№...........................................
2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,Шестнадесети
състав,
в публично
заседание на петнадесети септември 2020 г., в състав:
Административен съдия: Красимир Кипров
при
секретаря Галина Владимирова
като разгледа
докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 1343 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл.
118, във вр. с чл. 117, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Ж.В.К., ЕГН ********** ***, против Решение № Ц 2153-03-13 от 27.05.2020 г., издадено от директора на
ТП на НОИ- Варна,
с което
е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № **********/25.03.2020
г. на
ръководител "ПО", с което по заявление от 25.11.2019 г. ,на
основание чл.99,ал.1,т.2,б.”д” от КСО във вр. с пар.22ц от ПЗР на КСО,считано
от 25.11.2019 г. е
изменена в реален размер отпуснатата в минимален такъв
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал.1 - ал.2 от КСО.
Жалбата съдържа доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение,поради неправилното незачитане
на осигурителен стаж с продължителност 1
год. и 9 месеца,прекаран в следване в
АОНСУ,съгласно удостоверение № 455/29.01.1986 г. С тези мотиви се иска отмяна на оспореното
решение,като в съдебно заседание и с представената писмена защита с.д.
11328/17.09.2020 г. жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д.П.,включително
с искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - директорът на ТП на
НОИ- Варна, представляван от упълномощения юрисконсулт К. изразява становище
за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,като в предоставеният
от съда срок не представя писмена защита.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното :
Подадено е от Ж.В.К. до директора на
ТП на НОИ-Варна заявление за отпускане на пенсия,което е прието с вх.№ 2113-03-3513/25.11.2019
год. Към заявлението е приложено удостоверение № 455/29.01.1986
г.,издадено от Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на
БКП,в което е посочено,че Ж.В. Ж.е постъпила на обучение като студент за
времето от 14.ХІ.80г. до 15.08.1982 год ., или всичко 1 год. и 9 месеца,което
се зачита за трудов стаж съгласно чл.79а от Правилника за прилагане
на закона за пенсиите / ПМС № 138 от 31.12.1974 г., ДВ брой 7 от 75 година/. В
притежаваната от К. трудова книжка № 1775 е отразено
съществуването през периода 1.11.1979 г. -
13.11.1980 г. на трудов договор
на длъжност уч.организ. в ОК на ДКМС. По заявлението е издадено от
ръководител „ПО” разпореждане № **********/25.03.2020 г. ,с което въз основа на
признат осигурителен стаж от ІІ категория труд с продължителност 0 г. 02 м. 29
дни, осигурителен стаж от ІІІ категория труд с продължителност 38 г. 10 м. 01
дни или превърнат на основание чл.104 от КСО към трета категория труд общ
осигурителен стаж с продължителност от 39 г. 01 м. 22 дни е определена за изплащане считано от 25.11.2019 г. , месечна пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 472,41 лв. Тъй като с разпореждането не
е зачетен като осигурителен стаж периода от 14.11.1980 г. до 15.08.1982 г. с
продължителност от 1 год. и 9 месеца ,прекаран в следване в АОНСУ,
разпореждането е обжалвано от В. пред директора
на ТП на НОИ- Варна. По жалбата е постановено от директора на ТП на НОИ-Варна
решение № Ц 2153-03-13/27.05.2020 г.,с което същата е отхвърлена с мотива,че
към момента на придобиване на правото на пенсия /25.11.2019 г./ е отменена нормата на чл.79а,т.1 от ППЗП. Решението
е съобщено на К. на 13.06.2020 г. ,а подадената срещу него до АС- Варна жалба е
приета в ТП на НОИ-Варна с вх.№ Ц-1012-03-81/16.06.2020 г.
При така установените
обстоятелства,съдът намира от правна стана следното :
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице
в рамките на 14-дневния срок по чл.118,ал.1 от КСО ,срещу акт по
чл.117,ал.3 от КСО,за който е налице правен интерес от съдебно оспорване,поради
което съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество,съдът намира
жалбата за основателна.
Повдигнатият от жалбоподателката спор
е по приложението на материалния закон,т.е. няма спор,че оспореното решение е
издадено от компетентен орган,при спазване на изискуемата форма и липсата на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в
съответствие с целта на закона.
Единственият спорен момент е за това дали времето прекарано в следване като студент в АОНСУ през периода от 14.11.1980 г. до 15.08.1982
г. с продължителност от 1 год. и 9 месеца, следва да бъде признато за
осигурителен стаж, т.е. дали превърнатият на основание чл.104 от КСО към ІІІ
категория труд общ осигурителен стаж следва да бъде с продължителност от 39 г.
01м. и 22 дни, така както е приел адм.орган, или следва да бъде с
продължителност от 40 год. 10 м. и 22
дни, така както се твърди от страна на жалбоподателката.
В този смисъл спорът е правен,а не такъв по фактите – в
случая не се спори ,че представеното удостоверение № 455/29.01.1986 г. на
АОНСУ установява реално случил се факт
на следване на жалбоподателката като
студент в АОНСУ през цитираният период с продължителност от 1 год. и 9 месеца, нито
пък се спори по факта,че 6 месеца преди постъпване за следване в академията К. е работила не по-малко от 6
месеца, в съответствие с изискването на отменената разпоредба на чл.79а,т.1 от
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите.
В обосновката на своята теза, жалбоподателката
се позовава на разпоредбата на пар.9,ал.1 от ПЗР на КСО,съгласно която времето което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,положен до
31.12.1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби,се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. Изложени са и съображения във връзка с пар.62
от ПЗР на ПМС № 280/30.12.1992 г. за изменение и допълнение на Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП/ ,съгласно който зачита се трудовият стаж по отменените разпоредби на ППЗП
с това постановление,когато е положен до влизането му в сила.
Съдът намира за неправилен съдържащият
се в обжалваното решение правен извод,че действащият към момента на придобиване
на правото на пенсия / 25.11.2019 г./ материално-правен режим не съдържал правно основание за зачитане като
осигурителен стаж на времето на следване на К. в АОНСУ през периода от 14.11.1980 г. до
15.08.1982 г . Независимо от отмяната на зачитащата го разпоредба на чл.79а,т.1
от ППЗП с изменението на Правилника обн. в ДВ,бр.40/91 г., в сила от 21.05.1991 г.,то
към 25.11.2019 г. част от действащото право се
явява разпоредбата на пар.9,ал.1 от ПЗР на КСО, именно която дава правното основание за
признаване на процесният период за
осигурителен стаж при пенсиониране. Това е така,защото стажът безспорно е бил
положен преди 31.12.1999 г. и то съгласно действащата към периода 14.11.1980г. -
15.08.1982 г. разпоредба на чл.79а,т.1 от ППЗП в редакцията на нормата обн. в
ДВ бр.86 от 1977 год., отмяната на която разпоредба няма за правна последица незачитането на този
период като трудов стаж с оглед
разпоредбата на пар.62 от ПЗР на ПМС № 280/30.12.1992 г. за изменение и
допълнение на ППЗП,която е била част от действащото до 31.12.1999 г. право. Както вече бе посочено, в случая не е
налице спор по делото относно
релевантните за отменената разпоредба на чл.79а,т.1 от ППЗП факти – истинността
на издаденото от АОНСУ удостоверение № 455/29.01.1986 г. не се оспорва, а
установеният с трудова книжка № 1775 трудов стаж за периода
от 6 месеца преди постъпването за обучение в АОНСУ е включен в признатият от
органа общ осигурителен стаж с продължителност от 39 г. 01 м. и 22 дни.
Съобразно тези обстоятелства, в противоречие с правилното приложение на
материалния закон не е зачетен с
разпореждане № **********/25.03.2020 г. на ръководител „ПО” осигурителен стаж на жалбоподателката с продължителност от 1 год. и 9 месеца,което в
крайна сметка е довело до неправилно определяне
на размера на отпуснатата пенсия.
В тази връзка,настоящият състав на съда изцяло споделя посочената в писмената
защита на жалбоподателката съдебна практика – решение № 1672/7.02.2018 г. по
адм.дело № 1989/2017 г. на VІ отд. на ВАС и
решение № 3996/24.03.2014 г. по
адм.дело № 15602/2013 г. на VІ отд. на ВАС , съответно не споделя цитираната в
обжалваното решение съдебна практика.
Така,като е отхвърлил жалбата на К. срещу материално
незаконосъобразното разпореждане на ръководителя на „ПО” вместо да го отмени,
директорът на ТП на НОИ-Варна е постановил материално-незаконосъобразно
решение,което следва да бъде отменено на основание чл.146,т.4 от АПК. След
отмяната,включително и на разпореждането на ръководителя на „ПО” и в съответствие с разпоредбата на
чл.173,ал.2 от АПК / естеството на въпроса не позволява решаването му по
същество от страна на съда/ , преписката следва да бъде върната за ново
разглеждане в съответствие с горепосоченото тълкуване и прилагане на
разпоредбата на пар.9,ал.1 от ПЗР на КСО.
При този изход от делото,разноски на
ответника не се дължат, а сторените от жалбоподателката съдебни разноски в общ размер на 360 лв. /10 лв. платена държавна такса и 350 лв.
платено адвокатско възнаграждение/ следва да бъдат възстановени на
основание чл.143,ал.1 от АПК –
възражението на ответника за липсата на доказателства за плащане на
адв.възнаграждение съдът намира за неоснователно,тъй като приложеният на л.22
от делото договор за правна защита и съдействие от 26.08.2020 г. има и
характера на разписка за плащане на договорената в размер на 350 лв. сума.
Предвид гореизложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № Ц 2153-03-13/27.05.2020 г. на
директора на ТП на НОИ-Варна и
разпореждане № **********/25.03.2020 г. на ръководител „ПО” .
ВРЪЩА
преписката на ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Варна за ново разглеждане при
спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ-Варна да заплати на Ж.В.К.,
ЕГН **********, адрес *** за разноски по делото сумата от 360
лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :