№ 275
гр. Русе, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Г. К.
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20224500500370 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Т.Д. обжалва Решение № 260658 от 17.12.2021г, постановено по гр.д.№
5353/21 по описа на РРС. Излага оплаквания за неправилност на обжалваното
съдебно решение като счита, че същото е постановено при погрешен анализ
на събраните доказателства, на нарушение на материалния закон и съдът не е
преценил събраните доказателства, установяващи липсата на родителски
капацитет в ищцата. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд, алтернативно в
случай, че съдът прецени, че въззивната му жалба е неоснователна, да измени
определения режим на лични отношения между него и детето в по-
благоприятен, а именно всяка събота и неделя с преспиване от 09.00 часа в
събота до 18.00ч в неделя, както и 20 дни през пролетта и лятото когато
майката не е в платен годишен отпуск.
Въззиваемата М. С. ИВ. счита подадената въззивна жалба за
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно.
Претендира направените във въззивното производство разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Страните по делото са родители на детето А. Т. Д., роден на ********.
С Решение № 1633 от 21.12.2016г по гр.д.№ 7348/16 по описа на РРС
съдът е утвърдил, на основание чл.127 СК, споразумение между родителите,
по силата на което местоживеенето на детето А. е определено при баща му, на
бащата се предоставя упражняването на родителските права, на майката се
определя режим на лични отношения с детето и същата е осъдена да му
1
заплаща месечна издръжка в размер на 115лв
Въпреки, че родителските права по отношение на детето А. са
предоставени на бащата, детето реално е отглеждано от неговата майка-св.
ЗЛ. СТ. АЛ. в дома й в с.Б.. Бащата през този период от време е живеел в
гр.Русе като само в събота и неделя, рядко през седмицата, е посещавал дома
на майка си. При тези посещения носел на детето лакомства, играчки, обувки.
Със Заповед № ЗД/ Д-Р-059 от 27.03.2017 на директора на дирекция
„Социално подпомагане“Русе мярката за закрила на детето А., определена със
Заповед № ЗД/Д-Р-035/14.02.2017г настаняване в „спешна и заместваща
грижа“ към ЦОП на КСУДС-Русе е прекратена поради промяна в мярката за
закрила, а със Заповед № ЗД/Д-Р-060/ 27.03.2017г на директора на дирекция
„Социално подпомагане“-Русе детето А. Д. е настанено временно в
професионално приемно семейство. За да се предприемат мерки за закрила
по отношение на детето А. социалните работници в отдел „Закрила на детето“
към ДСП-Русе са установили, че бащата на детето не задоволява по адекватен
начин потребностите на детето и не е в състояние да му осигури безопасна,
спокойна и сигурна семейна среда, често го оставя на грижите на негови
познати или на бабата на детето, която няма подходящи условия и умения за
отглеждане на дете в ниска възраст. Майката на детето е заявила
невъзможност да поеме грижите за сина си в семейна среда, тъй като има още
две деца, а и е изразила съгласие родителските права да се упражняват от
бащата.
От социалният доклад, приет в първата инстанция и двата социални
доклада на ДСП-Русе и ДСП-В., приети във въззивната инстанция, се
установява, че до 01.06.2018г детето А. е отглеждано от приемни семейства,
но поради агресивното поведение на бащата Т.Д. приемните родители са
заявявали отказ от осъществяване на приемната грижа. Освен това бащата на
детето и св.А. при среща със социалните работници са заявили желание
детето да ползва социално услуга в общността, както и готовност за грижи за
детето. Поради тази причина, считано от 01.06.2018г мярката за закрила
„настаняване в приемно семейство“ е прекратена. По данни на социалните
работници през лятото на 2019г Т.Д. и детето се преместват да живеят в с.Б. в
дома на майката на Д. и детето е записано там на училище, но от показанията
на св.А. се установи, че отново тя е полагала грижи за внука си, а бащата е
бил в гр.Русе. През м.януари 2020 е обсъдено поведението на детето А. в
училището и е предложено детето да бъде записано в Училище по изкуства и
занаяти в с.Р., с което бащата се съгласява и на 10.02.2020г между бащата
Т.Д. и частно основно училище „Димитър Екимов“ с.Р. ЕООД е сключен
договор, по силата на който детето А. е записано като ученик в това училище
безвъзмездно като образователно-възпитателния процес се провежда в
целодневна форма на обучение,а училището е и с пансион.
През втория срок на учебната 2019/2020г детето А. е преместено в
Училище по изкуствата и занаяти в с.Р.. По сведение на училището от една
година детето А. общува с майка си, като от края на 2020г прекарва
ваканциите с нея, заедно със семейството й- мъжът, с който живее и още
двама братя. Майката често е търсила детето и се е интересувала от него.
Детето се чувствало спокойно с майката, включително и в дома й през
ваканциите. Според представители на училището детето А. след появата на
майката е бил видимо по-спокоен, мотивиран да полага повече усилия, за да
успява в учебната дейност. Повишил е своята концентрация и
2
работоспособност, тъй като при започване на обучението в училището
същият е имал значителни образователни дефицити. Майката, докато детето е
било във ваканция, го е водила на частни уроци, за да преодолее част от тези
дефицити. От началото на учебната 2021/2022 детето е преместено в друго
училище по желание на майката и същата учебна година детето е завършило в
училището в гр.В.. Детето понастоящем се отглежда от майката и нейният
партньор в дома им в гр.В., ведно с друго дете на майката. Според
представеният актуален социален доклад от ДСП-гр.В. са задоволени всички
основни жизнени нужди на детето.
По делото е представени свидетелство за съдимост на Т.Д., от което е
видно, че от 08.03.2021г е приведено в изпълнение наказанието му, наложено
му по НОХД № 1942/200 6 месеца от лишаване от свобода за 6 месеца,, а в
последствие след групиране на наказанията му е определено едно общо
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и така
групираното наказание е приведено в изпълнение от 08.03.2021г,т.е до
12.02.2022г Т.Д. е бил лишен от свобода, като от писмо от РРП, приложено в
първоинстанционното дело, е видно, че от 20.10.2020г Д. е бил с взета по
отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“.
От показанията на св.З.А. и обясненията на детето, дадени в първата
инстанция при изслушването му, в началото когато детето отишло в
училището в с.Русяла, то през почивните дни и ваканции се връщало при нея
в с.Б. като тя го чакала на гарата на селото, а то пътувало само до там, но след
като майката на детето започнала да общува с него бабата не е общувала с
него.
При така установената от съда фактическа обстановка от събраните по
делото в двете съдебни инстанции писмени и гласни доказателства, приетите
от двете съдебни инстанции социални доклади, изложеното от родителите
при изслушването им от въззивния съд по реда на чл.59,ал.6 СК, както и
изслушването на самото дете А. от първоинстанционния съд, настоящият
въззивен състав намира, че независимо от процесуалните нарушения,
допуснати от първоинстанционния съд при разглеждане на спора, съдът
правилно е изяснил фактическата обстановка и е стигнал до правилния извод,
че към настоящия майката на детето полага всички грижи за него, същите са
адекватни и в пълен обем, вследствие на тях детето се чувства по-спокойно,
по-добре се справя с учебния процес и е преодоляло част от образователните
дефицити, които е имало преди това. Самото дете е изявило също желание да
живее с майка си и нейното семейство. От друга страна по делото не е
установено към настоящият момент условията, при които детето е отглеждано
в дома на баба си в с.Б. да са се подобрили, нито пък е доказано, че бащата с
помощта на майка си може да осигури по-добри условия на живот и грижи за
детето от тези, които са полагали преди това, което е наложило детето в
период от една година детето да се отглежда в приемни семейства, а след
това, след като бащата и бабата не са се справили с неговото поведение в
училище, да се обучава и отглежда в училището в с.Р. на пълен пансион. По
делото е установено, че дори и когато детето е било на пансион бащата и
бабата не са интересували от учебния процес на детето и от неговото
развитие, а такъв интерес от 2020г е проявявала само неговата майка. От този
момент и понастоящем само и единствено майката полага всички необходими
грижи за детето. Тези грижи за адекватни и правилни за неговото физическо,
интелектуално и емоционално развитие, поради което и мерките за
упражняване на родителските права по отношение на детето А., определени с
3
Решение № 1633/21.12.2016 по гр.д.№ 7348/16 по описа на РРС следва да се
изменят като майката упражнява родителските права по отношение на детето,
местоживеенето му следва да е при майката, бащата следва да заплаща
издръжка за детето и да му се определи режим на лични отношения с детето.
Въззивният съд намира, че определеният от първоинстанционния съд
режим на лични отношение на бащата с детето, а именно всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10 до 18часа без преспиване, както и 10дни през
лятото, когато майката не е в платен отпуск, е правилен и съответства на
интересите на детето към настоящия момент. По делото е установено, че
детето от дълго време не живее с баща си, а от 2020г изобщо не го е виждало,
тъй като бащата е изтърпявал наказание лишаване от свобода, поради което
съдът намира, че интересите на детето изискват един по стеснен режим на
лични отношения между детето и баща му докато се възстанови връзката
между родител –дете. При възстановяване на емоционалната връзка между
двамата, което е възможно и при така определеният режим на лични
отношения, винаги може този режим на лични отношения да бъде разширен
по общо съгласие между родителите.
По изложените съображения въззивния съд намира, че постановеното
от първоинстанционния съд решение следва да се потвърди изцяло като
правилно.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемата разноски в
настоящата инстанция в размер на 300лв, според представените доказателства
и списък за разноските. Възражението на особеният представител на
жалбоподателя за прекомерност на това адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като договореното възнаграждение съответства на
предвиденият в Наредба 1/04 за минималните адвокатски възнаграждения
минимум,а дори е и в по-нисък размер от този, посочен в чл.7,ал.1,т.4 от
Наредбата.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260658 от 17.12.2021, постановено по
гр.д. № 5353/2020 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Т. АНГ. Д., ЕГН ********** от гр. Р. да плати на М. С. ИВ.,
ЕГН ********** сумата от 300лв, представляваща разноски във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС с касационна
жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5