Решение по дело №5685/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260469
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20201720105685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. П., 15.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                               Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 5685 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.  Максимова, срещу С.С.С. и А.Й.А. да заплатят РАЗДЕЛНО на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД, БУЛСТАТ: BG113012360, адрес гр. П.,2303, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,

от следните суми:

-         сумата в размер на 299,38 лв. /двеста деветдесет и девет лева и 38 ст./ всеки съответната си идеалната си част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „Б.Г.“, бл**вх**ап**от които главница в размер на 238,92 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.,и месеците юли 2018 г., октомври 2018, януари 2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 60,46 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 238,92 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

-         С.С.С., следва да заплати сумата в размер на 199,59 лв., представляваща 4/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 159,28 лв. 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.,и месеците юли 2018 г., октомври 2018, януари 2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 40,31 лв. за периода 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 159,28 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

-         А.Й.А., следва да заплати сумата в размер на 99,79 лв., представляваща 2/6 ид. част от общия дълг, от които главница в размер на 79,64 лв. 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.,и месеците юли 2018 г., октомври 2018, януари 2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 20,15 лв. за периода 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 79,64 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия  за топлофициран имот, находящ се в град П., ул. „Б.Г.“, бл**вх**ап**за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.,и месеците юли 2018 г., октомври 2018, януари 2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 60,46 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 238,92 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

 

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

       С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 04.08.2020 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди и  Заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба недвижими имоти №**том 1, дело №**от 18.06.2014 г. на Нотариус М.М...

Било е изискано и прибощено ч. гр. д.  ЧГД №** г.., по описа на ПРС. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба, като такива не са били назначавани, предвид обстоятелството, че въпросите, които биха били обект на заключенията не са спорни по делото, като спорни са доводите, не са размера на претенциите, а за погрешното им изчисляване, за заплащане на същите от страна на ответниците, както и за прихвъщане и възражение за давност, наведено от процесуалния представител на ответничките. Не се оспорва по делото и че се касае за топлофициран имот.

     В отговора на ответницата А.Й.А. заявява, оспорва  наличието на облигационна връзка с Дружеството. Заявява, че не е  СОБСТВЕНИК НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ, като сочи, че няма качеството на потребител на ел. енергия. В  производството и от ангажираните доказателства не се установявало, че партидата се води на името на ответника, не се установявало и от кой момент е открита на негово име евентуално, не се установява ответникът да е собственик на процесния имот. Тези всички факти подлежат на пълно и главно доказване в процеса и съобразно указаната доказателствена тежест, като и съобразно ОУ и отразеното в тях не можело да се приеме че договорът между страните в настоящото производство следва да се счита сключен не по силата на закона и не от момента в който съответното лице е придобило право на собственост или ползване върху топлофицирания имот. На следващо място заявява, че не ОСПОРВА исковите претенции, като да са погасени по давност изпяло. Оспорва пасивната материална легитимация на този ответник по отношение имота и задължението в претендираните размери.

Оспорва, че през процесния период, именно ответникът е ползвал каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия на този адрес и ако се докаже  собственост. Моли съда да не  да не допуска така поисканите експертизи, тъй като не касаят факти, които да се явяват спорни за процеса, а единствено и само ще утежнят с разноски производството и за двете страни.

Счита, че същите са неотносими към предмета на доказване по делото, като ответната страна че не оспорва справката представена от ищеца.  

       На следващо място сочи, че  видно от възражението, с вх. № ** г. по ч.гр.д. № ** г. ПРС, 9 състав изрично е заявено, че „за периода от 01.08.2017 г. до 30.09..2020 г. в това число и до 31.01.2019 г. дори е заплатила и всички суми по фактурите. Това е сторила и за м. 7.18 г. и за м. 01.2019 г. и за другия длъжник, като плащанията са направени много време преди депозиране на ЗИЗИ в ПРС и образуване на ЗП, като доказателства за това притежава и заявителя”. Горното изявление в крайна сметка представлявало и своебразно признание на сумите и дължимостта им за посочените периоди.

В такъв случай доколкото цитираните по- горе суми освен че не са оспорени, са признати, а и са заплатени видно от вносна бележка от 11.10.2017 г. със основание за плащане-дължима сума по фактура № ***/31.08.2017 г. и за сумата от 29.32 лева, вносна бележка от 09.11.2017 г. със основание за плащане - дължима сума но фактура № ***/30.09.2017 г. и за сумата от 59.00 лева, вносна бележка от 05.09.2018 г. със основание за плащане -дължима сума по фактура № ***/31.07.2018 г. и за сумата от 208.76 лева и вносна бележка от 11.03.2019 г. със основание за плащане - дължима сума по фактура № ***/31.01.2019 г. и за сумата от 217.10 лева от което се установява, че всички суми за месеците 08.2017 г. и м. 09.2017 г., както и за м. 7.2018 г. , м. 10.2018 г. и за м. 1.2019 г. са изцяло заплатени от нея и на съответните дати и са напълно съобразени със отразените във 5-те бр. фактури описани по-горе. Оспорва дължимост на останалите суми във извлечението от сметка представено с ИМ по отношение съдържанието му и отразените дължими суми за тези 5 месеца., а освен това и това производство за тези суми следвало да се прекрати за тези суми и периоди като такова, с всички законови правни по Заявява, че ОСПОРВА изцяло исковите претенции в общ размер на 58.18 лева, от които 44.69 лева представляващи главница за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл., както и закониите лихви върху главниците г размер на 13.49 лева за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., по извлечението от сметка, представляващи 2/6 части сл общо посочените в извлечението от сметка и погасени по давност главници, рссн. че ОСПОРВА изцяло исковите претенции в общ размер 174.55 лева, от които 134.08 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2017 г. ;до 31.07.2017  г. вкл., както и законните лихви върху главниците в размер па 40.47 лева за периода от 09.07.2017 г. дс 04,08.2020 г., но извлечението от сметка, ресн. като погасени по давност изцяло и последните не дължими на това основание, вкл. и в претендиранага 2/6 ид. части от нея. Оспорва пасивната легитимация на ответника да отговаря за каквнто и да било суми вкл. и на заявеното в исковата молба но принцип защото освен погасените такива, непогасенит« такива са изяло заплатени от нея.

            На следващо място заявява, че не ОСПОРВА исковите претенции в общ размер 124.83 лева, от които 104.84 лева главници за периода от 1.08.2017 г, до 31.01.2019 г., както и сумата от 19.99 лева законни лихва върху главниците за периода от 09.10.2017 г. до 04.08.2020 г., респ не ОСПОРВА исковите претенции в общ размер 41.61 лева, от които 34.95 лева главници за периода от 1.08.2017 г. до 31.01.2019 г., както и сумата от 6.66 лева законни лихви върху главниците за периода от 09.10.2017 г. до 4.08.2020 г., представляващи 2/6 части от посочените суми неногасени но давност, като да са погасени по давност изцяло и описани извлечението от сметка, както са претендира от ищеца. Оспорва пасивната материална легитимация н този ответник но отношение имота и задължението в претендираните размери, вкл. и дължимост на суми при условията на разделност, каквато е нретендирана и въобще на каквото и да било основание визирано исковата молба, но от друга страна и всички суми са изпяло заплатени съобразно представените по-горе описани 4 бр. вносни бележки.Оспорва каквито и да било допълнителни начисления от ищеца за тези 5 месеца по извлечението от сметка, които в крайна сметка се разминавали със действително посоченото във фактурите които  изплащат на потребителите и въз основа на които те заплащат дължимите се суми. По фактурите сумите . тези 5 месеца са изпяло изплатени.

             В отговора е било отправено  следното доказателствено искане: съдът да  задължи ищеца да представи заверено копие на 5 броя фактури, а именно: № ***/31.08.2017 г., № ***/30.09.2017 г., № ***/31.07.2018 г., № ***/31.01.2019 г. и за м. 10.2018 г. от което ще се установи, че всички суми за месеците 08.2017 г. и м. 09.2017 г., както и за м. 7.2018 г. , м. 10.2018 г. и за м. 1.2019 г. са изцяло заплатени от ответницата на съответните дати и са напълно съобразени със отразените във 5-те бр. фактури описани по-горе, като ако ищецът не ги представи то тогава да приеме, че изявлението ни за заплащане на дължимите суми е вярно и доказано твърдение, като съдът е уважил така отправеното доказателствено искане и по делото ищецът е представил процесните фактури, приети от съда като писмено доказателство по делото.

            В представения отговор от втората ответница С.С.С., депозиран отново чрез адвокат В. се излагат същите съображения, както в горепосочения вече такъв, като и видно от възражението, с вх. № 20602/29.09.2020 г. по ч.гр.д. № ** г. ПРС, 9 състав изрично е заявено, че „за периода от 01.08.2017 г. до 30.09.2020 г., в това число и до 31.01.2019 г. дори била заплатила и всички суми по фактурите. Това била сторила и за м. 7.18 г. и за м. 01.2019 г. и за другия длъжник, като плащанията са направени много време преди депозиране на ЗИЗИ в ПРС и образуване на ЗП, като доказателства за това притежава и заявителя”. Горното изявление в крайна сметка представлява и своебразно признание на сумите и дължимостта им за посочените периоди, което означава, че настоящото производство и за тях е недопустимо, ресн. неоснователно.

           В такъв случай ЗП било недопустимо доколкото цитираните по горе суми освен че не са оспорени, са признати, а и са заплатени видно от вносна бележка от 11.10.2017 г. със основание за плащане - дължима сума по фактура № ***/31.08.2017 г. и за сумата от 29.32 лева, вносна бележка от 09.11.2017 г. със основание за плащане - дължима сума но фактура № ***/30.09.2017 г. и за сумата от 59.00 лева, вносна бележка от 05.09.2018 г. със основание за плащане - дължима сума но фактура № ***/31.07.2018 г. и за сумата от 208.76 лева и вносна бележка от 11.03.2019 г. със основание за плащане — дължима сума по фактура № ***/31.01.2019 г. и за сумата от 217.10 лева от което се установява, че всички суми за месеците 08.2017 г. и м. 09.2017 г., както и за м. 7.2018 г. , м. 10.2018 г. и за м. 1.2019 г. са изцяло заплатени от ДРУГАТА ОТВЕТНИЦА на съответните дати п са напълно съобразени със отразените във 5-те бр. фактури описани по- горе.

            Оспорва длъжимост на останалите суми във извлечението от сметка представено с ИМ по отношение съдържанието му и отразените дължими суми за тези 5 месена.. Заявява, че ОСПОРВА и изцяло исковите претенции в общ размер на 116.37 лева, от които 89.39 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл., както п законните лихви върху главниците размер на 26.98 лева за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020  по извлечението от сметка, представляващи 4/6 части о общо посочените в извлечението от сметка и погасени по давност главници, респ. че ОСПОРВА изцяло  претенции в общ размер 174.55 лева, от които 134,08 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2017 г.-31.07.2017 г.вкл., както н законните лихви върху главниците в размер на 40.47 лева за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., по извлечението от сметка, респ. като погасени по давност изцяло и последните недължими на тов; основание, вкл. и в претендиралата 4/6 ид. части от нея.

На следващо място заявява, че не ОСПОРВА исковите претенции в общ размер 124.83 лева, от които 104.84 лева главници за периода от 1.08.2017 г. до 31.01.2019 г., както и сумата от 19.99 лева законни лихви върху главниците за периода от 09.10.2017 г. до 04.08.2020 г., респ. не ОСПОРВА исковите претенции в общ размер 83.22 лева, от които 69.89 лева главници за периода от 1.08.2017 г. до 31.01.2019 г., както и сумата от 13.33 лева законни лихви върху главниците за периода от 09.10.2017 г. до 4.08.2020 г„ представляващи 4/6 части от посочените суми неногасени по давност, като да са погасени по давност изцяло и описани в извлечението от сметка, както са претендирали от ищеца. Оспорва пасивната материална легитимация на този ответник по отношение имота и задължението в претендираните размери, вкл. и дължимост на сумите при условията на разделност, каквато е претендирана и въобще на каквото и да било основание визирано в исковата молба, ио ог друга страна и всички суми са изцяло заплатени съобразно представените по-горе и описани 4 бр. вносни бележки. Оспорва каквито и да било допълнителни начисления от ищеца за тези 5 месеца но извлечението от сметка, коиго в крайна сметка изцяло се разминават със действително посоченото във фактурите конто се изплащат на потреителиге и въз основа на конто те заплащат дължимите се суми. По фактурите сумите за тези 5 месена са изпяло изплатени.

Моли съда да задължи ищеца да представи заверено копие на 5 броя фактури, а именно: 3 ***/31.08.2017 г., № ***/30.09.2017 г., № ***/31.07.2018 г., № ***/31.01.2019 г. и • м. 10.2018 г. от коего ще се установи, че всички суми за месеците 08.2017 г. и м. 09.2017 г., какпго и за м. 7.201 г. , м. 10.2018 г. и за м. 1.2019 г. са изцяло заплатени ог мен на съответните дати и са напълно съобразени с отразените във 5-те бр. фактури описани по-горе, като ако ищецът не ги представи то тогава да приеме, ч изявлението ни за заплащане на дължимите суми е вярно и доказано твърдение, като това искане и било уважено от  съда и процесните фактури са били представени по делото.

В последното съдебно заседание, се явяват представители и на двете страни по делото, като представителят на ищеца- юк Софрониева -моли за уважаване на исковите претенции. Процесуалният представител на ответничките по делото- адв. В., моли съда да отхвърли предявените искове спрямо двете ответници като недоказани и неоснователни. Моли, съда да възприеме възражението му за погасени по давност главници и лихви, посочени в двата отговора, съответно по размер и период. и  направено  изявление-възражение за извършено от страна на ищеца прихващане на платени суми по най-обременително задължение - главница и начисляването на допълнителна главница с начислена и лихва върху същата, с мотив, че били платени същите суми на по-късен етап от срока, който е в Общите условия. Претендира разноски и в заповедното, и в исковото производства по делото.

В последното съдебно заседание съдът с протоколно определение е приел към доказателствената съвкупност по делото представените със становище рег. № ** г. от ищцовата страна писмени доказателства, а именно: пет броя фактури и пет броя електронна извадка от квитанция за извършено плащане, за месеците – януари 2019 г., октомври 2018 г., юли 2018г., септември 2017 г. и август 2017 г.

 

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А.Й.А. и С.С.С., като след постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК и от двете ответнички по делото, съдът е дал указания за предявяване от страна на настоящия ищец на установителен иск за вземанията предмет н заповедното производство, като такъв иск по реда на чл. 422 ГПК е бил депозиран в срок за суми, идентични с тези по заявлението, поради което и съдът приема, че производството по делото е допустимо.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

         По делото е приложен нотариален акт №180 том І, дело №155/2014г. видно от които документи се установява, че ответницата С.С.С. е  собственик на 4/6 идеални части на топлоснабденото жилище, като след   датата на изповядване на сделката по дарение на своите идч на другата ответница, същата си е запазила пожизнено право на  ползване на същото жилище, и се явява потребител на топлинна енергия  по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ. 

           По делото се установява отново от представения нотариален акт от 18.06.2014 г., че другата ответница- А.Й.А. е собственик на процесния имот с адрес гр. П., ул. «Бл. Гебрев», бл. 37, вх. «Е”, ап.110  за   2/6 ид. Част от същия.

Тъй като съсобствениците на недвижим имот отговарят съобразно идеалните си части от съсобствеността а ползвателите за целия имот, доколкото ползването не може да се осъществява в идеални части, то ответницата С.С.С. като собственик на 4/6 идеални части и при неоспорени размери на дълга /като същите се оспорват само като заплатени, неправилно изчислени и по давност/, следва да се приеме, че би дължала сумата в размер на 199,59 лв., представляваща 4/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 159,28 лв. 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.,и месеците юли 2018 г., октомври 2018, януари 2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 40,31 лв. за периода 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 159,28 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата, като другата ответница -А.Й.А., по същите съображения би дължала  да заплати сумата в размер на 99,79 лв., представляваща 2/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 79,64 лв. 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.,и месеците юли 2018 г., октомври 2018, януари 2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 20,15 лв. за периода 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 79,64 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата. Процесуалният представител на ответниците не оспорва стойността на доставената топлинна енергия и размера на обезщетението за забава, поради което е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на посочените стойности и период.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото се установи, че ответниците са собственици на процесния имот, в горепосочените идеални части, което се подкрепя от приложения нотариален акт. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

-         Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото не е спорно, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност сумата в размер на 299,38 лв. I двеста деветдесет и девет лева и 38 ст./ всеки съответната си идеалната си част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „Б.Г.“, бл**вх**ап**от които главница в размер на 238,92 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.,и месеците юли 2018 г., октомври 2018, януари 2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 60,46 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 238,92 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата. Или се претендира от всяка от ответничките от страна на ищеца, сумите, както следва:

-         С.С.С., следва да заплати сумата в размер на 199,59 лв., представляваща 4/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 159,28 лв. 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.,и месеците юли 2018 г., октомври 2018, януари 2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 40,31 лв. за периода 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 159,28 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

-         А.Й.А., следва да заплати сумата в размер на 99,79 лв., представляваща 2/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 79,64 лв. 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.,и месеците юли 2018 г., октомври 2018, януари 2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 20,15 лв. за периода 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 79,64 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Същевременно, видно от представените писмени доказателства по делото от страна на ответниците се установява, че са част от сумите, макар и със закъснение е било извършено плащане, като в отговорите на двете ответнички се твърди, че за периода от 01.08.2017 г. до 30.09.2020 г. в това число и до 31.01.2019 г. е било заплатено вземането по всички суми по фактурите. Това едната ответничка платила и за другата, се сочи да е  сторила и за м. 7.18 г. и за м. 01.2019 г. и за другия длъжник. Твърди се горното изявление в крайна сметка представлявало и своебразно признание на сумите и дължимостта им за посочените периоди, като съдът намира, че видно от представените фактури, който съдът кредитира, съотнесени и към посочените плащания се установява, че са заплатени видно от вносна бележка от 11.10.2017 г. , представена по делото  основание за плащане-дължима сума по фактура № ***/31.08.2017 г. и за сумата от 29.32 лева, вносна бележка от 09.11.2017 г.  основание за плащане - дължима сума но фактура № ***/30.09.2017 г. и за сумата от 59.00 лева, вносна бележка от 05.09.2018 г. със основание за плащане -дължима сума по фактура № ***/31.07.2018 г. и за сумата от 208.76 лева и вносна бележка от 11.03.2019 г. с основание за плащане - дължима сума по фактура № ***/31.01.2019 г. и за сумата от 217.10 лева от което се установява, че всички суми за месеците 08.2017 г. и м. 09.2017 г., както и за м. 7.2018 г. , м. 10.2018 г. и за м. 1.2019 г. са изцяло заплатени  и на съответните дати и са съобразени със отразените във 5-те бр. фактури описани по-горе, извън начислените стотинки, посочени във фактурите /0,04 лв, 0, 06 лева/ за лихва за забавено плащане, които обаче се компенсират помежду си, видно от представеното извлечение от сметка, със знак минус при изравнителните сметка. Не се оспорва обаче и се доказва по делото дължимостта на  сумата в общ размер 124.83 лева, от които 104.84 лева главници за периода от 1.08.2017 г, до 31.01.2019 г., както и сумата от 19.99 лева законни лихва върху главниците за периода от 09.10.2017 г. до 04.08.2020 г., и не се оспорват и исковите претенции в общ размер 41.61 лева, от които 34.95 лева главници за периода от 1.08.2017 г. до 31.01.2019 г., както и сумата от 6.66 лева законни лихви върху главниците за периода от 09.10.2017 г. до 4.08.2020 г., представляващи 2/6 части от посочените суми неногасени по давност, като да са погасени по давност изцяло и описани извлечението от сметка.

За другата ответница- С.С., се оспорват исковите претенции в общ размер на 116.37 лева, от които 89.39 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл., както и законните лихви върху главниците размер на 26.98 лева за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г„ по извлечението от сметка, представляващи 4/6 части от общо посочените в извлечението от сметка и погасени но давност главници, респ. че ОСПОРВА изцяло  претенции в общ размер 174.55 лева, от които 134,08 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2019  г. вкл., както и законните лихви върху главниците в размер на 40.47 лева за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., по извлечението от сметка, респ. като погасени по давност

На следващо  не се оспорват  исковите претенции в общ размер 124.83 лева, от които 104.84 лева главници за периода от 1.08.2017 г. до 31.01.2019 г., както и сумата от 19.99 лева законни лихви върху главниците за периода от 09.10.2017 г. до 04.08.2020 г., респ. не ОСПОРВА исковите претенции в общ размер 83.22 лева, от които 69.89 лева главници за периода от 1.08.2017 г. до 31.01.2019 г., както и сумата от 13.33 лева законни лихви върху главниците за периода от 09.10.2017 г. до 4.08.2020 г„ представляващи 4/6 части от посочените суми неногасени по давност, като да са погасени по давност изцяло и описани в извлечението от сметка, както са претендирали от ищеца.

Съдът намира следното, при извод  за наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

Заявлението, иницийрало заповедното производство е подадено на 03.09.2020 г.

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че погасени по давност са изцяло исковите претенции в общ размер 174.55 лева, от които 134.08 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2017 г.  до 31.07.2017 г.. вкл., както и законните лихви върху главниците в размер на 40.47 лева за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г,, като съобразно притежаваните от двете ответници идеални част от правото на собственост за процесния имот, то погасени по давност са както следва за ответницата А.Й.А. са погасени по давност претенции в общ размер на 58.18 лева, от които 44.69 лева представляващи главница за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл., както и законните лихви върху главниците в размер на 13.49 лева за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г., по извлечението от сметка, представляващи 2/6 части от общо посочените в извлечението от сметка и погасени по давност, като за ответницата  С.С. в общ размер на 116.37 лева, от които 89.39 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл., както п законните лихви върху главниците размер на 26.98 лева за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г по извлечението от сметка, представляващи 4/6 части о общо посочените в извлечението от сметка и погасени но давност. Това води до извод, че не се дължат вземания за посочените стойности на топлинна енергия.

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Горното води до извод за неоснователност на исковите претенции и като такива следва да се отхвърлят за посочените суми, размери и периоди.

Исковите претенции следователно се явяват основателни и доказани за следните суми:  в общ размер 124.83 лева, от които 104.84 лева главници за периода от 1.08.2017 г. до 31.01.2019 г., както и сумата от 19.99 лева законни лихви върху главниците за периода от 09.10.2017 г. до 04.08.2020 г., респ. за всяка от ответниците, както следва, следва да заплати разделно на ищцовото Дружество сумите: за ответницата А.А.-СУМАТА от 41.61 лева, от които 34.95 лева главници за периода от 1.08.2017 г. до 31.01.2019 г., както и сумата от 6.66 лева законни лихви за забава  върху главниците за периода от 09.10.2017 г. до 4.08.2020 г., представляващи 2/6 части от посочените суми неногасени по давност и за другата ответница С.С.- исковите претенции са доказани и дължими - в общ размер 83.22 лева, от конто 69.89 лева главници за периода от 1.08.2017 г. до 31.01.2019 г., както и сумата от 13.33 лева законни лихви върху главниците за периода от 09.10.2017 г. до 4.08.2020 г„ представляващи 4/6 части от посочените суми неногасени ио давност.

 

По разноските:

Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направени разноски в исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част на исковете, а ищецът съобразно чл. 78, ал.1 ГПК има право на разноски съобразно уважената част от исковете. Видно от договорите за правна помощ се установява, че всеки един от ответниците е направил разноски по 300 лева за адвокатски хонорар в исковото и заповедното производство, които следва да се възложат в тежест на ищеца, съобразно отхвърлената част на исковите претенции или след съответни изчисления, както следва за А.А. ищцовото дружество следва да заплати разноски-сумата в размер на  349, 81 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 03389 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, съобразно отхвърлената част на исковете, като за другата ответница -С.С.С. сумата е в размер на  349, 83 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 03389 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, съобразно отхвърлената част на исковете. 

Топлофикация – П. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”,  претендира разноски в общ размер от 200 лева, съобразно представени списък, или разноски за от по 25 лева , за заплатени държавни такси в заповедното и в исковото производство и мимималния предвиден в закона размер на юк възнаграждение или 50 лева за заповедното и 100 лева за исковото производство, като съобразно уважената част от исковете, то А.Й.А., ЕГН **********, с адрес *** следва да заплати на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” на сумата в размер на 83,40  лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 03389 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, съобразно уважената част на исковете, а ответницата -С.С.С. с адрес *** следва да заплати на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” на сумата в размер на 83,40 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № ** г. на Пернишки районен съд, съобразно уважената част на исковете.

 

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.С. и А.Й.А.,***, ДЪЛЖАТ РАЗДЕЛНО на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от общо: 124.83 лева – стойност на ползвана, но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот, находящ се в гр.П., ул.”Благой Гебрев” бл**вх.Е, ап.110, от които 104.84 лева главници за м. август 2017 г., м. юли 2018 г. и м. октомври 2018 г. и 19.99 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху съответните главници за периода от 09.10.2017 г. до 04.08.2020 г., като ответницата А.А. да заплати сумата от общо 41.61 лева, от които 34.95 лева главница и 6.66 лева обезщетение за забава /представляващи 2/6 части от общите суми неногасени по давност/, а ответницата С.С. да заплати сумата от общо 83.22 лева, от конто 69.89 лева главница и 13.33 лева обезщетение за забава /представляващи 4/6 части от общите суми непогасени по давност/, ведно със законната лихва върху размера на посочените главници, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ** г. на Пернишки районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за сумата от общо 174.55 лева, от които 134.08 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2017 г.  до 31.07.2017 г.. вкл. и м. януари 2019 г., и 40.47 лева – представляват обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2020 г,, като съобразно притежаваните от двете ответници идеални част от правото на собственост за процесния имот, то неоснователни спрямо ответницата А.Й.А. са претенции в общ размер на сумата от 58.18 лева, от които 44.69 лева – главница и 13.49 лева  - обезщетение за забава /представляващи 2/6 части от общо посочените в извлечението от сметка и погасени по давност суми/, а неоснователни спрямо ответницата  С.С. са претенции в общ размер от 116.37 лева, от които 89.39 лева – главница и 26.98 лева – обезщетение за забава /представляващи 4/6 части от общо посочените в извлечението от сметка и погасени по давност суми/.

ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на  349, 81 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 03389 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, съобразно отхвърлената част на исковете. 

ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С. сумата в размер на  349, 83 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 03389 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, съобразно отхвърлената част на исковете. 

ОСЪЖДА А.Й.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” на сумата в размер на 83,40  лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 03389 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, съобразно уважената част на исковете. 

ОСЪЖДА С.С.С. с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” на сумата в размер на 83,40 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № ** г. на Пернишки районен съд, съобразно уважената част на исковете 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. №** г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                                 Районен съдия: