Р Е Ш Е Н И
Е № 3545
гр. Пловдив, 25.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 19.09.2019
г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 13965
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба
от Теленор България ЕАД, ЕИК: *********
против Д.В.А., с която са предявени
искове по чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 1 465,77 лв., от която 18,99
лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.12.2015г.
- 09.02.2016г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
10.12.2015г, неустойка в размер на 881,21 лв. за срок от 01.03.2016г. до
10.12.2017г., начислена по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
10.12.2015г., и 565,57 лв.,
представляващи неплатени лизингови вноски за отчетен период
10.12.2015г.-09.04.2016г. по Договор за лизинг от 10.12.2015г.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2015г. между страните бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок 24 месеца по план ***
с първоначално/последващо тарифиране 60/60 със стандартен месечен абонамент в
размер на 49,99 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора в общ
размер на 18,99 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен
период 10.12.2015г. - 09.02.2016г.
Твърди се, че на 10.12.2015г., Теленор България ЕАД, като лизингодател,
сключило с ответника - лизингополучател, по силата на който предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка ***, срещу заплащане на обща
лизингова цена от 565,57 лв., чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 24,59 лв. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане
на сума в общ размер на 565,57 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 10.12.2015г. - 09.04.2016г., както следва: 24,59 лв. - лизингова вноска
в пълен размер за отчетен период 10.12.2015г. -09.01.2016г, начислена във фактура
№ ********** /10.01.2016г.;24,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 10.01.2016г. -09.02.2016г., начислена във фактура № **********
/10.02.2016г.; и516,39 лв. - сбор от 21 лизингови вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към
договора за лизинг, за отчетен период 10.03.2016 г. - 09.04.2016г. и начислена
във фактура № ********** /10.04.2016г.
Сочи се, че на 11.03.2016г. мобилният оператор отправил писмена покана за
доброволно плащане до ответника, както го уведомил че при неплащане в посочения
10 - дневен срок, ще настъпят следните последствия: Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** ще бъде прекратен, към общия размер на дълга, ще бъде
добавена неустойка, както и че в случай, че е закупено устройството на лизинг,
всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми, съгласно
условията на договора за лизинг. След поканата и в посочения 10 - дневен срок
неизпълнението по горепосочения договор продължило, поради което мобилният
оператор го прекратил и начислил предвидената в него неустойка в размер на
881,21 лева, формирана съгласно чл. 11
от стандартните месечни абонаменти за срок от 01.03.2016г. до 10.12.2017г. и начислена
във фактура № **********/10.04.2016 г.
Сочи се, че гореописаните задължения
били индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № **********/10.01.2016г.. за отчетен период 10.12.2015г. -
09.01.2016г.. срок за плащане - 25.01.2016г., издадена за сумата от 44.59 лв.
включваща 20,00 лв. абонаментна такса за предпочетен номер *** и 24,59 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер ***. По фактурата се претендира сумата от
42,98 лв., вследствие на извършено плащане в размер на 1,61 лв., което
погасявало частично задължението за абонаментна такса за предпочетен номер ***
до размера на 18,39 лв.
2.Фактура № **********/10.02.2016г.. за отчетен период 10.01.2016г. -
09.02.2016г. срок за плащане - 25.02.2016г. издадена за сумата от 25.19 лв..
представляваща 0,6 лв. такса спиране за предпочетен номер *** и-24,59 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер ***.
3.фактура № **********/10.04.2016г.. за отчетен период 10.03.2016г. -
09.04.2016г. срок за плащане - 25.04.2016г. издадена за сумата от 1397,60 лв..
представляваща 881,21 лв. неустойка за предпочетен номер *** и 516,39 лв. сбор
от 21 лизингови вноски за предпочетен номер***.
С оглед на гореизложеното ищецът подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Пловдив срещу длъжника за
процесните суми. Издадена била заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4150/2018г. по описа на Районен съд - гр.
