№ 19998
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110156223 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД срещу „Техем Сървисис“
ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1/ Иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума размер на 29,06 лв., дължима на основание чл. 45, т.
2 от Общите условия от Договора между „Топлофикация София“ ЕАД и
„Техем Сървисис“ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост,
равняваща се на стойността на платената от ищеца на ответника през периода
м. 05.2018 г. до 04.2020 г. цена за извършена услуга дялово разпределение, за
която с влязло в сила решение е установено, че не се дължи от крайния
потребител на топлинна енергия, сторнирана е и е отнесена в загуба на ищеца,
ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й заплащане;
2/ Евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
връщане на сумата от 29,06 лева като платена от ищеца на ответника без
правно основание, поради липса на извършено дялово разпределение; както и
2/ Иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, пр. 2 ЗЗД за сумата от
850 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
виновно противоправно неизпълнение на поетите от ответника договорни
задължения за извършване на отчет и дялово разпределение, равняваща се на
сбора от сторените и заплатени от ищеца разноски по ч.гр.д. № 38226/2021 г. и
гр. 32696/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, образувано за събиране на
начисленото от ответника вземане за цена на услуга дялово разпределение,
ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата
1
молба до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по Договор за извършване на услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за етажна собственост, находяща се в ***, избрала
ответника да извършва топлинното счетоводство в сградата.
Твърди, че в изпълнение на сключения договор, ответникът е извършил
отчет на лице, за което твърди да е клиент на топлинна енергия в
самостоятелен обект в ****, представляващ гараж № 3. Сочи, че ответникът
подал данни до ищеца за отчетената и консумирана от клиента енергия, за
което ищецът му е заплатил сума в размер на 29.06 лв.
За изплатената на ответника сума за цена на услугата дялово
разпределение, „Топлофикация София“ ЕАД подала заявление и се снабдила
със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу клиента на топлинна
енергия, собственик на процесния гараж, по ч.гр.д. № 38226/2021 г. по описа
на СРС, 157 с-в.
След подадено възражение в срок, „Топлофикация София“ ЕАД
предявила иск по реда на чл. 422 ГПК, по който било образувано гр.д. №
32696/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
В производството по делото фирмата за дялово разпределение „Техем
сървисис“ ЕООД била конституирана като трето лице – помагач на страната на
ищеца.
В рамките на заповедното и исковото производство срещу клиента на
топлинна енергия, „Топлофикация София“ ЕАД извършила разноски за
заплатена държавна такса в общ размер на 100 лева /25 лева за заповедното
производство и 75 лева за исковото производство/, както и разноски в размер
на 350 лева за депозит за СТЕ – общо 450 лева.
С влязло в сила решение гр.д. № 32696/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в,
предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД иск за установяване
дължимостта на сумата от 29.60 лева по отношение на физическото лице –
потребител на топлинна енергия, бил отхвърлен, поради което
„Топлофикация София“ ЕАД била осъдена да понесе отговорността за
разноските, сторени от насрещната страна, в общ размер на 400 лева.
Ищецът твърди, че в постановеното съдебно решение е прието, че
липсват доказателства за извършена услуга „дялово разпределение“, като тези
мотиви, на основание чл. 223, ал. 2 ГПК обвързват ищеца и третото лице-
помагач, явяващи се ищец и ответник по правния спор, с който е сезиран
настоящия съдебен състав.
Счита, че са налице предпоставките по чл. 45, т. 2 от ОУ на договора
между страните, гласящ, че в случай на неправилен отчет или невярно дялово
разпределение, в следствие на което „Топлофикация“ е сторнирала и отнесла в
загуба начислени суми за отделен потребител, загубата се дължи от Търговеца
на Топлофикация в пълен размер.
Намира, че с постановеното съдебно решение по гр.д. № 32696/2022 г.
по описа на СРС, 157 с-в. се установява, че ответното дружество виновно не е
2
извършило поетите си договорни задължения, тъй като е осъществило
невярно дялово разпределение и по този начин е станало причина за
понесените от ищеца имуществени загуби за сторените и заплатени от
ищеца разноски по предходно образуваното дело. Намира, че действията по
извършване на неправилен отчет и невярно дялово разпределение
представляват действие на непозволено увреждане от страна на ответника, в
пряка последица с които са претърпени имуществени вреди на ищеца.
