Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на втори
февруари 2022г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря
Виржиния Миланова,
Като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2254/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на Областен управител на
област с административен център гр. Варна, против Заповед №
18-8300-27.07.2021г. на Началника на СГКК-Варна, с която на осн. чл.54 ал.4
вр.ал.1 и чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР е одобрено изменение в КК и КР на гр. Варна,
съгласно скица – проект № 15-755779-12.07.2021г., състоящо се в: отразяване на
границата между ПИ 10135.***.118, ПИ 10135.***.200 и ПИ 10135.***.297, в
съответствие със съществуващата на място ограда, геодезични измервания и
проект, изработен от лицензирано лице по ЗКИР.
В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъбразна, като
издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта
на закона; твърди се липса на ясни и конкретни мотиви, които да обективират
причините и обстоятелствата, наложили изменението на кадастралната карта;
липсват данни и аргументи относно периода, в който е изградена оградата,
послужила като мотив за приемане на проект за изменение на границите между
имота на заинтересованата страна, инициирала производството и останалите имоти.
Твърди се и нарушаване на материалните норми доколкото в случая безспорно е
налице спор за материално право, тъй като площта на държавния имот се намалява;
в този случай ответникът не е следвало да постановява оспорваната заповед. По
изложените съображения се моли отмяна на заповедта. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Ответникът – Началник СГКК –
гр. Варна, редовно призован за съдебно заседание, за него представител не се
явява. В становище, изпратено в съда ведно с жалбата и административната
преписка, жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана, без да са
изложени конкретни съображения. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар в случай, че такъв се претендира в размер, който е по-голям
от определения в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум за дела от вида на настоящото.
Заинтересованата страна – „М
недвижими имоти“ ЕАД, се представлява от адв. П., който оспорва жалбата. По
същество на спора сочи, че неоснователно се твърди, че изменението площта на
държавния имот се намалява. Сочи, че СТЕ доказва несъответствие между имотите
на жалбоподателя и заинтересованата страна, което е основание за изменение на
кадастралната карта по чл.51 от ЗКИР. Отправя искане за присъждане на сторените
по делото разноски. Представени са писмени бележки, с които са развити подробни
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, възраженията
и становищата на страните, както и приложимата нормативна уредба, приема за
установено следното:
По допустимостта:
Видно от
представените с административната преписка писмени доказателства, жалбата е
подадена от лица с правен интерес – адресат на оспорения акт, пред компетентния
съд и в законоутановения срок, поради което същата е допустима за разглеждане.
По основателността:
Административното производство е започнало по повод постъпило пред ответника Заявление вх. № 01-320076/12.06.2021г. /л.5 от преписката/, с което е заявена
услуга по предоставяне на удостоверение за приемане на проект за изменение на
КК и КР за обекти: ПИ 10135.***.118, ПИ 10135.***.200, ПИ 10135.***.297, всички
в землището на гр.Варна. Проектът за изменение е с възложител „М недвижими
имоти“ ЕАД и е на основание чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР. Видно от обяснителната
записка към проекта е изготвена геодезическа снимка на съществуващите граници
на имота. За изходни точки са използвани две работни точки, определени с GPS
„Leika“ GNSS в РТК режим. Измерени са 5 подробни точни с коорд. Х=4789291.74, У=699038.44,
Х=479295.98, У=699062.96, Х=4789288.98, У=699064.21, Х=4789289.08, У=699064.76.
Заснемането е извършено с тотална станция „LEICA“ 407TCR, с директна точност на
отчитане 10сс и 3mm. Изчисленията на геодезическата снимка са извършени с
програма „TPLAN“, съгласно нормативните изисквания. На база извършената снимка
е изготвена скица – проект за изменение.
С изготвения проект се предвижда промяна
границата между ПИ 10135.***.118, ПИ 10135.***.200 и ПИ 10135.***.297, като в следствие на това
изменение се променя и площта на имотите: ПИ 10135.***.118 със стара площ 2211 кв.м., след
промяната става с площ 2202 кв.м.; ПИ 10135.***.200 със стара площ 3791 кв.м.,
след промяната става с площ 3817 кв.м.; ПИ 10135.***.297 със стара площ 5859
кв.м., след промяната става с площ 5841 кв.м. Собствеността на имотите остава
непроменена.
Към проекта за изменение на границата между
ПИ 10135.***.118, ПИ 10135.***.200 и ПИ 10135.***.297, са представени обяснителна записка, скица –
проект за изменение, скици-проект и скици - справка за всеки отделен имот,
тахиметрична снимка, акт за частна държавна собственост № ***/28.12.2010г., устав
на „М недвижими имоти“ ЕАД.
С писмо изх. № 12.07.2021г.
заинтересованите лица са уведомени за постъпилото заявление, с което е сложено
начало на административното производство, като им е дадена възможност да се
запознаят с документите, да изразят становище и да направят своите искания. В резултат на това от заинтересованата
страна Областен управител на област Варна е депозирано писмо вх.№
РД-21-1200-558(1)/21.07.2021г., с което е възразено
срещу исканото
изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
На 18.06.2021г., след извършена проверка на
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, и
приложените към него документи, внесен с вх.№ 01-320076/12.06.2021г., на
основание чл.55, ал.3 от ЗКИР на „М недвижими имоти“
ЕАД е издадено Удостоверение за приемане на проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-177762 за
поземлени имоти с идентификатори: 10135.***.118, 10135.***.200, 10135.***.297
/л.42 от пр. Прието е, че проектът и документите към
него отговарят на изискванията по чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри и на чл.14 и чл.16 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне
на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Констатирано е, че
проектът може да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри по реда на чл.70, ал.1 /чл.71/, чл.81 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, във връзка с чл.54/чл.53б от ЗКИР.
На 27.07.2021г., след запознаване с административна преписка, Началникът на СГКК-Варна
издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №
18-8300-27.07.2021г., с която е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със Заповед №
300-5-18/04.03.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 05.09.2019г.
С процесната заповед изменението в КККР е
съгласно скица - проект № 15-755779-12.07.2021г., състоящо се в промяна в границите на
съществуващи обекти в КККР, както следва:
-поземлен имот с идентификатор
10135.***.118: данни преди
промяната: площ 2211 кв. м, начин на трайно ползване: Обществен селищен парк,
градина, собственост на – неидентифицирана собственост, данни след промяната:
площ 2202 кв. м, начин на трайно ползване: Обществен селищен парк, градина,
собственост на – неидентифицирана собственост;
-поземлен имот с идентификатор
10135.***.200: данни преди
промяната: площ 3791 кв. м., начин на трайно ползване: Обществен селищен парк,
градина, собственост на – „М недвижими имоти“ ЕАД; данни след промяната: площ
3817 кв. м, начин на трайно ползване: Обществен селищен парк, градина,
собственост на – „М недвижими имоти“ ЕАД;
-поземлен имот с идентификатор
10135.***.297: данни преди
промяната: площ: 5859 кв. м. начин на трайно ползване: Обществен селищен парк,
градина, собственост на – Държавата чрез Областен управител на област Варна,
данни след промяната: площ 5841 кв. м, начин на трайно ползване: Обществен
селищен парк, градина, собственост на – Държавата чрез Областен управител на
област Варна;
За издадената заповед заинтересованите лица са надлежно
уведомени.
От представените с преписката
писмени доказателства се установява, че жалбоподателят Областен управител на област Варна се
легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор № 10135.***.297
кадастралната карта и кадастралните регистри на „Приморски парк“, м.Салтанат“,
с акт за частна държавна собственост №****/28.12.2010г., вписан в СВ –
Варна дс *** от 28.12.2010г. /л. 19 от
преписката/.
Заинтересованата страна „М недвижими имоти“
ЕАД се легитимира като собственик на поземлен имот №10135.***.200 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на „Приморски парк“, м.“Салтанат“ с апортна вноска №**** на СВ – Варна, като
имота е вписан в т.2.1.7.1 – дворно място.
В хода на съдебното производство
по искане на заинтересованата
страна е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. От заключението на в.л. по нея А.С., дадено след запознаване с
материалите по делото и оглед на место, се установява, че: КККР за територията на „Приморски парк“ , м.“Салтанат“ е
одобрена със Заповед № 300-5-18/104.03.2004г. на ИД на АГКК – София. В същата имотът, собственост на „М недвижими имоти“ ЕАД е
отразен с идентификатор 10135.***.200 с площ 4 101 кв.м.; имотът,
собственост на държавата е нанесен с идентификатор 10135.***.202 и площ
10 976 кв.м. След изменението на КК и КР от 06.12.2004г. в ПИ 10135.***.202
се попълва ПИ 10135.***.299 с площ 5135 кв.м., собственост на М К . След
корекцията оставащата част от ПИ 10135.***.202 получава нов идентификатор
10135.***.297 и е записан с площ 5 841
кв.м., собственост на държавата. Вещото лице дава заключение, че в предходния
кадастрален план от 1991г. процесните имоти не са отразени.
По отношение на имотът на заинтересованата
страна експертизата сочи, че разликата в площта на имота се дължи на различното
графично изчисляване през годините. За ПИ с идентификатор 10135.***.297,
собственост на държавата е установено, че няма номер по предходен КП. Имотът
представлява парк между възстановени и попълнени имоти с пл. №№ 2637/ПИ 204 по КК/; 2526/ПИ203 по
КК/; 75/ПИ 114 по КК/; 150=69/ПИ 115 по КК/ и 2127/ПИ 118 по КК/, вещото лице е
посочило, че предвид липсата на обособени граници по предходен КП не може да се
изчисли площта му.
От направените оглед и измервания на място вещото лице е установило, че е налице несъответствие между границата
между ПИ 10135.***.200 и ПИ 10135.***.297, определена със съществуващата ограда
и сграда и границата на имотите обозначена в кадастралната карта. По кадастрален и регулационен план, одобрен
със Заповед № 300-5-18/04.03.2004г. е отразено наличието на ограда между
имотите, но за територията на „Приморски парк“, м.“Салтанат“ няма одобрен подробен устройствен план,
съгласно който имотите да се урегулират, поради което вещото лице е приело, че
първоначално нанесената ограда не се явява вътрешна регулационна линия между
имотите по смисъла на чл.14, ал.3, т.2 от ЗУТ.
Вещото лице е дало заключение, че с оспорената заповед се променят границата между ПИ 10135.***.200 и ПИ 10135.***.297, като площта на имота, собственост на държавата ще съотвества на площта по акт за частна държавна
собственост, а
площта на имота на дружеството ще съответства на документа за собственост,
както и дествителното фактическо положение, съобразно поставенат ав момента
ограда. Посочено е, че разликите в площта на този имот в постановлението за
възлагане, като апортна вноска и по предходни планове, са в рамките на допустимите норми, съгласно чл.18 от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.
Като неразделна част от
заключението вещото лице е изготвило комбинирана скица, на която със син цвят са
обозначени границите на ПИ 10135.***.200 по първоначално одобрената кадастрална
карта, със зелен цвят са посочени границите, съгласно изменението от 2019г., а
с червен цвят са посочени границите, съгласно изменението с процесната заповед.
В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че спрямо оградата площта на имот 10135.***.200 става 3817 кв.м. и съответства
на границите в момента. Вещото лице сочи, че в следствие на заповедта за
изменение имотът на държавата се намаля с 18 кв.м., а имота на „М недвижими
имот“ ЕАД се увеличава с 26 кв.м., но тези квадратури са минимални и в
зависимост от площта на самите имоти са в рамките на допустимите норми.
Изменението е направено в следствие
на извършени геодезически измервания на съществуващи
огради, доколкото заповедта от 2019г. е изготвена в следствие на комбинирана скица между предходен графичен план и кадастрална
карта. Сочи, че оградата винаги я е имало, но в момента
е реновирана. Експертът уточнява, че имот 10135.***.200 е бил с по-голяма площ от тази записана в акта за собственост - между 3700 и 3800 кв.м. Според вещото лице
обжалваната заповед възстановява фактическото положение, съгласно границите на
имота.
Предвид гореустановената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По валидността на
акта:
Оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.54 ал.4 от ЗКИР и
приложената към преписката Заповед № 300-135/16.11.2004г. на ИД на АК /л.61/ и
в изискуемата от закона писмена форма, поради което не страда от пороци водещи
до неговата нищожност.
По процесуалната и материалноправната законосъобразност на акта:
Съдът намира за
основателно възражението на жалбоподателя за допуснати при постановяване на
заповедта съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният
акт следва да съдържа както фактическите така и правни основания за издаването
му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт
да е мотивиран. Приложението на специалния закон – ЗКИР, не дерогира тази
разпоредба. Правните
основания за издаване на акта изискват посочване на съответните
материално-правни норми, докато фактическите основания представляват изложение
на причините и условията, поради които се издава актът.
Мотивите на административния акт представляват именно това единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
страните да разберат действителната воля на административния орган. Те имат
съществено значение и за съда при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност
на акта и липсата им възпрепятства този контрол.
В
процесната заповед административният орган е посочил единствено законови
разпоредби – чл.54 ал.4 вр. чл.54 ал.1 и чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР, регламентиращи
възможността за изменение на КК и КР при установяване на непълноти или
грешки. Не са
изложени обаче каквито и да са фактически основания, от които да става ясно в
конкретния случай в какво се изразяват непълнотите или грешките в КК,
обуславящи необходимостта от изменение на КК. Липсата
на такива мотиви в акта не може да се санира в хода на съдебното оспорване нито
от страните в производството, нито от съда с мотивите на съдебното решение.
Трайната
съдебна практика приема, че фактическите основания могат да се съдържат и в документи различни от
обжалвания акт, само обаче ако са част от преписката и административният орган
се е позовал на тях в оспорения акт. В настоящия случай тази хипотеза не е
налице.
Гореустановеното е
достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед, водещо до
нейната отмяна, без да е необходимо да се обсъждат възраженията на страните по
същество. Независимо от изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че се
констатира и другият твърдян от жалбоподателя порок на акта, а именно
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон:
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на
Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и
съхранявани по установен от този закон ред. Според чл.51,
ал.1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните
регистри се поддържат в актуално състояние По-нататък цитираната норма регламентира основанията за
изменението им, като по т.2 /на която се е позовал и административният орган/
това са установени непълноти
или грешки.
В обяснителната записка, представена към проекта за
изменение на КККР, изменение на граници между ПИ 10135.***.118, ПИ 10135.***.200
и ПИ 10135.***.297 като основание е посочен чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, т.е.
се иска изменение, поради допусната непълнота или грешка.
Съгласно §1, т.16 от ДР ЗКИР непълноти и грешки са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната
карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. За да е
налице непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, е
необходимо данните за недвижимите имоти в КККР да не отговарят на
действителното им състояние към момента на одобряването им. Източници на данни
за границите на имотите към релевантния момент са предвидените в чл. 43, ал. 1,
т. 5 от ЗКИР със съответната им приоритетност; като съществуващите на място
материализирани граници са с приоритет пред тези по кадастрални планове и
описани в документи за собственост при установяването на граници за създаване
на КККР.
Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя
от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти. Според ал.2, когато непълнотата или грешката е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора
по съдебен ред. Легално определение на понятието „спор за материално право“ се
съдържа в нормата на §1, т.16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.,
съгласно което такъв
е налице, когато в проекта за
изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не
съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно
представените и събрани писмени доказателства в административното производство.
От събраните по делото доказателства се установява, че
с изменението на кадастралната карта относно процесния имот се засяга ПИ с
идентификатор 10135.***.297 и ПИ с идентификатор 10135.***.118, като е налице
застъпване между имотите. От представената обяснителна записка към проекта за
изменение и от заключението на СТЕ се установява, че с допуснатото изменение
площта на имотите се променя, като имотът на „М недвижими имоти“ ЕАД се
увеличава с 26 кв.м., а имотът собственост на държавата се намаля с 18 кв.м. Съдът
намира, че в случая е следвало административният орган да установи протовоставимите данни за
собственост и да приеме, че между
заявителят „М недвижими имоти“ ЕАД и собственика на засегнатия имот - Областен
управител на област Варна е налице спор за материално право.
В подкрепа на този извода за спор за материално право е
изричното възражение от страна на Областния управител на област Варна в
административното производство. Заключението на СТЕ също потвърждава обстоятелството,
че извършването на исканата промяна ще доведе до промяна в площите на двата
съседни имота, като тази на имота на държавата ще се намали за сметка на площта
на имота на „М недвижими имоти“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при установяването от административният орган на наличен спор за
материално право /спор за собственост/, каквото в случая е констатираното
застъпване на площта и границите със съседен имот, чийто вписан в КР собственик
е възразил, следва да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните
части от имота, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани в
кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на
скица-проект след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на
отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила
на присъдено нещо за тях /в този смисъл е Решение № 14947/06.12.2017 г. по адм.
дело № 5571/2017 г. на ВАС, Решение № 7316/16.06.2021 по адм. дело №
2325/2021г./.
Константната съдебна практика на ВАС приема, че двете
предпоставки – фигуриране в кадастралните регистри като носители на права и
изрично изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е
повдигнат спор за материално право, относно частта от имота, отговаряща на
площта, чието намаляване според отразяването в картата е последица от
промененото местоположение на границата му. Съществуването
на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал.
1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по
съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР.
Неоснователно се възприема
възражението на заинтересованата страна,
че след изменението на КККР площта на засегнатият имот, а именно този
собственост на държавата ще отговаря на записаната в акта за частна държавна
собственост, площ – 5840 кв. м. Поземлен имот с идентификатор 10135.***.200,
собственост на „М недвижими имоти“ ЕАД е с площ по документ за собственост 3791
кв.м., а при одобряването на КККР със Заповед №300-5-18/04.03.2004 г. е записан
с площ 4101 кв.м., т.е. 310 кв.м. повече . Имот с № 10135.***.297, собственост
на държавата е с площ 5840 по акт за собственост, а по КК е нанесен с площ 5859
кв.м., т.е. 19 кв.м. повече. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗКИР,
поземлен имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е
покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
Следователно важни за индивидуализиране на имота са неговите граници по документите
за собственост, а не площта, заключена между тях. В акта за частна държавна
собственост като граници на ПИ 10135.***.297 са записани: ПИ 10135.***.200; ПИ
10135.***.201; ПИ 10135.***.299; ПИ 10135.***.204; ПИ 10135.***.264; ПИ 10135.***.590;
ПИ 10135.***.591; ПИ 10135.***.112; ПИ 10135.***.589 и ПИ 10135.***.118, което
се потвърждава и от представената скица на поземлен имот
№15-1097632-08.10.2021г.
При наличен спор за материално право, не са били
налице предпоставките на посоченото в заповедта основание за изменение на КККР
поради непълноти и грешки. Напротив, в този случай административният орган, при
условията на обвързана компетентност е следвало съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР да не издава заповед за изменение на КККР, преди
приключване на спора по съдебен ред, който както беше посочено и по-горе, се явява преюдициален спрямо административното
производство за отстраняване на грешки в кадастралния план, поради което следва
да се изчака разрешаването му по съдебен ред.
С оглед изложеното, съдът намира жалбата за
основателна. Заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на
чл.146, т.4 и т.5 от АПК и подлежи на отмяна.
С оглед изхода от спора и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, като основателно се преценява своевременно направеното от жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Ответната страна следва да се осъди да
заплати в полза на Областна администрация - Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, чл.144 от АПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2
предл. второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Областен управител на област
Варна Заповед № 18-8300-27.07.2021г. на Началника на
СГКК-Варна, с която на осн. чл.54 ал.4 вр.ал.1 и чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР е
одобрено изменение в КК и КР на гр. Варна, съгласно скица – проект №
15-755779-12.07.2021г., състоящо се в: отразяване на границата между ПИ 10135.***.118,
ПИ 10135.***.200 и ПИ 10135.***.297
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър
гр. Варна да заплати в полза на Областна администрация - Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: