Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 165
/ 16.12.2019 ГОДИНА ГРАД ПАЗАРДЖИК
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА ДВАДЕСЕТ
И ДЕВЕТИ ОКТОМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО
ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
СЕКРЕТАР ИВАНКА ШАРАПЛИЕВА
ПРОКУРОР НЕДЯЛКА ПОПОВА
КАТО
РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА ВНАХД №494 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С Решение № 238 от 17.04.2019
година по НАХД № 537/2019 година, Пазарджишкият районен съд е признал обв.Р.С.В.
за виновна в това,че на 17.03.2018 година, в с. Г. Б., обл. П., при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил Ф К, с ДК№ СО *** АМ - по ул. „Ш.",
в зоната на кръстовището й с ул. „Ю.", е нарушила правилата за движение по
пътищата, както следва:
-чл. 40, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
- като по време на движението си назад не е изпълнила задължението си
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, е била длъжна да осигури лице, което да й сигнализира за опасности;
-чл. 94, ал. 2 от Правилник за прилагане на закона
за движението по пътищата - при движението на управляваното от нея моторно
превозно средство не е изпълнила задължението си да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го
наблюдава,
вследствие което е предизвикала пътно транспортно
произшествие, като е блъснала пещеходеца Е. Л. М. на 84 години от същото село,
която се е движела по ул. Ю. и е навлязла в кръстовището зад автомобила, при
което по непредпазливост е причинила комплексна средна телесна повреда на
пешеходеца Е. М., изразяваща се в:
1.Транскондилно счупване на лявата раменна кост,
довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за период от
около 2 - 2.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес;
2.Счупване на двете рамена на лявата срамна кост,
довели до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от 2
месеца;
като на основание чл.78а ал.1 от НК е освободена
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното от нея престъпление по чл.343 ал.1
б.“Б“ от НК, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.40 ал.2 от ЗДвП и чл.94
ал.2 от ППЗДвП, като й е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА
1000 лв. /хиляда лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Пазарджик.
На осн. чл.78а ал.4, във вр. с
чл.343г от НК е лишена обвиняемата Р.С.В. от право да управлява МПС за срок от
ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
е осъдена обвиняемата Р.С.В. да заплати сторените по делото разноски в размер
на 490 лв., платими по сметка на ОДМВР-П.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от защитника на обвиняемата Р.С.В.-адв.И.А.
от САК.Твърди се в жалбата,която е бланкетна,че решението е неправилно и
незаконосъобразно,тъй като от доказателствата по делото не могли да се
обосноват категоричен и безспорен извод за вина.Твърди се,че не са събрани
категорични доказателства,че получените от пострадалата телесни повреди са от
вмененото на обвиняемата деяние.Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново решение,с което да бъде призната за невиновна.Алтернативно се иска връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.В
жалбата е посочено,че ще се изложат подробни съображения след запознаване с
мотивите на съда.
По делото е депозирано и допълнение към жалбата,в което
се изказват възражения във връзка с приетата фактическа обстановка от
съда,която не се потвърждавала от доказателствата по делото.Твърди се,че се
касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК,тъй като обвиняемата е
спазила правилата за движение на заден ход и не следва да носи наказателна
отговорност.
По делото е постъпило и второ допълнение към жалбата,в
което се твърди,че е останало неизяснено по делото,дали в момента,в който
обвиняемата е възприела пострадалата,е предприела аварийно спиране или е
продължила движението на автомобила на заден ход,както и на какво разстояние от
тротоара в момента на удара се е намирала пострадалата.Твърди се,че съвсем
малки отклонения от възприетата от експертите скорост и положение на
участниците би довело до различни изводи,включително и относно опасната зона за
спиране на автомобила.Иска се разпит
на вещите лица по изготвената комплексна медико-автотехническа експертиза.
В съдебно заседание от
защитника на обвиняемата се поддържа искането за оправдаването й.Твърди се,че
счупването на срамната кост на пострадалата не е вследствие на процесното
ПТП.Твърди се,че е налице хипотезата на чл.15 от НК.
