РЕШЕНИЕ  

 

 

№                             16.03.2018 г.            Град  Пазарджик

 

 

В          И  М  Е  Т  О             Н  А              Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти  граждански състав

На шестнадесети февруари, две хиляди и  осемнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

 

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова             

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №1407  по описа за   2017  година.

 

 

            Предявен е иск  от „Фертиком“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, бул.“*****“№*, вх.*, ет.*, представлявано от изпълнителния директор Т. Ж. Х. , чрез адвокатско дружество „Т.  и Т. а“, против „Д. А.“ЕООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“****“№*, представлявано от управителя П.Г.Г., и П.Г.Г.,ЕГН-********** ***, с цена на иска – 12 464.00 лева. 

 В исковата молба се твърди, че въз основа на сключени три броя нотариално заверени контракта: Договор № 371 за гранулиран карбамид от 27.11.2015 год., Договор № 343 за гранулиран карбамид от 12.11.2015 год. и Договор № 436 за гранулиран карбамид от 15.01.2016 год. търговското дружество „Фертиком" АД в качеството си на Продавач, поело ангажимент да достави съответното уговорено в отделните дого­вори количество гранулиран карбамид, срещу което „Н. А. **" ЕООД в качеството си на Купувач, следвало да заплати дължимата  се цена, възлизаща в общ размер по трите договора на 167 330,18 лева. Предвид реализира­ната от тяхна страна доставка и липсата на каквото и да е издължаване от страна на дружеството-купувач, се възползвали от правната възможност предоставена съгласно разпоредбата на чл. 417 и сл. от ГПК, като въз основа на горните три броя нотариално заверени контракта поискали издаването на Изпълнителни листи и Заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. В резултат на тези активни практически действия, предприети с оглед защита на имуществени­те права и интереси на дружеството били образувани пред Районен съд гр. Пазар­джик 3 /три/ производства по чл. 417 ГПК, като резултат от това било снабдяването им с исканите документи, удостоверяващи подлежащото  на изпълнение  вземане срещу длъжника „Н. А. **" ЕООД, а именно:

По ч.гр.д. № 3191/2016 год. по описа на Районен съд гр. Па­зарджик е бил издаден Изпълнителен лист № 2430 от 19.09.2016 год., съг­ласно който „Н. А. **" ЕООД е осъден да заплати главница в размер на 20 960,18 лв., мораторна лихва в размер на 209,60 лв., законна лихва върху главницата, считано от 15.09.2016 год., както и разноски в общ размер на 1 073,40 лв.;

По ч.гр.д. № 3192/2016 год. по описа на Районен съд гр. Па­зарджик е бил издаден Изпълнителен лист № 2435 от 20.09.2016 год., съг­ласно който „Н. А. **" ЕООД е осъден да заплати главница в размер на 20 910,00 лв., мораторна лихва в размер на 209,10 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.09.2016 год., както и разноски в общ размер на 1 062,40 лв.;

По ч.гр.д. № 3193/2016 год. по описа на Районен съд гр. Па­зарджик  е бил издаден Изпълнителен лист № 2429 от 19.09.2016 год., съг­ласно който „Н. А. **" ЕООД е осъден да заплати главница в размер на 125 460,00 лв., мораторна лихва в размер на 1254,60 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.09.2016 год., както и раз­носки в общ размер на 6 374,30 лв.

Предвид снабдяването на ищеца с горните 3 /три/ броя изпълнителни титули и с оглед предприемане на конкретни действия срещу неизрядния длъжник с цел удовлетворяване на тяхно присъдено вземане срещу него, с Молба от 26.09.2016 год. било образувано изп. дело с № 201676504003000 по описа на ЧСИ Гергана И. , peг. № 765 на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд гр. Стара Загора. В хода на предприетите по цитираното изпълнително дело действия и изисканите от НАП Справки за Дневниците за продажби на „Н. А. **" ЕООД за периода м. Януари - м. Август 2016 год. било установено наличие на тър­говски взаимоотношения и респективно извършени реални доставки от длъжника, водещи до възникване на парични вземания от негова страна от получателя на доставките и ответник в настоящото производство - „Д А. " ЕООД с. Ветрен дол, обл. Пазарджик, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********. В хода на изпълнителното производство на осн. чл. 507 от ГПК от страна на ищцовото дружество било поискано налагането на запор върху вземането на „Н. А. **" ЕООД от третото задължено лице - „Д А. " ЕООД. Запорното съобщение било полу­чено от това трето лице и ответник в настоящото производство на 18.10.2016 г., като в отговора си от 19.10.2016 год. дружеството твърди, че нямало парични задължения към „Н. А. **" ЕООД.

Предвид наличието на горната обективна даденост и в контекста на разпоредбата на чл. 507, ал. 3 от ГПК от датата на получаване на запорното съобще­ние /18.10.2016 год./ третото лице - „Д А. " ЕООД има качеството на пазач по отношение на дължимите се от него след тази дата суми на длъжника ни „Н. А. **" ЕООД.

С оглед снабдяване на допълнителна информация относно осъществя­ваната от длъжника търговска дейност, в контекста на предоставената по закон възможност за удовлетворяване на негово вземане от 3-то лице били изискани Справки от НАП за Дневниците за продажби на „Н. А. **" ЕООД за м. Октомври и м. Номври 2016 год. От направената проверка за отразе­ните вписвания за м. Ноември 2016 год. се установи, че „Н. А. **" ЕООД е реализирало търговски отношения с ответната страна в настоящото производ­ство „Д А. " ЕООД и то след датата на налагане на запор. В процеса на развиване на тези отношения, само за посочения календарен месец длъжникът е издал по отношение на третото задължено лице и ответник в настоящото производство - „Д А. " ЕООД 7 /седем/ броя фактури за извършени про­дажби на обща стойност от 52 464 /петдесет и две хиляди четиристотин шест­десет и четири/ лева с вкл. ДДС, както следва: с фактура № ********** от 02.11.2016 г. „Н. А. **" ЕООД е продало на ответното дружество стока на стойност 8 400,00 лева с вкл. ДДС; с фактура № ********** от 03.11.2016 г. „Н. А. **" ЕООД е продало на ответното дружество стока на стойност 9 720,00 лева с вкл. ДДС; с фактура № ********** от 04.11.2016 г. „Н. А. **" ЕООД е продало на ответното дружество стока на стойност 8 400,00 лева с вкл. ДДС; с фактура № ********** от 07.11.2016 г."Н. А. **" ЕООД е продало на ответното дружество стока на стойност 8 964,00 лева с вкл. ДДС; с фактура № ********** от 08.11.2016 г. „Н. А. **" ЕООД е продало на ответното дружество стока на стойност 5 280,00 лева с вкл. ДДС; с фактура № ********** от 09.11.2016 г. „Н. А. **" ЕООД е продало на ответното дружество стока на стойност 9 000,00 лева с вкл. ДДС и с фактура № ********** от 11.11.2016 г. „Н. А. **" ЕООД е продало на ответното дружество стока на стойност 2 700,00 лева с вкл. ДДС.

Твърди се в исковата молба, че счетоводни документи са надлежно осчетоводени в счетоводството на ответника.

Предвид наличието на реализирани сделки за покупко-продажба; отразени в Дневника за продажби на длъжника  за м. Ноември 2016 год., т.е. след датата на налагане на запора /18.10.2016 год./, за ищеца било налице обосновано съмнение, че ответното дружество „Д А. " ЕООД не е изпълнило законовото си задължение по чл. 507, ал. 3 от ГПК да пази дължи­мите се на длъжника суми, възникнали в резултат на техни отношения след датата на налагане на запора, респективно да внесе дължимата се су­ма по банковата сметка на ЧСИ Г. И. , съгласно изискването на разпоред­бата на чл. 508, ал. 3 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че описаните по-горе 7 /седем/ броя фактури са издавани в седем отделни дни с интервали между ня­кои от тях, противно на всякаква търговска и житейска логика би било длъжни­кът  да извършва доставки на съответната стока без да получава за това дължи­мата му се цена и въпреки това да реализира тази дейност до натрупването на па­рично задължение на „Д А. " ЕООД в общ размер на 52 464,00 лева. Именно поради наличието на т.нар трайни търговски отношения между двете търговски дружество - длъжникът „Н. А. **" ЕООД и ответното дру­жество - „Д А. " ЕООД, развили се след датата на налагане на запора с връчване на запорното съобщение, ищцовото дружество счита, че е налице неизпълнение от страна на последното на ангажимента му да бъде пазач по смисъла на чл. 507 от ГПК.

Видно от приложената като доказателство към  Исковата молба обратна разписка, това писмено искане е получено от „Д А. " ЕООД на 31.01.2017 год. Вместо плащане на дължимата се сума в рамките на указания в писмото-покана срок, на 13.02.2017 год. получили писмен отговор, съгласно който ответната страна ги уведомява, че въз основа на издадените от „Н. А. **" ЕООД процесии фактури, през м. ноември 2016 год. това тър­говско дружество се е „разплатило натурално", като по този начин впоследствие са извършили прихващане на насрещно дължими се суми /старо парично задъл­жение от 87 000,00 лв. на „Н. А. **" ЕООД към ответника, срещу прехвърляне правото на собственост на селскостопански инвентар/, но след датата на наложения от наша страна запор.

Моли се съдът да осъди ответника „Д А. " ЕООД и управляващия едноличен собственик на ка­питала на това търговско дружество - П.Г.Г. при усло­вията на солидарност да заплатят на ищцовото дружество сумата в размер на 12 464,00 /двана­десет хиляди четиристотин шестдесет и четири/ лева, представляваща частична претенция от общо дължимата ни се главница в размер на 52 464,00 лева, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеж­дане на Исковата молба до окончателното изплащане на дължимата ни се сума. Претендират се разноски и изплатено адвокатско възнаграждение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците „Д. А.“ ЕООД и П.Г.Г. като управител, в който се твърди че искът срещу търговско дружество „Д А.  ЕООД е недопустим, тъй като същото не е пасивно легитимирано да отговаря по искови претенции със страна ищецът „ФЕРТИКОМ"АД. От представеното като писмено доказателство Запорно съобщение по изп.дело №20167650403000 от 13,10.2016 г. на ЧСИ Г. И. с рег.№765 на ЧСИ с район на действие ОС-Стара Загора, с което наложен запор върху вземанията на длъжника „Н. А. **"ЕООД от ответното дружество, е възникнало взаимоотношение между ЧСИ и „Д А. "ЕООД. При това т.нар.взаимоотно шение, ищецът „ФЕРТИКОМ"АД не е страна и съответно не е активно легитимиран пък да предявава искови претенции срещу ответното дружество и неговия управител. Искът срещу ответника П.Г.Г. също бил недопустим, от една страна по изложените по-горе съображения, и от друга страна, видно от посоченото Запорно съобщение на ЧСИ, същото не е адресирано до физическото лице П.Г.Г., а до търговското дружество „Д А. "ЕООД, поради което е неприложима нормата на чл.452, ал.З от ГПК.

Искът срещу ответника „Д А. "ЕООД е неоснователен. Ответното дружество е било кредитор на длъжника по изп.дело „Н. А. **"ЕООД и не е имало каквито и да било задължения към него, а дори напротив-вземания. Твърди се в отговора на исковата молба, че на 03.12.2015 г. бившият управител на „Н. А. **" ЕООД И. И. Н. е задължил, както себе си като физическо лице, така и ответното дружество по Запис на заповед, за сумата от 87 000(осемдесет и седем хиляди) лева, които е следвало да плати на падежа 31.01.2016 г. Тази сума е била натрупана, както от задължения за последните години на физическото лице И. Н. към П.Г., така и от задължения на „Н. А. **" ЕООД към „Д А. " ЕООД, за извършени и незаплатени селскостопански, строителни и др.дейности. Гарантиране на плащането е било материализирано в Записа на заповед.

В началото на м.март.2016 г. И. Н. е продал дружествените си дялове на Емилия Иванова Георгиева-настоящ едноличен собственик и управител на „Д А.  86"ЕООД, което обстоятелство е вписано в TP на 09.03.2016 г. Задължението по Записа на заповед към „Д АРГО"ЕООД е останало неплатено. Въпреки многократните напомняния от страна на „Д А. ”ЕООД за заплащане на сумата по Записа на заповед, издължаване на сумата не е постъпило.

Твърди се в отговора на исковата молба, че на 25.04.2016 г. била постигната спогодба, с която са констатирани задълженията на „Н. А. "ЕООД към „Д А. "ЕООД и начина им на погасяване, а именно даване вместо изпълнение. Двете страни се спогодили относно това „Н. А. **"ЕООД да даде свои недвижими вещи-селскостопанска техника и инвентар, оценени по остатъчна стойност на актива, като разликата до задължението по Записа на заповед да бъде претендирана от физическото лице И. Н.. Твърди се в отговора на исковата молба, че на 11.05.2016 г. между „Д А. "ЕООД и „Н. А. **"ЕООД бил сключен предварителен договор в посочения по-горе смисъл, с вече определената стойност на имуществото-оценка по остатъчна стойност на актива, чиято собственост се прехвърляла-54 290 лв., като длъжникът се задължил да предаде собствеността и владението на селскостопанската техника и инвентар на ответното дружество след края на стопанската 2016 г.-до 10.10.2016 г.

Твърди се в отговора на исковата молба, че прехвърлянето, като даване вместо изпълнение, било осъществено в началото на октомври 2016г. Документално това действие било материализирано чрез фактури. Реално „Д А. "ЕООД не е изплащало каквито и да било суми на „Н. А. **"ЕООД. Фактурите били издадени, тъй като без тях не можело да се зачислят дадените селскостопанска техника и инвентар към активите на ответното дружество.

Твърди се в отговора на исковата молба, че искът срещу П.Г.Г. също е неоснователен, както и по-изложените по-горе съображения, така и поради липса на разпореждане и съгласие от негова страна за плащане на каквито и да било суми към длъжника „Н. А. **"ЕООД. Освен това ищецът не сочел срещу какво е задължението, което се твърди, че ответното дружество „Д А. "ЕООД е имало към длъжника „Н. А. **"ЕООД към момента на изпращане на запорното съобщение от ЧСИ. Ищцовото дружество не представя доказателства за реално извършено разплащане между ответника и длъжника.

Моля се съдът да приеме искът за недопустим както срещу „Д. А.“ ЕООД, така и срещу ответника П.Г.Г. и да прекрати производството.

Моля се съдът да остави исковата молба без движение и да даде указания да конкретизира твърдяното задължение на „Д. А.“ ЕООД и към „Н. А. **“ ЕООД, но което се сочи, че ответното дружество е извършило плащане.

Моли се съдът да постанови решение, с което да остави исковите претенции на ищеца без уважение. Претендират се разноски по делото, вкл. и при прекратяване на същото. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото  доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

          От приетите по делото три броя нотариално заверени договора: Договор № 371 за гранулиран карбамид от 27.11.2015 год., Договор № 343 за гранулиран карбамид от 12.11.2015 год. и Договор № 436 за гранулиран карбамид от 15.01.2016 год. се установява, че  ищцовото дружество - „Фертиком" АД, в качеството си на продавач, е поело ангажимент да достави съответното уговорено в отделните договори количество гранулиран карбамид, срещу което „Н. А. **" ЕООД в качеството си на купувач, е следвало да заплати дължимата  се цена, възлизаща в общ размер по трите договора на 167 330.18 лева. Тъй като Н. А. **" ЕООД не изпълнило своевременно задълженията си, произтичащи от сключените договори, ищецът подал в РС-Пазарджик 3 /три/ бр. заявления по реда на чл.417 ГПК, като били образувани съответно три частни граждански дела по описа на РС-Пазарджик.

По ч.гр.д. № 3191/2016 год. по описа на Районен съд гр. Па­зарджик е бил издаден Изпълнителен лист № 2430 от 19.09.2016 год. /приложен по делото/, съг­ласно който „Н. А. **" ЕООД е осъден да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 20 960.18 лв.; мораторна лихва в размер на 209.60лв.,както и законна лихва върху главницата, считано от 15.09.2016 год.; и разноски в общ размер на 1 073.40 лв.;

По ч.гр.д. № 3192/2016 год. по описа на Районен съд гр. Па­зарджик е бил издаден Изпълнителен лист № 2435 от 20.09.2016 год. /приложен по делото/, съг­ласно който „Н. А. **" ЕООД е осъден да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 20 910.00 лв., мораторна лихва в размер на 209.10 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.09.2016 год., както и разноски в общ размер на 1 062.40 лв.;

По ч.гр.д. № 3193/2016 год. по описа на Районен съд гр. Па­зарджик  е бил издаден Изпълнителен лист № 2429 от 19.09.2016 год. /приложен по делото/, съг­ласно който „Н. А. **" ЕООД е осъден да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 125 460.00 лв., мораторна лихва в размер на 1254.60 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.09.2016 год., както и раз­носки в общ размер на 6 374.30 лв.

            След като ищецът се снабдил с посочените изпълнителни листове, същият предприел действия по принудително събиране на вземанията си, като по молба на  „Фертиком" АД било образувано изп. дело с № 201676504003000 по описа на ЧСИ Гергана И. , peг. № 765 на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд гр. Стара Загора. Видно от приетото по делото Удостоверение от ЧСИ И. , посоченото изпълнително дело било образувано срещу длъжника „Н. А. **" ЕООД, като към 14.02.2017г. по изпълнителното дело не били постъпвали суми за погасяване на задължението.

В хода на изпълнително дело били предприети  действия и били  изискани от НАП Справки за Дневниците за продажби на „Н. А. **" ЕООД за периода м. Януари - м. Август 2016 год., като било установено наличие на търговски взаимоотношения и респективно извършени реални доставки от длъжника, водещи до възникване на парични вземания от негова страна от получателя на доставките и ответник в настоящото производство - „Д А. " ЕООД с. Ветрен дол, обл. Пазарджик, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********. В хода на изпълнителното производство на осн. чл. 507 от ГПК от страна на ищцовото дружество било поискано налагането на запор върху вземането на „Н. А. **" ЕООД от третото задължено лице - „Д А. " ЕООД. Запорното съобщение било полу­чено от  третото лице и ответник в настоящото производство на 18.10.2016 г.,което се установява от приложеното по делото запорно съобщение.

Видно от уведомление от 19.10.2016г., със същото, „Д А. " ЕООД е уведомило частният съдебен изпълнител, че нямало парични задължения към „Н. А. **" ЕООД.

Ищцовото дружество изпратило уведомително писмо- покана до „Д А. " ЕООД,с което приканило ответника да издължи по сметка на ЧСИ И.  пълния размер на паричното задължение. В отговор на отправената покана, „Д А. " ЕООД отрича да е имало каквито и да било задължения към „„Н. А. **" ЕООД, което се установява от приложените по делото документи.

От приетата по делото Запис на заповед от 03.12.2015г. , се установява, че на 03.12.2015г. , управителят на „Н. А. **" ЕООД - И. И. Н. е задължил, както себе си като физическо лице, така и ответното дружество по посочената Запис на заповед, за сумата от 87 000.00 лв.(осемдесет и седем хиляди) лева, които е следвало да плати на падежа- 31.01.2016 г.

           Съгласно  приетата по делото Спогодба от 25.04.2016г. между „Н. А. **" ЕООД и „Д А. " ЕООД, със същата са били констатирани задълженията на „Н. А.  "ЕООД към „Д А. "ЕООД. Двете страни са се спогодили относно това „Н. А. **"ЕООД  да изпълни задълженията си по записа на заповед чрез прехвърляне собствеността на свое движимо имущество -селскостопанска техника и инвентар на „Д. А.“ЕООД, като разликата до задължението по Записа на заповед да бъде претендирана от физическото лице И. Найденов.

На 11.05.2016 г. между „Д А. "ЕООД и „Н. А. **"ЕООД бил сключен предварителен договор в посочения по-горе смисъл /приложен по делото/, с вече определената стойност на имуществото-оценка по остатъчна стойност на актива, чиято собственост  надхвърляла сумата от 54 290.00 лв., като длъжникът се задължил да предаде собствеността и владението на селскостопанската техника и инвентар на ответното дружество след края на стопанската 2016 г.- до 10.10.2016 г.

          По делото са били приети 7 бр. фактури - Фактура № ********** от 02.11.2016 год. е платена в брой срещу издаден ПКО № 15 от 02.11.2016 год.; Фактура № ********** от 03.11.2016 год. е платена в брой срещу издаден ПКО № 16 от 03.11.2016 год.; Фактура № ********** от 04.11.2016 год. е платена в брой срещу издаден ПКО № 17 от 04.11.2016 год.; Фактура № ********** от 07.11.2016 год. е платена в брой срещу издаден ПКО № 18 от 07.11.2016 год.; Фактура № ********** от 08.11.2016 год. е платена в брой срещу издаден ПКО № 19 от 08.11.2016 год.; Фактура № ********** от 09.11.2016 год. е платена в брой срещу издаден ПКО № 20 от 09.11.2016 год. и Фактура № ********** от 11.11.2016 год. е платена в брой срещу издаден ПКО № 23 от 11.11.2016 год.

По делото е било допусната и  извършена съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която, фактурите са били включени в дневника за продажби на продавача „Н. А. **“ ЕООД през месец ноември ,2016г. Същите са били осчетоводени през м. ноември,2016г. В счетоводството на „Д А. "ЕООД няма отразени извършени плащания в полза на „Н. А. **“ ЕООД след 18.10.2016г. В счетоводствата на двете фирми не са били установени натурални разплащания и прихващания между двете дружества и съответно дължими суми за плащане между двете страни. За месец октомври, 2016г. , „Н. А. **“ ЕООД е разполагало с касова наличност в размер на 154992.42 лв.- в началото на периода и 154536.56 лева в края на периода.

От заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установява пазарната стойност на процесния селскостопански инвентар, като общата стойност на оценяманите машини е  97 350.00 /деветдесет и седем хиляди триста и петдесет лева/.

 По делото е разпитана в качеството си на свидетел Емилия Иванова Георгиева- Н. – управител на „Н. А. **“ ЕООД.От показанията на свидетеля се установява,че Спогодба от 25.04.2016г. между „Н. А. **" ЕООД и „Д А. " ЕООД е била подписана от св.Георгиева- Найденова.

 

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

 По допустимостта на предявеният иск - Предявеният  иск с правно основание чл.452,ал.3 от ГПК  от „Фертиком“АД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр.Бургас,бул.“Булаир“№1,вх.2,ет.1, представлявано от изпълнителния директор Т. Ж. Х. , чрез адвокатско дружество „Т.  и Т. а“, против „Д. А.“ЕООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“****“№*, представлявано от управителя П.Г.Г., и П.Г.Г.,ЕГН-********** ***, с цена на иска – 12 464.00 лева ,   е допустим, тъй като   е налице правен интерес от предявяването на иска.

По основателността на предявения иск – От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че по молба на  ищецът „Фертиком" АД е било образувано изп. дело с № 201676504003000 по описа на ЧСИ Гергана И. , peг. № 765 на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд гр. Стара Загора. Длъжник по изпълнителното дело е „Н. А. **" ЕООД. В хода на производството по изпълнителното дело били установени парични вземания на длъжника от  трети лица, вкл. един от ответниците в настоящото производство- „Д А. " ЕООД. На основание чл. 507 от ГПК, в хода на изпълнителното производство било поискано от взискателя  нала­гането на запор върху вземане на „Н. А. **" ЕООД от третото задълже­но лице „Д А. " ЕООД. На 18.10.2016 год., ответникът е получил запорното съобщение /видно от приетото по делото запорно съобщение/, въз основа на което  и по смисъла на чл. 507, ал. 3 от ГПК, в качест­вото си на трето задължено лице е поело задължения на па­зач на дължимите  суми към длъжника по изпълнителното дело - „Н. А. **" ЕООД. Считано от тази дата -18.10.2016 год. , по смисъла на закона е бил наложен запор върху вземане на длъжника от „Д А. " ЕООД. Въпреки наложеният запор, по заведеното изп. дело № 201676504003000 по описа на ЧСИ Г. И. , както и до настоящия момент не са постъпили каквито и да е парични суми, като не са ангажирани и доказателства от ответната страна в тази насока. Въпреки това, от приетите по делото доказателства се установява, че  след датата на налагане на запора /18.10.2016 год./ между длъжника по изпълнителното дело и „Д А. " ЕООД е продължил процеса на реализиране на отделни търговски сделки за покупко-продажба. По силата на тези отношения, обективирани в из­дадени от „Н. А. **" ЕООД 7 /седем/ бр. фактури, ре­довно осчетоводени за м. Ноември 2016 год. в Дневник за продажби за този данъчен период, за „Н. А. **" ЕООД се е породило право на парично вземане от ответното дружество в общ размер на 52 464.00 лева с вкл. ДДС. Установява се също, че по отношение на въпросните 7 броя фактури, осчетоводени в Дневник за продажби на „Н. А. **" ЕООД за м. Ноември 2016 год., е било извършило погасяване на задълженията от страна на ответника „Д А. " ЕООД. Твърденията на ответното дружество се изразяват в това, че не е било извършено реално плащане по процесните фактури, а уреждането на паричните взаимоотношения между две­те дружества се е осъществило по силата на извършено между тях прихващане на насрещно дължими се суми. За доказване на това свое твърдение, ответната страна е представила като писмени доказателства по делото Запис на заповед от 03.12.2015 год.;, Спогодба от 25.04.2016 год. и Пред­варителен договор за покупко-продажба на движими вещи от 11.05.2016 год. за прехвърляне на движимите вещи, част от които се явяват предмет на въпрос­ните 7 броя фактури.

 Съгласно разпоредбата на чл.452,ал.3 от ГПК, взискателят може да иска плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Настоящият съдебен състав намира ,че в настоящата хипотеза са налице всички предвидени по закон елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 452, ал. 3 от ГПК, а именно: налице е образувано изпълнително дело за удовлет­воряване вземане на взискател от длъжник;  налице е  валидно наложен запор върху вземане на длъжника от трето за изпълнителното производство лице; третото задължено лице  е извършило плащане на дължими се от него суми след датата на налагане на запора в полза на длъжника вместо по изпълнителното дело. По отношение наличието на първите два елемента от фактическия състав, съдът счита,че същите са доказани по несъмнен начин от приетите по делото доказателства, които бяха обсъдени по-горе. По отношение на третият елемент, в случая е налице плащане от страна на ответното дружество на длъжника на задължение след получаване на запорното съобщение. Плащането е било извършено от  страна на третото задължено лице след датата на налагане на запора. В този смисъл е и установената съдебна практика. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че ответното дружество е извършило плащане на въпросните седем броя фактури в брой и то след датата на налагане на запора в полза на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице, към края на месец ноември 2016 г. всички вземания и задължения по цитираните по-горе фактури между двете дружества са погасени. В хипотезата на осъществено прихващане на насрещно дължими се между „Н. А. **" ЕООД и „Д А. " ЕООД парични суми по реда и условията на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД, съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза липсват каквито и да са били осчетоводени задължения на „Н. А. **" ЕООД по отношение на ответното търговско дружество „Д А. " ЕООД. Дори да се приеме,че ответното дружество е извършило плащане чрез прихващане по процесните фактури след датата на налагане на запора, от приетите по делото доказателства се установява,че все пак е било извършено плащане. Следователно, като е предпочело да плати на кредитора си чрез прихващане; а не според задължението си, произтичащо от наложения за­пор на вземане, ответникът се е поставил в положение да е задължен да плати втори път на взискателя по изпълнителното дело, по което е на­ложен запор. В този смисъл взискателят има право да получи от тре­тото задължено лице и ответник по делото плащане в размер на платеното на длъжника по изпълнителното дело, тъй като плащането е било извършено след получаване на запорното съобщение.

Твърдението на ответната страна, че погасяването на за­дължението по процесните седем броя фактури е извършено по силата на прихващане на насрещно дължими суми, остана недоказано в хода на процеса. Съгласно приетото по делото експертно заключение на ССчЕ, към 31.12.2015 год. всички осчетоводени вземания на „Д А. " ЕООД от трети лица са в размер на 16 000.00 лева, т.е в счетоводството на това дружество са отразени налични вземания от трети лица към 31.12.2015 год. в общ размер на 16 000.00 лева, а съгласно издадения няколко седмици преди тази дата За­пис на заповед от 03.12.2015 год. е отбелязано вземане на това дружество в размер на 87 000.00 лева.  Следва да се отбележи, че такава сума изрич­но е посочена като дължима от „Н. А. **" ЕООД на „Д А. " ЕООД и в съставената Спогодба от 25.04.2016 год., което поставя под съмнение дали въпросните документи отразяват реалната фактическа обстановка. Съгласно експертното заключение , в счетоводствата на „Д А. " ЕООД и „Н. А. **" ЕООД не са установени натурални разплащания и прихващания между двете дружества и съответно дължими суми за плащане между

двете страни. Твърденията на ответника, че погасява­не на задължението по 7-те броя процесии фактури е било извършено чрез използването на способа „даване вместо изпълнение“ останаха недоказани.. За да са налице зако­новите основания за прилагане на този способ като форма на прихващане задължително се изисква наличието на реални насрещно дължими, изис­куеми се и ликвидни престации, каквито в случая липсват според счетоводните отразявания в счетоводствата и на двете търговски дружест­ва - „Н. А. **" ЕООД и „Д А. " ЕООД., което е видно от приетото по делото експертно заключение. Съдът споделя становището на ищеца, тъй като на практика, към датата на издаване на всяка една от процесните фактури следва да се счита, че е настъпило право на прихващане поради възникване на насрещни изискуеми престации. Не се доказаха наличието на парични задължения на „Н. А. **" ЕООД по отношение на ответника „Д. А. " ЕООД, поради което няма как да бъде извършено и прихващане на парични средства.

        Отделно от това,от приетото по делото експертно заключение се установява, че процесните 7 броя фактури са реално изплатени в брой от „Д. А. " ЕООД. За осчетоводяване извър­шените плащания на дължимите суми по всяка една от фактурите продавачът „Н. Агро 86" ЕООД е издавало Приходни касови ордери /ПКО/, отразяващи съответното плащане. Предвид гореизложеното,възражението на ответната страна за извършено прихващане  на насрещно дължими и ликвидни парични задължения до размера на по-малкото е неоснователно, като твърденията в тази насока са в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.

         За да бъде приложена разпоредбата на чл.452,ал.3 от ГПК е необходимо да бъде доказано ефективно осъщественото плащане от страна на третото задължено лице –“Д. А.“ЕООД  в полза на длъжника по изпълнителното дело„Н.  Агро 86" ЕООД, извършено след датата на запора, какъвто е настоящия случай. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от приетите по делото доказателства, вкл. изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Налице са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.452,ал.3 от ГПК,поради което е налице правно основание за ищеца да изиска от третото задължено лице и ответник в настоящото производство да изплати сумата, платена от това дружество на длъжникът по изпълнителното дело „Н.  Агро 86" ЕООД след налагане на запора.

    Неоснователно е възражението на ответника, съгласно което искът срещу ответника П.Г.Г.  бил недопустим, тъй като запорно съобщение на ЧСИ  не било адресирано до физическото лице П.Г.Г., а до търговското дружество „Д А. "ЕООД, поради което била неприложима нормата на чл.452, ал.3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.452,ал.3 от ГПК, взискателят може да иска плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение, а лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него,т.е солидарната отговорност в случая възниква по силата на закона.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.452,ал.3 от ГПК  от „Фертиком“АД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр.Бургас,бул.“Булаир“№1,вх.2,ет.1, представлявано от изпълнителния директор Т. Ж. Х. , чрез адвокатско дружество „Т.  и Т. а“, против „Д. А.“ЕООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“****“№*, представлявано от управителя П.Г.Г., и П.Г.Г.,ЕГН-********** ***, с цена на иска – 12 464.00 лева,  е допустим и основателен, и като такъв същият следва да бъде уважен.

По отношение на разноските - при този изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски. Видно от приложения списък на разноските, ищецът е направил разноски по гр.дело 1407/2017г. по описа на РС-Пазарджик в общ размер на 2140.65лв. , които следва да бъдат заплатени от ответниците на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

         Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОСЪЖДА „Д. А.“ЕООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“****“№*, представлявано от управителя П.Г.Г., ЕГН-**********, и П.Г.Г.,ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на основание чл.452,ал.3 от ГПК, на „Фертиком“АД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр.Бургас,бул.“*****“№*,вх.*,ет.*, представлявано от изпълнителния директор Т. Ж. Х. , чрез адвокатско дружество „Т.  и Т. а“, сумата в размер на 12 464.00 лв. /двана­десет хиляди четиристотин шестдесет и четири/ лева, представляваща частична претенция от общо дължимата главница в размер на 52 464.00 лева /петдесет и две хиляди четиристотин шестдесет и четири лева/, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеж­дане на исковата молба /21.02.2017г./ до окончателното изплащане на дължимата ни се сума

           ОСЪЖДА „Д. А.“ЕООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“****“№*, представлявано от управителя П.Г.Г., ЕГН-**********, и П.Г.Г.,ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Фертиком“АД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр.Бургас,бул.“*****“№*вх.*,ет.*, представлявано от изпълнителния директор Т. Ж. Х. , чрез адвокатско дружество „Т.  и Т. а“, сторените разноски  по производството в размер на 2140.65 лева /две хиляди сто и четиридесет лева и шестдесет и пет стотинки /, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: