Р Е Ш Е Н И Е
№1020/16.3.2016г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари,
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2742 по
описа на Варненски районен съд за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба вх. № 6417/ 12.3.2015 год. от Б.Г.К., ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен
представител на малолетното дете М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Д.К.,
роден на *** г., гражданин на * и *, с адрес: *, с искане до съда да постанови решение, с което
ü да се предостави упражняването на родителските
права по
отношение на детето М. Д. К. на майката,
ü да лиши ответника от родителски
права по отношение на детето М.
Д. К.;
ü да се осъди ответникът да заплаща в полза
на детето М. Д. К., чрез неговата майка и законен представител, месечна
издръжка в размер на 500.00 лева, платима до пето число на текущия месец,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.3.2015
год.;
ü да се осъди ответникът да заплати в полза
на детето М. Д. К., чрез неговата майка и законен представител, издръжка за
една година назад, считано от 12.03.2014 г. до 11.03.2015 г. включително, в общ
размер на 6000.00 лева;
ü да
се издаде разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на
задграничен паспорт на детето М. Д. К.;
ü да се издаде разрешение, заместващо
съгласието на бащата, детето М. Д. К. да пътува до * и другите страни – членки
на Европейския съюз, считано от постановяване на решението до навършване на
пълнолетие на детето.
В
исковата молба се излага, че с решение от 20.10.2014 год. по бракоразводно дело
№ * на Семеен съд в Д., *, признато с решение
№ 0404/10.02.2015 год. на Кмета на Община Варна, е прекратен бракът между
страните, сключен на * год. От брака, във * е родено едно дете - М. Д. К.,
родено на *** год., т. е притежава двойно гражданство. С решението за развод не
е определено упражняването на родителските права и издръжка по отношение на
детето. Твърди се, че фактическата раздяла с ответника е настъпила във * от
месец януари * год., от който период майката и детето живеят в България, в дома
на родителите на ищцата. Твърди се, че ответникът повече от три години се е
дезинтересирал от детето, не полага грижи за детето и не предоставя средства за
издръжката му. Твърди се, че ответникът К. притежава две търговски дружества,
регистрирани в България, както и недвижими имоти на името на тези дружества.
Излага се, че ищцата не работи, няма доходи и се е посветила на отглеждането и
възпитанието на детето, и разчита на помощ от страна на своите родители.
Ответникът
- Д.К., не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Контролиращата
страна – Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна депозира писмено становище, в
което излага съображения за основателност на молбата.
Контролиращата
страна – Варненска районна прокуратура, не депозира писмен отговор, в срока по
чл. 131 ГПК. В съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на иска
за лишаване на ответника от родителски права.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Видно от
приложеното на л. 4 удостоверение за раждане, Б.Г.К. и Д.К. са родители на детето М. Д. К., ЕГН**********, род. на *** год.
С решение от 20.10.2014 год. на Семеен
съд Д., признато с Решение № 0404/ 10.02.2015 год. на Община Варна, е прекратен
гражданският брак между Б.Г.К. и Д.К., сключен на * год. във *, регистриран в
Община Варна под № * год.
Съгласно представената на л. 77 – 78 от
делото регистрационна карта, към 25.03.2015 год., Б.К. е регистрирана в Бюро по
труда.
Видно от служебна бележка № 4/
03.02.2016 год. (л. 251), детето М. Д. К. посещава школа по английски език и
изобразително изкуство, при такса от 28.00 лв., месечно за всяка школа.
Видно от представените по делото 10 бр.
квитанции, през 2015 год. М. Д. К. посещава СК „*“, при месечна такса плуване
от 48.00 лв.
Приобщен към доказателствения материал
по делото е социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна, съдържащ следните констатации и изводи: детето е на четири години,
родено от брачното съжителбство между Б.К. и Д.К.; основните грижи за детето се
полагат от неговата майка, която от своя страна получава морална и материална
подкрепа от своите родители; от началото на * год. бещата не е проявявал
никакъв интерес и желание за контакт с М., същият се е дистанцирал от
отговорностите, свързани с отглеждане и възпитание на детето, не оказнаи
необходимата финансова подкрепа; детето се отглежда при добри битови условия,
като са осигурени и постоянни грижи от възрастен; здравословното състояние на
детето е добро; ищцата и детето живеят в дома на нейните родители; детето не
познава баща си; майката е трудово ангажирана във дружеството на своите
родители, като съобразява работното си време с нуждите на детето; между детето
и майката е изградена стабилна емоционална връзка.
За изясняване на спора от фактическа
страна са ангажирани гласни доказателствени средства.
В показанията си свид. * и * излагат,
че страните са разделени от м. януари * год., непосредствено след раждането на
детето. Ищцата и детето живеят в дома на родителите и, в м. *, детето посещава
детска градина, школа по рисуване, плуване и английски език. Грижите по
неговото отглеждане и възпитание се полагат от ищцата, подпомагана от своите
родители. Местопребиваването на ответника не е известно за ищцата и близките и,
той не се обажда, те търси контакт с детето, не се е срещал с него от януари *
год. След раздялата между страните ответникът не е проявил интерес спрямо
детето, вкл. и опити да се свърже с него по телефона, не е предоставял парични
средства или друга помощ за неговата издръжка.
Така установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.
2 СК, чл. 127а, ал. 2 СК, чл. 132, т. 2 СК, чл. 143 СК и
чл. 149 СК.
По
отношение на на упражняването на родителските права:
При определяне
на родителя, на когото да се предостави упражняването на родителските права по
отношение на децата, родени от
съвместното съжителството, респ. и брака между
страните от решаващо значение са интересите на детето. Под “интереси на детето”
следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане,
възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин (в този смисъл и разясненията,
дадени в ППВС № 1/ 1974 год.).
Следва да бъдат взети в предвид възпитателските качества на всеки от
родителите; пола и възрастта на детето,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, т.
е. личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността му,
желанието на родителите да полагат грижи за него,
привързаността на детето към родителите, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности на родителя. Съвкупността от тези обстоятелства формира
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от
родителите да живее детето и кой да упражнява и родителските права. От изброените обстоятелства на водещо
място и с най–голяма тежест са личните качества на родителите (разд.
ІІ, б. “а” от ППВС № 1/ 1974 год.). При
преценката за умението на родителя да направлява правилно детето в живота, да
му дава положителен пример и да го напътства към позитивни постъпки.
В случая, детето е на четири
години, посещава детска градина. От данните по делото (гласни доказателства,) се установява превес на привързаност на детето към
неговата майка, която полага и всички грижи за неговото отглеждане и
възпитание, подпомагана от своите родители и близки лица от семейния и кръг.
На следващо място – установена по
делото е пълна дезинтересираност на бащата към детето – двамата не поддържат
връзка от около четири години. имат негативно значение при определяне
на родителските качества, с оглед охраняване интересите на детето, подобно
поведение на родителя следва да бъде оценено критично
в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че липсват данни детето да е
живяло с баща си, който да е полагал грижи за него без участието на другия
родител, което в конкретната хипотеза е от голямо значение с оглед неговата
възраст.
По изложените съображения, се налага
извода, че в
интерес на детето, предвид възрастта и потребностите му, е родителските
права
предоставят за упражняване на майката.
Гореизложеното налага и местоживеенето
на детето да бъде определено на адреса на семейното жилище, а именно - гр. Варна, м. „*.
По отношение на иска за лишаване на
бащата от родителски права:
Разпоредбата
чл. 132, ал. 1, т. 2 СК предвижда възможността родител да бъде лишен от родителски
права, в случаите, когато без основателна причина трайно не се полагат грижи и
не се дава издръжка за детето.
За успешното провеждане на този иск, в тежест на ищеца е
да установи, в условията на пълно и главно доказване,
твърдяното в исковата молба поведение на ответника, изразяващо се в трайна
липса на грижи за детето, липсата на финансов или друг материален принос за
отглеждането.
Лишаването
на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на
последното, която следва да се прилага при доказана нужда. Основание за
налагането й са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за
отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в
които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и
развитието на детето. Друга предпоставка за лишаване на родителя от права ведно
с горното, е наличие на субективно отношение към това негово поведение. То
трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи съществуването
на обичайните и дължими отношения.
В случая, от събраните по делото доказателства, се установява, че
съвместното съжителство на страните е продължило до началото на * год., като от
показанията на разпитаните по делото свидетели, безспорно се установява, че от
този момент (повече от четири години), ответникът не е проявявал какъвто и да е
интерес към детето - не е изразявал желание да се контактува с него, вкл. и и
посредством срещи, телефонни разговори, не е предоставявал парични средства или
помощ под друга форма, за отглеждането и възпитанието на М..
Гореизложеното налага извод за наличие на основания за лишаване на бащата
от родителски права.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, на основание чл.
132, ал. 1, т. 2 СК.
По
отношение на режима на лични отношения:
Поддържането на
лични отношения на децата с родителя, на когото не се предоставени за
упражняване родителските права е в интерес и на децата и на родителя, но в най-
голяма степен е в интерес на децата. Режимът трябва да бъде определен така, че
да се създаде нормална обстановка за поддържане на тези отношения. От друга
страна мерките трябва да се подберат по такъв начин, че да не стават
допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.
Изложеното обуславя извода, че следва да се определи следния режим на
лични отношения между бащата Д.К. и детето М. Д. К. а именно: всяка първа и трета събота от месеца, за
времето от 09. 00 часа до 18,
00 часа, а също и 20 /двадесет/ дни през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
По този начин детето
ще има възможност да изгради емоционална връзка
и с баща си, като двамата родители ще могат да
полагат непосредствени грижи за неговото
отглеждане, а също и да участват при възпитанието му.
Относно
издръжката:
Съгласно чл.
143, ал. 1 и 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на дължимата издръжка следва да бъде определен
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите. Основните фактори,
които обуславят нуждите на издържания, са неговата възраст, социални и културни
потребности, здравословно състояние, разходи за облекло, храна, обучение.
Размерът на издръжката следва да бъде съобразен с разходи, необходими за
отглеждане и възпитание на детето, на не на другия родител.
В конкретната хипотеза, детето е на четири години,
посещава детска градина, а така също и допълнителнителни школи и
курсове,
като
упражняването на родителските права е предоставено на майката. Липсват данни,
същото да има сериозни здравословни проблеми, обуславящи необходимостта на
постоянно лечение и прием на медикаменти. Същевременно, по делото липсват каквито и да е данни, вкл. и косвени, относно,
доходите на бащата. След съпоставка на възрастта и нуждите
на детето, нормативно установения минимален размер на издръжката, както и
обстоятелството, че майката полага лични грижи за отглеждане и възпитание на
детето, се налага извода, че размера на месечната издръжката, който ответникът
следва да заплаща е 200.00 лв.
Съобразно отправеното, така определения размер на издръжката се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2015 год., с
падеж всяко пето число на месеца, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
Предявеният иск за присъждане на
горницата над определените 200.00 по пълния заявен размер от 500.00 лв., е
неоснователна, поради което и същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 149 СК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на детето, чрез неговата майка и
законен представител и сумата 2400.00 лв., представляваща издръжка за периода
12.03.2014 год. – 11.03.2015 год., като претенцията за присъждане на горницата
над тази сума до пълния заявен размер от 6000.00 лв., следва да бъде
отхвърлена.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението, в тази част, подлежи на предварително изпълнение.
По
отношение на иска по чл. 127 „а“ СК:
Съгласно чл. 127 „а“
СК, въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде
постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето.
Целта на
визираната разпоредба е да защити в максимална степен правата и интересите на
децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с техните права, с оглед
ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях.
В конкретната
хипотеза, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че грижите по отглеждането и възпитанието на детето М.
са поети изцяло от нейната майка, като е установена и пълна
дезинтересираност от страна на бащата.
Ограничаването на
детето от пътуванията до държавите от ЕС, в превид
възможностите за професионална реализация на родителя, полагащ непосредвените
грижи, и най –
вече – с оглед възможностите за обучение и социални контакти в тези държави, би ограничило негови основни
права и свободи, регламентирани и защитени от закона.
От друга страна, по делото липсват данни да е налице заплаха или опасност за
здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с неговита майка до * и/ или други държави от ЕС,
доколкото тези държави не са място на размирици; не е
място, в което временно не е препоръчително пътуване по различни причини, с
оглед съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите.
С оглед
гореизложеното, и в предвид изложените от молителите мотиви, обосноваващи
интереса от постановяване съдебно разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване
на международен паспорт на детето М. Д. К., а също
и за пътуване на детето от Република България до държавите от ЕС, и от държавите
на ЕС до Република България, без ограничения в броя на пътуванията, на
основание чл. 127 „а“ СК.
С оглед възрастта на детето,
разрешението следва да бъде дадено до навършване на 18 годишна възраст, считано
от влизане в сила на решението.
На основание чл. 127 „а“, ал. 4 СК,
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в тази част.
С оглед изхода на спора и
отправеното иска, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сумата
от 1351.500 лв., представляваща извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна
такса в размер на 384.00 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на детето М. Д.
К., ЕГН **********, род. на *** год. на неговата майка Б.Г.К., ЕГН
**********, с адрес: ***.
ЛИШАВА
Д.К.,
роден на *** г., гражданин на * и *, с адрес: * от
родителски права по отношение на детето М. Д. К., ЕГН **********, род. на *** год., на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето М. Д. К., ЕГН **********, род. на *** год. при неговата майка Б.Г.К., ЕГН
**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата Д.К., роден на ***
г., гражданин на * и *, с адрес: * и
детето М. Д. К., ЕГН **********, род. на *** год., както
следва: всяка първа и трета събота от месеца, за
времето от 09. 00 часа до 18,
00 часа, а също и 20 (двадесет) дни през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
Д.К., роден на *** г., гражданин на * и *, с адрес: * да
заплаща в
полза на детето М. Д. К., ЕГН **********, род. на *** год,
чрез неговата майка и законен представител - Б.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***
издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2015 год., с
падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Г.К., ЕГН
**********, действаща лично
и като майка и законен представител на малолетното дете М. Д. К., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Д.К., роден на ***
г., гражданин на * и *, с адрес: * иск за придъждане
на месечна издръжка в полза на детето М. Д. К., ЕГН **********, род. на *** год., за горницата над определените 200.00 (двеста) лева до пълния
заявен размер от 500.00 (петстотин) лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2015
год.,
с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА Д.К., роден на ***
г., гражданин на * и *, с адрес: * да заплати в полза
на детето М. Д. К., ЕГН **********, род. на *** год,
чрез неговата майка и законен представител - Б.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** месечна издръжка в размер на 2400.00 (две хиляди и четиристотни) лева, представляваща издръжка за
периода 12.03.2014 год. – 11.03.2015 год., на основание чл. 149 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Г.К., ЕГН
**********, действаща лично
и като майка и законен представител на малолетното дете М. Д. К., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Д.К., роден на ***
г., гражданин на * и *, с адрес: * иск за придъждане
на месечна издръжка в полза на детето М. Д. К., ЕГН **********, род. на *** год., за горницата над определените 2400.00 (две хиляди и четиристотин) лева до пълния
заявен размер от 6000.00 (шест хиляди)
лева,
представляваща издръжка за периода 12.03.2014 год. –
11.03.2015 год., на основание чл. 149 СК
ПРЕДОСТАВЯ РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо
съгласието на бащата- Д.К., роден на *** г., гражданин на * и *,
с адрес: * за издаване на
паспорт
на детето М. Д. К., ЕГН **********, род. на *** год, както и за пътуване на детето М. Д. К., ЕГН **********, род. на *** год. от Република България до държавите от ЕС, и от държавите
на ЕС до Република България, без ограничения в броя на пътуванията, за срок – до навършване на осемнадесет годишна възраст на детето, считано
от влизане в сила на решението, на основание чл. 127 „а“
СК.
ОСЪЖДА Д.К., роден на ***
г., гражданин на * и *, с адрес: * да
заплати на Б.Г.К., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 1351.50
лв. (хиляда триста петдесет и един лева и 50 ст.), представляваща извършени
в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.К.,
роден на *** г., гражданин на * и *, с адрес: * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 384.00 (триста
осемдесет и четири) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта с която и предоставено
разрешение за пътуване в чужбина, на основание чл. 127 „а“, ал. 4 СК, а също и
в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: