№ 37512
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20251110105440 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 09.09.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На девети септември две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 5440 по описа за 2025 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. П. М., с ЕГН **********, от гр.
Бургас, ж.к. „..........“, бл. 111, вх. 1, ет. 5, ап. 18, против „......................“, действащо чрез клона
си „...................... – клон България“, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „..................“, сграда ИВТ, представлявано от Х.Х., за установяване по
отношение на ответника, че „......................“, действащо чрез клона си „...................... – клон
България“, дължи на В. П. М. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1,
б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет W63153 с направление Букурещ –
Неапол от 10.04.2023 г., сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“
от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет с направление Неапол - Букурещ от
1
14.04.2023 г., сумата от общо 600 лв. или по 300 лв. за всеки от полетите, изпълнени от
ответника, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изживян
стрес, напрежение, безпокойство, притеснения и неудобства, в резултат на неизпълнение на
задълженията на авиокомпанията за изпълнение на полетите съобразно с утвърденото
разписание на 10.04.2023 г. и на 14.04.2023 г., със законната лихва върху главниците от
28.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че резервирала билети за шестима пътници за полет
W63153 на ответника на 10.04.2023 г. с направление Букурещ – Неапол, като полетът
пристигнал с над три часа закъснение. Също така твърди, че имала резервация за полет с
направление от Неапол до Букурещ на 14.04.2023 г., който бил отменен без да е получила
уведомление за отмяната на полета. Позовава се на правото да получи обезщетение по реда
на чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за всеки от полетите. Заради закъснението на
полета ищцата и семейството й били принудени за стоят повече от 3 часа на летището без да
им бъдат осигурени вода и храна. Ищцата не могла да реализира плановете си и претърпяла
безпокойство и неудобство. Закъснението на полета довело до по-късното пристигане в
резервирания хотел, което съкратило почивката й, пропуснала организиран трансфер от
летището до хотела. Обратният полет бил отменен по вина на авиокомпанията. След като
били настанени в хотел и провели разговори по телефона, се оказало, че за нея и спътниците
й няма места за същия полет на следващия ден. На 15.04.2023 г., в 3,00 ч. били събудени от
рецепцията със съобщение, че е дошъл автобус да ги вземе. Пристигнали на летището в 3,45
ч., като не получили никаква информация за предстоящи полети. Правили неколкократни
опити да се свържа по телефона, но в ранния час линията на български език била затворена.
В резултат на настъпилите събития ищцата претърпяла стрес, притеснения, неудобство.
След дълги часове, прекарани на аерогарата, единствената възможност била да се приберат
за своя сметка. На 15.04.2023 г. ищцата закупела билет на стойност 5 евро от летище Неапол
до автогара Неапол, а от там закупила билет за автобус до автогара Бари. След това закупила
билет на стойност от 5,20 евро от автогара Бари до летището в гр. Бари, откъдето закупила
билет за полет от Бари до Букурещ на стойност 814,44 евро. Излага подробни съображения
за приложението на Регламент (ЕО) 261/2004. Твърди, че подала заявление по чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, по което
било образувано гр.д. № 42626/2023 г. по описа на СРС. Срещу издадената заповед за
изпълнение било подадено възражение, по повод на което ищецът предявява исковата си
претенция. Позовава се на практика на Съда на ЕС. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника „......................“, действащо чрез клона си „......................, в който,
чрез процесуалния представител, оспорва исковите претенции като недопустими и
неоснователни. Прави възражение за неподсъдност на делото. Позовава се на чл. 4, т. 1 от
Регламента, като твърди, че в случая не е налице предвиденото изключение и на чл. 5 от
2
същия. Навежда твърдения, че договорът за превоз на пътници и багаж не е потребителски
договор по смисъла на Раздел 4 от Регламента, тъй като не включва в цената предоставяне
на пътуване и настаняване и не е туристически пакет по смисъла на решение по съединени
дела С-585/08 и С-144/09. Сочи и решението на СЕС от 09.07.2009 г. по дело С-204/08,
съгласно с което компетентен да се произнесе по иска е съдът, в чийто район се намира
мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, поради което компетентния съд
е този в гр. Букурещ, Румъния, или в гр. Неапол, Италия. Оспорва компетентността на СРС
и относно предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, излага подробни
съображения. Моли съда да прекрати производството по делото.
Съдът, след като взе предвид направените от процесуалния представител на
ответника възражения за неподсъдност на спора, и след като съобрази закона, намира
следното:
По повод на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е било
образувано гр.д. № 42626/2023 г. по описа на СРС, 155 състав. С Разпореждане № 12023 от
23.01.2024 г. производството по делото е било оставен без движение с дадени указания за
отстраняване на констатираните нередовности на подаденото заявление, а със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 36985 от 21.11.2024 г. съдът се е
произнесъл по искането на заявителя. Действително съдът е допуснал опущение и е издал
заповед вместо да отхвърли искането. По повод на подадено възражение от длъжника, съдът
е дал указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено, по следните съображения:
По предявените претенции за установяване дължимост на обезщетение по реда на чл.
7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004, съдът намира следното: В конкретния случая
ответното дружество има клон в Република България, поради което няма пречка заповед да
бъде издадена срещу ответника. При издаване на заповедта съдът не е съобразил
обстоятелството, че направлението на закъснелия полет е от Букурещ до Неапол, а на
отменения – от Неапол до Букурещ. Ето защо и съобразно с Решение на СЕС от 09.07.2009 г.
по дело С-204/08, Компетентен да се произнесе по иска за обезщетение за закъснял,
съответно за отменен полет е или съдът в гр. Букурещ, Румъния, или съдът в гр. Неапол,
Италия.
По предявените искови претенции за установяване дължимост на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът намира следното:
От изложените в исковата молба твърдения за съда се налага извод, че ищцата е
претърпяла вреди извън територията на страната – част от тях на летището в Букурещ,
Румъния, а друга част от вредите – на летището в гр. Неапол, Италия. Извършване на
вредоносното деяние извън пределите на страна и настъпване на вредите извън пределите
на Република България, изключва компетентността на българския съд по смисъла на чл. 18,
ал. 1 от КМЧП. Отделно от това по аргумент на противното от чл. 21, ал. 1 от КМЧП когато
3
българският съд не е компетентен по един от предявените искове, той не е компетентен да
разгледа и останалите, ако връзката между дулата налага общото им разглеждане. В
конкретния случай съдът намира, че е налице връзка между отделните искови претенции.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че не е компетентен да се
произнесе по предявените искови претенции, поради което производството по делото следва
да бъде прекратено.
Съобразно с т. 13 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение № 36985 от 21.11.2024 г. по гр.д. №
42626/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, следва да бъде обезсилена.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5440/2025 г. по описа на Софийския
районен съд, 155 състав, поради неподсъдност на спора.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
36985 от 21.11.2024 г. по гр.д. № 42626/2023 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4