РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Ихтиман, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Административно
наказателно дело № 20221840200709 по описа за 2022 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
„К.С.“ ООД ЕИК *********, е обжалвало наказателно постановление № */03.11.2022
г., издадено Директора на дирекция “ИТ” С.О., с което за извършено нарушение на чл. 152
КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
не е доказано извършване на нарушението. Оспорва се и размерът на наложената
имуществена санкция. Навеждат се доводи за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 25.08.2022 г. служители на Дирекция “ИТ” извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство в обект: магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. К., ул. „*“
№ *. Проверката е продължила по документи в Дирекция „ИТ“ в гр. С., видно от съставения
протокол № */02.09.2022 г.
Съставен е АУАН № * от 02.09.2022 г., където е прието въз основа на представения
график за работа за месец юли 2022 г., че работодателят е допуснал нарушение на чл. 152
КТ, тъй като не е осигурил минимална непрекъсната междудневна почивка, която при
сумирано отчитане на работното време не може да бъде по-малка от 12 часа - В.А.Б.,
работеща на длъжност „продавач-консултант“, е полагала труд на 07.07.2022 г. редовна
смяна (от 07,30 часа до 20,00 часа), а на 08.07.2022 г. е била редовна смяна (от 07,30 часа до
20,00 часа).
1
Констатациите в АУАН са потвърдени от актосъставителя Д. Й., според която
управителката на обекта е потвърдила, че графикът на работа представлява присъствената
форма, на база на която се изготвят трудовите възнаграждения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и НП, с което на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 414, ал. 1 КТ на „К.С“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
От правна страна:
При служебната проверка, съдът не констатира съществени нарушения на
процесуалните правила по ЗАНН при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление.
Правото на почивката е субективно трудово право. Задълженият правен субект, който
трябва да осигури реализирането му, е работодателят по съответното конкретно трудово
правоотношение. Почивката е производна от работното време - свързана е с работата и се
полага след опредЕ. продължителност на работното време. Предназначението й е да осигури
време за краткотраен отдих на работника и служителя в интервала между периоди от време
наситени с изпълнение на трудови задължения. В КТ са предвидени няколко вида почивки, в
зависимост от това за каква част и продължителност отработено време се предоставя. В
чл.152 КТ е регламентирана междудневната почивка - почивката между два последователни
работни дни. Минималният размер на междудневната почивка е 12 часа.
В случая от събраните в хода на производството доказателства се установи, че В.Б. на
07.07.2022 г. е работела до 20,00 часа, след което е започнала работа на 08.07.2022 г. от 07,30
часа, което означава, че междудневната й почивка е по-малка от 12 часа. По този начин
работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 152 КТ. След като нарушението е формално,
не би могло да бъде приложена санкционна разпоредба на чл. 415в КТ, доколкото веднъж
допуснато нарушението на чл. 152 КТ не може да бъде отстранено, а привилегированият
състав за маловажно нарушение изисква нарушението да е отстранено веднага след
установяването и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Не би могло да бъде приложен и чл. 28 ЗАНН в съответствие с изключението по чл.
28, ал. 7 ЗАНН и с разбирането на ВАС, развито в ТР № 3 от 10.05.2011 г. по т.д. № 7/2010 г.
От друга страна обаче, размерът на наложената имуществена санкция на
жалбоподателя е необосновано завишен. В хода на производството бе установено, че при
проверката не са констатирани съществени нарушения на трудовото законодателство, а и
нарушаването на междудневната почивка е минимално, поради което и съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено, като имуществената санкция бъде
намалена в минималния, предвиден от закона размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */03.11.2022 г., издадено Директора на
дирекция “ИТ” С.О., като НАМАЛЯВА наложената на „К.С“ ООД ЕИК *********, гр.
К., ул. „*“ № *, имуществена санкция от 2000,00 лева на 1500,00 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Адмминистративния
съд – С.О., в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
2