№ 18853
гр. ***, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110103631 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане
на сумата от 4305 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за причинени вреди на товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***, резултат на
ПТП настъпило на 22.08.2016г., настъпило около 17:25 часа в гр. ***, по вина на
наследодателя на ответника Р. К. К. – К. Р. К., управлявал автомобила под въздействието на
алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма, като към датата на ПТП
гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ищеца.
Ищецът *** твърди, че бил застраховател на гражданската отговорност на водачите
на л.а. марка „*****“, модел „***“, с рег. № ***, като в срока на действие на
застрахователния договор, на 22.08.2016г. в гр. *** настъпило ПТП, причинено от виновно
противоправно поведение на водача на автомобила – К. Р. К., при което били причинени
вреди на товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***. Твърди, че заплатил по регрес на
застрахователя по имуществената застраховка на увредения товарен автомобил
застрахователно обезщетение за вредите, вследствие на процесното ПТП в размер на 4295
лв., включваща платено застрахователно обезщетение в размер на 4280 лв. и 15 лв. –
ликвидационни разноски, и тъй като при настъпване на ПТП застрахованият водач К. Р. К.
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма
срещу него в полза на ищеца възникнало регресно вземане за платеното обезщетение и
разноските за определянето му в размер на общо 4305 лв. Твърди, че ответникът Р. К. К. като
наследник на починалия след ПТП виновен водач е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск, поради което претендира сумата по регресното вземане в
размер на 4305 лв., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
24.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за
производството.
1
Ответникът Р. К. К. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Оспорва между страните да съществува облигационна връзка,
тъй като страните не са обвързани от договор, няма данни ответникът да е управлявал или
участвал в процесното ПТП, да е останало наследство от починалия К. Р. К.. Оспорва се
още, че ищецът да е извършил плащане по щетата, да е доказал качеството на ответника на
наследник на водача К. Р. К., застрахованият водач, респ. ответникът да е имал виновно
поведение, свързано с управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закона норма. Оспорва иска и по размер. Прави евентуално възражение за
погасяване по давност на вземането. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане
на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че е налице валиден договор за
задължително застраховане „ГО”, в срока на застрахователното покритие на който е
настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че виновен за събитието е
застрахованият при ищеца водач, който е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта над допустимата по закон норма, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите на
увреденото МПС в предявения размер и е направил ликвидационни разноски в посочения
размер, че ответникът е наследник на виновния водач.
В тежест на ответника, при установяване на фактите в доказателствена тежест на
ищеца, е да докаже, че е платил регресното вземане.
В случая ищецът претендира процесното вземане от ответника Р. К. К. като наследник
на водача К. Р. К., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към
датата на ПТП. Ответникът, с отговора на исковата молба, е оспорил изрично да е приел
наследството и да има качеството на наследник на К. Р. К., като в първото по делото съдебно
заседание е представил изричен отказ от наследството на последния. Въпреки представения
отказ от наследство, ищецът е поддържал иска срещу ответника с твърдения, че изричният
отказ не е породил действие, тъй като ответникът Р. К. К. е приел наследството с
конклудентни действия преди извършване на формалния отказ. В тази връзка ищецът е
ангажирал писмени доказателства, от които обаче не се установява ответникът да е
извършил каквото и да било действие, от което може да се приеме, че е налице мълчаливо
приемане на наследството, каквито например биха били актове на разпореждане с
наследствени вещи, искане до общината за извършване на оценка на наследствен имот,
предявяване на иск за делба или поддържане на такъв иск, получаване на трудовото
възнаграждение на наследодателя, сключване на споразумение за използване на оставения в
наследството имот, изплащане на задължения на наследодателя, цедиране на вземане на
наследствената част от влог и др. Напротив, от приетите по делото писмени доказателства
чрез издаване на съдебни удостоверения на ищеца: справки от БНБ и „***, справка от ***,
справка от **** не се установява към датата на смъртта на К. Р. К. на 20.11.2020г., същият да
е имал действащ трудов договор или да е подавал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за
осигурителен доход и осигуряване, нито да е имал открита банкова сметка или регистрирани
на негово име МПС, а още по-малко ответникът Р. К. К. да е извършвал такива действия на
разпореждане с вещи или парични средства на сина си, от които да може да се направи извод
за приемане на наследството, оставено от него с конклудентни действия. При носена от
ищеца доказателствена тежест, да докаже конкретната пасивна материалноправна
легитимация на ответника, а именно че е наследник на застрахования водач, която тежест му
е разпределена изрично с доклада по делото, ищецът не е провел пълно и главно доказване
на този факт, поради което и при прилагане на неблагоприятните последици от
2
неизпълнение на доказателствената тежест, съдът приема, че по делото не е доказана
конкретната легитимация на посочения от ищеца ответник да отговаря по предявения иск за
вземането. Искът е следователно неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал и
доказал извършването на разноски в размер на 750 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
08.06.2023г., които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. ***, срещу Р. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. ***, иск с
правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 4305 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за причинени
вреди на товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***, резултат на ПТП настъпило на
22.08.2016г., около 17:25 часа, в гр. ***, по вина на наследодателя на ответника Р. К. К. – К.
Р. К., управлявал автомобила под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над
допустимата по закон норма, като към датата на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач била застрахована при ищеца.
ОСЪЖДА *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. ***, да
заплати на Р. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 750 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3