Решение по дело №1031/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 4315/30.05.2013г., постановено по Г.д. № 419/2012г. по описа на РС Б., в частта в която съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, както и в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователно възражение за прихващане в размер на 8000.00 лв. и е осъдил Д. С. Н. да заплати на Я. И. Г., сумата от 1 264.84лв. за съдебните разноски пред първата инстанция, е депозирана пред ОС Б. въззивна жалба от адв. Гергана Стефанова Теодосиева, като пълномощник на Д. С. Н. от град Б..

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оплакванията на жалбоподателя са за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, са основани на твърдението, че първоинстанционния съд неоснователно и в нарушение на процесуалните правила на ГПК, е допуснал нарушение на основните принципи на гражданския процес съобразно нормите на чл. 7, чл. 9 и чл. 10 от ГПК, а именно – принципа за служебното начало, равенството на страните в процеса и установяването на обективната истина по делото. Във връзка с допуснатите процесуални нарушения се сочат в жалбата- недопускане на пожаро-техническа експертиза от първоинстанционния съд, неценене на показанията дадени от ищеца Я. Г. пред органите на разследването по ДП № 1446/2007 г. по описа на РПУ на 13.07.2007г., както и липсата на ясни указания с доклада по чл. 146 от ГПК, досежно направеното от ответника възражение по чл. 50 от ЗЗД. Във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, излагат се доводи, че съдът неправилно е оценил събраните доказателства и е стигнал до неверни правни изводи, които са повлияли и на законосъобразността на постановеното решение. Така оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, че ремонта на покрива е бил извършен от въззиваемия Я. Г., със съгласието на Д. С. Н., както и че подпокривното пространство е обща част на сградата. Оспорва се от жалбоподателката и дадената от съда в РС Б. правна квалификация на предявения иск, като се навеждат доводи, че в случай съдът въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и нейния петитум, е следвало да квалифицира предявения иск като иск по чл. 60 от ЗЗД, по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, с което се обосновава довода и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателката, че обжалваното решение е необосновано и поради това, че са налице различни фактически твърдения на заявителя в производството пред заповедния съд по реда на чл. 410 от ГПК и на ищеца по реда на чл. 422 от ГПК, което е процесуално недопустимо. Не на последно място се навеждат доводи, че иска е останал и недоказан, тъй като в исковата молба липсва посочване какви количества по видове материали и по пера са вложени при ремонта на покрива, като в тази връзка са оспорени от ответника и представените пред първата съдебна инстанция. Излагат се съображения, че поради недоказаност и неоснователност на главния иск, неоснователен е и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за претендираните лихви за забава. С въззивната жалба са наведени доводи, че съдът неправилно е отхвърлил като неоснователно възражението за прихващане по чл. 50 от ЗЗД, тъй като въззиваемия Я. Г. не е доказал, че пожара възникнал в тавански жилищен етаж – негова собственост, се дължи на непреодолима сила или чужда причина. Оспорва се обжалваното първоинстанционно решение и в частта му за разноските. С жалбата се иска от въззивния съд, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като отхвърли предявените искове от ищеца в уважената част, като недоказани и основателни и присъди в полза на Д. С. Н., сторените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания- за приемане като писмено доказателство на искова молба по друго гражданско дело, както и за допускане на пожаро-техническа експертиза за изясняване на обстоятелството от къде е възникнал пожара и има ли констатирани нарушение правила за пожарна безопасност.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Сайфие Бузгьова, като пълномощник на Я. И. Г.. Не се оспорва допустимостта на въззивната жалба, но се възразява, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Изразява се становище за неоснователност на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстаницонния съд при постановяването на обжалваното съдебно решение, с аргументи, че пожаро-техническата експертиза е била отказана от съда, тъй като по делото има доказателства за механизма на възникване на пожара, а не се налага нов доклад от въззивния съд, тъй като иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД не е бил предявен нито с отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание в РС Б.. Направено е в срока по чл. 131 от ГПК възражение за прихващане за причинени от Д. С. Н. неимуществени вреди, което съдът е допуснал до разглеждане и е дал възможност на въззивницата Н. да представя доказателства в тази насока. Оспорват се с писмения отговор и оплакванията във въззивната жалба, за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, като се възразява, че решението в обжалваната му част е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства, правилно е извършил оценка на доказателствения материал и е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, при правилна квалификация на предявения за разглеждане иск - по чл. 30 ал.3 от ЗС, във връзка с чл. 41 от ЗС. С писмения отговор на въззивната жалба се твърди, че всички обстоятелства по делото сочат, че е налице съсобственост между страните по делото в процесната сграда, като не се оспорва че на 13.07.2007 г., в резултат на възникнал пожар е изгорял целия покрив на сградата, като поради липса на съгласие на съсобствениците за ремонт на същия, Я. Г. е извършил ремонт на покрива, който е бил неотложен и спешен и предявения иск е за направените от него необходими разноски за ремонтиране на общата част на съсобствената сграда. Твърди се от пълномощника на въззиваемия – адв. Бузгьова, че предявения иск е бил доказан пред първоинстанционния съд по основание и размер, като същият правилно е бил уважен. С писмения отговор се иска от въззивния съд да отхвърли като неоснователна депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и да бъдат присадени в полза на въззиваемия Я. И. Г. сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски по делото.

С писмения отговор на въззивната жалба се възразява срещу направените с нея от пълномощника на Д. С. Н. доказателствени искания, като се навеждат доводи, че искането за приемане като писмено доказателство на исковата молба по друго гражданско дело е преклудирано, а за назначаването на пожаро-техническа експертиза, не са налице основанията на чл. 266, ал.3 от ГПК за това.

Съдът при проверката си по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС Б. във връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон - относно обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

Направеното доказателствено искане с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция- за приемане като писмено доказателство на искова молба, въз основа на която е образувано друго дело, е оставено от въззивния съд без уважение, тъй като същото е процесуално преклудирано. Така представената искова молба не е ново или новооткрито доказателство, за да са налице основанията на чл. 266 ал.2 т.1 от ГПК за нейното приемане като писмено доказателство по делото, точно обратното- решението по Г. дело, което е било образувано въз основа на представената с въззивната жалба искова молба, е било представено пред първоинстанционния съд и прието като писмено доказателство по настоящото дело.

Искането за допускане и назначаване на пожаро техническа експертиза пред въззивната инстанция също е неоснователно и съдът го е оставил без уважение. Искането не е ново, тъй като същото не се прави за пръв път пред въззивната инстанция. Напротив- искане за назначаване на такава експертиза при същите задачи е било направено пред първоинстанционния съд и е било оставено без уважение, тъй като съдът е счел, че по делото се съдържат достатъчно писмени доказателства за установяване на механизма за възникване на пожара и обстоятелствата при които той е достигнал подпокривното пространство. В този смисъл въззивният съд намира, че като е отказал да допусне и назначи поисканата пожаро техническа експертиза, първоинстаницонният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да обосновава и налага по смисъла на чл. 266 ал. 3 от ГПК, допускането на такава експертиза пред въззивната инстанция, за да спомогне пълното изясняване на обективната истина по делото. Налице са и чисто обективни причини, мотивирали настоящия състав на ОС Б., да откаже допускането на пожаро техническа експертиза по делото. Това искане е закъсняло и поради това вече ненужно. В помещенията и по покрива на сградата вече са извършени ремонти и заличени следите от бушувалия пожар, поради което чисто обективно към настоящия момент вещото лице по една такава експертиза не би могло да отговори на поставените му задачи, тъй като следите от пожара вече са напълно заличени.

За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав, съобрази следното:

Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от същия процесуален закон, като първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна и го е разглеждал във връзка с чл. 30 ал. 3 от ЗС, във връзка с чл. 41 от ЗС и с чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по депозирана пред първоинстанционния съд искова молба, предявена от Я. И. Г., ЕГН *, с постоянен адрес: Г.Б., У.„М. К.“ № 5, . 4, ап. 5 срещу Д. С. Н. с постоянен адрес: Г.Б., У.„М. К.“ № 5, . 2, ап.

