№ 529
гр. Русе, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200654 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „САКСО“ ООД, депозирана против
наказателно постановление № ИПС-09/12.08.2021г. на Началник на
Регионален отдел „Надзор на пазара“ – Северна централна България в Главна
дирекция „Надзор на пазара“, с което на дружеството жалбоподател са
наложени имуществени санкции, както следва: по т. 1, на основание чл. 52б
ЗТИП, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева, за нарушение
по чл. 4б, т. 2 ЗТИП и по т. 2 от НП, на основание чл. 52д ЗТИП, е наложена
имуществена санкция в размер на 250 лева, за нарушение по чл. 4б, т. 4
ЗТИП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че
процесния батут – комплект, нито в АУАН, нито в НП е определен като
„играчка“, за да бъдат приложима Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на играчките (НСИОСИ), като самата наредба в чл.
2, ал. 2 от същата изключва от обхвата й продукти, посочени в приложение №
1 и в случая се касае именно за спортно оборудване, което не е играчка,
съгласно т. 3 от списъка. На следващо място се инвокират доводи, че чл. 4б,
т. 2 ЗТИП не конкретизира какви елементи на маркировката следва да имат
1
продуктите и по конкретно „СЕ“ маркировка за съответствие, а такова
изискване се съдържа в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за маркировката за
съответствие, а самата маркировка следва да има графично изображение,
съгласно приложение № 2, поради и което е налице неправилна правна
квалификация на нарушението и същото следва да бъде във връзка със
съответния текст на Наредба за маркировката за съответствие и това според
дружеството жалбоподател е довело до разминаване в текстовото описание на
нарушението и неговата правна квалификация. Във връзка с нарушението
описано в т. 2 от НП се излагат съображения, че приетата за нарушена
разпоредба на чл. 4б, т. 4 ЗТИП, вр. чл. 18 и чл. 11, ал. 3 НСИОСИ изисква
само „инструкция и/или указание за употреба на български език“ и в този
смисъл вмененият елемент „информация за безопасност на български език“ е
несъставомерно и така описано нарушението не съдържа необходимите
обективни елементи, включени в състава на приложената санкционна норма
на чл. 52 д ЗТИП. По отношение на връзката с чл. 18 и чл. 11, ал. 3 НСИОСИ
се излагат същите доводи, че батутът не е определен като „играчка“ и
наредбата е неприложима, както и че дружеството жалбоподател не е субект
на нарушението по чл. 18, тъй като субект е производителят. На последно
място се излагат доводи, че от самото съдържание на НП е видно, че при
проверката е предоставена разпечатка от страницата на продукта в сайта на
дружеството с необходимата информация и с допълнителна такава, а самата
разпоредба не изисква играчките да се придружават с информация на хартиен
носител.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния
си представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. В допълнение се излагат съображения, че в
самото наказателно постановление, в точка 1 от същото, процесния „батут“ е
определен като „продукт“, а не като „играчка“, поради и което правната
квалификация във връзка с чл. 6, ал. 1 от НСИОСИ в обстоятелствената част
относно този обективен елемент е незаконосъобразна, тъй като приложимата
норма се отнася само за „играчки“, а не за „продукт“. Развиват се
съображения, в подкрепа на изложеното в жалбата, че процесния продукт е
„спортно оборудване“ и спрямо него са неприложими разпоредбите на
НСИОСИ, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата и Приложение № 1, т. 3 от
списъка, в какъвто смисъл е и съответната Директива, в която изрично е
2
поставен критерий свързан с телесното тегло, а именно над 20 кг., а видно от
изложеното в наказателното постановление капацитетът на същия е 50 кг.
Посочва се, че е налице несъответствие между текстовото описание на
нарушението и правната квалификация като в случая не става ясно коя от
многото наредби по чл. 7 е приложима в случая, за да бъде санкционирано
дружеството по чл. 52б. Излагат се съображения, че в чл. 4б, т. 2 ЗТИП не се
конкретизира, какви елементи на маркировката следва да имат продуктите и
по-конкретно „СЕ“ маркировката за съответствие, каквото изискване се
съдържа в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за маркировката за съответствие.