Пловдив, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
предвид което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител-
адв. Н.Т. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Твърди се, че ответникът не бил получавал приложената към исковата молба покана
за доброволно плащане от 11.03.2016г. Оспорва достоверността на датата на съставянето
на посочения документ. Освен това твърди, че не било конкретизирано посочената
в документа сума от 68,17 лева с ДДС по кой от договорите е дължима, нито е
посочен период за който се отнася. Твърди, че оспорената покана не можела да се
цени нито като волеизявление за прекратяване на договорите, нито да играе
ролята на волеизявление за начисляване на неустойка и на уведомление за
обявяване на лизинговите вноски за предсрочно изискуеми.
Ответникът оспорва, че приложените към исковата молба общи условия са били
действащите към момента на сключването на процесните договори. Освен това
посочва, че същите били неподписани от страна на потребителя.
В отговора на исковата молба се релевира възражение за неизпълнен договор.
Твърди се, че процесната фактура, издадена за дължима месечна такса не била
подписана от получателя и представлявала частен свидетелстващ документ, който
не задължавал съда да приеме, че е извършена услугата, за която е издадена.
Отделно от това ответникът твърди, че мобилният оператор е преустановил
предоставянето на договорените услуги, без да е имал каквото и да е правно
основание за това. Ответникът оспорва претендираната неустойка, твърди, че
не е посочено основанието, на което
същата е начислена. Освен това оспорва неустоечната клауза като нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Излага подробни съображения в тази насока.
Позовава се на съдебна практика. На следващо място ответникът оспорва
дължимостта на сумата в размер на 516,39 лева, представляваща сбор от лизингови
вноски. Оспорва да е налице неизпълнение по договора за лизинг. Правото за
обявяване на предсрочната изискуемост не било надлежно упражнено от страна на
кредитора, нито било надлежно съобщено на длъжника. Твърди че за обявяване на
лизинговите вноски по аналогия следвало да се приложат правилата за обявяване
на кредит за предсрочно изискуем по реда на ЗКИ- правото следва да бъде изрично
упражнено от страна на кредитора, но и това обстоятелство да бъде съобщено на
длъжника. Позовава се на т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи
вземанията си на претендираното основание и в претендирания размер, а
ответникът да докаже възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане
на отговорността.
По делото е прието ч.гр.д. № 4150 по описа за 2018 г. на ПРС, от което се
установява, че вземането, предмет на производството съответства на вземането по
издадената заповед за изпълнение, както по основание, така и по размер. Препис
от заповедта е връчен при условията на чл. 47 ГПК, като в укзаания срок са
предявени исковете, предмет на настоящото производство. От изложеното следва,
че предявените искове е допустими и следва да се преценят събраните по делото
доказателства, касаещи основателност или неоснователност на същите.
На 10.12.2015г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** за срок 24 месеца по план *** с първоначално/последващо
тарифиране 60/60 със стандартен месечен абонамент в размер на 49,99 лв. Предвидена
е 60 % промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца т.е. такса в размер на
20 лв. В предоставения пакет услуги са включени 900 минути към национални мрежи
и Зона 1 и 100 минути към национални мрежи, Зона 1, Зона 2 и роуминг в ЕС,
както и мобилен интернет 2000 МВ на максимална скорост. Ответникът е заявил, че
е запознат и е получил екземпляр и е съгласен да спазва Общите условия за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги на Оператора. Заявено е
желанието договорът да влезе в сила незабавно, ако Операторът е предоставил
крайно устройство при подписването му и/или такова устройство е описано в
договора. В договора е посочено следното мобилно устройство: ***. Предвидена е неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя в размер на
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
сим карта/номер до края на срока. Предвидено е, че срокът на договора влиза в
сила на 10.12.2015 г. и изтича на 12.12.2017 г., като ищецът е посочил, че е
прекратил договора, считано от 01.03.2016 г., поради и което след тази дата не
се претендира заплащане на абонаментни такси, а неустойка при предсрочно
прекратяване в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора.
На същата дата 12.12.2015 г. между Теленор
България ЕАД, като лизингодател, и ответника като лизингополучател е сключен Договор
за лизинг, по силата на който лизингодателят е предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка ***, срещу заплащане на обща лизингова цена
от 565,57 лв., чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер
на 24,59 лв. С подписването на договора лизингополучателят е декларирал, че е
получил, приема безусловно и се задължава да спазва Общите условия на Договора
за лизинг на устройството. Уговорено е, че договорът се сключва за срок от 23
месеца, като влиза в сила на датата на подписването му от страните. Към датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срокът на
договора е изтекъл, поради и което не следва да се разглеждат възраженията,
касаещи липса на обявена от заяветеля предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски до края на договора, доколкото не се сочи договорът за лизинг да е бил
прекратен.
Приети са като доказателства и Общи условия на договора за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, ***, телефонен апарат или друго устройство,
които са действащия към датата на сключване на договорите и са подписани от
ответника, поради и което възраженията на особения представител в тази насока
се явяват неоснователни. В чл.12 от
общите условия е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължение за
плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в
договора за лизинг, дължими и платими. В чл. 12, ал. 2 от общите условия е
предвидена още една хипотеза, при която вноските са предсрочно изискуеми, а
именно – при прекратяване на договора. В случая обаче ищецът се позовава на
изискуемост на вноските поради забава в плащане на дължими съгласно договора
суми, като не твърди договорът за лизинг да е прекратен.
Приети са като доказателство Общи
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, които са действащи към датата на сключване на договора. Тези общи условия не са подписани от
ответника, но в сключения договор за предоставяне на мобилни услуги ответникът
изрично е декларирал, че е запознат и е получил екземпляр и е съгласен да
спазва Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги на
Оператора. В разпоредбата на чл. 298 ТЗ не е предвидено като част от
фактическия състав за влизането им в сила подписването им от страните по договора.
В чл. 298, ал. 1, т.1 и т. 2 ТЗ търговецът може да установи отнапред общи
условия за сключваните от него сделки, като те стават задължителни за другата
страна, когато тя заяви писмено, че ги приема или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и
не ги оспори незабавно. В настоящия случай е изпълнен първият фактически състав
за влизане в сила на общите условия в отношенията между страните по делото.
В приетите по делото фактури са посочени начислените суми.
Във фактура № ********** от
10.01.2016г. е отразено, че се дължи сума в размер на 44,59
лв. за отчетен период от 10.12.2015 г. до 09.01.2016 г., като част от тази сума
е сумата от 24,59 лв.- лизингова вноска, а другата част е абонаментна такса за
същия отчетен период.
Във фактура № ********** от 10.02.2016 г. са отразени задължения в общ
размер 24,59 лв.- лизингова вноска за периода от 10.01.2016 г. до 09.02.2016
г.
Във фактура № ********** от 10.04.2016 г. са отразени задължения за
неустойка в размер на 881,21 лв. и сумата от 516,39 лв. сбор от 21 лизингови
вноски за предпочетен номер ***.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че "Теленор България"
ЕАД за периода от м.01.2016г. до м.04.2016г. вкл. прилага двустранно
счетоводно записване на стопанските операции съгласно Закона за
счетоводството. Счетоводството е
автоматизирано на компютър със счетоводна програма . От обхвата и в рамките на
извършената проверка на документи, дневници и регистри от експертизата се
констатира, че издаваните първични
счетоводни документи притежават необходимите реквизити съгласно Закона за
счетоводството и ЗДДС ; за счетоводното отчитане се използват съответните
счетоводни сметки и регистри ; регистрите и дневниците на " Теленор България
" -ЕАД са надлежно заведени; води се дневник на покупките и дневник на
продажбите съгласно изискванията на ЗДДС; стопанските операции са записани в
хронологичен ред. В счетоводната система на "Теленор България" - ЕАД
данните влизат обобщено по сметки на датата на всеки билинг цикъл на дата 01,
05, 10, 15, 18, 20 и 25-то число.
Фактурите се осчетоводяват по Кредита на счетоводна сметка 703 Приходи от
услуги, по съответната аналитична сметка 703 в зависимост от ползваната услуга,
по Кредит на счетоводна сметка 4532 ДДС продажби билинг и по Дебита на
счетоводна сметка 411 Вземания от клиента. Установява се, че процесните фактури
подробно посочени в исковата молба са надлежно отразени в счетоводните
документи. Двете от процесните фактури № ********** от 10.01.2016г. и №********** от 10.02.2016г. са включени в
месечните дневници за продажби и Справки декларации по ЗДДС. Сумите на
начисления ДДС по фактурите участват в ежемесечния разчет с бюджета на
"Теленор България " - ЕАД. В частност задълженията на получател Д.В.А.
с ЕГН ********** и с клиентски № ********* са редовно осчетоводени от
"Теленор България" ЕАД по счетоводни сметки, дневници и регистри за
посочения период. От датата на издаване
на процесните фактури № ********** от 10.01.2016г. , № ********** от
10.02.2016г. и № ********** от 10.04.2016г. до датата на входиране на
Заявлението по чл.410 от ГПК- 13.03.2018г., след това до датата на завеждане на
исковата молба -27.08.2018г. и до датата на проверката от експертизата -22.07.2019г.
в счетоводството на дружеството ищец няма отразени получени плащания на
задълженията по процесните фактури извършени от страна на ответника.
Дружеството ищец е фактурирало суми за заплащане за извършени от него сделки
предоставяне на мобилни услуги и лизингови вноски за предоставено устройство на
ответника Д.В.А. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
10.12.2015г. и Договор за лизинг от 10.12.2015г. за предоставяне за временно и
възмездно ползване на устройство ***, за периода от м.01.2016г. до м.04.2016г.
вкл., по фактури в стойност по пера в
общ размер на 1 465,77 лв., както следва: по фактура № **********/10.01.2016г..
за отчетен период 10.12.2015г. - 09.01.2016г.. срок за плащане - 25.01.2016г. ,
издадена за сумата от 44.59 лв. включваща 20,00 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер *** и 24,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ****;
по фактура № **********/10.02.2016г.. за отчетен период 10.01.2016г. - 09.02.2016г.
срок за плащане - 25.02.2016г. издадена за сумата от 25.19 лв.. представляваща
0,6 лв. такса спиране за предпочетен номер *** и 24,59 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер *** и фактура № **********/10.04.2016г. за отчетен период 10.03.2016г. - 09.04.2016г.
срок за плащане - 25.04.2016г. издадена за сумата от 1397,60 лв..
представляваща 881,21 лв. неустойка за предпочетен номер *** и 516,39 лв. сбор
от 21 лизингови вноски за предпочетен номер***. Неразплатените задължения по
всяка от процесните фактури за сделки предоставяне на мобилни услуги по договор
и лизингови вноски по договор и общо след приспадане на 1,61 лв. по фактура №
********** / 10.03.2016г. към датата на входиране на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 13.03.2018г. са в общ размер на 1 465,77 лв., разпределени по
горепосочения начин, като по първата фактура е отчетено плащане в размер от
1,61 лв. и е останала дължима сума в размер от 42,98 лв.
Установява се, че начислената
неустойка е формирана, съгласно чл. 11
от стандартните месечни абонаменти, изчислява се по следната схема:
месечната такса се разделя на 30 дни за да се изчисли таксата за един ден и
получената сума се умножава по броя дни до изтичане на Договора за мобилни
услуги. В конкретния случай за предпочетен мобилен номер *** неустойка в размер
на 881,21 лв. е формирана от месечния абонамент от 41,66 лв. на месец за
времето от 01.03.2016г. до 10.12.2017г. до изтичане на Договора за мобилни
услуги за 649 дни по описаната схема , намалена с такса/компенсация от 19,99
лв. В случая е закупено и устройство на лизинг и при прекратяване на договора
за лизинг, всички оставащи лизингови вноски 21 на брой стават предсрочно
изискуеми , съгласно условията на Договора за лизинг , която сума е в размер на
516,39лв. и е начислена във фактура № ********** / 10.04.2016г.
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на
абоната телефонен номер и апарат, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението
за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във
всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Приетата по делото експертиза
установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е
предоставил съответните услуги на ответника, който ги е ползвал за периода,
определен във фактурите. В счетоводството на оператора липсват данни да са били
погасени сумите по тях, а и принципно в тежест на абоната е да докаже, че е
изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и вноски. Като
не е представил писмени доказателства за погасяването на сумите, които са
установени по размер и с експертизата, следва да се приеме, че същите са още
дължими. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните
фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните
услуги, които вещото лице констатира, че абонатът е потребил и оттук няма
значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. След като той има
сключен договор, по който получава изпълнение, следва да дължи и насрещно
такова.
От така изложеното съдът счита, че се установява дължимостта на сумата от 18,99
лв. – месечна абонаментна такса за периода от 10.12.2015 г. до 09.02.2016 г.,
както и сумата в общ размер на 565,57 лв.- неплатени лизингови вноски по
договора за лизинг.
По отношение обаче на
неустойката в размер от 881,21 лв. за
предсрочно прекратяване, съдът намира, че тя е нищожна поради накърняване на
добрите нрави и не поражда задължения за ответника. В случая неустойка е
начислена на в размер на стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора.
Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна,
като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на
поетите задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката
всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора,
като по този начин се позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо
от това, че след прекратяването той не предоставя услугата. Още повече, че
неустойката се начислява в размер на стандартната, а не на преференциалната
месечна такса, уговорена между страните, като по този начин се създават условия
за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за
справедливостта.
Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща
задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на
стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на
добрите нрави и не поражда задължения за ответника.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза
за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и
да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно,
като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. №
1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса,
а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по
дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на
закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията
и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д.
№ 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Предвид така изложеното предявеният
иск за установяване на дължимост на сумата от 881,21 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за услуги се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
В заключение следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение, а именно до
размера на сумата от 584,56 лв., включваща сумата от 18,99 лв. – месечна абонаментна такса за
периода от 10.12.2015 г. до 09.02.2016 г., както и сумата в общ размер на
565,57 лв.- неплатени лизингови вноски по договора за лизинг.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 и 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се
присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от иска. Ответникът
е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения, както и възражение относно начисляване на ДДС, доколкото
липсват доказателства за регистрацията на процесуалния представител на ищеца по
ЗДДС. Ищецът е представил доказателства и претендира разноски, както следва:
сумата от 386,32 лв.- разноски в
заповедното производство, включващи сумата от 29,32 лв. държавна такса и 360
лв.- адвокатско възнаграждение с ДДС. Доколкото процесуалният представител на
ищеца не е представил доказателства за регистрацията си по ДДС, то заплатеното
в заповедното производство адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до
минимално определения, съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер от 332 лв. Съразмерно на уважената част от исковата
претенция в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 144 лв. - разноски в
заповедното производство. Ищецът претендира разноски в общ размер от 969,80 лв.
за исковото производство. Доколкото
процесуалният представител на ищеца не е представил доказателства за
регистрацията си по ДДС, то заплатеното в исковото производство адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минимално определения, съгласно
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер от 332 лв.
Съразмерно на уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 360 лв. за исковото производство. Общият
размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца, съразмерно
на уважената част от исковата претенция е 504 лв. Ответникът се представлява от особен представител в полза
на когото се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
заплатения депозит, като други разноски не са направени и не се претендират.
По
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.А., ЕГН **********,***
дължи на Теленор България ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Младост № 4,
Бизнес парк София, сграда 6 сумата от общо 584,56
лв., представляваща сбор от сумата от 18,99 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 10.12.2015г. - 09.02.2016г. по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.12.2015г и сумата от 565,57 лв., представляващи
неплатени лизингови вноски за отчетен период 10.12.2015г.-09.04.2016г. по
Договор за лизинг от 10.12.2015г., ведно със законна лихва върху сумите,
считано от 13.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4150/2018
г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Теленор България ЕАД, ЕИК:
*********, гр. София, ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда 6 против Д.В.А.,
ЕГН **********,*** иск за установяване на дължимост на сумата от 881,21 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване за
срок от 01.03.2016г. до 10.12.2017г., начислена по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 10.12.2015г., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 13.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4150/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА
Теленор България ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Младост № 4,
Бизнес парк София, сграда 6 сумата в общ размер от 504 лв. – разноски по съразмерност, включващи
сумата от 144 лв.- разноски по ч.гр.д. № 4150 по описа за 2018 г. на ПРС и сумата от 360 лв.- разноски по гр.д. № 13965
по описа за 2019 г. на ПРС, V-ти гр.
с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