№ 2106
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330204492 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-001973 от
04.04.2022г., издадено от Й. П. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Ф. К. Л., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че административнонаказващият орган не е
изследвал всички факти и доказателства, като не е съобразил, че към момента
на издаване на наказателното постановление нарушението е отстранено и
наложената санкция се явява прекомерна при липса на нарушение. Още
посочва, че жалбоподателят е нямало как да знае, че автомобилът е с
прекратена регистрация, тъй като собственикът му не го е регистрирал в
двумесечен срок. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат М. поддържа
жалбата на изложените основания, като взема становище, че се касае за
маловажен случай и отново предлага наказателното наказателното
1
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив не изпраща представител, в молба-становище посочва, че е
установено, че жалбоподателят е управлявал описаният автомобил, както и че
придобиването и нерегистрирането му съответния срок са факти, известни и
на двамата съпрузи. Още посочва, че не са налице съществени процесуални
нарушения, както и че в административната преписка се съдържат достатъчни
по обем, категорични и безспорни доказателства, които доказват вината на
жалбоподателя и обуславят неговата отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 02.06.2022г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив на 03.06.2022г., съгласно посочения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.01.2022г., около 15:20 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Недко
Каблешков“ до № 2 – път, отворен за обществено ползване, свидетелят С. С.
Я. – в качеството му на *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив,
спрял за проверка движещо се по същия път, отворен за обществено ползване
лек автомобил „Опел Астра“, с рег.№ „***“. При това свидетелят Я.
установил, че същото МПС било управлявано от жалбоподателя Ф. К. Л.,
както и че било собственост на Г. О. Л.. Още след проверка свидетелят Я.
констатира, че МПС рег.№ „***“ не било регистрирано по надлежния ред –
2
предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи.
Регистрацията на МПС с рег.№ „***“ била прекратена на 22.12.2021г., по реда
на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът му, в двумесечен срок от
придобиването му, не изпълнил задължението си да го регистрира.
С оглед на горното, на място свидетелят Я. съставил АУАН с бланков
№ Серия GA AKT № 248667 от 07.01.2022г. срещу жалбоподателя Ф. К. Л. за
нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН
жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения. След
произнасяне на прокурора с Постановление за отказа да се образува
досъдебно производство от 10.02.2022г.
Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С. С. Я.. Последния помнят случая,
като описва, че е спрял за проверка водача и е установил липсата на
регистрацията. Съдът намира показанията на свидетеля Я. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горното се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно – справка база данни КАТ, от която се установява, че
регистрацията на МПС с рег.№ „***“ е била прекратена на 22.12.2022г..
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Още следва да се съобрази, че фактическата обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
3
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Ф. К. Л. виновно е нарушил разпоредбата
на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това че на
07.01.2022г., около 15:20 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Недко Каблешков“ до № 2
– път, отворен за обществено ползване, е управлявал МПС – лек автомобил
марка „Опел Астра“, с рег.№ „***“, което не е регистрирано по надлежния
ред.
В този смисъл по делото е безспорно установено, че на07.01.2022г.,
около 15:20 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Недко Каблешков“ до № 2 – път,
отворен за обществено ползване, жалбоподателят Л. е управлявал МПС – лек
автомобил марка „Опел Астра“, с рег.№ „***“.
Безспорно още се установява, че лек автомобил марка „Опел Астра“, с
рег.№ „***“ не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
4
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи към датата –07.01.2022г., доколкото регистрацията на
същото е било прекратена към 22.12.2021г..
По смисъла на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
В случая се установява и извършване нарушението от субективна
страна от жалбоподателя Л.. Тук на първо място следва да се посочи, че
съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН - деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Ето
защо, независимо дали водачът е собственик на МПС, то последният е длъжен
да се увари, че управлявайки автомобила, спазва изискванията съгласно
ЗДвП.
В този смисъл задължение на водача по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е да
носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, поради което жалбоподателят Л. не само е могъл, но е бил длъжен
да съобрази кое лице е собственик на МПС според свидетелство за
регистрация и кое лице му предоставя автомобила и при разлика между двете
– да се поинтересува относно причината за това и в тази връзка – за
съответните действия по регистрация.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съобразена от законодателя при
въздигане на същото в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Що се отнася до посоченото, че МПС
все пак е било регистрирано, то констатира се, че последното е сторено едва
на 31.03.2022г. – близо три месеца след нарушението, като в случая остава
неустановимо дали същата активност не е по причина именно на вече
5
констатираното нарушение. Отделно от това следва да се съобрази, че
регистрацията е действие на собственика, а не на нарушителя, поради
което и същото действие поначало не би могло да бъде разглеждано като
такова, което има отношение към приложение реда на чл.28 от ЗАНН относно
деянието, осъществено от Л..
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата - наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В случая наказанието е определено в минимален
размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-001973 от
04.04.2022г., издадено от Й. П. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Ф. К. Л., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7