Р Е Ш Е Н И Е    

 

                                  13.01.2020 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А  състав на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                   мл.с.ИВАН КИРИМОВ

                                                                   

При секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 1410 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

              С решение от 22.10.2018 г.на СРС ,ГО,141 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК от Т.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „У.Б.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, че „У.Б.” АД дължи на Т.Е.А. на правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 2011,27 евро, представляваща недължимо платена при начална липса на основание възнаградителна лихва по месечни вноски по Договор за ипотечен кредит № 483/ 21.09.2006 г. за периода 07.03.2015 г. - 07.08.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата 14.08.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.08.2017г. по ч.гр.д. № 55730/ 17г. по описа на СРС, 141 - ви състав;ОСЪЖДА „У.Б.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, да заплати на Т.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 947,17 лв. - разноски в исковото производство, и сумата 810,05 лв. - разноски в заповедното производство и ОСЪЖДА Т.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „У.Б.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 34,31 лв. - разноски в исковото производство.

         Въззивникът –ищец твърди,че решението е неправилно  и незаконосъобразно.Съдът не отчел ,че съобразно т.3.09.8.а от ОУ се предвижда възможност за промяна на надбавки/отстъпки/,определени по прозрачни критерии,а в т.3.09.7 е прието ,че при кредити с равни вноски,какъвто е настоящият договор, размерът на вноската се променя,което означава увеличение и намаление при определени условия. Атакуваният текст на т.3.09.8.б ОУ неправилно е приет от съда като неравноправна клауза ,поради това,че предвижда само увеличение на първоначално уговорената надбавка като не коментира останалите текстове от същия документ,които предвиждат и промяна на месечната вноска в положение надолу.Ищецът многократно е посещавал банката,задавал е въпроси и е получавал отговори относно размера на лихвата,при сключване на договора и при всеки следващ анекс е имал възможност да обсъди всяко от условията на кредита,но той не е направил възражения,не е изразил несъгласия ,което означава,че е запознат с условията на договора и ОУ,възприел ги е ,поради което се изключва възможността да не може да повлияе на банката както при сключване на договора,така и при последващите анекси към него.Съгласно т.39 ОУ-2008 г. банката има право да променя ОУ като уведомява клиентите и ако те не ги оспорят в 14 дневен срок от обявяването им писмено пред банката се считат за приети.Не е налице оспорване,поради което ОУ се счита за двустранно приети от страните.Поради постигнато съгласие ,в тежест на кредитополучателя е да плаща възнаградителна лихва.Моли да се отмени решението и да се уважат исковите претенции .Претендира разноски.

            В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

           Софийски градски съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:    

           Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

            Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

           За пълнота следва да се отбележи следното:

  Съдът правилно и законосъобразно е достигнал до извода за недействителност на клаузата на т.3.09.8.6. от ОУ-2006 г., съгласно която, в случай че разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право едностранно да увеличава първоначално определената надбавка с размера на увеличените разходи.

Допустима е уговорка за увеличаване на лихвения процент по договор за кредит ако тя отговаря на императивните изисквания на чл. 143 - 147 ЗЗП. За да е валидна подобна клауза, е необходимо да са налице следните кумулативни изисквания: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия - арг. от чл. 147, ал. 1 ЗЗП; 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора - арг. от общото изискване за добросъвестност на чл. 143 ЗЗП; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или общите условия - 144, ал. 4 ЗЗП; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя“ съгласно чл. 143 от ЗЗП (В този смисъл са Р. № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 1899 на ВКС, IV Г. О., и Р. № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, III Г. О.

В общите условия отсъства яснота за математическия алгоритъм на промяна на лихвата при увеличаване на първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка с размера на увеличените разходи по ликвидността, като липсва и възможност за реципрочно намаляване на лихвата при намаляване на разходите. Не е доказано индивидуалното й уговаряне /въпреки изричните указания, дадени с доклада по делото, на ответника/.Затова клаузата, обективирана в т.3.09.8.6. от ОУ-2006 г. между страните правилно е приета за неравноправна и нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

            Общите условия от 2008 г., едностранно приети от ответната банка след сключване на договора за кредит, посредством които се въвежда допълнителен компонент при формиране на базовия лихвен процент, а именно „премия”са неприложими към процесния договор. Договорът за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, обн. в ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г. , в сила от 10.06.2006 г. Кредитополучателят Т.А. не е търговец и следователно, за да станат задължителни за него общите условия, установени от банката за сключваните от нея сделки, той следва да заяви писмено, че ги приема, съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ. В случая не е доказано общите условия, приети след сключване на процесния договор, да са предадени на ищеца, нито той писмено да е заявил, че приема точно тях, поради което и те не могат да го обвържат. Ето защо и евентуални нови условия, предвидени в тях за определяне на базовия лихвен процент, не представляват част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за кредит.

Следователно между страните по процесната търговска сделка не е постигнато валидно съгласие за това, че в тежест на кредитополучателя ще възникне задължение да заплаща възнаградителна лихва, формирана въз основа на базов лихвен процент, при изчисляване на който да се включва и компонент „премия”. Такова задължение не е включено в съдържанието на първоначално подписания договор от 21.09.2006 г„ нито в общи условия, които валидно да обвързват кредитополучателя . Не се доказа по делото след сключване на договора за банков кредит страните да са постигнали съгласие за изменение на неговото съдържание чрез постигане на уговорка, съгласно която да се предвижда включване на „премия” при формиране на размера на приложимия базов лихвен процент, което да е изразено в писмена форма, която, както беше посочено, е такава за действителност на процесната сделка.

С оглед на това, размерът на възнаградителната лихва по вноските следва да бъде изчислен спрямо първоначалния фиксиран лихвен процент, определен съгласно Договор за банков кредит № 483/21.09.2006г„ във вр. с т. 3.09.1. от Общите условия от 2006 г„ приложими към датата на сключване на договора.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е установено , че размерът, определен по правилото на чл. 9 от договора за кредит във вр. с т. 3.09.1. от ОУ, без включване на т.н. „премия“ по ОУ от 2008г„ на месечните вноски за периода 07.03.2015г. - 07.08.2017 г. е 3360,19 евро, от които 1612,84 евро възнаградителна лихва. Внесените от ищеца суми над така определения размер на лихвата в рамките на месечните вноски се равнява на сумата 2011,27 евро.

С оглед на това плащането на сумата в размер на 2011,27 евро от Т.А. на ответника, като част от дължимите за периода от 07.03.2015г. до 07.08.2017г. месечни вноски по Договор за ипотечен кредит № 483 от 21.09.2006 г„ е направено без основание за това.

            Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то  следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

          На възиваемата страна се дължат  разноски във въззивното производство,а такива са сторени в размер на  800 лв.за адвокатски хонорар,която сума следва да бъде присъдена.

          На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

                  ПОТВЪРЖДАВА решение  от 22.10.2018 г.на СРС ,ГО,141 състав

     ОСЪЖДА,“У.Б.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, да заплати на Т.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800 лв.разноски във въззивното производство

                  РЕШЕНИЕТО   не подлежи на обжалване  .

              

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                              

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                          

 

                                      2.