На следващо място се инвокират доводи, че в чл. 4б, т. 2 ЗТИП са посочени
две изисквания – „маркировка за съответствие“ и „допълнителна маркировка,
когато такава се изисква от наредбите по чл. 7“, а в случая в диспозитива на
наказателното постановление липсва правна квалификация, относно тези две
изисквания и по отношение на кое от тях наказващият орган всъщност налага
санкцията, като същият извод се налага и за приложението на санкционната
норма по чл. 52б ЗТИП. Ангажират се твърдения, че изцяло при определяне
на санкцията липсва ясна, конкретна и точна правна оценка на фактите и е
налице несъответствие между текстовото описание на нарушението и
неговата правна квалификация, което е съществено процесуално нарушение и
е ограничило възможността за адекватна защита. В тази връзка се посочва, че
санкцията по т. 1 от НП е незаконосъобразна и на друго основание, доколкото
е налице противоречие в обвинението, тъй като дружеството в конкретния
случай се явява „дистрибутор“ на процесния продукт, както е посочено в НП
и в това му качество не може да се приравнява на „търговец“ по смисъла на §
1, ал. 1, т. 10 ДР на ЗТИП. Инвокират се доводи, че се касае за маловажен
случай, предвид наличието на множество и само смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно, че продукта е изцяло съобразен със стандарт EN-71-
8 и е имал сертификат EN-71 от Тюф Норд, че се касае само да една бройка,
че за този продукт е била налична цялата необходима информация, че няма
настъпили вредни последици, че процесния продукт не е изтеглен от пазара и
че няма издадено разпореждане да бъде спряно разпространението му и че
нарушението е за първи път. По отношение на т. 2 от наказателното
постановление се застъпва тезата, че разпоредбата на закона, за това
нарушение, изисква само „инструкция и/или указание за употреба на
български език“ и в този смисъл цитирания елемент „информация за
3
безопасност на български език“ е несъставомерен, както и че дружеството не
може да бъде субект на нарушението по чл. 18 и чл. 11 от Наредбата, тъй като
чл. 18 касае задължения на „производителя“, какъвто дружеството не е, а чл.
11, ал. 3 се отнася за задълженията на „търговеца“ и има предвид „играчка“, а
не „продукт“. Посочва се, че е била налице информация относно указанията
за употреба и дружеството е имало готовност при евентуална продажба на
процесния продукт да предостави необходимата информация, а самият закон
не въвежда ограничения относно начина, по който тази информация да бъде
сведено до знанието на потребителя. И по отношение на това нарушение се
сочи, че се касае за маловажен случай, тъй като преди съставянето на АУАН
дружеството е представило указания за употреба на български език, с които е
разполагало на сайта на дружеството.
Административнонаказващият орган, в хода и по реда на съдебните
прения, излага доводи, че както в АУАН, така и в НП, еднозначно е отразено,
че дружеството е търговец по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 ДР на ЗТИП и никъде
в акта и наказателното постановление не е посочен статут на „дистрибутор“
от една страна, а от друга и търговецът и дистрибуторът са лица, които
участват във веригата на разпространение на даден продукт, които са
различни от производителя и вносителя. По отношение на твърдението, че в
акта става въпрос за продукти, а не за играчки, се развиват съображения, че
чл. 4б ЗТИП вменява задължение на търговците да предлагат продукти и
цитираната от процесуалния представител на дружеството жалбоподател
норма на чл. 4в, т. 2 от Наредбата за съответствие на маркировката касае
други продукти, които не са играчки. По отношение на твърдението, че
проверявания батут не е играчка, а продукт – спортно съоръжение, са излагат
доводи, че в самата Наредба за играчките в чл. 2, ал. 1 от същата еднозначно е
записано, че наредбата се прилага за продукти, които са проектирани или
предназначени основно за игра или с друга цел от деца под 14-годишна
възраст, наричани по-долу играчки и в съставения АУАН и НП изрично е
посочено, че продукта е предназначен за деца под 14-годишна възраст и
попада в обхвата на наредбата за играчките и респективно за него са
приложими тези изисквания. По отношение на маркировката за съответствие
„СЕ“, в чл. 6, ал. 1 от наредбата е посочено, че продуктите се предоставят на
пазара, когато са с нанесена маркировка „СЕ“, което е написано печатно и с
главни букви и твърдението, че в АУАН не е нанесен графичния знак на
4
маркировката е неоснователно. Инвокират се доводи, че посочените от
защитата сертификати EN-71, са хармонизирани стандарти към директивата
за играчките и респективно тяхното прилагане от производителя означава, че
той е проектирал и произвел продукта именно като играчка, а в случай че
процесния батут е бил произведен като спортно съоръжение, попадащо в
изключенията, посочени от защитата, то тогава производителят би
декларирал стандарт EN-13-219, който е стандарт към директивата за обща
безопасност на продуктите, а не към директивата за играчките. По отношение
на твърдението за неправилното свързване на нарушението по чл. 4б, т. 4
ЗТИП за липса на инструкция с чл. 18 от Наредбата за играчките, вр. чл. 11,
ал. 3 се посочва, че разпоредбата на чл. 4б ЗТИП вменява на търговците
задължение да предлагат продуктите, които попадат в обхвата на наредбите
по чл. 7 по определен начин и затова е тази връзка с липсата на инструкция на
български език, като никой не оспорва, че има инструкция на чешки език. По
отношение на твърденията за маловажност се моли да бъде съобразено
депозираното становище.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страна на дружеството
жалбоподател и наказващия орган фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314
НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.06.2021г. била извършена проверка от служители от РОНП-
СЦБ, в търговски обект – магазин за спортни стоки „Яко“, находящ се в град
Русе, ул. „Константин Иричек“ № 8, стопанисван от „Саксо“ ООД, в хода на
5
която проверка било установено, че в търговския обект се предлага за
продажба Батут комплект Spartan basic 140 см., марка Spartan Sport, който
продукт е проектиран или предназначен за използване предимно за игра или с
друга цел от деца под 14-годишна възраст, поради и което попада в обхвата
на Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на
играчките (НСИОСИ), приета на основание чл. 7, ал. 1 от ЗТИП и въвеждаща
в Република България, изискванията на Директива 2009/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, без нанесена, върху самия продукт, а
когато това е невъзможно, върху прикрепен етикет или върху опаковката,
маркировка „СЕ“, изискваща се съгласно чл. 6, ал. 1 НСИОСИ и нанесена,
съгласно чл. 6, ал. 3 от същата наредба, както и че продукта се предлага без
инструкция за употреба и информация за безопасност на български език,
които да придружават продукта, съгласно изискванията на чл. 18 НСИОСИ.
Въз основа на така установените факти е прието, че дружеството
жалбоподател, в качеството си на търговец по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от
ДР на ЗТИП, предлага подробно описания по-горе продукт – Батут комплект
Spartan basic 140 см: 1. Без нанесена маркировка за съответствие „СЕ“, в
нарушение на чл. 4б, т. 2 ЗТИП, вр. чл. 6, ал. 1 НСИОСИ и 2. Без инструкция
за употреба и информация за безопасност на български език, в нарушение на
чл. 4б, т. 4 ЗТИП, вр. чл. 18, и чл. 11, ал. 3 НСИОСИ
За така установените две нарушения на дружеството жалбоподател
бил съставен АУАН № ИПС-09/02.07.2021г., подписан от пълномощник на
дружеството жалбоподател, без да бъдат изложени възражения срещу
съставения АУАН.
Такива не са били депозирани и в срока и по реда на чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
всяко едно от деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН като на
дружеството жалбоподател, за така приетите за осъществили се два състава
на административни нарушения, били наложени имуществени санкции, както
следва: по т. 1 от НП, на основание чл. 52б ЗТИП е наложена имуществена
санкция в размер на 250 лева, за нарушение по чл. 4б, т. 2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите и по т. 2 от наказателното
постановление, на основание чл. 52д ЗТИП е наложена имуществена санкция
6
в размер на 250 лева, за нарушение по чл. 4б, т. 4 от Закона за техническите
изисквания към продуктите.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на извършената оценка на събраните в хода на производството гласни
и писмени доказателства и писмени доказателствени средства. Не са налице
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената
по делото доказателствена съвкупност, досежно приетите за осъществили се
факти, което да налага, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да
излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на всяко
едно от двете нарушения. Всяко едно от нарушенията е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от
нарушенията, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, а така
също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Както
в АУАН, така и в издаденото НП всяко едно от двете деяния, за които е
прието, че осъществяват състав на административно нарушение, е описано по
начин напълно позволяващ на наказаното лице да бъде запознато, както с
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, така и с
дадената от страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и
според настоящия съдебен състав не е нарушено правото на защита на
дружеството жалбоподател, да разбере, за какви конкретни нарушения е
санкционирано и да организира защитата си, както по фактите, така и по
правото. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
7
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
Без опора в материалите по делото са твърденията, че процесния
батут-комплект, нито в АУАН, нито в НП е определен като „играчка“, тъй
като както в АУАН, така и в НП е посочено именно легалната дефиниция, въз
основа на която един продукт се определя като „играчка“, съдържаща се в чл.
2, ал. 1 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието
на играчките и чл. 2, ал. 1 от Директива 2009/48/ЕО на Европейския
регламент и на съвета, която именно директива е транспонирана в посочената
наредба.
Не е налице твърдяното разминаване между текстовото описание на
нарушението и дадената му правна квалификация. Изрично в АУАН и НП е
посочено, че нарушението по чл. 4б, т. 2 ЗТИП е във връзка с разпоредбата
чл. 6, ал. 1 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на играчките, приета на основание чл. 7 ЗТИП и в която
разпоредба на чл. 6 от наредбата изрично е въведено изискването играчките
да се предоставят на пазара само ако имат „СЕ“ маркировка.
Цитираната от страна на дружеството жалбоподател Наредба за
маркировката за съответствие, определя единствено правилата за нанасяне и
графичното изображение на маркировката за съответствие и удостоверява, че
продуктите съответстват на приложимите за тях изисквания, определени от
наредбите по чл. 7 ЗТИП, видно от чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от Наредба за
маркировката за съответствие, като самите изисквания се определят именно
от наредбите по чл. 7 ЗТИП, което следва от буквалното тълкуване на закона,
поради и което са неоснователни твърденията, касаещи допуснато
съществено процесуално нарушение поради противоречие между описание на
нарушението и издирването на приетата за нарушена правна норма. Именно в
§ 1, т. 13 ДР на НСИОСИ се съдържа легална дефиниция на „Маркировка
СЕ“, съгласно която легална дефиниция „Маркировка СЕ“ е понятие,
дефинирано в чл. 2, т. 20 от Регламент (ЕО) № 765/2008. Съгласно посочения
регламент маркировка „СЕ“ означава маркировка, чрез която производителят
8
указва, че продуктът е в съответствие с приложимите изисквания, установени
в законодателството на Общността за хармонизация, предвиждащо нейното
нанасяне.
Без опора в закона са твърденията, че приетата за нарушена
разпоредба на чл. 4б, т. 4 ЗТИП, вр. чл. 18 и чл. 11, ал. 3 НСИОСИ изисква
само „инструкция и/или указание за употреба на български език“ и в този
смисъл вмененият елемент „информация за безопасност на български език“ е
несъставомерно, тъй като не съдържа необходимите обективни елементи,
включени в състава на приложената санкционна норма на чл. 52д ЗТИП.
В разпоредбите на чл. 18 и чл. 11, ал. 3 НСИОСИ, изрично е вменено
задължение на търговеца да предоставя играчки на пазара, които се
придружават с инструкция за употреба и информация за безопасност на
български език и както в АУАН, така и в НП е налице именно текстово
описание на приетата за нарушена правна норма и не е налице накърняване
правото на защита на дружеството, да разбере, за какво конкретно нарушение
е ангажирана неговата отговорност.
Обстоятелството, че в санкционната разпоредба е предвидена
санцкия за търговец, който предлага продукти без инструкция и/или указание
за употреба на български език, а не и с информация за безопасност на
български език, не представлява процесуално нарушение при издирването на
санкционната разпоредба, тъй като в случая и в АУАН и в НП е прието за
установено, че продукта е без инструкция за употреба, за което нарушение е
приложима именно санкцията предвидена в чл. 52д ЗТИП, а дружеството
жалбоподател не е санкционирано само и единствено за липсата на
„информация за безопасност на български език“. Доколкото в случая се касае
именно за играчка, то изискванията към продукта са завишени и освен
инструкция за употреба се изисква и информация за безопасност на български
език, когато играчката е предназначена за българския пазар.
Както беше посочено, неоснователни са твърденията, че в самото
наказателно постановление процесния „батут“ е определен като „продукт“, а
не като „играчка“, поради и което правната квалификация във връзка с чл. 6,
ал. 1 от НСИОСИ в обстоятелствената част относно този обективен елемент е
незаконосъобразна, тъй като приложимата норма се отнася само за „играчки“,
а не за „продукт“. Изрично в НП е посочена легалната дефиниция на играчка,
съдържаща се в чл. 2, ал. 1 НСИОСИ, съгласно която „Наредбата се прилага
9
за продукти, проектирани или предназначени за използване предимно за игра
или с друга цел от деца под 14-годишна възраст, наричани по-нататък
„играчки“ и обстоятелството, че в АУАН и НП играчката е посочена именно
като продукт, за който изрично е посочено, че е проектиран или предназначен
за използване предимно за игра или с друга цел от деца под 14-годишна
възраст, който попада в обхвата на НСИОСИ, съпоставено с легалната
дефиниция на чл. 2, ал. 1 НСИОСИ и че по своята същност играчката е
продукт, то това според настоящия съдебен състав не е ограничило по
никакъв начин правото на защита на дружеството да разбере, за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да организира
защитата си.
Неоснователни са твърденията, че е налице несъответствие между
текстовото описание на нарушението и правната квалификация като в случая
не става ясно коя от многото наредби по чл. 7 е приложима в случая, за да
бъде санкционирано дружеството по чл. 52б ЗТИП. Изрично, както в АУАН,
така и в НП за всяка едно от нарушенията е посочена конкретно наредбата по
чл. 7, а именно Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на играчките, ведно със съответните текстове от същата.
В диспозитива на наказателното постановление имуществената
санкция по т. 1 от НП е наложена, за нарушение по чл. 4б, т. 2 ЗТИП, като
изрично в самото наказателно постановление, за това нарушение е посочено,
че се касае именно за липса на „маркировка за съответствие“, каквато се
изисква от чл. 6, ал. 1 НСИОСИ и така наложена санкцията по никакъв начин
не е препятствало правота на наказаното лице, да разбере, за какво конкретно
нарушение е наложена имуществената санкция.
По гореизложените мотиви, неоснователни са и ангажираните
твърдения, че изцяло при определяне на санкцията липсва ясна, конкретна и
точна правна оценка на фактите и е налице несъответствие между текстовото
описание на нарушението и неговата правна квалификация, което е
съществено процесуално нарушение и е ограничило възможността за
адекватна защита.
Неоснователни са твърденията за противоречие в обвинението, тъй
като дружеството в конкретния случай се явява „дистрибутор“ на процесния
продукт, както е посочено в НП и в това му качество не може да се
приравнява на „търговец“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 ДР на ЗТИП.
10
В НП дружеството жалбоподател е посочено именно като търговец
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 ДР на ЗТИП и именно, в това му качество е
ангажирана неговата отговорност. Съдържащото се в наказателното
постановление „дистрибутор“ е отразено само и единствено като информация
залепена на кашона, а не като твърдение от страна на наказващия орган, че
дружеството е дистрибутор, а не търговец. Изрично в самото наказателно
постановление са налице твърдения от страна на наказващия орган, че
отговорността на дружеството е ангажирана именно като търговец по смисъла
на цитираната легална дефиниция и не е налице неяснота в това отношение.
Приетата за нарушена разпоредба на чл. 4б, т. 4 НП, касае именно
задължение на търговците, именно в каквото качество е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател, поради и което неоснователни
се явяват твърденията, че дружеството не може да бъде субект на това
нарушение. В чл. 11, ал. 3 от НСИОСИ изрично се касае за задължения на
търговец, който трябва преди да предостави играчката на пазара да провери
има ли играчката нанесена СЕ маркировка, нанесени данни по чл. 16, чл. 17,
ал. 1 и/или ал. 2, и придружава ли се от инструкция за употреба и информация
за безопасност на български език. Няма спор, че именно производителят
съставя инструкцията за употреба, както е разписано в чл. 18 от наредбата,
която следва да придружава играчката, а задължението на търговеца е да не
предоставя играчката на пазара, без инструкция за употреба, което именно
задължение не е изпълнило дружеството жалбоподател в настоящия случай.
Законът изисква инструкцията за употреба да придружава играчката,
а не наличието на възможност и готовност на търговеца да я предостави при
евентуална продажба на играчката.
По гореизложените мотиви, неоснователни са релевираните от
страна на пълномощника на дружеството жалбоподател доводи, касаещи
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството жалбоподател е
осъществило съставите на административните нарушения, за които е
ангажирана неговата отговорност.
11
Дружеството жалбоподател е субект на нарушението, тъй като е
лице по чл. 4б ЗТИП, съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 10 ДР на
ЗТИП.
По отношение нарушението по т. 1 от НП
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 4б, т. 2 ЗТИП, вр.
чл. 6, ал. 1 НСИОСИ
Търговците са длъжни да предлагат само продукти, които съгласно
изискванията на наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл.
26а
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на играчките, приета на основание чл. 7, ал. 1 от
ЗТИП, същата се прилага за продукти, проектирани или предназначени за
използване предимно за игра или с друга цел от деца под 14-годишна възраст,
наричани по-нататък „играчки“. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че не
са играчки по смисъла на наредбата продуктите, посочени в приложение № 1,
сред които изключения не попада посочения батут.
В случая, посочения в АУАН и НП продукт, с оглед
предназначението му за употреба от деца под 14-годишна възраст и нормата
на чл. 2, ал. 1 от НСИОСИ, както и фактът, че същият не попада в
изключенията, посочени в Приложение № 1 от наредбата, следва да се считат
за „играчка“ по смисъла на закона, поради и което възражението на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че се касае за
спортно съоръжение е неоснователен.
Както от гласните така и от писмените доказателства по делото
безспорно се установява и доказва, че върху процесната играчка Батут
комплект Spartan basic 140 см. не е имало нанесена върху самия продукт или
върху прикрепен етикет или върху опаковката маркировка „СЕ“, каквато се
изисква по силата на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 НСИОСИ.
С оглед изложеното следва да бъде обоснован единственият
възможен извод, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило
състава на нарушението по чл. 4б, т. 2 ЗТИП, вр. чл. 6, ал.1 НСИОСИ.
Правилно е издирена и приложена съответната санкционна
разпоредба на чл. 52б ЗТИП за това нарушение, като санкцията е в
минималния предвиден в закона за това нарушение размер.
12
По отношение нарушението по т. 2 от НП
Съгласно чл. 4б, т. 4 от Закона за техническите изисквания към
продуктите. Търговците са длъжни да предлагат само продукти, с инструкция
и/или указание за употреба на български език;
В настоящия случай, от гласните и писмени доказателства и
писмените доказателствени средства безспорно се установява, че продукта не
е бил придружен с инструкция за употреба на български език, каквато се
изисква от чл. 18 и чл. 11, ал. 1 НСИОСИ, а е имало само и единствено с
инструкция за употреба, но на чешки език.
Правилно е издирена и приложена съответната санкционна
разпоредба на чл. 52д ЗТИП за това нарушение, като санкцията наложена на
дружеството е именно в минималния предвиден в санкционната разпоредба
размер.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. По делото не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се за две нарушения,
извършени от дружеството жалбоподател. Всяко едно от двете нарушения,
касае особен вид потребители, каквито са децата, чиято закрила е от особена
значимост. Посочените от страна на процесуалния представител на
дружеството жалбоподател смекчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени от страна на наказващия орган при индивидуализацията на
наказанието и са обусловили именно налагането на имуществена санкция в
минималния предвиден в закона размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9,
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ИПС-
09/12.08.2021г. на Началник на Регионален отдел „Надзор на пазара“ –
Северна централна България в Главна дирекция „Надзор на пазара“, с което
13
на „САКСО“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град
Русе, ул. „Сакар планина“ № 1 са наложени имуществени санкции, както
следва: по т. 1, на основание чл. 52б ЗТИП, е наложена имуществена санкция
в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, за нарушение по чл. 4б, т. 2 ЗТИП и
по т. 2 от НП, на основание чл. 52д ЗТИП, е наложена имуществена санкция в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева, за нарушение по чл. 4б, т. 4 ЗТИП
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14