
увреден автомобил започнал изпреварване отдясно, преминавайки през
банкета до пътя.
Свидетелят М. И., управлявал автомобил „М“ при процесния инцидент,
представя различен механизъм на ПТП – посочва, че автобусът се намирал в
лява лента, а управляваното от него МПС – в дясна лента, като отдясно бил
банкетът. При завой надясно, който и двете МПС предприели, автобусът
ударил автомобил „М“ в предната лява ленто. Ударът настъпил след завоя, на
главния път.
Настоящият състав приема, че има основания да кредитира показанията на
свидетеля И., а не изложеното от свидетеля А., поради следните съображения:
Описаният от свидетелят А. механизъм не съответства на скицата,
възпроизведена в двустранния констативен протокол, подписан от А.. От
скицата е видно, че двете МПС се движат по лентите за движение, като
автомобил „М“ не е отразено да преминава през банкета.
Изложеното от свидетелят А. не се подкрепя от заключението по САТЕ, която
по обективен и ясен начин представя механизма на ПТП. Видно от графиките
към заключението, а и свидетелите потвърждават този факт – процесното
ПТП е настъпило, когато автомобилите вече са били изнесени на платното на
Подбалканския път. От представеното от вещото лице графично изобразяване
на инцидента може да се заключи, че автобусът е нанесъл процесните вреди
на движещия се попътно на него завиващ надясно автомобил, намалявайки
страничната дистанция и преминавайки от ляво в дясно платно за движение.
3
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на
това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т. ч. и по застраховка "Каско"/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно между
страните обстоятелства, ангажираните писмени и гласни доказателства и
заключението на САТЕ.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ
и показанията на свидетелите А. и И. се установи механизмът на
произшествието.
Като не е осигурил безопасна странична дистанция при завой надясно и е
предприел маневра "десен завой", без да се увери, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението, водачът на гореописания
автобус е осъществил противоправно деяния, в причинна връзка с което са
нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена
застраховка "Каско" автомобил "М".
По отношение на вината нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима
презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника, каквото
доказване в случая не е проведено.
От страна на ответника не се установява водачът на увредения автомобил "М"
да е осъществил поведение, с което да е допринесъл за настъпване на
произшествието, с оглед на което възражението за съпричиняване се явява
неоснователно.
Неоснователно е възражението, че не се установява настъпването на щети по
застрахования автомобил в причинна връзка с произшествието – с оглед
ангажираните по делото писмени доказателства, заключението на САТЕ и
показанията на двамата водачи.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател по
имуществена застраховка "Каско" е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 990,32лв.
Не се спори и че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на
4
автобус "ВМС" е била застрахована при ответника.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на
делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане
на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител
на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност", са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието и се дължи от
застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума.
Следователно на обезщетяване подлежи действително настъпилата вреда,
като нейната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество. При пълно или частично
унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да
бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на САТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата от 1125,94 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската
му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя
повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е
в размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното искът следва да се уважи в пълния му предявен размер от
990,32 лв.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При забава изпълнението на парично задължение на общо основание
длъжникът дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва
върху неизпълненото задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В
случаите, когато задължението не е обвързано с уговорка за срок на
изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид пълното уважаване на главната претенция, следва да бъде напълно
уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забава.
Лихвата за забава върху главницата от 990,32 лв. за исковия период от
5
02.04.2022 г. до 16.08.2028 г. възлиза в претендирания от ищеца размер на
37,96 лв.
Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане в рамките
на срока, поради което акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В
исковото производство ищецът претендира и представя надлежни
доказателства за извършени разноски за държавна такса в размер на 100 лв.,
за САТЕ в размер на 200 лв., за депозит за свидетел – 50 лв. и адвокатски
хонорар – 300 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“, ЕИК *******, да заплати на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
411 КЗ и чл. 86 ЗЗД – сумата от 990,32 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
образувана при ищеца щета №******/2020 г. във връзка с ПТП, настъпило на
на 27.09.2020 г. в гр. София, в района на бензиностанция „Еко“, на
кръстовището в посока с. Д.Б. е настъпило ПТП с участието на застрахования
при ищеца по силата на имуществена застраховка "Каско" на МПС
/застрахователна полица №*********** със срок на валидност от 01.09.2020
г. до 31.08.2021 г. / автобус на градския транспорт ВМС, с рег. № *********,
собственост на М“ ООД, управляван от Д. А., и л.а. „*****“ с рег. №
*********, собственост на П И.а, управляван от М. И., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 37,69 лв., представляваща лихва за
забава върху регресното вземане за периода 02.04.2022 г. – 16.08.2022 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“, ЕИК *******, да заплати на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 650 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6