Моли за уважаване на предявените осъдителни искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът „Техем сървисис“ ЕООД е
подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност и недоказаност на исковете. Твърди, че ищецът знае и
притежава документите за обстоятелството, че в сградата на процесния
самостоятелен обект е топлоснабдяването е преустановено. Поддържа, че
именно той е управител на абонатната станция. Сочи, че ищецът е нарушил
чл. 5 и чл. 31 от общите разпоредби към сключените договори, с които се е
задължил да уведомява ответника за включването и изключването на обекти
от топлопреносната мрежа, както и за вида и обема на обектите.
Излага, че не е в правомощията му да извършва проверка дали даден
обект е изключен от топлопреносната мрежа. Твърди, че ищецът е нарушил и
т. 1 от раздел 5, като не е поддържал актуализирана база данни за клиентите,
които обслужва.
Сочи, че под страх от санкциите, договорени в раздел 7, при нарушение
на горните разпоредби, в периода 01.05.2018 г. -30.04.2020 г. за процесния
обект е подавал нулево потребление от обект в **** гараж № 3, което е
установено и от приетата СТЕ по цитираното от ищеца производство.
Счита, че понесените от ищеца вреди се дължат на действията или
бездействията на ищеца.
Прави възражение за лошо воден процес, на основание чл. 223, ал.2,
изр.1 от ГПК от страна на ищеца, който умишлено или поради груба
небрежност е допуснал процесуални пропуски и грешки, като не е представил
намиращите се у него документи.
С тези аргументи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е между страните, че „Топлофикация София“ ЕАД, по
издадена лицензия за територията на град София, продава топлинна енергия с
топлоносител гореща вода за отопление и битово горещо водоснабдяване на
клиенти в самостоятелни обекти в сгради – ЕС, присъединени към
топлопреносната мрежа.
Не се спори между страните по делото, че същите са обвързани от
3
облигационно правоотношение по договор за извършване на услугата дялово
разпределение по отношение на сграда, находяща се в гр.София, ****, в това
число, по отношение на процесния имот - гараж № 3. Това правоотношение е
регулирано от Общи условия, приети с Решение по т. 2 от Протокол №
19/05.07.2007 г. и Решение по т. 1 от Протокол № 22/23.07.2007 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-
024/10.08.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от същите, търговецът извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по имоти в СЕС, като 1. Извършва отчет
на средствата за дялово разпределение най-малко два пъти в годината; 2.
Изготвя изравнителна сметка на потребената топлинна енергия в СЕС най-
малко един път в годината, независимо от броя на отчитанията, 3. Извършва
анализ и месечна актуализация на дяловете.
Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2, търговецът разпределя потребената топлинна
енергия между потребителите в сградата по правилата на НТ и определя
дяловете за отчетен период за имотите на всички потребители в сградата,
независимо от наличието на монтирани уреди за дялово разпределение в
отделните помещения и имоти.
Съгласно чл. 13 търговецът е длъжен за месеца, от началото на който е
получено уведомлението от Топлофикация за извършване на дялово
разпределение, да подаде на Топлофикация прогнозни данни за потребление
на топлинна енергия за отопление и топла вода за всеки от имотите, а съгласно
чл. 15 - да актуализира прогнозните дялове за потребление на топлинна
енергия за отопление и топла вода след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, както и след всяка
промяна на потребление, за която е уведомен по надлежния ред съгласно чл.
71, ал. 4 от НТ.
Според чл. 21 неосигуряването на достъп до имотите се удостоверява с
констативен протокол, подписан от представител на търговеца и
упълномощено лице или друг потребител от етажната собственост.
Съгласно чл. 22 търговецът е длъжен при отчитането на уредите за
дялово разпределение да извърши проверка и на помещенията и имотите, в
които отоплителните тела са демонтирани и/или няма монтирани средства за
дялово разпределение, в т.ч. помещенията с монтирани отоплителни тела
извън проекта, за спазване на изискването по НТ.
Съгласно чл. 45, ал.1 ОУ, в случай на установяване на допуснати
грешки от страна на търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно
дялово разпределение в предходен изравнителен период, в следствие на което:
1. Топлофикация е издала повторни, коригирани месечни сметки на
потребителите, търговецът дължи на Топлофикация дължимите лихви по
коригираните плащания и 2. Топлофикация е сторнирала и отнесла в загуби
начислени суми на отделен потребител, загубата се дължи от търговеца на
Топлофикация в пълен размер.
По делото е представен и договор № 701/17.09.2001 г., сключен между
4
„Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, по силата на който
ответното дружество се е задължило да извършва дялово разпределение в
процесната сграда.
Видно от приложеното за послужване към настоящото производство
гр.д. № 32696/2022 г., СРС 157 с-в е бил сезиран с искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземане срещу ответника А.Г.М., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ****, за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение за следните суми: 29,06 лв. – стойност на дялово разпределение
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот Гараж № 3, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на
вземането, както и 5,36 лв. – лихва з а забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.07.2018 г. до 11.06.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
38226/2021 г., по описа на СРС, 157 състав
В рамките на това производство ответникът по разглежданите в
настоящото производство искове е бил привлечен като трето лице - помагач
по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, като решението е постановено с негово участие.
Исковете са отхвърлени, като в мотивите на съдебното решение са
изложени следните съображения:
„Според заключението на вещото лице Ива Дамянова Урумова по
допуснатата съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че в
процесния имот има отсъединен и затапен панелен радиатор, няма видима
водопроводна инсталация, няма прибори за ползване на вода, както и водомер
за топла вода. По данни на ФДР от сезон 2014/2015 г. в сградата се разпределя
само топлина енергия за БГВ, но изравнителните сметки са архивирани и не са
предоставени на вещото лице. От ТР „София Изток“ са предоставили
информация, че партидата на гараж 3 към „Топлофикация София“ ЕАД е
открита по първичен списък с посочена отопляема квадратура 40 куб.м.
Потвърдили също така, че през процесния период топлозахранването към
отоплителната инсталация на вх. Г е било прекратено. ФДР и ТР „София
Изток“ не са представили данни и документи за ползване или неползване на
ТЕ за БГВ.
От представените изравнителни сметки от ФДР за процесния период
отопление за имот, отопление от сградна инсталация и подгряване на БГВ
за гаража са 0 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че за процесния имот,
собственост на ответника, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
5
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно
основание.
В случая не е спорно между страните по делото, че ответникът е
собственик на процесния имот.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ).
Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за
националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва
от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него
6
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б
от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че
топлоподаването към вход Г на процесната сграда, в който се намира
гаражът, собственост на ответника, е преустановено изцяло – липсва
доставка на топлинна енергия, както за отопление на имотите, така и за БГВ,
общите части и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – в този
смисъл е заключението по приетата Съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните.
Ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че за
процесния вход и в частност за процесния имот е извършвана услуга дялово
разпределение. Поради всичко изложено съдът намира, че исковете се явяват
изцяло неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, като
съответно искане е направил процесуалният му представител адв. С.Х. за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на основание чл. 28, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, което
съобразно НМНАВ, съобразно материалния интерес е в размер на 400 лв.“
Предвид изложеното, от правна страна съдът приема следното :
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно цитираната разпоредба, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забавата.
Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2 от Общите условия от Договора между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост, в случай на установяване на допуснати грешки от страна
на търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово
разпределение в предходен изравнителен период, в следствие на което
Топлофикация е сторнирала и отнесла в загуби начислени суми на отделен
потребител, загубата се дължи от търговеца на Топлофикация в пълен
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не
може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако
последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. От сочената
разпоредба се извежда обвързващото действие на мотивите на съдебното
решение, чието действие се разпростира между главната подпомагана страна и
подпомагащата страна. Последната има за предмет всички становища на съда,
намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда,
7
правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те
обуславят изводите относно спорното право.
При това обвързващо действие, настоящият състав е длъжен да се
съобрази с мотивите на решението, постановено с участието на ответника
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Видно от мотивите на съдебното решение исковете са отхвърлени, тъй
като съдът е достигнал до извода, че по делото не са събрани доказателства, че
„ за процесния вход и в частност за процесния имот е извършвана услуга
дялово разпределение.“
Не е спорно между страните, че в следствие на така отхвърлените
искове и предвид невъзможността ищецът да събере стойността на
заплатената цена за услуга „дялово разпределение“ от крайния потребител,
сумата от 29.06 лева е отнесена като загуба за предприятието.
С оглед на това, и като съобрази обвързващите страните мотиви на
съдебния акт, задължителни за настоящия съдебен състав, съдът намира, че по
делото се установяват предпоставките на цитираната от ищеца договорна
клауза на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ, поради което предявеният иск за сумата от
29.06 лева се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Не се доказва по делото направеното от ответника оспорване по реда на
чл. 223, ал. 2 ГПК за наличие на умисъл или груба небрежност, проявена от
страна на ищеца при воденото на предходния исков процес, доколкото се
установява от приобщените производства, че ищецът е представил всички
налични и известни нему доказателства по делото /независимо, че същите не
са били достатъчни за уважаване на претенцията му/.
С оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД за връщане на същата сума като платена без основание.
По иска с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение
за неизпълнението.
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението.
В конкретния случай ищецът основава претенциите си за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди с твърдяно виновно договорно
неизпълнение на поетите от ответника задължения за извършване на дялово
разпределение в имот. Твърди, че в резултат на това виновно поведение на
ответника е понесъл имуществени вреди в размер сторените и присъдени в
тежест на ответника разноски в предходното заповедно и исково производство
в размер на общо 850 лева. /С оглед твърдението в исковата молба, че
неправомерното увреждащо поведение на ответника се изразява именно в
изготвянето на неправилен отчет и дялово разпределение – част от
8
договорните задължения на ответника, съдът намира, че дадената в доклада
първоначална правна квалификация по чл. 49 ЗЗД е некоректна/.
За основателността на предявения иск е необходимо на първо място по
делото да бъде установено наличието на виновно неизпълнение от страна на
ответника.
Видно от представените по делото общи условия към договора,
съгласно чл. 32 в задължение именно на „Топлофикация София“ ЕАД е да
уведомява фирмата за дялово разпределение за прекратяване на
топлоснабдяването на отделни имоти в сграда в режим на етажна собственост.
До наличие на уведомление по предходния член, за дружеството
ответник съществува валидно обвързващо го договорно задължение да подава
ежемесечни отчети и да извършва дяловото разпределение за процесните
имоти.
В случая, не се твърди от ищцовото дружество да е уведомил
своевременно търговеца за прекратяване на топлоподаването в процесната
сграда /информация известна на самия ищец/, поради което за „Техем
сървисис“ ЕООД е съществувало задължение да отчита потребената енергията
за обекта.
Доказва се по делото от приетите по настоящото дело СТЕ и ССчЕ, че
ответникът е изпълнявал горното си задължение, като ежемесечно е подавал
отчети към ищцовото дружество, видно от които за процесния недвижим
имот, с действаща, незакрита партида, е отчитано нулево потребление.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се установява
виновно неправомерно поведение от страна на ответното дружество, в
резултат на което ищецът да е претърпял имуществените вреди, изразяващи се
в заплатени разноски в предходното исково производство.
/За пълнота следва да бъде отбелязано, че горните разсъждения за
липса на вина и противоправност в действията на ответника са приложими и
при възприемане на сочената от ищеца в исковата молба квалификация по чл.
49 ЗЗД/.
С оглед изложеното, предявеният иск за сумата от 850 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в
производството.
Ищецът е доказал извършването на разноски в размер на 100 лв –
заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за ССчЕ, като е претендирал и
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева – общо 500 лева.
Ответникът е доказал извършването на разноски в размер на 300 лева
за депозит за СТЕ и в размер 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие,
фактура и платежно нареждане, т.е. общият размер на разноските възлиза на
780 лева.
9
Съразмерно на уважената част от исковете , ищецът, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, има право на разноски в размер на 16.53 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ответникът, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има право на разноски в размер на 754.21 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 29.06 лева, дължима на основание чл. 45, т. 2 от
Общите условия от Договора между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем
Сървисис“ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, равняваща се на
стойността на платената от ищеца на ответника през периода м. 05.2018 г. до
04.2020 г. цена за извършена услуга дялово разпределение в гараж № 3 в ****,
за която с влязло в сила решение по гр.д. № 32696/2022 г. по описа на СРС,
157 с-в, е установено, че не се дължи от крайния потребител на топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. - датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й заплащане;
ОТВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата
от 850 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
виновно противоправно неизпълнение на поетите от ответника договорни
задължения за извършване на отчет и дялово разпределение, равняваща се на
сбора от сторените и заплатени от ищеца разноски по ч.гр.д. № 38226/2021 г. и
гр. 32696/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, образувано за събиране на
начисленото от ответника вземане за цена на услуга дялово разпределение,
ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 16.53 лева – разноски пред първата инстанция,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 754.21 лева - разноски пред първата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11