Иска се от съда за признае за установено, че Д. С. Н. дължи на Я. И. Г. сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.Г.дело № 4006/2011 г. на Районен съд - Б., а именно:

- сумата от 4 500,00лв./четири хиляди и петстотин лева/, представляваща главница, приспадаща се на жалбоподателката Н., част от заплатената от въззиваемия Г. сума в общ размер на 18 000.00лв. за извършен ремонт и възстановяване на покривна конструкция на съсобствената между страните по делото, Таня Иванова Генова и Йордан Стоицов Ангелов Жилищна сграда с идентификатор 04279.612.1 по Кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК, представляваща по документи за собственост четириетажна жилищна сграда, построена в УПИ Х /десети/, отреден за имот с пл. № 5397 в кв. 117 по плана на Б., У. “М. К.” № 5;

- сумата от 1 191.65.00лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от получаването на поканата от ответницата за доброволно изплащане на задължението- 22.06.2009г. до датата на депозиране на заявлението по заповедното производство– 20.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по заповедното производство-сумата от 113.84лв.-внесена държавна такси и сумата от 500.00лв. за адвокатско възнаграждение. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.

Исковата претенция е основана на твърдението изложено в обстоятелствената част на исковата молба, за това че жалбоподателката Д. С. Н. и въззиваемия Я. И. Г., са етажни съсобственици в недвижим имот – Жилищна сграда с идентификатор № 04279.612.1 по КК и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на сградата: Г.Б., У.“М. К.” № 5, по документи за собственост представляваща жилищна сграда, построена в УПИ X /десети/, отреден за имот с планосн. № 5397 в кв. 117 по плана на Г.Б., състояща се от четири етажа, като всяка от страните притежава самостоятелен обект от нея, а по отношение на общите части на сградата е налице съсобственост. Твърди се в исковата молба, че ищецът Г. е собственик на обект в сградата въз основа на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 320, том. І, peг. № 3826, дело № 316 от 1999 г. на нотариус Катерина Тамбураджиева и Нотариален акт за дарение № 94, том. VІ, peг. № 14018, дело № 1035 от 2005 г. на Нотариус Искра Кутева, а въззиваемата- Д. С. Н. е собственик на апартамент, находящ се на втори етаж от сградата, на основание Нотариален акт № 2, том ІІ, дело № 212 от 31. 03.1970 г. по описа на Благоевградския районен съдия. Твърди се още че етажни собственици в сградата са и Таня Иванова Генова на основание Нотариален акт за дарение № 104, том. 10, peг. № 2695, дело № 2993 от 1997 г. на Нотариус Катерина Тамбураджиева и Нотариален акт за дарение № 95, том VІ, peг. № 14020, дело № 1036 от 2005 г. на Нотариус Искра Кутева и Йордан Стоицов Ангелов на основание Нотариален акт № 75, том ІІ, дело № 285 от 17.05.1978г. по описа на РС Б.. Поддържа се, че всеки от съсобствениците притежава по ј ид. част от общите части на сградата.

Другите фактически твърдения са за възникнал на 13.07.2007г. в съсобствената жилищна сграда пожар от неустановен източник в резултат, на който бил повреден мансардния/тавански/ етаж, а покривната конструкция на сградата изгоряла напълно. Твърди се, че след като не получил съдействие от останалите съсобственици за извършване на ремонта на покрива, поради необходимостта да се извърши спешен ремонт на покрива на съсобствения имот, Я. И. Г. направил необходимите разноски по покривната конструкция, за да опази имота от погиване/съществена повреда/, като ремонтът и възстановяването на покрива е извършено от „Нов покрив“ ООД за сумата от 18 000.00лв.- сума изплатена еднолично от Г., която той твърди в исковата молба че е изплатил на два пъти- сума от 9 000лв. на 18.08.2007г. и сума от 9 000лв., изплатена на дружеството изпълнител на 20.10.2007т. Твърди се, че изразходваната на ремонта и възстановяването на покрива сума, разделена съразмерно на четиримата етажни съсобственици е по 4 500лв. за всеки. Изборът на фирмата, на която да се възложи изпълнението на поръчката е била извършена и след проучване на оферти на друга фирма – „Универсал строй консулт“ ООД, която се занимава със същия предмет на дейност, като била изрбана най- изгодната оферта.

В исковата молба пред първоинстанционния съд се твърди, че Г. е отправил нотариална покана за доброволно уреждане на спора, като предвид неизплащане на сумата Д. С. Н. дължи на ищеца и мораторна лихва от деня на получаване на нотариалната покана-22.06.2009г. до деня на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-20.12.2011г., в размер на 1191.65лв.

Правните основания за исковата претенция на кредитора - Я. И. Г. пред съда е основана на доводите, че извършения ремонт е бил спешен и неотложен, тъй като се касае до ремонт на изгорелия покрив на съсобствената сграда, като същият е имал задачата да опази сградата от погиване или съществени повреди, като след като един от съсобствениците е извършил ремонта за собствена сметка, то останалите собственици на основание чл. 41 от ЗС, му дължат заплащането на частта от направените разноски, съответстваща на идеалната им част от съсобствеността в общите части на сградите – в случая на 1/ 4 идеална част. Навадени са доводите, че се касае за необходими разноски, доколкото същите са били наложителни и предназначени да опазят сградата от погиване или от сериозни повреди. Неизплащането на частта от направените разноски от страна на съсобственика Д. С. Н. е мотивирало Я. И. Г. да предяви иска си пред съда.

Сочи се в исковата молба, че за да осъществи правата си по съдебен ред, молителят Г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По същото било образувано ч.Г.д. №4006/2011г. по описа на РС Б. и била издадена заповед за изпълнение за посочените по-горе суми. Тъй като Н. възразила срещу издадената заповед чрез подаване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК, Г. бил мотивиран да предяви настоящите искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 41. ал. 1 от ГПК, пред съда за установяване на вземането си срещу Д. С. Н., както и за претенция на дължимите лихви за забава и разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК, пред първоинстанционния съд е постъпил писмен отговор от ответницата Д. С. Н., депозиран чрез пълномощниците и адв.Теодосиева и адв. Даутева, в който се възразява срещу редовността на исковата молба и изцяло се оспорва предявения иск по основание и размер. Ответницата не оспорва обстоятелството, че е собственик на апартамент в жилищна сграда, находяща се в Б., У.”Менче К.” №5, . 2, ап. З, както и че на 13.07.2007г. в жилищната сграда на този адрес е възникнал пожар, но оспорва твърдението, че пожара е възникнал от неустановен източник. Твърди се в писмения отговор, че пожарът е възникнал в мансарден етаж, собственост на ищеца по делото- Я. И. Г.. Твърди се, че възникналия пожар не е случайно събитие, а е възникнал поради това, че ищецът не е положил грижата на добър стопанин по опазване на имота и тъй като е свързан с виновни действия или бездействия на ищеца по делото, същият не може да бъде освободен от отговорност и следва да поеме изцяло и еднолично разноските за възстановяване на изгорелия покрив. Ответницата оспорва, че дължи претендираните с исковата молба суми, като освен това възразява, че макар покрива да е обща част на сградата, покрива е обслужвал само имота на ищеца Г., тъй като останалите съсобственици нямали достъп до подпокривното пространство. Така поради това че покрива обслужва само имота на ищеца /по аргумент от чл.38 ал.2 ЗС/, липсва основание ответницата да участва в разходите по неговото възстановяване. Алтернативно се навежда възражение с писмения отговор пред първоинстанционния съд, че ако не бъдат възприети горните доводи от съда Д. С. Н. не дължи претендираните с исковата молба суми, тъй като щетите от пожара са покрити от полученото от ищеца обезщетение по щета, образувана в „ЕЙ АЙ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ЗППД” ЕАД.

В писмения отговор се оспорва и обстоятелството, че в сумата, която ищецът твърди, че е платил са включени само необходимите разноски. Развити са правни съображения, че дори и да е заплатил разноските за възстановяването на покрива, претенцията по чл. 30 ал. 3 от ЗС, следва да включва само сторените от Г. необходими разноски, направени за запазване на вещта, но не и полезните разноски и подобренията в имота.

Във връзка с оспорването на основателността на предявения иск пред първоинстанционния съд, са наведени с писмения отговор на исковата молба възражения, че Н. не е упълномощавала ищеца да сключва договор за ремонт и възстановяване на покрива с „Нов покрив" ООД, на стойност 18 000.00лв., като за договора узнала едва с получаване на исковата молба, като не е давала съгласие за неговото сключване, тъй като съсобствениците обсъждали да намерят и да приемат най- изгодната възможна оферта.

С писмения отговор на практика се оспорва и доказаността на предявения иск, като се твърди, че сумата от 2 000.00лв. по фактура №35/29.05.2009г. не е за изхвърляне и почистване на строителни отпадъци от покрива и работата по изхвърляне и почистване на строителни отпадъци от покрива не е извършена от представители на Нов покрив" ЕООД.Възразява се, че сумите по фактура №36/15.06.2009г. за полагане на хидроизолация и направа на пояс и по фактура №2442/01.06.2009г.не представляват суми за направени необходими разноски. Твърди се, че сумите по фактури №31/22.04.2009г. за изработка на покрив и №72/12.07.2011г. за изработка на дървена конструкция, също не представляват суми за необходими разноски, като се оспорва да е сключвана от Г. сделка за покупка на дървен материал, за която се твърди да е извършвана от “Топей” ООД и да е издавана цитираната фактура, тъй като видно е че закупуването е извършено от трето лице. В отговора е оспорено и твърдението, направено от ищеца в исковата молба, че е заплатил сумата от 18 000лв. на „Нов покрив" ООД за ремонта, на датите посочени в молбата, както и че изобщо е заплатил така претендираната от него сума.

В писмения отговор на исковата молба са изложени пред първоинстанционния съд от ответницата Д. С. Н. доводи, че като последица от пожара за нея също възникнали вреди, изразяващи се в заплащане на суми за ремонт, който бил наложителен за запазване на имота й, но тъй като имала сключена застраховка за имота, с обезщетението, което получила, покрила частично причинените й от ищеца вреди. Ответницата твърди, че претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в причинени й неудобства с ползването на имота й, стрес, безпокойство, продължително състояние на нервно напрежение. Твърди, че била изключително притеснена, тъй като се грижи и за съпруга й, който не може да се придвижва сам.

В отговора си на исковата молба, жалбоподателката Д. С. Н., е налела възражение за прихващане за сумата от 5 000лв. за причинени й в резултат на пожара неимуществени вреди, като счита че същата следва да и бъде заплатена от Я. И. Г., доколкото с действията или бездействията си, той е причинил възникването на пожара. С оглед изложеното се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

С писмения отговор са направени и доказателствени искания, като са оспорени част от представените с исковата молба писмени доказателства – за част от тях досежно тяхната автентичност, за друга част досежно истинността им, а за трета част поради това че са неотносими към исковата претенция, тъй като се отнасят за други дейност, за дейности извършени от други фирми или за договори сключения от лице, различно от Я. И. Г..

Във връзка с направените възражения с писмения отговор на исковата молба, първоинстанционния съд с Определение № 3848/09.05.2012г. по образуваното пред него Г.д. № 419/2012г. е квалифицирал възражението за прихващане, като такова по чл. 103 от ЗЗД, а с протоколно определение от 25.04.2013г. по същото дело, на основание чл. 214 ГПК е допуснато по искане на адв. Теодосиев, изменение на приетото за разглеждане възражение за прихващане като същото да се счита предявено за сумата от 8 000.00лв.

С протоколно определение от 19.06.2012г. по първоинстанционното дело е открито на основание чл. 193 ГПК производство по оспорване автентичността на подписите, положени върху договор от 18.08.2007г., сключен между Я. И. Г. и “Нов покрив” ООД, представлявано от Стефан Костадинов Бандутов, както и автентичността на подписите, положени под приемо-предавателен протокол от 20.10.2007г.

С протоколно определение от 25.09.2012г. е открито на основание чл. 193 ГПК по оспорване автентичността и съдържанието на Удостоверение от “Топей” ООД /без изх. номер и дата/.

Пред въззивната инстанция, страните по делото чрез своите процесуални пълномощници, поддържат становищата си с депозираната въззивна жалба и отговора на същата.

През време на разглеждането на делото пред ОС Б., не са допуснати от въззивния съд и събирани нови доказателства.

За да се произнесе по депозираната въззавна жалба в рамките на своята компетентност, настоящият състав на ОС Б., въз основа на доказателствата събрани пред първата инстанция, счита за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, че жалбоподателката Д. С. Н. и въззиваемия Я. И. Г., заедно с Йордан Ангелов и Таня Иванова Генова, са етажни съсобственици в следния недвижим имот: Жилищна сграда с идентификатор №04279.612.1 по КК и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на сградата: Г. Б., ул “М. К.” № 5, като това се потвърждава и от представените и приети като писмени доказателства от първоинстанционния съд нотариални актове, схема и справки по първоинстанционното дело.

Безспорно е установено от събраните доказателства по делото и обстоятелството, че на 13.07.2007г. в съсобствената жилищна сграда, възникнал пожар от неустановен източник, в резултат на който бил унищожен мансардният етаж, а покривната конструкция на сградата изгоряла напълно./Служебна бележка от 06.08.2007г., издадена от РПУ – Б. и Удостоверение с рег. № 1099/31.07.2007г., издадено от РСПО – Б.. От цитираните писемни доказателства се установява също така, че изгорелия мансарден етаж е собственост на Я. И. Г., а Й. С. е била наемател на това помещение. За причината за възникване на пожара, изследване е извършено и от застрахователното дружество, заплатило по-късно застрахователни обезщетения на собствениците, чиито помещения са пострадали от пожара. Така в Авариен протокол № 064-1300707 от 01.08.2007г., приет като писмено доказателство от първоинстанционноия съд, в резултата от извършената инспекция е посочено- „Пожара е започнал от кухната/на мансардата/, в която има само един ел. уред- хладилник.”. По нататък като причина за възникване на щетата е посочено- „неизправност в ел. инсталация”. Описани са възстановителните работи, необходими за възстановяване на прокрива- демонтажни работи, монтажни работи, труд и материали, като общата стойност на щетата е 39 862.90лв., а стойността на 1/ 4 от същата е в размер на 9 965.73лв.

След като потърсил съдействието на останалите съсобственици, за да бъде възстановена покривната конструкция на сградата и възстановени щетите от пожара, но не получил такова, въззиваемия Г. предприел действия за да възстанови щетите за своя сметка, тъй като счел че е налице спешност и неотложност. Така свидетелката Т. С. разпитана пред първоинстанционния съд сочи, че са коментирали със сестрата на Я. Г., че съсобствениците са се събрали, за да се поемат разходите от всички, тъй като покривната конструкция е обща част, но на Я. останалите съсобственици му отказали.

Потвърждават се твърденията, наведени от ищеца Г. с исковата молба пред първоинстанционния съд, че същият е проучил цените на строителни фирми, които могат да извършат ремонта на покрива, като видно от Удостоверение № 242/17.07.2012г., прието като доказателство от съда в град Б., била е представена оферта от „Универсал строй консулт” ООД Б., с която за реконструкция на покривното пространство за друга жилищна сграда, е предложена цена от 46 229.90лв., без ДДС.

Прието е като доказателство по делото Уведомление от Я. И. Г. и сестра му Т. Г. до Община Благоеврад, с което по реда на чл. 151 т. 2 от ЗУТ, общината е уведомена за това, че ще се извърши подмяна на покривни материали, увредени при пожара. Представено е и конструктивно становище от архитект, в което са посочени изискванията, свързани с изграждане на покривната конструкция и запазване стабилитета на носещата стоманобетонова конструкция и таванския етаж.

За извършване на ремонта на изгорелия покрив и мансарда е бил сключен приетия като писмено доказателство по делото Договор от 18.08.2007г., който въззиваемият Я. И. Г. е подписал в качеството му на възложител, а Управителя на „Нов покрив” ООД в качеството му на изпълнител. По силата на сключения договор за изработка, дружеството изпълнител се е задължило да извърши ремонт и възстановяване на покрива на процесната жилищна сграда, като договорената цена на тези ремонтни и строително-монтажни работи е в общ размер на 18 000.00 лева. Видно от Протокол от 20.10.2007г., че изпълнителят е предал на възложителя по договора обекта с извършената в него работа, а последният му е изплатил изцяло сумата по договора- 18 000.00 лв.

Във връзка с оспорване на автентичността на представения Договор от 18.08.2007г., досежно подписите на страните по него, основано на твърдението, че договора не е подписан от страните и липсва съгласие за неговото сключване, пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно графологична експертиза. В заключението си експерта графолог – В. С. категорично сочи, че подписа срещу „възложител” и „приел” в Договор от 18.08.2007г. и в Протокол от 20.10.2007г. е положен и изписан от Я. И. Г.. В същото заключение е посочено, че подписите положени срещу „изпълнител” и „предал”, в Договор от 18.08.2007г. и в Протокол от 20.10.2007г. е положен и изписан от Стефан Костадинов Бандутов, управител на „Нов покрив” ООД.

По делото е прието като писмено доказателство копие на писмо от Управителя на „Нов покрив” ООД до първоинстанционния съд, разглеждащ Г.д. №787/2011г., в което Бандутов е посочил, че Я. И. Г. му е заплатил сумата от 18 000.00 лева на ръка на 20.10.2007г., но фактурите са издавани от дружеството и осчетоводявани по-късно. Това обстоятелство е удостоверено и в Протокол от 20.10.2007г., с който е извършено предаването на извършената работа по ремонта на покривната конструкция, в който изрично е отбелязано, че Възложителят е изплатил на Изпълнителя сумата договорена в договора за строителство изцяло.

Като доказателства за извършеното плащане от възложителя Я. И. Г. на изпълнителя „Нов покрив” ООД, по делото са приети копия от фактури, издадени за процесния ремонт от дружеството изпълнител на изпълнителя и документи за тяхното осчетоводяване и заприходяване в касата на дружеството. Така по делото са представени фактура № 2442/01.06.2009г., с получател Я. Г. за сумата от 2462.76 лв. за строителни материали и фактура №14911/24.09.2009г. на името на Т. И. Г., за сумата от 3540, 00 лв. за дървен материал за покрив, издадена от “Топей” ООД.

Във връзка с оспорените от ответната страна фактури по делото са приети Протокол № 300857/07.02.2013г., Протокол за установяване на факти и обстоятелства № 1306556/08.02.2013г., Протокол № 1301017/08.02.2013г., за извършени проверки от НАП-София. От същите се установява, че фактурите с изключение на фактурата, издадена от “Топей” ООД, са осчетоводени в дружествата, които са ги издали. По отношение на фактурата, представена и приета по делото като издадена от “Топей” ООД проверката е приключила с резултат, че основен предмет на посоченото дружество е търговия с нехранителни потребителски стоки, при извършените проверки в Справка декларация и Дневник продажби за периода 01.09.2009г.-30.09.2009г. няма декларирана извършена продажба по фактура № 14911/24.09.2009г. с данъчна основа 2950.00 лв. и начислен ДДС 590.00лв. Липсва отразен оборот в този размер по фискална касова бележка за извършено плащане в брой на 24.09.2009г.

Видно е още от Удостоверение от “Топей” ООД без изх. номер и дата, за което е открито производство по оспорване автентичността и съдържанието на основание чл. 193 ГПК, че в същото е удостоверено, че дружеството не е извършвало продажба на дървен материал и други строителни материали, като няма издадена фактура за продажба с номер 14911 от 24.09.2009г. и съответно не е осчетоводявана такава.

Пред първоинстанционния съд по искане на страните, са били допуснати и разпитани свидетели. Свидетелката Т.Г. е сестра на въззиваемия Г., като знае за пожара, възникнал в сградата намираща се на У. “М. К.” № 5 в град Б.. Сочи в показанията си, че през нощта през м. юли 2007г., около към 4 часа изгорял покрива на сградата. Въпреки намесата на пожарникарите цялата покривна конструкция изгоряла, като се огънала плочата и протекла вода в нейния апартамент. Свидетелката сочи, че не знае каква е бил причината за пожара, като при обследването от полицията и от застрахователното дружество, не е установено по каква причина е възникнал пожара. Свидетелката Г. заявява в показанията си, че след това веднага започнали да търсят начин да се възстанови покрива, като се обърнали към „Универсалстрой консулт”, но от там предложили висока цена- 52 000лв. Сочи, че брат и Я. И. Г. намерил фирма “Нов покрив”, която се съгласи да извърши ремонта за 18 000лв., като покрива бил ремонтиран а брат й заплатил цялата сума за възстановяването му. Свидетелката сочи, че тя се погрижила нейна приятелка да я свърже с фирма от Банско, от където бил доставен дървения материал. В последствие поискали фактура, тъй като другите съсобственици не платили никакви пари и трябвало да имат документ, за да докажат закупуването ва дървения материал. Генова сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че след пожара Я. разговарял с всички съсобственици, за да се извърши ремонта, но никой включително и леля й /жалбоподателката Д. С. Н./ не платили нищо за ремонта. Свидетелката е категорична в показанията си, че ремонта на покрива е бил абсолютно наложителен, тъй като лятото било дъждовно и цялата вода течела в нейния апартамент. Сочи още, че фирмата, която правила ремонта на покрива извозила строителните отпадъци, подпомогната от група цигани, които Я. бил повикал да помагат. Генова потвърждава в показанията си, че е заплатено застрахователно обезщетение от “Алианц”, като били изплатени по 4 000лв. на всички четирима съсобственика в сградата. Свидетелката пояснява, че при изграждането на покрива не са се зидали нови стени, извършено е обримчване с бетонови пояси, на които да легне покривната конструкция, защото предишната била изгоряла, но площта на покрива не е увеличавана.

Свидетелката Тодорка Соколова познава страните по делото, като знае и сградата в която живеят на У. “М. К.” № 5. На сутринта след като разбрала за пожара от Таня Генова видяла, че цялата покривна конструкция и мансардния етаж били изгорели. Свидетелката сочи в показанията си, че месец- два след пожара, покрива се възстановил, като лятото било дъждовно и се бързало да го възстановят. Тази свидетелка работи в РДНСК към Община Б. и като строителен инженер и старши инспектор знае, че нямало никакви изменения на покривната конструкция. В показанията си С. сочи че знае от свидетелката Таня Генова, че тя и брат й Я. Г. са плащали за възстановяването, като никой друг от съсобствениците не е плащал към момента на ремонта. Заявява, че всичко е струвало около 20 000лв.

В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелят Й. А. сочи, че живее на първия етаж в същата кооперация. На 13.07.2007г. било много топло и той спял на терасата, като през нощта чул викове и разбрал че има пожар. Качил се нагоре и видял, че гори кухнята на мансардния етаж, като огъня се качвал към покрива. Свидетелят сочи, че след ремонта се направила надстройка, за да стане покрива по-висок, за да се качат гредите се направил надзид, който бил два реда тухли, като имало завишаване на покрива, което означавало, че се вложили повече материали. Преди пожара покривът бил направен с греди, летви и цигли, а след това бил с битумни керемиди. Разговорите, които водили с Я. Г. били в насока, че той си е взел пари от застраховката и ще си прави покрива както иска. Свидетелят сочи, че бил водил разговори с Дидка /Д. Н./, да се търсят по-евтини майстори, но не е присъствал на уговорката, която Я. е правил за цената на покрива, нито някой го е питал. Сочи, че е имало и роми, които помагали да се разчисти, за да може да изкарат колите. Свидетелят Ангелов потвърждава в показанията си пред съда, че преди пожара до покрива нямал достъп никой, освен Я. Г.. Твърди, че няма достъп до подпокривното пространство без разрешение на Я., като това били уговорките още при построяването на къщата. Сочи, че Я. си отишъл на почивка след няколко дни. Над един месец минал, докато започне да се изгражда покрива отново. Свидетелят Ангелов твърди, че покрива се възстановил окончателно някъде около м. октомври през 2007г.. Заявява, че Я. ги уведомил, че трябва да се прави ремонт на покрива и те помагали. Свидетелят сочи, че е осъден да заплати неговата част от стойността на щетите.

Свидетелката Г. П. е дъщеря на жалбоподателката Д. Н., като помни нощта на пожара. Тя живеела на втория етаж заедно с родителите си. Събудили се от шум, паника, викове, разбрали, че покрива се е запалил заедно с мансардния етаж. Свидетелката сочи, че майка и била говорила с нейна приятелка, да ангажира същата фирма и тя да говори с майсторите да дойдат да видят и да кажат колко горе- долу ще струва, като три дни след пожара Я. си заминал на море и се наложило съпругът на жалбоподателката да се качи и да слага найлони, тъй като излязла буря и наводнила надолу етажите. Сочи, че в деня след пожара говорила с Я. и тя лично му предложила да се съберат всички и да изчистят остатъците от пожара, за да не се налага да плащат допълнителни пари, но Я. след това казал, че ще намери цигани, които да изчистят и след това казал, че е платил 300лв. за изчистването на отпадъците. Свидетелката твърди в показанията си, че майка и-Д. Н., била силно стресирана, била изпаднала в шок, постоянно плачела, тъй като освен щетите от пожара, баща ибил в изключително лошо здравословно състояние, има диабет и вследствие на стреса състоянието му се влошило. От водата дограмата се била цялата раздула, дюшемето се било надуло, по стените течело вода и били целите опушени. Наложило се смяна на дограмата. Свидетелката Г. П. твърди, че никой не ги е уведомявал кой ще поправя покрива и на каква стойност ще излезе. Никога не са имали достъп до мансардния етаж и покрива. Я. не е уведомявал майка й, че трябва да се извърши ремонт. Заявява, че не знае кой е заплатил за ремонта на покрива, като предполага, че е Я. И. Г., но не видяла той да плаща на някого. Не знае коя фирма е правила ремонта, но знае, че майка й има застраховка, че е получила сума от нея, но не знае колко.

Свидетелката Е. Г. е майка на Й. Б. С., която работила в Б., като към момента на пожара била на квартира в мансардата на последния етаж. Свидетелката сочи в показанията си, че дъщеря и се прибрала в Д. на 08.07.2007г., петък, 13-ти, и казала че е възникнал пожар, кучето я събудило, побягнала по стълбите с един телефон, с който си светела, защото нямало ток и отишла да събужда някой от хазяите. Споделила пред майка си, че не е имало гръмнала газова бутилка, нито е имало работещи електроуреди в мансардата преди пожара. Свидетелката сочи, че всичко било изгоряло, като в кухнята бил изгорял и покрива.

Свидетелката Х. в показанията си пред първоинстанционния съд сочи, че отишла с представител на “Алианц” на посоченото място за оценка на щетата, като там видяла, че една от пострадалите е Д. Н.. Започнали огледа от апартамента на лицето, което било подало заявлението, като направили подробен опис на щетата. В последствие като свършили този оглед отишли да видят пораженията и на другите апартаменти, влезли в апартамента на Д., като там констатирали, че от едната страна имало счупено стъкло на терасата и от там била влязла много вода. В апартамента имало наводнение, течела вода, от тавана на терасата също течела вода. След това продължили със стълбището. Свидетелката сочи, че не знае дали съсобствениците имат застраховка и дали същата включва покриване на щетите на апартамента под опожарената мансарда. Свидетелката сочи че след описа и съставения протокол, в последствие била направена количествено стойностна сметка за щетите на мансардния апартамент и на стълбището. Направила оглед на апартамента на Д., но не си спомня дали е правила количествено-стойностна сметка за нейния апартамент. При предявяване от съда на свидетелката на количествено стойностна сметка находяща се в страниците на първоинстанционното дело, свидетелката Х. заявява, е същата е изготвена с нейния почерк и е подписана от нея.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, доведени от страните, тъй като изложеното от свидетелите кореспондира с останалите доказателства, събрани по делото.

Пред първоинстанционния съд по искане на ищеца е била назначена и изслушана съдебно техническа и оценителна експертиза, която въззивният съд възприема изцяло, като пълна, компетентно изготвена и кореспосндираща на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Експерта П., сочи че в резултат на пожара, възникнал на 13.07.2007г., покривната конструкция на сградата, находяща се в град Б., на У. „М. К.” № 5, е деформирана и частично изгоряла. Вещото лице е посочило подробно в таблица № 1 от заключението видовете и количествата СМР, които са извършени за зстановяване на покрива и покривната конструкция на жилищната сграда, като е заключило, че тяхната пазарна стойност към момента на извършването им, възлиза на 20 096.95лв. В таблица № 2 вещото лице е посочило необходимите видове СМР по количества, вид и стойност, съобразявайки се с материала, от който е била изградена покривната конструкция и покрива на сградата преди пожара и е посочило, че това е най-икономичния вариант за цена на труд и материали, които са били необходими за възстановяване на покрива след пожара, а същата е на стойност 18 368.86лв. В заключението си експерта категорично е посочила, че отразените ремонтни работи са били необходими за запазване целостта и функционалното предназначение на покрива на сградата. В сградата на ниво тавански етаж са извършвани и други видове СМР, но същите не са взети предвид при изчисляването, тъй като касаят собствеността на ищеца. Конструкцията на покрива след пожара е изменена и това е довело до влагане на повече материали и труд, като вложените труд и материали за възстановяване на покрива след пожара са довели до увеличаване на стойността му.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд експерта П. заявява, че поддържа писменото си заключение, като потвърждава изменението на покривната конструкция, което е визирано в заключението и което касае изменение на фасадата, която е откъм улицата. Извършени са според експерта задигане на покривната конструкция, както и допълнително изграждане на покривна конструкция над стълбището, където има и задигане на зидарията и обрамчване със стоманобетонов пояс. Експерта в съдебно заседание сочи, че увеличаването на стойността идва и от изграждането на бранд майерс, стена (пожарозащитна стена), изградени точно на калкана, за да се предпази съседната кооперация от пожари и това е при спазване на задължителните нормативни изисквания на Наредба № 2 за противопожарните строителни правила и норми. Изграждането на тази стена е задължително, за да се спазят правилата за противопожарните норми. С това допълнително задигане изграждането на стената не е извършено промяна на предназначението на ползване на подпокривното пространство. Задигането на стената не влияе на количествено-стойностната сметка, тъй като покрива е така, както е по одобрения проект и съответно там са посочени корекции, че има две прозорчета, които са на тавана и това също е корекция.

Въз основа на събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства се установява, че на Я. И. Г., във връзка с вредите причинени от възникналия пожар, е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1/ 4 от сумата за ремонт на покрива на сградата /Служебна бележка от 16.11.2007 г., издадена от ЗПАД „Ей Ай Джи България” , както и копие от преписка по щета № 11107/092-07, полица НН02257700 от първоинстанционното дело/.

При разпита на ищеца- Я. И. Г. пред първоинстаницонния съд, по реда на чл. 176 ГПК, същият заявява, че признава, че е получил сумата от 48 566.62лв. застрахователно обезщетение за вреди по мансардата и покрива, като това е неговия дял. Сумата получил от Юробак и Еф Джи Б. . При разпита си Г. твърди още, че от “Нов покрив” направили демонтаж на изгорялата констукция, която била останала, ромите изчиствали отломките от двора, като не са участвали “нагоре”, за което им заплатил по-висока сума от 300.00лв.- около 1000.00лв., но тази сума не е част от исковата претенция.

От преписка по щета № *00012 се установява, че на Д. С. Н. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5 350.68лв. за щетите в собствения й апартамент, който е застрахован по посочената полица.

Приобщени са към доказателствата по делото и материалите по преписката от РС „Пожарна безопасност и защита на населението” Б., във връзка с процесния пожар. От съобщение за предизвестие № 266 се установява, че на 13.07.2007г. е постъпил сигнал за пожар, възникнал в сграда в град Б., на У. „М. К.” № 5. В 04.24 часа са изпратени екипи на пожарната, като пожара е ликвидиран до 05.00 часа. От представените по делото електронна справка, Статистически лист за пожар по произшествие № 264 и рапорт от инспектора на пожарния екип до Началника на РСПБЗН Б., прието е от експертите след оглед на място, че огнището на пожара може да се локализира в кухнята на мансардния етаж, но не са установени причините за него. Отбелязано е, че в резултат на пожара наред с вещи от мансардния етаж, е изгоряла изцяло покривната конструкция на сградата, с площ от 150 кв.м. Изпратено е до Началника на І- во РПУ Б., експертно пожаро- техническо заключение, прието като доказателство по делото, от което отново се потвърждава, че от представените материали по делото не е възможно да се определи причината за пожара. В експертното заключение е посочено, че няма данни да са били нарушени правила за пожарна безопасност. Към делото е приложено и ДП № 1446/2007г. по описа на 01 РУП- Б., от което се установява, че същото е образувано по повод на процесния пожар, за престъпление по чл. 330 ал. 3 от НК, срещу неизвестен извършител, като производството е спряно.

Видно е от приетата като писмено доказателство от първоинстанционния съд Нотариална покана, връчена на Д. С. Н. на 22.06.2009г., че същата като съсобственик в сградата, е поканена от Я. И. Г., да му възстанови сумата от 4 500.00 лева, представляваща 1/ 4 от общата сума, заплатена за ремонта на покрива при неговото възстановяване, но доброволно плащане не е последвало.

След като Н. и след получаването на покана за доброволно плащане, не заплатила на Г. сумата от 4 500лв., въззиваемият депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред съда по заповедното производство. По образуваното ч.Г.дело № 4006/2011г. на РС Б. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №9869/21.12.2011г., с която е разпоредено длъжника Д. С. Н., ЕГН *, с адрес: Г. Б., У.“М. К.” № 5, . 2, ап. 3 да заплати на кредитора Я. И. Г., ЕГН:*, с постоянен адрес: Г. Б., У.“М. К.” № 5, . 4, ап. 3, чрез пълномощник му адв. С. Б., с адрес: Г.Б., У.“Тодор Александров” № 41, . 2, следните суми:

- 4 500.00лв., главница по Договор от 18.08.2007г., представляващи припадащата се на длъжницата съобразно дела й от съсобствения на страните имот- част от общата сума в размер на 18 000лв., като необходими разноски за ремонт и възстановяване на покрив на четириетажна сграда, находяща се на адрес Г.Б., У.”М. К.” №5, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.12. 2011 г., до окончателното изплащане на дължимото;

- сумата от 1191.65лв., мораторна лихва за забава, за периода от 22.06.2009г. до 20.12.2011г.; , както и

- сумата от 113.84лв., внесена държавна такса и сумата от 500.00лв., адвокатско възнаграждение, представляващи разноски пред съда по заповедното производство.

Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК е депозирано от длъжника Д. С. Н., възражение че не дължи изпълнение по вземането на кредитора въз основа на издадената заповед за изпълнение, поради което за Я. И. Г. е останал открита правната възможност, в законовия едномесечен срок по чл. 415 ал. 2 от ГПК, да депозира специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване на вземането си срещу длъжника, пред гражданския съд.

Пред първоинстанционния съд е представено и прието като доказателство копие на влязло в сила на 10.05.2012г. решение на РС Б., с което въззиваемият по настоящото дело Я. И. Г., е водил същият иск срещу друг съсобственик- Й. С. А., като с Решение № 7816/26.10.2011г., постановено по Г.д. 787/2011г. по описа на РС-Б., потвърдено с Решение № 6/19.03.2012г., постановено по в.Г.д. № 1313/2012г. по описа на ОС-Б. същият е уважен.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд излага следните правни доводи:

С депозираната въззивна жалба се оспорва правилността на постановеното решение на първоинстанционния съд изцяло, като след изпълнението на служебното задължение за настоящия състав на съда съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК за преценка за допустимостта на предявения иск, се налага извода, че производството пред районния съд се е развило по редовна искова молба, като специалният иск с правно основание чл. 422 е бил предявен в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.

Иска с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, по своята правна природа съставлява винаги един установителен иск за съществуването на вземането, който включва доказването на неговото основание, период и размер, тъй като след приключването на производството по установяване на вземането и успешното му провеждане по съдебен ред, заповедта за изпълнение бива активирана поради отпадането на силата на възражението и въз основа на нея се издава изпълнителен лист срещу длъжника за започване на принудително изпълнение. В случая след като не е спорно между страните, че по развилото се преди настоящето исково производство, заповедно такова по реда на чл.410 ГПК, длъжникът е подал възражение, то приложима е нормата на чл.415 ал. 1 ГПК. Тъй като иска е установителен, то съобразно нормата на чл. 154 от ГПК, в процесуална тежест на въззивника – ищец пред първоинстаницонния съд е доказването на всички правно релевантни факти във връзка с твърденията за сключен валиден договор за ремонт на изгорелия покрив и извършването на същия за негова сметка, във връзка с предявения иск за заплащане на припадащата се част на Д. С. Н. от необходимите разноски направени за запазване на вещта, както и установяването на вземането по основание и размер.

От изведеното от фактическите твърдения в исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело и от нейния петитум, не съществува за въззивният съд съмнение, че основанието за претендираното вземане е задължението на всеки от съсобствениците да участва в поемането на необходимите и полезни разноски за поддържането на съсобствената вещ/чл. 41 от ЗС/, съразмерно на дела си в съсобствеността, поради което в настоящия случай един от съсобствениците, поел изцяло разноските за възстановяване на изгорелия покрив на сградата, е предявил срещу друг съсобственик, иска си за заплащане на припадащата му се част от направените необходими разноски, без които вещта би погинала. Тъй като иска за установяване на вземането, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, винаги е свързан с конкретно каузално правоотношение между страните по делото, то правилно в настоящия случай първоинстанционния съд е квалифицирал предявения иск като иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 30 ал.3 от ЗС и чл. 41 от ЗС. Оплакването във въззивната жалба за неправилна правна квалификация на иска от решаващия съд в град Б., поради наличие на предпоставките за водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60 ал.2 от ЗЗД, тъй като ремонта е извършен без съгласието на жалбоподателката Н., както и без въззиваемия Г. да е бил упълномощаван от съсобствениците, след решение на общото събрание, сам да сключи договор с „Нов покрив” ООД и да извърши ремонта на изгорелия покрив, обуславящо оплакването в жалбата за неправилно приложение на материалния закон, въззивния съд счита за неоснователно. В съдебната теория и практика отдавна и категорично е направено разграничение между иска по чл. 30 ал.3 от ЗС, насочен срещу съсобственик за заплащане на припадаща му се част от необходимите разноски за запазване на съсобствения имот, съразмерно на частта му от съсобствеността, от иска на направилия подобрения в съсобствения имот срещу друг съсобственик, за заплащане на частта от направените подобрения. В Решение № 532 от 17.VІ.1994г., по Г.д. № 382/94г. на І г.о. на ВКС, категорично са разграничени необходимите разноски за запазване на съсобствената вещ, от направените подобрения в съсобствения имот от един от съсобствениците, поради което е прието че се касае за различни фактически състави, за което съдилищата следва да държат сметка във всеки конкретен случай. В настоящия случай изложеното от ищеца още в исковата молба, категорично води на извода за предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК именно във връзка с иск за заплащане на част от направените необходими разноски за запазване на съсобствената сграда, основан на чл. 30 ал.3 от ЗС във връзка с чл. 41 от ЗС. Подобренията извършени в един съсобствен имот се определят от съдебната доктрина и практика, като такива нововъведения, които изменят вещта или имота и които не са били необходими за запазването и съхраняването им. Едва когато един от съсобствениците е извършил подобрения в съсобствения имот, а не е направил необходими разноски, без които имота би бил сериозно увреден или погинал, ако е извършил подобренията в имота без съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без съсобственика направил подобренията да е променил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици, отношенията между подобрителя и останалите съсобственици следва да се уреждат съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие. /Р– 487 от 30.11.2011г. на ВКС по Г.д. № 1503/2010г. на І г.о. на ГК/. Не е такъв настоящия случай, тъй като исковата претенция касае необходими разноски за вещта, а не извършени от Я. И. Г. подобрения в съсобствения имот.

Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че страните по делото заедно с други лица, са етажни собственици в процесната жилищна сграда, като всяка от страните е собственик на самостоятелен обект от нея, а по отношение на общите части от сградата е налице съсобственост. Не е спорен по делото и факта, че на 13.07.2007г. през нощта, в мансарден апартамент, собственост на Я. И. Г., е възникнал пожар, в резултат на което изгорял изцяло покрива на съсобствената на страните сграда. Доказа се по безспорен и несъмнен начин, че до края на месец 10.2007г. покрива е бил изцяло и наново изграден, като това е извършено от изпълнителя „Нов покрив” ООД, срещу заплащане от страна на възложителя - Я. И. Г., на сумата 18 000лв., за което по делото е представен писмен договор, като не беше доказано оспорването на автентичността на подписите на страните постигнали съгласие за неговото сключване по реда на чл. 193 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Б. приема, че вложените средства за възстановяването на изгорелия покрив на съсобствената сграда, безспорно съставляват необходими разноски във връзка със запазването на имота, тъй като същите са били наложителни и неотложни и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено. Достатъчно е в тази степен да бъдат кредитирани показанията на свидетелите по делото, от които се установява че лятото на 2007г. е било дъждовно и след като покрива е изгорял, след валеж дъждовната вода е прониквала до етажите на сградата и всичко е било наводнено, като дори се е стигнало до подмяна на дограми, дюшемета и др. Без значение е дали нуждата от извършените необходими разноски е предизвикана от външно случайно събитие или е настъпила в резултат от изхабяването на имота при нормалното му и продължително използване. За да бъдат направените разноски определении като необходими, достатъчно е да се установи, че те са били необходими за опазване на имота от рухване или от съриозно повреждане или имота да се обезцени съществено. Не е необходимо те да са довели до увеличаване на стойността на имота, тъй като не се касае за подобрения. Решение № 532 от 17.VІ.1994г., по Г.д. № 382/94г. на І г.о. на ВКС и Решение № 612 от 25.10.1995г. по Г.д. № 375/1995г. на І г.о. на ГК.

Тъй като безспорно се касае за извършването на неотложни строителни работи- възстановяване на изгорялата покривна конструкция на сградата, то направени са необходими разноски по спешност за запазване на имота, за които съобразно изискванията на закона, не се изисква свикване на общо събрание на съсобствениците и вземане на предварително решение за тяхното извършване. Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че сторилия необходимите разноски за опазване на имота, не може да претендира от другите съсобственици, заплащането на частта от тях, съразмерно на идеалната им част от общите части на сградата, тъй като същите не са уведомени за сключения договор и не са дали съгласие за извършването на разноските. Ремонта на подпокривната конструкция и изграждането на покрива след пожара е извършено от строителната фирма за период от около един месец, като съсобствениците на имота са станали свидетели на извършването на строителството, като няма данни някой от страните по настоящото дело да не е знаел за ремонта или да се е противопоставил на изграждането наново на покривната конструкция. В този смисъл неоснователно е да се възрази, че повторното изграждане на покрива е станало без знанието и съгласието на жалбоподателката Д. С. Н., която живее постоянно в същия блок.

Въззивният съд счита, че от анализа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, следва безспорния извод, че извършването на реконструкцията и изграждането на изгорелия покрив на съсобствената сграда не само са възложени от Я. И. Г., но и сумата от 18 000лв., предмет на сключения договор за строителни работи са били заплатени от въззиваемия Г.. Не е спорно по делото, а доказва се и от заключението на експерта Перчаклийска, че покрива е бил възстановен изцяло, като вещото лице при огледа си на място е установила вложените за това труд и материали, като е оценила същите на стойност на 18 368.86лв., като изрично е посочила в заключението си, че отразените ремонтни работи са били необходими за запазване целостта и функционалното предназначение на покрива на сградата. В сградата на ниво тавански етаж са извършвани и други видове СМР, но същите не са взети предвид при изчисляването, тъй като касаят собствеността на ищеца. Така вещото лице на практика пояснява, че ако са извършени в покрива наред с неговото възстановяване и подобрения, то тези подобрения не са включени в така дадената от експерта сметка, въпреки че те са довели до увеличаване на стойността на имота като цяло. Изложеното дава основание на въззивния съд да счете, че на стойност 18 368.86лв. вещото лице е оценило именно необходимите разноски при изграждането на покрива, без които неговото нормално функциониране по предназначени и съобразно законовите изисквания не би било възможно. Тази сума съответства на сумата изплатена на „Нов покрив” ООД от възложителя Я. И. Г., за изграждането на изгорелия покрив.

Настоящият състав на ОС Б. счита за доказано и обстоятелството, че сумата за възстановяването и повторното изграждане на покрива на съсобствената сграда е била изплатена на фирмата изпълнител от Я. И. Г.. Макар да са оспорени всички представени с исковата молба фактури, успешно е проведено оспорването по реда на чл. 193 от ГПК само на една от тях- фактура № 149/21.09.2009г., издадена от „Топей” ООД, като същата на това основание може да бъде изключена от доказателствата по делото. Същевременно обаче от разпита на сестрата на въззиваемия Г., безспорно се установи, че тя именно е осигурила доставянето на вложения в покрива дървен материал от град Банско, а Г. е заплатил за него. Същевременно по делото са представени и не са били оспорени от ответната страна Протокол от 20.10.2007г., че изпълнителят- „Нов покрив” ООД, е предал на възложителя по договора- Я. И. Г., обекта с извършената в него работа, в който изрично е посочено, че последният му е изплатил изцяло сумата по договора- 18 000.00лв. Прието е като писмено доказателство и неоспорено пред първоинстанционния съд и копие на писмо от Управителя на „Нов покрив” ООД до първоинстанционния съд, разглеждащ Г.д. №787/2011г., в което Б. е посочил, че Я. И. Г. му е заплатил сумата от 18 000.00 лева на ръка на 20.10.2007г. След като изпълнителят чрез своя Управител, в цитираните писмени доказателства потвърждава изплащането на дължимата по сключения договор за строителство сума от 18 000лв. от възложителя по договора, то това обстоятелство трудно би могло да бъде оспорено от трето, неучастващо в договора лице. Именно изпълнителят на СМР е заинтересованата страна и не би допуснал дължимата му сума по сключения договор за остане неиздължена от възложителя, след като работата е била извършена съобразно договорените количества, качество и срок. От друга страна, дори и плащането да не е извършено изцяло към момента на предаването на обекта–20.10.2007г. и плащане да е било извършвано по договора и след това, достатъчно е че към момента на завеждането на настоящия иск пред съда, сумата по договора е издължена изцяло и изпълнителят няма никакви претенции към възложителя за това. Оспорването на представените по делото фактури за описаните в тях строителни материали с доводите че същите не съставляват необходими разноски, въззивния съд счита за абсолютно неоснователни, тъй като не материалите които се влагат в строителството, а това което се изгражда с тях е относимо към това дали направените разноски за необходими или същите са полезни за вещта, както и дали тези разноски не са луксозни такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС всеки съсобственик, съразмерно с дела си в общите части на сградата, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, както и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание на съсобствениците. Разпоредбата предвижда участието на етажните собственици в ремонта и поддръжката на общите части, в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела им. След като се доказва, че въззиваемия Я. И. Г. е възложил извършването и заплатил необходимите разноски за възстановяването на покрива и запазването на целостта му и функционалното му предназначение, за обща сума в размер на 18 000лв., то същият има правото да иска от останалите съсобственици, заплащането на част от сторените необходими разноски, съразмерно на квотите им в съсобствеността и в общите части на сградата. Не е спорно по делото, че Д. С. Н. е собственик на самостоятелен апартамент и на 1 / 4 идеална част от общите части на процесната сграда, поради което дела и от направените необходими разноски за възстановяването на покрива, възлиза на претендираната с исковата молба сума от ищеца от 4 500лв. Безспорно е съдебната доктрина и практика, че при направени необходими разноски от единия от съсобствениците, той има правото да иска от останалите съсобственици, припадащата им се част от направените необходими разноски, съразмерна на идеалните им части в съсобствеността, но могат да се търсят само действително изплатените разходи за труд и материали, но не и разликата между направените разноски и увеличаването на стойността на сградата, в резултат на тяхното извършване./ Решение № 532 от 17.VІ.1994г., по Г.д. № 382/94г. на І г.о. на ВКС/. В този смисъл след като се приема от съда, че стойността определена от вещото лице по делото от 18 368.86лв., е стойността на вложените в изграждането на покрива труд и материали, предявения иск за сумата от 4 500лв. срещу Д. С. Н. е основателен и доказан по размер, като същият не включва стойността на направените от Я. И. Г. в изградения покрив подобрения, с оглед нормативните изисквания за противопожарна безопасност, както и стойността на труда и материалите, вложени от него за изграждането на изгорелия мансарден етаж, който е лично негова собственост. За дължима следва да бъде призната и законната лихва върху главницата от 4 500.00лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.12.2011г., до окончателното изплащане на дължимото.

Неоснователни са според въззивния съд оплакванията на жалбоподателката чрез процесуалния й представител, че не дължи възстановяване на разноските, тъй като пожарът е възникнал в мансардния етаж, собственост на Я. И. Г. и той е длъжен да възстанови вредите, както и че е налице хипотезата на чл. 38 ал. 2 ЗС, поради това че само Г. е имал достъп до подпокривното пространство.

На първо място възможността части от сгради, които обслужват самостоятелно само отделни апартаменти или части от апартаменти, да бъдат ползвани като общи части само от собствениците на тези апартаменти, е предвидена от нормата на чл. 38 ал. 2 от ЗС като възможна уговорка, решението за което обаче следва да е взето от ОС на съсобствениците в сградата. Такова решение при настоящия казус няма данни да е било взимано. За настоящия състав на ОС Б., независимо от това кой е имал достъп до подпокривното пространство на процесната сграда от преди избухването на пожара, не съществува никакво съмнение че съобразно чл. 38 ал.1 от ГПК, изгорелия покрив е бил обща част на сградата, находяща се в град Б., на У. „М. К.” № 5, тъй като е обслужвал цялата сграда. Несериозно е възражението, че щом подпокривното пространство се ползва само от един от съсобствениците, то покрива на сградата не обслужва цялата сграда и не се ползва от всички съсобственици съобразно неговото функционално предназначение, поради което не следва да се приема като обща част от сградата. Направени са от въззиваемия Я. И. Г. необходими разноски за запазване на сградата, чрез изграждане на покривната конструкция след изгарянето и по време на пожара, като всеки от съсобствениците дължи заплащане на частта от така направените необходими разноски за запазване на съсобствената вещ, съразмерно на дела си от общите части на процесната сграда.

Още с отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд, е направено възражение от Д. С. Н. чрез пълномощника и – адв. Тедосиев, че пожарът е възникнал в мансарден етаж, собственост на ищеца по делото- Я. И. Г., като същият не съставлява случайно събитие, а е възникнал поради това, че Г. не е положил грижата на добър стопанин по опазване на имота. Извеждат се доводи, че след като вредите от пожара за съсобствениците са възникнали във връзка с виновни действия или бездействия на въззиваемия по делото, същият не може да бъде освободен от отговорност и следва да поеме изцяло и еднолично разноските за възстановяване на изгорелия покрив, поради което Н. не дължи претендираната от нея сума за направени разноски за възстановяване на покрива, съразмерно на дела и от общите части на сградата. В тази връзка първоинстанционния съд е допуснал до разглеждане и възражение за прихващане срещу претендираното вземане от ищеца Г., за сумата от 5 000лв. за причинени на Д. С. Н. в резултат на пожара неимуществени вреди, които тя претендира да и бъдат заплатени от Я. И. Г., доколкото с действията или бездействията си, той е причинил възникването на пожара. Това възражение в доклада си по делото, първоинстанционният съдия е квалифицирал като такова по чл. 103 от ЗЗД, а с протоколно определение от 25.04.2013г. по същото дело, на основание чл. 214 ГПК е допуснато по искане на адв. Теодосиев, изменение на приетото за разглеждане възражение за прихващане като същото да се счита предявено за сумата от 8 000.00лв.

Правоотношението по повод увреждането на съсобствениците от възникналия пожар и обезщетението за него в резултат на деяние по чл. 45 ЗЗД, е различно от правоотношението по повод необходимите разходи за запазване на общата вещ, респективно на покрива като обща част на сградата и следващото от него правоотношение по 41 ЗС във връзка с чл. 30 ал. 3 ЗС. Дори и в случай, че страните по тях съвпадат, отговорностите не се компенсират по право, нито служебно от съда. По настоящото дело е направено възражение за претърпени от Д. С. Н. неимуществени вреди, което следва да бъде разгледано от съда по същество, доколкото същото е допуснато като възражение за прихване срещу сумата претендирана по делото от Я. И. Г., до размера на по- голямото от тях. Отговорността за обезвреда на възникналите вреди от едно деяние/действия или бездействие/, винаги се свързва от закона с наличието на вина у дееца, която съобразно чл. 45 ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. От събраните по делото доказателства-преписката от РСПБЗН и ДП № 1446/2007г. по описа на РПУ Б. се установява, че пожарът е възникнал в жилището, собственост на Я. И. Г., като може да се локализира в кухнята на мансардния етаж, но причината за това е неустановена. Така налага се извода, че пожара е възникнал от неустановен източник, като не са установени при огледа след неговото потушаване от компетентните за това лица, в мансардния етаж от където същия е започнал, да са били допуснати нарушения на правилата за противопожарна безопасност и това да е станало причина за възникване на пожара. Изложеното мотивира въззивния съд въз основа на събраните по делото доказателства, да изключи възможността пожара да е възникнал в резултат на виновни действия на други лица, включително и на въззиваемия Я. И. Г. или наемателката на мансардния апартамент, от който пожара е започнал. Липсата на данни за виновно и противоправно поведение от въззиваемия Г. изключва отговорността за вреди на същия спрямо останалите съсобстевници в сградата. Нещо повече – доводите за такова виновно и противоправно поведение от страна на Г. или неговата наемателка, основани на нарушаване на правилата за пожарна безопасност, не са били установени и от огледа на специалистите на застрахователното дружество, изплатило на всички съсобственици обезщетение за причинените им имуществен вреди. Това потвърждава изводите на съда за това, че пожара в този случай съставлява случайно събитие, което е покрито от сключената застраховка като застрахователно събитие и поради тази причина на съсобствениците са били изплатени застрахователни обезщетения за причинените вреди, в резултат на пожара като случайно събитие. С оглед на посоченото съдът намира, че възражението за прихващане е неоснователно. Съдът намира, че имуществената претенция на Д. С. Н., насочена срещу Я. И. Г. за обезвреда на причинените и от пожара неимуществени вреди, не могат да ангажират отговорността на въззивамия Я. И. Г., тъй като не се констатира негово виновно и противоправно поведение във връзка с възникването на пожара. Ето защо и възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция е бил допускан до разглеждане иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, поради което съдът не дължи произнасяне по такъв иск, въпреки че доводи в тази насока са направени от пълномощника на жалбоподателката Д. С. Н. и пред двете съдебни инстанции. Само за пълнота на настоящото изложение, следва да се посочи че и такава претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена от съда, ако беше надлежно предявена за разглеждане по настоящото дело. Съгласно чл.50 от ЗЗД собственикът носи отговорност за вреди от вещта, само ако те са резултат на качествата на вещта, на нейните свойства, но не и за вреди, произлезли от вещта, ако те не са резултат на нейни недостатъци, както и поради това, че е поставена в действие от друго лице. Трайна е практиката на съдилищата, че отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна. Такива са вредите при използване на вещта в нарушение на предписани от закона или общоприети правила. В настоящия случай обаче се установява, че не са налице нарушаване на противопожарните правила за безопасност в мансардния етаж, собственост на Я. И. Г., от където пожара е възникнал. За ангажиране на отговорността на собственика по чл. 50 ЗЗД, единствената причина за увреждането следва да бъде самата вещ, т.е. вредата трябва да произтича от свойствата на вещта, когато се установи, че вредата е причинена от едно събитие, свързано с вещта от която са произлезли вредите. Ако вредата не е причинена от свойствата на вещта, а при служенето със самата вещ отговорност по чл. 50 от ЗЗД липсва за собственика на вещта. Отговорността по чл.50 от ЗЗД нито е отговорност за лично деяние, нито е отговорност за чужди действия. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в т.10 от ППВС № 7/1959г., т.2 от ППВС № 17/1963г., т.3 от ППВС 4/1975г. Изложеното дава основания на въззивната инстанция, категорично да изключи възможността, отговорността на Я. И. Г., за вреди причинени на другите съсобственици в процесната сграда да бъде ангажирана, поради някакви особени свойство или качества на мансардния апартамент от който е започнал пожара, тъй като пожара е случайно събитие, което е с неустановени причини за неговия произход.

Всяко парично задължение е лихвоносно, ако длъжника изпадне в забава. Съгласно разпоредбата на чл. 86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като претенцията за заплащане на частта от направените необходими разноски за запазване на вещта, предявена от един от съсобствениците и насочена срещу останалите съсобственици, произтича от разпоредбите на закона, като за същата в изричен договор или в закона не е определен срок за нейното заплащане, на основание чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, длъжника изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. По делото е представена нотариална покана за доброволно изпълнение, изпратена от Я. И. Г. до Д. С. Н., която видно от отбелязването на нотариуса е връчена на 22.06.2009г. С отправената покана, на жалбоподателката Н. е даден 7-дневен срок да възстанови на въззиваемия Г., посочената в поканата сума, като след изтичане на този срок, Н. е изпаднал в забава, и това е станало считано от 30.06.2009г. Това е началния момент, от който се дължи заплащането на мораторна лихва за забава, а крайния момент на периода за тази лихва е датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред съда по заповедното производство- 20.12.2011г.. Изчислена от съда служебно, чрез програмен продукт “Апис Финанси”, при условията на чл. 162 от ГПК, за посочения период 30.06.2009г.- 20.12.2011г., мораторната лихва за забава върху сумата от 4 500.00лв. е в размер на 1179.30лв. Правилно първоинстанционния съд в обжалваното решение е уважил искането за мораторна лихва за този размер, като за разликата над него до претендирания с исковата молба размер – 1 191, 65 лева, иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, правилно е бил отхвърлен като неоснователен.

Съобразно дадените указания от ВКС на РБ на съдилищата с Определение № 417 от 03.06.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 315/2011г. на І т.о. на ТК, съдът разглеждащ специалния установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе и за отговорността за разноските направени в заповедното производство, като редуцира същите тогава когато е уважил частично акцесорното вземане за мораторни лихви за забава, какъвто е и настоящия случай.

Доколкото изводите на настоящата въззивна съдебна инстанция съвпадат с правните доводи на първоинстанционния съд и същите са изградени върху идентична фактическа обстановка, следва обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, включително и в частта му за разноските.

След като въззивната жалба е оставена без уважение като неоснователна, следва жалбоподателката Д. С. Н. да бъде осъдена да заплати на въззиваемия Я. И. Г., сумата 800.00лв. за адвокатско възнаграждение, съставляващи разноските за страната пред настоящата въззивна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК , съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4315/30.05.2013г., постановено по Г.д. № 419/2012г. по описа на РС Б., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Д. С. Н., с постоянен адрес: Г. Б., У. „М. К.“ № 5, . 2, ап. 3, да заплати на Я. И. Г. с ЕГН *, с адрес: Б., У. “М. К.” № 5, . 4, ап. 5, сумата- 800.00лв./осемстотин лева/, за адвокатско възнаграждение, съставляващи разноските за страната пред настоящата въззивна инстанция.

Решението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: