Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Перник, 30.10.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния А.М. и с
участието на прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 169 по описа на съда за
2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „***“, ул. „***“, бл. ***, представлявано от Н.Д.Н. –
управител, против решение № 2 от 16.01.2023 г., постановено по АНД № 284/2022
г. по описа на Районен съд – Радомир.
С
обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 140 от
23.08.2022 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда
и водите (РИОСВ) – София, с което на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, на основание чл.
150, ал. 1, предл. първо от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), за
нарушение по чл. 2, т. 35, б. „ж“, подточка iii) от Регламент
(ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година
относно превоза на отпадъци (Регламент (ЕО) 1013/2006), е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева).
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, несъобразено с доводите на наказаното дружество и с
приобщените по делото доказателства. От съда се иска да отмени решението на
районния съд и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно
постановление.
Ответникът
по жалбата, редовно уведомен, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не представя
отговор.
В
проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – директор на
РИОСВ – София, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Б.Б.,
който оспорва жалбата и иска решението на районния съд да се остави в сила.
В
проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд
да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
С НП №
140 от 23.08.2022 г., директорът на РИОСВ – София, на основание чл. 150, ал. 1,
предл. първо от ЗУО, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „***“ ЕООД,
ЕИК: ***, имуществена санкция в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) за
това, че на 24.01.2022 г., на площадка за третиране на отпадъци в гр. Радомир,
експлоатирана от „***“ ЕООД, притежаващо необходим документ по чл. 35 от ЗУО,
дружеството е предало за дейност по оползотворяване с код R13, отпадък с код 17 04 02 – алуминий, в количество 20 600 кг., внос от
Италия, транспортиран до
площадката в гр. Радомир от „***“ ООД с автомобил марка „***“ с рег. № Е ***
КВ, придружен с Анекс VII, в който Анекс „***“ ООД е вписано като превозвач, съответно „***“ ЕООД е
вписано като вносител/получател – в клетка 2, и като съоръжение за
оползотворяване – в клетка 7, без „***“ ЕООД да притежава издаден документ за третиране
на отпадъци, издаден по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗУО, или регистрационен
документ по чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО, какъвто се изисква от чл. 99, ал. 1, т.
1 от ЗУО, въз основа на което е прието от наказващия орган, че извършеният
превоз е незаконен - придружен с документ – Анекс VII, съдържащ
грешна информация по отношение на вносителя/получателя на отпадъците в клетка
2, както и в клетка 7, като оползотворяващо дружество. Установеното е
квалифицирано като нарушение по чл. 150, ал. 1 от ЗУО във вр. с чл. 2, т. 35,
б. „ж“, подточка iii) от Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 14 юни 2006 година относно превоза на отпадъци.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Радомир, който с решението,
предмет на настоящия съдебен контрол, го е потвърдил като законосъобразно.
За да
постанови този резултат районният съд, въз основа на приобщените по делото
доказателства приел за безспорно установена по делото фактическата обстановка,
възприета и отразена от актосъставителя в съставения за процесното нарушение
акт (АУАН), приета за установена и от наказващия орган в обжалваното НП.
От правна
страна и въз основа на така установени факти в решението е прието, че
производството по издаване на НП е протекло без допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, с посочване в АУАН и НП на всички факти, относими към съставомерните
елементи на процесното нарушение, както и на доказателствата, въз основа на
които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство. Разгледал
съществото на спора районният съд е приел, че по делото е безспорно установено,
като съответно доказано извършването на процесното нарушение и от наказаното
дружество, съответно че правилно е приложен материалният закон и със
законосъобразно наложена за същото имуществена санкция и в справедлив минимален
размер предвид липса на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Решението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на
решението, като за валидността, допустимостта и правилното приложение на
материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл.
първо и второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Без основание са доводите в касационната жалба за необсъждане в решението
на доводи на наказаното дружество за допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с описанието на нарушението и неговата правна квалификация.
Районният съд мотивирано е отхвърлил като неоснователни доводите на
жалбоподателя, свързани с извършеното в НП описание на нарушението и неговото
авторство. Касационният съд споделя изводите на първоинстанционния съдебен
състав, че в АУАН и в НП са посочени всички факти, относими към съставомерните
елементи на процесното нарушение, предвид което за нарушителя е била ясна
фактическата рамка, срещу която да организира защитата си. Налице е
съответствие в НП и между описанието на нарушението от фактическа страна, и
законовите разпоредби, които са били нарушени, включително приложената
санкционна норма.
Преценено
за съответствие с материалния закон, решението на районния съд е правилно. Без
основание са доводите на касатора, че превозът не може да се квалифицира като
незаконен по смисъла на посочената разпоредба на Регламент (ЕО) 1013/2006.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, която на основание чл.
220 от АПК се възприема изцяло, касационният съд намира, за правилна преценката
на решаващия първоинстанционен състав за материална законосъобразност на
процесното наказателно постановление.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана на основание санкционната норма на чл.
150, ал. 1, предл. първо от ЗУО, предвиждаща налагането на административно
наказание глоба или налагането на имуществена санкция за извършването на превоз
на неопасни отпадъци, определен като незаконен в чл. 2, т. 35, б.
„ж“, т. iii от Регламент (ЕО) 1013/2006 – всеки превоз на отпадъци, извършен по
начин, който фактически не е посочен в документа, описан в Приложение № VII (Анекс VII) към Регламента.
Съгласно
чл. 2, § 34, б. „а“ от Регламента, „превоз“ означава планирано или осъществено
транспортиране на отпадъци (превозване с автомобилен, железопътен, въздушен или
морски транспорт, или такъв, по вътрешноводни пътища (чл. 2, § 33 от
Регламента), предназначени за оползотворяване или обезвреждане, а незаконен
превоз означава
всеки превоз на отпадъци, извършен по начин, който фактически не е посочен в
документа описан в приложение
VII. В случая анализът на писмените доказателства
води до извод, че именно наказаното дружество е организирало (уредило) превоза
на процесния товар – отпадък от алуминий с код 17 04 02, класифициран в позиция
В1010 съгласно Базелската конвенция, видно от представения договор за превоз
сключен с „***“ ООД (л. 12 от АНД), от Италия до Република България. Т.е.
именно дружеството е лицето, което фактически е уредило превоза. От данните в
представения пред компетентните контролни органи документ, описан в Приложение № VII (Анекс VII) „Информация, придружаваща превозите на
отпадъци съгласно член 3, параграфи 2 и 4“ е посочено:
-
в клетка 2, като
получател/вносител на отпадъците е посочено наказаното дружество „***“ ЕООД,
каквото качество това дружество, като непритежаващо разрешение за третиране на
отпадъци, не притежава – съгласно чл. 2, § 14 от Регламента,. Получател по
смисъла на Регламента може да е само лице/предприятие, под юрисдикцията на
държавата по местоназначение, до което се превозват отпадъците за
оползотворяване/обезвреждане;
-
в клетка 7,
наказаното дружество е посочено като съоръжение за оползотворяване, въпреки че
същото не може да се третира като оползотворяващо дружество предвид липсата на
документ по чл. 35, ал. 1 от ЗУО за третиране на отпадъци, включващи дейностите
по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
обезвреждане (§ 23, т. 35 от ДР на ЗУО), или на регистрационен документ по чл.
35, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 от ЗУО.
При тези
данни, правилни, като основани в приложимия материален закон са изводите на
решаващия първоинстанционен състав, че законосъобразно наказващият орган е
приел, че фактически извършеният и от касатора превоз е незаконен по смисъла на
чл. 2, § 35, б. „ж“, т. iii от Регламент 1013/2006 г., тъй като е извършен по
начин, който фактически не е посочен в документа, описан в Приложение VII от
Регламента.
Ирелевантно
в процесния случай е обстоятелството, че информацията, която се изисква да бъде
посочена коректно в Анекс VII, се намира, в други документи, предоставени на
компетентните органи. В тази връзка е решение на Съда (четвърти състав) от 9 юни 2016 година по дело C-69/15 (Nutrivet
D.O.O.E.L. срещу Országos Környezetvédelmi és
Természetvédelmi Főfelügyelőség), (34),
в което е прието, че документът, описан в Приложение VII към Регламента представлява
единственият предвиден в този регламент източник на подробна информация относно
превоза на отпадъци и този документ трябва да бъде надлежно попълнен и
от лицето, което урежда такъв вид превоз, от което следва, че когато
придружаващият документ съдържа грешна или непоследователна информация, мисиите
за наблюдение и контрол, възложени на компетентните национални органи на
засегнатите страни с цел да се запазят, защитят и подобрят качеството на
околната среда и здравето на човека, не биха могли да бъдат осигурени в
съответствие с Регламента (т. 36 във вр. с т. 35 от решението на СЕС). В тази
връзка доводите на наказаното дружество за допусната грешка при попълването на
документа, посочен в Приложение № VII на Регламента са без основание. В какъвто смисъл
е и цитираното решение на СЕС, всеки превоз на отпадъци, предназначени да бъдат
оползотворени, като тези, посочени в Приложение IIIА (тези по приложение III, некласифицирани в нито
една позиция, както е посочено в чл. 3, § 2), сред които е и отпадък,
класифициран в позиция В1010 съгласно Базелската конвенция (т. 3, б. „а“ от
Приложение IIIA), какъвто е и процесния,
трябва са счита за незаконен по смисъла на чл. 2, § 35, б. „ж“, подточка iii от Регламента, когато
придружаващият документ по Приложение VII към Регламента съдържа грешна или
непоследователна информация (т. 39 от решението на СЕС), като този извод не
може да бъде опроверган от факта, че информацията, която се изисква да бъде
посочена, се съдържа правилно отразена в други документи, предоставени на
компетентните органи (т. 40 от решението на СЕС).
С оглед гореизложеното, изводът на
първоинстанционния съд за правилно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на касатора, на посоченото нормативно основание, със
законосъобразно определени вид и размер на санкцията, е законосъобразен.
Изложеното обосновава заключение за
неоснователност на жалбата. При извършената служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон,
съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК и доводите, изложени в жалбата, съгласно чл. 218, ал. 1
от АПК, не бяха констатирани нарушения, съставляващи основание за отмяна на
решението на Районен съд – Радомир, по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите на касатора.
Решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Ответната страна не претендира разноски, поради
което и не се присъждат такива.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 2 от 16.01.2023 г., постановено по АНД № 284/2022 г. по описа на
Районен съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/