Представителят на Пазарджишка
ОП поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди
първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като
взе предвид доводите на страните,събраните по делото доказателства,включително
и тези от въззивната инстанция, и провери изцяло така атакувания съдебен акт,
съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:
В пълно съответствие със събраните и проверени
по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд
е приел за установено, че обв.В. на 17.03.2018 година, в с. Г. Б., обл. П., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил Ф. К, с ДК№ СО **** АМ
- по ул. „Ш", в зоната на кръстовището й с ул. „Ю.", е нарушила
правилата за движение по пътищата, както следва:
-чл. 40, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
- като по време на движението си назад не е изпълнила задължението си
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, е била длъжна да осигури лице, което да й сигнализира за опасности;
-чл. 94, ал. 2 от Правилник за прилагане на закона
за движението по пътищата - при движението на управляваното от нея моторно
превозно средство не е изпълнила задължението си да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го
наблюдава,
вследствие което е предизвикала пътно транспортно
произшествие, като е блъснала пещеходеца Е. Л. М. на 84 години от същото село,
която се е движела по ул. Ю. и е навлязла в кръстовището зад автомобила, при
което по непредпазливост е причинила комплексна средна телесна повреда на
пешеходеца Е. М., изразяваща се в:
1.Транскондилно счупване на лявата раменна кост,
довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за период от
около 2 - 2.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес;
2.Счупване на двете рамена на лявата срамна кост,
довели до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от 2
месеца.
За да направи този извод,
първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на обвиняемата В. и
показанията на свидетелите Х. С., Й. И., К. К., М.В., М. Ш., И. В., И. С., М. М.,
Д. К., Е. Б., по-голямата част от показанията на пострадалата М. и частично от
показанията на св. К. М., дадени в досъдебната фаза на процеса, които са
преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК,както и от
писмените доказателства и заключението на Комплексната съдебна
медико-автотехническа експертиза (КСМАЕ), инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.Обосновано първоинстанционният съд
не е кредитирал част от показанията на пострадалата М.,както и показанията на
св.К. К.
Настоящата инстанция приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 17.03.2018 година, около
09,00 часа пострадалата Е. М. излязла от дома си, находящ се в с. Г. Б., на ул.
„Ю.“ № **. Целта й била да напазарува в магазин в центъра на селото.
Пострадалата се движела пеш, бавно по тротоара на моста над река Я., на ул. „Ю.“
с намерение да пресече ул. „Ш.“. По същото време обв. Р.В. била спряла
управлявания от нея автомобил „Ф. К“ с рег. № СО **** АМ на около 2 метра до
северния тротоар на ул. „Ш.“ в зоната на кръстовището с ул. „Ю.“, като задната
част на автомобила била насочена към кръстовището с тази улица. Автомобилът бил
с работещ двигател.
Обв. В. решила да задвижи
колата назад, включила на задна предавка и започнала движение със скорост от
около 5-8 км/час. През това време пострадалата М., движейки се по северния
тротоар- моста на р. Я., слязла от него и навлязла на пътното платно на ул. „Ш.“
с намерение да я пресече. В този момент автомобилът на обв. В. се намирал на
около 3 метра от пострадалата. Обвиняемата не предприела аварийно спиране, а
продължила движението на автомобила назад, при което със задната част на МПС
ударила леко, като я побутнала, пострадалата М. Вследствие на удара
пострадалата паднала на платното с лявата част на тялото си. След като усетила
удара, обв. В. видяла падналата жена зад автомобила и спряла. Слязла от
автомобила и установила, че това е пострадалата М., с която се познавали.
Проверила състоянието й, след което я качила в колата си - с намерение да я
откара в близко лечебно заведение. Докато пътували, пострадалата М. казала на
обвиняемата, че е добре и пожелала да я остави пред дома й. Обв. В. изпълнила
молбата й, оставила М. пред дома й, след което отишла на работа.
Към 11,00 часа св. М. Ш. се
прибирала към дома си, който се намирал в съседство с дома на пострадалата, когато
забелязала, че М. й маха от прозореца. Св. Ш. се отзовала на повика и отишла
при М. В разговор пострадалата съобщила, че два часа по-рано била бутната с
кола от обв. В., при което паднала на асфалта. Заявила й, че в момента усещала,
че лявата й ръка и крак се схващали и я помолила за помощ. Св. Ш. се свързала
със свекървата на обвиняемата - св. Е. И., и й обяснила за станалото и
състоянието на М. От своя страна св. И. се свързала по телефона с обв. В.,
която взела пострадалата от дома й и я откарала във ФСМП- Б. Медицинските лица
уведомили РУ- С. за пътния инцидент и съобщили за съмненията за настъпили
сериозни травматични увреждания на пострадалата. С оглед на последните М. била
откарана в МБАЛ- П., където била приета и лекувана. На мястото на инцидента
пристигнал полицейски екип, а по късно бил извършен и оглед, за който бил
изготвен протокол и фотоалбум към него. Полицейските служители взели и
обяснения от всички установени свидетели и лица, запознати с настъпилото ПТП.С
извършения оглед на местопроизшествие било започнато настоящото наказателно
производство.
Видно от заключението на
назначената в хода на ДП Комплексна медико-автотехническа експертиза, което
съдът цени като обективно, компетентно и обосновано, е, че в резултат на удара
/побутването/ със задната част на автомобила на пострадалата и последващото й
падане на терен, на Е. М. са причинени следните телесни наранявания:
транскондилно счупване на лявата раменна кост и счупване на двете рамена на
лявата срамна кост. Първото телесно увреждане е довело до трайно затрудняване
на движенията на ляв горен крайник за период от около два-два месеца и половина
при обичаен ход на оздравителния процес, като в този срок се включва и
рехабилитацията. Второто телесно увреждане е довело до трайно затрудняване на
движенията на ляв долен крайник за период от 2 месеца. И двете телесни
наранявания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Вещите лица са обосновали
извода си, че ударът в тялото на пострадалата е настъпил вследствие движение на
автомобила на заден ход, имайки предвид локализацията и механизма на получените
от пострадалата травматични увреждания, вследствие загубата на равновесие от
нея при лекия, с ниска кинетична енергия удар /побутване/ от автомобила в
тялото й/л.55 от ДП/. Експертите са заключили, че мястото на удара е в зоната
на кръстовището на ул. „Ю.“ и ул. „Ш.“ на северното платно на последната.
Установено е, че лекият автомобил към момента на инцидента е имал изправна
спирачна система и неговото техническо състояние не е в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Според вещите лица скоростта на автомобила към
момента на контакта е била ниска- около 5-8 км/час.
Видно от заключението е, че с
оглед общата видимост през десните стъкла на автомобила, вътрешното и дясното
външно огледало, водачът/обв.В./ е могъл
да забележи и да наблюдава /проследи/ пешеходката още при движението й по
северния тротоар на моста, навлизането й в пътното платно на ул. „Ш.“ - до
мястото на контакта/л.58 от ДП/.
Експертите са приели също, че
пътната ситуация е станала опасна при навлизане на пострадалата в пътното
платно на ул. „Ш.“, при слизането й от тротоара на моста. В този момент
автомобилът се е намирал на около 3 метра преди мястото на контакта с
пострадалата и при движение със скорост от 5 км/час е било възможно да спре на около 1,8 метра, тоест при своевременно
аварийно спиране на обв.В. е било възможно да спре на около 1 метър преди
мястото на контакта и по този начин да предотврати ПТП/л.59-60 от ДП/.
Според вещите лица от техническа
гледна точка при конкретните обстоятелства причините да настъпилото
произшествие се дължат на недостатъчен контрол на обстановката зад и около
автомобила при движение на заден ход от страна на водача и внезапното навлизане
на пешеходката в пътното платно, без да се съобрази с приближаващия в
непосредствена близост на заден ход отдясно автомобил.
Вещите лица,изготвили
заключението по назначената експертиза-д-р М. и инж.М.,бяха призовани и
разпитани от въззивната инстанция.Същите заявиха,че поддържат така
представеното заключение,като установиха,че за да се изготви то,са ходили на
място и са направили и допълнителен оглед.На място са установили и къде е
мястото на удара,което сочат.Вещото лице инж.М. разясни подробно,че при
управлението на автомобила обв.В. е имала възможност в огледалата на автомобила
да проследи движението на пострадалата-както по тротоара,така и при слизането й
на пътното платно,като задължение на шофьора е да се убеди,какво движение има
зад автомобила.Вещото лице също така обясни,че на място на моста няма висок
непрозрачен парапет,а има парапет с железни решетки.
Относно получените от
пострадалата увреждания д-р М. изясни в съдебно заседание,че те могат да се
обяснят с ниската скорост на движение на автомобила-касае се за странично
падане,като във всички случаи има инерционна сила,която е отвела тялото на
пострадалата наляво.Извод за това как точно е паднала пострадалата,вещите лица
правят от нараняванията на същата.Вещото лице инж.М. обясни също,че тя е
паднала странично вследствие на побутване,лек тласък от страна на автомобила и
че е имало контакт между нея и автомобила,иначе същата би паднала по друг
начин/например ако се е била спънала,загубила е равновесие или се е уплашила/-тогава
тя би паднала напред или назад,а не и настрани/както е в настоящия случай/.Вещите
лица обясниха,че за да направят тези изводи за травмите на пострадалата,са
взели предвид както показанията на свидетелите,така и са разсъждавали върху
механизма на получаването им.От разпита на вещото лице д-р М. се установи,че
при получените счупвания от пострадалата е възможно същата в началото след
получаване на травмите да извършва болезнени ограничени движения с крайника.
От разпечатката от техническото
средство „А Д.“ се установява, че обв. В. не е употребила алкохол при
управлението на МПС.
Установява се от приетата като
доказателство справка за съдимост на обв. В., че същата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК.
Аналогична фактическа
обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.
Основното възражение на защитата
на обвиняемата във въззивната жалба е, че в момента на навлизане на
пострадалата на пътното платно обв.В. е предприела спиране и не е продължила
движението на автомобила назад,като обвиняемата е била поставена в невъзможност
да предотврати настъпването на вредните последици.Затова се иска приложението
на чл.15 от НК,като се твърди,че се касае за случайно деяние.В допълненията към
жалбата се твърди,че обвиняемата е спазила всички правила за движение по
пътищата,движела се е с изключително ниска скорост,като преди и по време на
движението си непрекъснато е наблюдавала пътя за автомобила си.Твърди се,че
навлизането на пострадалата М. е било внезапно,на място,на което няма право да
пресича,правят се доводи за т.нар.опасна зона,като се твърди,че обвиняемата не
е могла да предвиди резултата,респективно да го предотврати.
Обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на обв.В.,която и пред съда е
заявила,че е съгласна с написаното от прокурора в постановлението,във връзка с
което е образувано настоящото дело,но въпреки това счита,че не е виновна.Обясненията
на обвиняемата в хода на ДП,както и показанията на свидетелите Х. С., Й. И., К.
К., М. В., М. Ш., И. В., И. С. М. М., Д. К., Е. Б. и показанията на
пострадалата М. в по-голямата им част са еднопосочни,непротиворечиви и взаимно
се допълват,като те потвърждават възприетата по-горе фактическа
обстановка-както от настоящата инстанция,така и от първоинстанционния съд.
От тези гласни доказателства
съдът счита,че се установява по безспорен начин по делото,че на процесната дата
и място обв. В. е управлявала автомобила си,описан по-горе, като се е движела
на заден ход,както и че е бутнала пострадалата, която е паднала на земята. Вследствие
на падането пострадалата по-късно е започнала да изпитва болки, поради което е
откарана от обв.В. в спешна помощ и оттам е била транспортирана в болнично
заведение.Установено е по делото също,че обв.В. веднага след като е бутнала с
автомобила си пострадалата,й е предложила помощ,която пострадалата е
отказала,като е поискала само да я откара до дома й.За предложената и оказана
помощ от страна на обв.В. на пострадалата са налице данни в обясненията на обв.В.,както
и в показанията на свидетелите С.,М., И.,В.,Ш.,В.,С.,М.,Д. К. и Б.
Горните гласни доказателства
кореспондират с приетите писмени доказателства, основните от които протоколи за
извършен оглед и скица, както и от заключението на КСМАЕ.
Напълно в унисон с тях са и
разясненията,направени от вещите лица д-р М. и инж.М. пред въззивната
инстанция.От изготвеното от тях заключение,както и от разпита на двете вещи
лица в съдебно заседание се установява по безспорен начин,че падането на
пострадалата и получените от нея травми са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП,при което обв.В. с управлявания от нея автомобил на заден ход е
бутнала пострадалата,която е паднала странично, получавайки счупванията,описани
по-горе - на лявата раменна кост и на лявата срамна кост.
Че именно вследствие
поведението на обв.В. при управление на автомобила пострадалата е паднала и е
получила гореописаните травми,се установява и от показанията на свидетелите С.,пострадалата
М./която е категорична,че комшийката й обв.В. я е блъснала с колата й/,В./лекар
във ФСМП-Б.,пред която обв.В. лично е заявила,че е докарала пострадалата, която
била „чукнала“ с колата/,Ш./на която пострадалата е казала,че я е блъснала
кола,като свидетелката е разбрала от свекървата на обв.В.,че „Р.“/обв.В./ е
ударила „Т.“/пострадалата Е. М./ с колата,В.,С.който също сочи в показанията
си,че обв.В. е тази,която е „ударила“ жената/,Д. К./който чул от хора,които
седели пред кафето,да коментират,че „някаква жена…невестата на сина на
секретарката в общината Е. била закачила възрастната жена Т.,като карала колата
си на заден“/,Б./която е чула,че обв.В. е бутнала с колата пострадалата-чула
това и от пострадалата,и от други хора/,М./който е разбрал от роднини на жена
му,че възрастната жена е била ударена от кола/.В обясненията си в хода на ДП
обв.В. също е обяснила,че шофирайки на заден ход,е чула лек удар в задната
дясна част на автомобила и е видяла паднала на асфалта зад автомобила си „баба
Т.“.Горните обстоятелства са описани и от прокурора в постановлението от
18.03.2019 година,във връзка с което е образувано настоящото дело,като не се
оспорват от обв.В. и пред първоинстанционния съд.
В този смисъл
са неоснователни каквито и да било възражения във връзка с авторството
на деянието по
отношение на обв.В.,както и относно това,налице ли е причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и получените от пострадалата М. счупвания,посочени
по-горе.
От заключението на вещите лица
д-р М. и инж.М. се установи и ниската скорост,с която безспорно се е движела на
заден ход обв.В.Установи се също така обаче,че през цялото време обвиняемата е
имала възможността в огледалата на автомобила си да проследи движението на
пострадалата-както по тротоара преди да слезе на пътното платно,така и след
като е била слязла вече на платното.В обясненията си обв.В. е заявила в хода на
ДП,че преди да започне маневрата назад,е погледнала в огледалата за обратно
виждане,като била изненадана от удара,защото била наблюдавала пътя зад нея.Тези
й обяснения обаче се опровегават от изясненото и в съдебно заседание,и в заключението
от вещото лице инж.М.,който е категоричен,че шофьорът на процесния
автомобил,ако е наблюдавал непрекъснато през някое от трите му огледала,докато
се е движел на заден ход,е щял да проследи движението през цялото време и на
пострадалата-което очевидно не е било сторено от обв.В.,която вероятно е
погледнала в огледалата само преди да започне маневрата/така,както обяснява в
хода на ДП-разпит от 05.03.2019 година,л.97,на гърба,долу/.
Пътната ситуация е станала
опасна при навлизане на пострадалата в пътното платно на ул. „Ш.“, при
слизането й от тротоара на моста-като пострадалата и в този момент е била
видима за обв.В.. В този момент автомобилът се е намирал на около 3 метра преди
мястото на контакта с пострадалата и при движение със скорост от 5 км/час е било възможно да спре на около 1,8 метра,
тоест при своевременно аварийно спиране на обв.В. е било възможно да спре на
около 1 метър преди мястото на контакта и по този начин да предотврати ПТП/л.59-60
от ДП/.
Предвид горното са
неоснователни доводите на защитата,че се касае за случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК.Обосновано първоинстанционният съд е приел,че обв. В. на
инкриминираната дата и място, при управление на лек автомобил е нарушила
правилата за движение, визирани в чл.40 ал.2 от ЗДвП и чл.94 ал.2 от ППЗДвП, а
именно : по време на движението си назад не е изпълнила задължението си
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, е била длъжна да осигури лице, което да й сигнализира за опасности
и не е изпълнила задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава, вследствие
на което е блъснала пострадалата пешеходка Е. М., при което по непредпазливост
й е причинила комплексна средна телесна повреда, подробно описана по-горе.
Нарушението на посочените
правила за движение по пътищата се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилия съставомерен резултат.Посоченото от първоинстанционния съд съпричиняване
от страна на пострадалата не представлява основание за отпадане отговорността
на обв. В.. Това е така, защото е налице предхождащо нейно виновно поведение,
изразено в невземане на предварителни мерки, каквито й вменяват разпоредбите на
чл.40 ал.2 от ЗДвП и чл.94 ал.2 от ППЗДвП. Понеже не е изпълнила това си
задължение, обвиняемата е извършила нарушение на основни правила за движение на
заден ход, още повече, че е сторила това на участък от пътя, който принципно
забранява движението на заден ход.Независимо, че и пешеходката М. е имала
възможността да възприеме движещия се на заден ход автомобил и да не предприема
пресичане, обв. В. не е изпълнила горепосочените задължения и това й виновно
поведение е довело до вредоносния резултат. С оглед задълженията, които обв. В.
е имала при управление на МПС на заден ход, е без значение поведението на
другите участници в движението и тяхната посока и скорост на движение, в случая
на пешеходеца М. При самото си движение назад е следвало непрекъснато да
наблюдава пътя зад МПС, което не е изпълнила като задължение, поради което не е
възприела стъпилата на платното за движение и пресичаща възрастна жена. Обв. В.
е могла да предвиди общественоопасните последици, ако се е била съобразила с
пътната обстановка, характеризираща се с движение на МПС и пешеходци в района
на кръстовище.
Неоснователни са и доводите на
защитата за т.нар.“опасна зона“,каквато при движение на заден ход не
съществува/в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС/.В този смисъл
напълно обосновано първоинстанционният съд е посочил в мотивите си,че движението
назад е изключение от общите правила за придвижване на МПС по пътищата съгласно
ЗДвП, поради което пешеходците са затруднени при възприемането му. В тези
случаи предприемането на действия е изцяло под отговорността на водача на МПС.
Убеждението, че зад МПС в момента няма опасност и замислената маневра може да
се осъществи безопасно, не е достатъчна, за да ограничи отговорността на водача
на маневриращото МПС- той е задължен през цялото време на осъществяването на
тази маневра да следи пътя зад себе си и дори и в случаите, когато това
обективно е невъзможно, законодателят поставя и задължението за използването на
второ лице, чрез което водачът на МПС да осъществява пряк контакт,
подчертавайки с всичко това тоталната отговорност на този, който осъществява движението
на заден ход.
Както се прие и от двете
съдебни инстанции,доказателствата по делото сочат, че обв. В. е могла да
възприеме пешеходката М. и да избегне настъпването на произшествието, ако е
съобразила предписаното й поведение като водач на МПС и оцени опасността за
движението от момента на възникването и по адекватен начин. По тези съображения
нормата на чл.15 от НК е неприложима.
Прилагайки обаче материалния
закон,настоящата инстанция приема,че първоинстанционният съд не е отчел поведението на обвиняемата спрямо
пострадалата, което се е изразило в оказване веднага след настъпване на
процесното ПТП на помощ на пострадалата от страна на обв.В. - като това е
станало на два пъти.Това поведение на обв.В. е установено по безспорен начин от
показанията на свидетелите,посочени по-горе.Това поведение на обв.В. е било
описано и в обстоятелствената част та Постановлението на прокурора от
18.03.2019 година,във връзка с което е образувано настоящото дело.
В този смисъл настоящата
инстанция приема, че обвиняемата след извършеното от нея деяние по чл. 343 ал.
1 б. „б” от НК във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК е направила всичко зависещо от нея
за оказване помощ на пострадалата – непосредствено след настъпването на процесното
ПТП.
В този смисъл настоящата
инстанция счита, че първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния
закон, като ще следва на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 предл. 3-то от НПК, да се
измени първоинстанционното решение, като се приложи закон за по-леко
наказуемите престъпления и се преквалифицира извършеното от обв.В. престъпление
като такова по чл. 343а, ал. 1 б.”а” предл. 2-ро във връзка с чл. 343,
ал. 1, б. „б”, предл. 2-ро от НК във връзка с чл. 342, ал. 1 предл. 3-то от НК.
Това престъпление се наказва по
закон с лишаване от свобода за срок до две години или пробация. В този смисъл
тук също отново е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК.
На обв.В. са наложени
административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 3 месеца,които са за минимални срокове.В този смисъл
тези наказания се явяват справедливи и обосновани и следва да се потвърдят като
вид и размер.
Правилно са определени и
дължимите по делото от обвиняемата разноски. В тази част решението също следва
да бъде потвърдено.
При разглеждането и решаването
на делото от първоинстанционния съд не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат отмяна на решението на това основание.
Воден от горното и на основание
чл.337,ал.1,т.2,предл.3-то от НПК и чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 238
от 17.04.2019 година,постановено по НАХД № 537/2019 година на Пазарджишкия
районен съд,като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното
от обв.Р.С.В. с ЕГН **********,престъпление като такова по чл. 343а ,ал. 1, б.”а”,предл. 2-ро от НК във връзка с чл. 343, ал.
1, б. „б”, предл. 2-ро от НК във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК във
връзка с чл.40, ал.2 от ЗДвП и чл.94, ал.2 от ППЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в
останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.