РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 143
гр.
Пловдив 21 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в публично заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от председателя административно
дело № 1884 по описа за 2020 год. на Административен съд -
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 ДОПК.
Образувано
е по жалба на Д.В.Т., чрез адв.Й. с адрес: ***, срещу решение № 221 от 24.06.2020
г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалбата й
с вх.№ 94-00-3933 от 17.06.2020 г. срещу разпореждане за присъединяване с изх.№
С200016-105-0166834/14.05.2020 г. и разпореждане за присъединяване с изх.№
С200016-105-0195606/21.05.2020 г., издадени от И.Д., главен публичен изпълнител в ТД Пловдив на НАП, като неоснователна.
Според
жалбоподателката, обжалваното решение е необосновано, неправилно, несъобразено
и противоречащо с процесуалния и материалния закон. Изложени са доводи, че
решаващия орган не е извършил надлежно задълженията си по установяване на
фактите и обстоятелствата, касаещи ревизирания период. Направено е позоваване
на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни
средства на територията на град Пловдив и е посочено, че за нарушение на чл.6
ал.2 се издава фиш и ако същият не бъде заплатен в срок се издава АУАН, и след
това НП. Според жалбоподателката единствено влязло в сила НП представлява
изпълнителен титул, оправомощаващ публичния изпълнител по реда на чл.209 ал.2
т.5 от ДОПК да образува изпълнително дело и да предприема принудителни
изпълнителни действия. Твърди, че в нарушение на чл.39 ал.3 от ЗАНН Община
Пловдив не е извършила съответните процесуални действия. Възразява се както
като размер, така и като правно основание за начислените с процесните
разпореждания за присъединяване суми, като неправилно бил посочен общ размер на
фишовете 140 лева. Възразява се, че решаващият орган не е коментирал дали
останалите задължения, за които е представено платежно нареждане, са надлежно
заплатени. Иска се отмяна на обжалваното решение.
В представена по
делото молба адв.Й. поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на
деловодните разноски на ответника. Представен е списък с разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение,
което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК, видно от
известието за доставяне (л.11), поради което е допустима.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Няма
спор по делото, че със съобщение за доброволно изпълнение изх.№
С180016-048-0175791/15.08.2018г. срещу жалбоподателката е образувано
изпълнително дело № *********/2018
г.
С процесното Разпореждане
за присъединяване изх.№
С200016-105-0166834/14.05.2020 г. от публичен изпълнител е присъединена в изпълнителното
производство като взискател Община Пловдив за вземания за 2 броя глоби,
установени с фиш № 2232988 от 17.10.2018г. в размер на 20 лв. главница и с фиш
№ 2217176 от 27.06.2018г. в размер на 50 лв. главница, или общо в размер на 70
лв. С другото процесно Разпореждане за присъединяване изх.№ С200016-105-0195606/21.05.2020 г. като публичен взискател е
присъединена в изпълнителното производство НАП за вземания за данък по ЗДДФЛ, установени
с титул декларация № 1600И091824/15.04.2020 г. за данъчен период 01.01.2019 г.
– 31.12.2019 г. в размер на 461,00 лева главница и 2,69 лева лихва.
Разпорежданията за присъединяване са връчени на жалбоподателката на 08.06.2020
г.
Не се спори между страните по делото, че жалбоподателката
е заплатила присъединените публични вземания, както следва: на 08.06.2020г., 461
лв. с посочено основание за плащане „ДАНЪК ГДД ПО ЧЛ.50 ЗДДФЛ 2019 Г“ (лист 17
извлечение online banking), a на
15.06.2020г. – 70 лв. с посочено основание за плащане „ ИЗП Д ********* от
2018г.“ и още пояснения „ФИШ 2232988 ФИШ 2217176 от 2018“.
С обжалваното решение директорът на ТД Пловдив на НАП
е оставил без уважение жалбата вх.№ 94-00-3933/17.06.2020г. по регистъра на ТД
на НАП Пловдив, подадена от Д.В.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за
кореспонденция : ***, адв.С. Й. срещу Разпореждане за
присъединяване с изх.№ С200016-105-0166834/14.05.2020 г. и Разпореждане за
присъединяване с изх.№ С200016-105-0195606/21.05.2020 г., издадени от И.Д.,
главен публичен изпълнител в ТД Пловдив на НАП, като неоснователна.
Директорът на ТД Пловдив на НАП е извършил проверка и
е констатирал, че разпорежданията за присъединяване за издадени от компетентен
орган, при спазване на материалния и процесуалния закон. Решаващият орган е
обсъдил възраженията на жалбоподателката, приел същите за неоснователни и
направил извод, че са били налице всички законоустановени предпоставки за присъединяване
на посочените публични задължения. В мотивите си ответния орган е посочил, че
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
действията на публичния изпълнител по изпълнителното дело. По отношение на
плащането на публичните задължения от страна на жалбоподателката на
присъединените публични вземания след връчване на процесните разпореждания, в
решението е посочено, че правомощие на публичния изпълнител е да извърши
разпределение на сумите и да прекрати в тази част изпълнителното дело.
По делото от страна на ответника са представени:
справка за общите задължения актуални към 19.06.2020г. (лист 26); ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ вх.№ 1600И0918924/15.04.2020г. (лист 49-54); фиш №
**********/17.10.2018г. (лист 56); фиш № **********/27.06.2018г. (лист 55);
списък с информация за банкови сметки, обслужващи териториалните дирекции на
НАП (лист 57); разпечатка от данъчно-осигурителната сметка на лицето, актуална
към 02.11.2020г. (лист 58).
В хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателката не са ангажирани нови доказателства и в този смисъл не се
установяват нови или различни факти, които да не са били известни на страните и
да не са били взети предвид от директора на ТД Пловдив на НАП при издаване на
обжалваното решение.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав достигна до следните правни
изводи:
Настоящият
съдебен състав напълно споделя развитите в решението на директора на ТД Пловдив
на НАП мотиви, поради което те няма да бъдат преповтаряни.
Практически по
жалбата няма направени възражения
касаещи самото разпореждане за присъединяване. Не се сочат доводи
конкретно по предмета на спора. Единственото възражение по жалбата, касаещо
предмета на спора, е бланкетно – възразява се и като размер, и като правно
основание за дължимите суми, предмет на цитираните разпореждания, без обаче да
се сочат каквито и да било доводи и доказателства. В тази връзка следва да се
има предвид, че предмет на разпорежданията, съответно на оспореното решение, е
единствено самото присъединяване на публични задължения, възникнали въз основа
на изпълнителни титули, след образуване на изпълнителното производство, но не и
размера и/или основанието на дължимите суми. Въпреки, че възражения в тази
връзка са ирелевантни към предмета на спора, следва да се отбележи, че размера
на присъединеното с Разпореждане № изх.№
С200016-105-0195606/21.05.2020 г. вземане за данък по ЗДДФЛ, е посочен в приложената по
делото декларация № 1600И091824/15.04.2020 г., а размера
на присъединените с Разпореждане № изх.№
С200016-105-0195606/21.05.2020 г. вземания за глоби по фиш, са посочени в приложените
по делото фиш №2232988 от 17.10.2018г. и
фиш №
2217176 от 27.06.2018г. Установява се, че размерът е правилно посочен.
Процесуалното
действие по присъединяване на взискател по вече образувано изпълнително
производство цели процесуална икономия -
вместо да се образуват множество изпълнители дела с един и същи длъжник, да се
образува едно такова, към което да се присъединяват взискатели с новоустановени
вземания. В конкретния случай, са налице законовите предпоставки – има
образувано изпълнително дело, безспорно са налице публични взискатели по см. на чл.162 ал.2 от ДОПК в лицето на НАП
и Община Пловдив, съответно правилно е осъществено и процесното присъединяване.
Всички
доводи на жалбоподателката, касателно прилагането на ЗДвП, са ирелевантни към
законосъобразността на извършеното присъединяване. Само за пълнота тук следва
да се отбележи, че разпоредбата
на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП приравнява на влязло в сила наказателно постановление
издадения фиш за налагане на глоба за нарушение по ЗДвП, която не е платена в
7-дневен срок. По аргумент от чл. 186, ал. 2 от ЗДвП правите последици на фиша
като правораздавателен акт, с който се санкционира извършителят на
административно нарушение, се пораждат само ако нарушителят не оспори
извършването на нарушението или наложеното административно наказание, и подпише
фиша. Следователно, правораздавателният характер на фиша може да се прояви само
ако не е налице спор между издателя му и нарушителя относно извършването на
нарушението и наложеното за него административно наказание, което се
удостоверява с подписите им, и след безрезултатното изтичане на 7-дневния срок
за доброволно плащане. По делото няма данни, а и жалбоподателката не твърди, да
е платила фиш
№2232988 от 17.10.2018г. и фиш № 2217176 от 27.06.2018г. в 7-дневния срок за доброволно плащане
или да ги е оспорила.
Що се отнася до
възражения на жалбоподателката, относно плащането на задълженията, следва да се
отбележи, че доколкото след плащането публичния изпълнител има правомощието да
извърши разпределение на сумите, които действия на публичен изпълнител подлежат на
самостоятелно обжалване, то решаващият орган сезиран с жалба против
разпореждания за присъединяване на публични вземания, не следва да коментира
самото плащане.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено. Доколкото обаче
производството
по чл. 268 ДОПК е особено производство,
различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което
специалната разпоредба на чл. 161 ДОПК е неприложима /в този смисъл Определение
№ 3544/2018 г. по адм. д. № ЗЗ19/2018 г. по описа на ВАС/, то на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на
ответната страна се дължат разноски в размер на 100 лв. /сто лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, Административен съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Т., против Решение № 221 от 24.06.2020 г. на директора
на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№ 94-00-3933
от 17.06.2020 г. срещу разпореждане за присъединяване с изх.№ С200016-105-0166834/14.05.2020
г. и разпореждане за присъединяване с изх.№ С200016-105-0195606/21.05.2020 г.,
издадени от И.Д., главен публичен
изпълнител в ТД Пловдив на НАП, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Д.В.Т. с ЕГН **********, да заплати на Националната агенция по приходите сумата
100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :